Р Е Ш Е Н И Е
№ …………... /12.10.2020 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
открито съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на прокурора РУМЯНА
ЖЕЛЕВА и секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от съдия Сандева КАД №
322/2020 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава
ХІІ от АПК.
Образувано
е по подадена чрез пълномощник касационна жалба от И.П.Г. *** срещу решение № 182
/ 16. 06. 2020 г., постановено по н.а.х.д. № 1438 / 2019 г. по описа на РС -
Добрич, с което е потвърден електронен фиш серия К № 2741297 от 14. 05. 2019 г.
на ОД на МВР, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 50 лева на основание чл. 182, ал. 1, т.2 от ЗДвП за извършено
нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП. В жалбата се излагат доводи за неправилност
на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на
материалния закон. Твърди се, че авторството на деянието не е установено по
безспорен начин от доказателствата по делото. Неправилно въззивният съд е
достигнал до извод, че процесното АТСС е преминало метрологичен контрол, без да
са приложени изискуемите за това документи по ЗИ. По делото са налице
доказателства за това, че системата за контрол е от одобрен тип, но не и че е
преминала последваща метрологична проверка и е била технически годна към датата
на проверката. Възразява се, че представеният с административнонаказателната
преписка протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР
не е съпроводен със снимка на разположението на уреда. Липсата на необходимите
данни в протокола и приложенията към него сочат на недоказаност на нарушението,
обуславящо отмяна на обжалвания ЕФ. По изложените съображения се иска отмяна на
въззивното решение и постановяване на ново по същество, с което да се отмени ЕФ.
Ответникът по касационната жалба не
изразява становище по основателността й.
Представителят на ДОП счита, че решението
на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в
рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и при извършената служебна
проверка на основание чл. 218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, тя е и основателна,
макар и не по всички изложени в нея съображения.
За да потвърди процесния фиш, въззивният
съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, както и че събраните писмени и гласни
доказателства са достатъчни, за да обосноват извод, че е налице извършено
административно нарушение от страна на жалбоподателя. Изложил е мотиви, че в
електронния фиш са попълнени всички необходими данни съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП. Времето и мястото на извършване на нарушението са правилно и точно
индивидуализирани, като в самия снимков материал е описано и местонахождението
(географските координати) на патрулния автомобил. Посочил е, че мобилната
система за видеоконтрол тип TFR1-M с инв. № 518 е преминала успешно
последваща проверка и е метрологично годна, което е удостоверено със стикер,
залепен на самия трафик радар и потвърдено от приложените справки. Отхвърлил е
като неоснователно възражението на жалбоподателя за допусната грешка при определяне
на действителната му скорост с мотива, че допустимата грешка на уреда е
съобразена при отчитане на превишението на скоростта. Счел е, че представеният
снимков материал съставлява годно доказателствено средство за констатираното
нарушение съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП, като присъствието или отсъствието на
контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил по никакъв начин
не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и
заснемане на нарушението, тъй като измерването и регистрирането на скоростта и
записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от
системата радар – камера – компютър. Направил е извод, че с поведението си
жалбоподателят е нарушил нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и правилно е бил
привлечен към административнонаказателна отговорност по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, в резултат на което е потвърдил ЕФ.
Така постановеното решение е
неправилно. Независимо че някои от мотивите на съда се споделят от настоящата касационна
инстанция (относно допустимата грешка на уреда, приложимостта на чл.189, ал.4 и
сл. от ЗДвП по отношение на мобилните системи за видеоконтрол), обжалваният акт
е незаконосъобразен, тъй като е постановен при неизяснена фактическа обстановка
и липса на доказателства за част от правнорелевантните по спора факти и
обстоятелства.
На първо място, районният съд е приел,
че мобилната система за видеоконтрол, с която е измерено превишението на скоростта,
е изправно техническо средство, без да е събрал каквито и да е доказателства,
че тя е преминала първоначална и последваща проверка съгласно изискванията на
ЗИ. Към административнонаказателната преписка са приложени удостоверения
единствено за това, че системата е одобрен тип средство за измерване, поради
което остава неясно въз основа на какви доказателства районният съд е направил
извод, че тя е метрологично годна. В становището на ответника във въззивното
производство от 11.11.2019 г. е записано, че писмена справка за извършеното
тариране (калиброване) на цялата система за видеоконтрол може да бъде предоставена
от сектор „Полицейска техника“ към отдел „Управление на собствеността“ при ГД „НП“
- София, но съдът не е предприел никакви мерки, за да я изиска. По делото липсват
данни за залепен стикер на трафик радара, както и протоколи за премината
първоначална и последваща проверка на системата, поради което констатациите на
съда за нейната техническа изправност са необосновани и не се подкрепят от
събрания доказателствен материал.
На второ място, районният съд не
е събрал достатъчно доказателства относно мястото на извършване на нарушението,
макар че във въззивната жалба са били наведени възражения за това. Съгласно
чл.189, ал.8 от ЗДвП при изпращане на преписката по жалбата в съда в съпроводителното писмо се
посочват и доказателствата в
подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация за участъка от
пътя с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение
на скоростта по чл. 21, посоката на движение на автомобила, разположението на
автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена
метрологична проверка. Приложеният снимков материал към клип № 2477, TFR1-M № 518, който несъмнено представлява
годно веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, не доказва
всички посочени обстоятелства. От него се установяват точните дата, час, посока
на движение на автомобила, регистрационния му номер, географските координати,
измерената скорост на нарушителя и нулевата скорост на патрулния автомобил, но не и участъка от пътя с описание на мястото
на нарушението. Това не се установява по категоричен начин и от представения по делото
протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР. Действително този
протокол не следва да се съпровожда от снимка на разположението на уреда, както
неоснователно се твърди в касационната жалба, защото изискването по чл.10, ал.3
от Наредба № 8121з-532 касае само временно разположени на участък от пътя АТСС, а в случая процесният
уред за контрол е бил поставен в патрулен автомобил (арг. от чл.
9, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. и §6, т.65 от ДР на
ЗДвП). При все това данните в него се разминават частично с описаните в
електронния фиш и в становището на ответника (в единия случай е посочено, че
мястото за контрол и мястото на нарушението е в гр. Добрич по бул. „Добруджа“
до бензиностанция „Пътно строителство“, а в другия – че е в гр. Добрич по бул.
„Добруджа“ до ОПУ), което създава известна неяснота относно участъка от пътя, където
е засечен автомобилът. Мястото на извършване на нарушението е от съществено
значение за определяне на действащото ограничение на скоростта и съставомерността
на деянието, с оглед на което съдът е бил длъжен да събере цялата необходима
информация за това с цел разкриване на обективната истина по делото.
Липсата на достатъчно
доказателства за релевантните факти прави невъзможно извършването на цялостна служебна
проверка относно законосъобразността на обжалвания електронен фиш. Ето защо, като е приключил съдебното
следствие, без да е извършил всички процесуални действия за изясняване на важни за правилното решаване на
спора въпроси, районният съд е допуснал съществено
нарушение на разпоредбите на чл.13 и чл.14 от НПК, довело до постановяване на порочен
съдебен акт.
По изложените съображения
настоящият
касационен състав намира, че решението на ДРС следва да бъде отменено на основание чл.348, ал.1, т.2 от НПК и
делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото
разглеждане на делото съдът следва да събере всички относими и необходими
доказателства относно техническата изправност на мобилната система за
видеоконтрол и мястото на извършване на нарушението и едва след това да се
произнесе по законосъобразността на ЕФ на всички основания в съответствие с изискванията
на чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Водим от
горното и на основание чл.222, ал.2, т.1 във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Добричкият
административен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 182 / 16. 06. 2020
г., постановено по н.а.х.д. № 1438 / 2019 г. по описа на Районен съд - Добрич.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане
от друг състав на съда.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: