РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Пловдив, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20215330108197 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от “Ти Би Ай Банк” ЕАД срещу З.С. Л., с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 Търговски закон и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се
претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищеца следните суми: 3204, 17 лева- главница, дължима по Договор за
потребителски кредит № ********; сумата от 589, 81 лева- възнаградителна лихва, дължима
за периода 15.12.2019г. до 23.10.2020г.; сумата от 340, 34 лева- мораторна лихва върху
главницата, дължима за периода 15.12.2019г. до 16.11.2020г, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда-
*******г. до окончателото й погашение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК № ******/*********, по ч.гр.д. № *******г., по описа
на РС- П, **- ми гр. с-в.
Ищецът поддържа, че на ******** между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и З. Л. е сключен Договор
за потребителски кредит № ********, по силата на който длъжникът е усвоил сума в размер
от 5 555, 09 лв., като към посочената сума е включена и еднократна такса за оценка на риска,
която е в размер от 595, 19 лв. Посочената такса се финансира от кредитора и впоследствие
се изплаща от длъжника, като стойността й е разсрочена в отделните анюитетни вноски.
Длъжникът е пожелал да сключи застраховка „Живот“ с дължима застрахователна премия от
475, 20 лева и застраховка „Безработица“ с дължима застрахователна премия от 484, 70 лв.
Всички горепосочени суми, ведно с дължимата договорна лихва за периода на
1
кредитирането, формират крайното задължение на потребителя по договора, което е в
размер на 8 501, 53 лв. Между страните било договорено посочената обща сума да бъде
изплатена от длъжника на кредитора на 36 месечни вноски. Длъжникът е преустановил
плащанията си по кредитното правоотношение за период от три месеца ( 15.12.2019г.,
15.01.2020г. и 15.02.2020г.), поради което кредиторът е обявил вземанията по кредита за
предсрочно изискуеми, считано от ******г. Предвид гореизложеното, предявяват се
процесните претенции. Претендират се разноски.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Счита предявените искове
за неоснователни и излагат становище в насока недължимост на претендираните суми.
Акцентира се върху факта, че договорът за потребителски кредит е недействителен на
основание чл. 22, вр. чл. 11, ап. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не са посочи ясно отделните
компоненти, от които се формира ГПР по договора. Изтъква се и че отразеният в договора
ГПР не отговаря на действителните разходи, тъй като не са включени разходите за двете
застраховки, както и таксата за оценка на риска. Сочи се, че в договора не е посочен и
размерът на възнаградителната лихва, поради което не може да се направи извод дали тя
съответства на договорения лихвен процент от 27, 09 %. Сочи се и че в договора не е
отразено как погашението на дадена анюитетна вноска се отразява на общата дължимост на
главницата, възнаградителната лихва, застраховките и таксата за оценка на риска. Възразява
се и че самата такса за оценка на риска се претендира от кредитора неправомерно,
доколкото е част от присъщата му дейност по кредитно финансиране и на основание чл. 10а,
ал. 2 ЗПК не би следвало да бъде начислявана.
Моли се, така предявените обективно, кумулативно съединени искове да бъдат
отхвърлени. Претендират се разноски.
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.
422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 Търговски закон и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № *****/**** г. по описа на ПдРС, от което е видно,
че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от ищеца
срещу ответника за следните суми: 1480.07лв. - главница; сума в размер на 329.67лв. –
договорна лихва, за периода 25.01.2018 г. – 26.03.2018 г.; сума в размер на 100.86лв. – лихва
за забава, за периода от 25.01.2018г. до 14.06.2018г., ведно със законната лихва, считано от
27.06.2018г. до изплащане на вземането. В законоустановения срок е депозирано
възражение от ответника, поради което ищецът с оглед дадените от заповедния съд указания
е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на
разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част от исковото производство е ******г. между „Ти Би Ай Банк“
ЕАД и З. Л. е сключен Договор за потребителски кредит № ******, по силата на който
длъжникът е усвоил сума в размер от 5 555, 09 лв., като към посочената сума е включена и
еднократна такса за оценка на риска, която е в размер от 595, 19 лв. Посочената такса се
2
финансира от кредитора и впоследствие се изплаща от длъжника, като стойността й е
разсрочена в отделните анюитетни вноски. Длъжникът е пожелал да сключи застраховка
„Живот“ с дължима застрахователна премия от 475, 20 лева и застраховка „Безработица“ с
дължима застрахователна премия от 484, 70 лв. Всички горепосочени суми, ведно с
дължимата договорна лихва за периода на кредитирането, формират крайното задължение
на потребителя по договора, което е в размер на 8 501, 53 лв. Между страните било
договорено посочената обща сума да бъде изплатена от длъжника на кредитора на 36
месечни вноски. Длъжникът е преустановил плащанията си по кредитното правоотношение
за период от три месеца ( *****г., ****г. и ****г.), поради което кредиторът е обявил
вземанията по кредита за предсрочно изискуеми, считано от ******г..
В договора, сключен между страните е договорено, че: средствата по договора за
кредит се превеждат до три работни дни на кредитополучателя, по сметка на потребителя,
открита при кредитора; когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките
или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора,
частта от средствата по кредита, представляващи дължимата за конкретната застраховка се
превежда от кредитора по сметката на съответния застраховател. Страните са договорили, че
лихвеният процент, с който се олихвява кредита, изразен като годишен лихвен процент е в
размер на 30,11 %; че лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху
остатъчния размер на главницата по договора; че ГПР е в размер на 46,42 % . Видно е от
процесния договор, че в същия е инкорпориран погасителен план, с посочена обща вноска.
В договора е установено също, че при пълно или частично просрочие на три поредни
месечни погасителни вноски, вземането по договора става предсрочни изискуемо, считано
от падежа на третата вноска и считано от тази дата, върху цялото вземане, кредиторът
начислява законна лихва и предсрочната изискуемост настъпва автоматично, без да е
необходимо кредиторът да изпраща уведомления за това на длъжника.
Видно е от представените по делото застрахователно удостоверение, за сключени
застраховки Живот и Безработица, с посочена застрахователна премия от съответно за
сумите 475,20 лева и 484,70лева, подписано от страна на кредитополучателя.
Установява се, от представеното по делото искане – декларация за потребителски
кредит, че ответникът е заявил, че кандидатства за потребителски кредит и, че желае да бъде
извършена предварителна проверка на нейната платежоспособност с оглед сключването на
договор.
Видно е от представеното по делото на Уведомление за предсрочна изискуемост, че
ищецът на основание чл.16 от Договора е обявил кредита за предсрочно изискуем.
В хода на производството е изслушано заключението по назначената съдебно-
счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена. От
заключението на същата се установява, че сумата от 4000 лева по отпуснатия кредит е
изцяло усвоена от кредитополучателя.
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
3
докаже учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК
и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК;
качеството си на кредитор спрямо ответника, че искът е предявен в едномесечния
преклузивен срок; да установи и възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което
е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между страните е налице валидна облигационна
връзка по посочения в исковата молба договор, по който ищецът е изправна страна и по
силата на който за ответникът е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на
исковете в претендирания размер; да бъде установено и поставянето в забава на ответника,
както и претенцията за обезщетение за забава по размер.
Съответно в тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на договорните си
задължения, вкл. наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Не се спори по делото, а и се установява от приложеното ч.гр.д. че в полза на ищеца е
издадена по реда на чл.417 ГПК заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
претендираните суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което
поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа на сключен договор за за потребителски
кредит № *******, по силата на който длъжникът е усвоил сума в размер от 5 555, 09 лв.,
като към посочената сума е включена и еднократна такса за оценка на риска, която е в
размер от 595, 19 лв. Посочената такса се финансира от кредитора и впоследствие се
изплаща от длъжника, като стойността й е разсрочена в отделните анюитетни вноски.
Длъжникът е пожелал да сключи застраховка „Живот“ с дължима застрахователна премия от
475, 20 лева и застраховка „Безработица“ с дължима застрахователна премия от 484, 70 лв.,
които сума ответникът се е задължил да върне по установения между тях начин - чрез равни
месечни погасителни вноски, всяка една с падеж и размер, определени в погасителен план,
неразделна част от Договора за кредит. Уговорена е била както възнаградителна лихва по
кредита, така и дължимата лихва за просрочие.
Безспорно по делото се установява и факта на сключването на застраховките Живот и
Безработица и факта на превеждане на премията в полза на застрахователя, от страна на
кредитодателя, съобразно условията по договора за кредит. Установи се също, съобразно
отразеното в договора, че на кредитополучателя, е предоставена своевременно, на хартиен
носител и на български език, необходимата информация, под формата на Стандартен
европейски формуляр, с което съдът приема, че такъв е предоставен на ответника преди
подписване на договора. Следва да се отбележи също, че по арг. чл. 22, ал.1 от ЗПК,
непредставянето на преддоговорна информация, не е основание за недействителност на
договора.
По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да
намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното
4
правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно посочената
разпоредба договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение
на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална
недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при
самото му сключване. Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният
процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на
всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя,
елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и
размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да погаси
предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи
плащания.
Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден
характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му
годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на
разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на
отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва
за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.
Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на
финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват
граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на
разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за
потребителски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19,
ал. 1 ЗПК. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на
разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от
покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока
или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез
5
кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания,
свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с
извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите,
свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор,
сключен с потребителя.
С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски
кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите.
Страните са уговорили, че годишният процент на разходите по кредита е в размер на
48 %, като последният се формира от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК
компоненти. Въпреки, че в клаузите на договора не е посочено какви компоненти
кредитодателят е включил при формиране размера на годишния процент на разходите при
сключване на договора, последните са изводими от разпоредбите на закона. В случая съдът
установи съдържанието на включените разходи посредством тълкуване на клаузите на
договора за потребителски кредит съотнесени към разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК и тази
на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Формиране на процентното съотношение на годишния разход
по кредита към размера на главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси. По така изложените правни съображения съдът намира, че
при сключване на кредита не е било допуснато соченото от ответника нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е определен в
Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. на МС и е в размер на основния лихвен
процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата
година плюс 10 процентни пункта Съдът, съобразявайки определения от БНБ основен
лихвен процент към момента на възникване на правоотношението по договора за кредит
намира, че определеният размер на годишния процент на разходите от 46,42 % е съобразен с
6
изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Не е налице соченото нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ГПК, тъй като макар в договора за
кредит да не е посочена сумата, формираща размера на възнаградителната лихва, а
единствено нейното процентно изображение чрез формиращия я годишен лихвен процент,
размерът на дължимата сума е изводим при съпоставяне на общо дължимата сума по
кредита и размерът на посочената главница.
Твърди се, че не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, според която
договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита
от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването. Последното не се установява от съда в
настоящия съдебен състав, тъй като в договора за потребителски кредит е обективиран
погасителен план с посочване на падежа и размера на дължимите погасителни вноски.
Посочен е чистия размер на кредита, размерът на дължимите такса и застрахователна
премия, както и общия размер на задължението на кредитополучателя, поради което
начинът на съотнасяне на дължимата погасителна вноска към погасяване на всички
задължения по пера е изводим при разделяне на размера на съответното, посочено в
глобален размер в договора за кредит задължения, разделено на броя на погасителните
вноски. Договорен е и фиксиран лихвен процент на годишна основа, при което не е било
необходимо посочване на методика за изчисляване на лихвата.
Съдът намира, че от представените в производството по делото доказателства се
установява, че сумата по кредита е усвоена чрез превеждането й по разплащателната сметка
на длъжника, поради което и длъжникът дължи връщането й.
Следва в полза на кредитора да се присъди и сумите, представляващи застрахователна
премии по сключените застраховки в полза на кредитополучателя. Сключване на
посочените застраховки в полза на кредитополучателя се установява от представеното по
делото застрахователно удостоверение, в което е посочено, че притежател на полицата е “Ти
Би Ай Банк” ЕАД, който има качеството и на необвързан застрахователен агент. Установено
е, че застрахователната премия се финансира от страна на кредитодателя и се заплаща от
страна на кредитополучателя, ведно с погасителните вноски по кредита.
По отношение на претенцията за установяван дължимостта на сумата от 595,19 лв.-
такса оценка на риска, посочена от ищеца като част от претендираната главница, съдът не
приема възражението на ответника, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен,
поради нищожност на клаузата. Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, като в ал. 2 на цитираната норма е предвидено, че кредиторът не
може да иска заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Независимо, че използваната в договора формулировка „такса за
оценка на риска“ не е изцяло приемлива и акуратна, съдът намира че сумата от 595,19 лева,
7
не представлява такса за усвояване на заема. Съдът намира, че същата съставлява
възнаграждение за действията на кредитора по преценка платежоспособността на
кандидатстващото за кредит лице и риска на кредитора от загуби и по съществото си не
представлява прикрита такса за управление на кредита.
На основание изложеното, следва предявениите искове да бъдат уважени изцяло.
Съобразно изхода на спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
общ размер от 606 лева, сторени в исковото и заповедното производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 Търговски закон и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в отношенията
между страните че З.С. Л., ЕГН **********, дължи на “Ти Би Ай Банк” ЕАД ЕАД, ЕИК
*******, следните суми: 3204, 17 лева- главница, дължима по Договор за потребителски
кредит № ******; сумата от 589, 81 лева- възнаградителна лихва, дължима за периода
15.12.2019г. до 23.10.2020г.; сумата от 340, 34 лева- мораторна лихва върху главницата,
дължима за периода 15.12.2019г. до 16.11.2020г, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда- *******.
до окончателото й погашение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК № ****/ *******., по ч.гр.д. № *****/ ******г., по описа на РС-
П., **- ми гр. с-в
ОСЪЖДА З.С. Л., ЕГН ********** заплати Ти Би Ай Банк” ЕАД ЕАД, ЕИК *****,
сумата от 606 лева представляваща сторени разноски в исковото и заповедното на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Пловдивски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /П/
8