ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 98
гр. Габрово, 17.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, 2-СЪСТАВ - ВЧНД МЯРКА, в закрито
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно
гражданско дело № 20234200500063 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. във вр. с чл.248 от ГПК.
Постъпила е частна жалба против Решение №480/09.01.2022г. по гр.д.№37/2022г. по
описа на РС Габрово, с което искането на жалбоподателката за изменение на в частта за
разноските и за допълване на Решение №405/05.08.2022г., като се присъди лихва за забава
върху размера на уважения главен иск са оставени без уважение.
Според жалбоподателката присъдените в Решение №405/05.08.2022г. разноски са в
намален размер. Счита, че следва да й бъдат присъдени сторените разноски в пълен размер.
След приемане заключенията на експертизите жалбоподателката намалила размера на иска,
като заявила същият да се счита предявен за сумата от610,80лв., за която сума иска бил
уважен, т.е. нямало отхвърлена част от иска. В противоречие със съдебната практика
първоинстанционният съд отказал да направи разлика между разноски за производството и
заплатено възнаграждение за един адвокат, тъй като разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК не
диференцирала разноските на такива за адвокат и други. В случая ответникът не бил
направил разноски за държавни такси и експертизи, а единствено за адвокат, които следвало
да се разграничават. Счита, че предвид обстоятелството, че своевременно е направила
намаление на иска следвало да й се присъдят разноски в пълен размер.
Първоинстанционният съд бил отхвърлил искането на жалбоподателката за
присъждане на законна лихва върху уважения размер на иска, считано от м.септември 2019г.
до окончателното изплащане, с мотива, че искането било преклудирано. Същата не била
съгласна с прието от съда, тъй като заедно с молбата за намаление на размера на иска била
направила и искане за присъждане на лихва за забава, който иск имал обезщетителна
функция при уважаване на главния иск.
Моли съда да отмени обжалваното Решение №480/09.01.2022г. по гр.д.№37/2022г. по
описа на РС Габрово и да постанови ново, с което да й присъди сторените разноски в пълен
размер, както и да й бъде присъдена законната лихва върху присъдената сума от датата на
деликта – м.септември 2019г. до окончателното изплащане. Моли съда да постанови да бъде
върната внесената държавна такса в по-висок размер, предвид, че инициираното от
жалбоподателката намаление на иска е направено своевременно.
Ответникът не взема становище по подадената жалба.
Съдът, като разгледа жалбата, както и останалите приложени до момента
доказателства намира частната жалба, за подадена в законния срок, от надлежна страна, за
процесуално допустима. Разгледана по същество въззивния съд намира частната жалба за
1
неоснователна.
Гр.д.№37/2022г. на РС Габрово е образувано въз основа на подадена на 10.01.2022г.
искова молба от жалбоподателката Т. П. против ответника Р. Т. за заплащане на
обезщетение в размер на 2500лв. за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на мазилката в кухнята, банята, коридора и спалнята на ищцата, причинени в
следствие на системни наводнения в резултат на извършена промяна на предназначението
на спалнята в кухня без необходимото разрешение от съответните контролни органи, както
и да бъде задължен ответника да отстрани неизправностите във ВиК инсталацията или
мръсния канал в апартамента му. Ищцата е претендирала и да й бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В проведеното на 12.07.2022г. съдебно заседание ищцата е заявила, че намалява
претенцията си за заплащане на обезщетение от 2500лв. на 610,80лв., като е депозирала и
изрична молба.
В депозираната молба е направено искане и за присъждане на лихви върху
присъдената сума от 01.09.2019г. до изплащане на сумата, но в съдебно заседание ищцата е
заявила това едва в хода на устните състезания.
С постановеното по спора Решение №405/05.08.2022г. съдът е осъдил ответника да
заплати на ищцата сумата от 610,80лв.- обезщетение и да отстрани неизправностите на
подовата настилка на банята и на ВиК инсталацията в апартамента си, като и да заплати на
ищцата сумата от 296,59лв.-разноски по делото след извършена компенсация.
Въз основа но подадена от ищцата молба съдът постановил Решение
№480/09.01.2022г. по гр.д.№37/2022г. по описа на РС Габрово, с което оставил без уважение
искането на ищцата за допълване на Решение №405/05.08.2022г., със задължението на
ответника да заплати присъдената сума от 610,80лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 10.01.2022г. до окончателното изплащане, като неоснователна, оставил е без
уважение и искането за изменение на посоченото решение в частта за разноските, като
същите не бъдат присъдени в намален, а в пълен размер от 400лв., като неоснователен.
С Решение №37/17.01.2023г. е извършена поправка на очевидна фактическа грешка в
Решение №480/09.10.2022г., като: вместо отразеното в него: „...със задължението на
ответника да заплати присъдената сума 610,80 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба /10.01.2022 г./ до окончателното й изплащане” навсякъде да се чете: „...със
задължението на ответника да заплати присъдената сума 610,80 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
деликта /01.09.2019 г./ до окончателното й изплащане”
Първоинстанционният съд е постановил и Определение №74/17.01.2023г., с което е
оставил без уважение искането на ищцата, направено с подадената от нея молба, наречена
„въззивна жалба”, за възстановяване на внесената в по-висок размер държавна такса,
изчислена на база на намаления размер на иска, като неоснователно.
И Решение №37/17.01.2023г., и Определение №74/17.01.2023г. не са обжалвани и са
влезли в сила.
За да постанови обжалваното Решение №480/09.01.2022г. по гр.д.№37/2022г., в което
допусната от съда очевидна фактическа грешка е поправена с Решение №37/17.01.2023г. по
описа на РС Габрово, първоинстанционният съд приел че искането ответникът да заплати
присъдената сума, ведно със законната лихва от датата на деликта 01.09.2019г. до
окончателното й изплащане не е направено нито с исковата молба, нито в срока до
приключване на съдебното дирене /съгласно чл.214, ал.1 от ГПК/. Същото било направено
едва в хода на съдебните прения, когато е било преклудирано, поради което искането е
оставено без уважение. По отношение искането за изменение на постановеното по делото
решение в частта на разноските, районният съд приел молбата за неоснователна.
Разпоредбата на чл.78 ал.1 ГПК не диференцирала направените разноски на такива за
адвокат и други /за държавна такса и експертиза/. Поради това разпоредбата следвало да
намери приложение относно всички разноски, в това число когато искът е намален, относно
първоначално заявения.
Въззивният съд намира следното :
Ищцата е заявила претенцията си за присъждане на законна лихва върху
обезщетението за причинените й вреди едва в хода на съдебните прения, поради което
2
правото й да измени искането си при условията на чл.214, ал.1 ГПК е преклудирано.
Единствената възможност на ищеца да измени искането си е регламентирано в чл.214, ал.1
ГПК, като извършеното от ищцата едва в хода на устните състезания заявяване на претенция
за законна лихва от датата на деликта не попада в нито една от хипотезите очертани в
закона, поради което същото е недопустимо и правилно първоинстанционният съд не се е
произнесъл по заявеното искане и е оставил молбата за допълване на постановеното от него
решение без уважение.
По отношение на искането за връщане на част от заплатената държавна такса, съдът се
е произнесъл с Определение №74/17.01.2023г., което не е обжалвано и е влязло в сила,
поради което настоящият съд не следва да се произнася, още повече, че това искане не е
било предмет на обжалваното определение.
По отношение на искането на ищцата за присъждане на сторените от нея разноски в
пълен размер, съдът счита, че същото е неоснователно и правилно районният съд не го е
уважил и е оставил искането й без уважение. Съображенията на въззивния съд са следните :
Намаляването размера на иска е десезиране на съда по реда на чл.233 или чл.232 ГПК,
поради което в тези хипотези са приложими разпоредбите на чл.78, ал.4 ГПК. Дори и да не е
изяснено дали намаляването размера на иска е извършено при условията на чл.232 или на
чл.233 ГПК и в двете хипотези съдът се десезира по отношение на част от иска и не дължи
произнасяне по същество на спора в тази му част. В настоящият случай изменението на иска
е направено в последното съдебно заседание, като ответниците са сторили разноски по
защита по иска във връзка с цялата заявена претенция, освен това не се касае за намаляване
на иска поради плащане, поради което съдът счита и на това основание, че в случая е
приложима разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК. В този см. е Определение №703/13.10.2014г. по
ч.т.д.№2472/2014г. на Іт.о. на ВКС.
Предвид гореизложеното подадената частна жалба е неоснователна и следва да се
остави без уважение, а обжалваното Решение №405/05.08.2022г. да бъде потвърдено
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №405/05.08.2022г. по гр.д.№37/2022г. по описа на РС
Габрово
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и неподлежи на обжалване, на осн. чл.274, ал.2 във
вр. с чл.248, ал.3, във вр. с чл.280, ал.3, т.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3