Решение по дело №131/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 185 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на Областен управител на област Добрич, против Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за организацията, безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците на територията на град Добрич (НИДНОБДДВПСПТОД), в частта по целия §13 и §15 само в частта по §1 от НОАМТЦУ, приета с Решение №19-1/25.03.2025Г. на Общински съвет Добрич, с което в процедурата по чл. 45, ал. 1 ЗМСМА е изменена и повторно приета НИДНОБДДВПСПТОД приета с Решение № 18-3/25.02.2025Г. на Общински съвет Добрич.

С жалбата се настоява, че оспорените разпоредби на НИДНОБДДВПСПТОД са незаконосъобразни. Иска се да бъде отменена НИДНОБДДВПСПТОД в частта относно целия §13, както и §15 само в частта по §1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, с който се създава нов чл. 57б, цялата приета с Решение №19-1 по Протокол № 19 от заседание на Общински съвет гр. Добрич, проведено на 25.03.2025 г., с което в процедурата по чл. 45, ал. 11 ЗМСМА е изменена и повторно приета Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за организацията, безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците на територията на град Добрич, приета с Решение №18-3 по Протокол № 18 от заседание на Общински съвет гр. Добрич, проведено на 25.02.2025 година.

С подадената от Областния управител на област Добрич жалба, по същество се иска отмяна на приетите изменения и допълнения в Наредбата за организацията, безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците на територията на град Добрич (Наредбата), по съображения за противоречие на част от измененията с чл. 15 от Закона за нормативните актове (ЗНА), както и по такива за неспазване на административно производствените правила за издаване на нормативен акт при приемане на процесните изменения, което опорочава акта до необходимост от неговата отмяна.

Излагат се следните доводи:

Обществените отношения, свързани с местното самоуправление и местната администрация са уредени със Закона за местното самоуправление и местната администрация. В изпълнение на правомощията си по чл. 21 от същия закон, общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по - висока степен. Приеманите от общинския съвет наредби са подзаконови нормативни актове, които съдържат правни норми, създаващи общозадължителни правила за уреждане, съобразно нормативните актове от по-висока степен, на неуредени от тях обществени отношения с местно значение на територията на съответната община, засягащи неограничен брой адресати (чл. 7, ал. 2 и чл. 8 ЗНА и чл. 75, ал. 1 АПК). Уредбата, която дава общинската наредба, следва да уточнява и конкретизира законовите норми съобразно местните условия, но не може да е в противоречие със закона, или да преурежда по различен начин вече уредени от закон обществени отношения. Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Добричка не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК да съдържа фактически и правни основания за издаването на административния акт, тъй като в докладната записка на кмета на общината и приложените към преписката писмени документи такива не могат да се извлекат. Според оспорващия с така направената формулировка в докладната записка на Кмета на Община Добрич не са изпълнени изискванията на чл. 28, ал. 2 ЗНА. В случая в изложеното в докладната записка на кмета на Община Добрич няма изложени мотиви, касаещи оспорените параграфи от Наредбата, съгласно изискването по чл. 28, ал. 2 от ЗНА. Поддържа се, че с това е нарушено не само императивното изискване по чл. 28, ал. 1, във вр. с ал. 2 ЗНА, но и законово установения принцип за обоснованост по чл. 26, ал. 1 ЗНА, което определя отсъствието на всички задължителни за мотивирането на проекта на разпоредбата от нормативен административен акт реквизити като съществен процесуален порок. Сочи се и наличие на нарушение на чл. 26, ал. 5 ЗНА, на интернет страницата на общината да е публикувана справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения, като твърди, че при извършена проверка на интернет-страницата на община Добрич се установява, че няма публикувана справка, което е съществено нарушение по приемането на подзаконовия нормативен акт.

