Решение по дело №235/2025 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 252
Дата: 14 юли 2025 г. (в сила от 14 юли 2025 г.)
Съдия: Андрей Иванов Николов
Дело: 20251230100235
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 252
гр. П., 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20251230100235 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно (кумулативно) съединени осъдителни искове по
чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ и във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът„У. Б.” АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., пл. „Св. Н.“
№ 7, ЕИК ***, твърди, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответника,
произтичащо от Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван
чрез овърдрафт по разплащателна сметка, с № 515/0005/R2173535 от 01.04.2016 г.
Поддържа, че по силата на тази сделка (в качеството си на кредитодател) е
предоставил на ответника (като кредитополучател) паричен кредит, усвояван чрез
кредитна карта, с лимит от 2 000 лв. Заявява, че кредитополучателят е извършил
многократни усвоявания на кредитния лимит (визирани в справка, приложена към
уточнителната молба), надхвърляйки дори максималната му величина. Посочва още,
че е било предвидено и заплащането на договорно обезщетение при забава –
„наказателна лихва“, но в размера на законната такава. Изтъква, че кредитният дълг не
е бил обслужван редовно, а на 01.04.2024 г. е настъпил крайният му падеж, в резултат
на което понастоящем възлизат на: 2 319,90 лв. – непогасена главница, както и 297,20
лв. – „наказателна“ лихва, имаща характера на мораторна неустойка, в размер на
законната лихва за забава, начислена за периода от 08.05.2024 г. до 29.10.2024 г.
Пояснява, че за визираните вземания е било отказано издаването на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, поради което иска постановяване на
1
неприсъствено съдебно решение, с което те да му бъдат присъдени. Претендира и
съдебни разноски.
ОтветникътР. А. Д., с адрес в гр. П., ул. „С.“ № 37, ЕГН **********, не е
взел становище по ищцовите претенции.

Съдът приема следното:
1. По съществото на делото:
Искането на ищеца за неприсъствено решение е основателно.
Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 – 240 ГПК.
От тълкуването на тези разпоредби може да се заключи, че издаването на такова
решение по искане на ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени
предпоставки, свеждащи се до това: 1/ да не е налице законова забрана, с оглед вида
на делото; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба и да не
се е явил в първото открито съдебно заседание, без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в
съдебно заседание; 4/ предявеният иск да е вероятно основателен, на фона на
обстоятелствата, твърдени в исковата молба, и на представените доказателства.
Горните принципни положения, преценени на плоскостта на данните, изведени
при анализа на материалите по делото, дават основание за изводите, че:
На първо място, конкретният казус, който има облигационноправен характер, не
е изключен (по силата на специална нормативна разпоредба) от обхвата на института
на неприсъственото решение. Ето защо и липсва законова пречка за постановяване на
такъв вид решение, ако са налице и останалите предпоставки в тази насока.
На второ място, на ответника е бил връчен препис от исковата молба и от
приложенията й, като същият е бил и редовно призован за проведеното открито
заседание. Въпреки това, не е представил отговор на исковата молба, не е взел участие
в откритото заседание, не е изразил становище и не е направил искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие.
На трето място, с разпореждането по чл. 131 ГПК ответникът е бил
предупреден, че при неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в
съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, по искане на ищеца може да бъде издадено неприсъствено решение.
На последно място, фактическите обстоятелства, отразени в исковата молба, и
ангажираните от ищеца писмени доказателства, съобразени с предпоставките за
уважаване на ищцовите претенции, изведени в определението по чл. 140 ГПК, дават
основание да се приеме, че те са вероятно основателни по смисъла на чл. 239, ал. 1, т.
2, предл. 1 ГПК.
В обобщение на горното, се налага финалният извод, че в случая са изпълнени
2
законовите изисквания за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

2. По съдебните разноски:
Изходът от производството предоставя право на разноски на ищеца, съгласно чл.
78, ал. 1 ГПК.
Общият размер на съдебно-деловодните разходи, които му се дължат, съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК, се равнява на 504,44 лв. и включва заплатена
държавна такса и платен адвокатски хонорар.

Ръководейки се от изложеното и на основание чл. 239 ГПК, Районен съд – гр. П.,
Гражданско отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. А. Д., с адрес в гр. П., ул. „С.“ № 37, ЕГН **********, да заплати
на „У. Б.” АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., пл. „Св. Н.“ № 7, ЕИК ***,
следните суми:
- 2 319,90 лв. – неплатена главница по Договор за банков потребителски
кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка, с №
515/0005/R2173535 от 01.04.2016 г., сключен между „У. Б.“ АД (като кредитодател) и Р.
А. Д. (като кредитополучател), ведно със законната лихва, считано от 29.10.2024 г.;
- 297,20 лв. – „наказателна“ лихва, имаща характера на мораторна
неустойка, но в размера на законната лихва за забава, начислена за периода от
08.05.2024 г. до 29.10.2024 г., и
- 504,44 лв. – съдебни разноски за производството по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1-
месечен срок от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да
поиска неговата отмяна от въззивния съд (Окръжен съд – гр. Б.), ако са налице
основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК.

ПРЕПИС от съдебния акт да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3