РЕШЕНИЕ
№ 956
гр. ..., 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20221110129623 по описа за 2022 година
Производството е за съдебна делба във фазата по извършването й.
С влязло в сила решение по чл. 344, ал. 1 ГПК е допуснато на основание на
основание на чл. 34 от ЗС извършването на съдебна делба на следния недвижим имот: ...,
находящ се в ..., с площ от 146,19 кв.м, състоящ се от четири стаи, хол, кухня, баня - клозет,
килер, две входни антрета и две тераси, при съседи по акта за собственост: наследници на Й.
и Д. Н., двор, етажна собственост на ..., стълбище и ..., отдолу - И. М. Т., отгоре - ..., който
имот е с идентификатор ... по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ...,
одобрени със Заповед № ... г. на Изпълнителния директор на АГКК и съгласно схема на СОС
№ ... на СГКК, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, ..., находящ се в сграда
с идентификатор ..., разположена в поземлен имот с идентификатор ..., на адрес: ..., с площ
от 146,19 кв.м, при съседи на ...а: на същия стаж - няма, под обекта - ... и ... и над обекта -
няма, заедно с прилежащите му ... с площ от 8,60 кв.м, при съседи: наследници на Й. и Д. Н.,
М. и Х. Д., общ коридор и П. и Р. Н., отдолу - процесния ..., и ..., с площ от 6,60 кв.м, при
съседи: И. М. Т., М. и Х. Д., общ коридор и отгоре - Д. Г. М., заедно с прилежащите към ...а
15/110 идеални части от общите части на сградата и от поземления имот, върху който е
построена, представляващ поземлен имот с идентификатор по КККР ..., находящ се в ..., с
площ от 292 кв.м, с трайно предназначение па територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: средно застрояване /от 10 до 15 м./, без предишен идентификатор и с номер по
предходен план: ..., квартал ..., при съседи на поземления имот: ..., ..., ..., ... и ..., при следните
дялове: 2/8 идеални части за К. И. Т., 2/8 идеални части за А. И. К., 3/8 идеални части за М.
В. И. и 1/8 идеална част за И. Я. Г..
1
С протоК.но определение от 22.06.2023 г. за разглеждане са приети претенции по
реда на чл. 346 ГПК, уточнени и поправени в открити съдебни заседания, проведени на
18.04.2024 г. и на 05.12.2024 г.:
осъдителен иск от И. Я. Г. с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС срещу К. И. Т. за
осъждането на ответника да му заплати сума в размер на 1668,37 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на допуснатия до делба ..., дължимо за периода
от 24.03.2022 г. до 21.06.2023 г. включително, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на молбата – 22.06.2023 г., до погасяването.
осъдителен иск от И. Я. Г. с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС срещу М. В. И. за
осъждането на ответника да му заплати сума в размер на 1668,37 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на допуснатия до делба ..., дължимо за периода
от 24.03.2022 г. до 21.06.2023 г. включително, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на молбата – 22.06.2023 г., до погасяването.
Претенциите не са оспорени от насрещните страни относно обстоятелството, че К. И.
Т. и М. В. И. са ползвали жилището за лични нужди през процесния период. Относно този
факт е направено и изрично признание по делото от ответника М. В. И., като в открито
съдебно заседание, проведено на 26.09.2024 г., това обстоятелство е отделено от съда за
безспорно между страните по претенцията по сметки. Потвърждава се, относно ответницата
Т., и от ангажираните по делото свидетелски показания на свидетеля Р. А., доведен от
ответницата И..
От приетите и неоспорени заключения на съдебно - техническа експертиза от
16.01.2024 г. /неоспорено досежно неподеляемостта на имота/ и от 17.09.2024 г. /което е
възприетото от страните досежно справедливата пазарна стойност на имота/, се установява,
че допуснатият до делба имот е реално неподеляем между съделителите съгласно
техническите правила и норми. Вещото лице в заключението от 17.09.2024 г. е определило
справедлива пазарна стойност на делбения имот в размер на 746000,00 лева.
Съдът при преценката на заключенията на вещите лица, съобразно правилата на чл.
202 ГПК, намира, че следва да ги кредитира, в частите им, срещу която не са направени
оспорвания от страните, тъй като експертизите са извършени обективно, компетентно и
добросъвестно.
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, от фактическа и правна страна, достигна до следното:
В настоящата втора фаза на съдебната делба, съдът следва да реши въпроса чрез кой
способ да се ликвидира съсобствеността, след като принадлежността на правото на
собственост и съответните квоти са установени с влязлото в сила решение в първа фаза.
В настоящия случай съдебната делба е допусната върху реално неподеляем недвижим
имот.
2
Възлагателната претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК на М. В. И., приета за разглеждане в
производството, е неоснователна, поради следните съображения.
Право на възлагане по чл. 349, ал 2 ГПК има само сънаследник, т.е. лице, което е
придобило идеална част от имота по наследство и то в хипотеза, при която съсобствеността
е възникнала от наследяване. В настоящия случай, съсобствеността между страните е
възникнала при наличие на т.нар. смесена съсобственост – съсобствеността е възникнала в
резултат на повече от един юридически факт /договори за дарение, покупко – продажба и от
наследяване/, като именно молителят по възлагателната претенция е придобил правото на
собственост върху идеални части от делбения имот чрез правни сделки, така че
извършването на делбата по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е недопустимо.
Броят на съделителите е по-голям от броя на имотите, което препятства извършване
на делба чрез теглене на жребие или по реда на чл. 353 ГПК.
Ето защо делбата на процесния имот следва да бъде реално извършена чрез
изнасянето му на публична продан съгласно чл. 348 ГПК, при което всеки съделител ще
получи паричната равностойност на своя дял.
По исканията за сметки:
По реда на чл. 346 ГПК, са отправени искания за сметки. Претенциите по сметки,
предявявани по реда на чл. 346 ГПК, имат облигационен характер и представляват
осъдителни искове, за предявяването на които законът не изисква специално искова молба,
предварително заплащане на държавна такса, но е определил преклузивен срок – първото
съдебно заседание след допускането на делбата за предявяването им в делбеното
производство.
По тези претенции съдът се произнася с решението по извършване на делбата с
отделен диспозитив, или отделно решение. Всяка от претенциите по сметки представлява
отделен иск и решението по нея може да влезе в сила отделно от останалата част от
решението. Всяка от частите на решението – по извършването на делбата, или по сметките
може да се обжалва отделно и да бъде постановен различен резултат по двете части на
решението. Производството по извършване на делбата може да продължи, а това по сметки
да приключи и обратно. Формира се сила на пресъдено нещо между заявилия претенцията и
този, срещу който е предявена, а не между всички съсобственици. Целта на производството
по сметки е да уреди финансовите отношение между съсобствениците по повод на
съсобствеността (в този смисъл - Решение № 394/ 18.10.2012 г. по дело №111/ 2012 г. на
ВКС, ГК, I г.о.).
В настоящия случай, претенциите за сметки са заявени своевременно - до датата на
първото съдебно заседание след допускане на делбата.
Съделителят И. Я. Г. претендира обезщетение за лишаване от ползването на 1/8
идеална част от съсобствения имот в размер на общо 3336,75 лева за периода от 24.03.2022 г.
до 21.06.2023 г. включително, платими поравно – по 1668,37 лева, от ответниците К. И. Т. и
3
М. В. И..
В тежест на ищеца е да докаже наличието на съсобственост между страните през
процесния период върху имота, ползването му от всеки от ответниците изцяло за
задоволяване на лични нужди, отправянето и получаването на писмена покана за плащане
на обезщетение, както и размера на средния пазарен наем за процесния период на имот с
подобни характеристики.
В тежест на ответниците е да докажат плащане на обезщетението.
Съсобствеността върху делбения имот между страните през процесния период е
установена с влязлото в сила решение по допускане на делбата.
Делбеният имот е жилищен, като между страните не съществува спор, че в него са
живели през процесния период, а и живеят към датата на приключване на съдебното дирене
пред настоящата инстанция, ответниците К. И. Т. и М. В. И.. Имотът се е ползвал
единствено от тях и детето на М. В. И. /виж изявлението на ответницата в устните
състезания на проведеното открито съдебно заседание на 15.12.2024 г./ за задоволяване на
личните им нужди. К. И. Т. и М. В. И. имат влошени отношения с И. Я. Г., поради което
житейски е нелогично и невъзможно, К.кото и да е голямо по площ жилището, той да живее
или да го ползва съвместно с тях, особено докато ответниците живеят в него. В този смисъл,
дали достъпът му до жилището е възпрепятстван или не, е неотносим въпрос и е без
значение за пораждане на правото му на обезщетение. По делото не се твърди и не се
доказва К. И. Т. и М. В. И. да са предложили на И. Я. Г. да ползва вещта лично, според
правата си в съсобствеността, както и да са му осигурили възможността реално да
упражнява това свое право, като ползва жилището самостоятелно, което той да е отказал.
С нотариална покана, връчена лично на ответниците К. И. Т. и М. В. И. на 24.03.2022
г. /вж. л. 105 - 107 от делото/, ищецът Г. е отправил до ответниците писмена покана, с която е
поискал от последните да му заплащат обезщетение за ползата, от която е лишен във връзка
с ползването на делбения имот.
Предвид изложеното, основанието на исковете се доказа.
Чрез определяне на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС се цели отстраняване на
неоснователното обогатяване на ползващия за сметка на неползващия съсобственик,
настъпило в резултат на ползването на имота, поради това обогатяването и обедняването се
преценяват съобразно състоянието на имота към момента на ползването му.
Размерът на дължимото обезщетение се установява от неоспореното от страните
заключение от 27.11.2024 г. по техническата експертиза на вещото лице П., прието в
последното открито съдебно заседание, проведено на 05.12.2024 г., и направените уточнения
от вещото лице в заседанието. Съгласно заключението и изложеното от вещото лице в
посоченото заседание, средната пазарна наемна цена за жилищен имот с подобни
технически характеристики като на делбения имот за периода от 24.03.2022 г. до 21.06.2023
г. включително е в размер на 26694,00 лева. Ищецът, като собственик на 1/8 идеална част от
имота, има право на месечно обезщетение в размер на 1/8 от тази сума. Следователно за
4
периода от 24.03.2022 г. до 21.06.2023 г. включително, ищецът има право на обезщетение в
размер на 3336,75 лева, които следва да се поделят поравно между ползващите ...а ответници
– К. И. Т. и М. В. И., така че всяка от тях му дължи сумата от по 1668,37 лева, ведно със
законната лихва от датата на приемане за разглеждане на претенциите по сметки –
22.06.2023 г., до окончателното изпълнение.
При така събраните доказателства, съдът намира предявените искове по чл. 31, ал. 2
от ЗС за доказани по основание и размер, следователно подлежат изцяло на уважаване.
Относно разноските по производството.
На основание чл. 355 ГПК и чл. 8 вр. с § 2 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС държавна такса съобразно стойността на дела му, определена върху
установената в настоящата инстанция актуална пазарна стойност на делбения имот. Предвид
различието на квотите в съсобствеността съделители следва да бъдат осъдени да заплатят по
сметка на СРС следната държавна такса: в размер на 7460,00 лева от К. И. Т. и от А. И. К., в
размер на 11190,00 лева от М. В. И., и в размер на 3730,00 лева от И. Я. Г..
Общото правило по чл. 78, ал. 1 ГПК за разпределяне на разноските, съобразно изхода
на спора, не се прилага в производството за делба предвид двойното качество на всяка
страна /ищец и ответник/. Това правило се прилага за производството пред районния съд
като първа инстанция, където необходимите за движението на делото по делбата и
ликвидирането на съсобствеността разноски, когато съделителите не спорят относно
имотите, квотите в тях и способа за извършване на делбата, се понасят от тях във втората
фаза, съразмерно дела им, съобразно установеното в чл. 355 ГПК правило. Всички разноски
по делбения иск в първоинстанционното производство, каквото е и това за адвокатско
възнаграждение, без разноските по съединените искове, се понасят от всяка страна така,
както ги е направила. Освен по съединените с делбения иск други искове, специфичното
правило по чл. 355 ГПК не важи и в следващите фази на делбеното производство - по
обжалване пред въззивна и касационна инстанция, където разпределението на разноските
става по общите правила на чл. 78 ГПК. В този смисъл е и константната практика на ВКС
/например: Определение № 268 от 08.04.2014 г. по ч. гр. д. № 1308/2014 г. на IV-то г. о.,
Определение № 255 от 09.10.2013 г. по гр. д. № 563/2012 г. на I-во г. о., Определение № 47 от
29.01.2015 г. по ч. гр. д. № 6919/2014 г. на I-во г. о., и др./.
По делото не е представено доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение
във връзка с предявените претенции по сметки от нито една от страните, за което е
направено признание от процесуалните им представители в открито съдебно заседание на
05.12.2024 г., като от ищеца по претенциите няма и направено искане за присъждане на
разноски във връзка с изхода на делото по отношение на тях, видно от представения списък
на разноски в заседанието на 05.12.2024 г., който впрочем изцяло съвпада със списъка и
представените към него доказателства за сторени разходи в първата фаза по делбата в
последното по делото открито съдебно заседание преди постановяване на съдебното
5
решение за допускане на делбата.
Съдът констатира, че всеки от съделителите е внесъл следващите се депозити за
възнаграждения на ангажираните вещи лица, съобразно квотата му в съсобствеността, по
допуснатите съдебно – технически експертизи, по които са изготвени заключения по делото.
От ищеца, както беше посочено по-горе, не е направено искане за възлагане в тежест на
ответниците на разноските за възнаграждение за вещо лице по изслушаното заключение,
касаещо размера на обезщетението за лишаване от ползване, видно от списъка на л. 269
/идентичен със списъка на л. 79 от делото/, следователно съдът не дължи произнасяне,
свързано с възлагане на този разход в тежест на ответниците.
