Р Е Ш Е Н И Е
№524
Гр. Пловдив, 20.03.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XXVI касационен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА
ДАРИНА
МАТЕЕВА
при секретаря К.Р.и
с участието на прокурора Данаила Станкова като разгледа докладваното от
съдия Матеева КАНД № 15 по описа на съда за 2022 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.208 и следв.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63 ал.1 от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано по касационна жалба на ОД на МВР - Пловдив против
Решение № 33/03.11.2022 г., постановено по АНД № 38/2022 г. по описа на РС
– Първомай, с което е отменен електронен фиш серия К № 5180954, издаден на 01.07.2021
г. от ОД МВР – Пловдив, с който, на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182
ал.2 т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на В.П.К., в качеството му
на представляващ „Сигнод България“ ЕООД, ЕИК по Булстат *********, е наложена
глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Касаторът не е съгласен с
извода на съда, че не са налице доказателства относно годността на използваното
техническо средство. Твърди се, че нарушението е заснето със средството за
измерване от тип TFR1 – M, което е одобрен тип средство , съгласно
Удостоверение № 10.02.4835. Като доказателства относно техническата изправност
на средството за измерване от тип TFR1 - M №648 към датата на заснемане на
нарушението – 01.07.2021 г., представя и моли съда да приеме протокол от
преминала последваща проверка № 6-33-21 от 03.06.2021 г. със заключение, че техническото
средство съответства на одобрения тип и същото е годно за употреба. Счита, че
от представеното с жалбата доказателства, както и от цялата административна
преписка, по безспорен начин се налага изводът, че издаденият електронен фиш е
правилен и законосъобразен, а извършеното нарушение е безспорно установено и
заснето с технически изправна система за видеоконтрол. Иска се отмяна на
решението и потвърждаване на електронния фиш. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ангажират се доказателства по смисъла на чл.219 ал.1
от АПК, като в тази насока се представя приложен към касационната жалба
Протокол № 6-33-21от 03.06.2021 г. на Лаборатория за проверка на анализатори за
алкохол в дъха и радар скоростомери, оправомощена със Заповед №
2050-4/11.02.2019 г. от ДАМТН, валидна до 11.02.2024 г.
В съдебно заседания жалбоподателят, редовно призован, не
изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба – В.П.К., като
представител на „Сигнод България“ ЕООД, редовно призован, се явява лично. С постъпилия отговор на
касационната жалба излага доводи за правилност и законосъобразност на решението
на въззивната инстанция. Твърди също така, че не е доказано по безспорен начин,
че знак В26 е бил видим, като в тази насока твърди, че същият е бил скрит от
листа на дървета и счита, че при това положение, не е шофирал с несъобразена
скорост и няма основание да му бъде издаван електронен фиш.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди решението на първоинстанционния
съд.
Касационната жалба е подадена в срок, срещу съдебен
акт, подлежащ на касационен контрол и от надлежна страна с правен интерес от
обжалването, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е
основателна.
Предмет на касационното обжалване е Решение № 33 от 03.11.2022
г. по АНД № 38/2022 г. по описа на РС - Първомай, с което е отменен електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство серия К 5180945 на ОД на МВР - Пловдив, с който на В.П.К., ЕГН **********,
като представител на „Сигнод България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: - гр. Кърджали, ж.
„Промишлена зона „Юг“, на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.2
т.4 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение на
чл.21 ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДвП.
Оспореният акт е издаден за това, че на 01.07.2021 г.
в 10:59 ч., на път I-8 на 236 км 340 м, посока изток-запад, при
ограничение на скоростта 60 км/ч, въведено с пътен знак В 26, В.К. управлява МПС –
л. а. „Шкода Октавия“ с рег. № ***със скорост от 100 км/ч, заснето с мобилна
радарна система TFR1 – M 648 и
отчетен километров толеранс от - 3км.
С въззивната си жалба К. е твърдял, че наложената му
глоба е незаконосъобразна, поради липса на видимост на пътния знак В26,
въвеждащ ограничение на скоростта под 60 км/ч на посочения пътен участък.
За да отмени електронния фиш, РС Първомай е приел, че
скоростта на движение е измерена в зона, намираща се непосредствено след знак
В-26, е извършена с негодно техническо средство, тъй като по административната
преписка е представен Протокол № 10-33-21 от последваща проверка на мобилната
система за видеоконтрол TFR1 - М 648, но същият е от 08.12.2021
г., като в него е отбелязано, че проверката е след ремонт на техническото
средство. Предвид на това, въззивната инстанция е формирала извод, че при
изтекъл на 24.02.2020 г. срок на валидност на удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, а периода до последващата проверка на 08.12.201 г., няма
представени от наказващия орган данни, от които да се направи извод, че на датата
на нарушението – 01.07.2021 г., непозволената скорост, с която се е движил
лекият автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ***на 263 км и 340 м от първокласен
път I-8 от
републиканската пътна мрежа, е засечена с годно техническо средство, като се е
позовал на т. р. № 1/26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС.
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН
и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустим, а разгледана по същество, е
основателна.
РС-Първомай е отменил НП, като е
изложил твърдения за недоказаност на обвинението, доколкото
административнонаказващият орган се е позовал недопустимо на доказателствено
средство по чл.189 ал. 15 ЗДвП. Твърди се, че към момента на извършване на
заснемането мобилната система за видеоконтрол се явява от неодобрен тип според
чл.32 ал.1 от Закона за измерванията /ЗИ/. Горното се доказвало от приложените
по преписката: удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10-02-4835
и от Протокол № 10-33-21/08.12.2021 г., видно от които, средството за измерване
тип TFR1-M 648 не е одобрено към 01.07.2021 г., съответно измерванията от
същото не могат да бъдат използвани като достоверен източник на информация за
обстоятелствата, свързани с предмета на доказване по делото.
Този извод на РС - Първомай не се
споделя от настоящата съдебна инстанция. Съгласно Заповед А-616/11.09.2018 г.
издадена от председателя на ДАМТН и обнародвана в ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г.,
определяща периодичността на последващите проверки на средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол, този срок е от една година за
скоростомерите. В конкретния случай нарушението е установено с автоматизираното
техническото средство за видеонаблюдение – TFR-1M, идент. № 4835,
представляващо мобилна система за видеоконтрол, за което е приложено
удостоверение № 10.02.4835, и Протокол №
10-33-21 от 08.12.2021 г. от проверка, извършена от Лаборатория за проверка на
анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери, сектор "Управление на
собствеността" – Полицейска техника, ГД "НП" оправомощена със
Заповед № 2050-4/11.02.2019 г. от ДМТН, валидна до 11.02.2024 г. Видно от този
протокол, мобилната система за видеоконтрол съответства на одобрения тип.
Безспорно е, че срокът на валидност на одобряването на типа на средствата за
измерване е 10 години, за спазването на която разпоредба на чл.30 ал.1 от ЗИ е
приложено, каза се, удостоверение за одобрен тип средство за измерване на
Български институт по метрология № 10.02.4835 със срок на валидност 24.02.2020
г. Към датата на извършване на нарушението – 01.07.2021 г., срокът по чл.30
ал.1 от ЗИ за валидност на одобрения тип TFR1 - M е бил изтекъл, но средството
за измерване е намиращо се в употреба. При това съдът е следвало да съобрази
разпоредбата на чл.30 ал.5 от ЗИ, съгласно която "когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип".
Въпросът, който подлежи на анализ
е, кой извършва преценката дали намиращите се в употреба средства за измерване,
чийто срок на валидност на одобрения тип е изтекъл, отговарят на одобрения тип,
за да бъде приложена и презумпцията по чл.30 ал.5 от ЗИ. Съгласно чл.10в ал.2
т.2 във връзка с чл.47 и следващите от ЗИ, председателят на Държавната агенция
за метрологичен и технически надзор оправомощава лица за извършване проверки на
средства за измерване, като изрично в чл.2 ал.1 от Наредбата за реда за
оправомощаване на лица за проверка на средства за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, е посочено, че оправомощаване на лица за проверка се
извършва само за средства за измерване, определени в приложение № 1, както и за
проверка на компоненти, спомагателно оборудване и допълнителни устройства към
тези средства за измерване. В приложение № 1 на подзаконовия нормативен акт са
посочени и радарните скоростомери. В случая в протокол № 10-32-21 от 08.12.2021
г. е посочено, че Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и
радар скоростомери, сектор "Управление на собствеността" – Полицейска
техника, ГД "НП", е оправомощена със Заповед № 2050-4/11.02.2019 г.
от ДАМТН, валидна до 11.02.2024 г. Цитираната заповед не се съдържа в кориците
по делото, но спор по това не се формира, поради което следва да се приеме, че тази
лаборатория е оправомощена, както да извършва последваща проверка, така и да
дава заключение – съответства ли мобилната система за видеоконтрол на одобрения
тип. В случая се налага положителен отговор, при който приложение ще намери
разпоредбата на чл.30 ал.5 от ЗИ, противно на извода на РС - Първомай, че
средството за измерване не е одобрено към 01.07.2021 г. и измерванията от
същото могат да бъдат използвани като достоверен източник на информация за
факти и обстоятелства от значение за делото.
Изводите на районния съд са
правилни, но очевидно са направени при неизяснена фактическа обстановка и при
непълнота на доказателствата. Защото видно от представения с касационната жалба
протокол от 03.06.0221 г., и протокол за използване на АТСС TFR1 – M 648, надлежно съставен, е налице и по отношение на часовия диапазон от 09:00 ч.
– 11:30 ч., в който е заснето процесното нарушение. Този протокол просто не е
бил представен по преписката, а вместо него е представен друг - този от
08.12.2021 г. Непълнотата на административната преписка не е основание за
отмяна на издадения електронен фиш преди изрично да бъде указано от съда
представянето на всички относими доказателства. След като това не е сторено, то
е допуснато процесуално нарушение, което е довело и до постановяването на
съдебен акт при непълнота на доказателствата и при неизяснена фактическа
обстановка, което, ако беше сторено, щеше да доведе до друг извод, а именно за
законосъобразност на обжалвания електронен фиш. Доколкото се касае за писмено
доказателство, което е прието в хода на касационното производство при условията
на чл.219 от АПК, не се налага връщане на делото за ново разглеждане.
Обжалваното решение ще следва да се отмени на основание чл.221 ал.2 от АПК и,
вместо това, на основание чл.222 ал.1 от АПК да се постанови потвърждаване на
електронния фиш.
Неоснователно
е и възражението на ответинка по касационната жалба за липса на видимост към
пътния знак, указващ ограничението на скоростта, тъй като видно от снимковия
материал, приложен по делото, в конкретния случай се установява, че поне 30
метра преди знака липсва гъста растителност, което предполага, че дори в
рамките на това разстоние, скоростта може да бъде сведена до тази, указана със
знак В26. Наличието на посочено разстояние между АТСС и знака в Протокол за
използване на АТСС, позволява да се провери дали скоростта се измерва в зоната
на действие на знака.
Предвид
изложеното, съдът намира, че решението на РС – Първомай следра да бъде
отменено, а електронният фиш – потвърден.
При
този изход на спора и предвид претенциите на касатора за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира, че такова се следва и същото се констатира в
размер на 80.00 (осемдесет) лева, съобразно разпоредбата на чл.27е от Наребдата
за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221
ал.1 от АПК, Административен съд – Пловдив, XXVI състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 33/03.11.2022 г., постановено по АНД № 38/2022 г. по описа на РС
– Първомай, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 5180954,
издаден на 01.07.2021 г. от ОД МВР – Пловдив, с който, на основание чл.189 ал.4
във връзка с чл.182 ал.2 т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на В.П.К.,
в качеството му на представляващ „Сигнод България“ ЕООД, ЕИК по булстат
*********, е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА
В.П.К., ЕГН **********, като представляващ „Сигнод България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: - гр. Кърджали, ж. „Промишлена зона „Юг“, да заплати на ОД на
МВР – Пловдив, сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.