Решение по дело №12832/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2901
Дата: 19 април 2019 г. (в сила от 14 юни 2019 г.)
Съдия: Любомир Илиев Василев
Дело: 20181100512832
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                              19.04.2019 година                        гр.София

 

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №12832 по описа на 2018 година,

за да се произнесе взе предвид следното:    

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК / въззивно обжалване /.

В. гр.д.12832/2018 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Й.А.М. ЕГН ********** и Ц.А.Б. ЕГН ********** *** срещу решение424304 от 06.06.2018 г постановено по гр.д.№28346/16 г на СРС , 143 състав , с което е признато за установено по отрицателни установителни искове на Н.В.В. ЕГН ********** и Р.В.В. ЕГН ********** от гр.София срещу въззивниците , че последните не са собственици на ½ идеални части от следните имоти :

 

1.           нива с площ от 2179 кв.м ,четвърта категория, съставляваща имот № 202103, находяща се в с.Лозен, м.Айдарица, с идентификатор 44063.6203.226, при съседи: А. В. М., С. А., Г., М. Т. Т. и полски път,

 

2.           нива с площ от 6000 кв.м,четвърта категория, съставляваща имот № 206119, находяща се в землището на с.Лозен, м.Алитица, с идентификатор 44063.6204.291, при съседи: Ка. В. С., Г.Н.К.и полски път,

 

3.           нива с площ от 4799 кв.м, пета категория, съставляваща имот № 212096, находяща се в землището на с.Лозен, м. Изливо, с идентификатор 44063.6206.96, при съседи: Т. Д. П., Н. А. М., С. П. Т. и полски път,

 

4.           нива е площ от 3852 кв.м., пета категория, съставляваща имот № 218032, находяща се в землището на с.Лозен, м.Адърчалия, е идентификатор № 44063.6211.31, при съседи: Н. И. К., наел. На В. И. К.и от две страни полски път,

 

5.           нива е площ от 1871 кв.м, пета категория, съставляваща имот № 230035 находяща се в с.Лозен, м.Градище, с идентификатор № 44063.6210.424, при съседи: Р. М. В., общинска ливада, Г. Я. В. и полски път,

 

6.           нива е площ от 2199 кв.м, четвърта категория, съставляваща имот № 231022, находяща се в землището на с.Лозен, м. Изворска могила, е идентификатор № 44063.6210.487, при съседи: от три страни полски път и С. Д. М.,

 

7.           нива с площ от 1774 кв.м, пета категория, съставляваща имот № 518449, находяща се в землището на с.Лозен, м.Фезолец, с идентификатор № 44063.6215.192, при съседи: И. Х. С., А. Г. К., С. С. Д., С. А. Т., А. В. М., И. Т. А. и полски път,

 

8.           ливада е площ от 401 кв.м , девета категория, с имотен 011084, находяща се в землището на с.Лозен, м.Барите, с идентификатор 44063.6204.75, при съседи:А. В. М., С. Ц. В., канал и полски път,

 

9.           ливада е площ от 3223 кв.м, девета категория, с имотен № 012057, находяща се в землището на с.Лозен, м.Барите, с идентификатор 44063.6205.56, при съседи: С. Ц. В., канал, А. В. М. и полски път,

 

10.      ливада с площ от 640 кв.м, пета категория, съставляваща имот № 012265, находяща се в землището на с.Лозен, м.Барите, с идентификатор 44063.6205.256, при съседи: А. В. М., канал, наел. на С. Ц. В., наел. на Д. И. З. и наел. на А. В. М.,

 

11.      ливада е площ от 500 кв.м, седма категория, имот № 032199, находяща се в землището на с.Лозен, м.Ракита, с идентификатор 44063.6236.323, при съседи: насл.На В. И. К., С. Т. А., Н. В. З. и общински имот,

 

12.      ливада е площ от 1609 кв.м, седма категория, имот № 036009, находяща се в землището на с.Лозен, м.Русама, е идентификатор 44063.6236.463, при съседи: наел. на А. В. В., общински имот, А. В. М. и залесена територия на ДАГ.

 

С решението е ОТМЕНЕН на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, нотариален акт № 80, том. IV, peг. № 17718, нотар. дело 588/27.12.2010 г. на нотариус с peг. № 340 на Нотариалната камара, с район на действие СРС, за собственост на недвижим имот, с който Е. Н. М., ЕГН ********** е призната за собственик на ½ идеална част от имотите.

 

Въззивниците излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС. Ищците не са доказали правния си интерес от водене на делото , а протокол №1363 от 20.01.1993 г е нищожен като при издаването му са участвали четен брой членове . Наследството на общия наследодател Н. В. М. е открито през 1984 г - преди приемане на ЗСПЗЗ - и продажбата на наследството няма действие за процесните земеделски имоти като новооткрито наследство /чл.90а от Закона за наследството /. Налице са несъответствия между протокол №1363 от 20.01.1993 г и решенията за възстановяване на земеделски земи на общия праводател      

Въззиваемите страни Н.В.В. и Р.В.В. не са подали писмен отговор на въззивната жалба .

         Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 27.06.2018 г , поради което въззивната жалба от 04.07.2018 г е подадена в срок .

Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на СРС.

След преценка на оплакванията в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна: 

За да уважи отрицателните установителни искове на ищците и да отмени нотариалния акт , СРС е приел от фактическа страна следното :

-              процесните имоти са възстановени с решение №1363 от 07.04.2000 г на ПК-Лозен и с решение №1363 от 28.05.2007 г на ПК-Лозен ;

-              Н.В.М.е починал на 27.10.1984 г и след смъртта и на съпругата му В.В.В. , негови наследници са били Е.Н.М.и наследниците на В.Н.В. . Е.М.е починала на 23.07.2013 г с наследници ответниците Й.А.М. и Ц.А.Б. ; а ищците Н.В.В. и Р.В.В. са актуалните към момента наследници на В.В. ;

-              с договор за продажба на наследство от 18.05.1999 г Е.Н.М.е продала на С.К.В. наследството си от Н.В.М., като наследници на София В. починала на 18.09.2013 г са ищците ;

-              въпреки договора за продажба на наследство Е.Н.М.се снабдила с нотариален акт за ½ идеална част от процесните имоти - нотариален акт № 80, том. IV, peг. № 17718, нот. дело 588/27.12.2010 г. на нотариус с per. № 340 на Нотариалната камара, с район на действие СРС  .    

При наличните доказателства СРС е приел от правна страна , че в случая чл.90а ЗНасл не намира приложение , защото договорът за продажба на наследство е сключен след влизане в сила на ЗСПЗЗ и при налична процедура за възстановяване на земеделските имоти . След като Е.М.е продала наследството си от Н.В.М.ответниците нямат претендираните от тях по наследство от Мишева ½ идеални части от имотите .

Решението на СРС е допустимо и правилно , като мотивите му се споделят изцяло и от настоящия съд .

Неоснователни са доводите на въззивниците за недопустимост на исковете поради липса на правен интерес на ищците от водене на отрицателни установителни искове за собственост за процесните имоти . Както ищците , така и ответниците извеждат евентуални права на собственост върху процесните имоти от правата си като наследници /респ.правоприемници/  на Н.В.М.. Нито ищците , нито ответниците имат правен интерес да твърдят , че Н.В.М.не е бил собственик на имотите , защото в такъв случай никой от тях не би бил техен собственик . При наличието на нотариален акт № 80, том. IV, peг. № 17718, нот. дело. 588/27.12.2010 г. на нотариус с peг. № 340 на Нотариалната камара, с район на действие СРС и посочените по-горе наследявания и продажба на наследство е налице правен интерес на ищците от водене на делото .

Все във връзка с правния интерес , а и по същество , трябва да се отбележи , че доказателствената тежест да установят , че са собственици на имотите при ОТРИЦАТЕЛНИ УСТАНОВИТЕЛНИ ИСКОВЕ е на ответниците , а не на ищците . Ищците надлежно са доказали наличието на процесния нотариален акт , реда на наследявания от Н.В.М./удостоверение за наследници на стр.30-31 от делото / ; представили са и решения за възстановяване на имотите и скици . В тежест на ответниците е да докажат , че са собственици на имотите и будят недоумение „доводите“ им във въззивната жалба , с които на практика ответниците се позовават на факти и обстоятелства в своя вреда  .

Неверни са твърденията на въззивниците , че първоинстанционният съд е тълкувал превратно решение №95 от 06.07.2015 г по гр.д.№625/15 г на ВКС , II ГО . Видно от мотивите на решението случаят е аналогичен на процесния като договорът за продажба на наследство е сключен след влизане в сила на ЗСПЗЗ и подаване на заявление за възстановяване на земеделските земи  , но преди постановяване на решение за възстановяване на собствеността върху земеделските земи . В процесния случай земеделските земи са заявени за възстановяване 1992 г , договорът за продажба на наследство е от 1999 г , а решенията за възстановяване на земеделските земи са от 2000 г – 2010 г .

Настоящият съд споделя приетото в посоченото решение на ВКС по чл.290 ГПК . Чл.90а ЗНасл има предвид договори за продажба на наследство сключени след одържавяването на имотите , но преди влизане в сила на съответните реституционни закони. Разпоредбата трябва да се тълкува корективно и с оглед целта на закона – справедливо възстановяване на имотите . Буквално тълкуване на чл.90а ЗНасл , което не поставя краен срок на действие на нормата във времето , може да доведе до абсурдни резултати  -  например , да се приеме , че след като имотът е бил одържавяван , за него никога не може да се сключи договор за продажба на наследство , независимо , че имотът вече е възстановен . След като реституционните закони са влезли в сила , то страните по договор за продажба на наследство са били наясно какво се включва в това наследство , включително и евентуални земеделски имоти . Няма пречка в наследството да се включени и спорни имоти , придобиване на права под условие , правни очаквания и пр.

Налага се изводът , че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено .

Въззивниците не дължат на въззиваемите страни деловодни разноски пред настоящата инстанция . Разноски не са доказани като въззиваемите страни са представили подписана единствено от адв.Т. разписка . В такива случаи съгласно трайната практика на ВКС не може да се приеме , че адвокатското възнаграждение е договорено , респ.заплатено от страната - определение №609 от 23.11.2016 г по ч.т.д.№783/16 г на ВКС , II ТО , определение №313 от 06.07.2018 г по ч.т.д.№1613/18 г на ВКС , I ТО и пр.

       

Водим от горното , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение424304 от 06.06.2018 г постановено по гр.д.№28346/16 г на СРС , 143 състав .

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                                     2.