Р Е
Ш Е Н И Е
гр.Кърджали, 27.04.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в публичното заседание на двадесет и седми март през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Невена Калинова
при секретаря Елеонора Г.
като разгледа докладваното от съдията гр.д. N 1465 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава 29 ГПК във фазата по допускане на делбата, като е предявен иск с правно
основание чл.34 от ЗС, вр. чл.341 от ГПК за делба на застроен недвижим
имот в гр.Кърджали, представляващ поземлен имот с идентификатор 40909.123.30,
ведно с двуетажна жилищна сграда с идентификатор 40909.123.30.1, от която първи
етаж с идентификатор 40909.123.30.1.1 и втори етаж с идентификатор
40909.123.30.1.2, всеки със застроена площ от 86 кв.м., и ведно с гараж с
идентификатор 40909.123.30.2, със застроена площ 22 кв.м..Искът е предявен от П.К.П., К.П.К. и А.П.Я. срещу Р.И.Д., Н.И.Д., А.С.В., К.В.И.
и Д.В.Ф..
Ищците П.К.П., К.П.К. и А.П.Я. претендират делба
на гореописания застроен недвижим имот в гр.Кърджали, при твърдение, че
имотът е съсобствен между тях и ответниците на основание на наследствено
правоприемство от общия им наследодател М.А.А., бивш жител ***, починала на
05.02.1994г., оставила за свои законни наследници трите си деца – Р.Н. Д., В.Н.В.
и Д.Н. П., като ответниците са наследници на Р.Н. Д. и В.Н.В., а ищците са
наследници на Д.Н. П., и приживе още на Д.Н. П. между ищците и ответниците
съществувала договорка за изплащане на дела на Д.Н. П., възлизащ на 1/3 ид.ч.
от делбения имот. Претендира се делба при идеални части - за ищците 1/3 ид.ч.,
за наследниците на В.Н. П.–ответниците А.С.В., К.В.И. и Д.В.Ф. 1/3 ид.ч., и за
наследниците на Р.Н. Д.-ответниците Р.И.Д. и Н.И.Д. 1/3 ид.ч.Ищците твърдят, че
във връзка с подготовката на делото, научили, че Р.Н. Д. и В.Н.В. се снабдили с
нотариални актове за собственост на имота, така както и в имота е построен
гараж, който претендират да е съсобствен между страните- съделители по делото.
В съдебно
заседание ищците чрез адвокат пълномощника си възразяват, че нотариалният акт
за дарение от 1975г., на който се позовават ответниците, е нищожен, в частта, с
която се прехвърлят части от сграда, тъй като такъв самостоятелен имот не е
съществувал, както и в частта, с която се прехвърля 1/2 идеална част от
поземления имот, при липса на доказателства прехвърлителят да е собственик на
имота.Възразяват и, че втория етаж от делбената жилищна сграда е незаконен
строеж, тъй като е изграден без разрешение за строеж и други строителни книжа.
Ответниците Р.И.Д., Н.И.Д., А.С.В., К.В.И. и Д.В.Ф. с общ отговор на
исковата молба оспорват иска за делба, при възражение, че между тях и ищците не е налице съсобственост на процесния имот.Ответниците
основават правата си на собственост на правно основание, изключващо
съсобственост на имота с ищците, а именно на прехвърлителна сделка -Договор за
дарение от 1975г., с който Н.В.А. прехвърля на техните наследодатели В.Н.В. и Р.Н. Д.
1/2 ид.ч. от парцел II с пл.сн.147 в
кв.20 по регулационния план на гр.Кърджали, ведно със северозападната част от
жилищната сграда, построена в
парцела.Твърдят и, че по-късно ответниците Р.И.Д. и Н.И.Д. като наследници на Р.Н.
Д., починала на 26.08.2013г., са станали собственици и на 1/4 идеална част от
парцел XIV-168 в кв.53 по
регулационния план на гр.Кърджали, ведно с построеното в него самостоятелно
жилище, представляващо първия етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, заедно
с 1/2 идеална част от избеното помещение със светла площ 8.40 кв.м., със
застроена площ на жилището 86 кв.м., ведно с 1/2 идеална част от общите части
сградата, което жилище понастоящем е с идентификатор 40909.123.30.1.1 по ККР на
гр.Кърджали, а поземленият имот, в който е построено то е с идентификатор
40909.123.30. Твърдят и, че по-късно ответниците А.С.В., К.В.И. и Д.В.Ф. като
наследници на В.Н.В., починал на 14.12.1997г., са станали собственици и на 1/4
идеална част от парцел XIV-168 в кв.53 по регулационния план на гр.Кърджали, ведно с
построеното в него сaмостоятелно
жилище, представляващо втория етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, заедно
с 1/2 идеална част от избеното помещение със светла площ 8.40 кв.м., със
застроена площ на жилището 86 кв.м., ведно с 1/2 идеална част от общите части
сградата, което жилище понастоящем е с идентификатор 40909.123.30.1.2 по ККР на
гр.Кърджали, а поземленият имот, в който е построено то е с идентификатор
40909.123.30.Възразяват, че описания в исковата молба гараж е съсобствен, при
възражение, че същият е изключителна собственост на А.С.В., К.В.И. и Д.В.Ф.
съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот N 187, т. I, рег. N 6633, дело 833, който гараж е построен
с одобрен архитектурен проект и строително разрешение в североизточната част на
УПИ XIV-168 в кв.53 и е
със застроена площ 18 кв.м.Ответниците твърдят, че както те, така и техните
наследодатели живеят и са живели повече от 10 години в имота, признати са за
собственици по давност с нотариални актове от 1994г., след която година и до
момента владеят и ползват имота непрекъснато, спокойно, явно и като
собственици, които се грижат за имота и го поддържат, като установената
фактическа власт е със съгласието и знанието на ищците, упражнявана е в продължение
на установения в чл.79, ал.1 от ЗС давностен срок, което е довело до
придобиване на имота по давност, на каквото правоизключващо правата на ищците
възражение се позовават, както и на наследство.
В съдебно
заседание ответниците чрез адвокат пълномощника си сочат, че през 1958 г. нива
с площ от 3 дка е придобита по давност
от наследници и М.А.А., съпруга на Н.В.А., собствеността на част от която е
прехвърлена на трети лица, напр. съседът А.Б., като Н.В.А. е придобил имота на
самостоятелно основание, закупувайки 1/2
идеална част от имота, и с нотариален акт от 1975 г. е надарил двете си деца Р.
и В., а останалата част от парцела е останала негова и на съпругата му М.А.,
която впоследствие е придобита по давност от децата им Р. и В..
Районният съд като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено следното:
Допустимостта на
иска следва от твърденията на ищците, че имотът е съсобствен между тях и
ответниците на основание наследствено правоприемство от общия им наследодател М.А.А.,
бивш жител ***, починала на 05.02.1994г.Не се спори между страните, които не
представят писмени доказателства за това, че приживе М.А.А. и Н.В.А., починал
на 03.09.1983г., са били съпрузи.Не се
спори, че последните са родители на Д.Н. П., починала на 02.07.2014г., на В.Н. П.,
починал на 14.12.1997г., и на Р.Н. Д., починала на 26.08.2013г., които са
наследодатели на страните, първата на ищците, вторите на ответниците.
С Нотариален
акт за право на собственост на недвижим имот издаден по обстоятелствена
проверка N 110/20.06.1958г., том I, дело
N 301/1958г. на Кърджалийски народен съдия Д.А.М., М.А.М.,
по мъж А., М.А., по мъж П., М.А.Н., наследниците на А.А.М., бивш жител ***,
починал, И.А.М., М.А., по мъж Р., и Ф.А., по мъж М., всички от с.***,
Кърджалийско, наследници на А. А.Н. и на А.Н.М., бивши жител на с.***,
Кърджалийско, починали, са признати за собственици на една нива в землището на
с.*** в местността „Край линията“ от 3 декара, при граници: ж.п.линия, път, А.М.
и С.Б., след издадено постановление за обстоятелствена проверка по нотариално
дело N 301/1958г./същото нот.дело/, от което е видно, че наследниците на А. А.Н.
и на А.Н.М., са собственици на имота по давностно владение.
Така невярно е твърдението на ищците, че имотът въз
основа на този нотариален акт е наследствен от М.А., по мъж А..Основанието на
което тя, и другите лица, посочени в нотариалния акт, са признати за
собственици на нивата, е давностно владение.В случай, че фактическият състав на
така посоченото основание настъпва по време на брак, и при позоваване на същото
пред надлежен орган, както в случая, то като собственици на имота се
легитимират както лицата, признати за такива, така и техните съпрузи, като
несъмнено е от нотариалния акт, че към позоваването на придобивна давност, М.А.,
по мъж А., е съпруга на Н.В.А., роден 1907г., починал на 03.09.1983г., и
оставил за свои наследници съпругата си М. и децата си Р., В. и Д. съгласно
Удостоверение за наследници N 763/12.09.1983г., в което е посочено, че съпругата М.А.А.
е родена 1917г. и е родила първото си дете Р. през 1934г., т.е. на 17 г..От
Удостоверение за наследници на М.А.А., изд. на 27.09.2016г. от община Кърджали,
се установява, че М. е родена на ***г., а първото й дете Р. е родено на ***г.Имайки
предвид, че при действието на Екзархийския устав, отменен с Наредба-закон за
брака, обн.ДВ. 108/1945г., брачната дееспособност настъпва на 17 г., то не е
невъзможно, още преди раждането на първото им дете, М. и Н. да са сключили
граждански брак/с оглед изразеното за това съмнение в съдебно заседание от
адвокат пълномощника на ищците/.
През 1960г. част от посочените в нотариалния акт от
1958г. лица се снабдяват с нотариални
актове за собственост, издадени от Кърджалийски народен съдия, както следва:
1.наследниците на А.А.М.-И.К.М., М.А. Р. и Ф.А. М. с
нотариален N 110/08.11.1960г за собственост върху недвижим имот, за придобит по
наследство от баща си парцел I-148 в кв.20 по плана
на с.Веселчане, целия от 745 кв.м., при съставянето на който акт са представени
гореописания нот.акт от 1958г. и протокол от 21.05.1960 г. на Кърджалийски
народен съдия;
2.Д.А.М. с нотариален акт N
269/23.12.1960г. за собственост на
недвижим имот парцел XIV-225 в кв.20 по плана на с.***, с площ 598 кв.м., по
давност и наследство, както „и делба“, което основание е посочено в съдържанието на нотариалния акт, и
3.М.А.Н. с нотариален акт N
98/14.10.1960г. за собственост на недвижим имот издаден на основание
обстоятелствена проверка на парцел II-201 в кв.20 по плана на с.***, с площ 694 кв.м., при граница
от две страни Н. В.ев.
От ответниците е представено удостоверение, издадено от
Община Кърджали през 1993г., съгласно което описаният поземлен имот в
Нотариалния акт за дарение от 1975г., на който се позовават ответниците, парцел
II-147 в кв.20, вписан
в строително разрешение N 187 от 16.07.1958г., е идентичен с парцел XIV-168 в кв.53 по плана на кв.Веселчане, а имот с пл.сн. N 168 по плана на кв.Веселчане, от който се
образуват парцел XIV
-168 и III-168, е идентичен с нивата,
описана в нот.акт N
110, д.301/58г.
С оглед така
посочената идентичност и съдържанието на нотариалния акт за дарение от 1975г.,
с който наследодателите на ответниците са надарени, и гореописаните нотариални
актове, следва извод, че лицата, посочени в нотариалния акт от 1958г. са
поделили общата нива доброволно след урегулирането й с план, тъй като прекратяването
на собствеността при наличните данни е възможно чрез делба, за която е съставен
протокол от 21.05.1960г., като И.К.М., М.А. Р. и Ф.А. М. са станали собственици на парцел I-148 в кв.20 по плана на с.Веселчане,
целия от 745 кв.м., Д.А.М. е станал собственик на парцел XIV-225 в кв.20 по плана на с.***, с площ 598 кв.м., М.А.Н. е
станал собственик на парцел II-201 в кв.20, с площ 694 кв.,
а М.А.А. и Н.В.А. са станали собственици на парцел II-147 в кв.20, с площ 743 кв.м., на
който имот през 1975г. съсед е св.А.Б., съгласно нотариалния акт за дарение от
1975г., и който в показанията си сочи, че закупува своя имот през 1960 г. като
парцел от наследниците на починалия брат на М.-И., М. и Ф., когато М. също има
парцел/съседен на неговия/, както парцели имали и братята на М.. Когато
свидетелят закупил своя парцел, М. и съпруга й К. вече имали къща, която
двамата били построили като съпрузи, а свидетелят започнал да строи през
пролетта на 1961г.Свидетелят сочи и, че към 1960 г. къщата на М. и К. била на
два етажа, разделена по етажи, и никога не е била разделена вертикално.
Съдът приема, че приживе
М.А. и Н.В.А. се легитимират като собственици въз основа на делба на парцел II-147 в кв.20 по регулационния план на кв.***,
гр.Кърджали, което позволява на 23.05.1975г. Н.В.А. да надари сина си В.Н.В. и
дъщеря си Р.Н. Д. с 1/2 идеална част от парцела, ведно със северозападната част
от жилищната сграда, построена в парцела, представляваща самостоятелно жилище
със самостоятелен вход, като сделката е породила правно действие, тъй като няма
данни да е сключена против съгласието на М.А. като съпруга на дарителя, както и
същата да е оспорила сделката, а и от показанията на св.А.Б., ангажиран от
ищците, се установява, че знае от баба М., че е направена подялба на къщата, в
която останали да живеят В. и Р., които трябва да наплатят на сестра си Д.,
която не живеела в гр.Кърджали и идвала в нея на гости.Последното следва пряко
и от твърденията в исковата молба, че до смъртта на Д., брат й и сестра й
обещавали да й заплатят припадащата й се част от наследствения имот в размер на
1/3 идеална част, но плащане не е направено, в т.ч. и след смъртта й, при възражение
на ответниците, че са собственици на имота.
През 1975 г., по
силата на договора за дарение, наследодателите на ответниците Р.Н. Д. и В.Н.В.
са установили владение на имота за себе си, като находящата се в процесния
поземлен имот сграда владяли фактически по етажи, което се установява от анализа
на показанията на свидетелите, ангажирани от ответниците-св.Д.К. и св.Д. Д.,
които обсъдени с тези на св.А.Б., установяват, че Д. П. след като се е омъжила,
не е живяла в имота, не е правила опити да го ползва, в т.ч. и след смъртта на
всеки от двамата й родители, знаела е за своенето на имота от брат й и сестра
й, и е посещавала имота като гост.На 07.01.1994г. както Р.Н. Д., така и В.Н.В.
се снабдяват с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давност за съответния етаж като самостоятелно жилище, ведно с 1/2 идеална част от избеното помещние и от общите
части на сградата, както и за по 1/4 идеална част от парцел XIV-168 в кв.53 по регулационния план на
гр.Кърджали, целия с площ 743 кв.м., който съгласно описаното по-горе
удостоверение, издадено от Община Кърджали, е идентичен с парцел II-147 в кв.20.От нотариалните актове, с
които наследодателите на ответниците са снабдени през 1994г., Нотариален
акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност N 6/07.01.1994г.,
том I, дело N 13/1994г. на нотариус при КРС и Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот придобит по давност N 7/07.01.1994г., том I, дело N 14/1994г. на нотариус
при КРС, следва извод, че владяните
етажи отговарят на изискванията за жилище, при което е допустимо придобиването
им като реални части, като и в действащата кадастрална карта на гр.Кърджали са
заснети като самостоятелни обособени обекти.Несъмнено в процесния имот е
налична само една двуетажна жилищна сграда, което следва от съвкупния анализ на
писмените и гласните доказателства, в т.ч. и от представените скици и схеми
относно актуалния статут на имота по действащата кадастрална карта на
гр.Кърджали.Владението на етажи, които отговарят на изискванията за
самостоятелни етажи е допустимо, когато същите могат да се придобият като
реални части от сграда, в който смисъл е Решение N 394/22.02.2005г. по гр.д. N 2769/2003г., ВКС, IV г.о., с което е прието, че е възможно да се придобие по
давност жилищен етаж, като не е изключено завладяване на част от определена вещ
в процеса на нейното създаване и придобиването й по владение с начален момент
изграждането на етажа и обособяването му като самостоятелен обект, отделен от
терена и останалите обекти в сградата, при условие, че фактическата власт е
продължила в срока по чл.79, ал.1 от ЗС и ако не е оборена презумпцията на
чл.69, ал.1 от ЗС.
След надаряването на наследодателите на ответниците общо
с цялата процесна сграда през 1975 г., и до позоваването на същите на
придобивна давност през 1994г. е изминал
период от близо 20 години, при което владението е продължило в изискуемия се от
закона срок.Презумпцията на чл.69, ал.1 от ЗС не е оборена по делото, тъй като
както от изявленията на ищците, така и от показанията на св.А.Б., ангажиран от
ищците, следва извод за неуредени между страните облигационни отношения, за
неплащане на дела на наследодателя на ищците от наследодателите на ответниците,
при което осъществяваното от последните владение на сградата, в т.ч. и по
етажи, и съответстващите им идеални части от терена, не само е известно на
наследодателя на ищците, но е с нейно съгласие, при уговорка за облигационно
вземане в нейна полза/респ. в полза на наследниците й след смъртта й, при което
противопоставяне на владението от страна на ответниците и техните наследодатели
не е било необходимо.Надаряването през 1975г., последвано от продължило
20-годишно владение и позоваването на същото пред нотариус, обуславя
легитимацията на наследодателите на ответниците, а след смъртта им и на самите
ответниците, продължили владението, на собственици на процесния делбен имот, в
т.ч. и на гаража, който по силата на чл.92 от ЗС, представлява приращение за
собствениците на земята-ответниците, тъй като не се установи по делото да е
изграден въз основа на разрешение за строеж, макар за същия да е издаден
констативен нотариален акт от 20.11.2003г. в полза на ответниците А.С.В., К.В.И.
и Д.В.Ф., всички като наследници на В.Н.В.. Възражението на ищците, че за
процесната двуетажна сграда е издадено разрешение за строеж на жилищна сграда
на един етаж, е несъответно на самото разрешение, представляващо Позволителен
билет N 187/16.07.1958г., с който е позволено на Н. В. А. да построи жилищна
сграда върху 78 кв.м. на собственото си място в кв.20, парцел II,
без да е посочена етажността на
сградата.Съгласно §16, ал.1 от ПР на ЗУТ строежи,
изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са
търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване, при което без значение е обхватът на етажността по разрешението за
строеж. Търпим строеж се явява и процесният гараж, тъй като от показанията на
св.А.Б. се установява, че е изграден през 1975-1976г., т.е. преди 7 април
1987г.
С оглед установеното, че през 1958г. М.А.А. и Н.В.А. като съпрузи, заедно с
други лица, са признати за съсобственици на основание придобивна давност на
една нива от 3 дка в с.***, Кърджалийско, впоследствие кв.*** на гр.Кърджали, в
част от която те изграждат двуетажна жилищна сграда въз основа на позволителен
билет от 16.07.1958г., и която нива, след урегулирането й с план на кв.***,
гр.Кърджали, доброволно е поделена между съсобствениците й, като на М.А.А. и Н.В.А.
се пада парцел II-147 в кв.20, ведно с построената в
него двуетажна жилищна сграда, то последните към 1975г. са собственици на
парцела и сградата при условията на съпружеска имуществена общност.Към признаването им за собственици по давност на общата на нива, и
впоследствие към поделянето й през 1960г., в т.ч. след урегулирането й, и до 1968г., когато е бил приет първият
Семеен кодекс в България, законодателно съгласно Закона за лицата и семейството
от 1949г. /чл.33, вр. 52, вр.161 в редакцията от ДВ, бр.182/1949г./ е действал
режим на имуществена разделност при придобиване на имущества по време на брака
–всеки съпруг е индивидуален притежател на придобитите от него имущества, в
случая придобиването е общо и в равни идеални части по арг. от чл.30, ал.2 от
ЗС.Семейният кодекс от 1968г./отм./ за първи път въвежда режим на имуществена
общност върху определени имущества на съпрузите като предвижда в чл.103 от ЗПР,
че правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се
прилагат и за имущества, придобити преди влизането му в сила по заварени
бракове/ конкретно в тази връзка
чл.13/.В случая чл.103, вр. чл.13 от СК от 1968г./отм./ намира приложение, защото
бракът между М.А. и Н. А. е заварен от СК от 1968г./отм./, тъй като е бил
прекратен на 03.09.1983г. със смъртта на съпруга, който приживе през 1975г. дарява
на децата си Р.Н. Д. и В.Н.В. с 1/2 идеална част от парцела и построената в
него сграда, представляваща негова и на съпругата му М. съпружеска имуществена
общност, с уговорка другата им дъщеря Д.Н. П. да бъде обезщетена чрез изплащане
на дела й от надарените.Надаряването е със знанието на съпругата му М.А.. През
1975-76г. в имота е построен и гараж.След надаряването Р. Н. Д. и семейството й
живее на първия етаж, а В.Н.В. и семейството му, както и родителите му, живее
на втория етаж. Всеки от етажите представлява самостоятелно жилище и е заснет
като самостоятелен обект в действащата кадастрална карта на
гр.Кърджали.Владението се осъществява със знанието на сестра им Д.Н. П..На
07.01.1994г. Р.Н. Д. и В.Н.В. се позовават на давностно владение на отделните
етажи, както и на такова за другата 1/2 идеална част от парцела, след което
всеки от тях се легитимира като собственик на съответния етаж, ведно с 1/2
идеална част от избеното помещение, общите части на сградата и парцела, в т.ч.
и по арг. от чл.38, ал.1, вр. чл.40, ал.1 от ЗС, а след смъртта им като такива
се легитимират наследниците им-ответниците, при което процесният имот не се
явява наследствен и съсобствен на страните по делото.Предвид, че
наследодателите на ответниците са започнали владението си
на юридически факт, различен от наследяването-дарението, то съгласно чл.69 от
ЗС, намерението им за своене се предполага/ТР N 1/06.08.2012г. по т.д.N 1/2012г., ОСГК, ВКС/, и когато владението се упражнява със знанието на останалите сънаследници или
съсобственици, и с тяхното съгласие, не е налице необходимост да се доказва
афиширане на намерението за своене спрямо далия съгласие/Решение N 549/30.12.2010г. по гр.д. N 217/2010г. на ВКС, ГК, II г.о/, както в случая е постигната семейна уговорка за разпределение на
имота, с право на обезщетение за дела, който би
се паднал на наследодателя на ищците след бъдещото откриване на
наследството на родителите й, която уговорка е нищожна съгласно чл.26, ал.1
предл.посл. от ЗЗД.
Доказването на упражняването на фактическа власт върху имота в срока по
чл.79 от ЗС води до неоснователност на предявения срещу ответниците иск.Имотът, чиято делба се иска, не
представлява имуществена общност на страните по делото, при което искът за
делба подлежи на отхвърляне, с възлагане на основание чл.78, ал.3 от ГПК в
тежест на ищците на направените от ответниците разноски по делото за заплатено
адвокатско възнаграждение както следва: 240 лв. в полза на А.С.В., 240 лв. в
полза на К.В.И., 240 лв. в полза на Д.В.Ф., 240 лв. в полза на Р.И.Д., и 240
лв. в полза на Н.И.Д..
Поради отхвърлянето на иска, на основание чл.9 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ищците следва да се осъдят да
заплатят по сметка на РС-Кърджали държавна такса в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, Районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.К.П. с ЕГН **********,***,
К.П.К. с ЕГН **********,***, и А.П.Я. с ЕГН **********,***, срещу Р.И.Д. с ЕГН **********,***,
Н.И.Д. с ЕГН **********,***, А.С.В. с ЕГН **********,***, К.В.И. с ЕГН **********,***,
и Д.В.Ф. с ЕГН **********,***, иск за допускане на делба на застроен недвижим
имот в гр.Кърджали, представляващ поземлен имот с идентификатор 40909.123.30,
ведно с двуетажна жилищна сграда с идентификатор 40909.123.30.1, от която първи
етаж с идентификатор 40909.123.30.1.1 и втори етаж с идентификатор
40909.123.30.1.2, всеки със застроена площ от 86 кв.м., и ведно с гараж с
идентификатор 40909.123.30.2, със застроена площ 22 кв.м., на основание съсобственост
по наследство.
ОСЪЖДА П.К.П. с ЕГН **********,***, К.П.К.
с ЕГН **********,***, и А.П.Я. с ЕГН **********,***, да заплатят на всеки от
ответниците Р.И.Д. с ЕГН **********,***, Н.И.Д. с ЕГН **********,***, А.С.В. с
ЕГН **********,***, К.В.И. с ЕГН **********,***, и Д.В.Ф. с ЕГН **********,***,
сумата от по 240 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П.К.П. с ЕГН **********,***, К.П.К.
с ЕГН **********,***, и А.П.Я. с ЕГН **********,***, да заплатят по сметка на
РС-Кърджали сумата 100 лв., представляваща държавна такса по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен
срок от връчването му.
Съдия: