Р Е
Ш Е Н
И Е
№ .............../..................…, гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на дванадесети октомври
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева – Димитрова, като разгледа докладваното от съдията НДАХ №
2044 по описа за
2020год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Троя – Тур БГ“ ООД ЕИК *********,
подадена чрез адв. В.С. ***-007945 от 04.10.2017год. на и.д. директор на Дирекция
„Инспекция по труда Варна, с което на въззивното дружество е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 2500лв. на
основание чл. 414, ал.1 от КТ за нарушаване нормата на чл.153, ал.1 от КТ.
В жалбата си въззивникът твърди,
че НП е неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го отмени.
В съдебното производство процес.
представител на въззивното дружество поддържа жалбата, а във фазата по същество
моли НП да бъде отменено с основен аргумент недоказаност на адм.
наказателното обвинение.
Процес.
представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество изразява
становище, че нарушението за което е наложено наказание е безспорно доказано.
Моли НП да бъде потвърдено като претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
ВРП, редовно уведомена за датата
на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След преценка на доказателствата
по делото съдът прие за установено от фактическа страна следното:
По
повод на постъпил в Дирекция „ИТ“ Варна сигнал от св. Т.П. за неспазаване на трудовото законодателство от страна на
въззивното дружество, на 03.07.2017год. св. М. и неин колега, и двамата
служители на Д „ИТ“ Варна извършили проверка в обектите на въззивното дружество
– павилиони за продажба на риба находящи се на
Централния рибен пазар в гр.Варна. На павилион № 161 проверяващите заварили да
работи св. Т.К.. На същата била предоставена за попълване декларация по чл. 402
от КТ. Св. К. вписала в декларацията си, че има сключен ТД с въззивното
дружество, както и че почивните й дни са събота и неделя. На същата дата на
представляващия въззивното дружество Красимир Ников била връчена и призовка по
чл. 45, ал.1 от АПК в която била определена дата за явяване и представяне на
документи свързани с проверката. Такива били представени, в това число и правилник
за вътрешния трудов ред в който било посочено, че нормалната продължителност на
работното време през деня е 8 часа при 5 дневна работна седмица с обща
продължителност 40 часа, както и че работниците имат право на седмична почивка
в размер на два последователни дни – събота и неделя.
На
09.07.2017год. (неделя) св. М. извършила повторна проверка по работни места при
която на павилион 161 заварила да работи отново св. К.. Последната отново
попълнила декларация по чл. 402 от КТ в която посочила, че работи в неделя
защото е почивала през седмицата. Последното св. К. заявила и на св. М..
На
26.07.2017год. св. М. уведомила по тел.управителя на въззивното дружество , че
следва да се яви на 31.07.2017год. в Дирекция „ИТ“ Варна за приключване на
проверката и съставяне на АУАН. Същата съставила срещу въззивното дружество, в
отсъствието на негов представител, АУАН № 03-007945 в който посочила, че същото
е нарушило разпоредбата на чл. 153 от КТ, тъй като като
работодател не осигурило съответната непрекъсната седмична почивка в два
последователни дни единият от които поначало е неделя на работничката Т.Т.К. - продавач. В АУАН св. М. посочила, че нарушението
било извършено на 09.07.2017год. (неделя) в гр.Варна, павилион 161 на Централния
рибен пазар (Рибна борса), към който момент Т.К. била установена да полага
труд.
На
11.09.2017год. било изготвено съобщение на основание чл. 416, ал.3 от КТ до
Красимир Люцканов Ников като управител на „Т.т.Б.“
ООД в което било посочено че екземпляр от съставените актове (в това число и процесния) са били изпратени за връчване по седалището на
дружеството с писмо с обратна разписка, което се върнало в цялост със съобщение
че пратката не била потърсена, както и че АУАН се счита за връчен в 7-дневен
срок от постановяване на настоящото съобщение на таблото за обявяване в
Дирекция „ИТ“ Варна и в интернет страницата на ИА „Главна инспекция по труда“
гр.София. В съобщението било вписано още че то е поставено на таблото на
11.09.2017год. и е свалено от там на 25.09.2017год.
