№ 1353
гр. В., 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 47 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20213110116471 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано от П. АЛ. П., ЕГН **********, адрес: град
В., ж.к. В.В., бл.9, вх.6, ет.3, ап.25 срещу Застрахователно дружество „Б.И." АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град С. район Л., бул. „Д.Б." № 87 с искане
да се осъди ответника да му заплати сумата от 5000 лева, частичен иск от целия в размер на
15 000 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди изразяващи
се в причинените му болки и страдания, настъпили в резултат на ПТП от 16.06.2018 г. в град
В., бул. „Т.М.", реализирано по вина на водача на л.а. В. Ц60 с рег. № ***********,
застрахован по застраховка гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със
законната лихва, считано от 15.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 432 КЗ.
В исковата молба, ищецът твърди, че на 16.06.2018 г. около 13.00 часа,
управлявайки собствения си мотоциклет „Я." с рег. № ДК ******** се движил по бул. Т.М.
посока центъра на града. На кръстовището с ул. „М." движещият се отляво л.а. В. Ц60 с рег.
№ ***********, управляван от С.С. внезапно навлязъл в кръстовището като не го пропуснал
въпреки наличието на знак, задължаващ го да пропусне движещият се по пътя с предимство.
Твърди, че задействал веднага спирачката, но не успял да спре безопасно, тъй като
автомобилът излязъл непосредствено пред него и нямало начин да се избегне настъпването
на ПТП. В резултат на последното паднал и изпитвал болки по цялото тяло, но нямал време
да установи къде точно са локализирани същите, тъй като лежал на пътното платно и мислел
как да не бъде прегазен от л.а. Успял да се придвижи до тротоара. Твърди, че си ударил
главата, десния крак и ръка като болките в главата били силни, не можел да стъпи на десния
си крак и имал охлузвания по десния лакът и крак. За настъпилото ПТП е съставен
Протокол за ПТП № *********ато е посочен, че виновен водач е този на л.а. В. с рег. №
***********, който отнема предимството като не спира на знак Б-2. Закаран е в спешния
център на МБАЛ „С.А.", където му направили обстойни изследвания. Твърди, че през
цялото време треперел, тъй като бил много изплашен и стресиран от случилото се. След
прегледите се установило, че няма счупвания като му била назначена терапия и домашно
лечение. След като се прибрал у дома не можал да спи и изпитвал болки по областта на
главата, шията, гръдния кош, дясната ръка и десния крак. Твърди, че в следствие на удара
1
получил синини и натъртвания по цялото тяло като десния му крак се надул и не може да
ходи, което довело до необходимостта от използването на чужда помощ при обслужване.
Заявява, че му се наложило да налага компреси, за да облекчи болките и не можел да диша,
тъй като изпитвал болки в гръдния кош. Освен това не можел да лежи и на дясната си
страна, тъй като болките от раните били непоносими. На 18.06.2021 г. посетил съдебна
медицина, където били описани и констатирани увреждания - при палпация по предно-
страничната дясна повърхност на гръдния кош, странично от големия гръден мускул, се
установява значителна болезненост, засилваща се при дишане и движение; по задната
повърхност на десния лакът се установяват оток и мораво кръвонасядане на площ с
диаметър около 6-7 см., в центъра му личи дълбоко червеникаво ожулване с диаметър 3 см;
по предната и по страничната повърхности на дясното коляно личат дълбоки, червеникави
ожулвания с диаметър 2-4 см; при палпация в областта на дясната пета се установява
значителна болезненост; мораво кръвонасядане с диаметър Зсм. Раните на десния лакът и
коляно били дълбоки и не зараствали, а гнояли. Обработката на последните била
изключително болезнена. Твърди, че след ПТП започнал да сънува кошмари, в резултат на
което се чувствал безпомощен и уплашен и не можел да заспи, а това довело до отпадналост
през деня. Заявява, че станал неспокоен, нервен и раздразнителен, а най-малките
неразбирателства в близките, прераствали в скандали. Изпаднал в депресия и странял от
приятели. Изпитвал страх да кара мотоциклета и също и автомобил. На 25.07.2018 г.
посетил психиатър, който установил необходимостта от психиатрична терапия. На
20.08.2018 г. отново посетил психиатъра, който му изписал медикаментозна терапия.
Заявява, че дори три години след инцидента продължава да сънува кошмари, избягва
мястото на инцидента като винаги избира друг маршрут, освен това не е управлявал
мотоциклета си след ПТП, а това е било голямо удоволствие за него. Останали му и белези,
които го карат да се чувства дискомфортно и му напомнят за инцидента. На 25.09.2018 г.
депозирал заявление за изплащане на обезщетение през ответника, където е застрахован
лекия автомобил на виновния водач по застраховка „Гражданска отговорност" със срок на
действие 16.04.2018 г. до 15.04.2019 г. Твърди, че не е получил обезщетение до момента.
Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е ангажирал писмен отговор, с който
исковата претенция се оспорва по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност" за процесния л.а. В.
с рег. № ***********. Оспорва механизма на ПТП като заявява, че протокола за ПТП не се
ползва с материална доказателствена сила. Оспорва да е налице осъществен деликтен състав
като твърди, че събитието е случайно за водача на МПС като за него е била налице
обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Оспорва да са
налице допуснати нарушения от водача на МПС. Заявява, че вината е изцяло на ищеца,
който е управлявал мотоциклет с несъобразена с пътните условия скорост. Оспорва ищецът
да е претърпял вреди в резултат на ПТП, тъй като и съставения протокол е такъв само за
ПТП, не и за ПТП с пострадали лица. Заявява, че е налице съпричиняване от страна на
ищеца и тъй като е карал без протектори, които биха минимизирали или елиминирали
настъпването на вредите. Оспорва да е претърпял описаните в исковата молба вреди, както и
същите да са в причинна връзка с настъпилото ПТП. Посочва, че болките не са били с
твърдяния интензитет и се дължат на предходни заболявания. Оспорва продължителността
на оздравителния процес, както и за наличието на стрес и душевни страдания. Оспорва
исковата претенция и по размер и заявява, че не дължи и обезщетение за забава. Моли за
отхвърляне на исковата претенция, а в евентуалност за нейното намаляване. Претендира и
присъждане на сторените в производството разноски.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът констатира следното от
фактическа страна:
Като писмено доказателство по делото е приет протокол за ПТП № 1649317 от
2
16.06.2018 г., от който се установява, че в град В. на бул. „Т.М.“ в близост до
бензиностанция „ВМ – петролиум“ е настъпило ПТП между участник 1, управляващ л.а. В. с
рег. № *********** и участник № 2, управляващия мотоциклет Я. с рег. № ******** –
настоящ ищец като участник 1 блъска участник 2 като отнема предимството му при наличие
на знак Б-2 от ЗДвП. Видно е, че по отношение, управляващият л.а. В. е налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ при настоящия ответник.
От лист за преглед на пациент, издаден от МБАЛ „С.А. – В.“ АД от 16.06.2018 г. се
установява, че П. АЛ. П. е постъпил в 16.00 часа и е изписан в 16.10 часа като е паднал от
мотор при ПТП в резултат на сблъсък с кола като получил травма на глава, дясно стъпало,
не е губил съзнание, налице са охлузвания по дясна подбедрица и десен лакът и е насочен за
рентгеново изследване. От извършеното рентгеново изследване в МБАЛ „С.А. – В.“ АД от
16.06.2018 г. се установява, че няма данни за фрактури.
От медицинско удостоверение № 548/2018 г., издадено от МБАЛ „С.А. – В.“ АД в
полза на П.А. е видно, че се касае за контузия на шията, гръдния кош, дясно стъпало,
кръвонасядания в областта на десния лакът, дясната пета, ожулвания в областта на десните
горен и долен крайници. Травматичните увреждания са резултат на удари с или върху
твърди предмети, биха могли да бъдат получени по указаните време и начин – на 16.06.2018
г. към 13.00 часа на бул. „Т.М.“ като мотоциклетист е претъпял ПТП като се блъска в лек
автомобил, който му е отнел предимството. В своята съвкупност са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
От издаден на 25.08.2018 г.амбулаторен лист от д-р Николай Неделчев се установява,
че пациентът П. АЛ. П. споделя страх да управлява МПС, стряска се на сън като посочва, че
юни месец е претърпял ПТП докато кара мотоциклет като бил засечен от лек автомобил, в
резултат на което паднал и се наранил. От извършения преглед е видно, че не се налага
психиатрична терапия. От амбулаторен лист, издаден на 20.08.2018 г. от д-р Николай
Неделчев се установява, че на пациентът П. АЛ. П. е изписана терапия чрез прием на
лекарство като пациентът е споделил, че страда от безсъние, предъвква една и съща тема,
поради което не може да заспи, а докато кара се чувства напрегнат. Представена и приета
като доказателство по делото е рецептурна бланка, издадена от д-р Неделчев.
Изискана по делото е и цялата административно наказателна преписка относно ПТП,
настъпило на 16.06.2018 г. от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В.. От нея се
установява, че на виновния водач – управляващия л.а. В. с рег. № 2294 ВМ е издаден Акт №
************* г. за установяване на административно нарушение и наказателно
постановление № ************************** г., с което му е наложено наказание „Глоба“
поради това, че не е съобразил поведението си с пътните знаци и маркировка и не е носил
контролния талон от свидетелството за управление.
Прието по делото е заключение по назначената СМЕ, от което се установява, че
получените травматични увреждания от страна на ищеца в резултат на ПТП са: контузия на
шията, контузия на дясна гръдна половина, в областта странично от десния голям гръден
мускул, травматичен отток и кръвонасядане, ожулване в областта на дясното коляно,
кръвонасядане в областта на дясната пета, контузия на дясната пета като същите отговарят
да са получени в условията на процесното ПТП като са обусловили временно разстройство
неопасно за живота. Контузията на шията, контузията на дясната гръдна половина,
обуславят болкови синдром, затруднения в движенията на шията и гръдния кош,
ограничават работоспособността на индивида и самообслужването за периода от около 2-3
седмици, след което тези травматични увреждания отзвучават без дефицит. Оздравителният
процес на ожулвания в областта на десния лакът и дясното коляно се е усложнил с развитие
на възпалителни процеси, които са наложили лечение с превръзки и консервативно лечение
с антибиотици като същите са отзвучали са период от около 3 седмици. Контузията на
дясната пета и кръвонасядането в тази област са обусловили известно затруднение в
3
движенията на десния долен крайник за период от около 2 седмици. Към момента на
проведения клиничен преглед не се установяват остатъчни явления. В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че няма установено увреждане на вътрешните структури, което да
предполага по-дълъг период на възстановяване. Има известна пропорционалност между
възрастта на пострадалото лице и тежестта на протичане на подобен род увреждания, но не
е съвсем правилна като при всеки е индивидуално. Налице, с категоричност, е причинно
следствена връзка между получените травматични увреждания и ПТП. Не са налице видими
белези от рани, тъй като тези травматични увреждания отзвучават за период от две – три
седмици без някакви дефицити.
От приетото по делото заключение по назначената САТЕ е видно, че на 16.06.2018г.
около 13,15 часа в гр. В. по ул. „М." в посока бул. „Т.М." се движи лек автомобил марка „В."
модел „С 60", управляван от водача С. ЕРД. С., който пътува сам в автомобила.
Произшествието е възникнало в светлата част на денонощието при ясно време и добра
метеорологична видимост, на прав хоризонтален участък от платното за движение. Пътната
настилка е суха, запазена. Наближавайки кръстовището между бул. „Т.М." и ул."М." С.
предприема завой, за да се включи в булеварда. В същото време по бул. „Т.М." в посока към
центъра на гр. В. се движи мотоциклет „Я.", модел „Т-макс" с рег.№ ******** с водач П.
АЛ. П.. Същият забелязва навлизащия в кръстовището автомобил „В.", който пресича
траекторията му на движение навлизайки в пътната лента по която се движи, след което
реагира на създалата се ситуация, предприемайки спиране, но поради навлизането на лекият
автомобил в опасната зона на спиране на мотоциклетиста, настъпва удар. В резултат на
пресичане на траекториите на движение на двете МПС-та, въпреки предприетото спиране от
страна на мотоциклетиста, последва удар, като първоначалното съприкосновение е в задната
част на лекият автомобил с предната част на мотоциклета. Поради разликата в посоките;
скоростите на движение, и масите на участниците и реализирания контакт между тях е
нарушено динамичното равновесие на механичната система мотоциклет-мотоциклетист,
водача на мотоциклета изпада от мотоциклета. Произшествието възниква в условията на
неограничена видимост и обзорност и за двамата участници в пътния инцидент. Водачът на
мотоциклет Я. , управлявал със скорост 45-50 км.ч. в момента, когато от ул. „М.“ в
кръстовището навлиза л.а. В. с рег. № 2294 ВМ. Ако водачът на мотоциклетът предприеме
своевременно спиране, то удара не би бил предотвратим, поради навлизането на автомобила
в обхвата на опасната зона на спиране на мотоциклетиста. Минималното надлъжно
разстояние за започване маневрата по заобикаляне е около 20 м, а разстоянието, което е
необходимо за безопасното извършване на маневрата по заобикаляне с постоянна скорост от
50 км/ч е около 58-59 м. В проведеното съдебно заседание вещото лице уточнява, че ударът
не е бил предотвратим чрез спиране, а също и чрез заобикаляне, тъй като не е имал
необходимото надлъжно разстояние, за да може да извърши безопасно посочената маневра
заобикаляне. Технически правилно и закона казва да се спре в такава ситуация, а не да се
заобикаля. След като изслушала свидетеля С., вещото лице по САТЕ заявява, че не би
променила нищо от заключението си.
От заключението на приетата по делото СПЕ се установява, че към настоящия момент
в психологичното състояние на ищеца се установяват остатъчни страхови изживявания с
характеристика на фобия в ситуации, напомнящи ПТП-то. В следствие на ПТП ищецът е със
симптоми на разстройство в адаптацията. Интензивността на симптомите при ищеца е била
изразена в рамките на възстановителния процес от травмите около 3-4 месеца от датата на
ПТП. Състоянието му се е подобрило и вследствие на изписаната медикаментозна терапия.
При ищецът не е установено депресивно състояние и суицидна идеация. В съдебно
заседание вещото лице уточнява, че страховите изживявания биха отзвучали изцяло в
рамките на една/две години. Ищецът шофира, следователно успява да го преодолее, но има
страх. Споменът за ПТП остава, но не се преживява с такъв интензитет, ако попадне в
сходна ситуация или някакво събитие го потопи в тази ситуация е възможно да се появят по
4
интензивни емоционални симптоми. В рамките на три/четири месеца е отшумяла
интензивността във връзка с разстройството в адаптацията. Има изолирана фобия от каране
на мотоциклет, тъй като е налице страх да не бъде повторена ситуацията.
Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля С. ЕРД. С..
Заявява, че си спомня за ПТП като посочва, че е бил виновен за същото, тъй като направил
ляв завой при наличието на забранителен знак за ляв завой. Поведението на другия участник
е било нормално като времето беше сухо, юни месец. Имало е интензивно движение като
пред него не е имало други МПС. Твърди, че мотоциклетистът се е движил бързо, тъй като
доста бързо се приближил до него, а това е негово предположение. Заявява, че е пресякъл
само едната лента и във втората е настъпило ПТП.
