№ 18596
гр. С, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110164574 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Н. П. Д., ЕГН: **********, и В. И.
М., ЕГН: **********, действащ чрез майка си Н. П. Д. и двамата с адрес: АДРЕС съдебен
адрес: АДРЕС, чрез адв. А. Я. срещу „ЮЛ“ ЕООД, ЕИК: ************, със седалище и
адрес на управление: АДРЕС, представлявано от управителя ЦСК, с която се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на всеки от ищците сума в размер на 5000 (пет
хиляди) лева, частичен иск от сумата в пълен размер от 6728 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство и психични
страдания вследствие на отказ на ответника да приеме за ученик В. И.в М. за учебната 2023-
2024 година, ведно със законната лихва от датата на исковата молба (24.11.2023 г.) до
окончателното плащане.
Ищците сочат, че В. И. М., е кандидатствал, успешно е издържал изпити по
математика, български и английски език (60 % на изпита по математика, 65 % - по
литература и 75 % - по английски) и бил одобрен, приет и записан за обучение в 5-ти клас за
учебната 2023-2024 година приет в „ЮЛ“ Сочи се, че била проведена среща (interview date)
на 24.03.2023 год. от 14:45 ч. На същият ден бил изпратен имейл със заглавие „Прием на В.
М. в ЮЛ“ с разяснения каква е процедурата за приемане на място и записване. Поддържа се,
че в изпълнение на 30.03.2023 г. ищцата е заплатила но банковата сметка на „ЮЛ“ сума в
размер на 3364 лева - такса за обучение на сина й. Ищцата съобщила на сина си, че той ще
бъде ученик в любимото му училище, и в резултат на това в детето се породили силни
еуфорични чувства.
Твърди се, че на 05.06.2023 г. е изпратен мейл от Б. Т., заместник-директор ответното
училище до ищцата, че не е възможно В. да бъде включен в курса за обучение. На
06.06.2023 г. ищцата изпратила 2 имейла с които поискала отговор на какво основание,
синът й В. М. е отстранен от училището и поискала среща с директора на училището, на
които не е получила отговор. След изпращане на мейл от процесуалния представител на
ищците, Н. Д. е провела среща с Г. В. К. от отдел „Финанси“ в „ЮЛ“, на която той е
съобщил, че те „не са пожарна, за да дават толкова бързи отговори“ и че причината за отказа
за прием на В. И. М., се дължи на „агресивното му поведение срещу съученици“,
удостоверено в доклад, получен от ТП. - директор на ***то СОУ „ПК“, в което В. учи в
момента. Твърди се, че след среща с ТП., било установено, че такъв доклад за В. никога не е
1
изготвян и не е изпращан.
Излагат се доводи, че твърдението, че В. М. има агресивно поведение спрямо своите
съученици е клеветническо по своя характер и накърнява честта и достойнството на детето.
Сочи се, че вследствие високото ниво стрес и интензивните негативни преживявания около
закъснелия отказ ищцата посетила психолог, с който да се консултира как да съобщи
обстоятелството на сина си. Поддържа се, че след като на В. му е било съобщено за това, че
няма да учи в училището, силно се разстроил. В следващите дни станал значително по-
некомуникативен, избягвал комуникацията с приятелите си защото смятал, че ако им каже,
те ще започнат да му се подиграват. Затворил се в себе си.
С молба вх. № 360419/14.12.2023 г. ищците конкретизират твърдяните неимуществени
вреди. Сочи се, че Н. П. Д. като майка, била изправена пред ситуация, в която трябва да
съобщи на малолетния си син, че въпреки успешно проведените изпити и приема му в
частното училище, той не е желан там, защото според ръководството „той има агресивно
поведение спрямо съучениците си“, което се определя като клеветническо твърдение. Тя
като родител не е знаела как да постъпи в тази ситуация и да съобщи на детето си такова
нещо, посетила психолог, за да се допита за съвет от него. Тя се почувствала изключително
обидена от думите, с които са нарекли детето й и от начина, по който са постъпили с нея и
сина й. След като е получила мейла, че й връщат таксата за обучение, тя е почувствала силен
дискомфорт, безпокойство, главоболие, липса на апетит и безсъние. Дори си е взела
болничен няколко дни и не е ходила на работа, за да може да се съвземе от този шок. Не е
знаела къде изобщо ще продължи сина й да учи през новата учебна година, тъй като всички
срокове за кандидатстване вече са били изтекли през юни месец. Тя вече е съобщила на
всичките си близки и познати, че В. ще учи именно в това училище, мислила си е, че ако той
не бъде записан там, хората ще започнат да коментират с насмешка и подигравка, че едва ли
не е излъгала за това, че той е приет. Всеки път, когато са минавали с кола покрай сградата
на въпросното училище сина й е възкликвал радостно с думите „Мамо, аз ще уча тук“, с
след този случай тя не е знаела как да съобщи на детето си, че то не е желано там и не е
знаела каква ще бъде неговата реакция като му съобщи, че го мислят за „проблемен“ и
„агресивен“ и как това ще се отрази на детската му психика. Този емоционален дискомфорт
е допринесъл до влошаване на отношенията й с близките й хора и колеги – тя е станала по-
раздразнителна и конфликтна от обикновено и е започнала да приема успокоителни.
Поддържа се, че от своя страна В. И. М. положил много усилия и подготовка и успешно е
издържал всички приемни изпити в училището. За всеки един изпит се е притеснявал как ще
протече. След като са му съобщили, че е приет и записан, той много се е зарадвал и е
разказал за това на всички свои съученици и приятели. Всеки път, когато е минавал покрай
сградата на бъдещото си училище е възкликвал с радост, че ще учи там. Когато майка му е
съобщила, че въпреки, че е приет и таксата е платена, той няма да учи там, защото от
ръководството смятат, че той не е подходящ, това страшно силно го разстроило. Затворил се
в себе си и не искал да излиза и да се среща с приятели, изключително силно се демотивирал
и загубил желание да полага усилия за уроците си. Изпитвал срам и неудобство как ще
съобщи на съучениците си, че въпреки че е бил приет, той няма да учи там, защото не е
желан. Това изключително силно се отразило на неговата психика, почувствал се много
обиден, разочарован и огорчен.
Препис от исковата молба в връчен на ответника и в срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор, с който исковете се оспорват като неоснователни по основание и размер.
На първо място се сочи, че „ЮЛ“ ЕООД е юридическо лице-еднолично търговско
дружество с ограничена отговорност, по смисъла на Търговския закон, което не е вписано
като „училище“- било то държавно, или частно, в Регистъра на институциите в системата на
предучилищното и училищното образование, воден от Министерството на образованието и
науката, като същото не осъществява образователна дейност като училище (по смисъла на
ЗПУО), не приема и не записва ученици, включително през процесната 2023-2024 учебна
година. Оспорват се твърденията на ищците касателно участието на ищците в процедура по
кандидатстване, организиране провеждането на изпит на В. М., одобряване на
2
кандидатурата на детето, приемането му, записването му за обучение и/или осъществен
отказ от записване в „ЮЛ“.
Оспорват се твърденията на ищците относно получено от ответника плащане от страна
на Н. М.а, в размер на 3 364 лeва, както и относно извършено от дружеството връщане на
сума в такъв размер.
Оспорват се твърденията, че служител/служители на ответника са водили
кореспонденция-писмена и/или устна, и са провеждали среща/срещи с който и да било от
ищците, както и че „ЮЛ“ ЕООД е възлагало под каквато и да било форма на свои служители
и/или трети лица осъществяване на писмена/устна комуникация с В. М. и/или неговата
майка.
Оспорват се твърденията за „разпространяване” и/или „разгласяване” на каквито и да
било обстоятелства относно В. М. или неговата майка, включително такива, свързани с
„агресивно поведение пред съученици” и провеждане от служители на ответното дружество
на комуникация с ТП.-директор на ***то СОУ „ПК“.
Излагат се доводи, че независимо от развоя на кандидатстването на В. М. в
друго/други учебни заведения, той не губи мястото си в училището, в което се е обучавал до
настоящия момент - ***то СОУ, а кандидатстването в частни училища се полага в периода
м. януари-м. март за следващата учебна година, а по отношение на държавните училища са
необходими високи резултати от националното външно оценяване.
Оспорва се твърдението, че Н. М.а е посетила психолог на 06.06.2023 г. с цел
„консултация как да съобщи гореописаните обстоятелства на сина си”, както и твърдението
в уточнителната молба от 14.12.2023 г., че ищцата „дори посетила психолог, за да се допита
за съвет от него“ „как да постъпи в тази ситуация и как изобщо да подходи и да съобщи на
детето си“. Сочи се, че от представената като приложение към исковата молба Служебна
бележка, издадена от директора на ***то СУ, става ясно, че на 06.06.2023 г. училищният
психолог е консултирал заедно двамата ищци, а не е давал съвети само на майката как да
подходи към детето в конкретната ситуация.
Оспорва се твърдението, че Н. М.а си е взела болничен лист и не е ходила на работа, за
да се „съвземе“ от причинения от поведението на служители на ответника шок, като се сочи
че отпускът е поради „Вирусна чревна инфекция. Неуточнена“.
Оспорва се твърдението, че ищцата Н. М.а многократно се е опитвала да се свърже с
телефон на деловодството на училището.
Оспорват се всички направени от ищците твърдения, касаещи извършени действия от
страна на служители на ответника спрямо ищците, които да са противоправни и виновни, да
са причинили вреди на В. М. и на Н. М.а.
Излагат се твърдения, че ответното дружество не е страна по трудови правоотношения
с работници/служители, съответно няма назначено по трудов или граждански договор лице
на длъжност „Директор“, „Заместник-директор“, „Финансов директор“. Съответно се сочи,
че лицата Б. Т. и Г. К. дори и да са извършили някакви противоправни действия срещу
ищците, не могат да ангажират отговорност на ответното дружество, тъй като то не е
възлагало работа на тези лица.
Поддържа се, че ответникът не разполага с каквато и да било информация за
„агресивно поведение към съученици“ на В. М., не е получавало доклади и/или други
писмени документи и/или данни в подобна насока, и не е разпространявало в устна и/или
писмена форма подобна информация за който да било от ищците.
В случай, че се приеме, че твърдените неимуществени вреди са настъпили за някой,
или и за двамата ищци, се сочи, че не е налице пряка причинно- следствена връзка между
описаното в исковата молба деяние и тези вреди.
Евентуално се оспорва претендираният размер на обезщетение от 5 000 лв. за всеки от
ищците като прекомерно завишен и водещ до неоснователно обогатяване.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
3
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От представената по делото от ищцовата страна имейл кореспонденция, водена между
следните имейл адреси: *****************, ************ и ************* (на л. 11, л. 14
– 15 и л. 16 – 18 от делото) се установява, че на 24.03.2024 г. от името на Ръководството на
ЮЛ на ищеца В. М. е предложено място в 5-ти клас в същото училище, като на 05.06.2024 г.,
от името на Б. Т., заместник-директор от името на Ръководството на ЧЕГ и ЧОУ
„****************“, предложението е оттеглено с аргумент, че В. не може да бъде включен
в курса на обучение на ЧОУ ***********.
По делото е представено писмо до Министерство на образованието и науката, с копие
до Регионален инспекторат по образованието и Българска асоциация на частните училища
(л. 19-23 от делото), от което е видно, че до посочените адресати е подаден сигнал относно
кандидатстване на ищеца В. М. в ЮЛ, като видно от представени по делото писма отговори
от Министерство на образованието и науката и Регионален инспекторат по образованието –
С-град (л. 24-25 от делото), на основание чл. 112, ал. 1 от АПК, в изпълнение на чл. 32 от
Наредба № 15/22.07.2019 г. на МОН за статута и професионалното развитие на учителите,
директорите и другите педагогически специалисти, сигналът е насочен по компетентност
към директора на ЧОУ „*********** ***********“.
По делото е представена служебна бележка от **** СУ „ПК“ (л. 29 от делото), от която
се установява, че на 06.06.2023 г. двамата ищци са консултирани от училищния психолог.
Видно от представена по делото справка за актуално състояние на всички действащи
трудови договори от ТД на НАП С, офис „М“ (л. 154-156 от делото) се установява, че към
2023 г. в „ЮЛ“ ЕООД няма наети лица и действащи трудови договори, като в справката е
посочено, че такива са наети в „ЮЛ“ ООД - едноличен собственик на ответника (съгласно
служебна справка на съда). Предходното се установява и от служебно извършена справка на
съда за наети лица по трудови договори с „ЮЛ“ ООД и с „ЮЛ“ ЕООД, от която се
установява още, че на длъжност финансов директор в „ЮЛ“ ООД е наето лицето Г. В. К..
От представено от **** СУ „ПК“ лично образователно дело на В. И. М. (л. 174-180 от
делото) се установява, че на 31.08.2023 г., за учебната 2023/2024 година, същият е записан в
**** СУ „ПК“, паралелка „5 г“, с дневна форма на обучение.
По делото е представен договор за покупко-продажба на дружествени дялове (л. 195-
196 от делото), видно от който Г. В. К. е съдружник в „ЮЛ ООД, ЕИК: ********.
По делото са представени от „***** „*********** ***********“ ЕООД следните
документи: протокол № 3 от 14.03.2023 г. за резултата от приемен изпит за 5-ти клас по
български език, математика и английски език за 2022/2023 учебна година; правилник на
„***** „*********** ***********“ ЕООД за прием на ученици за 5-ти, 6-ти и 7-ми клас за
учебната 2023/2024 година и правилник за вътрешния ред на „***** „***********
***********“ ЕООД (л. 312-323 от делото). Видно от протокол № 3 от 14.03.2023 г. за
резултата от приемен изпит за 5-ти клас по български език, математика и английски език за
2022/2023 учебна година ищецът В. И. М. е положил приемен изпит за 5-ти клас в ЧОУ
„*********** ***********“ по български език, математика и английски език за 2022/2023
учебна година, и съответно е изкарал 65 % на изпита по български език, 60 % на изпита по
математика и 75 % на изпита по по английски и общ състезателен бал от 72 %, респективно
4,32.
Останалите представени по делото писмени доказателства не изясняват обстоятелства,
релевантни за предмета на правния спор, поради което като неотносими, съдът не ги
обсъжда.
За изясняване на правния спор са събрани и устни доказателства, чрез разпит на
свидетелите ВГ И, И. З М., Г. В. К. и Б. А. Т.. Показанията и на четиримата свидетели съдът
възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани от страните факти, базиращи се
на лични и непосредствени впечатления, а не на пресъздадени такива, както и
непротиворечащи на останалите писмени и гласни доказателства.
По искане на ищцовата страна са разпитани свидетелите ВГ И и И. З М..
4
От показанията на свидетелката ВГ И се заключава, че познава ищците около 10
години, в близки приятелски отношения е с ищцата Н.. Свидетелства, че ищците са се
похвалили пред нея и пред други приятели, че В. е приет в „ЮЛ“, като впоследствие ищцата
й споделила, че В. е отписан от това училище, защото същото е получило информация от
предходното училище на В., че детето се държи невъзпитано и агресивно. Предходното се
отразило негативно на емоционалното състояние и на двамата ищци, като същите са се
почувствали унижени, обидени и излъгани.
От свидетелските показания на свидетеля И. З М. – съпруг на ищцата, чиито показания
преценени съобразно чл. 172 ГПК съдът цени за достоверни и им дава вяра в частта, в която
възпроизвеждат лични и непосредствени възприятия, се констатира, че чрез имейл
кореспонденция ищците са разбрали че В. е приет в „ЮЛ“, като впоследствие, отново чрез
имейл, същите били уведомени за отказ от посоченото училище да запише В. на обучение
при същото, както и че ще им върнат парите, които са заплатили като такса за училището.
Свидетелства, че отказът на „ЮЛ“ да приеме като ученик ищеца В. се отразило негативно
както на последния, така и на неговата майка. След като узнал за отказа на „ЮЛ“ да бъде
приет в същото В. изпаднал в емоционален шок, затворил се, станал потиснат, изпитвал
притеснение и срам от реакциите на негови приятели и близки. Посочва, че след узнаването
за отказа на „ЮЛ“ да приеме синът им В., ищцата получила емоционален срив, отключила
„паник атаки“, поради което й се наложило няколко пъти да отсъства от работа. Посочва, че
и двамата ищци са посещавали и са се консултирали с училищния психолог.
По искане на ответника са разпитани свидетелите Г. В. К. и Б. А. Т..
Свидетелят Г. В. К. заявява пред съда, че е назначен на трудов договор в „ЮЛ“, като
финансов директор и като учител по икономика в ЧЕГ „*********** ***********“, както и
че не е управител на дружеството „ЮЛ“, а е съдружник в същото. Свидетелят посочва, че
към настоящия момент по смисъла на Закона за предучилищно и училищно образование има
две действащи училища, именно: ***** „Проф. д-р Емил ***********“ ЕООД и ЧЕГ
„*********** ***********“ ЕООД, чиито управител е неговата майка – ЦК Свидетелства,
че в неуговорена среща с ищцата, в изпълнение на служебните му ангажименти като
финансов директор, е казал на същата, че по нареждане на директора или на зам. директора
следва да й върне целия размер на платената сума за таксата на обучение на детето й, защото
същото не записано, тъй като имало най-нисък успех сред кандидатите. Свидетелят заявява
пред съда, че не участва в приемната комисия, която имала задълженито да провежда
интервю на кандидатите, пред техните родители, както и че не е изпращал имейл до ищцата,
като посочва, че достъп до имейл – ***************** има администрацията на *****
„*********** ***********“ и ЧЕГ „*********** ***********“. Свидетелства, че знае за
изпратен до ищцата имейл от 05.06.2023 г., който бил изпратен от името на ЧОУ и ЧЕГ и
същият нямал нищо общо с „ЮЛ“ ЕООД. Посочва, че „ЮЛ“ ЕООД има финансов оборот
предимно от дейността на дружеството с международните организации, с които работи, а не
от ученици.
От свидетелските показания на свидетеля Б. А. Т. – служител при ЧЕГ и ЧОУ
„*********** ***********“, се установява, че автор на имейла изпратен до ищцата на
05.06.2023 г. е именно свидетелят Т., в качеството му на директор на ЧОУ „***********
***********“. Свидетелят заявява, че по решение на приемната комисия на УС ищецът В.
не е приет в ЧОУ „*********** ***********“, тъй като същият е бил от кандидатите с най-
нисък бал, с най-ниски оценки. Свидетелства, че В. е бил приет, когато се е смятало, че за
него има място в 5-ти клас и са поканени родители му да го запишат, но не е записан,
поради ограничени места предвидени за учениците от 5-ти клас и липсата на подходящо
отделено по-голямо помещение за същите, като ограничителният критерий на кандидатите
била самата процедура по класирането, съответно балооформянето, което включвало оценки
от предишно училище и оценки от приемния изпит на ЧОУ „*********** ***********“.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Спорните пред настоящия съд въпроси се свеждат до наличието на противоправно
5
поведение на работници/служители на ответното дружество, респ. причинна връзка между
него и настъпването на вредите, техният размер, материалната легитимация на ответника да
отговаря по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД.
В приложимата в настоящия случай хипотеза на чл. 49 ЗЗД ищцовата страна следва да
установи противоправно поведение (бездействие) на работник или служител във връзка с
работата, която ответникът му е възложил, без да е необходимо персоналният причинител да
бъде установен; настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и
вредите; размера на вредите. В настоящия случай, следва да се установи и дали ответникът е
имал задължение при успешно положени приемни изпити и положено интервю да приеме за
обучение ищеца В. М. през учебната 2023-2024 г. Нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява
оборима презумпция за вина във всички случаи на непозволено увреждане.
В тежест на ответника е да докаже твърдените от него основания за изключване или
намаляване на отговорността му.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД възложителят на някаква работа отговаря за
вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по чл. 49 ЗДД е акцесорна и има т. нар. обезпечително-гаранционна функция,
тъй като тя е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия -
настъпва в резултат на виновно причинени вреди от страна на натовареното лице при или по
повод изпълнението на възложената му работа. Като възлагане на работа по смисъла на чл.
49 ЗЗД следва да се третира натоварването на други лица с извършване на действия, които
спадат към областта, в която възлагащият упражнява собствената си дейност. В правната
доктрина е прието, че „възлагането“ е отделяне на собствена работа и фактическото й
изпълнение чрез друг правен субект. При него едно трето лице се натоварва с работа в чужд
интерес (на възложителя). Изпълнението може да се изразява както във фактически, така и в
правни действия. За отговорността по чл. 49 ЗЗД е без правно значение формата, чрез която
се осъществява възлагането на работа. Дори в хипотезите, при които се изисква определена
форма на договора, неспазването на това изискване не освобождава възложителя от
отговорност, ако са налице останалите предпоставки от фактическия състав по чл. 49 ЗЗД
(така решение № 60292 от 21.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3992/2020 г., III г. о.). В
константната съдебна практика (вж. - ППВС № 7/1958 г., ППВС № 4/1961 г., ППВС № 9/1966
г., ППВС № 4/1975 г., ТР № 59/1974 г. на ОСГК, решение № 465/28.12.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 1157/2011 г., IV г. о., решение № 142/05.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 419/2012 г., IV г.
о., решение № 503/21.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1069/2009 г., III г. о., решение №
141/08.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3052/2019 г., IV г. о., решение № 63/01.03.2016 г. на ВКС
по гр. д. № 4885/2015 г., ІV г. о. и др.) е изяснено, че отговорността по чл. 49 ЗЗД на лицата,
възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по
повод тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия, като тази
отговорност е безвиновна, има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината
на натоварените с работата физически лица, а възложителят може да се освободи от тази
отговорност само ако докаже, че увреждането не е причинено виновно от изпълнителя, или
че вредата не е настъпила от дейност, осъществявана при или по повод изпълнението на
възложената работа.
Съгласно чл. 23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ ако е посочен идентификационен код, съдът,
държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и
лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации,
предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват
доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и в регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел, и представянето на актове, обявени в търговския
регистър. Предвид текста на посочената разпоредба и доколкото в настоящия случай от
ищцовата страна е посочен ЕИК на търговец съдът няма право да изисква доказването на
обстоятелства, вписани в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел, а следва да възприеме за служебно известни всички факти, които са
посочени в тези публични регистри. В процесния случай се установява от партидата на
дружеството ответник по делото - „ЮЛ“ ЕООД, че предметът на дейност на последното по
националния класификатор на икономическите дейности е прогимназиално и средно общо
6
образование, както и че едноличен собственик на капитала на същото е „ЮЛ ООД, ЕИК:
********, следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР
на ТЗ. Предходното дава основание да се приеме, че търговската им дейност се контролира
пряко от едно и също лице, двете дружества упражняват дейността си при общи
икономически интереси и ползи, поради което се презумира наличието на знание у лицата,
участващи в управлението им, респ. представителството, относно търговските дела на
другото дружество. Тази свързаност обуславя и обстоятелството, че сумата от 3364 лева,
представляваща такса за обучение на ищеца В. е преведена именно по банкова сметка на
„ЮЛ“ ООД, което обстоятелство се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, но което обстоятелство се явява неотносимо за настоящия спор,
предвид че настоящите искове нямат за предмет възстановяването на сумата за таксата за
обучение, а претенциите са такава за непозволено увреждане вследствие на противоправно
поведение – отказ на ответника да приеме за ученик В. И.в М. за учебната 2023-2024 година
и клеветническо твърдение от страна на работник/служител на ответното дружество по
отношение на ищеца В. И.в М., във връзка с работата, която ответникът му е възложил, а
именно: процедура по кандидатстване на ищеца В. И. М. в „ЮЛ“.
В случая ищците твърдят да са претърпели вреди от противоправно поведение,
осъществено от работници/служители на „ЮЛ“ ЕООД при изпълнение на възложената им от
последното дейност по процедура по кандидатстване на ищеца В. И. М. в „ЮЛ“, но от
събраните по делото доказателства, включително свидетелски такива се установява, че
ищецът В. И. М. е положил приемен изпит за 5-ти клас в ЧОУ „*********** ***********“,
и е участвал в процедура по кандидатстване в същото, като поради липса на достатъчен
брой места за прием на ученици в 5-ти клас, на основание най-нисък бал сред кандидатите,
включващ оценки от предишно училище и резултати от приемния изпит на ЧОУ
„*********** ***********“, ищецът В. не е записан в това училище. Следователно,
като възложител на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД пасивно материално легитимирано да
отговаря по предявените искове е именно „***** „*********** ***********“ ЕООД, като
отговорността на това дружество се обосновава с качеството му на възложител на работата,
която се извършва в негов интерес, и с правото му на подбор на съответните длъжностни
лица за изпълнение на определени трудови функции, както и възможността за
осъществяване на контрол върху изпълнението на тези лица на съответната дейност.
Конституираният ответник – „ЮЛ“ ЕООД не може да бъде задължен по гаранционно-
обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД, тъй като същият не е възложител на работа на
лицата, ангажирани по провеждане на процедурата по кандидатстване на ищеца В. И. М. в
ЧОУ „*********** ***********“.
С оглед изложеното и само на това основание претенцията срещу „ЮЛ“ ЕООД следва
да бъде отхвърлена, без съдът да дължи разглеждане на наличието или липсата на други
предпоставки на претенцията за обезвреда, но за правна прецизност и пълнота на
изложението следва да се отбележи, че при предявена осъдителна претенция по чл. 49
ЗЗД основен елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, основание за
ангажиране на деликтната отговорност на ответната страна, е наличието на
противоправното поведение, което се твърди от ищците. В случая, настоящият съдебен
състав намира, че липсва каквото и да е противоправно поведение - клеветническо
твърдение по отношение на ищеца В. от страна на лицето, сочено като пряк причинители на
твърдяните вреди, а именно твърдението, че В. М. има „агресивно поведение спрямо своите
съученици“, с което е накърнено честта и достойнството на последния. За да достигне до
този извод съдът взе предвид следното:
Разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на
неизвършено престъпление е противоправно деяние – клевета (чл. 147, ал. 1 от НК). С това
деяние се накърнява правото на чест и достойнство на лицето и положителната обществена
оценка за личността му, неговата самооценка. За да е налице „клевета“ от обективна страна
се изисква да са засегнати обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на
доброто име на човека в обществото, на положителната обществена оценка за личността.
7
Деянието може да се осъществи както чрез разгласяване на неистинско позорно
обстоятелство за пострадалия, така и чрез приписването му на неизвършено от него
престъпление. Разгласяването е довеждане до знанието на трето лице на определено
несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия.
Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от
дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в
обществото. Твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация, която да бъде
поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти,
т. е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива, които изхождат
лично от него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства
са безспорен факт. Освен това обстоятелствата трябва обективно да бъдат съобщени, а не да
се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна
психическа дейност. В този смисъл, предмет на клевета могат да бъдат само факти, но не и
субективната интерпретация на тези факти. Втората форма на деянието е приписване на
пострадалия на неизвършено от него престъпление. При тази форма на клевета деецът
твърди пред трети лица, че пострадалият е извършил някакво конкретно престъпление,
което той в действителност не е извършил.
При клеветата не се дава личностна оценка на пострадалия, а се разпространяват
позорни обстоятелства за честта му, които не са истински или му се приписва престъпление,
което не е извършил.
От изложеното следва, че при преценка основателността на предявения иск на
проверка за истинност подлежат фактическите твърдения. В случай че същите са неверни и
позорят адресата, това може да послужи като основание за ангажиране отговорността на
ответника. Мненията и оценките от своя страна не подлежат на проверка за вярност, тъй
като не представляват конкретни факти от обективната действителност, поради което те
могат да ангажират отговорността на дееца, само ако представляват обида. В този смисъл са
задължителните разяснения, дадени с постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения
(решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г., ІV ГО, ВКС; решение № 86 от
29.01.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. на ВКС, ІІ ГО; решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр. д. №
1376/2011 г., ІV ГО на ВКС и др.).
С оглед всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че твърдението,
че В. М. има „агресивно поведение спрямо своите съученици“ не е клеветническо или
обидно. По същество същото не съдържа нито обективно унизителни за честта или
достойнството на ищеца В. обиди, нито твърдения в извършването на престъпление.
Твърдението е твърде общо, изисква смислово тълкуване и субективна интерпретация,
поради което не може да се квалифицира като клеветническо. Евентуални внушения, които
могат да бъдат изведени от контекста на думите, са в рамките на субективните
интерпретации и поради това не могат да бъдат квалифицирани като клевета. В случая,
макар и неблагоприятно за ищеца В., се касае за изразяване на мнение.
В заключение съдът намира за необходимо да отбележи, че по делото не е безспорно
установено, че соченият за автор на процесното твърдение в действителност е отправил
такова по отношение на ищеца В., като доказателства в тази насока не бяха ангажирани в
настоящото производство.
По изложените съображения предявените искове са неоснователни и подлежат на
отхвърляне – на първо място, защото доказателствата по делото не установяват пасивната
материалноправна легитимация на ответника като субект на отговорност по чл. 49 ЗЗД, а на
следващо място, защото доказателствата по делото не установяват и наличие на
противоправно поведение от страна на служител/работник на ответника.
По разноските:
При този изход на правния спор на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищците е
да заплатят сторените от ответника разноски. Последният е представил списък по чл. 80 ГПК
(л. 329 от делото) и е представил доказателства (л. 330-332 от делото), че реално е извършил
разноски по делото в размер на 2600 лева за адвокатски хонорар, който съдът намира, че не е
8
прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото – проведени са пет открити
съдебни заседания и са събрани гласни доказателства, чрез разпита на четирима свидетели,
поради което претендираната от ответника сума подлежи на присъждане в пълен размер.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 49 от ЗЗД на Н. П. Д., ЕГН: **********,
и В. И. М., ЕГН: **********, действащ чрез майка си Н. П. Д. и двамата с адрес: АДРЕС
съдебен адрес: АДРЕС, и двамата чрез адв. А. Я., за осъждане на ответника „ЮЛ“ ЕООД,
ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, представлявано от
управителя ЦСК, да заплати на всеки от ищците сума в размер на 5000 (пет хиляди) лева,
частичен иск от сумата в пълен размер от 6728 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство и психични страдания
вследствие на отказ на ответника да приеме за ученик В. И.в М. за учебната 2023-2024
година, ведно със законната лихва от датата на исковата молба (24.11.2023 г.) до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н. П. Д., ЕГН: **********, и В. И. М., ЕГН:
**********, действащ чрез майка си Н. П. Д. и двамата с адрес: АДРЕС съдебен адрес:
АДРЕС, и двамата чрез адв. А. Я., да заплатят на „ЮЛ“ ЕООД, ЕИК: ************, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС, представлявано от управителя ЦСК сумата от
2600 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9