По отношение §13 НИДНОБДДВПСПТОД и приетото със същия в Приложение № 12 към същата да се създават нови три текста с административно-наказателни разпоредби, като се определят глоби за нарушение на чл. 5, ал. 2, чл. 5, ал. З и чл. 4, ал. 1, т. 12 НОБДДВПСПТОД счита, че приетия размер на глобата от 100 лева за нарушение на чл. 5, ал. 2 и ал. З НОБДДВПСПТОД е неправилно определен. Поддържа, че същият е в противоречие със Закона за движение по пътищата (ЗДВП). Налагат се доводи, че съгласно чл. 183, ал. 4, т. 13 ЗДвП, се наказва с глоба от 50 лева водач, който управлява индивидуално електрическо превозно средство в нарушение на чл. 80а, ал. 1, т. 2 - 4 и ал. 2 и 3 ЗДвП. Твърди се в тази връзка, че хипотезите по чл. 5, ал. 2 и ал. З НОБДДВПСПТОД са идентични с тези в чл. 80а, ал. 2, т. 4 и т. 10 ЗДвП, като за тяхното нарушение глобата е в размер на 50 лева. Счита за недопустимо в общинската наредба да се приемат по-високи размери на глобите от тези, определени в закона. Също така намира, че в ЗДвП не предвижда за тези нарушения налагане на завишена глоба при повторно и следващо нарушение, поради което размера от 200 лева, посочен в НОБДДВПСПТОД за повторно и следващо нарушение също е в противоречие с разпоредбите на Закона за движение по пътищата. По отношение на нововъведената глоба за нарушаване на чл. 4, ал. 1, т. 12 НОБДДВПСПТОД счита, че според ЗДвП паркирането до места с разположени съдове за сметосъбиране по начин възпрепятстващ сметопочистването и сметоизвозването не представлява нарушение, поради което не следва да се налага и глоба. Обобщава се в жалбата, че относно въвеждането на тази глоба не са спазени и изискванията на чл. 26 и чл. 28 ЗНА.

По отношение § 15 в същата наредба, с който се създава в преходните и заключителни разпоредби на наредбата § 1 в Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, с който се извършват промени в Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, като се създава чл. 57б, който определя цените на услуги в обхвата на „обособените паркинги" по чл. 26, ал. 2 от Наредбата за организацията, безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците на територията на град Добрич поддържа следното становище: За приетите изменения, с които са определени цени за платено кратковременно паркиране, за ползване на карта за платено паркиране в режим „Служебен абонамент", за ползване на карта за режим на платено паркиране на МПС по постоянен и/или настоящ адрес и за месечно ползване на режим за паркиране на МПС „Месечен абонамент" счита, че липсват мотиви, които да налагат въвеждането им. Липсва и изпълнението на изискването по чл. 28, ал. 2, т. 4 ЗНА - за наличието на финансова обосновка за размера на цените, посочени в чл.57б от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Приложената към наредбата „икономическа обосновка", изготвена от ръководител отдел КЗПП в община Добрич не отговаря на изискванията за финансова обосновка за определяне на размера на цените, посочени в чл. 57б от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, липсва ясен критерий и обоснован алгоритъм въз основа на който е изчислена цената. При провеждането на публичното обсъждане е приложена една икономическа обосновка, а след това при изпращането на решенията на областния управител е приложена друга икономическа обосновка, която не е била изготвена и публикувана при публичното обсъждане.

Относно определянето на цени за ползване на карта за платено паркиране в режим „Служебен абонамент" /т.2/, за ползване на карта за режим на платено паркиране на МПС по постоянен и/или настоящ адрес /т.З/ и за месечно ползване на режим за паркиране на МПС „Месечен абонамент" /т.4/ в чл.576 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, сочи липса на изложени мотиви по чл. 28, ал. 2 ЗНА, липсва и финансова обосновка за предложените и в последствие приетите размери. Не се сочат конкретни очаквани финансови резултати от приемането на цените, посочени в чл. 57б от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, което се явява нарушение на чл. 28, ал. 2, т. 4 ЗНА.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от старши юрисконсулт Б., която поддържа жалбата. Моли да бъдат присъдени направените разноски по делото, възлизащи на 30 лева, за публикуване на оспорването в "Държавен вестник" и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - ОбС Добрич, не се представлява и не излага становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение, че жалбата е основателна. Счита че са били допуснати съществени нарушения на процедурата по издаването на процесния подзаконов нормативен акт. На първо място в докладната на кмета не били изложени мотиви относно оспорените параграфи в наредбата и с това е допуснато нарушение на чл.28, ал. 2 във вр. с ал.1 от Закона за нормативните актове. Позовава се на разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от Закона за нормативните актове проектите на нормативни актове, към които не са приложени мотиви, не се обсъждат от компетентния орган. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 5 ЗНА след приключването на обществената консултация по ал. 3 и преди приемането, съответно издаването на нормативния акт съставителят на проекта публикува на интернет страницата на съответната институция справка за постъпилите предложения, заедно с обосновка за неприетите предложения. В случая от извършената проверка в интернет страницата на общината е било установено, че няма публикувана такава справка. Намира, че разпоредбата на § 13 от Наредбата противоречи на нормативен акт от по-висока степен, а именно на Закона за движението по пътищата, поради което и следва да бъде обявена за незаконосъобразна, доколкото се предвиждат наказания – глоба в размер над предвидения от закона, а доколкото с нея се предвижда и наказание глоба при повторно и следващо нарушение.

Административният съд - Добрич, като прецени заявените в жалбата доводи и съображения и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С докладна записка, внесена в Общински съвет Добрич, с гриф публикация за обществено консултиране, върху която липсва вх. номер, Кметът на Община Добричка предлага приемане на променя в Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за организацията, безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците на територията на Община град Добрич (стр. 14-20 преписка).

С Решение № 18-3 по Протокол № 18 от заседание на Общински съвет гр. Добрич, проведено на 25.02.2025 година, общинския съвет приема Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за организацията, безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците на територията на град Добрич (стр. 23 – 42 преписка).

Със Заповед № АдК-04-4/07.03.2025г. на Областен управител на област Добрич е върната за ново обсъждане Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за организацията, безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците на територията на град Добрич, в частта по §3, §5, §6, §7, §10, §11, §12, §13 и §15, приета с Решение № 18-3 по Протокол № 18 от заседание на Общински съвет гр. Добрич, проведено на 25.02.2025 година (стр. 46-49 преписка).

От приложената по делото Покана от 18.03.2025 г. за заседание на Общински съвет Добрич, насрочено за 25.03.2025 г., се установява, че докладната на Кмета за изменението Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за организацията, безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците на територията на град Добрич (стр. 53 преписка).

От страна на Кмета на община Добрич е депозирана Нова докладна записка, с която се предлага върнатите от областния управител текстове да бъдат приети отново. Като цели на измененията в наредбата са посочени - Постигане на съответствие и избягване на противоречия на текстовете от наредбата с нормите на Закопа за движение по пътищата и Закона за автомобилните превози; Спазване принципите за откритост, публичност и граждански контрол върху местните власти, конкретно при определяне на правила за движение и движението и паркирането на територията на общината; Увеличаване на дела на придвижващите се е електрически тротинетки в рамките на Община гр. Добрич; Подобряване на свързаността на мрежата на споделена мобилност с мрежата на обществения градски транспорт; Осигуряване на обществена осведоменост в областта на безопасното поведение на пътя при управление на електрически тротинетки и Подобряване на качеството на атмосферния въздух чрез алтернативни начини на придвижване в рамките на града. Като Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба е посочено, че не са необходими допълнителни финансови или други средства на Община град Добрич. Като очаквани резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива са посочени - Подобряване на пътната безопасност на територията на Община гр. Добрич в частта на движението на индивидуалните електрически превозни средства; Подобряване на качеството на атмосферния въздух чрез алтернативни начини на придвижване; Синхронизиране на текстовете от наредбата с действащото законодателство в Република България; Актуална нормативна база свързана с организацията на движението на територията на общината; Отстраняване на нормативни и административни несъответствия и празноти; Осъществяване на граждански контрол върху работата на администрацията и Увеличаване на дела на придвижващите се е индивидуални електрически превозни средства в рамките на Община гр. Добрич, като алтернативен начин на придвижване, посредством който се избягват задръстванията и се намалява автомобилният трафик.

Към административната преписка е приложена икономическа обосновка изготвена от Ръководител отдел КЗПП (стр. 63-65 преписка), за която няма данни да е публикувана на интернет страницата на община Добрич, същевременно на същата страница, заедно с обявлението за публично обсъждане на процесните изменения в Наредбата с адрес https://www.dobrich.bg/bg/aktualni/publichno-obsazhdane-na-naredba-za-izmenenie-i-dopalnenie-na-naredbata-za-organizatsiyata-bezopasnostta-na-dvizhenieto-i-distsiplinata-na-vodachite-na-prevozni-sredstva-i-peshehodtsite-na-teritoriyata-na-obshtina-grad-dobrich/ е приложена като прикачен файл икономическа обосновка с адрес https://www.dobrich.bg/uploads/posts/2025/parkingi-barieri.docx чието съдържание е различно с това на икономическата обосновка приложена към административната преписка.

На 25.03.2025 г. проектът за промени в Наредбата е обсъден на заседание на ОБС Добрич (стр. 72 – 93 преписка). По предложението са направени изказвания, в насока, че ограничението от 15 км. Ч. е прекалено и няма да стимулира управлението на тротинетки. Коментирани са и условията при които ще се извършва паркиране на служебни МПС в платената дона и паркинги в града. Възникнали са и въпроси относно постъпилите предложения, които не са били уважени. Независимо от станалите разисквания, измененията в наредбата са приети с 30 гласа „ЗА“, 4 гласа „ПРОТИВ“ и два гласа „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ“ което е прието предложението за изменение на Наредбата и с жалба срещу него е сезиран административният съд.

Предвид така установената фактическа обстановка и след служебна проверка на основание чл. 168, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът намира от правна страна следното:

Предмет на оспорване с жалбата на Областния управител на Област Добрич е подзаконов нормативен акт. Съгласно чл. 185, ал. 2, във връзка с, ал. 1 АПК, подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват пред съд, като съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 АПК правото на оспорване на подзаконов нормативен акт принадлежи на гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения, а в съответствие с разпоредбата на чл. 187, ал. 1 АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. В случая се касае за жалба на Областния управител, който разполага с правомощие да оспорва пред съответния административен съд решенията на общинските съвети относно тяхната законосъобразност. Това му държавновластническо правомощие е делегирано със закон, съдържа се в нормите на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА и на чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията и е спрямо всички актове на общинските съвети и кметове на общини, без значение на вида и действието им. С оглед изложеното съдът намира, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна:

Промените на подзаконовия нормативен акт са приети от компетентен орган - Общински съвет Добрички, при законно проведено заседание. Присъствали са повече от половината общински съветници, които с необходимото мнозинство са гласували за приемане на Наредбата. Спазени са изискванията на чл. 27, ал. 2 и, ал. 3 от Закона за местно самоуправление и местна администрация. Наредбата е приета на валидно правно основание - чл. 8 от Закона за нормативните актове, чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл. 1, ал. 2 ЗМДТ. Промените в акта, предмет на оспорването, са приети в установената писмена форма, при надлежно отбелязване на правните основания за приемането им.

При служебно извършена проверка с изискванията на ЗНА, съдът констатира, че процесните промени са гласувани и приети от общинския съвет, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по изработването и приемането им, регламентирани в Глава ІІІ на Закона за нормативните актове и по-конкретно на разпоредбите на чл. 26 и на чл. 28 от същия закон, приложим субсидиарно по силата на препращащата норма на чл. 80 АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗНА, изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗНА изисква в процеса по изработване на проект на нормативен акт да се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица, а ал. 3 на чл. 26 от ЗНА налага преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта да го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието по чл. 20, както и че когато съставителят на проекта е орган на местното самоуправление, публикуването се извършва на интернет страницата на съответната община и/или общински съвет.

На следващо място, разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗНА регламентира, че проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него и предварителната оценка на въздействието по чл. 20, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган, като съгласно, ал. 2 на същия текст, мотивите, съответно докладът, съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.

В конкретния случай изискването за публикуване на проекта на интернет страницата на Общината е изпълнено, вкл. е спазен и срокът, в който тази публикация следва да е на сайта на съответната община, но мотивите не изпълняват изискването на законодателя и възражението на жалбоподателя в тази насока е основателно. В мотивите (докладната записка на кмета на общината) се сочи, че броят на индивидуалните електрически превозни средства на територията на община Добрич нараства, а с това и расте броят на нарушенията извършени от техните водачи. От друга страна фактически са преразказани разпоредбите на чл. 79 и 80а ЗДВП относно изискванията за движението на индивидуалните електрически превозни средства, разрешената скорост и възрастта на водачите. Позовава се и на законовата делегация на чл. 80а, ал.4 ЗДЗП, с която се дава възможност на общинските съвети да определят по-ниски максимално допустими скорости от 25 км.ч. и да определят редът за определяне на задължителните зони за паркиране на индивидуални електрически превозни средства, включително и максимално допустимия брой, както и условията и реда за тяхното предоставяне и ползване. Като цели са посочени - ограничение на скоростта и места за ползване на тротинетките, за да не се пречи на гражданите и да се избегнат инциденти с подобни превозни средства. Постигане на съответствие и избягване на противоречия на текстовете от наредбата с нормите на Закона за движение по пътищата и Закона за автомобилните превози; Спазване принципите за откритост, публичност и граждански контрол върху дейността на местните власти, конкретно при определяне на правила за движение и организация на движението и паркирането на територията на общината; Увеличаване на дела на придвижващите се с електрически тротинетки в рамките на Община гр. Добрич; Подобряване на свързаността на мрежата на споделена мобилност с мрежата на обществения градски транспорт; Осигуряване на обществена осведоменост в областта на безопасното поведение на пътя при управление на електрически тротинетки; Подобряване на качеството на атмосферния въздух чрез алтернативни начини на придвижване в рамките на града.

Още по-оскъдни и бланкетни са изложените мотиви относно другите изменения, касаещи условията за извършване на платено паркиране на територията на общината. Посочени са единствено реда и начина по който ще функционира системата за платено паркиране и начините за заплащане на услугата. Като цел на тази част от измененията и допълненията не е указана в мотивите.

Допустимо е мотивите на един административен акт да бъдат изложени и в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, като в случая това е докладната записка на кмета на община Добрич. Мотивите следва да сочат какви фактически констатации е направил административният орган при издаването на акта и въз основа на какви доказателства. Следователно, проектът за промени в Наредбата следва да посочва фактите и доказателствата, въз основа на които е формулиран, което е една от гаранциите за законосъобразност на акта.

На сайта на общината е публикувана икономическа обосновка за приетите размери на таксите за паркиране, а към преписката е приложена друга с различно съдържание. И двете са изготвени от Ръководител отдел КЗПП, но нямат дати и не е ясно коя от двете е относима към процесното решение на ОБС Добрич. Освен това и в двете обосновки липсва анализ относно съответствието на цената на услугата с чл. 7а, ал. 2 ЗОАРАКСД и действащата методика за определянето ѝ. Не е обосновано и в двата документа, по какъв начин новите цени на услугите съответстват на разходите на административния орган за извършване на съответната услуга и за упражняване на контрола, в т.ч. необходимите материално-технически разходи и всички административни разходи за изпълнение на задълженията на длъжностните лица с оглед на тяхната квалификация и изразходвано работно време. Не е ясно и дали административните разходи по услугата надвишават 20 на сто от размера на таксите, както и по какъв начин събраните такси могат да се ползват за повишаване качеството на предоставяната услуга. В този смисъл, освен констатираната липса на мотиви е налице и нарушение на чл. 28, ал. 2, т. 4 ЗНА, тъй като наличието на две различни икономически обосновки и липсата на надлежно обосноваване на относно разходите по услугата и нейната цена е равнозначно на липса на такъв изискуем от закона документ. Липсата на икономическа обосновка, примерно колко превозни средства са регистрирани към датата на изготвяне на проекта на територията на общината, колко от тях са на лица които живеят в натоварените централни части на града и колко живеят в други по-малко натоварени райони на града, какъв е броят на общинските паркоместа в отделните райони на града, за които се предвижда платено паркиране и как по начина, по който е приет размерът на таксите, ще допринесе за техните възможности да паркират своите превозни средства и какъв размер очаквани приходи се предвиждат при приемане на съответния размер, както и как тези приходи ще допринесат за развитието на бюджета на Общината и за подобряване на услугата на съответната територия, е довела до един незаконосъобразен акт.

С оглед изложеното, приемането на промените в Наредбата е в противоречие с принципите, разписани в чл. 26, ал. 1 ЗНА. Формално в докладната има точки "Причини и мотиви", но тяхното съдържание е бланкетно и не е достатъчно, за да се приеме, че изпълняват ролята на фактически основания, послужили за приемането на конкретния подзаконов нормативен акт. Целите и очакваните резултати въобще не изпълняват изискванията на закона, като по никакъв начин не допринасят за по - голяма яснота, публичност и откритост при определяне на таксите за платено паркиране.

Не на последно място следва да се посочи, че оспорените изменения в частта си относно въведените с §13 НИДНОБДДВПСПТОД и приетото със същия в Приложение № 12 към същата нови три текста с административно-наказателни разпоредби, като се определят глоби за нарушение на чл. 5, ал. 2, чл. 5, ал. З и чл. 4, ал. 1, т. 12 НОБДДВПСПТОД са направени в противоречие с чл. 15, ал. 3 ЗНА. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗНА предвижда нормативният акт да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. Според чл. 15, ал. 3 ЗНА ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. В случая е налице противоречие между по-висок по степен акт с по-нисък по степен акт. 3адължението на правораздавателните органи да прилагат по-високия по степен акт не означава мълчалива отмяна на по-ниския по степен акт, поради изискването за правна сигурност, т. е. да е ясно дали един подзаконов нормативен акт е отменен или не, доколкото адресати на същия са не само правораздавателните органи, а в случая и водачите на индивидуални електрически превозни средства и тези на други ППС. Следва се изрична отмяна на незаконосъобразния текст, за да не съществуват в правния мир разпоредби, които противоречат на закон и поради това да нарушават правата на гражданите. С отмяната и приемането на съответни на закона норми ще се осигури яснота и прозрачност по отношение изискванията към гражданите, както и по отношение правата и задълженията им във всеки един конкретен случай. Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК урежда действието на подзаконовия нормативен акт. Анализът на този текст сочи на извод, че подзаконовият акт действа до момента на съдебната му отмяна по реда на АПК.

В настоящата хипотеза предмет на оспорване е текст от НИДНОБДДВПСПТОД, който противоречи на нормативен акт от по - висока степен, а именно - приетия размер на глобата от 100 лева за нарушение на чл. 5, ал. 2 и ал. З НОБДДВПСПТОД е в противоречие с чл. 183, ал. 4, т. 13 ЗДвП, предвиждащ глоба от 50 лева за водач, който управлява индивидуално електрическо превозно средство в нарушение на чл. 80а, ал. 1, т. 2 - 4 и ал. 2 и 3 ЗДвП. Хипотезите по чл. 5, ал. 2 и ал. З НОБДДВПСПТОД са идентични с тези в чл. 80а, ал. 2, т. 4 и т. 10 ЗДвП, като за тяхното нарушение глобата е в размер на 50 лева. Освен това в ЗДвП не се предвижда за тези нарушения налагане на завишена глоба при повторно и следващо нарушение, поради което размера от 200 лева, посочен в НОБДДВПСПТОД за повторно и следващо нарушение също е в противоречие с разпоредбите на Закона за движение по пътищата. По същите съображения незаконосъобразна се явява и нововъведената глоба за нарушаване на чл. 4, ал. 1, т. 12 НОБДДВПСПТОД. Това е така, защото в ЗДвП паркирането до места с разположени съдове за сметосъбиране по начин възпрепятстващ сметопочистването и сметоизвозването не представлява нарушение, поради което за такова действие не следва да се налага наказание.

Все в тази връзка съдът намира, че законовата делегация на чл. 80а, ал. 4 ЗДВП (на която се позовава административния орган в мотивите), не дава правомощие на общинските съвети да увеличават размера на глобите за нарушения извършени от водачи на индивидуални електрически превозни средства, нито да определят като административни нарушения определени действия на тези водачи. Разпоредбата е ясна и дава възможност на общинските съвети единствено да определят по-ниски максимално допустими скорости за движение на този вид ППС и реда за определяне на задължителните зони за паркиране на индивидуални електрически превозни средства, включително и максимално допустимия брой, както и условията и реда за тяхното предоставяне и ползване.

Предвид горното, жалбата следва да бъде уважена, а оспорените промени в Наредбата за определяне на местните данъци на територията на Община Добрич следва да бъдат отменени.

При този изход на спора, съдът следва да присъди в полза на жалбоподателя сторените по делото разноски за обнародване на оспорването в Държавен вестник и съдебно - деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение, като за обнародването сумата е в размер на 30 лв. (тридесет лева), а за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определен размер от 150 )сто и петдесет) лв. предвид предмета на спора и решаването му в едно съдебно заседание.

С оглед горното и на основание чл. 193, ал. 1, предл. второ, във връзка с чл. 191 от АПК, Административният съд – Добрич

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Областния управител на област Добрич Решение №19-1/25.03.2025Г. на Общински съвет Добрич, с което в процедурата по чл. 45, ал. 1 ЗМСМА е изменена и повторно приета НИДНОБДДВПСПТОД приета с Решение № 18-3/25.02.2025Г. на Общински съвет Добрич Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за организацията, безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците на територията на град Добрич (НИДНОБДДВПСПТОД), в частта ѝ по целия §13 и §15 само в частта по §1 от НОАМТЦУ.

ОСЪЖДА Общински съвет Добрич да заплати на Областна администрация Добрич, направените разноски по делото, възлизащи в общ размер на 180.00 лв. (сто и осемдесет) лева.

Препис от решението, на основание чл. 138, ал. 1 АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

Решението да се разгласи по реда на чл. 194 АПК при неподаване в срок на касационна жалба или протест или ако те са отхвърлени от касационния съд.