№ 143
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20241000501144 по описа за 2024 година
С решение от 06.03.2024г по гр. д. № 53/2023 г. на Софийски градски съд, 1-12 с-в е
осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на Ф. А. А. на основание на основание чл. 26
ЗОДОВ сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок по смисъла на чл. 6, § 1
от ЕКЗПЧОС на сл. дело № 1/1991 г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили,
впоследствие преобразувано в сл. дело № 780-11/1998 г. по описа на ВОП-София, а сега ДП
№ 11-048/1999 г. по описа на ВОП-София, за период от образуването му до 03.01.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 04.01.2023 г. до окончателното изплащане,
като искът е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 30 000 лв. до пълния
претендиран от 120 000 лв., както и претенцията за законна лихва върху главницата за
периода от 03.01.2020 г. до 03.01.2023 г.
Против решението в осъдителните му части е постъпила въззивна жалба от ответника
Прокуратура на РБ с оплаквания за недопустимост на решението в обжалваните му
осъдителни части, респ. за неправилност. Поддържат се оплаквания, че ищцата не е
легитимирана на предяви иск по чл.2б ЗОДОВ за неимуществени вреди, причинени на баща
й от нарушено право за разглеждане в разумен срок на процесното следствено дело, тъй като
правото на наследодателя й /починал на 10.10.2010г/ не е било предявено пред съд, но също
и ищцата не е легитимирана да предяви иск в лично качество като пострадала от деянията.
Твърди се, че не е доказана причинно-следствена връзка между твърдените вреди и
конкретното наказателно преследване, тъй като не е установен периода, в който ищцата е
търпяла съответните морални вреди с оглед преценката на § 6, ал.1 ЕКЗПЧОС. На следващо
място се поддържа, че нормата на чл.2б ЗОДОВ е в сила от 15.12.2012г. и въпросната
разпоредба няма обратно действие, и че ищцата не е уточнила и доказала кое конкретно
действие по разследването не е извършено в разумен срок. Твърди се евентуално, че
решението в обжалваните му осъдителни части е неправилно, тъй като присъденото
1
обезщетение от 30 000лв е в противоречие с критериите по чл.52 ЗЗД и се явява
многократно завишено с оглед практиката на съдилищата. Иска се отмяна на решението в
обжалваните осъдителни части и вместо това постановяване на ново по същество, с което се
отхвърлят исковете като неоснователни, евентуално се намА. обезщетението по размер.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата – ищца Ф. А. А. чрез
пълномощник адв. М. И. САК, с доводи и съображения против оплакванията и искане за
потвърждаване на решението в обжалваните осъдителни части.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по
делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 26 ЗОДОВ вр. чл. 6, § 1 КЗПЧОС.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във
въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:
Страните не спорят по фактите и по делото се установява, че наказателното
производство по следствено дело № 1 от 1991 година по описа на Прокуратура на
Въоръжените сили (така нареченото дело за „Възродителния процес“) е започнало на
30.01.1991 г., както и че понастоящем същото не е прекратено. Ноторно и служебно
известно е, че е настъпила смърт и на последния обвиняем. По делото са били изготвяни и
внасяни в съда няколко обвинителни акта, то е променяло подсъдността си по силата на
законодателни промени, привличани са нови обвиняеми, преписката е била връщана за
допълнително разследване, производството е било спирано и възобновявано, разследването
— продължавано, разпитани са над 360 свидетеля, извършвани се процесуални действия по
делегация (разпит на свидетели), за което е изисквана и правна помощ от компетентните
турски власти, изготвяни са и съдебни поръчки.
Няма спор относно факта, че след 01.01.2018 г. са образувани 94 броя дела в СГС по
заявление по чл. 368 НПК за ускоряване на сл.д. № 1/1991 г., ДП № 11-048/1999 г. по описа
на ВОП, София, и са издадени 78 броя определения, с които са определени мерки по чл. 369
от НПК за ускоряване на същото досъдебно производство.
По делото не е спорно и че бащата на ищцата А. С. А. е бил задържан и лишен от
свобода в затвора и лагера на о. Белене в периода от 04.01.1985 г. до 04.01.1986 г. и лишен от
свобода в с. Галатин, обл. Враца от 04.01.1986 г. до 13.09.1988 г. Не е спорно, че лицето е
било принудено от властите в България през 1989 г. да напусне страната, като се е
установило да живее в Република Турция. От писмените доказателства се установява, че
принудително са сменени рождените турски имена на А. С. А. с български имена. Видно от
удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 16 от 26.04.2021 г. /л. 180 гръб/
принудителните имена на лицето са А. С. А., но в останА. приложени по делото документи
лицето фигурира с имената А. С. А..От удостоверение за наследници № 17 от 26.04.2021 г.
/л. 181/ се установява, че А. С. А. е починал 2010 г., ищцата Ф. А. А. е негова дъщеря и
единствена негова наследница.
По делото се установява, че ищцата е член на „Сдружение за правосъдие, права,
култура и солидарност на Балканите“, а видно от представения по делото Устав на
Сдружението /л. 244 гръб - л. 255/ една от основните му цели е действия в насока
възстановяване на правата и обезпечаване на понесените материални и нематериални щети
на представители на турското население и техните семейства, живущи на Балканите и
особено в България, които в различни периоди са се противопоставили на наложената им
асимилационна политика.
В Държавен вестник бр. 44/01.06.1990 г. е публикувано решение на Народното
събрание, Парламентарна комисия за разглеждане и решаване на някои неотложни въпроси,
свързани с допуснати деформации и нарушения на законността в държавния, обществения и
стопанския живот, с което е обявена политическа и гражданска реабилитация за
2
неоснователно лишаване от свобода и въдворяване в Белене на 517 лица във връзка с
насилствената промяна на имената на една част от българските граждани, като в решението
е посочено и името на А. С. А.. Установява се, че сл. д. № 1/1991г. е водено срещу петима
обвиняеми за престъпления по чл. 162, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК, за това, че в периода
от 1984 г. до 1988 г., при условията на продължавано престъпление всеки от тях в съучастие
с други лица е проповядвал и подбуждал към национална вражда и омраза, а впоследствие
по обвинение за престъпление по чл. 3 87, ал. 2 НК, във вр. с ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК, че през
периода от 1984 г. до 1988 г. при условията на продължавано престъпление обвиняемите
злоупотребили и превишили властта си с цел постигане на консолидация на българската
нация чрез насилствена асимилация на мюсюлманското малцинство в страната, включваща
принудителна смяна на имената на българските мюсюлмани, принудително затваряне в
лагери на о. Белене, принудително преместване от работа и дисциплинарно уволнение
поради несъгласие с промяната.
С постановление от 04.10.2018 г. досъдебно производство № 11-048/1999 г. по описа
на ВОП - София е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 25, ал. 2 във връзка с
чл. 242, ал. 1, преда. 2 НПК поради невъзможност безспорно установени очевидци на
извършеното деяние да бъдат разпитани, включително по делегация, чрез видео или
телефонна конференция, като за целта е била изпратена молба за правна помощ до
Република Турция. Същото постановление се установява от приложените по делото
доказателства, че е било връчено на Ф. А. А. и впоследствие обжалвано от нея в качеството
й на наследник на А. С. А. /видно от приложените по делото жалби, съответно от 24.01.2022
г. - л. 277-279, и от 02.02.2022 г. - л. 269-274/.
С постановление от 31.05.2022 г. на Военно-окръжна прокуратура - София е
прекратено наказателното производство поради смъртта на 31.03.2022 г. на последния
обвиняем по делото, което постановление също се установява да е било обжалвано от
ищцата с жалба от 13.06.2022 г., но с определение от 22.12.2022 г. по ВНЧД №821/2022 г.
Софийския апелативен съд е отменил постановлението по съображения за допуснати
съществени процесуални нарушения. Съдът е приел, че смъртта на обвиняемия позволява
наказателното производство да бъде прекратено спрямо починалото лице, но не дава
възможност за прекратяване на цялото наказателно производство, без прокурорът да се е
произнесъл по това дА. има извършено престъпление, какво е това престъпление и има ли
други лица, които биха могли да носят отговорност за престъплението, ако такова е налице.
От разпита на св. А. М. А. /дъщеря на ищцата/ се потвърждават твърденията на
последната за отрицателното въздействие на липсата на справедливост и осъждане на
виновните за Възродителния процес лица върху нейния дядо и майка. Когато дядо й бил
изселен в Белене, майка й се разболяла от този факт. През 1989г изселили дядо й в Турция,
виждала се с него защото живеела в Бурса и той постоянно говорел, че не е видял никаква
справедливост. Майка й също нямала надежда, виновните някой ден ще бъдат осъдени.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните
правни изводи:
По идентични правни спорове с предмет присъждане на обезщетения по чл. 26 от
ЗОДОВ за неимуществени вреди, претърпени от неразумната продължителност на
досъдебното наказателно производство по сл. дело № 1/1991 г. (придобило гражданственост
като т. нар. "дело за възродителния процес"), е установена трайна практика на ВКС,
формирана по реда на чл. 290 от ГПК. (решение № 50031 от 22.02.2023 г. по гр. д. №
1077/2022 г., Г. К., IV Г. О., ВКС, решение № 140/29.06.2022 г. по гр. д. № 3356/2021 г. на Ш-
то гр. отд., решение № 60265/20.12.2021 г. по гр. д. № 1701/2021 г. на IV-то гр. отд., решение
№ 6/11.02.2022 г. по гр. д. № 15 5 5/2021 г. на IV-то гр. отд., решение № 72/01.06.2022 г. по
гр. д. № 4037/2021 г. на Ш-то гр. отд., решение № 73/02.06.2022 г. по гр. д. № 403 8/2021 г. на
3
Ш-то гр. отд.). „Съгласно тази константна практика на ВКС, нормата на чл. 26 от ЗОДОВ
предоставя самостоятелен ред, по който всеки гражданин и юридическо лице може да търси
отговорност на държавата и да претендира обезщетение за вреди, представляващи пряка и
непосредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС. Доколкото се касае за вътрешно правно
средство за реализиране на право, предоставено с Конвенцията, критериите, въз основа на
които съдът прави преценката си дали е допуснато това нарушение, са посочени примерно в
чл. 26, ал. 2 от ЗОДОВ, като са приложими стандартите, установени в практиката на
Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Съгласно тази практиката, разпоредбата на
чл. 6, § 1 от КЗПЧОС следва да се тълкува в контекста на цялата система на Конвенцията.
При преценката дали едно наказателно производство, което не е преминало в своята съдебна
фаза, е спор за граждански права по смисъла на Конвенцията, понятието "при определяне на
неговите граждански права и задължения" обхваща всеки гражданин, чиито права и
задължения се засягат пряко от производството, включително и от досъдебното, т.е. и
лицето, пострадало от престъпление. Решаващият фактор за приложимостта на чл. 6, § 1 от
КЗПЧОС по отношение на наказателно дело в гражданския му аспект, е дали висящото
наказателно производство обуславя (има значение за) съдебната защита на гражданско право
с титуляр жертвата от престъплението. Неоснователни са на първо място са възраженията на
прокуратурата в отговора на исковата молба и поддържани във въззивната жалба против
активната процесуална легитимация на ищцата по чл.2б ЗОДОВ. Доколкото не е спорно, че
процесното наказателно производство се намира в досъдебната си фаза, страни по него се
явяват обвиняемият и пострадалото лице. По настоящото дело няма спор, че наследодателят
на ищцата е бил включен в списъка на пострадалите лица от престъплението по чл. 387 от
НК - злоупотреба и превишаване на власт чрез провеждане на насилствена асимилация по
отношение мюсюлманското малцинство в страната по време на т. нар. "възродителен
процес" през периода 1984-1989 г., за извършването на които престъпни деяния е образувано
процесното досъдебно наказателно производство по сл. дело № 1/1991 г. Установява се на
следващо място и че ищцата като единствен законен наследник е подавала молби /на
06.01.2022г и на 15.12.2022г на осн. чл.75, ал.3 НПК за участието си в качеството на
пострадал от деянията, в резултат на което са й връчвани актове от органите на досъдебното
производство. От посоченото ще следва, че след смъртта на А. А. в правата му в
наказателното производство е встъпила неговата дъщеря като наследник на пострадалото
лице. Обстоятелството, че ищецът, респ. неговата дъщеря не е била конституирана като
частен обвинител и/или граждански ищец във воденото наказателно производство, не
променя качеството му на "жертва" (пострадал) от деянието, предмет на обвинението. Това
качество възниква от момента на образуване на наказателното производство и това е датата,
от която следва да се изчислява продължителността на периода, за който ще се решава дали
срокът на воденото производство е разумен.“
Правилно в тази връзка първоинстанционният съд е обсъдил практиката на ЕСПЧ,
която е въвела понятието „пострадал"'’ или „жертва“, с което назовава лицето,
легитимирано да претендира нарушение на ЕКЗПЧОС - физическото или юридическо лице,
което е пряко или косвено засегнато от твърдяното нарушение. Като „пряк пострадал“
/„пряка жертва“/ се определят лицата, пряко засегнати от нарушението, а „непряк
пострадал" /„непряка жертва“/ са лицата, лично засегнати от нарушение срещу друго
лице, имащи валиден личен интерес от преустановяване на нарушението. ЕСПЧ още приема,
че ако прекият пострадал е починал преди внасянето на жалбата и е заявено нарушение на
ЕКЗПЧОС от наследник, ЕСПЧ може да признае легитимацията на близки на пострадалия
да подадат жалба, ако правото, чието нарушаване се твърди, принадлежи към категорията на
прехвърляемите права, и ако жалбоподателите демонстрират личен интерес от делото,
например материален интерес, защита на личната или семейната репутация и др. /решенията
по делата Micallef v. Malta и Sanies Sanies v. Spain/, ЕСПЧ е приел за легитимиран да
4
претендира нарушение на чл. 6 ЕКЗПЧОС наследникът по закон на пряко пострадалия,
починал по време на процеса.
В практиката на ЕСПЧ се приема, че при намеса на трети страни в гражданското
производство се прави следното разграничение: при участие на жалбоподател в
производство пред националния съд само в собствено качество, периодът, който следва да се
вземе под внимание, започва да тече от същата дата, докато, ако жалбоподател е заявил
намерението си да продължи производството като наследник, той може да предяви
оплакване за пълната продължителност на производството /решението по делото Sadik Amet
and Others v. Greece, № 64756/01/.
Практиката на ЕСПЧ е намерила израз в решение № 306/22.10.2019 г. no гр. дело №
4482/2017 г. на IV г. о., решение № 48/06.04.2020 г. по гр. дело № 1610/2019 г. на IV г. о. на
ВКС, в които е прието, че наследник на починала страна по делото /каквото се явява
ищцата, упражнила правата си по чл. 75, ал. 3 във вр. с чл. 74, ал. 2 НПК/, е процесуално и
материалноправно легитимирано да иска и получи обезщетение за деликта по чл. 26 ЗОДОВ
във вр. с чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС за цялата продължителност на забавеното производство. След
встъпването в това производство на мястото на наследодателя си наследникът има
качеството на пряко пострадал, а за предходния период - на непряко пострадал, особено
когато предмет на делото е прехвърлимо/наследимо право и/или лицето демонстрира личен
нематериален и/или материален интерес още приживе на наследодателя си, който е пряко
пострадал от деликта.
Неоснователни са и оплакванията за недопустимост на производството поради
липса на обратно действие на разпоредбата на чл. 26 ЗОДОВ /приета с ДВ бр. 98/11.12.2012
г., в сила от 15.12.2012 г./, съдът намира същото за неоснователно. Напълно се споделят
изводите на първата инстанция, че възможността за претендиране на обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на забавено правосъдие произтича от прякото действие на
разпоредбата на чл. 7 от Конституцията на Република България, съгласно която държавата
отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и
длъжностни лица, и че правото на ищцата, упражнено посредством предявяването на иска
по чл. 26 ЗОДОВ, намира нормативно основание в чл.6 $ 1 ЕКЗПЧОС и КРБ, като ЗОДОВ
единствено регламентира специален облекчен процесуален ред за реализирането на това
право и представлява вътрешно правно средство за защита по смисъла на чл. 13 ЕКЗПЧОС
/решение № 50280 от 11.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4210/2021 г., IVг. а/.
По същество: Съгласно трайно установената практика на ВКС по приложението на
чл. 26 от ЗОДОВ (решение № 50030/09.02.2023 г. по гр. д. № 785/2022 г. на IV-то гр. отд.,
решение № 3 06/22.10.2019 г. по гр. д. № 4482/2017 г. на IV-toгр. отд., решение №
272/27.01.2020 г. по гр. д. № 924/2019 г. на IV-то гр. отд., решение № 48/06.04.2020 г. по гр. д.
№ 1610/2019 г. на IV-то гр. отд., решение № 60265/20.12.2021 г. по гр. д. № 1701/2021 г. на
IV-то гр. отд., решение № 6/11.02.2022 г. по гр. д. № 1555/2021 г. на IV-то гр. отд., решение
№ 72/01.06.2022 г. по гр. д. № 4037/2021 г., решение № 73/02.06.2022 г. по гр. д. № 403 8/2021
г. на Ш-то гр. отд.), съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната
продължителност на съответното производство (гражданско, административно, наказателно,
съдебно такова и/или в досъдебната му фаза) причинява неимуществени вреди, поради което
по начало не е необходимо да се доказват изрично обичайните, типични неимуществени
вреди, които винаги се търпят от лице, когато производството е продължило извън рамките
на разумния срок, като притеснения и безпокойство за неговото развитие и от евентуален
неблагоприятен изход, накърняване на чувството за справедливост и на доверието в
държавността поради забавянето на делото, и други подобни.
В случая в исковата молба по делото се твърди настъпването именно на такива вреди
за ищцата - стрес, накърнено чувство за справедливост, неоправдаване на очакванията за
поне частично възстановяване на справедливостта чрез предаване на съд и налагане на
5
подобаващо наказание за виновниците и инициаторите на т. нар. "възродителен процес",
разочарование от липсата за толкова дълъг период от време на изгледи за осезаем напредък
по делото, който да го изведе от досъдебна в съдебна фаза, страх и опасения, че това
забавяне ще позволи на обвиняемите да се "измъкнат" от правосъдието и да останат
ненаказани за деянията си, които са му причинили непоправими вреди по време на т. нар.
"възродителен процес", неоправдаване на очакванията му за възмездие чрез довеждане до
край на наказателния процес, депресия от неизвестността и чакането в течение на толкова
много години, загуба на доверие в институциите и чувство на безсилие и безпомощност от
тяхното бездействие и конкретно - на прокуратурата, раздразнение, емоционална
напрегнатост, стрес и загуба на вяра в справедливостта в живота, безпомощността и
нсвъзстановената справедливост от оставяне на виновниците безнаказани. Събраните по
делото доказателства не оборват посочената по-горе презумпция. Обратно—свидетелските
показания удостоверяват наличието на претърпени неимуществени вреди, тъй като се
установява, че ищцата е очаквала развитие на процеса, възмездяване за търпените несгоди,
имала е желание да се информира за динамиката на процесуалните действия и да стимулира
ритмичност на процеса, което въпреки положените усилия не е постигнато. Свидетелката е
разказала още, че ищцата е била без очакване за положително развитие на процеса,
притеснена от изключително дългото забавяне на производството.
Въз основа на данните по делото правилно първоинстанционният съд е приел искът за
обезщетение за неимуществени вреди за основателен и при определяне размер на
обезщетението не е нарушил правилата по приложение на чл.52 ЗЗД. Макар обичайни и
типични за подобни случаи, процесиите неимуществени вреди са търпени в един много
продължителен период от време от приблизително 30 години. С оглед това настоящият
съдебен състав намира, че следва да се приложи трайно установена и преобладаваща
практика на ВКС (решение № 50030/09.02.2023 г. по гр. д. № 785/2022 г. на IV-то гр. отд.,
решение № 60265/20.12.2021 г. по гр. д. № 1701/2021 г. на IV-то гр. отд., решение №
6/11.02.2022 г. по гр. д. № 1555/2021 г. на IV-то гр. отд., решение № 140/29.06.2022 г. по гр. д.
№ 3356/2021 г. на Ш-то гр. отд., решение № 73/02.06.2022 г. по гр. д. № 403 8/2021 г. на Ш-то
гр. отд.), съгласно която справедливият размер на обезщетението за репарирането на същите
по вид, характер, интензитет и продължителност - обичайни (типични) неимуществени
вреди, причинени от прекомерната продължителност на същото досъдебно наказателно
производство по сл. д. № 1/1991 г., възлиза на сумата 30 000лв. При определяне размера на
обезщетението съдът взе предвид съдебната практика по аналогични случаи от забавено
правосъдие по чл.2б ЗОДОВ, касаещи „възродителния процес“. Размерите на присъжданите
обезщетения са между 12000лв. /така определение№50036/25.01.2023г. по гр.д.№2661/2022г.
на ВКС, ІV г.о., решение №140/29.06.2022г. по гр.д. №3356/2021г. на ВКС, III г.о., решение
№73/02.06.2022г. по гр.д.№4038/2021г. на ВКС, III г.о. и др./ и 15000лв./така определение №
50796 ОТ 04.11.2022г. по гр.д.№1564/2022г. на ВКС, ІІІ г.о., определение №387/16.05.2022г.
по гр.д.№5087/2021г. на ВКС, IVг.о., решение №50038/01.03.2023г. по гр.д.№2093/2022г. на
ВКС, IV г.о., определение №50923/12.12.2022г. по гр.д.№2107/2022г., ІІІ г.о./. В по-скоро
постановени решения пък преобладават обезщетенията в размер на30 000 лв. / Решение №
50062 от 02.02.2024 г. по гр. д. № 1080/2022 г., г. к., ІV г. о. на ВКС; Решение № 50280 от
11.09.2023 г. по гр. д. № 4210/2021 г., г. к., ІV г. о. на ВКС; Решение № 117 от 22.02.2024 г. по
гр. д. № 1194/2023 г., г. к., III г. о. на ВКС/. В тях, освен конкретната продължителност на
производството, която значително надхвърля законоустановените срокове, до степен, че още
през 2000 г. това забавяне е довело до изтичане на абсолютната давност за деянията, предмет
на обвинителния акт, е отчетен високият интензитет на упражнената репресия, която следва
да определя и по-високите очаквания, които те са имали с оглед своевременното
приключване на досъдебното производство, което според решаващите състави също следва
да се отразява на размера на обезщетението за неприключването на последното в разумен
срок. За да определи обезщетението в размер на максималния за сходните случаи, съдът
6
съобрази и обстоятелството, че обезщетението се претендира за период до 2023 г., а в по-
старите решения на ВКС, с които е присъждано по-ниско обезщетение, са били постановени
по искови молби предявени в периода 2018 – 2020 г. Съдът, взе предвид и обществено-
икономическите отношения и отражението им към размера на неимуществените вреди към
датата на подаване на исковата молба - м.07.2024 г., доколкото обезщетението за претендира
за период до датата на подаване на исковата молба.
Предвид изложените аргументи решението в обжалваната му осъдителна част ще
подлежи на потвърждаване, при който изход на спора няма основание да се изменя
решението в частта за разноските. Пред настоящата въззивна инстанция право на разноски
ще има само ищцата, но тя не е претендирала такива.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 06.03.2024г по гр. д. № 53/2023 г. на Софийски градски
съд, 1-12 с-в в ожалваната му осъдителна част.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от връчване препис на
страните при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7