Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 05.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на седми ноември през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 3291 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска
538,83 лв. и чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК,
вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 121,95 лв.
Производството по
делото е образувано по подадена искова молба от „В.И К.” ЕООД г.П. ***, със
седалище и адрес на управление *** срещу В.Д.Р., с ЕГН**********,***, в която
се твърди, че „***" ЕООД - гр.
Плевен е предоставяло на ответника, в качеството му на потребители по смисъла
на чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
водоснабдителни и канализационни услуги на обект с адрес: ***, за които са
издавани фактури в периода от 30.09.2013 г. до 31.05.2017 г. за горепосочения
адрес. Твърди, че ответниците по делото имат открита партида в регистрите на ***Плевен
с ИТН номер **********. Твърди, че между ***оператора, от една страна, й
потребителя, от друга, е налице облигационно отношение, което се регулира от
Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги, Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи и от
Общите условия на ***Плевен. Излага съображения, че съгласно разпоредбите на
чл. 8, ал. 1 и 3 от горепосочената Наредба, получаването на ***услуги се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от ***оператора и
одобрени от собственика (собствениците) на ***системи или от съответния
регулаторен орган, създаден със закон, или в изпълнение на концесионен договор.
Твърди, че общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им
в централен и местен ежедневник. В срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат
във ***оператора заявление, в което да посочат различни условия. Предложените
от потребителите и приети от ***оператора различни условия се отразяват в
допълнителни писмени споразумения. Твърди, че съгласно Общите условия,
задължение на ***оператора е да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчни води от
имота на ответника, в качеството му на абонат на водопроводната мрежа.
Потребителят (абонатът), от своя страна е длъжен да заплати ***услугите в
установения между страните срок и размер. Твърди, че цените на ***услугите се
определят от оператора при спазване на изискванията на чл. 192 и 193 от Закона
за водите и разпоредбите на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. Твърди, че в настоящия
случай, ищецът е изпълнил задължението си за предоставяне на ***услуги. От своя
страна абонатът не е изпълнил задължението си да заплати ползваните ***услуги
по издадените от ищецафактури, описани в настоящата искова молба. Излага
съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ***оператора,
в сила от 30.09.2014 г., ***операторът издава ежемесечни фактури, освен при
изрична договореност за различен период на фактуриране. Твърди, че въпреки
надлежното изпълнение на задълженията на ***Плевен по Общите условия, абонатът
не е изпълнявал задължението си да заплаща използваните ***услуги. Твърди, че
след издаване на заповедта за изпълнение абонатът е извършил частично плащане в
размер на 60 лв. на дата 13.03.2018г. с плащането е заплатил изцяло стойността
на фактурите, ведно с лихвите за периода от 30.09.2013г. до 30.11.2013г., както
и частично стойността на фактурата с дата от 30.12.2013г. Твърди, че предвид
горното, към датата на депозиране на подаване на исковата молба, ищецът има
изискуемо и непогасено вземането към Абоната по подробно описаните в исковата
молба фактури от дата 31.01.2014г. до 30.06.2017г. Твърди, че горепосочените
задължения по издадените фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно чл.
33, ал. 2 от Общите условия на ***оператора, в сила от 30.09.2014 г.,
потребителят разполага с 30-дневен срок от датата на фактуриране за плащане на
задълженията за предоставените ***услуги, през който период от време вземането
е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за
принудително изпълнение по реда на ГПК. Твърди, че претендираната от ищеца с подаденото
на 19.01.2018 г. заявление по чл- 410 от ГПК главница се формира като сбор от
всички суми по гореописаните фактури. Съгласно чл. 44 от Общите условия на ***оператора,
в сила от 30.09.2014 г., при неизпълнение
в срок на
задължението си за
заплащане на ползваните
услуги, потребителят дължи на ***оператора
обезщетение в размер
на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване
на дължимата сума по сметка на ***оператора. Счита, че това дава право на ищеца
да иска обезщетение за забава под формата на законна лихва за забава, считано
от датата, следващата датата на настъпване на падежа на всяка от горепосочените
фактури до датата на предявяване на настоящата (дата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение), която лихва за този период възлиза на
сума в общ размер на 121,95 лева. Твърди, че за вземанията е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№ 467/2018г. по описа на РС-Плевен и заповедта за
изпълнение е връчена на отвтеника при условията на чл.47 ГПК. Моли да бъде признато за установено, че
ответника дължи на „***" ЕООД - гр.
Плевен, със седалище *** и адрес на управление:***, с ЕИК ***(***Плевен)
присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение суми: 1.
Сумата от 538,83 лева - главница;
2. Сумата от 121,95 лева -законна
лихва за забава за периода от 31.10.2013 г. до 05.01.2018 г.; 3. Законна лихва от дата на подаване на
Заявление за издаване на заповед за изпълнение - 19.01.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението. Претендира направените деловодни разноски, както в
заповедното така и в настоящото производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
назначения особен представител на ответника, в който оспорва предявените искове
по основание и размер. Твърди, че ответника не дължи претендираните суми. Прави
възражение за погасяване по давност. Моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от Заповед № РД-11-81/23.05.2012г. на
Община-Плевен и Договор за наем на общински жилищен имот от 29.05.2012г. В.Д.Р.
е настанена под наем в общинско жилище, състоящо се от две стаи, кухня и
сервизни помещения, находящо се в ***за срок от 5 години.
Ответницата не оспорва представените фактури,
както и размера на вземането на ищеца по издадените фактури за процесния
период. Само прави възражение за погасяване на вземането по давност.
Видно от
представените по делото Общи условия, неоспорени от ответницата по делото, се
установява, че съгл.чл.2, Потребители на ***услуги са юридически и физически
лица-собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ***услуги. Съгласно
чл.31, ал.2 от ОУ, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях ***услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
Съгласно чл.42, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на
ползваните услуги, потребителят дължи на ***оператора обезщетение в размер на
законната лихва, съгласно чл.86 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до постъпване
на дължимата сума по сметката на ***оператора.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
По исковът
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на
иска 538,83 лв.
Не е спорно, а и се установява от представените по
делото доказателства, че ищцовото дружество има предмет на дейност ***,
пречистване на водите и предоставя тези услуги на територията на гр.Плевен, в
качеството на ***оператор по см. на чл.2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги и чл.198о от Закона за водите, при
публично известни общи условия на договорите за предоставяне на ***услуги,
одобрени от ДКЕВР и публикувани в един централен и един местен ежедневник,
влезли в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4/14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК- услугите са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Не е спорно
между страните по делото, че ответника е
наемател за периода от 29.05.2012г. до 29.05.2017г. на общинско жилище, състоящо се от две стаи,
кухня и сервизни помещения, находящо се в гр.***.
Ищецът по делото и ответника са в облигационни
отношения, регулирани от от НАРЕДБА №4/14.09.2004 г. на МРРБ за условията и
реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи(Наредба №4) и Общите условия на „***" ЕООД за предоставяне на ***услуги на потребителите
на ***оператор *** ЕООД гр.Плевен.
Установи се от неоспорените от ответника фактури
възникването и размера на вземането за потребена и незаплатена вода до
процесния водоснабден имот в размер на сумата от 538,83 лв. за периода от 30.09.2013г.
до 31.05.2017г.
При този извод за основателност на предявената
претенция, съдът е длъжен да разгледа направеното възражение за погасяване на
вземането по давност. Съдът приема, че вземането на "***" ЕООД спрямо
ответника е периодично плащане по смисъла на чл. 111 от Закона за задълженията
и договорите (ЗЗД), по отношение на което
се прилага специалната норма на тригодишен давностен срок. С решение №
168/22.12.2009 г., постановено по т. дело № 408/2009 г. по описа на Върховния
касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение по реда на чл. 290 от ГПК е
прието, че задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват
задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения с посочен в ОУ падеж, поради
което и по отношение на тях е приложима специалната норма за давността по чл.
111, б. "в" от ЗЗД. Съдебната практика е уеднаквена и в Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГК на ВКС
относно понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б.
"в" от Закона за задълженията и договорите, което се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В случая правопораждащия факт е възникналото
облигационно правоотношение, породено от договора за предоставяне на
водоснабдителни и канализационни услуги от ответника на потребителите за битови
нужди, а падежа на задълженията е точно определен на равни интервали от време.
Страните не спорят, че потребителите на ***услуги са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30-дневен срок след издаване
на фактура за периода, за който се отнасят, което е отразено и в приетите по
делото общи условия, както и, че при неизпълнение на задължението в срок дължат
лихва за забава в размер на законната лихва. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането,
като при срочните задължения (каквито са процесните за главница), давността
тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и
кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). Следователно, задълженията
на ответника за заплащане стойността на доставената енергия са възникнали като
срочни, а според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били
дължими в 30-дневен срок след издаване на фактура за периода, за който се
отнасят.
Поради гореизложеното, съдът приема за погасени по
давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от
три години назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 19.01.2018г., с който момент законът свързва
настъпването на последиците на подаване на исковата молба, т.е. преди 19.01.2018
г., а такива са задълженията за заплащане на предоставени ***услуги на ответника
за периода от 30.09.2013 г. до 18.01.2015 г. включително. Непогасената по
давност и дължима от двамата ответника главница за които суми изискуемостта е
настъпила след 17.01.2015г.- т.е за
периода от 18.01.2015г. до 31.05.2017г. е в размер на 374,21 лв. съгласно представените
фактури и справки и след самостоятелни изчисления от съда на основание чл.162 ГПК. Поради което, искът се явява
непогасен по давност за сумата от 374,21
лв., за която сума следва да бъде уважен, а за разликата до предявения размер
от 538,83 лв. следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
По исковът
с правно основание чл.422, ал.1 вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 121,95 лв.
Исковът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК,
вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен по отношение на предходния. С оглед
установеността на претендираните задължения на ответника по делото за заплащане
на главница за процесния период, се дължи и обезщетение за забавеното им
изплащане в размер на законната лихва на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се
спори, че заплащането на начислените суми за ТЕ е следвало да се осъществи
най-късно до 30 дни след издаване на фактура за месеца, за които се отнасят те.
Поради уговорения от страните начин на плащане на главницата, и на основание
чл. 84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на потребителя в забава след
изтичането на този 30-дневен срок, не е необходима изрична покана. С изтичането
на определения в договора срок, потребителят е изпаднал в забава без покана и
дължи обезщетение за забава. Доколкото не се спори от страните, че не са
извършени плащания на суми за главница и лихва за процесния период, съдът
приема, че предявените в обективно кумулативно съединение акцесорни искове за
лихва за забава също са доказани по основание.
При този извод следва да бъде разгледано направеното
възражение за погасяване по давност. Вземанията за лихви се погасяват с
изтичането на същия срок за погасяване на главницата, когато те са
капитализирани, когато са присъдени със съдебно решение и когато главното
вземане е погасено по давност - по аргумент от чл. 119 от ЗЗД. Извън тези
случаи вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишна давност по
силата на чл. 111, б. "в" от ЗЗД. Съдът приема, че главницата за
релевантния период е погасена по давност от 30.09.2013 г. до 18.01.2015 г.
включително, поради което и вземането за лихва е погасено по давност за същия
период. Следва да се съобрази по отношение на акцесорното вземане за лихва за
периода от 31.10.2013 г. до датата до която се претендира лихвата – 05.01.2018
г. изтекъл ли е предвидения в закона тригодишен срок, отброяващ се от датата,
на която настъпва изискуемостта на сумите за доставената ТЕ за всеки от
месеците, т. е. падежа на всяко едно от вземанията за месечните суми за
потребена топлинна енергия, която формира главницата. Съобразявайки горното,
неоспорената справка, както и чрез самостоятелни изчисления от съда на
основание чл.162 ГПК, съдът определя
дължимата лихва за забава върху главница от 374,21 лв. и периода от 19.01.2015
г. до 05.01.2018 г. включително, в размер от 68.63 лева. По изложените
съображения съдът приема, че претенцията за лихва е основателна и доказана до
размер от 68,63 лв., за която сума следва да бъде уважена, а за разликата до
предявения размер от 121,95 лв., следва искът да бъде отхвърлен като погасен
по давност.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази задължителната
тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените обективно
кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер, ответника следва
да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в
заповедното производство в общ размер от 236,73 лв. съразмерно с уважената част
на исковата претенция.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса,
адвокатско възнаграждение и депозит за особен представител съразмерно с уважената
част на претенцията в размер на 392,05
лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК
ответника има право на разноски съразмерно с отхвърлената част на претенцията,
но по делото няма данни и не е направено искане за присъгдане на разноски на
ответника по делото, поради което съдът не дължи произнасяне.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на ответника В.Д.Р., с ЕГН**********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***” ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление:***
представлявано от М.С.-***, сумата 374,21 лева,
в едно със законната лихва от 19.01.2018г- до окончателното изплащане на
сумата, представляваща стойността на консумирана и незаплатена вода за периода
от 19.01.2015г. до 31.05.2017г., за която сума е издадена заповед за изпълнение
№ 325/22.01.2018г. по ч.гр.д.№467/2018 по описа на РС-Плевен, а за разликата от
374,21 лева до предявения размер от 538,83 лева и за периода от 30.09.2013г. до
18.01.2015г. отхвърля иска като погасен
по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на ответника ответника В.Д.Р., с
ЕГН**********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора ***”
ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление:*** представлявано от М.С.-***,
сумата 68,63 лева, представляваща лихва за забава върху 374,21 лв. за периода 19.01.2015г.
- 05.01.2018г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 325/22.01.2018г.
по ч.гр.д.№467/2018 по описа на РС-Плевен, а за
разликата от 68,63 лева до предявения размер от 121,95 лева и за периода от 31.10.2013г.
до 18.01.2015г. отхвърля иска като погасен по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В.Д.Р., с ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на ***”
ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление:*** представлявано от М.С.-***, сумата от 236,73 лв. направени
разноски за производството по ч.гр.д.467/2018
по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В.Д.Р., с ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на “***”
ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление:*** представлявано от М.С.-***, сумата от 392,05
лв. направени по делото разноски за ДТ, адвокатско възнаграждение и
депозит за особен представител.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: