РЕШЕНИЕ
№ 362
гр. Велико Търново, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20244110103550 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.1
от ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че е страна по договор за
кредит /// по който ответникът ///е кредитор, а ищецът-кредитополучател. Ищецът твърди ,че
договора за кредит е за сумата 700 лв., при ГЛП 41% и ГПР 49,7%., като сочи ,че договора е
с падеж 12.04.2024г. Ищецът заявява ,че с договора е въведено задължение за него за
заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на 82,70лв.. Ищецът сочи, че погасил
задълженията си по договора, като внесъл общо сумата 922,32лв. Ищецът счита, че
посочената в договора такса за бързо разглеждане представлява допълнителна услуга и е
нищожна като противоречи на закона, начислена в противоречие на чл.10а ал.2 от ЗПК,
който установява забрана за начисляване на такси и разноски, свързани с усвояване на
кредита. Счита, че не е изпълнено и изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, поради което
счита договора за кредит за недействителен на основание чл.22 от ЗПК, като заявява ,че
уговорения ГЛП и таксата за бързо разглеждане на кредита са нищожни на основание чл.26
ал.1 т.1 от ЗЗД. Ищецът отправя искане съдът да осъди ответника да му заплати сумата
82,70лв., претендирана като недължимо платена по кредита такса за бързо разглеждане на
кредита, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който
оспорва иска като неоснователен. Не оспорва сключването на договора за кредит, но
оспорва твърденията на ищеца за недействителност на договора и твърди, че сочените от
ищеца клаузи от договора са действителни и не противоречат на изискванията на закона и
според ответника сумата не е получена от него без основание. Моли за отхвърляне на
исковата претенция. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 13.03.2023г. между ищеца Б. В. Д. и ответника **** е сключен договор за кредит
1
***, по силата на който ответникът кредитодател предоставя на ищеца кредит в размер на
700лв., като кредитополучателят се задължил да върне на ответника предоставената сума в
срок от 30 дни, при фиксиран лихвен процент от 41% и ГПР 49,7%. В договора е посочена
такса за бързо разглеждане на искането за кредит в размер на 82,70лв. Съгласно договора за
кредит общата сума на задържението, включваща главница, лихва и такса е в размер на
806,29лв.
В ОУ към договора е посочено, че таксата за бързо разглеждане е такса за
предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по искане на кредитополучателя,
която гарантира обработка на искането за кредит и отговор в рамките на 15 минути от
подаването му по електронен път , по телефон или на хартиен носител.
По делото не е спорно, че ищецът е заплатил суми по договора за кредит, вкл. и
сумата 82,70лв. за такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредита.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
По делото не е спорно и от събраните писмени доказателства се установява, че
между страните е сключен процесния договор за кредит от 13.03.2023г.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Ответникът кредитодател е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като
такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК,
съответно – на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях договор по
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон
ЗПК.
Съгласно чл.10а ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, а според ал.2 от същата
разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управение на кредита. Според дефиницията дадена в ОУ на договора
за кредит относно посочената такса, същата представлява такса за предоставяне на
извършена от кредитора услуга по експресно разглеждане на искането за отпускане на
кредит. От това може да се нправи извод, че разглеждане на искнатето за отпускане на
кредит представлява дейност по усвояване на кредита и не представлява „допълнителна
услуга” по смисъла на чл.10а ал.1 от ЗПК, за която дейност е представена възможност на
кредитора да събира допълнителни такси. Нормата на чл.10а ал.2 от ЗПК е императивна,
поради което не може да бъде дерогирана от страните по договора , а наличието на клузи в
2
договора, които са в противоречие с императивни норми, се явяват нищожни поради
противоречие със закона. Уговарянето на такава такса е в пряко противоречие със закона
/арг. чл. 10а, ал. 2 ЗПК/, доколкото заемателят не следва да заплаща такси за действия,
свързани с усвояването и управлението на кредита. Безспорно дейностите по разглеждане на
молбата за отпускане на кредит, възможността за предоговаряне на погасителния план, са
част от процеса на усвояването и управлението му и такси за тези дейности не следва да се
дължат. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че клаузата е
нищожна и поради противоречие със закона /чл. 26 ал. 1 ЗЗД/.
В случая по делото не е спорно, че ищецът е направил плащания по договора за
кредит, които в исковата молба са посочени в общ размер 922,32лв., което не се спори от
ответника в отговора на исковата молба. С извършените плащания ищецът е заплатил и
посочената в договора такса за експресно разглеждане в размер на 82,70лв., която поради
това,че клаузата, уговаряща тази такса е нищожна, същата сума се явава недължимо платена
и следва да се върне на ищеца.
С оглед изложеното искът по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД е основателен и доказан за сумата
82,70 лв.
Върху главницата от 82,70 лв. следва да се присъди законната лихва за забава, считано
от подаване на исковата молба /05.09.2024г./ до окончателното плащане.
По разноските:
Ищецът е претендирал присъждане на разноски и с оглед изхода на спора и
разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по
делото разноски в размер на 50лв. за държавна такса и 400лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ******** ДА ЗАПЛАТИ на Б. В. Д. с ЕГН **********, с настоящ адрес
*******, сумата 82,70 лв./осемдесет и два лева и седемдесет стотинки/, представляваща
платена без основание сума за такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на
кредит по договор за кредит ***** ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба /05.09.2024г./ до окончателното плащане, както и сумата
450лв./четиристотин и петдесет лева/, представляща направени по делото разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4