Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 17.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, IV„Д” въззивен състав в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Цветомира Кордоловска
мл.с-я Боряна Петрова
при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от
мл. съдия Петрова в.гр.д. № 8946 по
описа на СГС за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 258574 от 03.11.2017г., постановено по гр.д. № 9905/2017г. по
описа на Софийски районен съд, III ГО, 141-ви състав, е признато за установено по реда на чл.415 ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че Г.Й.К. дължи на ”Т.С.” ЕАД сумата от 5 538,20 лева - главница за доставена в
периода от м.05.2014г. до м.04.2016г. топлинна енергия, в едно със законната
лихва от 10.11.2016г. до окончателно плащане; сумата от 315, 35 лева – мораторна лихва върху уважената главница за периода
от 15.11.2015г. до 13.10.2016г., като е отхвърлен искът за горницата над 315,35 лева до пълния предявен размер от
316,33 лева, както и за сумата от 9,05 лева – мораторна лихва за забава,
претендирана върху услугата за дялово разпределение за периода от 15.11.2015г.
до 13.10.2016г.
С решението ответникът Г.Й.К. е осъден да заплати на ищеца сумата от 492,40 лева – разноски за исковото
производство пред СРС и сумата от 554,36 лева - разноски в заповедното
производство, а ищецът „Т.С.” ЕАД е бил осъден да плати на ответника сумата от 1,07
лева – разноски пред СРС съразмерно отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната
на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
Постъпила е въззивна жалба срещу първоинстанционния съдебен акт в частта, с
която исковете срещу Г.Й.К. са уважени. Жалбоподателят поддържа, че решението в
обжалваната му част е неправилно и постановено при нарушение на материалния
закон. Твърди, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че въззивникът е
потребител на топлинна енергия за битови нужди по см. на чл. 153, § 2а, от ДР на ЗЕ и е „клиент на
топлинна енергия“ и че между него и
дружеството – ищец не съществува валидна облигационна връзка. По тези
съображения жалбоподателят, прави искане за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната част и за постановяване на ново, с което исковете срещу
него да бъдат отхвърлени.
Въззиваемата страна, ”Т.С.” ЕАД и третото лице – помагач на страната на
ищеца – „Т.С.“ ЕООД, уведомени, не взимат становище по подадената въззивна
жалба.
Решението в частта, с която искът срещу Г.Й.К. на „Т.С.” ЕАД е отхвърлен за горницата над 315,35 лева до пълния предявен размер от
316,33 лева, както и за сумата от 9,05 лева – мораторна лихва за забава,
претендирана върху услугата за дялово разпределение за периода от 15.11.2015г.
до 13.10.2016г., като необжалвано е влязло в сила.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение посочените си правомощията настоящият въззивен състав намира
обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част.
По отношение правилността му, по наведените от ответника с въззивната му
жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, въззивният съд
приема следното:
Съгласно чл. 153, ал. 1
Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия, а § 1, т. 42 ДР на ЗЕ /отм./ определя като потребител физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
По делото е установено обстоятелството, видно от представеният и приложен на л.23 – 24 Нотариалния акт № 22,
том I, дело № 2840 от 2005г., че Г.Й.К. е собственик на топлоснабден имот ап. 39, находящ се в
гр.София, ж.к. **********(втори).
По делото е представен протокол от 18.09.2022г.
на ОС на ЕС с оглед преминаване към индивидуално разпределение на топлинна
енергия, касаеща бл.******.
Следователно и съгласно изложените по-горе мотиви, между ответника и ищеца е възникнало и съществува облигационно отношение по
договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия съгласно чл. 150 ЗЕ, с предмет доставка на топлинна енергия за посочения
обект с абонатен номер № 199134 и доводът му за липса на съществуващо облигационно правоотношение е неоснователен.
Като страна по това правоотношение, потребителят дължи заплащане на реално
потребената въз основа на отчетените единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение и съответна част от стойността на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация, по данни от
общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения с разпоредбата на чл.156 ЗЕ
принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, при уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда
– етажна собственост.
От събраните по делото писмени
доказателства и заключението на съдебно - техническата експертиза се установява изрично, че на
абоната е начислявана енергия за отопление от 4 бр. отоплителни тела, за топла
вода, съгласно стойностите на 2 бр. водомери на база реални отчети и отдадена
от сградна инсталация на база пълен отопляем обем. Експертното становище е
дадено от компетентно вещо лице, с притежавани специални знания в науката
топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновани, като вещото лице е дало и
категоричен отговор на поставените от страните въпроси, предвид което и
настоящият състав на съда, при извършена преценка във връзка с чл. 202 ГПК
намира, че следва изцяло да го кредитира.
Съгласно нормата на чл. 150 ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие и потребителят на същата се уреждат от
публично известни общи условия. Съгласно чл. 30 от ОУ, купувачите на топлинна
енергия заплащат доставената им топлинна енергия на месечни вноски, определени
по прогнозна консумация и една изравнителна сметка. Гореустановеният ред за
отчитане на доставяната до абонатите топлинна енергия е спазен, според
заключението на вещото лице по СТЕ. Така отчетената сума, в съответствие на чл.
150 ЗЕ, вр. чл. 30 от ОУ, е реално дължимата за периода от потребителите цена
на потребена топлинна енергия като при формиране на същата, са отчетени
изравнителните сметки и в този смисъл представлява реално потребената от
ответницата топлинна енергия (за сградна инсталация и подгряване на вода).
Предвид основателността на главната претенция, основателна се явява и акцесорната
такава, за мораторна лихва, която съдът по реда на чл.162 от ГПК е определил в
размер на 315,35 лева.
Приетото в открито съдебно заседание писмено доказателство - решение № 151
от 08.10.2018г. на НАП ЦУ, съставът на въззивния съд не намира да е относимо по
настоящия спор, доколкото същото представлява разрешение на НАП за достъп до
обществена информация, която не е свързана в частност със спора. По тази
причина съдът не дължи обсъждането му по същество, т.к. същото не би допринесло
за изясняване на настоящия спор.
При изложените мотиви и с оглед
съвпадането в изводите на двете съдебни инстанции, решението на СРС в
обжалваната му част, като правилно, следва да бъде потвърдено.
По разноските
С
оглед изхода от спора, право на разноски има въззиваемата страна - ищец. В
конкретния случай обаче такива не следва да и се присъждат, тъй като липсват
предприето от страната процесуални действия. Въззиваемата страна – ищец е
депозирала единствено бланкетна молба за разглеждане на делото в негово
отсъствие, като по делото дори не е бил депозира и отговор на въззивната жалба
по реда на чл.263 от ГПК. Посоченото не може да се възприеме като действия,
предприети по осъществяване на процесуално представителство на страната и
доколкото процесуален представител на страната не се е явила в поведеното пред
въззивния съд съдебно заседание, липсва основание да се приложат разпоредбите
на чл.78, ал.1, вр. с ал.8 от ГПК и съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение
в полза на ищеца – въззиваем.
По
аргумент от чл.280, ал.3,т.1 от ГПК решението не подлежи на касационен контрол.
Предвид изложените съображения, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV- Д въззивен състав
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 258574 от 03.11.2017г., постановено по гр.д. № 9905/2017г. по
описа на Софийски районен съд, III ГО, 141-ви състав, в частта, с която е признато за установено
по реда на чл.415 ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че Г.Й.К. дължи на ”Т.С.”
ЕАД сумата от 5 538,20 лева - главница за доставена в периода от м.05.2014г. до
м.04.2016г. топлинна енергия, в едно със законната лихва от 10.11.2016г. до
окончателно плащане, както и за сумата от 315, 35 лева – мораторна лихва върху
уважената главница за периода от 15.11.2015г. до 13.10.2016г.
В останалата част решението, като необжалвано, е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: