Решение по дело №5906/2010 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2409
Дата: 30 май 2011 г.
Съдия: Нела Кръстева Иванова
Дело: 20103110105906
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 април 2010 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 2409/30.5.2011г., гр.Варна

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ – ти състав, в публично заседание на  двадесет и девети април през две хиляди и единадесета година, в състав:

 

                    

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА

 

 

при секретаря А.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5906 по описа за 2010 год. по описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

                

  Производството е образувано по молба на К.Ян П., роден на ***г., гражданин на РГермания, с адресна регистрация в гр.Варна, ул.”***” №25, подадена чрез пълномощник адв.*** срещу К.Г.С. ЕГН **********,***,  с правно основание по чл.127, ал.2 от СК.

   В исковата молба ищецът излага, че от съвместното съжителство на семейни начала с ответника, имат родено дете  *** К.П.             ЕГН **********. Твърди, че отношенията между страните в последните години са силно влошени и конфликтни, като поведението на майката води до невъзможност той, в качеството му на баща да вижда роденото от съвместното му съжителство с ответника дете *** К.. Излага се от ищеца, че поведението на майката цели прекъсване на всякакви негови контакти с детето.

   По искане на ищеца съдът на основание чл.323 ГПК е постановил режим на лични отношения на бащата К.Ян П. с детето *** К., със свое определение № 16503/24.10.2010г. С допълнителна молба от 23.12.2010г. ищецът е уведомил съда за създавани в продължение на четири месеца пречки от страна на ответника да види сина си, което поведение последният демонстрирал и след снабдяване на ищеца с изпълнителен лист в съответствие с определението на съда по привременните мерки за режим на лични контакти с детето. В молбата ищеца сочи, че е бил обект и на изнудване от страна на ответника, който предложил да му осигури права по отношение на детето срещу крупна сума.

   Ищецът сезира съда с искане да се постанови решение, по силата на което да се определи режим на лични отношения между него и роденото от съвместно съжителство с ответника дете  *** К.П., родено на ***г., както следва: два пъти в месеца с приспиване от петък до неделя, както и половината от ваканциите – зимна и пролетна, деня преди/или след рождения ден на детето, и два пъти по 15 дни през лятото.

   В с.з. по същество ищецът, чрез процесуалния си представител адв.Джамбазова настоява за уважаване на исковата претенция, като отправя искане за задължаване на ответницата в определен срок да го уведомява при промяна на местоживеенето си.

               В срока по чл. 131 ГПК от страна на назначения на ответника особен представител и от страна на самия ответник е постъпил писмен отговор. В отговорите се изразява становище за допустимост на иска. Оспорват се изнесените в ИМ обстоятелства за настройване на детето срещу неговия баща. Потвърждават се изнесените факти за влошени отношения между страните. С отговора ответника се противопоставя  на искания режим на лични контакти, като сочи, че реално детето никога не е оставало само с баща си, като в негово присъствие плаче, нервничи, поради което и не е в негов интерес посочения режим на лични контакти с бащата. Настоява за отхвърляне на иска.

               В с.з. ответникът, чрез адв.***, преупълномощена от назначения от него договорен процесуален представител адв.Бранимир Балачев изразява становище по същество на иска, съобразно което моли да не се предвижда режим на свиждане на детето с баща му, с преспиване. Претендират се и направените съдебно-деловодни раноски.                

Контролиращата страна Дирекция “СП” - гр.Варна, изразява становище в представени по делото социални доклади, за определяне стандартен и разширен режим на лични контакти между детето и неговия баща.

                Съдът след преценка на събраните по делото доказателства съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна  страна следното:

                Видно от удостоверение за раждане К.Ян П., роден на ***г., гражданин на РГермания и К.Г.С. ЕГН **********,  са родители на  детето *** К.П.  ЕГН **********.

     По делото няма спор, че страните са живеят при условията на фактическа раздяла.               

               Изготвени по делото социални доклади от 26.07.2010г. и от 20.04.2011г.  потвърждават изнесените данни за наличието на спорни и конфликтни отношения между страните по делото, рефлектиращи негативно върху взаимоотношенията им с детето, родено от съвместното им съжителство *** К.П.  ЕГН **********. Последното се потвърждава и от приложените към делото молби за образуване на изпълнително производство и протоколи, съставени в хода на същото, както и от приложени заверени преписи от молби до ДСП гр.Варна и ОДП гр.Варна. Установено в хода на социалното проучване е, че майката на детето е осигурила перфектни битови условия за отглеждането му и полага старание адекватно да задоволява потребностите му. Бащата от своя страна разполага с големи финансови възможности и желание за присъства в живота на детето, като следи и се наслаждава на неговото израстване и образователно развитие. И двамата родители е установено, че са силно привързани към детето. Налице според изнесеното е и емоционална връзка, както между майката и детето, така и между бащата и детето. Налице според данните, изнесени и в двата социални доклада е нужда и е в интерес на детето да контактува пълноценно със своя баща, при стандартен режим на лични контакти два пъти месечно с преспиване на детето в дома му.  

  За доказване твърденията на страните по делото са ангажирани гласни доказателства. От показанията на свидетелите на ищцовата страна  Донка Николова Мачева  и Ертан Али Ибрям/без родствени връзки със страните/ се установява  установената привързаност на бащата към детето ***, както и на детето към бащата по времето, когато страните са съжителствали заедно.

 От показанията на свидетеля на ответната страна Златина Христова Стефанова/без родствени връзки със страните/, се установява, че  понастоящем детето се отглежда от своята майка, при много добри условия и грижи. Свидетелката сочи, че не знае за възпрепятстване срещите между детето и неговия баща от страна на ответника К., в която част показанията й не се кредитират от съда, предвид противоречието им със събраните по делото писмени доказателства/за образувано изпълнително производство,  молби до ДСП гр.Варна и ОДП гр.Варна/.

 От заключение по назначена по делото съдебно-психологична експертиза се установява, че детето има потребност от пълно семейство. Има потребност от силата и опората на бащата, от подкрепата и топлината на майката. Според експерта по СПЕ на неосъзнавано ниво детето отразява спомени, които са оставили трайни впечатления у него, като то има потребност от пълното семейство, каквото е почувствало, когато всички са били заедно. На осъзнавано ниво отрича категорично присъствието на бащата. Отношението към бащата според заключението по СПЕ до голяма степен е формирано от въздействието на майката, както и от протеста на детето към отсъствието на бащата от дома. С майката се сочи, че също не е създадена пълноценна емоционална връзка, отношението на детето към майката е по-скоро зависимост, тъй като тя е единственият човек, стоящ близо до него.  Външно детето е установено видимо спокойно, но при засягане спомените за семейството, става вътрешно напрегнато и тревожно. Последното е предизвикано според вещото лице от потребността детето да се почувства обичано, любимо, желано, прието, като задоволяването на тази потребност детето е изцяло зависимо от своите родители. Според становището на експерта, дадено и в с.з. колкото по-често бащата и детето се виждат, и колкото по пълноценна е връзката между тях, толкова това е по-благоприятно. Отчуждението от бащата според експерта ще влияе негативно на психологичното състояние на детето.

      СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна съдът, прави следните правни изводи:    

Задължение  на двамата родители е да осигурят в пълен обем грижите, вниманието и обичта, от които детето се нуждае, същевременно да отговорят на  потребностите му от контакти, както с бащата, така и с майката. Поради установената раздяла и доказаната невъзможност да се постигне разбирателство в насока режима на лични контакти между дете и родител, спора следва да бъде решен по съдебен ред. Релевантни са както родителските и възпитателски качества, които притежават родителите, така и конкретните им възможности за осигуряване на благоприятна среда за отглеждане на детето. И двамата родители притежават подходящи жилищни условия, финансова възможност и родителски капацитет и отговорност за отглеждането на детето  Страните нямат спор досежно постановяването на местоживеенето и упражняването на родителските права по отношение на детето ***. Между страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че родителите на малолетният *** живеят разделени, като последният е останал да живее при своята майка. Оттогава тя е тази, която полага ежедневните грижи за отглеждането и възпитанието на детето, които според ДСП-Варна са адекватни и съобразени с нуждите на самото дете. С оглед изложеното, като прецени, че в интерес на детето е запазването на установеното за него статукво, преценявайки и ниската му възраст, изискваща предимно майчини грижи и ласки, както и предвид обстоятелството,че съдебното решение следва да отговори на всички следващи се последици, то съдът намира,че следва да постанови детето *** да живее при майка си, на която да бъдат възложени и родителските права по отношение на детето. 

          На бащата следва да бъде дадена възможност за стандартен режим на лични отношения с детето, с цел да се създаде възможност същия да изрази своята обич и привързаност към детето, но същевременно и   детето да развива чувства към него. Детето следва да израсте не само под грижите и обичта на майката, но и при подкрепата и бащината обич на бащата, след раздялата  на родителите. С оглед изложеното и предвид становището по назначената по делото СПЕ за нуждата от пълноценни контакти между бащата и детето, съдът намира, че  режима на лични отношения е необходимо да бъде определен, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09,00ч. в събота до 18,00ч. в неделя, с преспиване, през първата половина от ваканциите – зимна и пролетна, деня след рождения ден на детето, както и              20 дни през лятото, когато майката на детето не ползва платен годишен отпуск. Искането за задължаване на ответника да уведомява ищеца за промяна в местоживеенето си съдът намира за неоснователно, доколкото по закон не е предвидена подобна възможност.

          От събраните по делото доказателства не е установен конкретен размер на доходите на страните.Предвид факта, че те са в трудоспособна възраст съдът приема, че би следвало да са в състояние да реализират доходи в размер на средната работна заплата за страната. Не са налице данни за заплащана в полза на детето издръжка. Предвид безусловния характер на задължението за издръжка на ненавършило пълнолетие дете, преценявайки сравнително ниската възраст на детето, съдът намира, че необходимата издръжка на детето следва да е в размер на 250 лева, от които бащата следва да поеме 180 лева, а останалите 70лв. да се поемат от майката. По-малкото парично участие на майката е за сметка на ежедневните грижи по отглеждането и възпитанието на детето, които тя полага. Издръжката следва да се дължи от влизане в сила на съдебното решение, с падеж първо число на месеца, ведно със законната лихва за всяка забавена вноска, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК, решението подлежи на предварително изпълнение в частта за издръжката.

Претенцията на ищеца за присъждане на съдебно-деловодни разноски в общ размер на 448,50лв. по представен списък по реда на чл.80 ГПК съдът намира за основателна, поради което ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца посочената сума.

           На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ищеца следва да бъде осъден да плати държавна такса за присъдената издръжка в размер на 259,20 лева

           Воден от гореизложеното, съдът  

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПОСТАНОВЯВА детето *** К.П.  ЕГН **********                ДА ЖИВЕЕ при своята майка К.Г.С. ЕГН **********,  на основание чл.127, ал.2 от СК.

 

            ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на детето *** К.П.  ЕГН **********   на  майката   К.Г.С. ЕГН **********, на основание чл.127, ал.2 от СК.

 

ОПРЕДЕЛЯ  РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на  *** К.П.  ЕГН **********  с детето  *** К.П.  ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09,00ч. в събота до 18,00ч. в неделя, с преспиване; през първата половина от ваканциите – зимна и пролетна; в деня след рождения ден на детето, както и  20/двадесет/ дни през лятото, когато майката на детето не ползва платен годишен отпуск.  

 

ОСЪЖДА К.Ян П., роден на ***г., гражданин на РГермания, с адресна регистрация в гр.Варна, ул.”***” №25                  ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка в полза на детето  *** К.П.  ЕГН **********, чрез  неговата майка и законен представител  К.Г.С. ЕГН ********** в размер на 180,00лв./сто и осемдесет лева/, считано от предявяване на иска – 26.04.2010г., с падеж от първо до пето число на месеца, за който се дължи издържката, ведно със законната лихва за всяка забавена вноска, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, на основание чл.143, ал.2 СК.

 

 ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за издръжката, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.

 

            ОСЪЖДА К.Ян П., роден на ***г., гражданин на РГермания, с адресна регистрация в гр.Варна, ул.”***” №25                ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по сметка на Висшия съдебен съвет държавна такса за присъдената издръжка в размер на 259,20лв./двеста петдесет и девет лева и двадесет стотинки/, на основание чл.78, ал.6 от ГПК и Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

 ОСЪЖДА К.Г.С. ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на   К.Ян П., роден на ***г., гражданин на РГермания, с адресна регистрация в гр.Варна, ул.”***” №25 сумата от 448,50лв./четиристотин четиридесет и осем лева и петдесет стотинки/, представляваща сторените от последния по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.

 

            Детето  *** К.П.  ЕГН ********** има право на въззивна жалба срещу решението, в съответствие с разпоредбата на  чл. 15, ал. 8 от ЗЗДт, като неговите права могат да се реализират чрез Дирекция “Социално подпомагане”, гр.Варна в двуседмичен срок датата на съобщаване на решението.

 

 

     Районен съдия: