№ 1808
гр. София , 31.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В.
АНГЕЛОВА
СъдебниВЕЛИСЛАВА КОСТОВА
заседатели:ГАЙДАЖИЕВА
Тони Георгиева Манасиева
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Частно наказателно дело № 20211110210171 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ
След съвещание и като съобрази доказателствата по делото и
становищата на страните, съдът намери следното от фактическа и
правна страна:
Производството е по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК.
Образувано е по предложение на СРП, сектор „ИНПЛ“ за определяне
едно общо най-тежко наказание по отношение на осъдения Б. Б. Б., което на
основание чл. 24 НК да бъде увеличено с осем месеца.
Съдът намери искането за основателно в частта, в която се иска
определяне на едно общо най-тежко наказание на основание чл.25, ал.1 във
вр. чл.23, ал.1 НК по отношение на Б.. От справката за съдимост на Б. е видно,
че той е осъждан общо тридесет и три пъти, като са му извършвани
групирания, включително и на наказанията по останалите му дела, освен
посочените в предложението, които са изтърпени. Ето защо съдът намира, че
в настоящото производство те не следва да бъдат предмет на обсъждане.
Предмет на настоящето произнасяне са посочените в предложението седем
осъждания на Б.. Съдът намира, че по отношение на тях са налице
1
предпоставките за определяне на едно общо най-тежко наказание, тъй като
всяко от деянията по съответните дела е извършено, преди да е влязъл в сила
съдебен акт за което и да е от тях, т.е. извършени са в условията на реална
съвкупност. Деянието по НОХД № 4483/2020г., по описа на СГС, 27 състав е
извършено на 22.10.2019г., а съдебният акт е влязъл в сила на 24.02.2021г.,
деянието по НОХД № 16272/2020г., по описа на СРС, НО, 112 състав е
извършено на 12.09.2019г., а съдебният акт е влязъл в сила на 13.03.2021г.,
престъплението по НОХД № 8680/2020г., по описа на СРС, НО, 112 състав е
довършено на 30.11.2019г., съдебният акт е влязъл в сила на 19.04.2021г.,
деянието по НОХД № 3409/2021г. по описа на СРС, НО, 3 състав е извършено
на 05.10.2019г., съдебният акт е влязъл в сила на 30.04.2021г., деянието по
НОХД № 11287/2020г., по описа на СРС, НО, 104 състав е извършено на
02.10.2019г., съдебният акт е влязъл в сила на 05.05.2021г., деянието по
НОХД № 2552/2020г., по описа на СРС, НО, 94 състав е извършено на
15.10.2019г., съдебният акт е влязъл в сила на 24.06.2021г. и деянието по
НОХД № 3547/2020г., по описа на СРС, НО, 96 състав е извършено на
01.08.2019г., съдебният акт е влязъл в сила на 09.02.2021г.. На осъд.Б. следва
да му бъде определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” за
срок от четири години, което му е наложено му по НОХД № 8680/20г., по
описа на СРС, НО, 112 състав и което на чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС да се
изтърпи при първоначален строг режим.
Съдът намери, че е основателно искането на СРП и в частта, в която се
иска приложението на чл.24 от НК, но намира, че така определеното общо
най-тежко наказание на Б. следва да бъде увеличено не с посочените от
прокурора осем месеца, а с една година. Това е така по следните съображения:
Видно от справката му за съдимост Б. е многократно осъждан - общо
тридесет и три пъти. Престъпната му дейност е започнала още преди същият
да навърши пълнолетие. Б. е осъждан за разнородни по вид престъпления,
преимуществено такива против собствеността - кражби, но заедно с това
прави впечатление, че в справката му за съдимост фигурират осъждания за
държане на наркотични вещества, включително и за престъпления по чл.249
НК. Следва да се посочи, че към настоящия момент Б. не за първи път се
задържа по изтърпяване на наказание „лишаване от свобода”. Същият е
изтърпявал ефективно наказание „лишаване от свобода”, включително
спрямо Б. при предходни групирания отново е прилагана разпоредбата на
2
чл.24 НК, но очевидно нито едно от наложените наказания не е успяло да
окаже поправително и превъзпитателно въздействие по отношение на
осъдения. Следва да се посочи, че прави впечатление, че в кратък срок от
време след освобождаването му при предходно изтърпяване на наказание
„лишаване от свобода”, Б. отново започва да извършва престъпления. Това
сочи, че търпените наказания „лишаване от свобода” по никакъв начин не са
оказали поправително въздействие спрямо него. Видно от справката на ГД
ИН Б. е освободен на 10.06.2019г. по изтърпяване на наказание в размер на
три години и четири месеца „лишаване от свобода”. След като е бил
освободен на 10.06.2019г., следващото деяние, в чието извършване е признат
за виновен, Б. е извършил на 01.08.2019г., т.е. по-малко от два месеца след
това, като за това деяние е осъден по НОХД № 3547/2020г., по описа на СРС,
НО, 96 състав.
Следва да се посочи, че в настоящия случай предмет на групирания са
седем осъждания на Б., като две от осъжданията, включени в съвкупността, са
за престъпления извършени в условията на продължавана престъпна дейност.
По НОХД № 4483/2020г., по описа на СГС, НО, 27 състав, Б. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.249, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 НК,
извършено с общо четири деяния, а по НОХД № 8680/2020г., по описа на
СРС, НО, 112 състав е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.196 НК, извършено чрез общо три отделни деяния. Ето защо съдът намира,
че размера на определеното общо най-тежко наказание „лишаване от
свобода“ не е достатъчен, за да се постигне необходимото поправително и
превъзпитателно въздействие по отношение на дееца, като увеличаването му
с една година би допринесло за постигане на това въздействие.
При изтърпяване на наказанието следва да се приспадне, както следва:
на основание чл.25, ал.2 от НК изтърпяната част от наказанията по присъдите,
включени в съвкупността, и на основание чл.59, ал.2 и ал.1 НК, следва да се
приспадне времето, през което Б. е бил задържан по делата, включени в
съвкупността.
По тези съображения и на основание чл.306, ал.1, т.1 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК, ЕДНО
3
ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ на осъдения Б. Б. Б., ЕГН **********
измежду наказанията, наложени му по НОХД № 3547/2020г., по описа на
СРС, НО, 96 състав, НОХД № 4483/2020г., по описа на СГС, НО, 27 състав,
НОХД № 16272/2020г., по описа на СРС, НО, 112 състав, НОХД №
8680/2020г., по описа на СРС, НО, 112 състав, НОХД № 11287/2020г., по
описа на СРС, НО, 104 състав, НОХД № 3409/2021г., по описа на СРС, НО, 3
състав и НОХД № 2552/2020г., по описа на СРС, НО, 94 състав и НОХД №
3547/2020г., а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ, което да се изтърпи ефективно и на основание чл.57, ал.1, т.2, б.
„б“ от ЗИНЗС при първоначален строг режим.
УВЕЛИЧАВА на основание чл.24 от НК, така определеното общо
най-тежко наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ с ЕДНА ГОДИНА, до
размера на ПЕТ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, като
определеното общо най-тежко и увеличено наказание следва на основание
чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС да се търпи при първоначален строг режим.
ПРИСПАДА на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК при изтърпяване на
наложеното общо най-тежко наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”
времето, през което осъденият е бил задържан по делата, включени в
съвкупността - по ЗМВР, с постановление на прокурор и с мярка за
неотклонение „задържане под стража” или „домашен арест”.
ПРИСПАДА на основание чл.25, ал.2 НК при изтърпяване на така
определеното общо най-тежко наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”,
изтърпяната част от наказанията включени в съвкупността.
Определението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред СГС по реда на Глава ХХI от НК.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4
Секретар: _______________________
5