№ 28123
гр. София, 11.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20221110109258 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба вх. № 158995/06.06.2023 г. с правно основание чл. 248
ГПК, подадена от адв. Д. Н. – процесуален представител на ищеца по делото, с искане
за изменение на постановеното по делото Решение № 8326/21.05.2023 г. в частта за
разноските. Адв. Н. излага твърдения, че присъденото му на основание чл. 38, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 1730 лв., съразмерно на уважената
част от иска, не съответства на предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум, изчислен към
момента на определяне на възнаграждението от съда. Сочи още, че произнасянето на
съда при определяне на размера под минимума било недопустимо, тъй като
процесуалният представител на ответното дружество не направил възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Счита още, че на
основание чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да му бъде присъдено и
допълнително възнаграждение в размер на 250 лв. за явяване в 3 съдебни заседания, а
на основание чл. 7, ал. 7, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3, вр. чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004
г. следва да му се присъди и възнаграждение за допуснатото обезпечение на иска в
размер от 2650 лв.
В предоставения срок е постъпило становище от насрещната страна, според което
молбата с правно основание чл. 248 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
намира следното:
В разпоредбата на чл. 248 ГПК са предвидени изискванията за допустимост на
молбата, която трябва да изхожда от правоимащ субект, да бъде подадена в срока за
обжалване на съдебния акт, чието допълване или изменение се иска, и по делото да е
представен списък на претендираните от страната разноски, съобразно изискванията на
чл. 80, изр. 2 ГПК и задължителните разяснения в т. 2 от ТР № 6/6.11.2013 г. по т.д. №
6/2012 ОСГТК на ВКС. Видно от материалите по делото, така предвидените
процесуални предпоставки за допустимост на молбите са налице.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Неоснователно е оплакването в молбата по чл. 248 ГПК, че размерът на
1
адвокатското възнаграждение се изчислява съобразно редакцията, действаща към
момента на присъждането. При разпределяне на отговорността за разноски съдът взима
предвид размера, определен съобразно редакцията, действала към момента на
сключване на договора, респективно на упълномощаването при присъждане на
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА (в този смисъл например Определение № 473 от
28.06.2023 г. на ВКС по к. т. д. № 2466/2022 г., както и цитираното от насрещната
страна определение). В случая съобразно предявения размер на иска от 50 000 лв.
размерът на минималното адвокатско възнаграждение се определя по реда на чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. (в редакция изм. и доп. ДВ, бр. 68 от 2020 г.), като
същото възлиза на сумата от 2030 лв. Съразмерно на уважената част от иска същото е в
размер на 1624 лв. Към тази сума съдът е добавил и допълнително адвокатско
възнаграждение в размер на 100 лв. за явяване в трето съдебно заседание на основание
чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 г., отново съобразно редакцията, действала към
момента на сключване на договора (изм. и доп. ДВ, бр. 68 от 2020 г.), респективно към
момента на упълномощаването на адвоката. Така присъденото възнаграждение в
размер на 1730 лв. надхвърля минимума от 1724 лв.
Не може да бъде споделено схващането на процесуалния представител на ищеца,
според което липсата на релевирано от насрещната страна възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение обвързва съда да
присъди претендираното възнаграждение в размера, в който е посочено. Както и
самият молител сочи, в случаите по чл. 38, ал. 2 ЗА полагащото се адвокатско
възнаграждение се определя от съда. Следователно при извършване на преценка
относно размера на същото съдът не е обвързан нито от посочения от процесуалния
представител на страната размер на възнаграждението, нито е необходимо релевиране
на възражение от насрещната страна за прекомерност, за да може съдът да присъди
възнаграждение съобразено с минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г.
На следващо място, неоснователна е претенцията на процесуалния представител на
ищеца за присъждане в негова полза на отделно възнаграждение във връзка с
допуснатото обезпечение на иска. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на която се
позовава и процесуалният представител на ищеца, отделно възнаграждение във връзка
с обезпечение на иска е предвидено в наредбата, но само за производствата по
обезпечение на бъдещ иск. В случая не е проведено производство по обезпечение на
бъдещ иск по реда на чл. 390 ГПК, а в рамките на настоящото исково производство по
реда на чл. 389 ГПК още с исковата молба е направено искане за допускане на
обезпечение. Ето защо не следва да бъде определяно допълнително възнаграждение на
това основание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 158995/06.06.2023 г. от адв. Н., с която се
иска изменение на Решение № 8326/21.05.2023 г., постановено по гр.д. № 9258/2022 г.
по описа на СРС, 56-ти състав, в частта за разноските.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните .
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от въззивна жалба вх. № 162342/08.06.2023 г. на насрещната
страна – О. Ч. А., за отговор в двуседмичен срок от получаването.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3