ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1533
гр. София, 06.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Частно
наказателно дело № 20251110204542 по описа за 2025 година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е инициирано по реда на чл. 244, ал. 5 от
НПК.
ОБРАЗУВАНО Е ПО ЖАЛБА с вх. № 5784/25/13.02.2025г.
(препратена от СГП на СРП като жалба по смисъла на чл.244, ал.5 от НПК)
НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ А. М. М. в качеството му на пострадало лице ЧРЕЗ
ЗАЩИТНИКА МУ АДВОКАТ С. И. СРЕЩУ ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА
СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА от 30.01.2024г., с което е било
спряно наказателното производство по ДП № 104/2023г. по описа на 03 РУ-
СДВР и пр.пр. № 55000/2022г. по описа на СРП на основание чл. 199, ал.1 от
НПК вр. чл.244, ал.1, т.2 и чл.245, ал.1от НПК, поради неустановяването на
извършителя на престъплението по състава на чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК
(прекратено с постановление на Софийска Градска прокуратура с влязло в
сила постановление от 02.11.2023г. по ДП № 104/2023г. по описа на 03 РУ-
СДВР и пр.пр. № 209/2023г. по описа на СГП за престъпление по чл.199, ал.1,
т.3, пр.2, вр. чл.198, ал.1 от НК), след като в хода на досъдебното производство
са били извършени дължимите по закон възможни процесуално-следствени
действия в условията на пълно, обективно и всестранно разследване.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ А. М. М. ЧРЕЗ ЗАЩИТНИКА СИ АДВОКАТ
С. И. инвокира в жалбата си професионални, подробни, ясни, логични и
аргументативно изчерпателни съображения, въз основа на които релевира
искане да бъде отменено обжалваното постановление, тъй като е неправилно
и незаконосъобразно.
II.). Софийският Районен съд, след като прецени събраните по
преписката доказателства, с оглед приложението на закона, намира
следното:
III.). ПО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ЖАЛБАТА:
ЖАЛБАТА с вх. № 5784/25/13.02.2025г. (препратена от СГП на СРП
като жалба по смисъла на чл.244, ал.5 от НПК) Е ПРОЦЕСУАЛНО
1
ДОПУСТИМА – подадена е в срок и доколкото постановлението на СРП не е
било надлежно връчено - виж справка на л.3 от делото; от активно
процесуално и материално легитимиран субект (пострадал) с обоснован
правен интерес, пред родово, местно и функционално компетентен съд и
срещу акт на прокурор от СРП, който подлежи на проверка в производство по
съдебен контрол на основание чл.244, ал.5 от НПК, невръчен по надлежния
ред (при което срокът за обжалване не тече, респективно, поради
невръчването на постановлението, същото може да бъде обжалвано във всеки
един момент).
IV.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО - ЖАЛБАТА Е
НЕОСНОВАТЕЛНА И СЛЕДВА ДА СЕ ОСТАВИ БЕЗ УВАЖЕНИЕ.
V.). ПО СЪЩЕСТВОТО НА ОБЖАЛВАНИЯ ПРОКУРОРСКИ
АКТ:
СЪДЪТ НАМИРА, ЧЕ постановлението на Софийска Районна
прокуратура за спиране на досъдебното производство за разследваното
престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК е обосновано, подробно, логично,
мотивирано и изчерпателно. Представителят на прокуратурата е извършил
собствен задълбочен процесуален анализ на събраните в хода на
разследването доказателства и доказателствени средства, така както са
събрани и в рамките на съдържащата се в тях доказателствена информация.
Прокурорът е положил професионални усилия в значителна степен да
установи обективната истина в ДП, като е изчерпил всички възможности по
НПК да събере относимите към предмета на производството доказателства и
доказателствени средства. Реализирано е било обективно, всестранно и пълно
разследване по делото. СЪДЪТ ОТЧИТА, ЧЕ в доказателствената
съвкупност на разпитаните свидетели са налице множество противоречия, а от
друга страна показанията на свидетеля А. М. М. са изолирани и не са
подкрепени от друг независим доказателствен източник по НПК, който да
съдържа достоверна и подкрепяща показанията му информация. Свидетелят
М. следва да отчете, че прокуратурата със съдържанието на събраните до
момента доказателства няма основание да повдигне обвинение по чл.129, ал.2
вр. ал.1 от НК, тъй като ще бъде поставена в обективна невъзможност да
докаже и обоснове обвинителната си теза. Противният резултат би бил
оправдателна присъда. Противоречията в показанията на разпитаните
свидетели са съществени и дълбоки. Това води до извод, че по отношение на
разследваното деяние не може да бъде установен прекият извършител на
същото спрямо пострадалият М..
От материалите от досъдебното производство се установява, че на
13.01.2023г. в СГП е било образувано досъдебно производство, за това, че на
23.12.2022г. в гр.София са били отнети чужди движими вещи - сумата от
около 300.00 лева от владението на А. М. М., с намерение, противозаконно да
бъде присвоени, като е употребена сила за това - на М. са били нанесени
множество удари в областта на лицето и тялото, като грабежът е придружен
със средна телесна повреда - контузия на дясното рамо на М., което увреждане
е реализирало медико-биологичния признак „трайно затруднение на
2
движението на десен горен крайник“ - престъпление по чл.199, ал.1, т.3, пр.2
вр. чл.198, ал.1 от НК.
След извършване на процесуално-следствени действия по досъдебното
производство, същото е било прекратено с постановление на Софийска
Градска прокуратура с влязло в сила постановление от 02.11.2023г. по ДП №
104/2023г. по описа на 03 РУ-СДВР и пр.пр. № 209/2023г. по описа на СГП за
престъплението по чл.199, ал.1, т.3, пр.2, вр. чл.198, ал.1 от НК, като
материалите от досъдебното производство били изпратени на Софийска
Районна прокуратура за преценка по компетентност за извършено
престъпление от общ характер по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.
В издаденото по делото съдебно медицинско удостоверение №
563/2022г. на 26.12.2022г. жалбоподателят А. М. М. съобщил в анамнезата си
на съдебния лекар д-р А. А., че на 23.12.2022г., около 22:30 часа в двора на 75
СОУ в кв. „Факултета“, гр.София му бил нанесен побой от група познати
мъже, които го удряли с бокс и ритници. Според съдебният лекар
травматичните увреди по главата, лицето, тялото, раменната му горна дясна
става и в областта на гръдния кош със счупване на 10-то ребро, са в резултат
от действието на твърди тъпи предмети с различна контактуваща повърхност,
включително и такива с характерна подредба, и могат да се получат по начин
и време, съобщени в анамнезата на пострадалия М..
В показанията на свидетеля Александър М. М. се излагат възприятия, че
в двора на 75-то СОУ в кв. „Факултета“ в гр.София се намирали 4-5 (четири-
пет) лица от мъжки пол, които го чакали. От тези лица, свидетелят М. сочи в
показанията си, че познавал само едно от тях - лице с името Д. За част от
другите лица, свидетелят М., описвал, че се казват по малки имена - като Н. и
К., но не ги познавал. Свидетелят М. излага, че докато си говорел по телефона
на територията на училището, след това бил ударен от Давид с ръка, в която
държал метален бокс. След това пострадалият М. паднал на земята. Трите
лица започнали да удрят и ритат падналият на земята пострадал М., но не
можел последният да уточни от кого, къде в кои части на тялото си и колко
пъти е бил удрян от всяко лице поотделно. Пострадалият М. излага, че след
това изпаднал в безсъзнание, не помнел колко време е лежал и не е видял
накъде са тръгнали въпросните лица след края на нападението.
Свидетелят Г. Н. Т. излага пред разследващия орган и в производство от
разпит пред съдия по чл.223 от НПК, че е бил видял три лица с имена Д., К. и
още едно лице, които били част от група лица от 7-8 души на брой, да удрят в
продължение на около 20 (двадесет) минути с метални боксове, удари с ръце и
ритници пострадалият М. Свидетелят Т. не можел да уточни къде лицата са го
удряли по тялото му, но посочва, че бил съборен на земята с удар в главата в
областта на слепоочието на пострадалия М., който му бил нанесъл лицето с
име Д. На следващо място, свидетелят Н. М. Р. излага, че не е възприел лицата
с имена Д. и К. с кого са се биели, доколкото тяхната група била около 6
(шест) лица, а те самите, към която принадлежал свидетелят Р. - са били само 3
(трима). Според свидетелят РА.ов на мястото на събитията станал „масов
бой“. Свидетелят К. Ц. Б. излага, че не е удрял пострадалия М. по дясното
3
рамо, като не е възприел, такива удари на същото място да му нанасят лицата
с имена Д. и Н. Свидетелят Д. В. И. сочи в показанията си, че едно лице от
групата ударил шамар на Николай, след което започнал боя. Свидетелят И.
посочвал, че последвало нападение над него и същия се защитавал, като удрял
шестима души, които го нападнали. Свидетелят И. излага, че не е възприел, за
падналото момче на земята - става дума за пострадалия М., кой го е удрял и
дали това са били лицата Н. или К. Разпитаните по делото свидетели И. С. С. и
С. П. Н. посочват в показанията си, че пострадалият М. им е казал или
съобщил, че е бил нападнат от около 10 (десет) души, които му нанесли побой,
като от тези лица познавал само едно от тях - лице с името „Давид“. Съдът
отчита, че свидетелят М. Б. М. няма преки възприятия за фактите от
събитието, тъй като не е бил на местопроизшествието. Свидетелят Н. Р. Р.
излага, че не е видял някой да удря или бие пострадалият М.. В същата насока
са и показанията на свидетеля Д. Н. К. Свидетелят П. В. С. в качеството му на
поемно лице от извършените в ДП разпознавания посочва, че на пострадалия
А. М. М. като разпознаващо лице му „подсказала в ухото кой да разпознае“ -
по неговия татус (за татуси пострадалият М. не говори в показанията си)
неговият защитник - адвокат С. И. Съдът отчита, че извършените
разпознавания в ДП са били „опорочени“, стъпвайки на показанията на
поемните лица П. В. С. и Р. К. М., доколкото „опорочаването“ им по
доказателствена стойност е било извършено от адвокат С. И. - свидетелите С.
и Р. К. М. (поемните лица) излагат, че са видели лично как адвокат С.И. е
„подсказала“ на своя клиент - пострадалият А. М. М. кого да разпознае в
лицето на Д. В. И. Следва да бъде отчетено, че в двата протокола от
извършените разпознавания са били обективирани взаимоизключващи се
твърдения относно това как пострадалият М. е разпознал своят извършител,
по какво, къде е бил ударен (в скулата или в слепоочието му) и по какъв начин.
В последващ разпит от 11.10.2023г. свидетелят А. М. М. конкретизира, че е
бил удрян по дясната ключица от лице на възраст около 20 години, висок
около 1.80 метра, с широкоплещесто тяло, с мускули, мургава кожа, тъмна
коса, с татуировка на гърлото. Съдът отчита, че тези възприятия не са били
изложени в показанията на свидетеля М. от 17.03.2023г., които са били първи
по време и то непосредствено към датата на събитието. Възниква въпросът
защо, след като пострадалият М. е участвал в разпознаването на свидетеля
Давид Василев Иванов, доколкото в негово присъствие адвокат С. И. е
спорела, че извършителя е бил лицето, за което е „подсказала“ на
пострадалото лице М. - а именно става дума за свидетеля Д. В. И. След около
време от близо 10 (десет) месеца по същият начин свидетелят М. в присъствие
на адвокат С. И. „разпознал“ и другите лица - свидетелят Н. М. Р. и свидетелят
К. Ц. Б., за които в първия си разпит пострадалото лице не е посочвало своите
възприятия за техните белези, казвайки че не ги познавал - по време на
нападението пострадалият М. не е огледал тези лица, тъй като е бил в
безсъзнание. Свидетелят М. казал в първия си разпит, че познавал само
лицето Д. Съдът отчита, че в ДП са били изпълнени СМЕ и КСППЕ. Събрани
са множество медицински документи. В последващи показания от 08.01.2024г.
пострадалият А. М. М. излага, че е бил посочил различни лица като брой,
4
които са го нападнали. Излага, че след удара с бокс в главата на пострадалия
М., същият паднал на земята в безсъзнание и не помнел, респективно не е
възприел, кой точно и колко пъти го е удрял по тялото, включително и в частта
на дясното му рамо (където е възникнала средната телесна повреда).
Пострадалият М. сочи в показанията си, че се намирал под силен стрес и не
успял първоначално да обясни точно колко лица са го удряли, къде, колко пъти
и какво точно се е било случило спрямо него. Според очната ставка между
свидетелите Д. Н. К. и Г. Н. Т. се установява според свидетелят Там, че
пострадалият М. „помолил“ последният да заяви, че на местопроизшествието
се е намирал и свидетеля Д. Н. К., а същият не е бил там и не е присъствал
реално, обаче. Изложеното в очната ставка на свидетеля Г. Н. Т. мотивира
съдебния състав да приеме, че свидетелят Там и той не е бил очевидец на
събитията, така както го е помолил свидетелят А. М. М. да заяви пред
разследващите органи и за лицето Д. Н. К. Според съдебният състав са
видими опитите и желанието на свидетеля А. М. М. да „уличава“ точно
искани от него лица в извършеното престъпление към него, при положение, че
в първия си разпит по делото пострадалият М. не уточнява или не допълва
съществени факти по случая (към тази дата не е бил представляван от адвокат
С. И., а на по-късен етап, при което е бил информиран за случая и материалите
по разследването от нея самата). Свидетелят Г. Н. Т. излага, че подобни опити
за привличане на свидетели по ДП пострадалият М. е имал и по отношение на
М. Б. М., който реално не е бил на местопроизшествието. При свидетелите К.
и М. опитите за привличането им към местопроизшествието от страна на
пострадалия М. са били неуспешни, но са станали успешни спрямо свидетелят
Г. Н. Т. Възниква въпроса свидетелят Там бил ли е и той реално на
местопроизшествието или се е съгласил да свидетелства в полза на
пострадалия М., заявявайки неверни твърдения.
ИЗЛОЖЕНИЯТ ДОКАЗАТЕЛСТВЕН АНАЛИЗ МОТИВИРА
РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СРС ДА ПРИЕМЕ, ЧЕ е правилен
извода на прокурора от постановлението му за спиране, че доказателствената
съвкупност е изключително противоречива, ненадеждна и нелогична; че
пострадалият А. М. М. е изложил диаметрално противоположни показания; че
свидетелят М. е бил „подпомогнат“ от адвокат Светлана Иванова да излага
допълнителни твърдения, които не е бил изложил в първия си разпит,
значително време след събитието и след като адвокат Светлана Иванова се е
запознавала с материалите от ДП; че по реда на НПК са били изчерпани
всички възможни доказателствени способи на доказване; че достоверността на
показанията на свидетелите М. и Г. Н. Т. е изключително противоречива и
необезпечена с безпристрастни доказателствени факти от независими
източници на информация. Авторството към престъплението по чл.129, ал.2
вр. ал.1 от НК остава обективно неизяснено, поради невъзможност за
извършване на други дължими по закон действия по разследването, които са
изчерпани обективно, пълно и всестранно в ДП от разследващия орган и
прокурора. Доводите и възраженията от жалбата на адвокат Светлана Иванова
срещу постановлението за спиране на ДП; срещу органите на разследването и
прокурора и поради неизвършването на процесуално-следствени действия са
5
неоснователни, неаргументирани, субективни и превратни, доколкото са
лишени от обоснованост. Съдът не се съгласява с тях, тъй като същите не
отговарят на действителните факти, на доказателствата по делото и
приложимия закон. В жалбата на адвокат Светлана Иванова и в показанията
на пострадалия М. се излага, че пострадалия М. след удрянето му в главата в
метален бокс, същият паднал на земята, изпаднал в безсъзнание и не помнел
кои лица, колко пъти и къде са го удряли. Т.е. пострадалият М. не е очевидец
на нанасяните му удари в областта на десния му горен крайник (там където е
настъпила средната телесна повреда). При това положение, според съда не се
установяват други преки очевидци на престъплението, и доколкото свидетелят
Г. Н. Т. посочва в показанията си, че пострадалия М. заставял свидетели да
излагат неверни твърдения, че са присъствали на побоя и че са го били
възприели - факти, които са били отречени от тези свидетели пред
разследващия орган. Т.е. достоверността на показанията на свидетеля Там не е
налична въобще, респективно същата под въпрос.
ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ СЛЕДВА ДА ПОТВЪРДИ
постановлението на Софийска Районна прокуратура като правилно и
обосновано на формално основание.
VI.). ВОДЕН ОТ ИЗЛОЖЕНОТО и на основание чл. 244, ал. 5 от
НПК, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-
ТИ СЪСТАВ,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА СОФИЙСКА РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА от 30.01.2024г., с което е било спряно наказателното
производство по ДП № 104/2023г. по описа на 03 РУ-СДВР и пр.пр. №
55000/2022г. по описа на СРП на основание чл. 199, ал.1 от НПК вр. чл.244,
ал.1, т.2 и чл.245, ал.1от НПК, поради неустановяването на извършителя на
престъплението по състава на чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК (прекратено с
постановление на Софийска Градска прокуратура с влязло в сила
постановление от 02.11.2023г. по ДП № 104/2023г. по описа на 03 РУ-СДВР и
пр.пр. № 209/2023г. по описа на СГП за престъпление по чл.199, ал.1, т.3, пр.2,
вр. чл.198, ал.1 от НК), след като в хода на досъдебното производство са били
извършени дължимите по закон възможни процесуално-следствени действия в
условията на пълно, обективно и всестранно разследване.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на съда на пострадалия А. М.
М. на адрес гр.С., ул. „Н. ж.“ № ** и неговия защитник - адвокат Светлана
Димитрова за сведение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7