№ 70
гр. Велико Търново, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря Атанаска Ст. И.а
в присъствието на прокурора А. Г. Ч.
като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20254000600114 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е въззивно по глава двадесет и първа от НПК.
Въззивното производство е образувано по протест на Ловешката
окръжна прокуратура /неправилно озаглавен „частен протест“/, по жалба от
адвокат В. Ф., в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия Н. В.
П. и по жалба от адвокат А. Н. Б., в качеството му на упълномощен повереник
на частните обвинители М. Ц. С., Ц. Ф. М.а, И. Ф. Д. и В. И. С., против
Присъда № 10 от 12.03.2025год., постановена по НОХД № 344/2024год. по
описа на Окръжен съд-гр.Велико Търново.
С присъдата първоинстанционният съд признал подсъдимия Н. В. П.,
ЕГН **********, за виновен в това, че на 11.11.2023год., около 16:40 ч. на
първокласен път 1-4 (София -Варна), при км 135+800, на територията на
община Велико Търново с посока на движение от гр. Варна към гр. Велико
Търново, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Мерцедес", модел „АМГ Ц63С", с регистрационен номер РВ 10****,
1
ползван от него, но собственост на „Хит Кредит" - клон Пловдив, нарушил
правилата за безопасно движение по пътищата - чл. 21, ал.1 от Закона за
движение по пътищата- като избрал да се движи с МПС, категория „В" със
скорост 165 км/ч. при разрешена за движение извън населено място 90 км/ч. и
предизвикал пътно-транспортно произшествие с движещия се в същата
посока към гр. Велико Търново лек автомобил марка „Фолксваген", модел
„Голф Кънтри" с peг. № OB 91****, собственост и управляван от Ф. И. С. от
гр. Ловеч, с което по непредпазливост причинил смъртта на Ф. И. С. ЕГН:
********** от гр. Ловеч, причинена от несъвместима с живота гръдна травма,
довела до разкъсване на аортата, причинило остра обемна кръвозагуба за
много кратко време, като деянието е особено тежък случай, поради което и на
основание чл. 343, ал. 1, б. „в", изр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК,
вр.чл.36 и чл.54 от НК му наложил наказание ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален „общ режим“ съгл.чл.57 ал.1
т.3 от ЗИНЗС, като на основание чл.304 от НПК го признал за невинен и го
оправдал по обвинението в останалата му част- да е нарушил правилата за
движение по пътищата съгласно чл. 42, ал.2, т.1 от Закона за движение по
пътищата - като водач, който изпреварва да е длъжен по време на
изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и
изпреварваното пътно превозно средство при осъществяване на
горепосоченото престъпление.
На основание чл.343г от НК с присъдата първоинстанционния съд
наложил на подсъдимия Н. В. П. и наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от ПЕТ ГОДИНИ, като на основание чл.59 ал.4 НПК приспаднал
времето, през което за същото деяние подсъдимият е бил лишен по
административен ред или по реда на чл.69а НПК от възможността да
упражнява това право.
С присъдата подсъдимият Н. В. П. е осъден да заплати направените
разноски по делото в размер на 17 274,16 лв. по сметка на ОД на МВР, 3
797,55 лв.- в полза на ВТОС, както и пет лева при служебно издаване на
изпълнителен лист.
С присъдата първоинстанционния съд се произнесъл и по въпроса за
веществените доказателства, като постановил след влизането й в сила:
ВД - обозначено като ВД №2, приобщен като ВД от оглед на ПТП от
2
дата 11.11.2023 година - СРМПС за лек автомобил марка „Фолксваген Голф
Кънтри" с цсг. № OB 91**** и № на документа *********; талон за паркиране
на хора с трайни увреждания с №2479/25.11.2021 г. на Ф. С.; мобилен апарат
марка Самсунг, тъмен на цвят с ИМЕИ № 358586/10/007648/4 - поставени в
полиетиленов джоб със стикер серия Е 03604- да се върнат на наследниците на
Ф. С..
ВД - обозначено като ВД №1, приобщен като ВД от оглед на ВД от
дата 16.11.2023 г. - един брой ключ с емблема на Мерцедес с три бутона,
поставен в бял хартиен плик с поставен стикер за ВД серия Е 03785- да се
върне на собственика.
ВД - обозначено като ВД №2, приобщен като ВД от оглед на ВД от
дата 16.11.2023 г. - черен часовник с надпис на дръжката Huawei, пластика с
надпис Revolut Visa на името на Н. П., поставени в бял хартиен плик с
поставен стикер за ВД серия Е 03786- да се върне на собственика.
ВД - обозначено като ВД №3, приобщен като ВД от оглед на ВД от
дата 16.11.2023 г. - три броя фасонки със счупени балони и една крушка със
здрав балон, поставени в бял хартиен плик с поставен стикер за ВД серия Е
03787- да се унищожат като вещи без стойност.
ВД - тестова касета Драгер дръг тест 5000- да се унищожи.
Един брой кафява на цвят грейка; горнище на анцунг с надпис Найк в
бял и черен цвят; един брой нож с метална капия; един брой бок, сив; черна
кожена дамска чанта с презрамка; черен часовник с надпис Rado; мобилен
апарат Самсунг с ИМЕИ № 350396/20/041141/9; черно коже тефтерче с карти
и визитки, кафяво тефтерче за документи; банкноти - 14 броя с номинал по
100 лева, 2 броя с номинал по 50 лева, 2 броя с номинал 20 лева, 5 броя с
номинал 10 лева; 1 брой с поминал по 5 лева, 1 брой с номинал по 50 евро, 1
брой с номинал по 20 евро, 2 броя с номинал по 5 евро, монети на обща
стойност 2,40 лева и 11 евро цента; един брой метална халкичка с кръстче в
жълт метал; 1 брой задграничен паспорт на името на Н. Г. П.а с № 3885*****,
поставени в черен полиетиленов чувал и запечатани със стикер за ВД серия Е
03607 - обозначен като ЗД № 1, иззети като ВД с протокол за оглед на ПТП от
дата 11.11.2023 г.- да се върнат на собствениците.
Лек автомобил марка „Мерцедес АМГ Ц63 С" с цсг. № РВ 10**** и
лек автомобил марка «Фолксваген Голф Кънтри» с цсг. № OB 91****, иззети с
3
протокол за оглед на ПТП от 11.11.2023 г., оставени на съхранение в база село
Шереметя - протоколи за отговорно пазене на МПС(т. 1,л.97,98); първият от
автомобилите- да се върне на собственика, а вторият-да се върне на
наследниците на Ф. С..
С подадения от Окръжна прокуратура-Ловеч въззивен протест,
присъдата е атакувана само в частта на наложеното наказание. Заявено е
оплакване, че наложеното с присъдата наказание пет години лишаване от
свобода, както и наказанието лишаване на подсъдимия от право да управлява
МПС за същия срок, е явно несправедливо, тъй като е занижено с оглед
приетата от съда изключително висока степен на обществена опасност на
деянието и дееца, както и че подсъдимият Н. П. се явява изключително опасен
като водач на МПС.
Във връзка с гореизложеното и с оглед постигане целите на
генералната превенция, се иска въззивният съд да измени присъдата в частта
на наказанието и да наложи на подсъдимия Н. П. наказание в по-голям размер
от този определен от Окръжен съд-гр.Велико Търново.
С въззивната жалба, подадена от адвокат А. Б., в качеството му на
упълномощен повереник на частните обвинители М. Ц. С., Ц. Ф. М.а, И. Ф. Д.
и В. И. С., са заявени оплаквания, че ОС-Велико Търново неправилно е
оправдал подсъдимия П. да е извършил деянието като е нарушил и правилото
за движение по пътищата, визирано в чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП, че неправилно
не е присъдил разноските, направени от частните обвинители за адвокатско
възнаграждение и процесуално представителство от един адвокат, както в
досъдебната, така и в съдебната фаза, както и че наложеното наказание пет
години лишаване от свобода, което е в минималния предвиден в закона размер
за извършеното от подсъдимия престъпление и наказанието лишаване от
право да управлява МПС за същия срок, са явно несправедливи. Излагат се
съображения, че деянието извършено от подсъдимия е при изключителен
превес на отегчаващите, спрямо смекчаващите обстоятелства, което налага
определяне на наказание лишаване от свобода над средния към максималния
предвиден в закона размер. Излага се, че подсъдимият Н. П. е с доказано лоши
характеристични данни, осъждан, с висящи дела и рецидивист на пътищата,
именно за превишена скорост, което според повереника на частните
обвинители е абсолютно основание да бъде приложена разпоредбата на чл.49
4
ал.2 от НК.
Излага се, че като се има предвид гореизложеното, събраните по
делото доказателства, допуснатите изключително груби нарушения на ЗДвП,
обществената опасност както на деянието, така и на дееца, настъпилите тежки
общественоопасни последици, причинената смърт на Ф. И. С., повереникът на
частните обвинители счита, че на подсъдимия трябва да се наложи по-голямо
наказание.
Посочва се, че с оглед постигане целите на наказанието по чл.36 от
НК, наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде увеличено, като за
справедлив размер адвокат Б. счита около и над средния предвиден в закона,
като според него пропорционално следва да бъде увеличено и наложеното на
подсъдимия наказаниео лишаване от право да управлява МПС по чл.343г вр. с
чл.37, ал.1 т.7 от НК, като се приложи разпоредбата на чл.49 ал.2 от НК.
Иска се въззивният съд да отмени присъдата в обжалваната част и да
признае подсъдимия Н. П. за виновен по първоначално повдигнатото му
обвинение, да увеличи размера на наказанията и да го осъди да изтърпи
наказание „лишаване от свобода“ около и над средния предвиден в закона
размер, както и пропорционално да бъде увеличено наказанието „лишаване от
право да управлява МПС“ с приложението на разпоредбата на чл.49 ал.2 от
НК
Също така, с подадената от него жалба в качеството му на повереник
на частните обвинители, адвокат А. Б. моли въззивния съд да присъди
направените разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство от един адвокат, както в досъдебната, така и в съдебната
фаза пред ВТОС, както и да присъди адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция, съгласно
приложените пълномощни.
С въззивната жалба, подадена от адвокат В. Ф., в качеството му на
упълномощен защитник на подсъдимия Н. В. П., са заявени оплаквания за
неправилност на първоинстанвционната присъда в частта й, с която деянието е
квалифицирано като особено тежък случай и в частта на наложеното
наказание „лишаване от свобода“. Твърди се, че при постановяване на
присъдата е допуснато нарушение на материалния закон.
Иска се въззивният съд да отмени обжалваната присъда като
5
неправилна и незаконосъобразна в оспорваните части, вместо което да
приеме, че извършеното от подсъдимия П. деяние не представлява особено
тежък случай и да измени присъдата, като намали размера на наложеното на
подсъдимия наказание „лишаване от свобода“.
В съдебно заседание във въззивната инстанция представителят на
Апелативна прокуратура-В.Търново поддържа протеста, изразява становище,
че жалбата на повереника на частните обвинители е основателна и оспорва
жалбата на защитника на подсъдимия.
На съдебните прения във въззивната инстанция прокурорът от ВТАП
заявява, че така определеното наказание в пределите на минимума предвиден
в закона от 5 години лишаване от свобода е занижено, несправедливо и не
отговаря на индивидуалната и генералната превенции. Отбелязва, че в
мотивите на съда, на л. 14, е отчетено конкретно поведение на подсъдимия -
управление на превозното средство при грубо нарушение на базови правила
относно скоростта на движение. Посочва, че първинстанционният съд е
признал наличие на илюстрация на безразсъдност, с нищо неоправдана
безотговорност към живота и здравето на множеството пътуващи, пълно и
упорито пренебрежение към нормите, регулиращи безопасността на
движението, които характеристики, според ВТОС, очертават дееца като
изключително рисков и много опасен водач. Според представителя на ВТАП
така описаното поведение сочи към обективните елементи на състава на чл.
325, ал. 2 НК, като според него с поведението си подсъдимият грубо е
нарушил обществения ред и е изразил явното си неуважение към него, тъй
като всички действия на подсъдимия, от момента на управление на
автомобила до мястото на престъплението, са израз на бруталното му
незачитане на елементарни правила на движението и безотговорно отношение
към задълженията му на водач. Прокурорът твърди, че е установено, че през
цялото време на управляване на автомобила подсъдимият е създавал
обърканост и страх у водачите на движещите се МПС. Посочва, че в
показанията си св. К. заявява „Мина толкова близо, че ние с моя спътник
коментирахме, че реално се разминахме ние. Можеше първо нас да удари.
Твърде близо. Според нас мина на около педя от страничното ми огледало“.
Представителят на ВТАП излага съображения, че по принцип обект
на хулиганството е общественият ред и спокойствието на гражданите, като
6
правилата за движение по улиците и пътищата са част от този обществен ред и
когато действията на водач на МПС демонстрират по брутален начин явното
си незачитане, създава опасност и обърканост у движението и страх у
движещите се по пътищата граждани, демонстративно не се подчинява на
органите, упражняващи контрол по спазването им, той грубо нарушава
обществения ред и върши хулиганство. Посочва се, че такова хулиганство е с
висока степен на обществена опасност, защото засяга сигурността на
движението по улиците и пътищата и създава условия за ПТП, които
застрашават живота и здравето на гражданите и сигурността на транспорта.
Посочва се, че в този смисъл е константната практика на ВКС и конкретно
Решение № 171/29.06.1982 г. по НД № 162/1982 г. на I НО.
Прокурорът от ВТАП излага доводи, че при такова грубо нарушаване
на правилата за движение, установено от доказателствата по делото,
подсъдимият е бил длъжен да предвиди, че при превишена скорост и
конкретните пътни условия, създава условия за ПТП, при което могат да
последват значителни общественоопасни последици, изразяващи се в
материални вреди, причиняване на телесни увреждания и смърт. Според
прокурора не е ясно по какъв начин подсъдимият, с такова едно поведение, си
е представял, че то може да бъде предотвратено и избегнато.
Посочва се, че на подсъдимия не е повдигнато обвинение по чл. 325
НК, но доколкото неговите действия покрИ.т елементите на състава на това
престъпление, същите следва да бъдат отчетени като отегчаващи
отговорността обстоятелства и да имат принос при определяне на по-висок
размер на наказанието.
Въпреки, че с протеста присъдата не е обжалвана в частта, с която
подсъдимият е частично оправдан по обвинението за извършено нарушение на
правилото за движение по чл. 42, ал 2, т. 1 ЗДвП, представителят на ВТАП
твърди, че необосновано ОС-Велико Търново е приел, че е налице единствено
нарушение по чл.21, ал. 1 от ЗДвП, което е допринесло за настъпилия
общественоопасния резултат - смъртта на пострадалия С.. Излага
съображения, че за да оправдае подсъдимия за извършено престъпление по чл.
42, ал 2, т. 1 ЗДвП, каквото обвинение прокуратурата е поддържала, ОС-
Велико Търново се е позовал на изявленията на вещото лице К. в съдебно
заседание за неналичие на изпреварване в момента на удара. Представителят
7
на ВТАП счита последното за неаргументирано и в противоречие със
събраните устни доказателства по делото, включително обясненията на
подсъдимия П. в досъдебното производство, които не са приобщавани по
съответния ред в хода на съдебното такова. Твърди се, че последните следва да
бъдат ценени на фона на главната им роля, че освен средство за защита са и
източник на доказателства - съдържат информация относно начина на
осъществяване на деянието, като именно това следва да се използва при
съпоставка със свидетелските показания. Излага се, че показанията на
свидетелите, както и обясненията на подсъдимия, както и всички
доказателства по досъдебното производство са били на разположение на
вещите лица при изготвяне на заключението им. Посочва се, че именно в
обясненията си от 16.11.2023 год. подсъдимият е заявил „Предприех движение
в лява изпреварваща лента, където беше разрешено, тъй като пред мен имаше
много бавно движещи се автомобили“. Посочва се, че свидетелят К. заявява в
показанията си, че след извършеното изпреварване лекият автомобил
„Мерцедес“ продължил да се движи в средната пътна лента, като по този
начин изпреварил три от движещите се пред него автомобили. и че на
разстояние около 200 м след отбивката „...водачът на л.а. „Мерцедес“, бял на
цвят, реши да завие рязко вдясно, при което блъсна движещия се най-отпред
л.а. „Фолксваген 2“, син на цвят, като го удари от лявата страна“. В същия дух
били и свидетелските показания на Р. и Н.. Първият заявявал: „В момента, в
който белият Мерцедес се прибра рязко в дясното платно за движение в
посока София, видях, че се разхвърчаха парчета и части, както и единият
автомобил“, а Н.: „Видях бял автомобил, който ни изпревари. Движеше се под
ъгъл, леко диагонално на пътя с насочена предна част леко надясно към дясна
лента. В следващия момент Мерцедесът, който беше бял на цвят, удари с
дясната си част движещия се пред мен Голф“. Според представителя на
Апелативна прокуратура-Велико Търново изводът, който се налага, е че при
извършване на маневрата „изпреварване“ и съответно прибиране на лекия
автомобил „Мерцедес“ в полагащата му се лента за движение, той е
предизвикал ПТП с пострадалия, който се е движил с повече от два пъти по-
ниска скорост от скоростта на управлявания от подсъдимия П. автомобил. В
тази връзка прокурорът счита, че е неправилно подсъдимият да бъде оправдан
за извършеното нарушение по чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗДвП и съдът да отчете само
едно налично нарушение на правилата за движение.
8
Представителя на ВТАП излага доводи, че независимо, че
първоинстанционният съд е отчел извършеното престъпление като такова с
изключителна степен на обществена опасност, значително надхвърляща
типичната обществена опасност за престъпления от този вид, е отказал да
отчете отегчаващите отговорността обстоятелства свързани с личността и
процесуалното поведение на подсъдимия, отмерил наложеното наказание на
подсъдимия в рамките на долната граница, а не при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства. Излага се, че, изключително висока степен на
обществена опасност има както по отношение на деянието, така и по
отношение на подсъдимия, в качеството му на водач, който за относително
краткия период от време има значителен брой наказания, наказателни
постановления, електронни фишове за нарушение на правилата за движение и
то предимно за управление на МПС с изключително висока скорост.
Прокурорът счита, че първинстанционният съд се е отнесъл
критично към приложените данни относно случаите на управление на МПС от
подсъдимия със скорост значително надвишаваща максимално допустимата,
засечени от различни камери. Посочва, че действително случаите на
установеното управление на автомобила с висока скорост, ако бяха доказани
безспорно, то наказанията по отношение на подсъдимия са щели да бъдат
значително повече. Според прокурора обаче, данните, касаещи многократното
управление на МПС с висока скорост, следва да бъдат отчетени като писмени
данни, отнесени към личността на подсъдимия и съответно водещи до
преценка, че се касае до личност като водач на МПС с изключително висока
степен на обществена опасност. Според прокурора, като се изключи чистото
съдебно минало към момента на извършване на деянието, никакви други
смекчаващи отговорността обстоятелства не са приложими при
индивидуализация на наказанието. Излага се, че от една страна
първоинстанционният съд е приел, че е налице такова съчетание от
обстоятелства, касаещи престъплението, което обуславя квалифицирането му
като особено тежък случай с изключително висока степен на обществена
опасност на деянието и дееца, а от друга страна ВТОС приема, че деянието е в
минимално възможния вариант - смърт на едно лице, извършено само едно
нарушение на правилата за движение по пътищата, което следва да се
съобрази при определяне на наказанието. Според представителя на ВТАП не
може да се приеме противоречието в изложените мотиви, че едни и същи
9
обстоятелства водят едновременно и до изключително висока, и до ниска
обществена опасност, които съответно да обусловят квалификацията на
деянието и размера на наказанието. Излага се, че очевидно наложените на
подсъдимия административни наказания не са имали никакъв ефект върху
поведението му като водач, не са допринесли до неговото дисциплиниране, до
съобразяване от негова страна със законовите ограничения. Затова
представителят на ВТАП счита, че отговорността на подсъдимия следва да
бъде определена към горните стойности на предвиденото наказание лишаване
от свобода, респективно това следва да доведе и до увеличаване на
наказанието лишаване от право да управлява МПС.
По изложените от него съображения прокурорът от ВТАП моли
въззивния съд да уважи протеста и жалбата на частните обвинители и да
отхвърли жалбата на подсъдимия като неоснователна.
В съдебно заседание във въззивната инстанция адвокат А. Б., в
качеството му на повереник на частните обвинители М. Ц. С., Ц. Ф. М.а, И. Ф.
Д. и В. И. С., поддържа подадената от него въззивна жалба, изразява
становище за основателност на протеста и оспорва жалбата на защитника на
подсъдимия, като намира последната за неоснователна.
Частните обвинители И. Ф. С., В. И. С. поддържат подадената от
повереника им жалба, намират протеста за основателен, а жалбата на
защитника на подсъдимия за неоснователна и я оспорват.
На съдебните прения във въззивната инстанция повереникът на
частните обвинители се присъединява към изложеното от представителя на
държавното обвинение, като в допълнение заявява, че в конкретния случай
оплакването на частното обвинение е единствено относно размера на
наложеното наказание и то с оглед явната несправедливост на това наказание.
Адвокат А. Б. излага съображения, че целта на наказанието е не да се налага
някаква репресия на извършителите на престъпления, а да се постигнат
основните цели на чл. 36 и следващите НК. В конкретния случай повереникът
на частните обвинители не вижда кое точно е мотивирало
първоинстанционния съд да наложи наказание в минимален размер, при
положение, че е приел за доказана правната квалификация „особено тежък
случай“. Излага се, че деянието е извършено след поправката /в НК/ и в
момент, в който „чистото“ наказание по чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК е предвидено
10
в размер от 3 до 8 години лишаване от свобода. Адвокат А. Б. посочва, че
средният размер на това наказание, чисто математически, е пет години и
половина, а за правната квалификация „особено тежък случай“ е от 5 до 12
години. Затова според него деянието на подсъдимия Н. П. е извършено при
изключителен превес на отегчаващите вината обстоятелства, като
единственото смекчаващо вината обстоятелство е младата му възраст.
Адвокат Б. посочва, че нищо друго не говори за този подсъдим, че са налице
смекчаващи вината обстоятелства както към конкретното деяние, така и
изложените факти в обстоятелствената част на присъдата и заявеното от
страна на прокуратурата по отношение на административните наказания, по
отношение на това, че едно от влезлите в сила наказателно постановление е
именно за причиняване на ПТП без съставомерен резултат по чл. 343 НК, но
там отново причина е превишената скорост, т.е. според повереника на
частните обвинители, подсъдимият е системен нарушител на скоростта и това
е безспорно установено и доказано с влезли в сила административни актове.
Адвокат Б. посочва също, че макар и към настоящия момент подсъдимият да
не е осъждан, все пак има справка по делото, че срещу него се водят
досъдебни производства и други дела, така че според повереника
характеристичните данни на подсъдимия са изключително и само в насока на
един изключително безотговорен и самонадеян джигит на пътя. Посочва, че
всички нарушения, повечето от които са в населено място, са за превишения с
над 40 км/час. Адвокат Б. заявява, че няма да коментира въпросните камери,
защото те нямат отношение към случая, тъй като според него
първоинстанционният съд е прав, че не може да се вмени във вина нещо на
някого, без да се установи по безспорен начин, че водачът е виновен.
Повереникът на частните обвинители заявява, че в случая формата на вината
при подсъдимия е безспорно доказана самонадеяност и затова според него,
чистата аритметика, дори „чистия“ състав на чл. 343, ал. 1 б. „в“ НК е пет
години и половина, а при превес на отегчаващи вината обстоятелства,
наказанието пак би следвало да бъде в значително по-висок размер от тези пет
години, които са наложени за по-тежката квалификация.
Повереникът на частните обвинители заявява, че идеята на
законодателя, въвеждайки тези размери, е именно с оглед преценката на
индивидуалните качества, на индивидуализиране както на самото деяние, така
и на самия деец и да се постигне превенция както у него, така и у останалите
11
членове на обществото. Според адвокат А. Б. тази присъда не кореспондира
със събраните доказателства и трябва да бъде увеличен размера на
наказанието. Посочва, че не напразно е искал да бъде приложен и чл. 49, ал. 2
НК, тъй като това също е изключително действащо превантивно наказание, а
именно лишаването от право да управлява МПС, за което законодателят е
предвидил, когато е наред с лишаването от свобода, то да може да бъде
увеличено с до 3 години.
Повереникът на частните обвинители моли въззивния съд да увеличи
наказанието, като посочва, че за справедлив считам около и над средния
размер, а в конкретната ситуация средният размер е осем години и половина.
Моли пропорционално да бъде увеличено и наказанието лишаване от право
да управлява МПС, което да бъде увеличено с максималния срок от три
години над лишаването от свобода.
На съдебните прения във въззивната инстанция частния обвинител И.
Ф. Д. поддържа казаното от повереника й.
На съдебните прения във въззивната инстанция частния обвинител В.
И. С. поддържа казаното от държавното обвинение е от повереника му адвокат
Б.. Прави допълнение, че според него сега е актуалния момент, който
съдебната практика дава, съдът да реагира на един обществен повик към
реакция съобразно правомощията му, спрямо това, което се шири по
пътищата, особено напоследък. Завява, че въззивният съд има възможност да
реагира на едно направо прегърнало цинизма деяние на пътя от шофьор
рецидивист. Моли за справедлИ. присъда.
Частните обвинители М. Ц. С. и Ц. Ф. М.а са били редовно
призовани за заседанието във въззивната инстанция, но не са се явили и не са
участвали лично в него, като не са посочили уважителни причини за
неявяването им.
Подсъдимият Н. В. П. и защитникът му адвокат В. Ф. поддържат
подадената от адвокат Ф. въззивна жалба. Оспорват протеста на прокурора и
жалбата на повереника на частните обвинители, като ги намират за
неоснователни.
На съдебните прения във въззивната инстанция защитникът на
подсъдимия излага доводи, че макар настоящото производство формално да се
развИ. по общия ред, на практика липсва спор по фактите, като и няма
12
някакво оспорване на доказателствените източници за това какво се е
случило. Адвокат В. Ф. посочва, че още от самото начало на наказателното
производство той и подсъдимия Н. П. са заявили, че подсъдимият нито
оспорва своето нарушение, нито това, че носи вина за ПТП, което е с
изключително тежък и трагичен край. Твърди, че в кориците по делото е ясно
и се вижда защо не са могли да минат по процедурата на съкратеното съдебно
следствие по т. 2, а именно заради вписването в обвинителния акт на
обстоятелства, на база на които се твърдяло, че се мотивира особено тежкия
случай. Заявява, че тези обстоятелства не са били приети като факти от ВТОС,
не се твърдят от частния обвинител и ВТАП и няма да ги коментира. Според
защитника на подсъдимия единствените спорни между страните и важни
въпроси, които следва да разреши въззивния съд със съдебния си акт, е дали
извършеното от подсъдимия П. деяние представлява особено тежък случай,
както му е повдигнато обвинение и размера на наложеното наказание
лишаване от свобода и лишаването от право да управлява МПС.
Във връзка със заявеното на съдебните прения от представителя на
Апелативна прокуратура, адвокат В. Ф. на първо място възразява, че всички
аргументи, касателно т.нар. хулиганство на пътя, които са били изложени,
освен че не са залегнали като обвинение и като факти в обвинителния акт, но
не са били и обсъждани до настоящия момент, а освен това не се явяват и
доказани. Според защитника на подсъдимия е много важно в случая да се
разграничат правната страна и закона от емоционалната страна и обществения
отзвук. Според него е безспорно, че това производство е с изключителен
обществен интерес, но не заради самото наказателно производство и неговия
ход, а заради личността на пострадалото лице. Адвокат Ф. посочва, че е
безспорно и това, че обществото очаква реакцията на съда по този казус, като
отчитайки всички тези обстоятелства, най-вече необходимостта от постигане
на генералната превенция, тъй като според него личната ще бъде постигната с
каквото и да е наказание по отношение на този млад човек, който не бил
извършвал никога престъпни деяния и за първи път е на подсъдимата
скамейка, според защитника по-важна е генералната превенция. Адвокат Ф.
посочва, че именно заради това, макар че подсъдимият не е осъждан и макар
че твърдят, че правилната правна квалификация е тази, която предвижда
наказание с долна граница от три години, защитника и подсъдимия никога не
си били помисЛ. дори да споменат разпоредбата на чл. 66 НК с прилагане на
13
института на условното осъждане, защото и защитникът и подсъдимия
считат, че не следва да му бъде наложено условно наказание и лично са
помоЛ. за налагане на ефективно наказание. Според адвокат Ф. е некоректно
във въззивната инстанция да се твърди противоречие в мотивите на ОС-
Велико Търново при първоинстанционната присъда, тъй като отчитайки като
отегчаващи личността на дееца дадени обстоятелства и приемайки на база на
тях наличието на квалификацията „особено тежък случай“, няма как в
последствие тези същите обстоятелства, при тежката квалификация която е
приел ОС-Велико Търново, отново да бъдат ценени като отегчаващи при
определяне на размера на наказанието лишаване от свобода, защото всеки
един съдебен акт трябва да е в рамките на закона и на първо място са закона и
морала.
На следващо място защитникът на подсъдимия посочва, че в
съдебното заседание във въззивната инстанция е бил направен опит да се
внуши, че обясненията на подсъдимия, дадени на етап досъдебно
производство, са от значение, но няма кат как тези обяснения да бъдат в
доказателствената маса по делото, доколкото не са приобщени по предвидения
в НПК ред.
Във връзка с възражението, че деянието не представлява особено
тежък случай, защитникът на подсъдимия излага аргументи, че Окръжен съд -
Велико Търново е посочил константна съдебна практика, че не е загубило
значение и действие ППВС № 1/1983 година. Адвокат Ф. заявява, че се
виждало, че обществената опасност на самото деяние е мотивирана от
първоинстанционния съд на първо място с тежкия вредоносен резултат, но
тежкият вредоносен резултат в случая е смъртта на пострадалото лице, като
тази тежка последица е част от изпълнителното деяние и няма как да има
обвинение за причинена смърт по непредпазливост, ако го нямаше този
резултат. Адвокат Ф. счита, че изключителният обществен отзвук, което е
второто обстоятелство, което мотивирало ОС-Велико Търново да приеме, че
деянието е с изключителна обществена опасност, не може да бъде изведено от
доказателствата по делото. Адвокат Ф. посочва, че изключителният обществен
отзвук се извлича на база интерес, на база медии и т.н., но според него по
делото няма данни и доказателства за такова обстоятелство, което да може да
бъде изведено като самостоятелно основание за обосноваване на особено
тежък случай.
14
Макар да не оспорва, че има изолирана съдебна практика, че за да
бъде квалифицирано деянието като особено тежък случай е достатъчно да има
изключителна обществена опасност само на деянието или само на дееца,
защитникът на подсъдимия счита, че константната съдебна практика е, че
следва да са налице в съвкупност и двете обстоятелства.
Адвокат Ф. посочва, че по отношение на дееца, неговата
изключително висока степен на обществена опасност е мотивирана, на първо
място, с констатираните административни нарушения. По отношение на
електронните фишове, защитникът на подсъдимия заявява, че няма какво да се
коментира, тъй като е видно за какво нарушение са, видно е какви са
санкциите и кога са влезли в сила. По отношение на наказателните
постановления, адвокат Ф. моли въззивния съд да забележи датите, на които
са влезли в сила и на които е санкционирано лицето - нарушител, което е
подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия заявява, че заключението по назначената
техническа експертиза, според което разстоянието от 1900 м, непосредствено
преди ПТП, е изминато от въпросния автомобил при средна скорост от около
142 км/час, е прието, не е оспорено, но в крайна сметка то също не може да
обуслови тази висока обществена опасност, доколкото сам окръжният съд, в
мотивите си, е изложил много подробно по какъв начин се установява
нарушение на скорост, а именно такъв начин уреден в ЗДвП, който е посочен
от окръжния съд, в случая няма. Твърди се, че техническата експертиза не е
възможно да установи нито авторството, нито нарушение на скорост, както се
твърдяло.
Относно заключението на назначената петорна АТЕ адвокат Ф.
твърди, че по изключително ясен начин е установен механизма на ПТП и
именно затова, правилно подсъдимият П. е бил оправдан в частта за
извършено нарушение по чл. 42, защото дори да има показания за страничен
удар или удар под ъгъл, това не води до извод и още по-малко до доказаност
да е извършвано изпреварването на автомобила на пострадалия на
недостатъчно разстояние. Защитникът на подсъдимия излага съображения, че
П. може да не е спазил разстояние отзад, може да не е владял автомобила, но
няма такИ. обвинения, а единственото констатирано безспорно нарушение,
това е нарушението за скорост по ЗДвП, което за пореден път подчертава, че не
15
се оспорва от защитата.
В тази връзка защитникът на подсъдимия счита, че и с оглед
константната съдебна практика случаят не може да бъде квалифициран като
„особено тежък случай“ и следва деянието да бъде преквалифицирано, като
при предвидения в закона размер на наказанието лишаване от свобода от 3 до
8 години след преквалификацията, тогава вече отегчаващите обстоятелства
могат да бъдат ценени като отегчаващи вината. Затова, при преквалификация
на деянието, адвокат Ф. посочва, че няма да моли, въззивния съд да наложи
отново минималния размер, а както е заявил и пред първата инстанция, за
него правилния и справедлив размер на наказанието лишаване от свобода, с
оглед данните за личността на подсъдимия, се явява в размер на четири години
лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
Защитникът на подсъдимия счита, че наказанието лишаване от права е
определено правилно по своя размер и един такъв вид на наказанието ще
способства както за постигане на личната, така и за постигане на генералната
превенция, защото всеки един гражданин ще разбере, че ако управлява
автомобил с превишена скорост и причини ПТП, той ще влезе в затвора, като
не е важно за колко, а важното е, че ще влезе в затвора, няма да бъде
помилван, както се пише по вестниците, с условна присъда.
Като смекчаващите вината обстоятелства защитникът на подсъдимия
посочва - младата възраст и чистото съдебно минало, семейството „и т.н.“.
Относно висящото досъдебно производство, адвокат Ф. заявява, че
презумпцията по чл. 16 НПК е налична и това обстоятелство не може да бъде
ценено. В заключение защитникът на подсъдимия посочва, че е безспорно
тежкото деяние, безспорна е вината и моли за присъда, която да е със
справедливо наказание.
На съдебните прения във въззивната инстанция подсъдимият Н. П.
заявява, че поддържа казаното от защитника му и иска отново да поднесе
съболезнования на семейството на починалия. Посочва, че не е искал да го
направи, че си е провалил живота, че има тригодишно дете, което го чака
отвън, че иска да си изтърпи наказанието, нищо повече.
В последната си дума във въззивната инстанция подсъдимият Н. П.
заявява, че иска справедлИ. присъда и да си изтърпи наказанието.
Великотърновският апелативен съд, като съобрази изложеното в
16
протеста и жалбите, доводите на страните изложени в съдебно заседание,
доказателствата по делото и като на основание чл.314 ал.1 от НПК служебно
провери изцяло правилността на пъровнстанционната присъда, намира за
установено следното:
Протеста и жалбите са подадени в законоустановения срок от лица,
които притежават активна процесуална легитимация, съдържанието им
отговаря на изискванията на закона и са допустими.
Разгледани по същество, протеста на прокурора е основателен,
жалбата на повереника на частните обвинители е частично основателна, а
жалбата на защитника на подсъдимия е неоснователна.
В първата инстанция е проведено законосъобразно съдебно следствие
по общия ред на глава двадесета от НПК, при което окръжният съд е събрал и
приобщил по надлежния процесуален ред всички доказателства, необходими
за разкрИ.не на обективната истина и изясняване предмета на доказване.
Видно от мотивите на присъдата, след извършен обективен и
задълбочен анализ на доказателствените материали, първоинстанционният
съд приел за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Н. В. П. живеел заедно със своята съпруга - Н. Г. П.а,
дъщеря си и баба си в гр.Лясковец, ***********. Същият не работи, не е
осъждан към момента на деянието. Освободен е от наказателна отговорност
по реда на чл.78а от НК.
На 11.11.2023 год., около 16:20 часа, подс. П. се движел в гр.
Лясковец, управлявайки л.а. „Мерцедес АМГ" Ц63С, с peг. №PB 10****.
Включвайки се в главната улица на града, същият отнел предимството на друг
автомобил, което било предпоставка за ПТП. Продължил с висока скорост по
главната улица, което предизвикало занасяне на автомобила (също
предпоставка за ПТП) с паркираните в близост автомобили – установява се от
свидетелските показания на св. Р. С. Р. (СЗ от 11.03.25г. и приобщени по реда
на чл.281 НПК- т.2, л.21-23 от ДП). Около петнадесет минути по-късно, към
16:35 часа, подсъдимият П. преминал с л.а. „Мерцедес" покрай заведението
„Горнооряховски грил" на изхода на града в посока гр. София, след което се
включил по ПП 1-4 (София- Варна) с посока гр. София. Наближавайки км.
135+800, подсъдимият изпреварил последователно няколко автомобила с
изключително висока скорост. Изпреварването се извършило в средната лента,
17
която в този участък била предназначена за насрещно движещи се превозни
средства - дясната пътна лента за движение към гр. София била ограничена от
средна непрекъсната линия, след което преминавала в прекъсната. При
движението си в забранения за изпреварване участък л.а. „Мерцедес“,
управляван от подс. П. изпреварил автомобила, с който пътували свидетелите
Р. и К.- л.а. „Хюндай Соната" с рег. № CB41****, като преминал
изключително близо странично от тях. След като се прибрал в дясната лента,
пред него се движел л.а. „Фолксваген Голф Кънтри“ с peг. № ОВ 91****,
собственост и управляван от пострадалия Ф. И. С. от гр. Ловеч. Предвид
разликите в скоростите на управлявания от П. л.а. „Мерцедес и л.а.
„Фолксваген" (установени в ATE т.2, л. 155-201), л.а. „Мерцедес АМГ" Ц63С,
с peг. №PB 10**** застигнал много бързо л.а. „Фолксваген Голф Кънтри“ с
peг. № ОВ 91****, като ударил с дясната си предна част, лявата задна част на
л.а. „Фолксваген“. Вследствие на удара л.а. „Фолксваген“ се оттласнал напред,
придобИ.йки известна ротация по часовниковата стрелка, навлязъл в банкета
и в крайпътния терен, ударил се в канавката и достигнал до крайното си
положение, фиксирано в протокола за оглед. Л.а. „Мерцедес“, под действието
на ударния импулс, продължил напред, придобИ.йки ротация по
часовниковата стрелка, достигнал десния банкет, навлязъл в крайпътния
терен, ударил се в него със задната си лява ъглова част, придобил
допълнителна ротация по часовниковата стрелка и отново се върнал на
платното за движение. След това отново навлязъл в крайпътния терен отдясно
и се ударил в канавката с предната си дясна част. Ударната сила предизвикала
ротация на автомобила в посока обратна на часовниковата стрелка, при което
достигнал лявата граница на пътното платно със задната си част, навлязъл в
банкета и се установил, с предна част в посока гр. Варна, където е намерен и
при огледа.
Свидетелят Н. Г. П., управлявайки автомобил около часа на
инцидента, след като преминал капанчетата на „Оазис“, следващият за него
завой бил ляв. П. познавал добре пътя. Платната за движение в неговата
посока станали две, а за противоположната едно. Разминал се с л. а.
„Мерцедес“ бял на цвят, който карал с висока скорост в средната лента, която
била забранена за неговата посока.
Свидетелят К. К. Н. на 11.11.2023 год., около 16:40 часа пътувал от
гр. Елена за гр. Велико Търново, заедно с Г. С. М., с която живеел на семейни
18
начала и с 9- годишният им син. Пътували с лек автомобил „Мерцедес Ц“ с
рег. № СВ 90****, който Н. управлявал. Валяло дъжд, настилката била мокра,
но видимостта била добра. Трафикът бил натоварен и в двете посоки. Пред
него се движел л.а. „Фолксваген" (син на цвят). В огледалото за обратно
виждане видял автомобил, който се движел много бързо. Автомобилът
„Мерцедес“, бял на цвят, ударил с предната си част задната част на
„Фолксваген“. След настъпване на ПТП, св. Н. спрял на място в дясната лента.
Обадили се на тел. 112 (от телефона на Г. М.). Шофьорът на мерцедеса бил
излязъл и стоял до автомобила. До автомобила имало и жена, която
изглеждала притеснена, в шок, държала се за главата .
На мястото спрели и други случайно преминаващи леки автомобили:
Св. Р. Р. и приятеля му А. К. и двамата от гр. Лясковец, които пътували с л.а.
„Хюндай Соната“ с рег. № CB41**** от гр. Лясковец за гр. Велико Търново.
Двамата станали очевидци на ПТП, веднага спрели и тръгнали да окажат
помощ. Първо отишли до ударената кола - „Фолксваген Голф“. Същия нямал
регистрационна табела отзад, тъй като била изхвърчала при удара.
Автомобилът бил силно деформиран и в него бил само един мъж, прилегнал
на лявата си страна между предните седалки, без видими наранявания и без
признаци на живот.
Пристигналите на място екипи - медицински и на полицията,
констатирали смъртта на водача на л.а. „Фолксваген Голф Кънтри" -Ф. И. С. -
62 годишен, от гр. Ловеч. С. бил футболен треньор на „Дунав Лом". Отборът
имал футболна среща в гр. Горна Оряховица и след срещата там Ф. С. си
тръгнал за гр. Ловеч. Пътувал сам с личният си л.а. „Фолксваген Голф
Кънтри" с peг. № OB 91****.
От заключението на назначената по делото съдебномедицинска
експертиза (т.1, л. 137-140 от ДП) е видно, че причина за смъртта на Ф. С. е
несъвместима с живота гръдна травма довела до разкъсване на аортата,
причинило остра обемна кръвозагуба за много кратко време. Смъртта била
неизбежна и е настъпила бързо. Получените травми били в резултат от удари
и притискане с или между твърди тъпи/ тъпоръбести предмети с много голяма
сила, по интензитет сила насочена отзад от към гърба с концентрация на удара
на нивото на гръдния кош и отговарят да са получени в резултат на ПТП, като
водач на лекия автомобил. По трупа не били установени травматични
19
увреждания, освен свързаните с ПТП. Липсвали увреждания, които да не
могат да бъдат обяснени с коментирания механизъм на ПТП.
Видно от заключенията на назначените химически експертизи (т.2,
л.81-83; т. 2, л.99-100 от ДП) в представените за изследване кръвни проби,
взети от подс. П. и пострадалия Ф. С., не се установява наличие на етилов
алкохол.
Видно от заключенията на назначените физико-химически
експертизи (т.2, л. 104-107 и т. 2, л. 85-89 от ДП) в предоставените за
изследване кръвни проби, взети от подс. П. и пострадалия Ф. С. не е
установено наличие и на наркотични вещества в кръвта им.
От заключението на петорната комплексна автотехническа
експертиза (т. 2, л. 155-201 от ДП) се установява следния механизъм на
настъпилото ПТП, скоростта на участвалите в него леки автомобили и мястото
на същото:
В зоната на ПТП платното за движение се състояло от три пътни
ленти. Две от тях, разделени с прекъсната линия били предназначени за
движение на превозни средства с посока към гр. София, а третата за
движещите се в срещуположната посока. Произшествието е възникнало при
облачно мрачно време, в условията на слаб, ситен дъжд, без мъгла, на мокра
пътна настилка, при относително добра видимост на дневни условия и
наличните метеорологични условия. Първоначалният контакт между предната
дясна част на л.а. „Мерцедес“, управляван от подс. П. и задната лява част на
л.а. „Фолксваген“, управляван от пострадалия Ф. С. обхваща зоната от около
0,9 м., намираща се в дясната пътна лента на 0,8 м. вдясно от осовата
разделителна линия между двете десни пътни ленти и на около 2 м. от дясната
граница на платното за движение. В момента на удара л.а. „Фолксваген" бил
изцяло в дясната пътна лента. Към момента на удара двата автомобила са били
с успоредни или почти успоредни на оста на пътя надлъжни оси. Скоростта на
л.а. „Мерцедес" в момента на удара и преди ПТП е около 165 км./ч., а на л.а.
„Фолксваген" - около 70,5 км/ ч. Опасната зона за спиране (пълен спирачен
път) на л.а. „Мерцедес" при скоростта му на движение е около 222,5 метра, а
при скорост от 90 км/ ч. - около 78 метра. Подсъдимият П., управлявайки л.а.
„Мерцедес" със скорост от 165 км/ч е имал техническа възможност да
предотврати ПТП, като своевременно възприеме попътно движещия се пред
20
него л.а. „Фолксваген" от не по-малко от 200 м. и предприеме аварийно
спиране. За това разстояние автомобилът би намалил скоростта си до около 59
км/ч., което е по-ниско като стойност от тази на л.а. „Фолксваген". Освен това,
за времето на намаляване на скоростта от водача на „Мерцедес" - подс. П.
(около 5,9 сек.), л.а. „Фолксваген" би бил по-напред с около 115,5 метра.
Следователно водачът на л.а. „Мерцедес" -при скоростта си на движение (165
км./ч.) и след възприемане от около 200 м. на движещия се пред него лек
автомобил „Фолксваген Голф" е имал техническа възможност да предотврати
ПТП. Това се отнася в още по-голяма степен и при скорост от 90 км/ ч.
(разрешената за участъка). Водачът на л.а. „Фолксваген"- пострадалият Ф. С.
не е имал техническата възможност да предотврати ПТП - той се е движел със
скорост значителна по-ниска от 90 км/ ч. (70,5 км./ ч.) и в дясната си пътна
лента.
Подсъдимият П. изпреварил няколко автомобила в трилентовото
платно за движение. Изпреварваните автомобили се движели в най-дясната
пътна лента. Отначало изпреварването било в средната пътна лента,
предназначена за насрещно движещите се превозни средства и забранена за
изпреварване за л. а. „Мерцедес", управляван от подс. П.. След това линията
между двете пътни ленти - най-дясната и средната, ставала прекъсната. Пред
същия в дясната пътна лента попътно се движел л.а. „Фолксваген" управляван
от пострадалия Ф. С.. Мерцедесът се върнал в дясната пътна лента, застигнал
Фолксвагена и с дясната си предна част ударил лявата задна част на л. а.
„Фолксваген". Мястото на удара било на около 4,2 метра след мерната линия
на ориентира, гледано в посока към гр. София. Под действие на ударния
импулс и неговия момент спрямо масовия център, л.а. „Фолксваген" се
оттласнал напред, придобИ.йки известна ротация по часовниковата стрелка
(гледано отгоре). Така автомобилът навлязъл в банкета и в крайпътния терен,
ударил се в канавката и достигнал до крайното си положение, фиксирано в
протокола за оглед. Автомобилът „Мерцедес" под действието на ударния
импулс намалил кинетичната си енергия и продължил напред, придобИ.йки
ротация по часовниковата стрелка, преминал вдясно от масовия си център,
достигнал десния банкет, навлязъл в крайпътния терен, ударил се в терена със
задната си лява ъглова част, придобил допълнителна ротация по
часовниковата стрелка и отново се върнал на платното за движение. След това
отново навлязъл в крайпътния терен отдясно и се ударил в канавката с
21
предната си дясна част. Ударната сила в канавката предизвикала ротация в
посока обратна на часовниковата стрелка, автомобилът достигнал лявата
граница на пътното платно и със задната си дясна част навлязъл в банкета,
като се установил с предна част в посока гр. Варна, където е намерен при
огледа.
Според вещите лица, извършили петорната КАТЕ, техническите
причини за настъпването на ПТП е високата скорост на движение на л.а.
„Мерцедес" от около 165 км/ч, значително надвишаваща разрешената 90 км/ч.,
от която е и късното възприемане от подсъдимия П. на попътно движещия се в
дясната пътна лента л.а. „Фолксваген“.
В хода на разследването на досъдебното производство е назначена
техническа експертиза (т.2, л. 123-131 от ДП), която да установи дали
процесните МПС са били технически изправни към момента на ПТП. Видно
от заключението на тази експертиза, преди настъпването на ПТП,
механизмите имащи основно отношение по безопасността на движението на
двата автомобила са били технически изправни. Техническите състояния на
л.а. „Мерцедес" АМГ Ц63С с peг. №РВ 10**** и на л.а. „Фолксваген Голф
Кънтри", с peг. № ОВ91**** не са в причинно-следствена връзка с
настъпилото на 11.11.2023 год. пътно-транспортно произшествие/ПТП/.
От изготвената въз основа на изисканите и предадени 1 бр. СД-
съдържащ видеозапис на 11.11.2023 год. от 16:23 часа до 17:23 часа и 1 бр. СД-
съдържащ видеозапис на 11.11.2023 год. от 16:18 часа до 16:37 часа на
охранителни камери от улици в гр. Лясковец техническа експертиза се
установява, че при изминато за 48 секунди разстояние от 1900 метра, средната
скорост на движение на л. а. „Мерцедес" управляван от подс. П., от ул. „Васил
Левски" 164 „ГО грил" в гр. Лясковец до мястото на ПТП, е била 142, 49 км/ ч.
- т.2, л. 139-141 от ДП.
Видно от писмо (т.1, л. 200 от ДП) под № 24-00-438/ 30.11.2023 год.
на АПИ, ОПУ — Велико Търново и приложена към писмото скица за
републикански път 1-4 София - Варна при км 135+800, участъкът от пътя е
трилентов с банкети от двете страни, движението двупосочно - една лента за
движение в посока гр. Варна и две ленти за движение в посока гр. София.
Разделителната линия била непрекъсната и пресечна в посока към гр. Велико
Търново. Приблизителен наклон в участъка 3-4 %.
22
От писмо с изх.№ 173900-25552/24.11.2023 год. (т.1, л.203от ДП) на
НИМХ, филиал Плевен — Хидрометеорологична обсерватория Велико
Търново е видно, че на 11.11.2023 год., за времето от 15:00 часа до 17:00 часа в
района на гр. Велико Търново температурата на въздуха е била в диапазон от
19,1 градус до 12,7 градуса, скорост на вятъра 1 м./сек. от югозапад, облачност
8/10. Регистриран бил валеж от дъжд за времето от 16:15 часа до 16:30 часа.
От справка за нарушител/водач (л.152-153 от ДП) се установява, че
подсъдимият Н. В. П. е правоспособен водач на МПС от категории „В“ и „М“
от 22.07.2022год., като за извършени нарушения по ЗДВП е санкциониран по
административен ред с 10 бр. фишове и 2 бр. наказателни постановления.
Изложените фактически положения правилно са приети за
установени и от първоинстанционния съд въз основа на обективно,
всестранно и пълно изследване на събраните и проверени доказателствени
материали, в съответствие с изискванията на чл.14 ал.1 и чл.107 ал.5 от НПК.
Между събраните и приобщени от първата инстанция доказателствени
материали липсват съществени противоречия и приетите за установени
фактически положения не се оспорват от страните по делото.
При тези приети за установени фактически положения,
първоинстанционният съд е приложил материалния закон правилно и точно,
като е приел за установено от правна страна, че с деянието си подсъдимият Н.
В. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл.343, ал.1, б. „в", предл.2, във вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК, тъй като на
11.11.2023 год., около 16:40 ч. на първокласен път 1-4 (София - Варна), при км
135+800, на територията на община Велико Търново с посока на движение от
гр. Варна към гр. Велико Търново, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Мерцедес", модел „АМГ Ц63С“, с
регистрационен номер РВ 10****, ползван от него, но собственост на „Хит
Кредит“ - клон Пловдив, нарушил правилата за безопасно движение по
пътищата - чл. 21, ал.1 от Закона за движение по пътищата- като избрал да се
движи с МПС, категория „В“ със скорост 165 км/ч при разрешена за движение
извън населено място 90 км/ч и предизвикал пътно-транспортно
произшествие с движещия се в същата посока към гр. Велико Търново лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф Кънтри“ с рег. № OB 91****,
собственост и управляван от Ф. И. С. от гр. Ловеч, с което по непредпазливост
23
е причинил смъртта на Ф. И. С. ЕГН: ********** от гр. Ловеч, причинена от
несъвместима с живота гръдна травма довела до разкъсване на аортата,
причинило остра обемна кръвозагуба за много кратко време, като деянието е
особено тежък случай.
От обективна страна, на посочените дата и място, при управление на
МПС- лек автомобил марка „Мерцедес", модел „АМГ Ц63С", с
регистрационен номер РВ 10****, подсъдимият Н. П. нарушил правилото за
движение по пътищата - чл. 21, ал.1 от Закона за движение по пътищата- като
се движил с МПС, категория „В“ със скорост 165 км/ч при разрешена скорост
за движение извън населено място 90 км/ч и предизвикал пътно-транспортно
произшествие с движещия се в същата посока към гр. Велико Търново лек
автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф Кънтри" с рег. № OB 91****, в
резултат на което последвала смъртта на Ф. И. С., който управлявал лекия
автомобил „Фолксваген“, блъснат от автомобила „Мерцедес“, управляван от
подсъдимия.
С присъдата първоинстанционният съд правилно запълнил
бланкетната диспозиция на нормата на чл.343 от НК, като приел, че
извършеното от подсъдимия П. нарушение на правилото за движение по чл.
21, ал.1 от Закона за движение по пътищата е в пряка причинна връзка с
настъпилото ПТП и смъртта на пострадалия Ф. И. С., която в конкретния
случай е съставомерната общественоопасна последица от деянието на
подсъдимия. Съгласно кредитираното и от въззивната инстанция експертно
заключение по петорната комплексна автотехническа експертиза,
техническите причини за настъпването на ПТП е високата скорост на
движение на л.а. „Мерцедес“ от около 165 км/ч, значително надвишаваща
разрешената 90 км/ч., от която е и късното възприемане от подсъдимия П. на
попътно движещия се в дясната пътна лента л.а. „Фолксваген“. Това се
потвърждава и от заявеното от вещото лице порф.д.т.н.инж.С. К. при разпита
му в с.з. на 12.03.2025год.: „Високата скорост е причината за ПТП, защото
възприятията при тази скорост за човек са много по-различни и не толкова
обективни визуално, както при една нормална скорост от 90 – 100 км… Да,
категорично. Водачът възприема опасността несвоевременно.“
С присъдата първоинстанционният съд правилно признал за невинен
и на основание чл.304 от НПК оправдал подсъдимия Н. П. в частта на
24
повдигнатото му обвинение за извършено нарушение на правилото за
движение по пътищата по чл.42, ал.2. т.1 от ЗДвП, съгласно което водач, който
изпреварва е длъжен по време на изпреварването на осигури достатъчно
странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно
средство. В конкретният случай от доказателрствата по делото се установява,
че преди да застигне автомобила „Фолксваген“, управляван от пострадалия Ф.
С., подсъдимият е изпреварил няколко автомобила, но след това се е прибрал в
дясната лента, зад автомобила „Фолкваген“, управляван от пострадалия Ф. С.
и пътно-транспортното произшествие не е възникнало при изпреварване от
подсъдимия на л.а. Фолкваген“. При това положение подсъдимият П. не е
извършил нарушение на правилото за движение по чл.42, ал.2. т.1 от ЗДвП
при изпреварване на процесния л.а. „Фолксваген“, което да е причина за ПТП
и смъртта на пострадалия Ф. С., тъй като въобще не е предприемал
изпреварване на този автомобил. За да приеме, че не е налично такова
изпреварване, първоинстанциионният съд правилно се е позовал на и на
разясненията направени в съдебно на заседание 12.03.2025год. от вещото лице
К., че е налице ексцентричен прав удар. Вещото лице К. заявява: „Нямаме
внезапно движение от лява лента надясно и удара. Още повече, че удара не е
кос, а той е прав, ексцентричен. Значи автомобилът Мерцедес достатъчно
време се е движел в дясната лента, в подобно положение както е в момента на
удара“. Тези разяснения напълно кореспондират с приетия от вещите лица,
извършили КСАТЕ, механизъм на ПТП, който е изцяло възприет и от
прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно, че с
управлявания от него автомобил „Мерцедес“ подсъдимият се върнал /прибрал/
в дясната пътна лента, където пред него се движел л.а. „Фолксваген“,
управляван от пострадалия Ф. С., след което предвид разликите в скоростите
им автомобила на подсъдимия застигнал л.а. „Фолксваген“ и с дясната си
предна част ударил лявата задна част на л.а. „Фолксваген“. Въпреки че в
обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът не е изложил факти,
съгласно които подсъдимият е изпреварвал автомобила на пострадалия, в
разрез с изложените факти, в частта на правните изводи и в диспозитивната
част на акта, прокурорът е приел за установено от правна страна и повдигнал
на подсъдимия обвинение, включващо и нарушение на правилото за движение
по чл.42, ал.2. т.1 от ЗДвП, което не кореспондира с фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
25
По изложените съображения жалбата на повереника на частните
обвинители, в частта насочена срещу частта на присъдата, с която
подсъдимият П. е признат за невинен и оправдан по обвинението за
извършено нарушение на правилото за движение по пътищата по чл.42, ал.2.
т.1 от ЗДвП, е неоснователна. В жалбата и в съдебното заседание във
въззивната инстанция повереникът на частните обвинители не е изложил
доводи в подкрепа на оплакването си за неправилност на присъдата в
оправдателната й част, а на съдебните прения във въззивната инстанция
изрично е заявил: „…в конкретния случай нашето оплакване е само и
единствено относно размера на наложеното наказание и то с оглед явната
несправедливост на това наказание“.
Въпреки че с протеста присъдата не е атакувана в оправдателната й
част, представителят на апелативна прокуратура изразява становище за
основателност на жалбата на повереника на частните обвинители в частта, с
която е обжалвана оправдателната част на присъдата, като на съдебните
прения във въззивната инстанция прокурорът излага и доводи в подкрепа на
това становище, които според настоящия състав са лишени от основание,
освен поради горните съображения и поради следното: Интерпретацията на
показанията на свидетелите, К., Р. и Н., която прави представителят на
Апелативна прокуратура-Велико Търново, е некоректна, тъй като от
показанията на тези свидетели не може да се извлече извод, че подсъдимият е
изпреварвал автомобила на пострадалия, а само, че преди удара е изпреварвал
други автомобили, които са се движили след автомобила на пострадалия.
Представителят на Апелативна прокуратура незаконосъобразно се позовава
на обяснения на подсъдимия дадени на досъдебното производство пред
разследващ орган в качеството на обвиняем в присъствието на защитник на
16.11.2023год., които не са приобщавани в съдебната фаза по реда на чл.279 от
НПК и не могат да бъдат използвани от съда при постановяване на акта му.
Следва да се отбележи, че нито в първата, нито във въззивната инстанция,
някоя от страните, включително и прокуратурата, е поискала приобщаването
на тези обяснения, чрез прочитането им по реда на чл.279 от НПК, но това
според настоящия състав не е необходимо, тъй като няма основание за
прочитането им по реда на чл.279 ал.2 вр. с ал.1 т.2-4 от НПК. Въпреки това,
само като допълнение следва да се посочи, че и от обясненията на подсъдимия
от 16.11.2023год., на които представителя на Апелативна прокуратура се
26
позовава, не може да се направи извод, че подсъдимият твърди, че е
изпреварвал точно автомобила на пострадалия Ф. С., тъй като в тези му
обяснения подсъдимият твърди само, че е предприел изпреварване на колона
от автомобили, които са били в дясната пътна лента. Обстоятелството, че
пътно-транспортното произшествие е настъпило след като подсъдимият е
изпреварил други автомобили и се е прибрал в полагащата му се дясна пътна
лента за движение, не може да обуслови извод, че подсъдимият е извършил
нарушение на правилото за движение по чл.42, ал.2. т.1 от ЗДвП при
изпреварване на автомобила на пострадалия Ф. С. и че такова извършено
нарушение е в причинна връзка с настъпилото ПТП и смъртта на пострадалия.
От субективна страна първоинстанционният съд правилно е приел за
установено, че подсъдимият Н. П. е извършил инкриминираното деяние при
непредпазлИ. форма на вината във вид на самонадеяност /съзнавана
непредпазливост/ по смисъла на чл.11 ал.3 пр.2 от НК, тъй като е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е мислил да ги
предотврати. Изводът, че в конкретният случай подсъдимият П. е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, се извлича от това, че
съзнателно е управлявал автомобила със скорост, която е надвишавала почти
два пъти разрешената за съответния пътен участък, при усложнена пътна
обстановка- мокра и хлъзгава пътна настилка и наличието на трафик от
движещи се МПС в двете посоки, преминавайки изключително близко до
автомобила в който са пътували св.Р. и св.К. при изпреварването на този
автомобил, но не намалявайки, а напротив увеличавайки скоростта след това,
преди сблъсъка с автомобила на пострадалия Ф. С.. Предвид тези
обстоятелства, опита му като водач на МПС и липсата на умствена
недоразвитост или психично заболяване, подсъдимият безспорно е
предвиждал, че в резултат на безразсъдното му шофиране с такава висока
скорост и при тези пътни условия, може да предизвика ПТП с тежки
последици, но неоправдано е мислил, че може да предотврати
общественоопасните последици. Нещо повече, според настоящият състав, при
установените по делото факти би могло да се обмисли наличие и на по-тежка
форма на вината, но при липсата на съответно повдигнато обвинение е
безпредметно обсъждането на такава.
Оплакването във въззивната жалба на защитника на подсъдимия за
допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в това, че
27
първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал извършеното от
подсъдимия П. престъпление по чл.343 ал.1 б. „в“ предл.2 от НК, приемайки,
че е налице „особено тежък случай“ по смисъла на чл.93 т.8 от НК, е лишено
от основание. Преди да изложи съображенията си по същество във връзка с
неоснователността на това оплакване на защитника на подсъдимия,
въззивният съд намира за необходимо да направи следното уточнение: В
конкретният случай, в обвинителния акт и в диспозитИ. на присъдата на
първоинстанционния съд, непрецизно е посочено като цифрова квалификация
„чл.343, ал.1, б. „в“, изр.2 от НК“, вместо „чл.343, ал.1, б. „в“, предл.2 от НК“.
Разпоредбата на чл.343 ал.1 б. „в“ от НК няма две изречения, а две
предложения, второто от които, предвижда квалифициран, по-тежко наказуем
състав- „в особено тежки случаи“. Въпреки посочената непрецизност,
повдигнатото с обвинителния акт обвинение на подсъдимия, по което той е
признат за виновен с присъдата на първоинстанционния съд, не е неясно, тъй
като словесно изрично е посочено, че деянието е особено тежък случай, което
съответства на престъпление по квалифицирания състав на чл.343 ал.1, б. „в,“
предл.2 от НК, по което обвинение подсъдимият се е защитавал.
Въззивният съд намира, че в конкретният случай е налице
квалифициращия признак „особено тежък случай“, по следните съображения:
Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в разпоредбата на
чл.93 т.8 от НК, „особено тежък случай“ е този, при който извършеното
престъпление, с оглед на настъпилите вредни последици и на други
отегчаващи обстоятелства, разкрИ. изключително висока степен на
обществена опасност на деянието и на дееца.
В мотивите на присъдата първоинстанционният съд правилно е
посочил, че за да е налице особено тежък случай, включително и при
престъпленията по транспорта, е необходимо наличието на изключително
висока степен на обществена опасност както на деянието, така и на дееца. За
да се квалифицира случаят като особено тежък е необходимо извършеното
деяние, с оглед обективните си свойства и елементи, далеч да надхвърля
обикновения случай на същото престъпление, т.е да е с изключително висока
степен на обществена опасност, да е извършено от деец с такава степен на
обществена опасност, като всички тези обстоятелства следва да се преценяват
съвкупно и в тяхната взаимна връзка и значение, а не изолирано и поотделно
28
/в този смисъл Р 557-81-І ; Р 748-73-ІІ/. Преценката за обществената опасност
на дееца е изводима не само от неговата минала дейност, но преди всичко от
проявите му при конкретното престъпно деяние. / Р 606-10-11 и Р 248 -12-ІІІ/.
Според настоящия съдебен състав обстоятелствата, които обуславят
изводи за изключително висока степен на обществена опасност както на
деянието, така и на дееца, респ. за наличие на особено тежък случай по
смисъла на чл.93 т.8 от НК, са следните:
В конкретният случай извършеното от подсъдимия П. престъпление
е с тежки общественоопасни последици. От деянието на подсъдимия е
настъпила смъртта на пострадалия Ф. С., но освен тази тежка съставомерна
общественоопасна последица, с престъплението са причинени и сериозни
несъставомерни материални щети. Видно протокола за оглед на
местопроизшествие, протокола за оглед на веществени доказателства и
фотоалбумите към тях, в резултат на процесното ПТП, л.а. Мерцедес,
управляван от подсъдимия и л.а. „Фолксваген“, управляван от пострадалия Ф.
С., са практически унищожени, като и двата автомобила не са собственост на
подсъдимия. Тези настъпили вредни последици завишават значително
обществената опасност на деянието.
Настоящият състав намира за основателни доводите на
представителя на Апелативна прокуратура-Велико Търново, изложени на
съдебните прения във въззивната инстанция, че с действията си по време и
непосредствено преди настъпването на ПТП, подсъдимият П. освен, че е
нарушил правилата за движение по пътищата, е нарушил грубо и
обществения ред и е изразил явно неуважение към обществото. Описаните по-
горе действия на подсъдимия на инкриминараната дата- от гр.Лясковец, до
мястото на катастрофата, са непристойни, представляват груба демонстрация
и са израз на брутално незачитане не само на правилата за движение, но и на
нормите на обществено поведение. Ето защо настоящият състав е съгласен със
становището на представителя на Апелативна прокуратура-Велико Търново,
че установените по делото факти, относно поведението на подсъдимия П. на
инкриминираната дата, непосредствено преди и по време на ПТП, разкрИ.т и
признаците на престъпление хулиганство по чл.325 от НК, като с действията
на подсъдимия са засегнати и обществените отношения свързани с реда и
общественото спокойствие. Това обстоятелство разкрИ. значително по-висока
29
степен на обществена опасност както на деянието, така и на дееца.
Макар подсъдимият П. да е извършил само едно нарушение на
правилата за движение по пътищата, което е в причинна връзка с настъпилото
ПТП и резултата от него, в конкретният случай извършеното нарушение на
правилото на чл.21, ал.1 от ЗДвП е изключително грубо и тежко. Подсъдимият
е управлявал автомобила „Мерцедес“ със скорост 165 км/ч, която е близо два
пъти над разрешената максимална скорост за движение извън населено място
за МПС, категория „В“, която е 90 км/ч, а избраната скорост от подсъдимия
надвишава като абсолютна стойност със 75 км/ч разрешената максимална
скорост. Това обстоятелство разкрИ. значително по-висока степен на
обществена опасност както на деянието, така и на дееца.
Освен голямата тежест на извършеното от подсъдимия нарушение на
правилото за движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, при преценката за степента на
обществена опасност на деянието и на дееца, следва да се отчетат и
обстоятелствата свързани с пътните условия, при които е извършено това
нарушение, а именно мокра /хлъзгава/ пътна настилка и сравнително
интензивен трафик на движение на МПС в двете посоки. Тези обстоятелства
са изисквали от водачите, включително и от подсъдимият, да се движат с още
по-голямо внимание и със съобразена с пътните условия скорост, а
движението на подсъдимия при тези условия със скорост надвишаваща със 75
км/ч разрешената максимална скорост за движение 90 км/ч, е изключително
безразсъдно. Конкретнтите пътни условия, при които е извършено
нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП, също разкрИ.т значително по-висока
степен на обществена опасност както на деянието, така и на дееца.
Като обстоятелство, разкрИ.що по-висока степен на обществена
опасност на деянието и на дееца, въззивният съд съобрази и това, че по време
на установеното управление на автомобила „Мерцедес“ на инкриминираната
дата от гр.Лясковец, до мястото на катастрофата, със скорост близо два пъти
над разрешената максимална скорост, при конкретните пътни условия и с
предприемането на изпреварвания в нарушение на правилата за движение
/преди да зактигне автомобила на пострадалия Ф. С./, подсъдимият П.
перманентно е представлявал значителна опасност за движението. С
действията си при управлението на автомобила, подсъдимият е създавал
реална опасност от увреждане на имуществото, здравето и живота и на други
30
участници в движението, като удара му в автомобила на пострадалия Ф. С. е
бил до голяма степен неминуем и естествен завършек на това безразсъдно
поведение на подсъдимия, което е могло да доведе до значително по-тежки
вредни последици от настъпилите.
Въззивният съд намира за неоснователни възражението и доводите
на защитника на подсъдимия, срещу приетото за установено от
първоинстанционния съд въз основа на изготвената техническа експертиза, че
при изминато за 48 секунди разстояние от 1900 метра, средната скорост на
движение на л. а. „Мерцедес" управляван от подс. П., от ул. „Васил Левски"
164 „ГО грил" в гр. Лясковец до мястото на ПТП, е била 142, 49 км/ ч.
Обстоятелството, че ЗДвП не предвижда административно нарушение,
изразяващо се в движение със средна скорост над разрешената за даден пътен
участък, не изключва възможността да се изчисли чрез техническа експертиза
средна скорост на движение на даден автомобил в определен участък от пътя,
при наличие на данни за дължината на този участък и времето за
преминаването му, както е в настоящия случай. Установената посредством
техническата експертиза средна скорост от 142,49 км/ч за пътен участък с
дължина 1900 метра преди мястото на ПТП, не е основание за реализиране на
административнонаказателна отговорност, но няма пречка това обстоятелство
да бъде съобразявано в наказателното производство при преценката и
оценката на поведението на подсъдимия непосредствено преди процесното
ПТП. Що се отнася до лицето, което е управлявало процесния автомобил
„Мерцедес“ в тази отсечка с дължина 1900 метра, то безспорно установено е,
че това лице е именно подсъдимият Н. П., тъй като от една страна липсват
доказателства друго лице да е управлявало автомобила и да са се сменили с
подсъдимия преди настъпването на процесното ПТП, а от друга, което е по-
важно, при положение, че въпросното разстояние е било изминато за 48
секунди, със средна скорост 142,49 км/ч, на практика е невъзможно
автомобилът да е спирал през тези 48 секунди и водачът му да се е сменял с
друг.
В конкретният случай обстоятелствата, свързани със субективната
страна на престъплението, също разкрИ.т по-висока степен на обществена
опасност на деянието и най-вече на дееца. Както бе посочено по-горе,
подсъдимият е извършил престъплението при непредпазлИ. форма на вината,
но при по-тежкия вид на непредпазливостта, а именно при самонадеяност
31
/съзнавана непредпазливост/ по смисъла на чл.11 ал.3 пр.2 от НК.
От друга страна, по отношение на извършеното нарушение на
правилото за движение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, подсъдимият е действал при
пряк умисъл. При установеното превишаване на разрешената скорост за
движение почти двойно, подсъдимият със сигурност е съзнавал, че се движи
със скорост значително над разрешената. Макар това обстоятелство да няма
съществено значение за съставомерността на деянието, тъй като не е свързано
с отношението на дееца към съставомерните общественоопасни последици на
престъплението, въззивният съд намира, че то също разкрИ. по-висока степен
на обществена опасност на деянието и на дееца.
Горепосочените обстоятелства, преценени поотделно и най-вече в
тяхната съвкупност, разкрИ.т изключително висока степен на обществена
опасност както на деянието, така и на дееца, поради което е налице
квалифициращия признак „особено тежък случай“ по смисъла на чл.93 т.8 от
НК, респ. с присъдата на първоинстанционния съд престъплението правилно е
квалифицирано по по-тежко наказуемия състав на чл.343, ал.1, б. „в“, предл.2
от НК.
Извършеното от подсъдимия П. престъпление е израз на
изключително брутална демонстрация на незачитане на нормите,
регламентиращи както правилата за движение, така и на обществения ред и
спокойствие. Показва пълната липса на уважение на подсъдимия към
правовия ред, живота, здравето и имуществото на другите членове на
обществото.
По изложените съображения, като е признал подсъдимия Н. П. за
виновен за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б. „в", предл.2, във вр. с
чл. 342, ал.1, пр.3 от НК и го е оправдал в частта на обвинението да е нарушил
правилото за движение по пътищата по чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП,
първоинстанционния съд е приложил материалния закон правилно и точно.
За извършеното от подсъдимия Н. В. П. престъпление по чл.343, ал.1,
б. „в", предл.2, във вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК, законът предвижда
наказание лишаване от свобода от пет до дванадесет години, като
разпоредбата чл.343г от НК предвижда налагането и на задължително
кумулативно наказание лишаване от право по чл.37 ал.1 т. 7 от НК и
факултативно кумулативно наказание лишаване от право по чл.37 ал.1 т. 6 от
32
НК.
Съобразно разпоредбата на чл.56 от НК, горепосочените
обстоятелства, които са взети предвид от настоящия състав при определяне на
престъплението, досежно квалифициращия признак „особено тежък случай“,
респ. квалификацията по чл.343, ал.1, „в“, предл.2 от НК, не следва да се
отчитат като отегчаващи обстоятелства при индивидуализацята на
наказанието на подсъдимия П..
Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат
липсата на минали осъждания на подсъдимия, направеното самопризнание и
изразеното съжаление.
Липсата на минали осъждания на подсъдимия П. е смекчаващо
отговорността обстоятелство със средна относителна тежест.
В конкретният случай самопризнанието на подсъдимия е само
декларативно и с него подсъдимият не е спомогнал за разкрИ.не на
обективната истина по делото, тъй като не е дал обяснения, с които да
допринесе за изясняването на делото от фактическа страна. Що се отнася до
изразеното съжаление, от заявеното от подсъдимия на съдебните прения във
въззивната инстанция е видно, че той съжалява най-вече за това, че е провалил
собствения си живот. Ето защо настоящият състав приема, че направеното от
подсъдимия самопризнание и изразеното от него съжаление са смекчаващи
отговорността обстоятелства, но с малка относителна тежест.
Наличието на семейство и малолетно дете не са смекчаващи
обстоятелства, тъй като тези обстоятелства са били налице и по време на
извършване на престъплението, но очевидно не са оказали абсолютно никакво
възпиращо въздействие върху подсъдимия да извърши престъплението,
поради което не може да се очаква да имат такова въздействие и в бъдеще.
Липсват доказателства подсъдимият да е осигурявал издръжка на семейството
си и в частност на детето си. Ето защо наличието на семейство и малолетно
дете на подсъдимия не могат да бъдат основание за смекчаване на
наказателната му отговорност.
Според настоящият състав не следва да се отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелство и младежка възраст на подсъдимия. Към
момента на извършване на престъплението Н. П. е бил навършил 24 години и
седем месеца- бил е пълнолетен от преди повече от шест години. С оглед на
33
възрастта му подсъдимият е имал достатъчно житейски опит, за да предвижда
последиците от поведението си и едновременно с това вече е следвало да има
изградени морално-волеви задръжки да спазва закона и да се въздържа от
извършването на подобен род деяния. Това, че подсъдимият П. е нямал
изградени морално-волеви задръжки да спазва правилата за движение и
въобще нормите за поведение и правовия ред, не се дължи на младежката
възраст на подсъдимия, а на други фактори, свързани с възпитанието му и
формираното у него на чувство за безнаказаност.
Наличните смекчаващи отговорността обстоятелства не са
многобройни и никое от тях не е изключително по смисъла на чл.55 от НК.
Според настоящият състав, като отегчаващи отговорността
обстоятелства следва да се отчетат множеството извършени от подсъдимия П.
нарушения на правилата за движение, за които са му наложени
административни наказания по ЗДвП, както и лошите му характеристични
данни.
Видно от приложената по делото справка за нарушител/водач (л.152-
153,т.1 от ДП), въпреки краткия период, през който е бил правоспособен водач
на МПС, подсъдимият Н. П. е санкциониран по административен ред за
извършени нарушения по ЗДВП с 10 бр. фишове и 2 бр. наказателни
постановления. Седем от административни наказания, наложени на
подсъдимия с електронен фиш, са за превишаване на разрешената максимална
скорост. Видно от тази справка, с фиш серия „К“, № 7458714, съставен на
17.05.2023год., връчен на 15.06.23год., на подсъдимия е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева, на основание чл.182
ал.2 т.2 от ЗДвП, за нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП- превишаване
разрешената максимална скорост, сигнализирана с пътен знак, извън населено
място, от 11 до 20 км/ч. С фиш серия „К“ № 7651282, съставен на
20.06.2023год., връчен на 15.07.2023год., на подсъдимия е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева, на основание чл.182
ал.2 т.4 от ЗДвП, за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП- превишаване
разрешената максимална скорост, извън населено място, от 31 до 40 км/ч. С
фиш серия „К“ № 7880988, съставен на 04.08.2023год., връчен на
17.08.2023год., на подсъдимия е наложено административно наказание глоба в
размер на 600 лева, на основание чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП, за нарушение по
34
чл.21 ал.1 от ЗДвП- превишаване разрешената максимална скорост в населено
място над 40 км/ч. С фиш серия „К“, №7898642, съставен на 07.08.2023год.,
връчен на 17.08.2023год., на подсъдимия е наложено административно
наказание глоба в размер на 1200 лева, на основание чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.5 от
ЗДвП, за повторно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП- превишаване
разрешената максимална скорост, сигнализирана с пътен знак, в населено
място над 40 км/ч. С фиш серия „К“, № 7898842, съставен на 07.08.2023год.,
връчен на 17.08.2023год., на подсъдимия е наложено административно
наказание глоба в размер на 800 лева, на основание чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.4 от
ЗДвП, за повторно нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП- превишаване
разрешената максимална скорост в населено място от 31 до 40 км/ч. С фиш
серия „К“ № 7977741, съставен на 22.08.2023год., връчен на 30.09.2023год., на
подсъдимия е наложено административно наказание глоба в размер на 400
лева, на основание чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, за нарушение по чл.21 ал.1 от
ЗДвП- превишаване разрешената максимална скорост в населено място от 31
до 40 км/ч. С фиш серия „К“, № 8105994, съставен на 20.09.2023год., връчен
на 30.09.2023год., на подсъдимия е наложено административно наказание
глоба в размер на 1200 лева, на основание чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.5 от ЗДвП, за
повторно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП- превишаване разрешената
максимална скорост, сигнализирана с пътен знак, в населено място над 40
км/ч. С останалите три фиша на подсъдимия са наложени административни
наказания глоба в размери от 20 до 50 лева- за непоставяне на предпазен
колан, за нарушаване правилата за разположение на пътно превозно средство
върху платното за движение и за неправилен престой или паркиране в зоната
на пешеходна пътека.
Освен наложените му административни наказания с горепосочените
10 бр. фишове, подсъдимият П. е бил санкциониран по администранивен ред
по ЗДвП и с 2 бр. наказателни постановления. С Наказателно постановление
№ 23-0268-00092/31.07.2023год., на подсъдимия е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева, на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП,
за нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП- за това, че причинил ПТП, поради
движение с несъобразена скорост. С Наказателно постановление № 23-0268-
001279/11.10.2023год., на подсъдимия е наложено административно наказание
глоба в размер на 50 лева, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП, за
нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП- неизползване на предпазен колан.
35
Множеството извършени от подсъдимия П. нарушения на правилата
за движение, за които са му наложени административни наказания по ЗДвП, са
отегчаващо отговорността обстоятелство с голяма относителна тежест,
предвид големият им брой, сравнително краткия период от време, през който
са извършени нарушенията и са наложени наказанията за тях, и предвид
тежестта на извършените нарушения на правилата за движение, за които са
наложени административните наказания. Седем от административните
наказания на подсъдимия са за превишаване на разрешената максимална
скорост, едно е за предизвикано ПТП, вследствие на движение с несъобразена
скорост, едно е за нарушаване правилата за разположение на пътно превозно
средство върху платното за движение и едно за неправилен престой или
паркиране в зоната на пешеходна пътека- все нарушения, свързани с
безопасността на движението, извършването на които застрашава тази
безопасност, като с едно от нарушенията – движение с несъобразена скорост,
дори е било предизвикано ПТП с несъставомерни вредни последици по чл.343
ал.1 от НК. Две от административните наказания на подсъдимия са наложени
за непоставяне на предпазен колан, което не застрашава безопасността на
останалите участници движението, но тези две извършени административни
нарушения също затвърждават извода, че подсъдимият е изключително
недисциплиниран водач на МПС, който не спазва правилата за движение и
въпреки наложените му административни наказания е продължавал да не
спазва правилата за движение до процесното ПТП. Това е показателно, че
подсъдимият е развил чувство за безнаказаност, като е смятал, че правилата за
движение и законите не се отнасят за него.
Изводът, че подсъдимият Н. П. е лице с лоши характеристични
данни, се извлича от информацията в приложената по делото характеристична
справка (л.275,т.1 от ДП), от обстоятелството, че подсъдимият преди
задържането му не е работил, не е извършвал общественополезен труд и няма
установен легален източник на доходи, както и от обстоятелството, че видно
от приложената справка за съдимост (л.189 от НОХД № 344/2024год. на
ВТОС) и препис от присъда № 4/12.02.2024год. по НОХД № 97/2023 год. по
описа на РС-Горна Оряховица (л.231-234 от НОХД № 344/2024год. на ВТОС),
макар подсъдимият П. да не е осъждан за престъпление, преди да извърши
престъплението, предмет на настоящото дело, на 07.12.2022год. е извършил
престъпление по чл.354а ал.5 вр. с ал.3 т.1 от НК, за което е освободен от
36
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, с налагане на
административно наказание глоба. Обстоятелството, че подсъдимият има
жена и малолетно дете, не може да обуслови извод, че същият е вградена в
обществото личност, тъй като няма доказателства подсъдимият да е
осигурявал издръжка на семейството си, използвайки средства придобити от
трудова дейност или чрез друг легален източник на доходи. Лошите
характеристични данни на подсъдимия П., според настоящия състав, са
отегчаващо отговорността обстоятелство, чиято относителна тежест е средна.
Извън посочените и обсъдени нарушения по ЗДвП, отразени в
справката за нарушител/водач, първоинстанционния съд правилно е приел че
не са доказани твърдените в обвинителния акт факти за извършени от
подсъдимия П. още „60 бр. фрапиращи нарушения на ЗДвП (т. 1, л. 220-223) и
то за много кратък период от време - от 29.04.2023 г. до 11.11.2023 г., всичките
със скорост над 100 км., в т. ч. и в населени места“. В мотивите на присъдата
първоинстанционния съд изложил подробни съображения, защо приема за
недоказани тези твърдени в обвинителния акт факти. Въззивният съд изцяло
споделя тези изложени от първоинстанционния съд съображения и няма
нужда да ги повтаря, при липсата на изразено несъгласие или възражения на
страните срещу тази част от мотивите на присъдата.
Установените по делото данни за наличието на други висящи и
неприключили наказателни производства срещу подсъдимия не са
обстоятелство, което да може да бъде съобразявано във връзка с
квалифициращия признак „особено тежък случай“ или като отегчаващо при
индивидуализацията на наказанието, тъй като това би било в нарушение на
презумпцията за невиновност, която е основен принцип в наказателния
процес, регламентиран в чл.16 от НПК.
Като съобрази обществена опасност на деянието и на дееца,
смекчаващите и отегчаващи обстоятелства и тяхната относителна тежест,
настоящият състав на въззивният съд намира, че наложените от
първоинстанционния съд наказания на подсъдимия П. за извършеното от него
престъпление по чл.343, ал.1, б. „в", предл.2, във вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК
- пет години лишаване от свобода и пет години лишаване от право да
управлява МПС, са явно несправедливи, тъй като явно не съответстват на
обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и
37
отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите по чл.36 от НК. В
определените им с присъдата размери, наложените наказания лишаване от
свобода и лишаване от права са необосновано занижени и прекалено
снизходителни. В конкретният случай е налице макар и малък качествен
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, с оглед на което
наказанието лишаване от свобода на подсъдимия Н. П. следва да се определи
при условията на чл.54 от НК, малко над средата на предвиденото в закона
наказание за извършеното престъпление, а именно следва да се определи
наказание девет години лишаване от свобода. Що се отнася до кумулативното
наказание лишаване от права, което следва да се наложи на подсъдимия П. на
основание чл.343г вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК, предвид многобройните
нарушения на подсъдимия П. по ЗДвП, за които той е бил санкциониран по
административен ред, за постигане целите по чл.36 от НК и най-вече на
специалната превенция, на подсъдимия следва да се наложи наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от единадесет години. Според
настоящият състав на Великотърновския апелативен съд наказания именно в
посочените размери ще бъдат справедливи, тъй като са съответни на
извършеното от подсъдимия престъпление, на обществена опасност на
деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства и в тяхната съвкупност, в пълна степен ще се постигнат целите
по чл.36 от НК, както по отношение на специалната, така и на генералната
превенция, с което ще се изпълни предписанието на чл.57 ал.2 от НК.
Не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, а освен това най-лекото предвидено в закона
наказание за извършеното престъпление не е несъразмерна тежко, поради
което липсват предпоставки за приложението на чл.55 от НК.
По изложените съображения протеста на държавното обвинение и
жалбата на повереника на частните обвинители, относно заявеното с тях
оплакване за явна несправедливост на наложените с присъдата наказания и
исканията за увеличаването им, са основателни, с изключение искането на
повереника на частните обвинители наказанието лишаване от права да се
определи в максимално възможния размер, съгласно чл.49 ал.2 от НК, а
именно срока му да надвишава с три години срока на наложеното наказание
лишаване от свобода. В конкретният случай, предвид обществената опасност
на деянието и на дееца и малкия превес на отегчаващите обстоятелства,
38
въпреки многобройните нарушения на подсъдимия П. по ЗДвП, за които той е
бил санкциониран по административен ред, с налагането на подсъдимия на
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от единадесет
години, което надвишава с две години срока на определеното от въззивната
инстанция наказание лишаване от свобода, в съчетание с последното, ще бъдат
постигнати в пълен обем целите по чл.36 от НК, както по отношение на
специалната, така и на генералната превенция. Ето защо липсва основание
наказанието лишаване от права да се определи в максимално възможния му
размер, съгласно чл.49 ал.2 от НК.
По същите съображения се явява неоснователна жалбата на
защитника на подсъдимия, относно заявеното с нея оплакване за явна
несправедливост на наложеното с присъдата наказание и искането за
намаляването му.
Предвид горното и тъй като има съответен протест на прокурора и
съответна жалба от частните обвинители с искане за увеличаване на
наложените с присъдата наказания, въззивният съд следва да упражни
правомощието си по чл.334 т.3 от НПК вр. с чл.337 ал.2 т.1 от НПК.
Присъдата на първоинстанционния съд следва да се измени в частта на
наложените наказания, като размера на наложеното на подсъдимия Н. П.
наказание лишаване от свобода следва да се увеличи от пет години на девет
години, а размера на наложеното на същия подсъдим наказание лишаване от
право да управлява МПС следва да се увеличи от пет години на единадесет
години.
Размерът на определеното наказание лишаване от свобода е повече
от три години, което изключва възможността изпълнението на това наказание
да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК, тъй като липсва първата
абсолютна предпоставка за приложението на института на условното
осъждане.
След увеличаване размера на наложеното наказание лишаване от
свобода от пет години на девет години, същото на основание чл.57 ал.1 т.3 от
ЗИНЗС следва да се изтърпи от подсъдимия при първоначален общ режим,
какъвто е определен с присъдата на първооинстанционния съд, тъй като
наказанието е за непредпазливо престъпление и липсват основания по чл.57
ал.1 т.1 и т.2 от ЗИНЗС за определяне на първоначален специален или строг
39
режим. Ето защо няма основание за изменение на присъдата в частта на
определения с нея първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното
наказание лишаване от свобода.
Присъдата е правилна в частта, с която е приложен чл.59 ал.4 от НК,
като при изпълнение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
право да управлява МПС е приспаднато времето, през което за същото деяние
подсъдимият е лишен по административен ред или по реда на чл.69а от НПК
от възможността да упражнява това право.
Присъдата е правилна и в частта за разноските, с която
първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия П. да заплати на основание
чл.189 ал.3 от НПК в полза на ОД на МВР-Велико Търново и в полза на ОС-
Велико Търново направените деловодни разноски по време на досъдебното
производство и в производството в първата инстанция.
Присъдата на първоинстанционния съд е правилна и в частта, с която
съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото.
При извършената въззивна проверка на присъдата по протеста,
жалбите на страните и служебно, въззивният съд не намери да е налице друго
основание за отмяна или изменение на първоинстанционната присъда, освен
горепосоченото основание за изменение на присъдата в частта на наложените
наказания. В останалите части присъдата е правилна и следва да се потвърди.
С подадената от адвокат А. Б. жалба, в качеството му на повереник на
частните обвинители, адвокат Б. моли въззивния съд да присъди направените
разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство от
един адвокат, както в досъдебната, така и в съдебната фаза пред ВТОС, както
и да присъди адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
пред въззивната инстанция, съгласно приложените пълномощни. В жалбата и
в съдебното заседание във въззивната инстанция, не е конкретизирано на кои
точно частни обвинители се иска да бъдат присъдени разноски и какъв е
размера на тези разноски.
По отношение на искането за присъждане разноски на частните
обвинители, направени от последните в досъдебната фаза и в съдебната фаза в
първата инстанция пред ОС-Велико Търново, въззивният съд намира, че по
въпроса за тези разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд с
определение по реда на чл.306 ал.1 т.4 от НПК, след влизане в сила на
40
присъдата по делото, тъй като ОС-Велико Търново, при решаване въпросите
по чл.301 ал.1 т.1-12 от НПК, с постановената от него присъда е пропуснал да
се произнесе по въпроса за разноските, направени от частните обвинители.
Във въззивната инстанция адвокат А. Б. е представил пълномощни и
договори за правна помощ и съдействие по ВНОХД № 114/2025год. по описа
на Апелативен съд-гр.Велико Търново: за частния обвинител И. Ф. Д. (л.67 от
ВНОХД № 114/2025год. по описа на ВТАС) и за частния обвинител В. И. С.
(л.68 от ВНОХД № 114/2025год. по описа на ВТАС).
Според отразеното в представения договор за правна помощ и
съдействие пред Апелативен съд-гр.Велико Търново, сключен между частния
обвинител В. И. С. и адвокат А. Б., страните са договорили възнаграждение
1500 /хиляда и петстотин/ лева, които са платени в брой, с включен ДДС.
Предвид горното и изхода на делото във въззивната инстанция, на
основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият Н. П. следва да бъде осъден да
заплати на частния обвинител В. И. С., сумата от 1500 /хиляда и петстотин/
лева, представляващи направени от последния разноски за адвокатско
възнаграждение на повереник във въззивната инстанция.
Според отразеното в представения договор за правна помощ и
съдействие пред Апелативен съд-гр.Велико Търново, сключен между частния
обвинител И. Ф. Д. и адвокат А. Б., страните са договорили възнаграждение
1500 /хиляда и петстотин/ лева с включен ДДС. В договора за правна помощ и
съдействие е посочен размера на договореното възнаграждение, но не е
отразено, че същото или част от него е платено от частния обвинител И. Ф. Д.
на адвокат А. Б.. Частния обвинител И. Ф. Д. и повереника й адвокат А. Б. не
са представили до настоящия момент доказателства за извършено пълно или
частично плащане на договореното между тях възнаграждение на повереника
за въззивната инстанция.
Предвид горното, не е налице основание по чл.189 ал.3 от НПК за
присъждане на частния обвинител И. Ф. Д. на разноски за адвокатско
възнаграждение на повереник във въззивната инстанция, тъй като липсват
доказателства този частен обвинител да е направил такИ. разноски.
По отношение на частните обвинители М. Ц. С. и Ц. Ф. М.а, също
липсва основание по чл. чл.189 ал.3 от НПК да им бъдат присъждани разноски
за адвокатско възнаграждение на повереник във въззивната инстанция, тъй
41
като по отношение на тях не са представени доказатества за договаряне и за
заплащане на такИ. разноски за въззивната инстанция.
Водим от горното и на основание чл.334 т.3 вр. с чл.337 ал.2 т.1 от
НПК и чл.334 т.6 вр. с чл.338 от НПК, Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 10 от 12.03.2025год., постановена по НОХД №
344/2024год. по описа на Окръжен съд-гр.Велико Търново, както следва:
Увеличава размера на наложеното на подсъдимия Н. В. П. наказание
лишаване от свобода от пет години на девет години.
Увеличава размера на наложеното на подсъдимия Н. В. П. наказание
лишаване от право да управлява моторно превозно средство от пет години на
единадесет години.
ПОТВЪРЖДАВА същата присъда в останалите части.
ОСЪЖДА на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия Н. В. П. да
заплати на частния обвинител В. И. С. сумата от 1500 /хиляда и петстотин/
лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение на
повереник във въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Върховен
касационен съд в 15-дневен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
42