№ 678
гр. Сливен, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20212230101109 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск за присъждане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане и
намира правното си основание в чл. 45 от ЗЗД.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 19.01.2019 година Х.Г. и
свидетелят Ц.К.К., в качеството си на служители от група “Опазване на
обществения ред“ при РУ МВР - Сливен, изпълнявали служебните си
задължения на територията на град Сливен, като автоекип 648. По същото
време обвиняемият И.Й. управлявал лек автомобил “БМВ Х5“ с peг. № *****.
Около 15:15 ч., горепосочените служители на РУ МВР - Сливен извършвали
ППД по ул. “Янко Сакъзов“ със служебен автомобил “Опел Астра“, с peг. №
*****, собственост на ОД МВР - Сливен, който бил управляван от К., а Г. се
возил на предната седалка. В района на магазин “Везна“ двамата забелязали
лекия автомобил “БМВ Х5“ с peг. № *****, управляван от Й.. К. и Г. решили
да спрат водача за проверка. Доближили автомобила и Г. подал през
прозореца своевременен и ясен сигнал със стоп-палка по образец на МВР.
Когато видял подадените знаци, Й. не предприел спиране, а ускорил своето
движение в посока вилна зона. Служителите на МВР последвали
управлявания от обвиняемия лек автомобил, като докладвали на ОДЧ при ОД
МВР - Сливен за случващото се. През цялото време обвиняемият се е движил
1
с висока скорост. Когато вече лекият автомобил бил спрян на червен
светофар, Х.Г. тръгнал към колата и се опитал да отвори вратата, но тя била
заключена. С оглед на това, Г. заобиколил и се опитал да отвори дясната
врата на автомобила, но обвиняемият потеглил и започнал движения на
колата напред и назад. При тези негови действия, автомобилът повлякъл
ищеца и той паднал на асфалта, при което си ударил лявата ръка в областта на
лакътя, като в последния момент си дръпнал десния крак и автомобилът не
успял да мине през него.
В хода на разследването била назначена и изготвена съдебномедицинска
експертиза, от чието заключение е видно, че в резултат настъпилия на
19.01.2019 година инцидент по време на изпълнение на служебните му
задължения на бул. “Братя Миладинови“ в гр. Сливен, пострадалият ХР. Г.
СТ. е получил автомобилна травма (блъскане на пешеходец със странична
повърхност на лек автомобил с повишена проходимост), изразяваща се в
контузия на лакътната става на лявата ръка, клинично изявена в палпаторна
(при опипване с ръка) и функционална (при движение на ръката в лакътната
става) болезненост, ограничаваща движенията в пълен обем, без клинични и
рентгенологични данни за фрактури на кости, изграждащи ставата.
В резултат на настъпилия на 19.01.2019 година инцидент на
кръстовището между бул. “Братя Миладинови“ и бул. “Хаджи Димитър“ в гр.
Сливен, пострадалият ХР. Г. СТ. е получил контузия на лявата ръка, довела
до болезнени и ограничени движения в лакътната става, без клинични и
рентгенологични данни за фрактури на костните структури, които я
изграждат. По този начин увреждането е довело до затруднения в движенията
на ръката за срок от около 7-10 до 15 дни при нормален ход на
оздравителните процеси, осъществявайки смисъла на медико-биологичния
характеризиращ признак временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
За извършеното деяние ответникът И.А.Й. е признат за виновен по
НОХД 1334/19 година, по описа на СлРС. С влязло в сила споразумение по
горепосоченото наказателно дело му е наложено наказание на основание чл.
131, ал.2, т.3 във връзка с чл.130, ал. 1 във връзка чл. 55, ал. 1, т.1 от НК
“лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложено
на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от 3 години. На
2
основание чл. 23, ал. 1 от НК на ответника И.А.Й. е наложено едно общо
наказание в горепосочените параметри за всички извършени престъпни
деяния по наказателното дело.
В резултат на виновното и противоправно поведение на И.А.Й., ищецът е
бил принуден и все още търпи физически и психически болки и страдания.
След случилото се ищецът непрестанно се е чувствал несигурен, напрегнат и
подтиснат от спомена за случилото се. Той и към настоящия момент изпитва
стрес и притеснение за здравето си.
От съда се иска да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца обезщетение в размер на 3000 лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в
причинени болки и страдания - контузия на лявата ръка, довела до болезнени
и ограничени движения в лакътната става, без клинични и рентгенологични
данни за фрактури на костните структури, които я изграждат, затруднения в
движенията на лакътя за срок от около 7 - 10 до 15 дни при нормален ход на
заздравителните процеси - лека телесна повреда, което представлява
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота”, в резултат на
виновното и противоправно поведение на ответника И.А.Й., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането -
19.01.2019 година, до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок от ответника е постъпил писмен отговор, с
който се изразява становище по допустимостта и основателността на исковата
претенция. Предявените искове се оспорват по основание и размер, като
същите се считат за неоснователни. Оспорват се и всички твърдения в
исковата молба, касаещи възникването на деликта, както и твърдението за
изключителна вина на ответника. В условията на евентуалност се навежда
довод за евентуално съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца, който умишлено е отворил вратата на патрулния автомобил, за да
настъпи процесното ПТП.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован се явява лично и се
представлява от процесуален представител, който поддържа исковата
претенция и като счита същата за доказана по основание и размер, моли за
уважаването й. Съображения, подкрепящи заеманата позиция излага в
3
писмена защита.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован не се явява и не се
представлява. Становище по иска не е изразил.
След анализ и преценка на събраните по делото доказателства съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На 19.01.2019 година Х.Г. и свидетелят Ц.К.К., в качеството си на
служители от група “Опазване на обществения ред“ при РУ МВР - Сливен,
изпълнявали служебните си задължения на територията на град Сливен, като
автоекип 648 и извършвали ППД по ул. “Янко Сакъзов“ със служебен
автомобил “Опел Астра“, с peг. № *****, собственост на ОД МВР - Сливен,
който бил управляван от К., а Г. се возил на предната седалка. По същото
време обвиняемият И.Й. управлявал лек автомобил “БМВ Х5“ с peг. № *****.
Около 15:15 ч., в района на магазин “Везна“ двамата забелязали лекия
автомобил “БМВ Х5“ с peг. № *****, управляван от Й.. К. и Г. и предприели
действия за спиране на водача за проверка. Доближили автомобила и Г. подал
през прозореца своевременен и ясен сигнал със стоп-палка по образец на
МВР. Виждайки подадените знаци, Й. не спрял, а ускорил своето движение в
посока вилна зона. Служителите на МВР последвали управлявания от
обвиняемия лек автомобил, като докладвали на ОДЧ при ОД МВР - Сливен за
случващото се. През цялото време Й. се е движил с висока скорост. Когато
вече лекият автомобил бил спрян на червен светофар, Х.Г. тръгнал към колата
и се опитал да отвори вратата, но тя била заключена. Г. заобиколил и се
опитал да отвори дясната врата на автомобила, но обвиняемият потеглил и
започнал движения на колата напред и назад. При тези негови действия,
автомобилът повлякъл ищеца и той паднал на асфалта, при което си ударил
лявата ръка в областта на лакътя, като в последния момент си дръпнал десния
крак и автомобилът не успял да мине през него.
В резултат на настъпилия на 19.01.2019 година инцидент на
кръстовището между бул. “Братя Миладинови“ и бул. “Хаджи Димитър“ в гр.
Сливен, ХР. Г. СТ. е получил контузия на лявата ръка, довела до болезнени и
ограничени движения в лакътната става, без клинични и рентгенологични
данни за фрактури на костните структури, които я изграждат. Увреждането е
довело до затруднения в движенията на ръката за срок от около 7-10 до 15
дни при нормален ход на оздравителните процеси, осъществявайки смисъла
4
на медико-биологичния характеризиращ признак временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Образувано било НОХД 1334/19 година по описа на СлРС, приключило
със споразумение, което е влязло в законна сила. Съгласно последното,
ответникът по настоящото гражданско дело И.А.Й. е бил признат за виновен
за извършено престъпление. С влязлото в сила споразумение по
горепосоченото наказателно дело му е наложено наказание на основание чл.
131, ал. 2, т.3 във връзка с чл.130, ал. 1 във връзка чл. 55, ал. 1, т.1 от НК
“лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложено
на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от 3 години. На
основание чл. 23, ал. 1 от НК на И.А.Й. е наложено едно общо наказание в
горепосочените параметри за всички извършени престъпни деяния по
наказателното дело.
В резултат на действията на ответника грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към адресата, като орган на власт, са били
засегнати честта и достойнството на ищеца, уронено е неговото име пред
колеги. От показанията на разпитания св. Ц.К.К. се установява, че при падане
на лявата страна, колегата му си ударил главата, лакътната става,
подбедриците и гърдите от лявата страна. Цялата му лява страна била
охлузена. Колегата му бил стресиран, дезориентиран, целия треперел и
заеквал от уплахата. Оплаквал се, че го боли от лявата страна, не можел да си
изпъни лявата ръка. Очаквал да му се роди дете и случилото му се явило като
допълнителен стрес за него и за семейството му. Около два месеца постоянно
се оплаквал от болки от ставата и в болки в гърдите. Толкова му трябвало да
се възстанови психически. Бил стресиран, не бил същия. Свидетелят го
познавал от 2013 година, знаел как е работил, какъв хъс е имал за работа.
Свидетелства, че преди станалото, като тръгнели някъде да задържат лица,
той / говори за ищеца/ тръгвал преди него, а след случката: цитат - „ нямаше
я тази тръпка, дърпаше се на една страна, защото не знаеше какво ще се
случи. Всичко беше от стреса. Нямаше го този ищаф на работа, желание за
работа.” Оплаквал се, че нощно време не може да спи и като заспял се
стряскал и подскачал на сън. На моменти бил неадекватен и недостатъчно
концентриран в работа си. Личало му, че е под стрес и все още го изживява.
При сигнали за задържане на лица, действал предпазливо, не можел да вземе
бързо решение и му казвал /на свидетеля/, че може пак да се случи същата
5
случка. Свидетелят го успокоявал и му казвал, че няма страшно и че е до
него.
Горната фактическа обстановка е несъмнена и доказана. Съдът я прие за
безспорно установена след съвкупна преценка и анализ на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, които като безпротиворечиви и
неоспорени от страните изцяло кредитира. Взе предвид и показанията на
разпитания по делото свидетел, тъй като той свидетелства за факти лично и
непосредствено възприети от него, не показва заинтересованост и не
противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал.
На базата на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Допустим предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинени
в следствие непозволено увреждане неимуществени вреди е доказан по
основание и в пълния претендиран размер и като такъв следва да бъде уважен
изцяло.
Сложния фактически състав на непозволеното увреждане инкорпориращ
в кумулативност елементите – деяние, вреда, противоправност на деянието,
причинна връзка и вина е осъществен. Налице е виновно и противоправно
деяние извършено от ответника в резултат на което на ищеца са причинени
неимуществени вреди - болки и страдания от лека телесна повреда,
изразяваща се в контузия на лявата ръка, довела до болезнени и ограничени
движения в лакътната става, без клинични и рентгенологични данни за
фрактури на костните структури, които я изграждат, затруднения в
движенията на лакътя за срок от около 7 - 10 до 15 дни при нормален ход на
заздравителните процеси - лека телесна повреда, което представлява
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота”. Постановения от
наказателния състав съдебен акт е задължителен за гражданския съд, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Останалите елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане, а именно причинените вреди и причинната им връзка с деянието
са безспорно установени по делото.
Размера, до който искът следва да бъде уважен се определя от
стойностните граници на преките и непосредствени последици от
увреждането, подлежащи на обезщетяване.
6
За да определи размера на дължимото от ответника обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди, съдът взе предвид качеството
на пострадалия, характера, интензитета и продължителността на търпените
болки и страдания резултат на неправомерните действия на ответника -
констатации съвпадащи с данните за увреждането черпени от събрания по
делото доказателствен материал, и като приложи правилата на чл. 52 от ЗЗД
счете, че справедлива репарация за претърпените от ищеца физически болки
и психически страдания представлява търсената сума от 3 000 лева. По тези
съображения иска следва да се уважи изцяло.
Така ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 3 000 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до
окончателното й изплащане.
С оглед изхода на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените за защита по делото разноски, изчислени като
възлизащи на сумата 500 лева, а по сметка на СлРС държавна такса в размер
на 120 лева.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И.А.Й. с ЕГН **********, постоянен адрес: *****, със
съдебен адрес: *****, чрез адв. МЛ. Д. от АК – Сливен ДА ЗАПЛАТИ на
ХР. Г. СТ. с ЕГН **********, с адрес: *****, със съдебен адрес: *****, чрез
адв. С.Р. К., АК- Сливен, сумата от 3 000 лева /три хиляди лева/
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху главниците считано
от датата на увреждането - 19.01.1919 година до окончателното й изплащане,
както и сумата 500 лева /петстотин лева/ направените по делото разноски.
ОСЪЖДА И.А.Й. с ЕГН **********, постоянен адрес: *****, със
съдебен адрес: *****, чрез адв. МЛ. Д. от АК – Сливен ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на СлРС държавна такса в размер на 120 лева / сто и двадесет лева/.
7
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СлОС в 14 дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8