Р Е Ш Е Н И Е
№216/9.4.2020г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, XII
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Красимир Лесенски
2.
Светомир Бабаков
при секретаря Антоанета Метанова и с участието
на прокурора Станка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Лесенски
касационно административно дело № 127 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е
образувано по касационната жалба на В.П.Б. с ЕГН: ********** против решение №
112/28.02.2018 г., постановено по адм. дело № 586/2017 г. по описа на
Административен съд Пазарджик.
Макар
и да не е посочени изрично в жалбата, в която най-общо се сочи, че се обжалва
решението на АС Пазарджик, то очевидно с подадената жалба се обжалва решението в
частта, в която е отхвърлен искът в размер на 10 000 лв. срещу
Министерството на правосъдието, както и в частта му, с която е отхвърлен
предявеният иск от В.П.Б. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
София за обезщетение за причинени му неимуществени вреди за сумата над 300 лв.
до 10 000 лв., дотолкова, доколкото ищецът няма правен интерес да обжалва
решението за размера на обезщетението по отношение на уважената част на иска. За
разликата над присъдения размер от 300 лв. до претендирания такъв от
10 000 лв. се извеждат основания за неправилност на решението като
постановено в нарушение на материалния закон и несъобразяване на принципа за
справедливост по чл.52 ЗЗД. Иска отмяната му в оспорената част, като се
постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявения от него иск
изцяло в претендирания размер.
Ответната
страна - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София, чрез процесуалния
си представител в писмен отговор застъпва становище, че оспореното решение е
правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената
касационна жалба. Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно,
поради което моли да се остави в сила.
Съдът
намира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в
обжалваната му част, поради което е процесуално допустима.
Производството
пред Административен съд Пазарджик се е развило по исковата молба на В.П.Б. против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС за сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на противоправни
действия и бездействия на длъжностни лица от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ за периода от 08.06.2012 г. до 27.11.2012 г. и престой от един час
на открито на ден, ведно със законна лихва върху тази сума от 07.01.2016 г. до
окончателното ѝ изплащане и Министерство на правосъдието на основание чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС за заплащане на сумата от 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, за периода от
07.06.2012 г. до 27.11.2012 г., които продължават до 06.12.2017 г. Претърпените
неимуществени вреди ищецът е основавал на поставянето му в неблагоприятни
условия от 07.06.2012 г. до 27.11.2012 г. в ареста в Пазарджик, който бил под
нивото на земята. Били са по трима човека в килия, която е била без тоалетна и
течаща вода, поради което е трябвало да се използват кофи. Воден бил на баня
веднъж седмично, като е нямало достатъчно топла вода и времето за ползването
ѝ е било десет минути. Нямало пряка светлина, чист въздух и условия за
раздвижване. Храната била в минимални количества и лошо качество. Лоша хигиена,
хлебарки, дървеници и гризачи. Всичко описано му причинило неимуществени вреди
– обида, огорчение, възмущение, чувство на малоценност и принуда да търпи и
върши неща, противни на волята.
С
оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на
страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал.
3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора
доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане
доводите на страните е направил своите правни изводи.