На
04.10.2017год., въз основа на акта, АНО издал ревизираното НП като е възприел
изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е че въззивникът е
нарушил разпоредбата на чл. 153, ал.1 от КТ и на основание чл. 414, ал.1 от КТ
му наложил адм. наказание имуществена санкция в
размер на 2500лв.
НП
било изпратено до въззивното дружество по пощата с обратна за разписка, на
адреса му на управление посочен в ТР. Пратката не била доставена на адресата, а
била върната с отметка, че не била потърсена.
В хода на проведеното съдебно
следствие като свидетели бяха разпитани актосъставителката С.М., Т.К. – лицето
вписано в акта и НП по отношение на което не е била осигурена седмична почивка,
както и Т.П. – лицето въз основа на чийто сигнал е била извършена проверката на
въззивното дружество.
В показанията си пред съда св. М.
сочи, че поводът за извършване на проверка на въззивното дружество бил постъпил
сигнал от негов бивш работник, че на два пъти е посещаван павилиона стопанисван
от въззивника като и двата пъти единият от които неделя там била заварвана да
работи Т.К.. Сочи също така, че в първата декларация попълнена от последната и
в правилника за вътрешния трудов било посочено, че трябва да се почива събота и
неделя, а във втората декларация (тази от неделя) К. вписала в забележка, че
работи тогава защото е почивала през седмицата.
В показанията си пред съда св. К.
заявява, че е работила за въззивното дружество като продавач на Рибната борса,
че по принцип почивните дни са били събота и неделя, но тогава здравословното й
състояние се било влошило и работодателите й се съобразявали с това и и давали
възможност да почива през седмицата за да ходи по лекари. Заявява, че винаги е почивала по два последователни дни и никога
не е почивала само един ден. Сочи, че познава Т. (св. П.), но когато са идвали
на проверка от ИТ тя не била на работа вече била напуснала.
В показанията си св. П.
потвърждава, че тя е подала сигнал до ИТ. Сочи, че обикновено се почивало един
ден и тогава собственичката работела. Който не искал да почива и му трябвали
пари не почивал. Заявява, че Дора също работела по този начин. Сочи, че
напуснала няколко дни след като подала сигнала и в нейно присъствие проверка от
ИТ не била извършвана.
Показанията на свидетелите М. и К.
съдът кредитира изцяло обективни, компетентни и пълни и кореспондиращи изцяло с
приобщените по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира и показанията на
св.П. с изключението на частта в която заявява, че всички работници в това
число и св. К. са работили без почивен ден, тъй като в тази им част от една
страна показанията и са вътрешно противоречиви – твърди също така, че
обикновено се почивало по един ден и тогава работела собственичката, а от друга
са и в пълно противоречие с показанията на самата К., които съдът няма причина
да не кредитира, с оглед липсата на каквито и да било данни за някаква
обвързаност или зависимост от въззивното дружество и наличието на мотив да
свидетелства в полза на въззивника. Към момента на депозиране на показанията си
К. не работи във въззивното дружество.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът прие за установен въз основа на всички събрани в хода на
съдебното следствие доказателства, както гласни, така и писмени (както тези
приложени към АНП, така и представените в хода на съдебното следствие), които
се кредитират от съда изцяло и преценени по отделно и в тяхната съвкупност не
водят на различни правни изводи.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание направи следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок, с
оглед липсата на доказателства за връчване на НП на наказаното лице, от
надлежна страна, поради което и е приета от съда за разглеждане. Що се касае до
направеното върху оригинала на НП отбелязване, че НП се счита за връчено на
13.06.2018год. то не се възприема от съда по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 58
ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а
новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то се
счита за връчено от деня на отбелязването. Анализът на посочената разпоредба
сочи на това, че за да се приложи същата следва да са налице две кумулативно
дадени предпоставки – първо нарушителят да не е бил намерен на посочения от
него адрес и второ новият му адрес да не е известен на АНО като наличието на
тези две предпоставки следва да са обективирани (отбелязани) в самото НП. В
случая в НП липсва отбелязване на коя дата жалбоподателя е бил търсен на
посочения адрес за връчване на НП, както и отбелязване че не е открит на
адреса. Напротив от приложените към делото обратна разписка се установява, че
НП е било изпратено за връчване по пощата като пратката се е върнала с отметка
че не е била потърсена. От това отбелязване обаче няма как да се да се приеме,
не само, че адресатът не е намерен на адреса, а и че има нов адрес, неизвестен
никому. Съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 1, т. 2 от Закона за пощенските
услуги условията за доставянето на пощенските пратки и на пощенските колети се
определят с общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията.
Съобразно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 и 2 от Общите правила за условията за
доставяне на пощенските пратки и пощенските колети препоръчаните пощенски
пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис. Препоръчаните пощенски
пратки може да се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на
получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за
самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило
пратката. Когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя по
ал. 1 или лицето по ал. 2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в
пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се
яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от
пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на
получаване в пощенската служба за доставяне. Броят на служебните известия и
времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските
оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят на
служебните известия е не по-малък от две.
Анализът на цитираната разпоредба
обосновава извод, че препоръчано писмо с известие за доставяне може да бъде
върнато от пощите с формалната причина „непотърсено" и „отсъства“,
съобразно правилата на оператора. Обстоятелството, че получателят на писмото не
се е явил в съответния пощенски клон да го получи, при спазване на цитираната
разпоредба на чл. 5, ал. 3 от Общите правила за условията за доставяне на
пощенските пратки и пощенските колети, освобождава пощите от задължението им
отново да търсят получателя на адреса. При това положение не може да се
обоснове извод, че препоръчаното писмо, върнато от пощите по причина
„непотърсено", осъществява хипотезата на чл. 58, ал. 2, пр. 1 от ЗАНН –
нарушителят не е намерен на посочения от него адрес. Отбелязването от страна на
приемащата пощенска станция, че "пратката не е потърсена от
получателя" не следва да бъде тълкувано в смисъл, че лицето е непознато на
този адрес, респ. че се е преместило на друг адрес или е заминало. Отделен е
въпроса, че връчването на НП е подчинено на режима на връчване на книжа
предвиден в НПК съобразно нормата на чл. 84 от ЗАНН, а в НПК връчване на книжа
по пощата не е предвидено.
И след като НП не е било връчено
редовно /по разписан в закона ред при наличие на разписаните предпоставки/ на
въззивника до датата на съдебното заседание, то подадената от него жалба не би
могла да бъде просрочена. Последната е депозирана пред Директора на Д „ИТ“
Варна на 29.07.2019г., след случайно узнаване за издаденото НП (по справка за
задължения към НАП) и предвид липсата на годни доказателства по преписката за
редовното връчване на НП, съдът счита същата за подадена в срок. В горния
смисъл е налице константна съдебна практика на АС Варна по идентични казуси-
Определение по ЧКАНД № 3/2016г.; Определение по ЧКАНД № 4041/2012г.;
Определение по ЧКАНД № 3548/2014г.; Определение по ЧКАНД № 2966/2014г.;
Определение по ЧКАНД № 2342/2018г. ,;Решение по КНАХД № 459/2016год. и ред
други.
АУАН и НП са
издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и
съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН –
относно описание на нарушението. Действително фактическите обстановки изложени
в двата коментирани по-горе документа са твърде лаконични, но съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото нарушение,
посочени са дата и място на извършване на нарушението, както и обстоятелствата
при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Нарушението
е в достатъчна степен индивидуализирано позволяващо на наказания субект да
разбере в какво е обвинен, а именно в това, че не е осигурил непрекъсната
седмична почивка в размер на два последователни дни единият от които поначало е
неделя на Т.Т.К. – продавач консултант в обект –
павилион 161.
Въпреки горното
обаче съдът констатира, че в хода на адм.
наказателното производство е било допуснато съществено нарушение на процес.
правила, а именно съставеният против въззивното дружество АУАН не е
бил връчен по надлежния ред, а и липсват доказателства изобщо да е бил връчен
на представляващия дружеството или надлежно упълномощено от него лице.
От приложените по делото писмени
доказателства се установява, че актът е бил съставен на основание чл. 40, ал.2 ЗАНН, в отсъствие на представляващ или упълномощен представител на въззивното
дружество. По делото обаче не са налице безспорни и категорични доказателства
които да установят, че са били налице основанията за това. Към АНП е приложен
протокол изготвен от св. Миров в който същата удостоверява, че на
26.07.2017год., по телефона е поканила представляващия въззивното дружество да
се яви на 31.07.2017год. за приключване на проверката и съставяне на АУАН.
Видно от приложения към
преписката АУАН № 03-007945 обаче в същия е налице явна преправка
в частта на датата на съставяне като без всякакво съмнение за настоящия съд и
без необходимостта от наличие на някакви специални познания първоначалната
вписана в него дата 26.07.2017год. е преправена (с друго мастило) на
31.07.2017год.. Този факт сам по себе поставя под съмнение изобщо наличието на
предпоставките за съставяне АУАН в отсъствие на нарушителя тъй като по-скоро
навежда на това, че АУАН е бил съставен в деня в който е бил изготвен и
протокола за уведомяване (поканване) по телефона.
Нарушението на чл. 40 от ЗАНН
само по себе си не би представлявало съществено нарушение на процесуалните
правила, ако съставения против въззивното дружество АУАН бе връчен на неговия
управител. Нищо такова обаче не се е случило. След съставянето на АУАН (на
която и да било от двете дати 26.07.2017год.
или 31.07.2017год.) не са били предприети каквито и да било действия за
връчване на АУАН лично на нарушителя, а видно от приложеното към АНП писмени
доказателства е било изготвено съобщение № 23/11.09.2017год. на основание чл.
416, ал.3 от КТ за съставения акт, което било поставено на таблото за съобщения
в сградата на Д „ИТ“. Действително КТ в нормата на чл. 416, ал.3 предвижда
специален ред за връчване на АУАН. Съгласно цитираната разпоредба АУАН се
връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се
изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде
намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота,
връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта,
подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на
съответния орган по чл. 399, 400 и 401. Специалният
ред за връчване на акта по чл. 416, ал.3 КТ обаче също предполага лично
връчване срещу подпис, а при невъзможност за такова връчване - връчване по
пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Само в случаите когато лицето не
бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по
месторабота се допуска връчване чрез поставяне на съобщение за съставянето на
акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на
съответния орган по чл. 399, 400 и 401. В случая каквито и да било
доказателства въззивното дружество или неговите управители да са били търсени
за връчване на АУАН или пък АУАН да е бил изпращан по пощата по делото не са
налице. От приложените писмени доказателства се установява, че в разрез с
посочената по-горе норма, заобикаляйки закона, (без изобщо да направи опит за
лично връчване на АУАН или пък да го изпрати по пощата с обратна разписка) св. М.
е предприела връчване чрез обявяване на съобщение. Разпоредбата на чл. 416,
ал.3 от КТ следва да се тълкува през призмата на основния принцип, че
актосъставителят следва да осигури предявяване на АУАН лично на нарушителя,
независимо дали актът е съставен в неговото присъствие или отсъствие.
Предвиденото задължение за контролните органи за предявяване и връчване на АУАН
представлява гаранция за лицата, срещу които е повдигнато адм.наказателно
обвинение, че ще им бъде осигурена възможността да упражнят в пълен обем
правото си на защита.
При положение, че данни
седалището на въззивното дружество да е било посещавано изобщо с оглед връчване
на АУАН, както и данни АУАН да е бил изпращан по пощата до него или до
управителите очевидно няма как да се приеме, че са били налице предпоставките
за връчване на АУАН по специалната процедура предвидена в КТ – чрез обявяване,
която процедура предполага преди това лицето не бъде намерено на адреса на
управление, на постоянния му адрес или по месторабота му. Отделен е въпроса, че
от материалите по АНП не се установява изпълнение от страна на св. М. и на
специалната процедура за връчване на АУАН предвидена в КТ, тъй като
доказателства за това, че съобщението е било публикувано на интернет страницата
на ИА „ГИТ“ няма, а това изискване е предвидено кумулативно наред с това за
поставяне на съобщение на таблото. В тази връзка неизпълнение на което и да е
от двете изисквания опорочава процедурата по връчване на АУАН като последиците
са равни на невръчване на такъв. В горната насока е налице достатъчно
константна практика на ВАС и АС свързана с процедурата за връчване по чл. 32 от
ЗОПК идентична с тази по КТ.
В случая АНО е следвало да
приложи разпоредбата
на чл. 52, ал.2 ЗАНН и да върне преписката на актосъставителя за изпълнение на
процедурата по връчване на АУАН, което очевидно не е било сторено, а е пристъпено към съставяне н НП. При това положение е
допуснато съществено нарушение на процесуалните превила, довело до съществено
накърняване на правото на защита на санкционираното дружество, като същото е
било лишено от възможността да разбере фактическия състав на обвинението, което
му се повдига и да организира адекватно защитата си. Всъщност първият момент,
от който наказаният субект участва в производството е в неговата съдебна фаза.
По този начин наказващият орган е нарушил правото му на защита в процеса, което
съставлява съществено процесуално нарушение и е достатъчно основание за отмяна
на НП на процес. основание. В горната насока е налице константна практика на АС
Варна по идентични казуси – Решение на АС Варна по кас.н.а.х.д.
№ 1801/2020год.; Решение на АС Варна по кас.н.а.х.д.
№ 1599/2020год.; Решение на АС Варна по кас.н.а.х.д.
№ 1906/2020год.; Решение на АС Варна по кас.н.а.х.д.
№ 1965/2020год.; Решение на АС Варна по кас.н.а.х.д.
№ 1902/2020год.; Решение на АС Варна по кас.н.а.х.д.
№ 1648/2020год.; Решение на АС Варна по кас.н.а.х.д.
№ 1747/2020год.; Решение на АС Варна по кас.н.а.х.д.
№ 1392/2020год.; Решение на АС Варна по кас.н.а.х.д.
№ 1367/2020год.; Решение на АС Варна по кас.н.а.х.д.
№ 1320/2020год. и мн. др.
Предвид горното
съдът намира, че обжалваното наказателното постановление следва да бъде
отменено с оглед допуснатите съществени процесуални нарушения, неотстраними в
съдебната фаза на процеса.
За пълнота на
мотивите съдът намира за нужно да отбележи, че с оглед събраните по
делото доказателства ревизираното НП се явява издадено и в нарушение на
материалния закон по следните съображения:
С НП на въззивното дружество е
наложена санкция за това, че на 09.07.2017год. е нарушило разпоредбата на чл.
153, ал.1 от КТ.
Съгласно цитираната
разпоредба при петдневна работна седмица работникът или служителят има
право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият
е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява
най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.
По делото няма спор, че
въззивникът е имал качеството на работодател по отношение на св. К. към
09.07.2017год., както и по отношение на това, че същата е работила в ден
неделя, при подневно отчитане на работното време и и
регламентирана в правилника за вътрешния трудов ред седмична почивка в размер
на два последователни дни – събота и неделя.
Доколкото обаче още в деня на
проверката на място в ден (неделя) св. К. е съобщила на проверяващите, а след
това и саморъчно декларирала в декларацията по чл. 402 от КТ ,че работи този
ден защото е почивала през седмицата, и предвид на показанията на тази
свидетелка депозирани непосредствено пред съда в горния смисъл допълнено с
обясняване на причините поради които се е налагало да почива през седмицата –
посещение на лекари във връзка със сериозно заболяване, то случаят изцяло
попада в хипотезата на чл. 28 от ЗАНН доколкото очевидно е със степен на
опасност значително по-ниска от обикновените случаи на подобни нарушения.
Следва да бъде посочено още, че нормата на чл. 153 от КТ гарантира правото на
работника на седмична почивка от два последователни дни като в случая данни още
по-малко пък доказателства че такава почивка не е осигурена няма. Напротив св. К.
сочи, че винаги е почивала по два дни като работодателят и винаги се
съобразявал с нейните нужди свързани с посещение на лекар и й е осигурявал тази
възможност чрез предоставяне на почивка през седмицата. В края на краищата
каквито и да било вредни последици за работника не са настъпили, а налагането
на санкция заради проявено човешко, алтруистично поведение, в случая се явява
самоцелно.
С оглед крайния изход на делото
(НП подлежи на отмяна) направеното от страна на процес. представител на
въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение явява
неоснователно.
Водим от горното и на основание
чл. 63, ал.1 от КТ Варненският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
03-007945 от 04.10.2017год. на и.д. директор на „ИТ” Варна, с което на „Т.т.Б.“ ООД ЕИК ********* е било наложено административно наказание имуществена санкция
в размер на 2500лв. на основание чл. 414, ал.1 от КТ за нарушаване нормата на
чл.153, ал.1 от КТ.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: