№ 235
гр. Монтана, 12.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно
наказателно дело № 20231630200973 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № № 23-0996-000191/21.02.2023 г. на
Началник сектор „ПП“ при ОДМВР Монтана на А. Ц. А., ЕГН ********** от
село З, обл. Монтана, е наложено административно наказание глоба в размер
на 300,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 7 месеца на
основание чл. 175, ал. 3,пр. 1 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление А.,
обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид на това моли
съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован не се явява. Явява се упълномощения му
представител адв. ВИ от АК Монтана. Същата застъпва становище НП да
бъде отменено на основание член 28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна редовно призована не се явява.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата
основания, намира за установено следното от фактическа страна:
На 15.08.2022 година А. Ц. А., ЕГН ********** закупил лек автомобил
марка „Форд“, модел „Галакси“ с рег. № М ХХХХ АР. От момента на
придобиване правото на собственост за А. възникнало задължение в
двумесечен срок да пререгистрира автомобила в сектор „ПП“ при ОДМВР
Монтана на свое име. А. не изпълнил това свое задължение, поради което на
17.10.2022 година на основание член 143 ал.15 от ЗДвП, служебно била
1
прекратена регистрацията на МПС-то. На 05.11.2022 година в 23:40 часа, в
община Монтана, по второкласен път ІІ - 81, в района на км. 111+600, с
посока на движение от гр. Монтана към гр. Лом, при управление на МПС с
рег. № М ХХХХ АР, А. бил спрян за рутинна проверка от служителите на
сектор „ПП“ при ОДМВР Монтана – З. и Д., които установили, че лекият
автомобил е със служебно прекратена регистрация.
На А. Ц. А., ЕГН ********** от село З, обл. Монтана, бил съставен
АУАН № GA 800001/05.11.2022 г за допуснато нарушение по член 140,ал.1,
пр. 1 от ЗДвП. АУАН е съставен от свидетеля по настоящата производство –
мл.автоконтрольор в сектор „КАТ“ при ОДМВР Монтана З. З.. Свидетел-
очевидец на установеното нарушение бил М. Д.. Препис от акта бил връчен
на А., като същият нямал възражения.
С мотивирана резолюция от 07.11.2022 година
административнонаказателното производство по съставения АУАН било
прекратено, поради наличие на данни за престъпление по член 345,ал.2 от НК,
а материалите по преписката изпратени на РП Монтана. С постановление от
14.02.2023 година РП Монтана направила отказ да образува досъдебно
производство по член 345,ал.2 от НК. Материалите по прокурорската
преписка били изпратени в ОДМВР Монтана с оглед ангажиране на
административнонаказателна отговорност за извършено нарушение на ЗДвП.
След връщане на материалите от РП Монтана административнонаказващият
орган издал обжалваното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз
основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното
производство.
Съдът като взе предвид приетата фактическа обстановка, становищата
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира
че жалбата е ДОПУСТИМА - подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав счита, че обжалваното наказателно постановление отговаря на
изискванията на процесуалния закон. Видно от приложената по делото
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните
работи, актосъставителят по делото е оправомощен да съставя актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП. НП е издадено от
компетентно длъжностно лице, оправомощено по реда на същата заповед.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване
на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното
задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
2
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от
административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания
при издаването на двата административни акта относно техните
задължителни реквизити , съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и
чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Спазени са всички задължителни реквизити необходими
за законосъобразното ангажиране на предвидена в ЗАНН
административнонакзателна отговорност на виновното лице.
Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
В настоящия случай се касае за извършено нарушение на ЗДвП по
смисъла на член 140,ал.1 от ЗДвП вменяваща задължение на участниците в
движението да управляват надлежно регистрирани превозни средства.
Безспорно е установено, че в конкретния случай жалбоподателят А. е
осъществил от обективна страна горепосоченото нарушение, тъй като към
05.11.2022 година същият е управлявал МПС със служебно прекратена
регистрация. Служебното прекратяване на регистрацията приравнява
процесното МПС на нерегистрирано по съответния ред такова. За да се
приеме обаче, че нарушението е извършено, е необходимо да са налице и
доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителя е
бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е със
служебно прекратена регистрация. Доказателствата по делото не позволяват
формирането на такъв извод. А. не е бил уведомен по какъвто и да било начин
и съответно не е знаел за служебно прекратената регистрация на процесния
автомобил, направена на 17.10.2022 г. Следствие на това не може да се
формира несъмнен извод, че същият е осъзнавал общественоопасния характер
на извършеното от него действие по управление на нерегистриран по
съответния ред автомобила и не е предвиждал или допускал настъпването на
общественоопасни последици. От своя страна, липсата на субективна страна
от състава на нарушението по чл. 175, ал. 3, във връзка с чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП прави деянието, осъществено от жалбоподателя, несъставомерно.
Налице е т. нар. извинителна грешка по смисъла на чл. 14 от Наказателния
кодекс. Съгласно цитираната разпоредба незнанието на фактическите
обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва
умисъла относно това престъпление като съгласно ал. 2 на същия член тази
разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на
фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В тази връзка и
предвид разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, следва да се приеме, че в
конкретния случай липсва умисъл за извършване на нарушението, доколкото
в хода на производство не се събраха доказателства А. да е бил известен
относно факта на дерегистрация на автомобила, който факт принадлежи към
състава на разглежданото нарушение. В същата насока са и изводите на
представителя на РП Монтана относно липсата на представа у А., че
3
управлява МПС със служебно прекратена регистрация, поради която причина
същият счита, че не са налице доказателства за осъществяване на състава на
престъплението по член 345, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК от субективна страна.
Дори в конкретния случай административнонаказващия орган да е
приел, че нарушението е осъществено и от субективна страна, настоящият
състав на съда намира, че е следвало да се обсъди приложението на
разпоредбата на член 28 от ЗАНН, т. нар. „маловажен случай“.
Административно наказващият орган не е обсъдил и взел под внимание,
срокът в който МПС-то е било със служебно прекратена регистрация и дали
от това са настъпили някакви общественоопасни последици. Не е взето под
предвид обстоятелството, че веднага след констатиране на нарушението
собственикът е подал необходимите документи за пререгистрация на
автомобила. От административно наказващият орган не е взето предвид и
дали в конкретния случай предвиденото в закона административно наказание
съответства на тежестта на извършеното нарушение.
Всичко изложено по-горе налага извода, че в конкретния случай
атакуваното наказателно постановление е издадено без да е установено
безспорно наличието и формата на вината на извършителя на нарушението,
както и без изобщо да се обсъди възможността за приложение на
разпоредбата на член 28 от ЗАНН, с оглед на тежестта на извършеното и
съответното предвидено наказание. Имайки предвид гореизложеното за
настоящия съд се налага извода, че атакуваното наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото следва въззиваемата страна да заплати и
направените и претендирани от жалбоподателя разноски по водене на делото
в размер на 400. 00 лева за адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Районен съд - Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0996-000191/21.02.2023 г.
на Началник сектор „ПП“ при ОДМВР Монтана, с което на А. Ц. А., ЕГН
********** от село З, обл. Монтана, е наложено административно наказание
глоба в размер на 300,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 7
месеца на основание чл. 175, ал. 3,пр. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63 от ЗАНН ОДМВР Монтана да
ЗАПЛАТИ на А. Ц. А., ЕГН ********** от село З, обл. Монтана,
направените по водене на делото разноски в размер на 400.00 лева адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-
4
дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5