Държавната такса, в случай че не е заплатена, се възлага върху ищеца за
неоснователната част от исковете по претенциите, и върху ответника, съобразно дължимия
от него размер за основателната част от исковете.
Държавната такса по исковете по чл. 31, ал. 2 от ЗС, предвид основателността им,
следва да се възложат в тежест на К. И. Т. и М. В. И. в размер на 66,73 лева, която следва
всяка от тях да бъде осъдена да заплати в полза на СРС.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ГПК, следния допуснат
до съдебна делба недвижим имот: ..., находящ се в ..., с площ от 146,19 кв.м, състоящ се от
четири стаи, хол, кухня, баня - клозет, килер, две входни антрета и две тераси, при съседи по
акта за собственост: наследници на Й. и Д. Н., двор, етажна собственост на ..., стълбище и
..., отдолу - И. М. Т., отгоре - ..., който имот е с идентификатор ... по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. ..., одобрени със Заповед № ... г. на Изпълнителния
директор на АГКК и съгласно схема на СОС № ... на СГКК, с предназначение на
самостоятелния обект - жилище, ..., находящ се в сграда с идентификатор ..., разположена в
поземлен имот с идентификатор ..., на адрес: ..., с площ от 146,19 кв.м, при съседи на ...а: на
същия стаж - няма, под обекта - ....4 и ....8 и над обекта - няма, заедно с прилежащите му ... с
площ от 8,60 кв.м, при съседи: наследници на Й. и Д. Н., М. и Х. Д., общ коридор и П. и Р.
Н., отдолу - процесния ..., и ..., с площ от 6,60 кв.м, при съседи: И. М. Т., М. и Х. Д., общ
коридор и отгоре - Д. Г. М., заедно с прилежащите към ...а 15/110 идеални части от общите
части на сградата и от поземления имот, върху който е построена, представляващ поземлен
имот с идентификатор по КККР ..., находящ се в ..., с площ от 292 кв.м, с трайно
предназначение па територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно
застрояване /от 10 до 15 м./, без предишен идентификатор и с номер по предходен план: 9,
квартал 405, при съседи на поземления имот: ..., ..., ..., ... и ..., като получената от проданта
сума бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им права от изнесения на
публична продан имот, както следва: 2/8 идеални части за К. И. Т., 2/8 идеални части за А.
И. К., 3/8 идеални части за М. В. И. и 1/8 идеална част за И. Я. Г..
6
ОСЪЖДА К. И. Т., ЕГН **********, с адрес: ..., да заплати на И. Я. Г., ЕГН
**********, с адрес: ..., на основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 от ЗС сумата 1668,37
лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на допуснатия до делба ...,
дължимо за периода от 24.03.2022 г. до 21.06.2023 г. включително, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на молбата – 22.06.2023 г., до погасяването.
ОСЪЖДА М. В. И., ЕГН **********, с адрес: ..., да заплати на И. Я. Г., ЕГН
**********, с адрес: ..., на основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 от ЗС сумата 1668,37
лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на допуснатия до делба ...,
дължимо за периода от 24.03.2022 г. до 21.06.2023 г. включително, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на молбата – 22.06.2023 г., до погасяването.
ОСЪЖДА И. Я. Г., ЕГН **********, с адрес: ..., на основание чл. 355 ГПК и чл. 8,
предл. 1 от Тарифа за държавните такси, да заплати по сметка на Софийски районен съд
държавна такса по делбата в размер на 3730,00 лева.
ОСЪЖДА К. И. Т., ЕГН **********, с адрес: ..., на основание чл. 355 ГПК и чл. 8,
предл. 1 от Тарифа за държавните такси, да заплати по сметка на Софийски районен съд
държавна такса по делбата в размер на 7460,00 лева.
ОСЪЖДА А. И. К., ЕГН **********, с адрес: ..., на основание чл. 355 ГПК и чл. 8,
предл. 1 от Тарифа за държавните такси, да заплати по сметка на Софийски районен съд
държавна такса по делбата в размер на 7460,00 лева.
ОСЪЖДА М. В. И., ЕГН **********, с адрес: ..., на основание чл. 355 ГПК и чл. 8,
предл. 1 от Тарифа за държавните такси, да заплати по сметка на Софийски районен съд
държавна такса по делбата в размер на 11190,00 лева.
ОСЪЖДА К. И. Т., ЕГН **********, с адрес: ..., на основание чл. 355 ГПК и чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна
такса по иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС в размер на 66,73 лева.
ОСЪЖДА М. В. И., ЕГН **********, с адрес: ..., на основание чл. 355 ГПК и чл. 1
от Тарифа за държавните такси, да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна
такса по иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС в размер на 66,73 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7