С
решението си по делото административният съд е уважил частично предявения иск срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София за сума в размер на 300 лева
и го е отхвърлил в останалата му част до претендирания размер от 10 000 като
неоснователен. Отхвърлил е предявения иск срещу Министерство на правосъдието на
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС. За да постанови този
резултат, съдът е приел, че ищецът е задържан на 08.06.2012 г., а не както се
твърди в исковата молба от 07.06.2012 г. Приел е, че за част от общия период
07.06.2012 г. до 27.11.2012 г., са осигурени условия с минимална жилищна площ
/4 кв.м/. За период от 32 дни от общия период 07.06.2012 г. до 27.11.2012 г.,
ищецът е бил настанен в помещението от 11 кв. м. с още двама задържани. Видно било,
че ищецът е бил в голямата си част настанен само с едно друго лице в процесното
помещение и не е бил лишен от пространство по-малко от 4 квадрата. Тези
обстоятелства налагали извод, че не са налице незаконосъобразни действия на
затворническата администрация за неосигуряване на достатъчно жизнено
пространство. Другите сочени незаконосъобразни действия от страна на ищеца били
за осигуряване на санитарен възел и течаща вода към спалното помещение. За
претендирания период, през който ищецът е бил задържан в Ареста гр. Пазарджик -
07.06.2012 г. до 27.11.2012 г., е действала редакцията на ППЗИНЗС, като
съгласно чл. 20, ал. 3 от Правилника на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип
ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществявало в спалните
помещения. От доказателствата било видно, че към помещението не е имало
самостоятелен санитарен възел и тоалетна, а същите са били към общ санитарен
възел с 2 бр. тоалетни и 2 броя мивки с постоянно течаща топла вода, като
достъп до тях задържаните имали 24 часа в денонощието. Задължението в арестите
да има течаща вода и санитарен възел било въведено с изм. ДВ бр. 14/2017 г.,
докато установяване на незаконосъобразност на действията, за които претендирал
ищеца били за периода 07.06.2012 г. до 27.11.2012 г. В конкретния случай
действително се установявало, че в помещение № 7, където е настанен ищецът,
нямало санитарен възел и течаща вода. Данни се съдържали в Справката на
началника на Затвора - гр. Пазарджик и от събраните гласни доказателства по
делото. Липсата им обаче не означавало, че няма осигурен достъп до тях, като
такъв е бил осигуряван. Съдът е приел, че липсата на постоянен достъп до
санитарен възел в Ареста в гр. Пазарджик е отклонение от подходящата жизнена
среда за задържаните лица. Същевременно обаче, видно от данните по делото,
администрацията в Затвора гр. Пазарджик е извършила необходимото като
организация, а именно чрез светлинен бутон, за ползване на общите санитарни
помещения, т.е. били налице усилия на администрацията да намали неудобството и
дискомфорта на пребиваващите в помещението лишени от свобода. Съдът се е
позовал на практиката на Европейския съд по правата на човека, че липсата на
санитарен възел и течаща вода следва да е за продължителен период от време, за
да е налице отклонение от подходяща жизнена среда и нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС
и да се квалифицира като „причиняващо страдание и унижаващо достойнството“ по
смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС, за което държавата носи отговорност. Видно от
съдебната практика на ЕСПЧ за продължителни периоди се смятат тези, които са с
времетраене повече от година и половина. Ищецът е живял в тази среда за периода
от 5 месеца и двадесет дни, което не било продължителен период от време, т.е.
не са налице значителни по степен и интензитет вреди и същото следвало да се вземе
предвид при определяне на обезщетението. От представената справка се установявало,
че в ареста на гр. Пазарджик се провежда престой за раздвижване в рамките на
един час, като същото се осъществявало на площ от 17,5 кв. м., като администрацията
на Затвора гр. Пазарджик предвид пространствената наличност е осигурила
възможност за изграждане на каре за разходка и условия за раздвижване, но
същите се провеждали на закрито. Неосигуряването от страна на администрацията
на Затвора на ищеца на престой на открито за минимум законово определеното
време представлявало незаконосъобразно действие, от което по силата на чл. 284, ал.
5 от ЗИНЗС се предполагало, че са настъпили вреди за лицето. Установило
се по делото, че са осигурявани средства за почистване, извършвало се е пране
на чаршафи и одеяла, дезинфекция, дератизация и дезинсекция, с оглед на което не
било налице незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация
относно хигиената на помещенията на лишените от свобода. От събраните гласни
доказателства съдът не установил да е налице малко количество и лошо качество
на храната, поради което оплакванията на ищеца в тази насока били
неоснователни. При така събраните доказателства съдът е приел, че е налице
противоправно поведение на затворническата администрация за условията в
затворническите помещения на Ареста гр. Пазарджик, където пребивавал и ищеца,
изразяващи се в неосигуряване на течаща вода и санитарен възел към спалното
помещение (но не и на достъп до тях) и неосигураване на престой на открито за
час на ден, при което искът се явявал частично доказан и следвало да бъде
частично уважен. Не се установило ищецът да е съпреживявал условията от
пребиваването си от 5 месеца и двадесет дни в Ареста в гр. Пазарджик, през
посочения от него период 07.06.2012 г. до 06.12.2017 г. - подаване на исковата
молба с оглед нейната редовност. Не били направени обстоятелствени пояснения
защо се иска обезщетение за целия този период и какво е преживявал ищецът след
5 – месечния и двадесетдневния престой. С оглед изискването на чл. 52 от ЗЗД
съдът е приел, че по справедливост исковата претенция за претърпени
неимуществени вреди за период от 5 месеца и двадесет дни, се явява частично
доказана и следва да бъде уважена в размер на 300 лв., а за горницата над тази
сума до пълния предявен с иска размер от 10 000 лева, същият е неоснователен и следва
да се отхвърли. Следвало да се присъди и законна лихва върху сумата, като видно
от исковата молба такава е претендирана, считано от 07.01.2016 г.
Решението
е валидно, допустимо и правилно.
Съдът
е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за
правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал.
3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване
разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се
споделят от настоящата инстанция.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал.
1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна
дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Правилен
е изводът на административния съд, въз основа от установената по делото
фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки,
обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени
вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при лишаването от свобода на ищеца
в периода 08.06.2012 г. до 27.11.2012 г.
Законът
забранява лишените от свобода да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително
отношение и задължава държавата да им осигури от една страна, условия за
изтърпяване на наложено им наказание лишаване от свобода или задържане под
стража, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и
методът на изпълнение на наказанието или задържането да не ги подлага на
страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на
задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на
задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно
гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения, изразяващи
се в неосигуряване на течаща вода и санитарен възел към спалното помещение (но
не и на достъп до тях) и неосигураване на престой на открито за час на ден, в
които ищецът е търпял лишаването то свобода, в следствие на което са претърпени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, при приложението на чл. 284, ал.
5 ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за
характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в Затвора -
Пазарджик, където е изтърпявал лишаването от свобода. Тези условия са
несъответни на минимални критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение
на вменените на администрацията задължения за създаване на условия за
изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на
личността и накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по
делото конкретни умишлени действия и бездействия на служители на ответника не
водят до неоснователност на предявения иск, при установените условия на живот,
които не покриват минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото
достойнство. Установената от доказателствата по делото липса на хигиенно-битови
условия несъмнено предпоставят унизително отношение, уронващо човешкото
достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение.
Неоснователни
са доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение в
частта му, с която е определен размерът на дължимото се обезщетение за
причинени неимуществени вреди. От установеното по делото неизпълнение не следва
автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично
изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно
неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото
страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие
и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които
тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания
за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от
Закона за задълженията и договорите. В случая изводите на съда за
размера на дължимото се обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно
са преценени конкретните, обективно съществуващи обстоятелства относими към
увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху
състоянието на ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху ищеца на
условията, при които е пребивавал в Затвора Пазарджик. Преценката на
кумулативното въздействие на тези условия в част от исковия период, съобразено
с установената по делото обща продължителност и в съответствие с изведената от
закона и дължима се справедливост правилно с обжалваното решение е определена
сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените вреди. Правилно и
законосъобразно съдът е уважил частично предявения иск срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ София за сума в размер на 300 лева и го е отхвърлил
в останалата му част до претендирания размер от 10 000 като неоснователен,
както и е отхвърлил предявения иск срещу Министерство на правосъдието на
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Решението на Административен съд Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а
касационната жалба като неоснователна - без уважение.
От
страна на ответника не е направено искане за присъждане на разноски, няма и
данни за такива.
Водим
от изложеното и на основание чл.221, ал.2,
предл. първо от АПК, Административен съд Пазарджик, XII – състав
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 112/28.02.2018 г., постановено по адм. дело № 586/2017 г. по
описа на Административен съд Пазарджик.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:
1./П/
2./П/