Решение по дело №14107/2020 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 261309

 

гр. Пловдив,  23.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на тридесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

 

при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №   14107  по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано въз основа на  искова молба от П.С.С., ЕГН **********,***   против    „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК:  *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 6 иск с правно основание с чл. 124  във вр. с чл. 439 ГПК за признаване на установено, че не се дължат, като погасени по давност сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 7972/2014 г. по описа на ПРС, както следва: сумата от   466, 64 лв. – главница по Договор за  издаване на кредитна карта от 04.09.2006 г., сумата от  104,36 лв. – договорна лихва за периода от  29.10.2008 г. до 18.05.2014 г., сумата от  417, 93 лв.- наказателна лихва за периода от  29.10.2008 г. до 18.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от  19.05.2014  г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на    25  лв. - държавна такса и  360 лв.– адвокатско възнаграждение.

Ищецът твърди, че горепосоченото изпълнително дело е образувано въз основа на издадения против нея в полза на ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД изпълнителен лист по  ЧГД № 7972/2014 г. по описа на ПРС. Посочва, че вземането е прехвърлено на ответника с договор за цесия. Твърди, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като е изтекла предвидената в закона погасителна давност, считано от датата на издаване на изпълнителния лист на 26.05.2014 г. до датата на образуване на изпълнителното производство по изпълнително дело  № ***.

 Моли исковете да се уважат и претендира разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва претенцията и моли за отхвърлянето й като   неоснователна. 

 Не оспорва, че в полза на ОББ АД са издадени заповед за изпълнение  и изпълнителен лист по ЧГД № 7972/2014 г. по описа на ПРС, както и че въз основа на него е образувано изпълнително дело № ***, както и че вземането е прехвърлено от банката с договор за цесия.

Оспорва твърденията на ищеца, че  процесните вземания са погасени по давност, като сочи, че  срокът на погасителната давност многократно е спиран и прекъсван. Сочи, че е налице спиране с образуване на изпълнително дело № ***. След тази дата на 08.09.2014 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата, получавано от работодателя „О И О“ ЕООД. На 08.09.2014 г. се посочва, че е връчена ПДИ и съобщение за наложения запор на ищцата.  Освен това се сочи, че заповедта е влязла в сила на 23.09.2014 г., като в рамките на изпълнителното дело от 2014 г. са извършвани множество описи на движими вещи, наложени са запори на откритите на името на ищцата банкова сметки в ПИБ АД и Банка ДСК АД. Последното изпълнително действие се посочва, че е предприето на 31.08.2017 г.  В тази връзка се посочва, че считано от влизане в сила на заповедта за изпълнение до датата на депозиране на исковата молба не е изтекъл предвидения в закона срок на погасителната давност.

В случай, че се приеме, че не е налице редовно връчване на ПДИ по образуваното през 2014 г. изпълнителното дело, то се сочи, че настоящото производство по предявен иск по чл. 439 ГПК би било недопустимо, доколкото се основава на факти преди влизане в сила на заповедта за изпълнение.  Твърди се, че непредявяването на възражение по чл. 414 ГПК представлява по своята същност признание и обуславя прекъсване на срока на погасителната давност.  Позовава се на съдебна практика, която приема, че след образуване на изпълнителното производство погасителната давност спира да тече.  Посочва, че изпълнително дело от 2014 г. все още е било висящо към 26.06.2015 г. т.е. до постановяване на цитираното Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., с което се приема, че давността се прекъсва с всяко действие в рамките на висящ изпълнителен процес. Посочва се, че именно от 26.06.2015 г. е започнал да тече нов давностен срок, който към образуване на цитираното изпълнително дело от 2020 г. не  е изтекъл. Моли исковете да се отхвърлят. Претендират се разноски.

  Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях, намира следното:

Няма спор между страните, а това се установява и от приетия по делото изпълнителен лист, че в полза на БАНКА ДСК ЕАД на  26.05.2014 г.  по ч.гр.д № 7972/2014 г. по описа на ПРС е издаден изпълнителен лист срещу   П.С.С. в качеството й на кредитополучател за сумите,  както следва: сумата от   466, 64 лв. – главница по Договор за  издаване на кредитна карта от 04.09.2006 г., сумата от  104,36 лв. – договорна лихва за периода от  29.10.2008 г. до 18.05.2014 г., сумата от  417, 93 лв.- наказателна лихва за периода от  29.10.2008 г. до 18.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от  19.05.2014  г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на    25  лв. - държавна такса и  360 лв.– адвокатско възнаграждение.

Въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист ОББ АД е поискало образуване на изпълнително дело, като е депозирало пред *** молба, с която се и иска е предприемане на конкретни изпълнителни действия по отношение на длъжника П.С.- запор на получаваното трудово възнаграждение, както и възбрана на притежавани от П.С. имоти. Въз основа на молбата е образувано изпълнително дело №***.  След образуване на изпълнителното дело са извършвани действия по проучване на имущественото състояние на длъжника.

На 10.07.2014 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на ищцата „О И О“ ЕООД за налагане на запор на вземането на ищеца за трудово възнаграждение, като същото не е връчено поради непотърсена пратка от получателя. Направен е опит третото задължено лице да бъде намерен на друг адрес, като запорното съобщение, ведно с ПДИ са връчени по пощата на 08.09.2014 г. Поради липса на плащане по така наложения запор на 06.01.2015 г. е връчено на работодателя напомнително писмо.

Извършвани са справки за притежаваните от ищеца недвижими имоти, включително и земеделски земи, като е установено, че по отношение на някои от притежаваните имоти има вписана възбрана по други изпълнителни дела  образувани срещу ищцата.

На 07.05.2015 г. взискателят ОББ АС е депозирал молба за предприемане на действия по принудително изпълнение чрез насрочване и извършване на опис на движимите вещи, находящи се в дома на ищеца. Описът е насрочен за 08.09.2015 г., като с оглед невъзможността ищцата да бъде намерена е залепено уведомление по чл. 47 ГПК. На 08.09.2015 г. е съставен протокол, в който е отразено, че описът не е извършен, тъй като длъжникът не е уведомен за насроченото изпълнение.

На 06.10.2015 г.  е депозирана молба от съдебния изпълнител за вписване на възбрана на земеделски земи, находящи се в с. Левочево, но е постановен отказ за вписването й.

На 16.02.2015 г. е депозирана молба от ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД за конституирането му като взискател по изпълнителното дело в качеството му на частен правоприемник на ОББ АД въз основа на сключения договор за цесия от 04.12.2015 г.   С молбата не е поискано предприемане на конкретни действия по принудително изпълнение. Поискано е проучване на имеущественото състояние. Към молбата е приложен и договора за цесия. С протокол от 10.03.2016 г.   ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД е конституиран като взискател по изпълнителното дело.  След конституирането му са извършвани единствено справки за установяване на имущественото състояние на ищцата.

На 26.05.2017 г. е депозирана молба от ответника по образуваното изпълнително дело за предприемане на конкретни действия по принудително изпълнение, а именно: опис на движими вещи и запор на банкови сметки. На 16.06.2017 г. съдебният изпълнител е наложил запор на банковите сметки на длъжника в Първа инвестиционна банка АД и Банка ДСК ЕАД. Насрочен е и опис на движими вещи за 31.08.2017 г.  Запорното съобщение до Банка ДСК ЕАД  е връчено на третото задължено лице на 10.07.2017 г., като на 17.07.2017 г. е постъпила информация от банката, че ищцата има и друг наложен запор по друго изпълнително дело. От ПИБ АД също е постъпил отговор, като е отразено, че има предходни запори, като няма достатъчен авоар за удовлетворяване на искането.

В протокол от 31.08.2017 г. е отразено, че след многократно позвъняване никой не е осигурил достъп до имота, поради и което описът на движими вещи не се е състоял.

На 11.09.2018 г. е постъпило писмо от БАНКА ДСК ЕАД, в което се сочи, че две от сметките, по които е наложен запор, поради липса на ползване повече от година, същата е служебно закрита.

На 15.10.2019 г. ответното дружество е депозирало молба по образуваното изпълнително дело за предприемане на конкретни действия за принудително изпълнение, както и за проучване на имущественото състояние на ищцата.

 С постановление от 23.10.2019 г. съдебният изпълнител е прекратила изпълнително дело № 621/2014 г., поради настъпила перемпция, като счита, че последното валидно изпълнително действие от 31.08.2017 г. – опис на движимо имущество.

На   08.01.2020  г. на основание издадения изпълнителен лист  и договор за цесия от 04.12.2015 г., с който вземането по него е пръхвърлено на ответното дружество, е поискано образуване на изпълнителено дело. В молбата се иска налагане на запори и възбрани, като въз основа на нея е образувано изпълнителено дело № ***.

С постановления от 14.01.2020 г. са наложени запори на банкови сметки в БАНКА ДСК ЕАД, както и в РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД, като от банка ДСК  е отговорено, че липсват сметки на името на ищцата. Постъпило е писмо от РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД, в което се сочи, че са налице банкови сметки, по които са наложени и други запори.

На 23.03.2020 г. е вписана възбрана на притежавани от ищцата идеални части от недвижими имоти.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

 Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № А2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на  съдебния изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното производство,  изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Посочено е, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

На следващо място в мотивите на решението е уточнено, че ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на взискателя, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

С даденото по т. 14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение е прието, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, ал. 1, б. „в“ ЗЗД и не прекъсва давността за вземането. Разяснено е, че производството за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по ГПК от 1952 г. не е част от исковия процес, а негова алтернатива. С него не се започва принудително изпълнение, а негов предмет е съществуването на правото на принудително изпълнение, като с крайния акт се признава или отрича това право. Едва след като правото на принудително изпълнение бъде признато с издаването на изпълнителен лист, кредиторът може да започне принудителното изпълнение. Съгласно чл. 323, ал. 2 ГПК (отм.) принудителното изпълнение започва по молба на кредитора въз основа на представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.

Следователно и в настоящия случай погасителната давност за вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, е била прекъсната едва при образуване на изпълнителното производство, а именно на 04.07.2014 г. с депозиране на молба на взискателя за образуване на изпълнителното производство,  доколкото с нея са направени искания за предприемане на действия по принудително изпълнение.  

От изложеното по – горе по повод на извършените изпълнителни действи, съдът счита, че  следващото изпълнително действие, с което е прекъсната давността е налагане на запор на трудовото възнаграждение, получавано от  ищцата на 08.09.2014 г. След тази дата на 07.05.2015 г. е депозирана молба от взискателя за насрочване на опис на движими вещи, като същият е насрочен, но не се е състоял, поради липса на уведомяване на длъжника. Тази молба, обаче не обуславя  прекъсване на срока на погасителната давност, доколкото единствено изършеният представлява такова действие. Доколкото обаче, съгласно чл. 433, т.8 ГПК перемпцията настъпва в случай, че повече от 2 години взискателят не поиска извършване на действия по принудително изпълнение, то депозирането на молба за насрочване и извършване на опис представлява действие, с което се възпрепятства перемирането на изпълнителното дело. Давността не се прекъсва и с постановлението на съдаебния изпълнител за налагане на възбрана, доколкото е постановен отказ за вписването й.  Не се прекъсва погасителната давност и с конституирането на цесионера, като взискател по делото, доколкото същият в молбата не е поискал конкретни действия по принудително изпълнение. Погасителната давност по отношение на процесните вземания се прекъсва с наложения запор на банковите сметки на ищцата на 10.07.2017 г. След налагане на запора в продължение на повече от две години не са искани  действия по принудително изпълнение, като с оглед на настъпилата перемпция изпълнителното дело е прекратено.

Съгласно цитираното тълкувателно решение при перемиране на изпълнителното производство давността се счита прекъсната от последното валидно изпълнително действие, каквото съдът приема налагането на запор на банковите сметки на ищцата на 10.07.2017 г. Дори и да се приеме, че с молбата за насрочване и извършване на опис от 07.05.2015 г. не се възпрепятства перемирането на изпълнителното производство, то в Решение № *** се приема, че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.

Следващото действие, с което се прекъсва срока на погасителната давност е налагането на запор на банкови сметки по образуваното на изпълнително дело № ***. Впоследствие погасителната давност е прекъсната и с налагането на възбрана на 23.03.2020 г.

С оглед гореизложеното съдът счита, че не се установи при условията на пълно и главно доказване изтичането на срока на погасителната давност, както по отношение на главното вземане, така и на акцесорните. Считано от 10.07.2017 г. налагане на запор на банкови сметки по изпълнително дело № *** до налагането на запор на банкови сметки по изпълнително дело № *** не е изтекъл нито предвидения в ЗЗД кратък тригодишен срок на погасителната давност за акцесорните вземания, нито петгодишния за главното вземане.

 С оглед гореизложеното съдът счита за неоснователни предявените искове, поради и което същите следва да се отхвърлят.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.3  ГПК  в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25 от Наредбата за правната помощ определя в размер от 100 лв.

Мотивиран от горното, съдът 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ  предявените от  „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК:  *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 6 против П.С.С., ЕГН **********,***  искове за признаване на установено, че не се дължат, като погасени по давност сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 7972/2014 г. по описа на ПРС, както следва: сумата от   466, 64 лв. – главница по Договор за  издаване на кредитна карта от 04.09.2006 г., сумата от  104,36 лв. – договорна лихва за периода от  29.10.2008 г. до 18.05.2014 г., сумата от  417, 93 лв.- наказателна лихва за периода от  29.10.2008 г. до 18.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от  19.05.2014  г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на    25  лв. - държавна такса и  360 лв.– адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА  П.С.С., ЕГН **********,***   да заплати на „ОТП  ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ №19 разноски по делото в размер на 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.                      

В В В В В В В В  В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала.

РџРњ