Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 18.12.2017г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Мария
Кузева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от
съдия Чардаков гр.д. №1413/2017г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК са предявени
установителни искове с правно чл.286, ал.1 ТЗ вр. чл.266, ал.1 и чл.86 ЗЗД за
съществуване на вземане в размер на 11758,17лв. с включен ДДС - дължимо
възнаграждение по договор за изработка, ведно със законната лихва за забава от
подаване на заявлението на 24.2.2017г. до плащането на дълга, както и лихва за
забава за минало време /20.8.2016г. – 23.2.2017г./ в размер на 213,61лв.
Ищецът „Булагро машини“ АД твърди
да е в трайни търговски отношения с ответника „Найденов агро 86“ ЕООД,
включващи и договор за изработка /ремонт на земеделски машини с части на
изпълнителя/, по който престирал точно, а ответникът приел работата, но не
платил дължимото възнаграждение по издадените фактури, както следва:
№**********/5.7.2016г. на стойност 571,36лв., с падеж 19.8.2016г.; №**********/11.11.2016г.
на стойност 5137,68лв., с падеж 26.12.2016г. и №**********/11.11.2016г. на
стойност 6049,13лв., с падеж 26.12.2016г. За везането си ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №677/2017г. на ПРС.
Поради подадено от длъжника възражение по чл.414 ГПК иска установяване на
задължението в размера по заповедта за изпълнение. Претендира разноски в
исковото и заповедното производство. Сочи доказателства.
Ответникът оспорва сключването на
заявения от ищеца договор и твърдението да е получил престация по него. Моли
иска да бъде отхвърлен и претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявен е иск за изпълнение на парично задължение
по договор за ремонт на земеделски машини с части на изпълнителя. Активно
легитимиран да предяви установителен иск по реда на чл.422 ГПК е кредитор, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило
възражение от длъжника
по заповедта. В случая
тези положителни процесуални предпоставки са налице, а искът е предявен в
законоустановения срок, поради което е допустим.
За основателността на предявения иск в тежест на
ищеца е да докаже, че между страните е налице валидно облигационно отношение,
по силата на което е престирал точно, работата е била приета и за ответника е
възникнало задължение за плащане на възнаграждение в претендирания размер.
Писмен договор за възлагането на ремонта не е
представен. Липсват и доказателства работата да е била приета от възложителя.
За доказване на правоотношението ищецът е представил 3 бр. проформа фактури,
издадени от него, както и 2бр. окончателни фактури, по които задължено лице е
ответното дружество. Всички фактури отразяват цени на материали /резервни
части/. В тях не е начислено възнаграждение за труд. Сборът от задълженията по
фактурите съвпада с размера на претендираното вземане, но посоченото в тях
основание за плащане не води до извода, че дължимото представлява
възнаграждение за положен труд и вложени материали в ремонт на селскостопански
машини. Съмнението в тази посока се допълва от показанията на св.М. Й. М.,
доведен от ищеца и негов служител, който категорично отрича ищцовото дружество
да е ремонтирало машини на ответника. Твърди само да са извършвани продажби на
резервни части за комбайни. Невъзможността да се формира извод за наличието на
връзка между задълженията по представените фактури и договора за ремонт се
дължи и на твърденията в исковата молба за наличието на трайни търговски
отношения между страните, което означава, че фактурите може да са съставени за
отразяването на друга сделка.
При това положение, макар ССЕ да установява, че
част от представените фактури са отразени в счетоводството на ответното
дружество, с което същото практически признава задълженията по тях,
съществуването на заявеното вземане пак не може да бъде установено, тъй като
фактурите не могат с категоричност да бъдат свързани с твърдяното облигационно
отношение по договор за ремонт на машини.
Претендираното вземане не може да се признае за
съществуващо и по договор за продажба, тъй като липсват доказателства за
предаването на стоките на ответника, а последният не признава да ги е получил,
въпреки че е питан в първото съдебно заседание. Доказателства не са налице и за
заприходяването на конкретните резервни части в счетоводството на ответника.
При недоказана престация на продавача за предаване на вещта, той не може да
иска изпълнение на задължението за плащане на цената.
Налага се извод за недоказаност на предявените
установителни искове, поради което същите следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на делото ищецът следва да заплати
деловодните разноски на ответника в исковото производство, възлизащи на 890лв.
за адвокатско възнаграждение. В заповедното производство ответникът не е
направил разноски.
По
изложените съображения Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
иска на „Булагро
машини“ АД, ЕИК:… против „Найденов агро 86“ ЕООД, ЕИК
…за установяване, че съществува вземането по заповед за изпълнение №390 от
1.3.2017г., издадена по ч.гр.д. №677/2017г. по описа на РС-Пазарджик, в размер
на 11758,17лв. - дължимо възнаграждение по договор за изработка /ремонт
на земеделски машини с части на изпълнителя/, ведно със законната лихва за
забава от подаване на заявлението на 24.2.2017г. до плащането на дълга, както и
лихва за забава за минало време /20.8.2016г. – 23.2.2017г./ в размер на
213,61лв.
ОСЪЖДА ищеца „Булагро машини“ АД
да заплати на ответника „Найденов агро 86“ ЕООД
направените от него деловодни разноски в размер на 890лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – гр.Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: