Решение по дело №741/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна чрез младши експерт В. С., срещу Решение № 228/20.02.2024 г., постановено по НАХД № 20233110204854/2023г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 23-0002044/23.08.2023г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на И. А. В., с [ЕГН], от [населено място] е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 139, ал. 1, т.2, предл. 3 от същия закон.

В жалбата се сочат основания за приемане легитимността на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, поради настъпила промяна в структурата на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Твърди се незаконосъобразност на обжалваното решение поради неправилно отразяване на фактическата обстановка, довело до нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Изтъква се, че липсват изисквания в Наредбата за средствата за измерване, приета от Министерски съвет на основание чл. 28 от Закона за измерванията, по отношение на средство от категорията на „ролетка“ да преминава контрол и сертифициране. Посочва се, че констатациите в акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ се ползват с материална доказателствена сила, тъй като АУАН представлява официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на служебните му правомощия. Освен това се счита, че от свидетелските показания също се установява извършването на измерване. Въз основа на изложеното от съда се иска отмяна на обжалваното решение, като се постанови друго, с което се потвърди наказателното постановление. Претендира се присъждане на направените разноските, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът – И. А. В., с [ЕГН], от [населено място], чрез адв. И. Г., в писмен отговор излага подробни съображения да неоснователност на касационната жалбата. Сочи се, че са налице достатъчно писмени доказателства, издадени от различни от водача на композицията лица – независими и незаинтересовани – Товарителница № 31/15.07.2023 г., Разписка от 15.07.2023 г. и Кантарна бележка № 265708/15.07.2023 г., от които по категоричен начин се установява, че максимално допустимата маса на състава от МПС и ППС е общо 39 560 кг., което прави невъзможно масата, само на три от петте оси на състава да е 40 875 кг. Твърди се, че недоказан е фактът относно разстоянието между осите на полуремаркето да е 1,3 м., тъй като липсва посочена марка, модел, сериен номер и номер на одобрено средство за измерване, поради което не може да се установи изправността на същото. От съда се иска оставянето в сила на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Поддържа, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно.

Настоящия съдебен състав, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на касационен контрол. По отношение легитимността на касатора, настоящият състав намира, че същият притежава правен интерес по смисъла на чл. 210 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Обжалваното пред районния съд НП е издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна. Доколкото от представената с касационната жалба Заповед № РД-08-107/29.02.2024 г. на Министъра на транспорта и съобщенията, с която последният е оправомощил началниците на областните отдели „Автомобилна администрация“ в Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ да издават наказателни постановления, а предходната заповед е отменена и длъжността директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ е заличена, касационната жалбата е подадена от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

От фактическа страна пред Районен съд – Варна е установено, че на 15.07.2023 г. И. В., управлявайки влекач „Ивеко Стралис“ с рег. № [рег. номер] от кат. № 3, с прикачено към него полуремарке „Беналу ТФ 34 Ц 1“ с рег. № [рег. номер] от кат. № 4 по маршрут [населено място] – [населено място], е извършил нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, като е констатирано, че сборът от натоварването на трите оси е общо 40 875 кг. Въз основа на тези установявания и при преценка, че разстоянието между трите оси на полуремаркето е над 1,3 м., инспектор при РД АА – Варна съставя АУАН.

Приемайки за неоснователно подаденото от санкционираното лице възражение, административнонаказващият орган издава НП № 23-0002044/23.08.2023 г. , с което за извършеното нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на В. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП.

За да отмени обжалваното НП, районният съд приема, че е недоказано обстоятелството относно разстоянието между осите на управляваното от В. полуремарке е над 1,3 метра, тъй като липсват данни по отношение на ролетката, с която В. П. твърди в свидетелските показания, че е измерил разстоянието между осите. Така също посоченото разстояние не може да се установи и от представения пред въззивния съд Свидетелството за регистрация част I.

Така обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с данните по делото и материалния закон.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка районният съд е направил законосъобразни правни изводи. В решението са разгледани всички оплаквания на жалбоподателя, като съдът ги е отхвърлил с подробни и аргументирани мотиви, които се споделят от настоящата касационна инстанция и не е необходимо да се преповтарят, по арг. от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, а директно препраща към тях. Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при оценката и проверката на доказателствата, които да опорочават фактическите изводи на съда.

Основното възражение на касатора се свежда до направения от районния съд извод относно липсата на индивидуализиращи белези на използваното техническото за установяване на разстоянието между осите на полуремаркето, управлявано от В., както и неспазването на изискванията за съответствие със съществените изисквания за средствата за измерване, въведени с Директива 214/32/ЕС.

Съгласно § 5а, т. 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, не подлежат на одобряване на типа на материалните мерки за дължина, каквато е и процесната ролетка.

Европейската декларация за съответствие с Директива 2014/32/ЕС доказва изпълнението на съществените изисквания към средствата за измерване, по арг. от чл. 11, ал. 2 и чл. 12 от Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на средствата за измерване. В разглеждания случай от страна на касатора не е представена европейска декларация за съответствие със съществените изисквания, закрепени в Директива 2014/32/ЕС. Непредоставяйки писмени доказателства относно съответствието на използвана от проверяващия ролетка с въведените от Директивата изисквания, същият не е изпълнил вмененото му с разпоредбата на чл. 44, т. 1 от Закона за измерванията /ЗИ/ задължение да осигури техническата изправност и правилната употреба на техническите средства за измерване. Ето защо, настоящият състав при Административен съд – Варна намира, че правилно районният съд е обосновал извод за незаконосъобразност на обжалваното пред него НП. Като е отменил незаконосъобразното НП, въззивният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото касационният ответник има право на разноски за адвокатско възнаграждение за осъщественото по касацията процесуално представителство на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Касаторът, чрез своя процесуален представител, в проведеното с. з. е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ответника по касация, което съдът намира за основателно и следва на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Съгласно т. 1, т. 2, т. 3 от Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 националният съд е длъжен да не приложи Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/, в случай, че съдът установи, че наредбата, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждение и на която е придаден задължителен характер с националната правна уредба нарушава забраната по чл. 101, пар. 1 от ДФЕС, т. е националният съд при всички случаи има право и дължи преценка. Посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения, не са задължителни за приложение от националния съд, но могат да служат като ориентир при служебно определяне на възнаграждения от съда, след извършена преценка от последния, дали цената на предоставените услуги съответства на: вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко на фактическата и правна сложност на делото.

Касационната инстанция, след като съобрази вида на спора, фактическата и правна сложност на делото, размера на отменената санкцията, реално осъществено процесуално представителство, посредством представен мотивиран писмен отговор по жалбата, както и че адв. Г. не се е явила в с.з. приема, че в полза на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение до размера на 300 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 228 от 20.02.2024 г., постановено по НАХД № 20233110204854/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на И. А. В., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]сума в размер на 300 /триста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.