№ 14523
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110102065 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 7256/17.01.2022 г., с
която „с“ ЕООД, ЕИК: **********, е предявило срещу з, ЕИК: ************
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 493,
ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждането на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 304,80 лева, представляваща
обезщетение за причинените на собствения на ищеца лек автомобил „Мерцедес“
„S 500“, с рег. № СВ 6918МК вреди, настъпили вследствие от ПТП, реализирано
на 02.12.2021 г. в гр. София, по вина на водача на лек автомобил „Мерцедес“ „S
550“, с рег. ************** чиято гражданска отговорност към датата на ПТП
била застрахована при ответника, и сумата от 304,80 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, представляващи
административни и транспортни разходи във връзка с некоректно определеното
застрахователно обезщетение от страна на ответника. В законоустановения срок
по чл. 131 ГПК от името на ответника е депозиран отговор на исковата молба, с
който се оспорват предявените искове.
Ищецът „с“ ЕООД, твърди, че на 02.12.2021 г., около 09:20 часа в гр.
София, между собствения на ищеца лек автомобил „Мерцедес“ „S 500“, с рег. №
СВ 6918МК, управляван от Невяна Ч.а, и лек автомобил „Мерцедес“ „S 550“, с
рег. ************** настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил
1
„Мерцедес“ „S 550“, с рег. ************** чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника към датата на ПТП. Поддържа, че в резултат на
описаното ПТП лек автомобил „Мерцедес“ „S 500“, с рег. № СВ 6918МК
претърпял вреди върху предна броня, преден десен калник и фар – преден десен –
блок комбинирани светлини на обща стойност 507,16 лв. /според оферта за
ремонт, предоставена от сервиз „Горов“ ЕООД/, като във връзка със заведена пред
ответника застрахователна претенция, последният е изплатил обезщетение от
202,36 лева, което според ищеца не репарирало пълната стойност на вредите,
причинени на лек автомобил „Мерцедес“ „S 500“, с рег. № СВ 6918МК в резултат
от твърдяното в исковата молба проишествие, поради което ответната страна
дължала допълнително обезщетение в размер на сумата от 304,80 лева. Ищецът
счита, че ответникът следва да му заплати и сумата от 304,80 лева,
представляваща обезщетение за административни и транспортни разходи,
сторени във връзка с некоректно определеното застрахователно обезщетение.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден да му заплати: сумата от сумата от 304,80 лева,
представляваща обезщетение за причинените на собствения на ищеца лек
автомобил „Мерцедес“ „S 500“, с рег. № СВ 6918МК вреди, настъпили вследствие
от ПТП, реализирано на 02.12.2021 г. в гр. София, по вина на водача на лек
автомобил „Мерцедес“ „S 550“, с рег. ************** чиято гражданска
отговорност към датата на ПТП била застрахована при ответника, и сумата от
304,80 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени
вреди, представляващи административни и транспортни разходи във връзка с
некоректно определеното застрахователно обезщетение от страна на ответника..
Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът ЗАД "Алианц България"
АД, чрез адвокат А. Б. – САК, е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът
признава фактите, че към дата на процесното ПТП – 02.12.2021 г., е бил
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за лек автомобил „Мерцедес“ „S 550“, с рег. № СВ 4664 НХ и че
във връзка с произшествието е заплатил на ищеца застрахователно обезщетение в
размер на 202,36 лева. Оспорва механизма на процесното ПТП и размера на
настъпилите вреди, като твърди, че изплатеното обезщетение репарира в пълен
размер настъпилите увреждания по собствения на ищеца автомобил и е
съобразено със средните пазарни цени, датата на първа регистрация на МПС-то,
периода на експлоатацията му и състоянието на отделните му детайли. В
2
условията на евентуалност, ответникът прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на лицето, управлявало собствения на ищеца
автомобил. Оспорва и претенцията за имуществени вреди.
Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо от доказване между
страните в производството, че на 02.12.2021 г., в гр. София, между лек автомобил
„Мерцедес“ „S 550“, с рег. ************** чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ЗАД "Алианц България" АД и лек автомобил „Мерцедес“ „S
500“, с рег. № СВ 6918МК, е реализирано ПТП, при което са причинени
имуществени щети по лек автомобил „Мерцедес“ „S 500“, с рег. № СВ 6918МК;
че щетите са причинени в резултат на виновно и противоправно поведение на
водача на лек автомобил „Мерцедес“ „S 550“, с рег. № СВ 4664 НХ; че към датата
на реализиране на процесното ПТП /02.12.2021 г./ гражданската отговорност на
лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Мерцедес“ „S 550“, с рег.
************** включително на водача Л. Л. Г. е била застрахована при
ответното дружество; че във връзка със заведена пред ответното дружество
застрахователна претенция, последното е заплатило в полза на собственика на лек
автомобил „Мерцедес“ „S 500“, с рег. № СВ6918МК, увреден при процесното
ПТП, застрахователно обезщетение в размер на 202,36 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ:
По предявения иск с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1
КЗ в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и
делинквента относно управлявания от последния автомобил, настъпването на
посочените в исковата молба вреди, техният размер, както и причинната връзка с
противоправно виновно поведение на деликвента. Вината се предполага – чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника
при условията на обратно пълно доказване.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
3
докаже, че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти, включително
възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача
на лек автомобил „Мерцедес“ „S 500“, с рег. № СВ6918МК.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо от доказване между
страните в производството, че на 02.12.2021 г., в гр. София, между лек автомобил
„Мерцедес“ „S 550“, с рег. ************** чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ЗАД "Алианц България" АД и лек автомобил „Мерцедес“ „S
500“, с рег. № СВ 6918МК, е реализирано ПТП, при което са причинени
имуществени щети по лек автомобил „Мерцедес“ „S 500“, с рег. № СВ 6918МК;
че щетите са причинени в резултат на виновно и противоправно поведение на
водача на лек автомобил „Мерцедес“ „S 550“, с рег. № СВ 4664 НХ; че към датата
на реализиране на процесното ПТП /02.12.2021 г./ гражданската отговорност на
лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Мерцедес“ „S 550“, с рег.
************** включително на водача Л. Л. Г. е била застрахована при
ответното дружество; че във връзка със заведена пред ответното дружество
застрахователна претенция, последното е заплатило в полза на собственика на лек
автомобил „Мерцедес“ „S 500“, с рег. № СВ6918МК, увреден при процесното
ПТП, застрахователно обезщетение в размер на 202,36 лева.
В настоящия случай не се спори по делото, че към 02.12.2021 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, з, е застраховало гражданската отговорност на лицата,
управляващи правомерно автомобил Мерцедес S550, рег. № СВ4664НХ,
включително и на водача Л. Л. Г.. Този факт е приет за безспорен и ненуждаещ се
от доказване в отношенията между страните по делото (с определението на съда
от 29.07.2022 г.).
Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца
юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45
ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, в това число Двустранен
констативен протокол за ПТП от 02.12.2021 г., заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена, приета и неоспорена от страните съдебна автотехническа
експертиза и показанията на свидетеля Л. Л. Г., се установява в производството,
4
че на 02.12.2021 г., около 09:20 часа, в гр. София, при излизане от частен терен
/паркинг/, водачът на лек автомобил Мерцедес S550, рег. № СВ4664НХ не
пропуска и реализира ПТП с движещия се по Околовръстен път лек автомобил
Мерцедес S500, рег. № СВ6918МК, при което са причинени щети по двете
участвали в проишествието моторни превозни средства.
Посочените по-горе доказателства са ясни, безпротиворечиви и
последователно разкриват един и същи механизъм на реализиране на твърдяното в
исковата молба ПТП, като същевременно по делото не са ангажирани
доказателства, които да опровергаят тези доказателства и да внесат съмнение
относно достоверността им, в частта, касаеща механизма на реализирне на
процесното проишествие. Същевременно от събраните в производството
доказателства, включително гласни такива, се налага единствен извод, че причина
за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил
Мерцедес S550, рег. № СВ4664НХ, който при движението си и при опит за
включване в движението по Околовръстен път /в района на Национален
исторически музей/ не е пропуснал движещия се по Околовръстния път
/правомерно и на път с предимство, съобразно лек автомобил Мерцедес S550, рег.
№ СВ4664НХ/ лек автомобил Мерцедес S500, рег. № СВ6918МК.
Следователно се налага извод, че на 02.12.2021 г., около 09:20 часа, в гр.
София, при излизане от частен терен /паркинг/, водачът на лек автомобил
Мерцедес S550, рег. № СВ4664НХ не пропуска и реализира ПТП с движещия се
по Околовръстен път лек автомобил Мерцедес S500, рег. № СВ6918МК, при което
са причинени щети по двете участвали в проишествието моторни превозни
средства; че щетите са причинени в резултат на виновно и противоправно
поведение на водача на лек автомобил Мерцедес S550, рег. № СВ4664НХ, който
при движението си и при опит за включване в движението по Околовръстен път /в
района на Национален исторически музей/ не е пропуснал движещия се по
Околовръстния път /правомерно и на път с предимство, съобразно лек автомобил
Мерцедес S550, рег. № СВ4664НХ/ лек автомобил Мерцедес S500, рег. №
СВ6918МК; че към датата на реализиране на процесното ПТП /02.12.2021 г./
гражданската отговорност на водачите на лек автомобил Мерцедес S550, рег. №
СВ4664НХ е била застрахована при ответното дружество.
Същевременно като допълнение следва да бъде посочено, че предвид
безспорното между страните обстоятелство, че по процесната претенция на
ищеца, предмет на настоящото производство, ответникът е заплатил сумата от
202,36 лева, следва да се приеме на още едно основание, че се е осъществило
5
признание на всички обуславящи факти за възникване на процесното право на
ищеца по иска с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.
Спорно е по делото, дали всички увреждания, твърдени от ищеца в
исковата молба, се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебна автотехническа експертиза се установява в
производството, че всички увреждания по лек автомобил Мерцедес S500, рег. №
СВ6918МК се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Съдът намира за неоснователно възржението на ответника, че от ищеца се
претендира и възстановяване на щети по процесния автомобил, които като време
са настъпили преди процесния пътен инцидент, респективно, не се намират в
пряка причинно-следствена връзка със същия. В хода на производството от
ответника се поддържа, че преди датата на реализиране на процесния инцидент по
лек автомобил Мерцедес S500, рег. № СВ6918МК са били налични места с
компроментирано лаково покритие, които не се намират в причинно-следствена
връзка с процесния пътен инцидент. Така поддържаните от ответното дружество
възражения останаха недоказани в производството. В производството е допуснато
изслушване на допълнителна съдебна автотехническа експертиза. Видно от
заключението на вещото лице по допуснатата допълнителна съдебна
автотехническа експертиза от представените по делото доказателства и нарочен
цветен снимков материал, не може да се определи с точност, т.е. със сигурност,
дали посочените от ответника места с компроментирано лаково покритие по
процесния автомобил Мерцедес S500, рег. № СВ6918МК, представляват
зацапвания или петна от корозия. Т.е. от събраните по делото доказателства не
може да се направи единствен правилен и обоснован извод, че посочените от
ответника места с компроментирано лаково покритие по процесния автомобил
Мерцедес S500, рег. № СВ6918МК, представляват петна от корозия,
съществували преди датата на пътния инцидент. Още повече, че горепосоченото
възражение, че преди датата на реализиране на процесния инцидент по лек
автомобил Мерцедес S500, рег. № СВ6918МК са били налични места с
компроментирано лаково покритие, които не се намират в причинно-следствена
връзка с процесния пътен инцидент, се направи от името на ответника едва в
първото по делото заседание, като същевременно се позовава на извършения оглед
на автомобила /който е извършен преди завеждане на исковата молба в съда/ и на
изготвен при същия оглед снимков материал, който е бил известен на ответника
още към момента на получаване на препис от исковата молба, ведно с
6
приложенията към нея, респективно възражението е могло и следвало да бъде
направено още с отговора на исковата молба, а не едва в проведеното по делото
първо открито съдебно заседание. Като допълнение следва да се посочи, че по
делото категорично се установява, че във връзка с процесното ПТП на лек
автомобил Мерцедес S500, рег. № СВ6918МК са причинени увреждания по
преден десен калник, преден десен фар – блок комбинирани светлини и предна
броня. Горното обстоятелство се установява от събраните по делото
доказателства, в това число приетия и неоспорен от страните двустранен
констативен протокол за ПТП; изготвен от ЗАД „Алианц България“ списък на
констатирани увреждания, при проведия оглед на процесния автомобил;
заключението на вещото лице по допусната, изготвена и приета в производството
съдебна автотехническа експертиза и показанията на свидетеля Л. Л. Г..
Следователно, дори да се приеме извод, че посочените от името на ответното
дружество места с компроментирано лаково покритие по процесния автомобил
Мерцедес S500, рег. № СВ6918МК, представляват петна от корозия,
съществували преди датата на пътния инцидент, то същите се намират върху
детайли, за които безспорно се установи в производството, че са увредени именно
в резултат от процесното ПТП, вина за реализирането на което има именно
водачът на лек автомобил Мерцедес S550, рег. № СВ4664НХ, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответното дружество към датата на
реализиране на инцидента, т.е. възстановяването на щетите по същите детайли
следва да бъде възложено в тежест на ответното дружество, доколкото същите
безспорно са увредени при процесното ПТП и боядисването на преден десен
калник и на облицовката на предна броня на процесния автомобил Мерцедес
S500, рег. № СВ6918МК е наложително, за да могат да бъдат отстранени щетите,
причинени върху автомобила в резултат от процесното ПТП.
При така изложените по-горе съображения, съдът приема, че се
установяват всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а
презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше опровергана.
В заключение, съдът приема, че събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства установяват предпоставките от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" з, ЕИК: ************
дължи да заплати обезщетение за доказаните имуществени вреди на увреденото
лице.
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета по
7
делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че
срокът на експлоатация на лек автомобил Мерцедес S500, рег. № СВ6918МК, към
датата на процесното събитие /02.12.2021 г./ е приблизително 15 години, считано
от датата на първоначалната му регистрация – 2006 г. и че стойността необходима
за възстановяване на щетите, причинени на процесния лек автомобил Мерцедес
S500, рег. № СВ6918МК, определена на база средни пазарни цени /към датата на
ПТП/ е в размер на 593,56 лева. От заключението на вещото лице по допуснатата,
изготвена и приета в производството допълнителна съдебна автотехническа
експертиза се установява по делото, че стойността необходима за възстановяване
на лек автомобил Мерцедес S500, рег. № СВ6918МК, изчислена по експертна
оценка, съгласно методиката по застраховка Гражданска отговорност е в размер
на 312,33 лева.
По отношение на размера на дължимото от ответника застрахователно
обезщетение, следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386,
ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност. Съгласно константната съдебна практика /включително на ВКС/,
дължимото обезщетение, следва да бъде определено по пазарната стойност на
ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение не може да
надвишава действителната (при пълна увреда), респ. възстановителната (при
частична увреда) стойност на увреденото имущество, а действителната, респ.
възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност
към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна
се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя
възстановителната застрахователна стойност като стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Следователно, размерът на застрахователното обезщетение се определя,
съобразно доказания размер на претърпяната, вследствие застрахователното
събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ.
възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната
му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага
8
коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
застрахователна стойност (вж. Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009
г., І Т. О., ВКС, Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т. О., ВКС).
Същевременно, по становище на настоящия съдебен състав, деликтната
отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес (увреденото
лице да бъде поставено в състоянието преди деликта), но за постигане на тази цел
на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите
с овехтени (вече употребявани) части, доколкото те несъмнено се характеризират
с по-ниско качество и различна техническа характеристика от новите материали, а
и в някои случаи влагането им би било невъзможно предвид спецификата на
увредената част.
Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за
възстановяване на вещта, като делинквентът, респ. застрахователят на
гражданската му отговорност, понесе и отговорността за влагането на нови части
при отстраняване на щетите.
Предвид горното и събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено по делото, че действителната стойност на вредата по средни пазарни
цени е в размер на 593,56 лева, какъвто е и размерът на обезщетението, на което
ищецът има право. Възражението на ответника, че в случая, следва да се определи
обезщетение, в полза на ищеца, изчислено съгласно Методика за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съдът
намира за неоснователно. Методиката не дерогира приложението на разпоредбите
на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя.
Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС
в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на
застрахователното обезщетение е ограничена само до минимален размер,
съобразно с правилата, заложени в Методиката. При съдебно предявена
претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва
заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да
проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към
Наредба № 24/08.03.2006 г. /в този смисъл решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д.
№ 652/2009 г., ВКС, І т.о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т.д. № 156/2009 г.,
9
ВКС, I т.о. и решение № 6 от 02.02.2011 г. по т.д. № 293/2010 г., ВКС, I т.о., по КЗ
- отм., която съдебна практика не е загубила своята актуалност/.
Следователно и предвид изложените по-горе съображения, се налага извод,
че размерът на обезщетението, на което ищецът има право е 593,56 лева. Между
страните не се спори и се установява от събраните по делото доказателства, че във
връзка със заведена пред ответното дружество застрахователна претенция,
последното е заплатило в полза на собственика на лек автомобил „Мерцедес“ „S
500“, с рег. № СВ6918МК, увреден при процесното ПТП, застрахователно
обезщетение в размер на 202,36 лева. Предвид горното се налага извод, че ищецът
има право на застрахователно обезщетение в размер на още 391,20 лева, но
доколкото от ищеца се претендира сума в по-малък размер, а именно 304,80 лева,
то предявеният иск с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ се
явява основателен и доказан за пълния предявен размер.
Предвид доказаната основателност на предявения иск с правно основание
чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ, настоящият съдебен състав намира, че
следва да разгледа направеното при условията на евентуалност възражение, от
името на ответника, за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лек
автомобил „Мерцедес“ „S 500“, с рег. № СВ6918МК.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за
съдилищата съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си
практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл.
290 ГПК практика (решение № 45 от 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о.,
решение № 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т. д. №
623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І т. о.,
решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по
т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г.,
на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.) Върховният касационен съд последователно е застъпвал
становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание
чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението
на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от
пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно
да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в
тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното
10
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява
пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент
на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Във всички
случаи съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване
на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
правоимащото лице.
С отговора на исковата молба е наведено бланкетно възражение за наличие
на осъществено от водача на лек автомобил „Мерцедес“ „S 500“, с рег. №
СВ6918МК поведение, довело до съпричиняване на вредоносния резултат, а
именно до настъпване на вредите по процесния лек автомобил. В отговора на
исковата молба и в хода на производството не е конкретизирано в какво се твърди
от ответника, че се изразява поведението на водача на лек автомобил „Мерцедес“
„S 500“, с рег. № СВ6918МК, с което последният да е допринесъл за
реализирането на вредоносния резултат, което е самостоятелно основание за
оставяне без уважение на релевираното от името на ответното дружество
възражение за съпричиняване, доколкото не се сочат конкретни действия и
поведение на водача на лек автомобил „Мерцедес“ „S 500“, с рег. № СВ6918МК,
които да са допринесли за реализиране на вредоносния резултат. Такива се излагат
едва в представената от името на дружеството ответник писмена защита,
депозирана на 23.11.2022 г., след приключване на съдебно дирене пред първата
инстанция, а именно, че непосредствено преди реализиране на инцидента, водачът
на лек автомобил „Мерцедес“ „S 500“, с рег. № СВ6918МК не е наблюдавал
непрекъснато пътната обстановка и по този начин не е успяла да възприеме
извършващия маневра за включване в движението лек автомобил Мерцедес S550,
рег. № СВ4664НХ, респективно да изчака включването на последния автомобил в
движението, като настоящият съдебен състав намира, че конкретизиране на
възражението за съпричиняване едва в представените от името на страната
писмени бележки, т.е. след събиране на всички допуснати в първоинстанционното
производството доказателства, не е допустимо и е самостоятелно основание за
неоснователност на направеното възражение.
11
Същевременно, при съвкупна преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, съдът приема, че по делото не се установява водачът лек
автомобил „Мерцедес“ „S 500“, с рег. № СВ6918МК да е допринесъл с
поведението си за настъпване на вредоносния резултат от реализираното на
02.12.2021 г. събитие. От събраните по делото доказателства се установи в
производството, че на 02.12.2021 г., около 09:20 часа, в гр. София, на ул.
Околовръстен път /в района на Национален исторически музей/ водачът на лек
автомобил „Мерцедес“ „S 500“, с рег. № СВ6918МК е бил спрял и изчаквал
разрешителен сигнал на светофарната уредба в колона от автомобили, като в
същото време лек автомобил Мерцедес S550, рег. № СВ4664НХ, управляван от
свидетеля Л. Л. Г. е излизал от паркинг на ММ Ауто с намерение за включване в
движението по ул. Околовръстен път. От събраните по делото доказателства се
установи в производството, че при разрешен сигнал на светофарната уредба
автомобилите, които се намирали пред лек автомобил „Мерцедес“ „S 500“, с рег.
№ СВ6918МК потеглили, като останало разстояние между тях и процесния
автомобил, в който момент водачът на лек автомобил Мерцедес S550, рег. №
СВ4664НХ решил да предприеме маневра за включване в движението без да се
убеди, че има възможност за това. Следва да се посочи, че лек автомобил
„Мерцедес“ „S 500“, с рег. № СВ6918МК се е движил правомерно в лентата си за
движение по ул. Околовръстен път. Задължение за водачът на лек автомобил
Мерцедес S550, рег. № СВ4664НХ е да се увери, че има възможност за
извършване на предприетата маневра и да пропусне всички движещи се по
платното за движение, в което желае да се включи, автомобили, преди да
предприеме маневрата. Именно неизпълнение на горното задължение от страна на
водача на лек автомобил Мерцедес S550, рег. № СВ4664НХ е довело и до
реализиране на вредоносния резултат. От събраните по делото доказателства не се
установява поведение на водача на лек автомобил „Мерцедес“ „S 500“, с рег. №
СВ6918МК, което да е допринесло за реализиране на вредоносния резултат.
Посоченото от свидетеля Г., че му се е сторило, че водачът на лек автомобил
„Мерцедес“ „S 500“, с рег. № СВ6918МК го „пропуска“, за да се включи в
движението, представляват вътрешно субективно възприятие на свидетеля за
факти от обективната действителност, които не могат да обвържат съда.
Същевременно показанията му в тази им част не кореспондират с останалия
събран по делото доказателствен материал, а са в противоречие и с показанията на
свидетеля в останалата им част, в която изрично свидетелят посочи, че именно
той носи вина и е станал причина за реализиране на проишествието /в случай, че
12
същият е с вътрешното убеждение, че е пропуснат от водача на лек автомобил
„Мерцедес“ „S 500“, с рег. № СВ6918МК, то не следва да се вижда отговорен и
виновен за реализиране на проишествието/.
Следователно, съдът приема, че направеното от името на ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на на
лек автомобил „Мерцедес“ „S 500“, с рег. № СВ6918МК е неоснователно и не
следва да бъде уважено.
Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 493, ал.
1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ се явява основателен и доказан до пълния предявен
размер от 304,80 лева, респективно следва да бъде уважен, като ответното
дружество бъде осъдено да заплати в полза на ищеца горепосочената сума.
По иска с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД:
По иска с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличие на виновно и противоправно поведение на лица, работещи при
ответника, във връзка с изплащането на процесното застрахователно обезщетение,
вследствие от което ищецът е претърпял твърдените в исковата молба
имуществени вреди в размер на 304,80 лева.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
С исковата молба се претендира сумата от 304,80 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищцовото дружество имуществени вреди,
изразяващи се в извършени административни и транспортни разходи, сторени във
връзка с некоректно определеното от ответника застрахователно обезщетение. С
оглед събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че
по делото не е проведено пълно и главно доказване на обстоятелството, че във
връзка със заведената пред ответното дружество щета, във връзка с процесния
пътен инцидент, от последното са извършени противоправни действия при
разглеждането на щетата и определяне на дължимото застрахователно
обезщетение. На следващо място, следва да се посочи, че от страна на ищцовото
дружество не са представени доказателства, от които да се приеме за установено,
по безспорен и категоричен начин, че същото действително е претърпяло
твърдените в исковата молба имуществени вреди, изразяващи се в извършени
административни и транспортни разходи, сторени във връзка с некоректно
определеното от ответника застрахователно обезщетение.
Предвид горното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание
13
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
имат и двете страни в производството.
От името на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски, като са представени и доказателства за извършването на такива в
производството, а именно за заплатена държавна такса в размер на 100,00 лева и
за заплатен депозит за вещо лице в размер на 350,00 лева.
Предвид гореизложените съображения и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК з,
ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: ***************,
следва да бъде осъдено да заплати в полза на с ЕООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: ************************ сумата от 225,00
лева, представляваща разноски в производството пред СРС, съразмерно на
уважената част от предявените искове.
От името на ответника своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, а именно за заплатен депозит за вещо лице
по съдебна автотехническа експертиза в размер на 250 лева, за заплатен депозит
за свидетел при режим на призоваване в размер на 70 лева и за адвокатско
възнаграждение в размер на 360,00 лева, като са представени и доказателства за
действителното извършване на претендираните разноски.
Предвид гореизложените съображения и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК с
ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
************************ следва да бъде осъден да заплати на з, ЕИК
************, със седалище и адрес на управление: ***************, сумата от
340,00 лева, представляваща разноски в производството пред СРС, съразмерно на
отхвърлената част от предявените искове.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА з, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление:
***************, следва да бъде осъдено да заплати в полза на с ЕООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: ************************ на
основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 304,80 лева,
представляваща обезщетение за причинените на собствения на ищеца лек
14
автомобил „Мерцедес“ „S 500“, с рег. № СВ 6918МК вреди, настъпили вследствие
от ПТП, реализирано на 02.12.2021 г. в гр. София, по вина на водача на лек
автомобил „Мерцедес“ „S 550“, с рег. ************** чиято гражданска
отговорност към датата на ПТП била застрахована при ответника.
ОТХВЪРЛЯ предявения от с ЕООД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Красна поляна, бл. 344, вх. Д, ет. 7, ап. 110
против з, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление:
*************** осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, за
осъждането на з, ЕИК ************ да заплати на с ЕООД, ЕИК **********,
сумата от 304,80 лева, представляваща обезщетение за претърпени от с ЕООД
имуществени вреди, изразяващи се в извършени административни и транспортни
разходи във връзка с некоректно определеното застрахователно обезщетение от
страна на з.
ОСЪЖДА з, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление:
***************, следва да бъде осъдено да заплати в полза на с ЕООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: ************************ на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 225,00 лева, представляваща разноски в
производството пред СРС, съразмерно на уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА с ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. Красна поляна, бл. 344, вх. Д, ет. 7, ап. 110 да заплати в полза на з,
ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: ***************, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 340,00 лева, представляваща разноски в
производството пред СРС, съразмерно на отхвърлената част от предявените
искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15