Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 14.10.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на
прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. №162/2020г.
по описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 63/02.07.2020г., постановено по а.н.д. № 130/2020г.,
Троянски районен съд, пети състав е отменил като незаконосъобразно Наказателно
постановление (НП) № 11-0001360/21.04.2020г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ (ДИТ) Ловеч, с което за извършено нарушение на чл.62, ал.1
във вр. с чл.61, ал.1 от Кодекса на труда КТ), на „Макролайн“ ООД с ЕИК *********
и адрес и седалище на управление с. Калейца, обл. Ловеч, местност „Калейшко
ханче“, представлявано от управителя М.Н., в качеството му на работодател, е
наложено на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ административно
наказание – имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Така постановеното решение е обжалвано в законния срок
с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – ДИТ Ловеч, страна по а.н.д. №
130/2020г. по описа на Троянски РС.
В касационната жалба се твърди, че оспореното решение
е неправилно поради противоречие с материалния закон. Твърди се, че нарушението
е установено по безспорен начин с валидни и допустими законови средства, и
неправилно съдът е кредитирал свидетелските показания на И., писмените
обяснения на свидетеля С. и представения граждански договор, без да съобрази
попълнената от лицето декларация. Излага се, че от доказателствата се
установява престирането на работна сила и тези отношения следва да се уредят
като трудови със сключването на трудов договор. Претендира се отмяна на
решението на РС Троян и потвърждаване на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
представлява. В писмено становище поддържа жалбата на заявените в нея основания,
като моли съдът да вземе предвид Решение № 123/30.06.2020г. по адм. дело №
163/2020г. по описа на АС Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на „Макролайн“
ООД против постановление за обявяване на трудово правоотношение. Моли да се отмени
оспореното решение и се потвърди НП.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание се
представлява от упълномощен адвокат, който оспорва касационната жалба и моли да
се остави в сила решението на районния съд.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Ловеч, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по
принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци
на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния
закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира
касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че на 04.03.2020г. служители
в ДИТ Ловеч извършили проверка в обект – Цех за производство на пелети, находящ
се в с. Калейца, местност „Калейшко ханче“, експлоатиран от „Макролайн“ ООД. За
извършената проверка бил съставен Протокол за оглед изх. № 11-С-04-25 от
04.03.2020г. При тази проверка в цеха били заварени да работят три лица, сред
които и Н.И. И., която работела като оператор на сушилня. И. попълнила
собственоръчно декларация, в която отразила, че работи към фирма „Макролайн“
ООД в проверявания обект – цех за производство на пелети, като оператор на
сушилня, по граждански договор за дата 04.03.2020г. с продължителност на
работния ден 4 часа. Отразила още в декларацията, че е започнала работа на
04.03.2020г. в 13.00 часа, работи със средства, предоставени от фирмата, има
работно място, с уговорено възнаграждение в размер на 30.00 лева, и че е
подписала с „Макролайн“ ООД граждански договор.
При извършена на 12.03.2020г. в ДИТ Ловеч проверка на
представени от пълномощник на управителя на „Макролайн“ ООД документи било
установено, че за Н.И. И. не е представен писмен трудов договор, а е представен
договор за услуга с личен труд от 04.03.2020г. за раздробяване на дървесина.
Установено било, че И. е имала сключен трудов договор с дружеството за
длъжността „машинен оператор дърводелство“, но същият е бил прекратен на
25.02.2020г. С Постановление изх. № 20015093 от 16.03.2020г. на основание
чл.405а, ал.1 от КТ било обявено съществуването на трудово правоотношение между
„Макролайн“ ООД и Н.И. И. за извършване на работа като „машинен оператор
дърводелство” в експлоатирания от „Макролайн“ ООД обект „Цех за производство на пелети“,
намиращ се в с. Калейца, местност „Калейшко ханче“, считано от 04.03.2020г.
На 20.03.2020г. от гл. инспектор при ДИТ Ловеч бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 11-0001360 против
„Макролайн“ ООД. В акта било прието за установено, че дружеството в качеството
си на работодател е извършило нарушение на трудовото законодателство, като не е
сключило писмен трудов договор с Н.И. И. за предоставената от нея работна сила
като „машинен оператор дърводелство“ в експлоатирания от дружеството обект „Цех
за производство на пелети”, намиращ се в с. Калейца, местност „Калейшко ханче“,
с което е нарушена разпоредбата на чл.62, ал.1 във вр. с чл.61, ал.1 от Кодекса
на труда. В акта не било вписано възражение, но такова било подадено в
законоустановения тридневен срок. Въз основа на цитирания АУАН било издадено
обжалваното наказателно постановление.
За да отмени НП, районният съд приел, че „Макролайн“
ООД не е извършило нарушението по чл.62, ал.1 във връзка с чл.61, ал.1 от КТ.
На първо място съдът изложил, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства не се установява по безспорен начин жалбоподателят да е извършил вмененото
му административно нарушение. Не било доказано категорично, че жалбоподателят е
имал качеството на работодател по трудово правоотношение, след като от гласните
и писмени доказателства по делото било видно, че липсват елементите на трудово
правоотношение по чл.66, ал.1, т.1 до т.8 от КТ включително, а е налице договор
за изработка или услуга по смисъла на чл.9 от ЗЗД за извършване на определен
обем работа по раздробяване на дървесина за целите на поетата от дружеството
поръчка, като тази работа е следвало да бъде извършена в рамките на около 4
часа срещу договорено възнаграждение в размер на 30 лева. Решаващият състав
направил извод, че по горните мотиви не се установява Н.И. да е престирала
работна сила в полза на „Макролайн“ ООД, за да е налице трудово правоотношение
между страните и оттам да е необходимо сключването на трудов договор между тях,
съответно не е налице описаното в НП нарушение. На следващо място районния съд
приел, че няма доказателства приложеното по делото постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение между „Макролайн“ ООД и И., издадено
от ДИТ Ловеч, да е влязло в сила и да не е обжалвано.
Настоящият състав намира посочените касационни
основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на
проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в
съответствие с приложимия материален закон.
Съгласно чл.61, ал.1 от КТ трудовият договор се
сключва между работника или служителя и работодателя, преди постъпване на
работа. Трудовият договор с сключва в писмена форма – чл.62, ал.1 от КТ.
При нарушение на горните разпоредби, работодателят се
наказва с „глоба“ или „имуществена санкция“ от 1 500 лв. до 15 000 лв. съгласно
санкционната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ.
За да се приеме извършено нарушение на чл.62, ал.1 вр.
с чл.61, ал.1 от КТ, следва по несъмнен начин да е установено както съществуването
на трудово правоотношение между работодателя и лицето, предоставящо работна
сила, така и качеството „работодател“ на физическото или юридическото лице,
което е наело работника.
В процесния случай констатациите в АУАН и НП са оборени
както от доказателствата по делото, така и от влязлото в сила Решение № 168 от 11.09.2020г.
по адм.д. № 161/2020г. на Административен съд Ловеч. С последното е отменено постановление,
издадено от контролни органи на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Ловеч, с изх.
№ 20015093 от 16.03.2020г. за обявяване съществуването на трудово
правоотношение между „Макролайн“ ООД като работодател и Н.И. И. като работник за
извършване на работа като „машинен оператор дърводелство“, считано от
04.03.2020г.
Предмет на цитираното дело на АС Ловеч е бил
законосъобразността на акта, касаещ именно процесното спорно правоотношение
между „Макролайн“ ООД като работодател и И. като работник, нает от
работодателя. В мотивите си административният съдия изрично е приел, че
постановлението по чл.405а, ал.1 от КТ е издадено, без да е установено
фактически съществуващо трудово правоотношение между „Макролайн“ ООД и И. по
предоставяне на работна сила на длъжността „машинен оператор дърводелство“,
което на основание чл.1, ал.2 от КТ следва да бъде оформено като трудово.
Прието е още в решението на административния съд, че не е доказано по безспорен
начин качеството „работодател“ за „Макролайн“ ООД, за да съществува за него
задължение да сключи трудов договор с Н.И.. Решението по адм.д. № 161/2020г. на
АС Ловеч не е било обжалвано от ДИТ Ловеч и е влязло в сила.
Съгласно чл.228 във вр. с чл.177, ал.1 от АПК, при
отмяна на оспорения административен акт съдебното решение има действие по
отношение на всички. В случая следва да се зачете решението на АС Ловеч, с
което е отменено постановлението по чл.405а, ал.1 от КТ за съществуване на
трудово правоотношение между „Макролайн“ ООД като работодател и И. като
работник. След като с влязъл в сила съдебен акт е прието между същите страни,
които са страни и в настоящото производство, че не е доказано „Макролайн“ ООД да
има качеството на „работодател“ спрямо И., респективно съществуването на
трудово правоотношение, то не се установява извършено от наказаното лице
нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.61, ал.1 от КТ. Горното води до
незаконосъобразност на НП, както правилно е приел и РС.
Неоснователни са възраженията на касатора, свързани с
дадените от И. писмени обяснения в хода на административното производство. По
тези оплаквания районният съд е изложил подробни мотиви, които касационният съд
споделя и не е необходимо да повтаря – чл.221, ал.2, изр. второ от АПК.
Неоснователно е и позоваването на решението по адм.д.
№ 163/2020г. на Административен съд Ловеч. В АС Ловеч са били образувани три
дела с жалбоподател „Макролайн“ ООД и ответник ДИТ Ловеч, и с предмет
постановления за обявяване на трудови правоотношения между дружеството и
физически лица. В две от делата съдът е отменил постановленията, а в третото е
отхвърлил оспорването, като всяко дело е било решавано съобразно спецификите на
конкретния случай и доказателствата по него. Нито едно решение не е било
обжалвано от загубилата страна, те са се съгласили с изводите на съда за всеки
конкретен случай, независимо от изхода на делото. В този смисъл от ДИТ Ловеч не
е било обжалвано Решение № 168 от 11.09.2020г. по адм.д. № 161/2020г. на
Административен съд Ловеч, което безспорно е относимия към процесния случай
съдебен акт, следователно дирекцията се е съгласила с изводите на съда за липса
на трудово правоотношение между страните, поради което позоваването на други
дела и съдебни актове е ирелевантно.
По изложените съображения настоящият състав намира за
неоснователни възраженията на касатора, а решението на Троянски районен съд за
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради
което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението,
съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата
отмяна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.
последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки
административен съд, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 63/02.07.2020г., постановено
по а.н.д. № 130/2020г. на Троянски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.