От разпита на свидетеля Радостина Данчева Николова, се установява, че живее на
семейни начала с ищеца като посочва, че на 16.06.2018 г. е пострадал като мотоциклетист
при ПТП. Имал е охлузвания по коляното и петата, боляло го е десният лакът, коляното и
дясната пета. На десния лакът се е появил и гной и в раните е имало предмети, които
почиствали с пинсети. Заявява, че след около месец и половина раните са заздравели, тъй
като били на сгъвката на лакътя и постоянно се пукали и гноясвали. Около четири месеца
изпитвал болки, вечерите не можел да спи, тъй като сънувал кошмари, дори ходил на
психиатър и да му леят куршум. Заявява, че имат три деца и спрямо тях и нея си променил
отношението като станал раздразнителен, неспокоен, а преди това е бил весел,
жизнерадостен. Затворил се в себе си, а преди е искал и се е събирал с приятели. Това
състояние продължило осем/девет месеца. Посочва, че не управлява мотоциклет след
катастрофата като дори избягва да минава през мястото на ПТП. Уточнява, че се е
притеснявал дали ще може да се грижи за децата и дали няма да останат без препитание, тъй
като работи като шофьор на камион. След четири месеца се е върнал на работа. Заявява, че
му е помагала да се къпе.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, съдът констатира
следното от правна страна:
За уважаването на предявената от ищеца искови претенция в негова доказателствена
тежест е да установи следните правно релевантни факти: че на посочената дата е пострадала
в резултат на противоправно поведение на застрахования-водач на автомобила, че
последният е станал причина за ПТП с посочения механизъм, при наличие на валидна
застраховка с ответника към датата на ПТП; че в следствие на ПТП са му били причинени
сочените травматични увреждания виновно причинени от водача на л.а. „Ауди“ с рег. № В
4340 НС, които са в причинна връзка с ПТП, че в следствие на травматичните увреждания в
твърдяния в исковата молба вид и обем е изпитал болки и страдания, както и негативни
психически изживявания; по отношение на претенцията за лихви следва да установи
момента на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие, или на уведомяването или предявяването на застрахователна
претенция от увреденото лице.
По реда на чл. 190 ГПК съдът е задължил ответника да представи заверено копие от
застрахователната полица BG/02/118001145106 със срок на действие 16.04.2018 г. до
15.04.2019 г. и уведомление за изплащане на застрахователното събитие. В указания срок не
са представени исканите доказателства, поради което съдът приема, че към датата на ПТП е
налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“, както и че ответникът е уведомен за
настъпилото ПТП на 25.09.2018 г., на основание чл. 190, ал.2 ГПК във връзка с чл. 161 ГПК,
за които последици ответникът е надлежно уведомен с връченото определение, постановено
по реда на чл. 140 ГПК.
На основание изложеното П. АЛ. П. може да претендира обезщетение за настъпилите
увреждания в резултат на ПТП пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“. Нормата на чл. 477, ал.2 КЗ посочва, че по задължителната застраховка
5
"Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и
държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по
управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. С
оглед гореизложеното следва изводът, че е възникнало валидно застрахователно
правоотношение по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, по силата на който застрахователят се задължава да покрие в границите
на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. В рамките на
срока на действие на застраховката е настъпило застрахователно събитие - възникнала е
отговорност на водача на застрахованото МПС – л.а. В. с рег. № 2294 ВМ за вреди в
резултат от причинено от същия инцидент.
От събраните писмени и гласни доказателства и заключенията по допуснатите САТЕ
и СМЕ се установява по безспорен начин настъпилото на 16.06.2018 г. ПТП, при което
водачът на л.а. В. с рег. № 2294 ВМ отнема предимството на водача на мотоциклет Я. с рег.
№ ******** и му нанася телесни увреждания - контузия на шията, контузия на дясна гръдна
половина, в областта странично от десния голям гръден мускул, травматичен отток и
кръвонасядане, ожулване в областта на дясното коляно, кръвонасядане в областта на
дясната пета, контузия на дясната пета. Последните са настъпили в резултат на виновно
действие от страна на шофьора на л.а., а именно несъобразяване поведението му с пътните
знаци и маркировка, което представлява нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП. Не са представени
и събрани по делото доказателства установяващи наличието на съпричиняване от страна на
ищеца, поради което направеното възражение от страна на ответника остава недоказано. Не
се установява и че ищецът е карал с превишена скорост, видно то приетото по делото
заключение по назначената САТЕ, което съдът кредитира като компетенто изготвено и
съответстващо на останалия събран по делото доказателствен материал.
Механизмът на пътнотранспортното произшествие е установен и от приетия
Протокол за ПТП № 1649317/16.06.2018 г., ползващ се с обвързваща съда доказателствена
сила относно удостоверените от органите на МВР действия и изявления. В този смисъл и
трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г.
на ВКС, I ТО, решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение №
73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. №
750/2011 г. на ВКС, II ТО и решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, I ТО.
Механизмът на ПТП се доказва и от приетата по делото автотехническа експертиза, която
съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвена. Същата съответства и на
останалия събран по делото доказателствен материал.
От съвкупния анализ на приетите по делото писмени доказателства и от
заключението по назначената СМЕ се установява, че телесните увреждания на ищцата,
настъпили в резултат на ПТП се изразяват в контузия на шията, контузия на дясна гръдна
половина, в областта странично от десния голям гръден мускул, травматичен отток и
кръвонасядане, ожулване в областта на дясното коляно, кръвонасядане в областта на
дясната пета, контузия на дясната пета. Същите се намират в причинно – следствена връзка
с виновното поведение на водача на МПС, в резултат на което настъпва ПТП, видно от
приетото по делото заключение по СМЕ, което съдът кредитира като обективно и
съответстващо на останалия събран по делото доказателствен материал. От него се
установява, че контузията на шията, контузията на дясната гръдна половина, обуславят
болкови синдром, затруднения в движенията на шията и гръдния кош, ограничават
работоспособността на индивида и самообслужването за периода от около 2-3 седмици, след
което тези травматични увреждания отзвучават без дефицит. Оздравителният процес на
ожулванията в областта на десния лакът и дясното коляно се е усложнил с развитие на
възпалителни процеси, които са наложили лечение с превръзки и консервативно лечение с
6
антибиотици като същите са отзвучали са период от около 3 седмици. Контузията на дясната
пета и кръвонасядането в тази област са обусловили известно затруднение в движенията на
десния долен крайник за период от около 2 седмици. Към момента на проведения клиничен
преглед не се установяват остатъчни явления, нито белези от причинените травматични
увреждания.
От приетото по делото заключение по назначената СПЕ и от разпита на вещото лице
в съдебно заседание, се доказва, че в резултат на ПТП ищецът е развил разстройство в
адаптацията, което е отшумяло за период от 3-4 месеца като към настоящия момент са
налице страхови изживиявания, които окончателно ще отшумят в рамките на 1-2 години,
както и изолирана фобия от каране на мотоциклет.
С оглед настъпилите увреждания – травматични и психологични такива, установени
от СМЕ и СПИ, както и от събраните писмени и гласни доказателства /последните чрез
разпита на свидетеля Р.Д.Н., които съдът цени при съблюдаването на нормата на чл. 172
ГПК се установява, че П. АЛ. П. е претърпяла болки, страдания и неудобства в резултат на
настъпилите шест травматични увреждания - контузия на шията, контузия на дясна гръдна
половина, в областта странично от десния голям гръден мускул, травматичен отток и
кръвонасядане, ожулване в областта на дясното коляно, кръвонасядане в областта на
дясната пета, контузия на дясната пета, развил е разстройство в адаптацията, което е
отшумяло за срок от 3-4 месеца, както към настоящия момент са налице остатъчно страхови
изживявания, които ще отшумят в рамките на една/две години и изолирана фобия от каране
на мотоциклет. Същите представляват претърпени от ищеца неимуществени вреди.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под
внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането, начина
на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални
страдания и пр. В този смисъл Постановление на Пленума на ВС № 4/1968 г., което е
запазило действието си и към датата на постановяване на настоящия съдебен акт.
От събраните по делото писмени доказателства, както и от приетото заключение по
назначената СМЕ, което съдът кредитира като обективно и всестранно изготвено, а и от
събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Николова, ценени
по реда на чл. 172 ГПК, се установява, че оздравителният процес във връзка с настъпилите
физически увреждания – шест травматични увреждания като към настоящия момент не се
установяват данни за възникнали усложнения във връзка с травматичните увреждания, нито
загрозяващи белези в резултат на същите. Доказано е, че по отношение травмите на лявото
коляно и десния лакът са настъпили възпалителни процеси, което е наложило извършването
на превръзки и консервативно лечение с антибиотици. От съвкупния анализ на събраните
доказателства, съдът приема, че възстановителният процес по отношение травматичните
увреждания е траел в рамките на един месец. От приетата по делото СПЕ и при
съобразяване разясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че ищецът е
развил след настъпилото ПТП разстройство в адаптацията, което е отшумяло за срок от 3-4
месеца, както към настоящия момент са налице остатъчно страхови изживявания, които ще
отшумят в рамките на една/две години и изолирана фобия от каране на мотоциклет. От
свидетелските показания на свидетелката Николова се установява, че П.П. се е променил в
резултат на ПТП като е станал раздразнителен, нервен, сприхав, затворил се е в себе си като
това е продължило около девет месеца. От същите е видно, че в началото се е нуждаел от
помощ при извършване на ежедневните си дейности. По отношение на ищецът е налице и
изписано консервативно лечение от специалист психиатър, което е еднократно и не е
предписана психиатрична терапия, видно от приетите по делото амбулаторни листи.
С оглед така установеното при съблюдаване възрастта на ищеца /44 г. към датата на
ПТП/, броя на телесните увреждания /шест/ – всичките от които леки такива, наличието на
7
частични усложнения във връзка с оздравителния процес – възпалителни процеси и
необходимостта от превръзки и допълнително консерватилно лечение, интензитета на
болките, които са отшумели за един месец /с оглед съвкупния анализ на приетата по делото
СМЕ е събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Николова/,
необходимостта в началото от помощ при извършване на ежедневните дейности,
обстоятелството, че инцидентът е станал, докато ищецът е карал мотоциклет с разрешената
затова скорост, наличието на промяна в характера на ищеца за период от девет месеца,
невъзможността на полага труд за срок от четири месеца, както и наличието на разстройство
в адаптацията след ПТП, който е отшумял за 3-4 месеца и фактът, че страхът от
преживяното не е преодоляно като към настоящия момент са налице остатъчни страхови
изживявания /т.е. четири години след ПТП/, които ще бъдат преодолени в рамките на една-
две години, съобразно заключението на вещото лице, както и наличието на изолирана фобия
от каране на мотоциклет, съдът счита, че справедлив размер на обезщетението е сумата от
5850 лв.
С оглед гореизложеното предявената частична исковата претенция следва да се уважи
в заявения размер.
По отношение искането за присъждане на законна лихва, съдът намира следното
от правна страна:
Съгласно изричната уредба дадена в чл. 493, ал.1, т.5 КЗ във връзка с чл. 429, ал.2, т.2
от новия КЗ относно съдържанието на договорните задължения по договора за "Гражданска
отговорност" следва да се приеме, че по силата на законово установеното ограничение
дължимата от застрахователя в полза на увреденото лице законна лихва, е дължима от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда
на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. С други думи, отговорността на
прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но
същата /по силата на самия кодекс/ се поема от застрахователя от един по-късен момент, в
който му е станало известно настъпването на застрахователното събитие. Не е налице
законова възможност в тежест на застрахователят да се възложат и лихвите за времето от
увреждането до уведомяването му за това. Именно в този смисъл е нормата на чл. 493 във
връзка с чл. 429, ал.2 във връзка с ал.3 КЗ, според която в застрахователното обезщетение се
включват само лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал. 3. В ал. 3 са посочени две условия, ограничаващи
размера на претенцията за лихви - първото е тя да не надхвърля рамките на
застрахователната сума (лимити на отговорността) и второто условие е да се начисли от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Следователно и
доколкото по делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество
за настъпване на застрахователното събитие, то лихва се дължи от датата на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице, която в случая е 25.09.2018 г. Съгласно
чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ, вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят
дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка "Гражданска
отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване
на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл.
чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в
рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на
застрахователната сума. В случая, поради липса на други данни по делото, следва да се
приеме, че застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на 25.09.2018 г. с
предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице. В този смисъл е и решение
№ 167 от 30.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2273/2018 г., II т. о., ТК. В този смисъл е
8
произнасянето по идентичен случай на Окръжен съд, град В., обективирано в решение по в.
т. д. № 1682/2018 г. В случая обаче ищецът претендира присъждането на законна лихва от
по-късна дата от тази посочена от съда и с оглед диспозитивното начало, съдът следва да
уважи искането от посочената от ищеца дата.
По отношение на разноските:
Двете страни в производството са поискали присъждане на сторените в настоящото
производство разноски. Ищецът претендира заплащането на сумата от 1000 лева с ДДС,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък по
чл. 80 ГПК, сумата от 200 лева, представляваща заплатена държавна такса и сумата от 350
лева, представляваща заплатени депозити за изготвяне на допуснатите съдебни експертизи.
Направено е възражение от страна на ответника досежно размера на претендираното
адвокатско възнаграждение, поради което съдът дължи произнасяне по отношение на
същото. При съблюдаване на чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения следва, че дължимото възнаграждение е в размер
на 812 лева с ДДС. Предвид редицата предприети процесуални действия от страна на ищеца
за установяване на релевантните факти в производството, съдът намира, че претендираното
адвокатско възнаграждение не следва да бъде намалявано. С оглед гореизложеното, в тежест
на ответника следва да се възложат разноски в размер на 1550 лева, на основание чл. 78
ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432 КЗ, Застрахователно дружество „Б.И." АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град С. район Л., бул. „Д.Б." № 87 да
заплати на П. АЛ. П., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. В.В., бл.9, вх.6, ет.3, ап.25 сумата
от 5000 лева, частичен иск от целия в размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди изразяващи се в причинените му болки и страдания,
настъпили в резултат на ПТП от 16.06.2018 г. в град В., бул. „Т.М.", реализирано по вина на
водача на л.а. В. Ц60 с рег. № ***********, застрахован по застраховка гражданска
отговорност при Застрахователно дружество „Б.И." АД, ЕИК *********, ведно със
законната лихва, считано от 15.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ГПК, Застрахователно дружество „Б.И." АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град С. район Л., бул. „Д.Б." № 87 да
заплати на П. АЛ. П., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. В.В., бл.9, вх.6, ет.3, ап.25 сумата
от 1550 лева, представляваща сторени от П. АЛ. П., ЕГН ********** разноски в настоящото
производство
УКАЗВА на Застрахователно дружество „Б.И." АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град С. район Л., бул. „Д.Б." № 87, че може да заплати на П. АЛ. П.,
ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. В.В., бл.9, вх.6, ет.3, ап.25 присъдените суми по
банковата сметка, посочена в исковата молба на страница 4 – IBAN BG 33 RZBB 9155 1007
843349 – специална сметка с титуляр Й.К. А.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд, град В. в двуседмичен срок
от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
9