Решение по дело №191/2018 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 64
Дата: 25 април 2019 г. (в сила от 13 декември 2021 г.)
Съдия: Янита Димитрова Янкова
Дело: 20181800900191
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 26 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №64

гр. София, 25.04.2019год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, V състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

    

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Янкова т.дело № 191 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

ИЩЕЦЪТ - „Б. Ф." ООД с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление:*** ливади-запад, ул. “Р.„ No 92, ет. 2, представлявано от управител Х. Х. У., чрез адв.М. от ПАК е предявил против "Г.К." ЕООД с ЕИК ******** и адрес на управление ***, представлявано от управител Мариан Ангелов Ганев, обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, предл. 3 във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ, вр. с чл.99, ал.2 от ЗЗД и чл.294, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.86 от ЗЗД – за заплащане на сумата в размер на 75 000 /седемдесет и пет хиляди/ лева - главница, представляваща вземане на „Б. Ф." ООД придобито, въз основа на Договор за прехвърляне на вземане - цесия от 26.04.2018г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 3 958.33 лв. /три хиляди деветстотин петдесет и осем лева и тридесет и три ст./, изчислена върху главницата, считано от датата - 27.11.2017г./датата, на която изтича дадения срок от 10 дни след получаването от длъжника на покана за изпълнение и разваляне на договора/ до датата на подаване на исковата молба - 06.06.2018г., както и за заплащане на законната лихва върху главницата от момента на подаване на исковата молба до окончателното плащане на същата.

Претендират се и направените по делото съдебно-деловодни разходи, включително и адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие.

Ищецът твърди в исковата си молба, че притежава вземане срещу ответника, което вземане било придобито, въз основа на сключен на 26.04.2018г. договор за цесия.

Излага, че въз основа на посочения договор „Г. К.“ АД с ЕИК: ******** прехвърлил /цедирал/ на цесионера „Б. Ф." ООД вземане възлизащо на 75 000/седемдесет и пет хиляди/ лева, ведно с натрупаните лихви за забавянето до окончателно плащане и със следващите се бъдещи лихви. Ответникът "Г.К." ЕООД бил надлежно уведомен за извършената цесия с покапа-уведомление, получено лично от неговия управител на 02.05.2018г. В уведомлението било изрично посочено, че считано от получаване на същото "Г.К." ЕООД следва да изпълнява/заплаща задълженията си на „Б.Ф." ООД.

Прехвърленото вземане произтичало от развалянето на Договор за покупко-продажба на земеделска продукция № 4 от 05.04.2017г., по силата на който договор ответникът "Г.К."ЕООД се е задължил да достави на „Г. К." АД/цедент/- 300 тона пшеница-реколта 2017г. в срок до 31.07.2017г. В изпълнение на собствените си задължения по цитирания договор «Г.К." АД на 06.04.2017г. заплатило на "Г.К." ЕООД по банков път, авансово, сумата от 75 000 лв. за доставка на пшеница реколта 2017г. За извършеното авансово плащане била издадена фактура № 402/06.04.2017г. Въпреки полученото авансово плащане обаче "Г.К." ЕООД не осигурило количеството пшеница, за което получило плащане, нито върнало авансово платената сума от 75 000 лв.

Поради описаното неизпълнение договорът за доставка е бил развален, което пък от своя страна означавало, че ответникът следвало да върне авансово получената сума от 75 000 лева. Именно вземането в размер на 75 000 лв. „Г. К." АД прехвърлило /цедирало/ на ищеца в настоящото производство „Б. Ф." ООД.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника "Г.К." ЕООД, и в срока по чл.367, ал.1 ГПК от същия, чрез процесуалния му представител адв. М. е постъпил писмен отговор. С отговора ответникът оспорва изцяло предявените искове по основание и счита същите за неоснователни, като излага следното:

Оспорва твърдението на ищеца за дължимост на претендираната парична сума, както и твърдението, че ответникът не е осигурил количеството пшеница, за което е получило плащане. Не оспорва твърдението, че «Г. К." АД на 06.04.2017г. заплатило на "Г.К." ЕООД по банков път, авансово, сумата от 75 000 лв. за доставка на пшеница реколта 2017г.

Ответникът е направил, на основание чл. 301 от ТЗ и на основание чл.75, ал.2, изр. I-во от ЗЗД, правопогасяващо възражение срещу иска за връщане на продажната цена. Изложил е, че добросъвестно е изпълнил задължението си да достави 300 тона пшеница към лице – Красимир Кирилов, което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явявало овластено да получи изпълнението. Това лице действало от името на търговец без представителна власт и следвало да се приеме, че търговецът е потвърдил действията му, щом не се е противопоставил веднага след узнаването. Затова продавачът бил изправна страна по договора за продажба и купувачът нямал право да го разваля, нито да иска връщане на платената продажна цена.

Ответникът е направил и правопогасяващо възражение с правно основание чл.103, ал.1 във вр. с ал.3 и чл.104, ал.1, изр.2 от ЗЗД, а именно възражение за извънсъдебно прихващане между вземането на „Г. К.“ АД към „Г.К.“ ЕООД за сумата от 75 000 лева и вземането на ответника за връщане на платена от праводателя му „Н.С. М.“ ЕООД на „Г. К.“ АД цена в размер на 90 000 лева  по договор за продажба на пшеница обективиран във фактура № 3128/05.10.2017г.

Същото възражение при условията на евентуалност е заявено и като съдебно и неликвидно.

Ответникът е направил и възражение за нищожност на процесния договор за цесия, поради накърняване на добрите нрави, предвид свързаността на страните по него и уговорения срок и начин за плащане на цената.

Ответникът изрично оспорва автентичността на подписа на Виктор Павлов положен за купувач в процесния договор за продажба на земеделска продукция № 4/05.04.2017г.

В срока по чл. 372 ГПК ищецът е представил допълнителна искова молба, с която поддържа и пояснява първоначалната. Оспорва всички възражения, правни и фактически твърдения на ответника, съдържащи се в отговора на исковата молба. Сочи, че не съществува вземане на „Н. С. М.“ ЕООД срещу „Г. К.“ АД. Излага още, че договорът за цесия, въз основа на който ответникът бил придобил вземане срещу „Г. К.“ АД е сключен 45 дни след уведомяването на ответника, че кредитор по вземането срещу него вече не е „Г. К.“ АД.

            В срока по чл. 373, ал.1 ГПК, ответникът „Г.К.” ЕООД е подал писмен отговор на допълнителната искова молба.  С него ответникът допълва подадения вече отговор на исковата молба и представя още писмени доказателства.

Софийският окръжен съд след преценка на данните по делото във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото обстоятелството, а и от представените към исковата молба писмени доказателства - Договор за покупко-продажба на земеделска продукция № 4 от 05.04.2017г., фактура № 402/06.04.2017г. и извлечение от банкова сметка *** „Г.К." АД се установява, че между „Г. К." АД и ответното търговско дружество е бил сключен договор по силата на който ответникът "Г.К." ЕООД се е задължил да достави на „Г. К." АД - 300 тона пшеница-реколта 2017г. в срок до 31.07.2017г. В изпълнение на задълженията си по цитирания договор „Г. К." АД на 06.04.2017г. заплатило на "Г.К." ЕООД по банков път, авансово, сумата от 75 000 лв. за доставка на пшеница реколта 2017г., която сума всъщност е пълната договорена цена по договора. За извършеното авансово плащане е издадена представената по делото фактура. В договора е уговорено още – раздел IV, т.11 и 16, че стоката се предава и приема в склад / база на продавача в гр.Тутракан с двустранно подписан протокол.

С уведомление от 12.04.2018г. „Г. К." АД съобщава на ответника, че разваля сключения договор от 05.04.2017г, на основание чл.87, ал.2 от ЗЗД, тъй като изпълнението от негова страна е станало вече безполезно. Със същото уведомление моли ответника да му върне незабавно получения аванс по договора в размер на 75 000 лева. Уведомлението е получено от управителя на "Г.К." ЕООД на 24.04.2018г.

На 26.04.2018г. „Г. К." АД цедира на ищеца в настоящото производство, всички свои вземания, произтичащи от развалянето на договора за продажба на земеделска продукция от 05.04.2017г. и фактура № 402/06.04.2017г. Съгласно чл.2 от Договора за прехвърляне на вземане, цесионерът - „Б. Ф." ООД, дължи на цедента - „Г. К." АД, цена в размер на 75 000 лева за прехвърленото вземане, която цена следва да се заплати в срок от 5 години след получаването на плащане от страна на длъжника - "Г.К." ЕООД, но не по-рано от 25.12.2023г.

За извършената цесия ответникът "Г.К." ЕООД е уведомен на 02.05.2018г., чрез своя управител – М.Г.. Липсват данни по делото ответникът "Г.К." ЕООД да е възразил срещу цесията.

По делото са представени осем пътни /прехвърлителни/ разписки с №№ 39-46, съставени за периода от 06.07.-10.07.2017г., от които се установява, че ответното търговско дружество е изпратило, чрез няколко превозвача – физически лица на „Г. К." АД, 300 тона пшеница реколта 2017г.

Не се спори в настоящото съдебно производство за обстоятелството, че на 15.11.2017г. „Г. К." АД е изпратило на "Г.К." ЕООД покана за изпълнение на задължението му по договора от 05.04.2017г., а именно за доставка на 300 тона пшеница, реколта 2017г. в десетдневен срок от датата на получаване на поканата. С поканата също така е отправено и уведомление за прекратяване на договора от 05.04.2017г. и покана за връщане на платената по него парична сума в случай, че не бъде изпълнено поетото задължения в повторно предоставения срок.

С писмо от 27.11.2017г. "Г.К." ЕООД отговаря на изпратената му покана от „Г. К." АД, като излага, че е доставил договореното количество пшеница – 300 тона в периода от 06.07.2017г. до 10.07.2017г. с автомобилен транспорт, превозни средства, насочени и представени от К. Н.. Излага, че след извършена от негова страна проверка установил, че пшеницата е доставена на пристанище – гр.Русе и натоварена на баржа от изпращач-товародател „М. 2011“ ЕООД, поради уговорка между него и „Г. К." АД.

Във връзка с направени от ответника възражения за прихващане по делото са представени договори за прехвърляне на вземане от 04.06.2018г. и за прехвърляне на вземане и опрощаване на дълг от 20.06.2018г. С първия договор две дружества – трети за настоящото производство лица, сключват този договор. С него „Н.А С. М.“ ЕООД прехвърля на „Л.“ ЕООД вземането си от „Г. К.“ АД, възникнало по фактура № 3128/05.10.2017г. /представена по делото/ за доставка на 1000 мт пшеница. Вземането е прехвърлено за цена от 81 000 лева, представляващи 90 % от задължението. „Г.К.“ АД е уведомено за извършената цесия на 26.06.2018г., чрез свой служител в офиса.

На 20.06.2018г. „Л.“ ЕООД, "Г.К." ЕООД и „М. 2011“ ЕООД, сключват договор, с който „Л.“ ЕООД цедира на "Г.К." ЕООД, вземането си придобито от „Н.С.М.“ ЕООД с договор от 04.06.2018г., а вместо заплащането на цена за прехвърленото вземане "Г.К." ЕООД се съгласява да опрости задължението на „М. 2011“ ЕООД към него – за заплащане на получените от него 300 тона пшеница, предназначени за „Г.К." АД. Опрощаването е уговорено под условие, което се изразява в извършването на съдебно прихващане между придобитото от "Г.К." ЕООД по този договор и вземането на „Г. К." АД към него за сумата от 75 000 лева, което вземане е прехвърлено на ищеца в настоящото съдебно производство. „Г.К.“ АД е уведомено за извършената цесия на 26.06.2018г., чрез свой служител в офиса.

При така установените факти, съдът направи следните правни изводи:  

В тази връзка предявените обективно съединени искове намират своето правно основание в разпоредбите на чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ вр. с чл.99, ал.2 от ЗЗД, чл.294, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.86 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на фактите, на които основава своето искане до съда. Фактите обаче на евентуално извършени плащания по дължими суми и за доставени стоки е в тежест на ответника.

В настоящата хипотеза съдът приема, че между праводателя на ищеца и ответното дружество по делото е възникнало облигационно правоотношение, с източник договор за продажба на пшеница. Това обстоятелство не е оспорено от ответника по делото. По силата на договорноправната връзка, в тежест на ответника е възникнало задължението да достави посочената стока, а в тежест на праводателя на ищеца - да заплати цената й. По делото няма спор по тези обстоятелства.

Страните спорят досежно факта на извършената доставка на процесната пшеница. Ответникът твърди, че е изпълнил добросъвестно задължението си да достави стоката, като я е предал на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явявало овластено да получи изпълнението. 

Несъмнено се установява по делото от представените доказателства, че „Г. К.“ АД не е получило стоката, предмет на договора за продажба. Това обстоятелство не се оспорва от ответното търговско дружество, тъй като то не твърди да е доставило пшеницата именно на „Г. К.“ АД. Изрично в договора за продажба е записано, че стоката се предава и приема с двустранно подписан протокол. Такъв по делото липсва. Не се и твърди от ответника да е бил съставян протокол за предаването и приемането на пшеницата. В този смисъл се явява и неоснователно възражението на ответника, че е изпълнил добросъвестно задължението си да достави стоката, като я е предал на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явявало овластено да получи изпълнението.  След като между купувача и продавача по една търговска сделка изрично е уговорено предаването и приемането на стоката да бъде извършено с писмен протокол, то няма как предаването на стоката от ответника на лице, което няма пълномощия да я получи, макар и да е посредничило при сключването на сделката, да се приеме, че е добросъвестно изпълнение на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явявало овластено да получи изпълнението. Това лице не фигурира никъде в документите подписани от страните. То не е било нито служител в едно от двете договарящи се дружества, нито е имало някога представителна власт за нито едно от тях. В този смисъл съдът не е и допуснал гласни доказателства на ответника за установяването на възражението му по чл.75, ал.2 от ЗЗД. Каквито и да са обстоятелствата по евентуалното посредничене между дружествата сключили сделката за покупко-продажба, то те не могат да се характеризират като недвусмислени, тъй като по делото не е налице двустранно подписан протокол за предаването на стоката, съобразно уговорката между страните по сделката. Нещо повече – в случая е налице и забраната на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК във вр. с чл.20а, ал.1 от ЗЗД.

Настоящият съдебен състав приема, че по делото няма ангажирани доказателства, „Г. К.“ АД да е приел окончателната фактура № 432/31.10.2017г. с предмет процесната пшеница, издадени от ответника, нито да я е осчетоводил надлежно.

В този смисъл и съгласно решение № 138/17.10.2011 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК, по т.д.№ 728/2010 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ отд., след като представител на ответника е подписал фактурите и след като последните са отразени в счетоводните регистри на ответното дружество, съответно е било ползвано правото на приспадане на данъчен кредит, то по силата на законова презумпция, установена в чл. 301 ТЗ се налага извода, че е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените работи.

В конкретния казус и с аргумент от противното щом фактурата не е надлежно осчетоводена или подписана от представител на „Г.К.“ АД, а няма и съставени приемо-предавателни протоколи за предаване и приемане на пшеницата, то презумцията на чл. 301 ТЗ е неприложима, предвид възражението на ответника.

С  чл. 301 от ТЗ е въведена законова презумпция, че ненадлежно представляваният търговец е потвърдил предприетите от негово име действия, ако веднага след тяхното узнаване не се е противопоставил на извършването им. За да се приложи  чл. 301 ТЗ, достатъчно е и да се докаже, че търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт действия или намерение да се ползва от целения с тях правен резултат. В настоящата хипотеза от доказателствата по делото не се установява такова мълчаливо одобрение от страна на „Г. К.“ АД на твърдените от ответника за извършени без представителна власт действия от страна на лицето Красимир Николов Кирилов.

Неоснователни са и направените от ответника възражения за прихващане, предвид разпоредбата на чл.103, ал.3 от ЗЗД и поради липсата на данни по делото за противопоставянето на „Г.К.“ ЕООД на цесията сключена между „Г. К.“ АД и настоящия ищец.

В случая е налице и хипотезата на чл. 87, ал.2 ЗЗД, тъй като кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако е налице забава, правеща изпълнението безполезно. „Г. К.“ АД е отправил до „Г.К.“ ЕООД изявление за разваляне на договора за продажба, получено от последния на 24.04.2018г., тъй като ответникът не е изпълнил в срока предоставен му с поканата за изпълнение от 15.11.2017г. Макар да  е била налице забава от страна на кредитора „Г. К.“ АД /чл.95 от ЗЗД/, след изтичането на срока за изпълнение предоставен с договора за продажба, а и след получаването на писмото от 15.11.2017г., с което е предоставен друг срок за изпълнение, „Г.К.“ ЕООД не е изпълнил на кредитора си, а и не се е възползвал от предоставените му правни възможности с разпоредбата на чл.97 от ЗЗД. В този смисъл изявлението за прекратяване на договора за продажба отправено от  „Г. К.“ АД е произвело своето действие. Изпълнението за посоченото дружество е станало безполезно края на месец април 2018г., тъй като предмет на неизпълнената престация е пшеница реколта 2017г., а не просто родово определена вещ – пшеница в определено количество, още повече, че длъжникът не е изпълнил и след повторно определен срок за изпълнение.

По възраженията на ответника, че договорът за цесия сключен между „Г.К.“ АД и настоящия ищец е недействителен, поради липса на основание и поради накърняване на добрите нрави, съдът намира че същите са неоснователни. Предвид направените по-горе изводи, посоченият договор за цесия не е без основание. Същият не накърнява и добрите нрави, тъй като в случая не е налице нееквивалентност на престациите по него. Въпросът за нееквивалентността на престациите, като основание по чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД за нищожност на сключения договор за цесия, съдът извежда от изложените обстоятелства в отговора на исковата молба. Абсолютната неравностойност на уговорените престации, не води автоматично до извода за нееквивалентност на престациите. Определянето на насрещните престации към момента на сключване на възмездния договор, какъвто е и процесния договор за цесия от 26.04.2018г., зависи от волята на страните в рамките на договорната свобода по чл. 9 ЗЗД. Начинът на определянето им, както и съдържанието им, зависи от конкретната воля на страните, съобразно която следва да се преценява твърдяната им нееквивалентност. По делото са направени доводи за опорочаване волята на страните по договора, тъй като бил сключен за да се злоупотреби с права, но такова или друго, различно тълкуване на договора не може да се направи, съобразно събраните по делото доказателства. Обстоятелството, че страните по този договор са свързани лица също не го прави нищожен.

    С оглед на изложеното, предявените искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ  като основателни и следва да бъдат уважени.

Основателността на главния иск предпоставя и основателност на предявеният акцесорен иск за законна лихва за забава на плащането на сумата от 75 000 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на сумата. От момента на подаване на исковата молба в съда следва да се приеме, че е отправена покана до ответника за заплащане на процесното вземане. Това е така, защото вземането е станало изискуемо след датата на прекратяването на договора за покупко-продажба, а това се е случило на 24.04.2018г. Преди тази дата вземането не е било изискуемо съответно не е можело да се отправи покана за изпълнението му. След датата 24.04.2018г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2018г., ответникът не е бил канен да изпълни процесното задължение. В този смисъл предявеният иск за заплащане на сумата от 3 958.33 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата от 75 000 лева, за периода от 27.11.2017г. до датата на подаване на исковата молба – 06.06.2018г., като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца направените по делото съдебни разноски, съразмерно на  уважената част от исковете в общ размер на 5 555.14 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и държавна такса за водене на делото.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА "Г.К." ЕООД с ЕИК ********* и адрес на управление ***, представлявано от управител М. А. Г. да заплати на „Б. Ф." ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** ливади-запад, ул. “Ралевица„ No 92, ет. 2, представлявано от управител Х. Х. У. , сумата в размер на 75 000 /седемдесет и пет хиляди/ лева, представляваща вземане на „Б. Ф." ООД придобито, въз основа на Договор за прехвърляне на вземане - цесия от 26.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковете – 06.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Б. Ф." ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** ливади-запад, ул. “Р.„ No 92, ет. 2, представлявано от управител Х. Х. У. против "Г.К." ЕООД с ЕИК ********** и адрес на управление ***, представлявано от управител М. А. Г. иск с правно основание чл.294, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.86 от ЗЗД за сумата в размер на 3 958.33 лв. /три хиляди деветстотин петдесет и осем лева и тридесет и три ст./, представляваща мораторна лихва за забава, изчислена върху главницата от 75 000 лева за периода от 27.11.2017г. до датата на подаване на исковата молба в съда.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, "Г.К." ЕООД с ЕИК *********** и адрес на управление ***, представлявано от управител М. А.Г. да заплати на „Б.Ф." ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** ливади-запад, ул. “Р.„ No 92, ет. 2, представлявано от управител Х. Х.У., направените по делото съдебни разноски, съразмерно на уважената част от исковете в размер на 5 555.14 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                 

                                                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: