Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Асеновград, 13.04.2021г
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в в публично заседание на осемнадесети февруари
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при секретаря МИХАЕЛА МАМАКОВА като разгледа
докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гр.дело № 9 по описа за 2020г. и като
обсъди:
Предявени искове с правно снование чл.
226 ар.1 КЗ(отм), чл. 86 ЗЗД.
Е.И.Д. *** моли да бъде постановено решение, с
което да бъде осъден ДЗИ Общо застраховане ЕАД, със
седалище и адрес на управение гр София, бул „Витоша“ № 89 Б, представлявано от
К. Х. Ч., Б. А. В. , Е. Б. Б. и Б. П. да й заплати сумата от 10000лв,
представляваща обезщетение за понесените болки и страдания в резултат на болки
в дясната подбедрица, дясна глезенна става, дясна гръдна половина и дясна
предмишница, промяна на походката, негативните психически изживявания и
емоционален стрес, ведно с мораторна лихва върху главницата в размер на
3038,89лв от 05.01.2017г до 03.01.2020г, ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане. Твърди, че на 05.01.2015г в гр Асеновград МПС Шкода
Октавия управлявано от Р. А. Ч., при приближаване към пешеходна пътека тип
„Зебра“ не пропуска преминаващи през нея
пешеходци, между които и ищцата и настъпва ПТП. Ищцата е блъсната и повалена на
земята, при което е изпитала силни болки в дясната подбедрица, дясна глезенна
става, дясна гръдна половина и дясна предмишница. Въпреки липсата на фрактури
се е наложила гипсова имобилизация на дясна глезенна става, която е продължила
около месец и половина, предписани са 20 процедури физиолечение. Към датата на
настъпване на ПТП виновният водач е имал ЗЗ „Гражданска отговорност“ с полица към ответното дружество. Към
ответника е предявена застрахователна претенция, въз основа на която е образувана ликвидационна преписка, по която
е предложено на ищцата обезщетение в размер на 4000лв, което е
несправедливо ниско за претърпените и
търпените от момента на настъпване на застрахователното събитие болки и
страдания, и не покрива всички неимуществени вреди, търпени от ищцата. Веднага след катастрофата ищцата е била в
шок, силно стресирана, изпитваща болки в десния крак, дясната глезенна става,
дясната гръдна половина и предмишница, няколко дни е била на легло стенеща от
болки, обездвижването на дясната глезенна става е ограничило възможността й за
придижване, нуждаела се е от чужда помощ
и е използвала патерици, а след сваляне на гипсовата превръзка и бастун.
През цялото време на носене на гипса е изпитвала големи неудобства, болки, за
които е приемала лекарства и обезболяващи. Движенията на десния й крак не са
възстановени, налице е промяна в походката, ищцата и до сега накуцва. Ангажира
събиране на доказателства, претендира разноски.
Ответникът прави
възражение за погасяване по давност относно претенцията за изплащане на
застрахователно обезщетение. Оспорва иска за заплащане застрахователно
обезщетение по размер. Не оспорва
наличието на действаща към датата на ПТП полица задължителна застраховка „ГО“
на автомобилистите относно л. а Шкода Октавия с ДКН РВ 2058 МТ, както и
механизма на настъпилото ПТП, нито пък причинно -следствената връзка с
настъпилите увреждания на ищеца. Считат, че сумата от 4000лв е справедлив паричен
еквивалент за интензитета и тежестта на болките и страданията, търпени от
ищцата. Признават иска до размера на 4000лв. Оспорват твърдението, че и към
момента ищцата продължава да търпи и ще търпи болки и страдания, както и
твърдението за наличие на промени в психиката и емоционален стрес при
ищцата. Оспорват иска за заплащане
обезщетение за забава от 05.01.2017г, като твърдят, че не са изпаднали в забава
от сочената дата. Заявяват, че с молба от 06.11.2019г входирана при ответното
дружество ищцата е предявила извънсъдебна претенция за изплащане на
застрахователното обезщетение за неимуществени вреди вследствие ПТП на
05.01.2015г. Във връзка със заявената претендция е образувана ликвидационна
преписка, разгледана от застрахователна медицинска комисия при ДЗИ ОЗ ЕАД,
която е определила на ищцата застрахователно обезщетение от 4000лв. и с оглед
определеното застрахователно обезщетение, ищцата е уведомена с писмо от
10.01.2020г да предостави данни за банкова сметка, ***. Оспорват претенцията за
разноски, като твърдят че не са станали повод за завеждане на делото. Ангажират
доказателства, претендират разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните, събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна: На 05.02.2015г е съставен
протокол за ПТП № 01/15 относно посетено на 05.01.2015г ПТП от М. М. Р.
– дежурен ПТП при РУП Асеновград, с участници в ПТП: ППС с ДКН РВ 2058МТ л а
марка Шкода модел Октавия собственост на Р. А. Ч., управлявано от Р. А. Ч.,
застр полица № 06114002620252 вал от 26.10.2014г до 26.10.2015г ДЗИ, и Е.И.Д. -пострадало
лице с натъртване на дясна подбедрица и подмишница и Н. Б. Д. - с натъртване на
ляв крак. Към така изготвения протокол за ПТП е съставена и схема на ПТП. На ищцата са извършени две образни
изследвания в ренгеново отделение на МБАЛ Асеновград ЕООД на 05.01.2015г, и е
извършен преглед на същата дата
от д-р Р. Д., като е констатирано наличие на оток на дясна подбедрица и
дясна глезенна става, акт. и пасивни движения в същата болезнени, но съхранени,
палп болезненост в дясна гръдна половина при странична компресия на гръдния
кош, охлузване на дясна предмищница(л.6-8вкл). При извършения преглед на 07.01.2015г
от д-р Д. П. е констатирано наличието на хематом със синкаво ливиден цвят на
дясна подбедрица ангажираща стъпало и до горна трета на подбедрицата, масивен окок,
парамалеоларно белезнени ограничени движения, екскориация на дясна предмишница
с р-ри 9/3см, кръвонасядане нв дясна гр половина по хода на V ребро. Наличието
на същите травми е констатирано при
извършен преглед от д-р Д. П. на 15.01.2015г, а на
22.01.2015г е констатирано наличие на
оток в областта на десен глезен с болка и ограничени движения на глезен,
палпаторна болка в областта на дясна гр половина с болки при
движение(л.11,12). Така констатираните
травми са били установени и на 24.01. и 27.01.2015г, а на 29.01.2015г е
констатирано наличието на ливидност и следи от разнасящ се хематом на 10 см от
лявата задколенна ямка, оток в областта на левия глезен, по дорзалната
повърхност на стъпалото и в дисталния край на подбедрицата. Ограничен ОД на
глезенната става с поноисима болка. Ищцата е провела курс на лечение, и след
проведеното лечение, на 06.02.2015г е констатирано, че след курса ищцата е с подобрено състояние, отока в областта на
левия глезен, по дорзалната повърхност на стъпалото и в дисталния край на
подбедрицата е намалял , все още ограничен ОД на глезенната става с поносима
болка, затруднена походка. Д- р Д. П. на 11.02.2015г е установил наличието на
оток в областта на десен глезен с болка и ограничени движения на глезен,
палпаторна болка в областта на дясна гр половина с болки при движение(л.13-17вкл). След извършено ренгеново образно изследвание
е установено наличието на данни за контузия на десен глезен без патологична
ф-ра, клинични данни за болест на Зудек(л.18), като е предписана терапия
гимнастика. Ищцата е била в отпуск по болест до 11.03.2015г(л.19).
Представеното и прието по делото приложено на л.20 споразумение е неподписано и
не се коментира. На 06.11.2019г ищцата е
депозирала пред ответника молба за изплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди, като пострадала от ПТП
на 05.01.2015г. С писмо, получено
на 13.01.2020г е била уведомена, че следва да представи данни за банковата
сметка, по която да бъде извършено плащането от страна на застрахователя.
Съгласно
приетото заключение по допуснатата СПЕ, което съдът кредитира като пълно, компетентно
и безпристрастно изготвено, Е.Д. е преживяла рекция на остър стрес при
настъпилото ПТП на 05.01.2015г, същата има ясен и натраплив спомен за случилото
се, непосредствено след ПТП е била в състоянише на остър стрес от понесената присихическа
и физическа травма, преминал в разстройство на адаптацията, което състояние е
продължило около три месеца. Според вещото лице към момента на експертизата,
близо пет години след травмата, са налице данни на настъпило постравматично
стресово разстройство, което настъпва след период на дезадаптация повече от
два-три месеца на устойчиви и задълчбочаващи се сипмтоми, настойчиво повтарящо
се припомняне или възпроизвеждане на събитието в спомените, представите или в
сънищата, често са налице изразена емоционална лабилност, тревожност, инсомния,
притъпяване на чувствата и избягване на стимули, които могат да възбудят
спомени за травмата като тези изживявания според експерта водят до промени във
функионирането на три нива – личностово, трудово и социално. Видно от
заключението, е налице клинична динамика в емоционалните реакции на Д. от
реакция на остър стрес с емоционална и волева дезорганизация, към разтройство
на адаптацията със смесено нарушение на емоциите и поведение, тревожност до
ПТСР, негативни чувства от целия регистър и водещи натрапливи спомени,
психосоматични симптоми, тревожност и чувство на вина и др. Двигателните
ограничения, съчетани с болко синдром, според вещото лице са довели до
тревожност и малоценостови изживявания при ищцата, когато два месеца след
травмата е била обслужвана от близките си. Според експерта ищцата и понастоящем
също е с емоционална лабилност и двигателни ограничения, което води до ситуации
на зависимост от грижи. В заключение
вещото лице сочи, че при Е. Д. са налице негатини емоционални и психологически
преживявания и към момента на експертизата. Изслушано в с з вещото лице
заявява, че са налице обективни медицински данни за медицинския проблем на
ищцата на датата на ПТП и последващи контролни прегледи, няма медицински данни
за проведен преглед при психиатър, но са описани манипулациите и имобилизациите
на крака в рамките на 30 дни и съпоставяйки тези данни и свидетелските
показания всички са еднопосочни в посока на поставените в динамика психиатрични
диагнози остър стрес , разстройство на адаптацията, а постравматичното стресово
разстройство е обективирано от прегледа. Ответникът е оспорил заключението, но
няма ангажирани доказателства във връзка с оспорването.
Вещото
лице, в приетото заключение по
допуснатата СМЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно,
компетентно и безпристрастно изготвено,
дава заключение, че видно от
документите по делото при ПТП на 05.01.2015г на Е.Д. е било причинено
контузия с кръвонасядане на меките тъкани в дясната гръдна половина, контузия
на гръдния кош отдясно, контузия на меките тъкани на дясната подбедрица с кръвонасядане
на меките тъкани и кожата, оток и контузия на дясната глезенна става, което е
наложило обездвижване на ставата посредство гипсова шина за срок от две
седмици, охлузване на кожата на дясната предмишница. Експертът е посочил, че в медицинските документи не е отразен деня на
поставяне на шината и деня на свалянето й. Според вещото лице несъмнено травматичните
увреждания на дясната подбедрица и глезенна става, както и контузията на
дясната гръдна половина са довели до затрудняване на движенията на десния долен
крайник и гръдния кош са били силно болезнени при движение. Тези ограничения
според еспрерта, свързани предимно с болезненост, придвижване с помощно средство
бастун, както и движението на снагата са
били със затихващ характер и в рамките на 25-30дни са се превърнали в слаба,
поносима болезненост и общ дискомфорт. Вещото лице сочи, че травматичните увреждания са мекотъканни, не се касае за травматични
увреждания на костите, ставния апарат и други тежки увреждания на опорно-двигателния
апарат, които да са довели до изключително продължителни и силни болки и
страдания при движение и неговото ограничение. След проведения физиотерапевтичен
курс движенията са били в достатъчен, но леко ограничен обем и слабо болезнени.
Експертът заключава, че болките са били
от значителни в началото през умерени и със затихващ характер до слаби в края
на първия месец. Изслушон в с з заявява, че срокът
от 25-30дни който е определил е
свързан с някои от травмите, и това е контузията на гръдния кош и контузията на
лявата глезенна става, а другите
травматични увреждания значително по-рано са отщумели.
В
хода на производството бяха събрани гласни доказателства. Св Б. Д. (син на ищцата) твърди, че към 17-19 ч
баща му му звъннал и му казал, че ги
блъснала кола на моста на пазара в гр Асенвоград. И двамата ги блъснала колата,
но майка му поела удара от дясно, тя била на тротоара. Като отишъл, свидетелят
видял, че се е ударила в бетонното
колче, което е отстрани на пътя, била в шок, и говорела че много я боли.
Закарали я в болницата, боляла я горната част на крака. В болницата казали че
няма счупване, тогава свидетелят я прибрали в дома си, сложили я да легне,
десет дена лежала, стенела, била в болки. Твърди, че майка му пиела обезболяващи и успокоителни, не можела
да спи през нощта. Заявява, че ищцата си е променила ежедневието след
инцидента, крака й бил обездвижен с шина, която носила един месец, ставала от
леглото с помощ от близките си. Преди инцидента ходела пеш, грижела се за майка
си и свекърва си, не използвала обществен транспорт, а след инцидента се придвижвала
с автобус и таксита, обслужвала се с чужда помощ по време на възстановителния
период. Освен това преди инцидента работела в магазин семеен бизнес като
продавач консултант, а след инцидента не можела да работи защото я боляло.
Според св. Д., болката е и до момента,
ищцата не може да се придвижда повече от 10 мин пеша, помага си с бастун, била
в началото с патерици, а до момента е с бастун. Сочи освен това, че се е променила
емоционално, споделяла че има безсънни нощи, страх от пресичане, имала
чувството че ще я връхлети кола. Св И. Д. (син на ищцата) заявява, че през 2015г около 19ч се прибрал от работа, обадил му се баща му и казал че е станал инцидент на моста. Когато отишли, майка им била на тротоара, било й доста тежко след катастрофата не можела
да стане. След това дошла линейка и я изнесли. В болницата направили
рентген и казали че няма счупвания, но
болките били невероятни, болял я крака, не можела да ходи, само лежала. Св Д.
сочи, че нямало гипс, имало шини или бинт, един месец не можела да стане от
леглото, не можела да спи, било много тежко, след това започнала леко да се
движи, но се променила изцяло и физически и психически. Твърди, че преди инцидента майка му била енергична, обикаляла пеш поне 10 км до
магазина и до роднини, а след катастрофата не може даастъпва на крака и има
сериозни проблеми и до момента, само с такси и градски транспорт се придвижва,
не можела да стъпва на крака си. Твърди освен това, че психически майка му
изпитвала страх да пресече пътека, имала
паник атаки, проблеми със съня, безпокойство, взимала медикаменти във връзка с
това. Заявява, че изцяло си променила походката, накуцва много сериозно, преди
това работела като продавач в магазина на брат му, а след катастрофата не
можела да работи повече от няколко часа. В началото я водели на назначения упражнения
при ортопед в Пловдив и на нагревки, лечението продължило около шест месеца, но
състоянието не се е подобрило и до днес.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Като
взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът
квалифицира предявените искове по чл. 226
ал.1 КЗ(отм) – за заплащане обезщетение за причинени вреди в
резултат на ПТП на 05.01.2015г, както и по чл. 86 ЗЗД - за заплащане обезщетение за забава върху
главницата. Исковете се допустими, с
оглед твърденията за претърпени вреди, и депозирано извънсъдено искане до застрахователя за изплащането им.
Разгледани по същество. Съгласно текста на
чл. 226 ал.1 КЗ(отм. - действал към датата на настъпване на застрахователното
събитие) увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. По делото е прието за безспорно наличието на действаща застраховка „ГО“ при
ответника ДЗИ Общо застраховане на виновния водач, механизмът на настъпване на
ПТП и наличието на причинно-следствена връзка с уврежданията. Ето защо съдът намира, че са налице
основанията за ангажиране отговорността на ответното дружество. Ответникът
оспорва иска само по размер, оспорва продължителността на
търпените болки и страдания, прави възражение за погасяване по давност на
вземането. Неоснователно е възражението на ответника относно продължителността
на търпените болки. Установи се от безпротиворечивите показания на св Б. Д. и И.
Д., които съдът прецени във връзка с всички останали писмени доказателства, и
като безпротиворечиви и базирани впечатления кредитира, че и до момента ищцата
изпитва болки при придвижване, както и че след инцидента се е променил изцяло
начинът й на живот. Ищцата не може да работи, освен това не може да се
придвижва дълго време, изпитва болки. Установисе освен това, че ищцата е
търпяла болки в резултат на травмита в рамките на месец, които впоследствие са
отшумели, но в началото са били интензивни и остри ( СМЕ), както и, че ищцата в
резултат на ПТП към настоящия момент страда от постравматично разстростйство, негативни
емоционални и психологически преживявания.
Съдът, при определяне справедливото обезщетение за причинените
неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД, взе предвид обстоятелството, че ищцата към момента страда от посттравматично
разстройство, и до момента се придвижва трудно, наложило се е изцяло да промени
начина си на живот, поради което намира че справедливият му размер е от 10000лв.
Ето защо следва да се разгледа
направеното от ответника възражение за
погасяване по давност на вземането. То е неоснователно. В настоящия случай е
приложима общата 5-годишна давност, която е започнала да тече на 05.01.2015г. (момента на инцидента)
и не е изтекла към 03.01.2020г., когато е заведено делото.
По
предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД. Съгласно чл. 497 ал. 1 т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането
на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106
ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496 ал. 1 освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по
реда на чл. 106, ал. 3. В настоящия
случай ищцата е предявила претенцията за
заплащане на обезщетение на на
06.11.2019г, с писмо от 10.01.2020г(получено на 13.01.2020г) е била уведомена,
че следва да посочи банкова сметка, ***трана на застрахователя. Доказателства
да е представена такава информация от ищцата не са представени, поради което
застрахователят не е изпаднал в забава и не дължи обезщетение за забава(
арг.чл. 497ал.1 т.2 КЗ). Ето защо искът за залащане мораторна лихва върху
главницата в размер на 3038,89лв от 05.01.2017г до 03.01.2020г ще се отхвърли
като неоснователен. Ще следва да се присъди законната лихва от предявяване на
иска – 03.01.2020г.
Съобразно с изхода на делото, направеното
искане и на основание чл.78 ал.1 ГПК, следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищцата разноски по производството в размер на 630лв. Възражението на ответника
по чл. 78 ал.2 ГПК е неоснователно, с оглед доказателствата за определен размер
на предложеното обезщетение, по нисък от
поисканото. На основание чл. 78 ал.3 ГПК и направеното искане следва да бъде
осъдена ищцата да заплати на ответника разноски по производството съобразно
отхвърлената част на иска в размер на 212лв юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ДЗИ Общо застраховане ЕАД ЕИК121718407, със седалище и адрес на управение гр
София, бул „Витоша“ № 89 Б, представлявано от К. Х. Ч., Б. А. В. , Е. Б. Б. и Б.
П. да заплати на Е.И.Д. ЕГН********** ***
сумата от 10000(десет хиляди)лв, представляваща обезщетение за понесените болки
и страдания в резултат на болки в дясната подбедрица, дясна глезенна става,
дясна гръдна половина и дясна предмишница, промяна на походката, негативните
психически изживявания и емоционален стрес в резултат на ПТП на 05.01.2015г в гр Асеновград, по вина на Р. А. Ч.управлявал МПС Шкода Октавия с ДКН РВ
2058 МТ, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 03.01.2020г до окончателното изплащане, както и разноски
по производството в размер на 630(шестотин и тридесет)лв, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане мораторна лихва върху главницата в размер на
3038,89(три хиляди тридесет и осем лв осемдесет и девет ст)лв от 05.01.2017г до
03.01.2020г,
ОСЪЖДА
Е.И.Д. ЕГН********** *** да заплати
на ДЗИ Общо застраховане ЕАД
ЕИК121718407, със седалище и адрес на управение гр София, бул „Витоша“ № 89 Б,
представлявано от К. Х. Ч., Б. А. В. , Е. Б. Б. и Б. П. разноски по
произвоството в размер на 212 (двеста и дванадесет)лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: