№ 143
гр. Пловдив, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20215001000371 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
На 11.03.2020 г. по т. дело № 39/2020 г. по опис на Пз ОС е постановено
решение № 260039, с което „З.д. Б.и.“ АД, ЕИК *********, **** е осъдено да
заплати следните суми:
- по 180 000 лв. на ИВ. СТ. СТ., ЕГН ********** и С.Н. Д. - С.а, ЕГН
**********, двамата от с.И., о.П., ул. ** ведно със законната лихва от
06.12.2019 г. до окончателното плащане, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, настъпили от смъртта на детето им при
пътнотранспортно произшествие от 30.08.2018 г., с деликвент Г. АНГ. Д.,
управлявал л. а. „О.А.“, ДК № ** **** **, като е посочено, че плащането
следва да стане по сметка на адвокат Р.П. в ТБ „А.Б.Б.“ АД - IВАN ВО **
**** **** **** **.
- 10 260 лв. на адвокат Р.П. с личен № ********** от АК - П., дължимо
съобразно уважената част от исковете адвокатско възнаграждение за двамата
ищци на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38. ал. 2 вр. ал. 1. т. 3 от ЗА.
1
- 14 800, 50 лв.по сметка на Окръжен съд - Пазарджик сумата, от които
14 400 лв. държавна такса, 400, 50 лв. депозити за експертизи и 5 лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумите в срока за
доброволно изпълнение на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Със същото решение исковете на ИВ. СТ. СТ., ЕГН ********** и С.Н.
Д. - С.а, ЕГН **********, двамата от с.И., о.П., ул. ** против „Б.И.“ АД, ЕИК
*********, гр. С. са отхвърлени за разликата между претендираните по
200 000 лв. и присъдените по 180 000 лв. и те са осъдени да заплатят на „З.д.
Б.И.“ АД сумата от 1 152 лв. разноски за адв. възнаграждение съразмерно на
отхвърлената част от исковете на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Недоволно от така описаното решение в осъдителната му част е
останало „З.д. Б.И.“ АД и е подало жалбата станала причина за започване на
настоящето дело.
С нея съдебният акт се обжалва за сумите равняващи се на разликата
между присъдените от съда по 180 000 лв. и дължимите според
застрахователя на всеки от ищците по 100 000 лв. обезщетение, т.е. за по
80 000 лв. присъдено с първоинстанционния съдебен акт обезщетение, респ. и
за присъдените за тези суми разноски и адв. възнаграждение.
В жалбата са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване
на друго отхвърлящо исковите в обжалваните им част.
Насрещната страна е изразила становище за неоснователност на същата.
Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
На 10.03.2020 г. в ПзОС е постъпила изходяща от ИВ. СТ. СТ., ЕГН
********** и С.Н. Д. - С.а, ЕГН ********** искова молба против З.а.д. „З.д.
Б.И.“ АД, гр. С..
В обстоятелствената част на същата се говори, че на 30.08.2018 г. около
20, 40 ч. на пътя между с. С. в посока към с.И., лек автомобил „О.А.“ с ДК №
** **** **, управляван от употребилия алкохол водач Г. АНГ. Д., ЕГН
********** ударил спрелия на пътното платно велосипедист С. И. С. на 16 г.
2
Следствие на удара същият починал на място. Във връзка с това ПТП водачът
Г. АНГ. Д., ЕГН ********** с влязла в сила на 27.11.2019 г. присъда № 61 по
НОХД № ***/**** г. по описа на Пз ОС бил признат за виновен за извършено
от него престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, буква „В“ и чл. 342. ал.
1 от НК, вр. чл. 20, ал. 2 от ЗДП и бил осъден на лишаване от свобода са
срок от 4 г. и 10 месеца.
Излагат доводи, че ищците са родителите на починалия С., който бил
тяхно единствено дете. Всички те до произшествието живеели сплотено в
едно домакинство при взаимна обич, грижа и опора. Смъртта на единствения
им син им причинна огромна болка и страдание. Със същата те били лишени
от смисъла на живота си, от възможността да се грижат за него, да го
наблюдават как расте, възмъжава, създава семейство и т.н. Това те свързват с
възникнало в патримониума им право да претендират от извършителя на
деликта обезщетение за причинените им от описаното по- горе деяние вреди.
В тази връзка се сочи, че за автомобилът управляван от Г.Д. имало
сключена при ответното дружество по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с полица № ВО/02/*************, валидна за периода
18.08.2018 г. -17.08.2019 г. На тази база е направен извод, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране
на причинените на ищците неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл.
432 от КЗ.
Сочи се, че те предявили пред ответното дружество на 05.12.2019 г.
претенции за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на по
200 000 лв. за всеки от тях. Била образувана щета № ********** и с писмо №
**-**** от 23.12.2019 г. ищците били уведомени, че им е определено
обезщетение по 10 000 лв.
Ищците възразили, като заявили, че така определения им размер е
унизителен и предложили да водят преговори за определяне справедлив
размер на обезщетенията.
Такива не били проведени, нито пък било изплатено и първоначално
определеното обезщетение.
Направено е заключение, че е налице интерес от предявяване на искове
3
пред съда за заплащане на дължимите им се обезщетения. Поискано е да се
постанови решение, с което З.д. Б.и.“ АД да бъде осъдено да заплати на всеки
от ищците по 200 000 лв. ведно със законната лихва от 30.08.2018 г. до
окончателното й изплащане. Посочено е съответно, че плащането следва да се
извърши по банковата сметка на адвоката пълномощник на двамата ищци, за
което те изразили изрично съгласие в представено по делото пълномощно.
В отговора си застрахователя е оспорил исковете В тази връзка е
изразил становище, че претендираното с тях обезщетение е завишено по
размер и не отговора на принципа на справедливост заложен в чл. 52 от ЗЗД.
Наред с това е изразено становище, че пострадалият е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, защото е нарушил нормативно
установените правила за движение на велосипедисти, като е управлявал
велосипеда без необходимата светлинна сигнализация, без необходимите
светлоотразителни елементи и жилетка. Сочи се и че той бил спрял в района
на пътното платно на необозначено затова място със задна гума на самото
платно, като по този начин допринесъл за настъпване на съприкосновението
между велосипеда и пътуващия с разрешена скорост автомобил.
Ищците са подали ДИМ в която са изразили становище по направените
с отговора защитни възражения. С оглед на това те не са оспорили факта, че
синът им е бил без светлоотразителна жилетка, но твърдят, че това не е в
причинно - следствена връзка с произшествието. В тази връзка се сочи, че на
спиците на колелото е имало светлоотразители и същите са могли да бъдат
забелязани при условие, че велосипеда е бил разположен косо на платното по
посоката на движение. Твърди се, че в случая единствената причина за
произшествието е факта, че водачът на автомобила е управлявал същия със
средна степен на алкохолно опиянение и това му е попречило на преценките
при управлението на същия.
В срока по чл. 373 от ГПК ответникът е депозирал допълнителен
отговор на ДИМ, в който се преповтарят доводите за наличие на
съпричиняване, с оглед на това, че починалият бил спрял колелото на
платното, управлявал същото в тъмната част на деня без светлинна
сигнализация и без светлоотразителна жилетка.
Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към
4
спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.
В него е изразено становище, че предпоставките за ангажиране
отговорността на застрахователя за репариране на причинените на ищците
неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.
По въпроса за съпричиняването е приел, че за пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и вредоносния резултат може да се говори
само по отношение на факта, че е част от колелото е било на пътното платно.
За жилетката е изразено становище, че липсата на такава не е в пряка връзка с
настъпването на инцидента още повече, че според съда велосипеда е имал
светоотразители по спиците на колелото и те е могло да се забележат.
Така изложеното съпоставено с поведението на водача и факта, че е
управлявал МПС след употреба на алкохол е дало основание за извод, че
неговият принос е 9/10, а този на починалото лице е 1/10.
Това съобразено с факта, че размерът на дължимото обезщетение на
всеки от ищците е определен на 200 000 лв. е дало основание на съда да
намали същото до 180 000 лв. и да осъди застрахователя да заплати тази сума
на всеки от двамата преживели родители на починалия ведно със законната
лихва от датата на която застрахователя е узнал за настъпване на
застрахователното събитие-06.12.2019 г.
Недоволен от осъждането е останал ответникът и е подал жалбата
станала причина за започване на настоящето производство.
С нея актът на Пз ОС се обжалва за сумите равняващи се на разликата
между присъденото обезщетение от по 180 000 лв. и дължимото според
застрахователя такова от по 100 000 лв. на всеки от ищците.
Доводите за неправилност и незаконосъобразност се извеждат от
становището, че справедливия размер на обезщетението с оглед разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД следва да е по- нисък, а и от това, че същият следва да се
намали с по- големия процент на съпричиняване с оглед поведението на
починалото следствие на ПТП-то лице.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно
5
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не
може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество.
В случая за липса на право на иск в патримониума на всеки от ищците
от изложената фактическа обстановка не може и да се говори.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
В тази законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380.
В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
6
нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил
застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на
искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да
е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да
няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият
обезщетение да не е доволен от размера му.
В случая от представените по делото доказателства е безспорно, че
всеки от ищците е предявил претенция за заплащане на обезщетение от по
200 000 лв. пред ответното дружество на 06.12.2019 г. Във връзка със същото
с писмо изх. № **-**** от 23.12.2019 ответното дружество е уведомило
ищците, че им е определило обезщетение в размер на по 10 000 лв. равняващи
се на 50 % от общо дължимото на всеки от тях обезщетение от 20 000 лв.
Двамата ищци писмо от 24.01. 2020 г. са изразили несъгласие с този
размер и са поискали да им се изплати обезщетение от по 125 000 лв.
Съгласие за изпащане на тази сума от ответника не е изразено, а и
липсва плащане на предложените по 10 000 лв.
Несъгласието с размера на предложеното обезщетението сочи за
наличието на интереса у ищците от предявяване на искове по чл. 432, ал.1 от
КЗ. Именно те са били разгледани от първоинстанционния съд , като предмет
на преценка са били факти и обстоятелства от значение за искове от този тип.
Решението не е постановено и от съд, който с оглед разпоредбите на
ГПК/чл. 115, ал.2/ не е следвало да разглежда настоящия правен спор.
Казаното сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК
следва да реши спора по същество, като потвърди или измени изцяло или
отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка той ще е
обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност на същото.
7
От съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на
искови претенции от този тип на първо место е обусловена от наличието на
застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност”
между извършителят на деликта и ответното З.д..
По силата на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от
КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено, че застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата,
вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на
покрИ.е вреди е посочено, че са неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт.
Това от своя страна води до извод, че отговорността на
застрахователното дружество при наличие на сключен договор за застраховка
гражданска отговорност е обусловена и от установяването на отговорност на
застрахованото лице за причинено от него увреждане. Тя при непозволеното
увреждане произтича от разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Според нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Това предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане
обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат,
което да е пряка и непосредствена последица от увреждането.
8
От изложеното по- горе е ясно, че между страните не се оспорва
наличието на сключен договор за застраховка със собственика на участвалия
в ПТП-то автомобил. Не се оспорва и това, че водачът на същия е от кръга
лица посочени в разпоредбата на чл. 477, ал.2 от КЗ, т.е. застраховано лице.
Това прави безспорен извода, че при установена негова отговорност спрямо
ищците на основание чл. 45 от ЗЗД обезщетението може да се търси от
ответното дружество. В тази връзка следва да се посочи, че двамата ищци са
родители на починалото при ПТП причинено от застрахованото лице дете. Не
е предмет на спор наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен
резултат, който е пряка и непосредствена последица от увреждането с оглед
факта, че имаме влязла в сила присъда , с която водачът Г. АНГ. Д. е признат
за виновен в извършването на престъпление по по чл. 343, ал. 3, пр. 1, вр. ал.
1, буква „В“ и чл. 342. ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 2 от ЗДП и по
непредпазливост е причинил смъртта на С. И. С. на 16 г.
Реално в настоящата инстанция страните спорят за това какъв следва да
бъде справедливия размер на дължимото обезщетение и това какъв е размера
на съпричиняване от страна на починалото лице, т.е. дали същият е правилно
е определен от съда на 1/10 или следва да е по- голям.
В чл. 52 от ЗЗД е казано, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Това съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г.
сочи, че размерът му зависи от вътрешното убеждение на решаващия съдебен
орган, което следва да е изградено на база събрания по делото доказателствен
материал установяващ характера на увреждането начина, по който то се е
отразило на духовното и психично състояние на увреденото лице и разбира се
икономическата обстановка в страната. При преценка начина на отразяване
върху духовното и психично състояние на увредения в случаите на смърт на
негов близък същата следва да се извърши и като се вземе предвид възрастта
на починалия. При преценка на близостта пък следва да се има предвид не
само наличието й от правна гледна точка, но и действителните отношения
между починалия и родственика претендиращ увреждане. Те от своя страна
за ПАС подлежат на преценка на база данните за начина, по който същите са
контактували помежду си и респективно реакциите, които членовете на
семейството са имали при моменти на трудност в живота на някои от тях.
9
За установяване на факти и обстоятелства, които с оглед казаното по-
горе са от значение за определяне размера на обезщетението по делото са
разпитани свидетели и е изслушана и прита психологическа експертиза.
От приложените по делото писмени доказателства е видно, че
починалият е бил единствен син на двамата ищци. В тази връзка съставът на
ПАС намира за нужно да посочи, че връзката между дете и родител започва
от момента на раждането и с всяка изминала година до пълнолетието същата
се заздравява и задълбочава. В хода на тези отношения първоначално
родителите са тези които осигуряват физически и материални грижи за децата
си, участват при формиране на техните морални ценности и виждания за
живота, градят планове за живота на порастващите им наследници и
обвързват своите такива с тези на децата си.
Внезапното и окончателно прекъсване на така изградените отношения
на любов, обич, уважение, близост, подкрепа и взаимопомощ е логично да
създаде рязък дискомфорт във всяко едно семейство, при който семейните
отношения са били от типа посочен по- горе. Още по силно е стресовото
състояние от преустановяване на тази близост в случаите, при които
прекъсването е следствие внезапната смърт на един от членовете му.
Нарушаване на нормалната психика идва не само от загубата на близък човек
и състоянието на празнота и безпомощност, но и от факта, че в бъдеще той
няма да е до теб, няма да го виждаш, докосваш, да споделяш с него и да
получаваш съответната синовна обич, уважение и подкрепа.
В хода на тези разсъждения следва да се спомене и че определянето на
размера на обезщетението при смърт не е математическа операция по
събиране, изваждане, умножение или делене на константи, а сложен процес
по анализ на човешки съдби воден от мястото, което починалия е заемал в
живота на увреденото лице, респ. всичко това съобразено и с икономическите
условия в страната като цяло.
От показанията на разпитаните по делото свидетели е видно, че
починалият и неговите родители са били едно задружно и сплотено
семейство, като родителите с оглед на това, че са имали едно единствено дете
са възлагали всичките са надежди и мечти на него. Това от своя страна видно
от съдържащата се информация в показанията е допринесло за настъпване на
10
силен стрес при внезапната загуба на детето им в ранна за него възраст и е
допринесло за промяна на начина им на живот. До извод в тази насока се
издава и от съдържащата се в изслушаната по делото съдебно-психологическа
експертиза информация. В заключението си експертът сочи, че смъртта на
сина им се явява най- стресогенното и тежко преживяване в живота на
ищците. Тя била разрушителна за психиката им. Довела е до затваряне в себе
си, отдръпване от заобикалящата ги среда, като тази траурна реакция е факт
и към момента. Сочи се също,че те са в постоянно състояние на напрежение,
тревожност, безпокойство, страх от неизвестния бъдещ развой на живота им,
мисли за безперспективност, малоценостни изживявания и т.н. Според
заключението двамата ищци и към момента не могат да осъзнаят загубата на
детето им и са активирали в психиката си защитния механизъм „отричане“
свързан с вяра, че детето им в един момент ще се върне. Силният стрес и
настъпилата от смъртта криза са довели до силни емоционални, поведенчески
и когнитиви и вегататавни реакции, с които двамата родители много трудно
се справят.
На база изложеното съдът съобразявайки се и с актуалната към
увреждането в страната икономическа обстановка намира, че за обезщетяване
на всички описани по- горе изживявания на всеки от двамата ищци би
следвало да се заплати обезщетение за неимуществени вреди от по 200 000 лв.
В случая съдът се изразява условно по причина, че от ответния
застраховател е направено възражения за съпричиняване, а и Пз ОС е приел
наличието на такова в размер на 1/10, което ищците не са оспорили.
Застрахователят обаче счита, че същото по-съществено и дължимото
обезщетение следва да се намали с по- голям размер.
По отношение на съпричиняването следва да се посочи, че според чл.
51, ал.2 от ЗЗД наличието му е основание да се намали дължимото
обезщетение.Изводите за това следва да се направят на база съпоставка
между действията на деликвента и пострадалия към момента на
произшествието и преценка с оглед на същата дали то би настъпило
независимо от поведението на пострадалия. При нея следва да се има
предвид, че за допринасянето е без значение психическото състояние на
пострадалия и неговата възраст. Това е така по причина, че законодателят не
11
обуславя приложимостта на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД от същото, а само от това
дали действията са допринесли за настъпване на инцидента, т.е.
възможността да ръководи и разбира постъпките си е без значение за извода е
или не е налице съпричиняване.
Преценката за наличието или липсата на съпричиняване е обусловена от
механизма на настъпване на ПТП-то.
В случая във връзка със същия по делото са разпитани свидетели, а е
възложена, изготвена и приета автотехническа експертиза.
Разпитаните свидетели са били на местопроизшествието и са били
очевидци на ПТП-то. От показанията им става ясно, че по пътя в посока от с.
С. към с.И. се движели 6 човека с 5 велосипеда. Св. К. споменава, че
спомените вече не са му ясни, но според него в момента на инцидента било
вечер, като уточнява че при потеглянето им от с. С. слънцето било залязло, но
все още имало видимост, т.е. не било съвсем тъмно. Към момента на
инцидента починалият С. бил спрял заедно с К.. Велосипедът на С. бил леко
под ъгъл спрямо пътя, като свидетелят не си спомня дали той бил изцяло или
частично върху пътното платно. Категорично си спомня обаче че колелото
било разположено косо спрямо пътя, че нямало мигащи светлини, а само
светлоотразители на спиците. Спомня си, че не носели и светлоотразителни
жилетки. По отношения на лекия автомобила ударил приятеля му казва, че не
го е видял, но има спомени, че е бил със запалени фарове.
Другият очевидец И. М. говори в показанията си, че се движели по
пътя в колона по един и по едно време извикали на С./св. К./, И. и С. да ги
изчакат. Те съответно намалили и спрели, а каращите отзад ги подминали.
След това карали 10-20 метра и чули удар, но реално самото произшествие не
видели. Сочи, че при подминаването С. бил все още на велосипеда, в края на
пътното платно и тъкмо спирал. Свидетелят сочи, че според него колелета на
всички имали светлоотразители на педалите и на други места, но светлини
нямали. Този свой извод той прави с оглед на това, че неговият велосипед
бил така оборудван.
От изслушаното по делото заключение на вещото лице В. М. се
установява, че велосипедът е бил спрян изправен (възседнат от пострадалия)
12
косо на пътя, в дясната лента за движение към с.И., като предното колело е
било на дясната крайна линия на пътното платно, а задното колело е стърчало,
т. е. навлязло в платното на около 1, 3 метра. Автомобилът пък се е движел на
разстояние 80 сантиметра от края на пътното платно. Той с оглед на
описаните разположения ударил задното колело на велосипеда. В тази връзка
се прави извод, че ако велосипедът е бил напълно в банкета, извън активната
лента за движение, при установената за автомобила скорост на движение
нямало да се стигне до удар между тях. В експертизата е прието, че шофьорът
на лекия автомобил за пръв път е могъл да възприеме пострадалия на 40
метра пред себе си и при движение със скорост от 65 - 75 км/ч ударът не е
бил предотвратим дори и да не е имало употреба на алкохол. Посочено е, че
ако автомобилът се е движел на къси светлини със скорост до 50 км/ч ударът
би бил предотвратим. При движение на автомобила на дълги светлини,
велосипедистът би могъл да бъде възприет и от по-далечна дистанция от
около 60-75 метра, като при скорост от 75 км/ч също нямало да се стигне до
удар. Експертът говори за това, че на предното колело на велосипеда на
починалия със сигурност е имало светлоотразители, а на задното след удара
нямало. В тази връзка прави извод, че те най- вероятно са изхвърчали при
сблъсъка. По повод на тези отразители се споменава и че банкетът бил силно
затревен. Наличието на отразители, жилетки и светлинно оборудване според
експерта биха помогнали да се увеличи на велосипеда и велосипедиста.
С оглед така описаното по- горе и факта, че в ПТП-то са участвали
автомобил и велосипед, ПАС намира за нужно да посочи, че съгласно чл. 79
от ЗДП в редакцията му към 30.08.2018 г.,за да участва в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, всеки велосипед трябва да има
изправни:
1. спирачки,
2. звънец и да няма друг звуков сигнал,
3. устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима
светлина отпред и червен светлоотразител отзад, респ. устройство за
излъчване на червена светлина отзад,
4. бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи
13
отстрани на колелата.
В чл. 80 от ЗДП пък е предвидено, че водачът на велосипед е
длъжен:
1. да ползва светлоотразителна жилетка при управлението му извън
населените места, през тъмната част на денонощието и при намалена
видимост,
2. да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за
движение.
Според чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДП пък на водача на пътно превозно
средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози.
Според чл. 20 от ЗДП водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. При избиране
скоростта на движението те са длъжни да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Според § 6, т. 10 от ДР на ЗДП велосипедът е пътно превозно средство
най-малко с две колела, което се привежда в движение с мускулната сила на
лицето, което го управлява, с изключение на инвалидните колички.
В чл. 94,ал. 1 от ЗДП е предвидено, че за престой извън населените
места пътните превозни средства се спират извън платното за движение.
Когато това е невъзможно, спирането за престой се извършва успоредно на
оста на пътя, най-вдясно на пътното платно.
В ал. 2 се споменава, че за паркиране извън населените места пътните
превозни средства се спират извън платното за движение. Паркирането на
платното за движение е забранено.
14
При съпоставката на изложените от свидетелите и експерта факти
свързани с поведението на велосипедиста и цитираните текстове на ЗДП е
безспорно, че в случая при движението на това пътно превозно средство са
нарушени изискванията на закона досежно местото на спиране и престой,
досежно изискването за управление на колелото със светлоотразителна
жилетка и тези за снабдяване на велосипеда с устройство за излъчване на бяла
или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад,
респ. устройство за излъчване на червена светлина отзад. Наличието на такива
устройства пък според конотациите на експерта би увеличило видимостта на
велосипеда и велосипедиста многократно.
Това от своя страна води до извод, че с поведението си починалия
велосипедист е допринесъл за настъпване на ПТП-то по причина, че ако бе
спрял успоредно на пътното платно и извън същото не би се достигнало до
сблъсък. Вероятно не би се достигнало до сблъсък и ако велосипеда и
велосипедиста бяха екипирани по посочения по- горе начин, което би
позволило на вода да забележи същите на по- голямо разстояние и да реагира.
По отношение поведението на водача в случая е безспорно с оглед
влязлата в сила присъда, че неговото противопрвано поведение се изразява в
управление на автомобила след значителна употреба на алкохол и в
нарушение на изискванията на чл. 20 от ЗЗД , т.е. със скорост несъобразена с
конкретната пътна обстановка, която наред с алкохола не му е дала
възможност да реагира на наличното на пътя препятствие - спрелия
велосипедист.
В случая ако не бе употребата на алкохол то за ПАС двамата участници
в ПТП-то щяха да имат еднакъв процент на съпричиняване в същото.
В случая обаче наред с движението с несъобразена скорост шофьорът
на МПС-то е употребил и алкохол и то в концентрации, които без да извърши
катастрофа са основание за ангажиране на наказателната му отговорност
съгласно чл. 343 б, ал.12 от НК.
Това води до извод, че при определяне процентите на съпричиняване
тези на водача следва да са 75 %, а на починалият велосипедист 25 %.
15
Това води до извод, че обезщетението от по 200 000 лв., което всеки от
ищците би следвало да получи при липса на съпричиняване следва да се
намали с по 50 000 лв., т.е. ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на всеки от тях по 150 000 лв.
Върху тази сума се дължи и законна лихва. Във връзка със същата е
нужно да се посочи, че според чл. 492, ал. 2, т.2 от КЗ в застрахователното
обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря
за тяхното плащане пред увреденото лице. Посочено е че същите се дължат
при условията посочени в ал. 3 на чл. 429 от КЗ. В тази алинея пък е
предвидено, че те се плащат от застрахователя в рамките на лимита на
отговорност и считано от по - ранната дата измежду датата на уведомяването
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл. 430, ал. 1, т. 2 или тази на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице.
При отговорността по чл. 45 от ЗЗД деликвента дължи законна лихва от
момента на увреждането. Това сочи, че тази законна лихва се дължи и от
застрахователя съответно считано от посочения в чл. 429, ал.3 от КЗ начален
момент. В случая това е 06.12.2019 г.
В случая Пз ОС е присъдил обезщетение от по 180 000 лв. на всеки от
ищците ведно със законната лихва от 06.12.2019 г. Това сочи, че обжалваното
решение следва да се отмени за сумите от по 30 000 лв. равняващи се на
разликата между присъдените от Пз ОС по 180 000 лв. ведно със законната
лихва от 06.12.2019 г. и дължимите според ПАС по 150 000 лв. и вместо това
се постанови друго отхвърлящо исковете за тези размери. Съответно то ще
следва да се потвърди в останалата обжалвана част равняваща се на разликата
между дължимите според ПАС по 150 000 лв. и дължимите според ответника
по 100 000 лв.
Решението следва да се отмени и в частта сочеща, че дължимите на
двамата ищци застрахователни обезщетения следва да се изплатят от
ответника по сметка на адвокат Р.П. в ТБ „А.Б.Б.“ АД - IВАN ВО ** ****
**** **** **. Причина за това е обстоятелството, че двамата ищци са
оттеглили пълномощията си по отношение на този адвокат и за него не е
налице основание да получи съответните плащания от тяхно име.
16
Изложеното от своя страна налага решението на Пз ОС да се отмени в
частта осъждаща застрахователя да заплати на пълномощника на ищците за
производството пред Пз ОС възнаграждение по 38, ал.2 от ЗА в размер на
1 200 лв. с оглед намаления размер на дължимото обезщетение от ПАС.
Съответно то следва да се намали по тази причина и в частта осъждаща
застрахователя да заплати по сметка на Пз ОС сумата от 2 440 лв. Съответно с
оглед допълнително отхвърлената част от иска двамата ищци следва да бъдат
осъдени да заплати на ответника още 1728 лв. разноски по съразмерност за
първоинстанционното производство.
За въззивното производство на застрахователя се дължат разноски по
съразмерност в размер на 1350 лв.
По отношение на разноските на двамата въззиваеми същите не се
правели такива. С оглед осъщественото в тяхна полза процесуално
представителсдтво се претендира присъждане на разноски по чл. 38, ал.2 от
ЗА. В тази връзка следва да се посочи, че адвокатът претендиращ
възнаграждение по чл. 38, ал. от ЗА е упълномощен след оттеглянето на
пълномощията по отношения на адв. Р.П., който е изготвил отговора на
въззивната жалба.
В тази връзка следва да се посочи, че по принцип с оглед обжалваната
част от на решението по двата иска дължимото съгласно чл. 7, ал.2, т. 4 от
Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения за всеки от
исковете е по 2930 лв., т.е. общо 5860 лв.. От разпоредбата на чл. 9 от
Наредбата обаче за ПАС следва извод, че 3/4 от същото е за изготвяне на
писмен отговор на жалбата. Той в случая не е изготвен от претендиращите
възнаграждението адвокат и дължимото му се възнаграждение следва да се
намали с това за изготвяне на отговора. Според чл. 9 възнаграждението за
отговор е 3/4 от това по чл. 7. Това сочи, че сумата 2030 лв. ще се намали с
1522,50 лв. и за представителството на всеки от въззиваемите се дължи по
507, 50 лв. или общо 1015 лв. Върху тази сума следва да се начисли и ДДС ,
т.е. същата ще се увеличи с 203 лв., т.е. общо се дължат 1218 лв.
Водим от това съдът
17
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 39/2020 г. по опис на Пз ОС
решение № 260039 от 11.03.2021 г. в частта, с която „З.д. Б.и.“ АД, ЕИК
*********, **** е осъдено да заплати на ИВ. СТ. СТ., ЕГН ********** и
С.Н. Д. - С.а, ЕГН **********, двамата от с.И., о.П., ул. ** по 30 000 лв. ведно
със законната лихва от 06.12.2019 г. до окончателното плащане, които суми
се равняват на разликата между присъдените от Пз ОС по 180 000 лв. ведно
със законната лихва от 06.12.2019 г. до окончателното плащане и дължимите
според ПАС по 150 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили от смъртта на детето им при
пътнотранспортно произшествие от 30.08.2018 г., с деликвент Г. АНГ. Д.,
управлявал л. а. „О.А.“, ДК № ** **** ** и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ИВ. СТ. СТ., ЕГН ********** и С.Н. Д. -
С.а, ЕГН **********, двамата от с.И., о.П., ул. ** за осъждане на З.д. Б.и.“
АД, ЕИК *********, **** да им заплати обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили от смъртта на детето им при
пътнотранспортно произшествие от 30.08.2018 г., с деликвент Г. АНГ. Д.,
управлявал л. а. „О.А.“, ДК № ** **** ** в размер на по 30 000 лв. ведно със
законната лихва от 06.12.2019 г. до окончателното плащане, които суми се
равняват на разликата между присъдените от Пз ОС по 180 000 лв. ведно със
законната лихва от 06.12.2019 г. до окончателното плащане и дължимите
според ПАС по 150 000 лв.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 39/2020 г. по опис на Пз ОС
решение № 260039 от 11.03.2021 г. в частта, с която „З.д. Б.и.“ АД, ЕИК
*********, **** е осъдено да заплати на адвокат Р.П. с личен № **********
от АК - П., сумата от 1 200 лв. представляваща дължимо съобразно уважената
част от исковете адвокатско възнаграждение за двамата ищци на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38. ал. 2 вр. ал. 1. т. 3 от ЗА и равняваща се на разликата
между присъденото такова от Пз ОС в размер общо от 10 260 лв. и
дължимото от 9060 лв.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 39/2020 г. по опис на Пз ОС
решение № 260039 от 11.03.2021 г. в частта, с която „З.д. Б.и.“ АД, ЕИК
18
*********, **** е осъдено да заплати 2440 лв. по сметка на Окръжен съд
Пазарджик равняващи се на разликата между присъдените такива 14 800, 50
лв. и дължимите 12 400, 50 лв. за ДТ и платени от бюджета на съда
възнаграждения за ВЛ съобразно уважената част от иска.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 39/2020 г. по опис на Пз ОС
решение № 260039 от 11.03.2021 г. в частта сочеща, че дължимите на двамата
ищци застрахователни обезщетения следва да се изплатят от „З.д. Б.и.“ АД,
ЕИК *********, гр. С. по сметка на адвокат Р.П. в ТБ „А.Б.Б.“ АД - IВАN ВО
** **** **** **** **.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 39/2020 г. по опис на Пз
ОС решение № 260039 от 11.03.2021 г. в частта, с която „З.д. Б.и.“ АД, ЕИК
*********, **** е осъдено да заплати на ИВ. СТ. СТ., ЕГН ********** и
С.Н. Д. - С.а, ЕГН **********, двамата от с.И., о.П., ул. ** по 50 000 лв. ведно
със законната лихва от 06.12.2019 г. до окончателното плащане, които суми
се равняват на разликата между дължимите според ПАС по 150 000 лв. ведно
със законната лихва от 06.12.2019 г. до окончателното плащане и дължимите
според самият застраховател по 100 000 лв., представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, настъпили от смъртта на детето им при
пътнотранспортно произшествие от 30.08.2018 г., с деликвент Г. АНГ. Д.,
управлявал л. а. „О.А.“, ДК № ** **** **, за които той не е и обжалвал
решението на Пз ОС.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 39/2020 г. по опис на Пз
ОС решение № 260039 от 11.03.2021 г. в частта, с която „З.д. „Б.и.“ АД, ЕИК
*********, **** е осъдено да заплати на адвокат Р.П. с личен № **********
от АК - П., сумата от 9060 лв. като дължимо съобразно уважената част от
исковете адвокатско възнаграждение за двамата ищци на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 38. ал. 2 вр. ал. 1. т. 3 от ЗА.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 39/2020 г. по опис на Пз
ОС решение № 260039 от 11.03.2021 г. в частта, с която „З.д. Б.и.“ АД, ЕИК
*********, **** е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд 12 400, 50
лв. за ДТ и платени от бюджета на съда възнаграждения за ВЛ съобразно
уважената част от иска.
19
ОСЪЖДА ИВ. СТ. СТ., ЕГН ********** и С.Н. Д. - С.а, ЕГН
**********, двамата от с.И., о.П., ул. ** да заплатят на „З.д. Б.и.“ АД, ЕИК
*********, **** още 1728 лв. разноски по съразмерност за първата
инстанция.
ОСЪЖДА ИВ. СТ. СТ., ЕГН ********** и С.Н. Д. - С.а, ЕГН
**********, двамата от с.И., о.П., ул. ** да заплатят на „З.д. Б.и.“ АД, ЕИК
*********, **** сумата от 1350 лв. разноски по съразмерност за въззивото
прозиводство.
ОСЪЖДА „З.д. Б.и.“ АД, ЕИК *********, **** на Р. И.А М., адвокат
при АК С. с личен номер от единния адвокатски регистър при ВАС-
1********** , гр. С., **** възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА за
осъществено процесуално представителство пред ПАС на двамата въззиваеми
в общ размер от 1218 лв. с ДДС.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20