РЕШЕНИЕ
№88 13.05.2019 г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд граждански състав на деветнадесети март през две хиляди и
деветнадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар М. Деянова
като разгледа докладваното от с.
Моллова- Белчева
гр.д.№ 821 по описа за 2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод молбата на Т.А.Н., родена на *** г., гражданка на Р.Ф., Л.В.Х.,
родена на *** г., гражданка на Р.Ф., А. М.Х., родена на *** г., гражданка на Р.Ф.,
с искане за отмяна на взетите решения на общо събрание на Етажната собственост
на Жилищна сграда „О.Р.”, находяща се в с. Р.,, ул. „С.”, № *, представлявана
от М.К.Ш., проведено на 16.07.2018 г. Твърди се, че молителите са
собственици на самостоятелни обекти в етажната собственост, както следва: Т.А.Н.- на апартамент
№ В *, с кадастрален идентификатор
№ ***********, находящ се на ет.*; Л.В.Х. и А.М.Х.- апартамент № Д *, с кадастрален идентификатор № ***********, находящ се на
ет.*. На 16.07.2018г. било проведено Учредително
Общо събрание, на което били взети решения, чиято незаконосъобразност е предмет
на настоящото дело. Заявява се, че събранието било свикано на несъществуващо
правно основание, тъй като в поканата за свикването му като основание била
посочена разпоредбата на чл.12, ал.1, т.6 от ЗУЕС, каквато не съществувала. На
следващо място не ставало ясно от поканата кога била поставена и къде, като
само в нея се сочело, че събранието било учредително и в нито един друг
документ, включително и протокола. В предходните години било провеждано друго
събрание, поради което атакуваното сега не се явявало учредително. Наред с това
нямало данни да било свикано в 6-месечен срок от възникването на етажната
собственост и от собственици на самостоятелни обекти, които имали най-малко 20
на сто идеални части от общите части. На следващо място не били спазени
изискванията на чл.16, ал.5 от ЗУЕС относно съдържанието на протокола. Липсвало
отразяване на притежаваните идеални части за всеки един съсобственик,
присъствал на проведеното общо събрание, както и полагането на подпис, което
възпрепятствало преценката относно кворума на събранието. От протокола за
провеждане на събранието било видно, че отразените в него проценти от идеалните
части на участвалите в Общото събрание собствениците бил по-малък от 100%. В
тази връзка се твърди, че приложение следвало да намерят разпоредбите на чл.17, ал.4, ал.5, т.1 и ал.6 от ЗУЕС, каквито
изчисления не били извършени. На следващо място в протокола било посочено, че
някои от собствениците /неясно колко на брой и кои/ били представлявани от
пълномощници, упълномощени писмено и устно, като към протокола нямало приложени
пълномощни, нито било налице такова отбелязване, което водело до нарушение на
чл.14 от ЗУЕС. В протоколът не било посочено и място на провеждане на
събранието. Предвид на това се моли да бъдат отменени взетите решения поради
опорочаване на процедурата по свикването и провеждането на събранието. При
условията на алтернативност се твърди незаконосъобразност на решенията по т.2,
6, 9 и 10. По т.2 се твърди, че Управителят на ЕС не бил избран с предвидения в ЗУЕС кворум, като не било
определено възнаграждение на същия и срок на мандата му. По т.6 се заявява, че
неправилно е определена таксата, която следва да се заплаща за управление и поддръжка
на общите части- на квадратен метър, а не според членовете на отделните
домакинства, като не ставало ясно за какви квадратни метри става въпрос- площта
на самостоятелните обекти в сградата или площта на идеалните части от общите
части на сградата, както и дали таксата е годишна или месечна. В такъв размер била
определена таксата и за земя, външен басейн, озеленяване и пр- обекти, които не съставлявали общи части на сградата в етажната
собственост. Решението по т.6 противоречало и на разпоредбата на чл.11, ал. 11
от ЗУЕС, тъй като такова решение не било взето, но било посочено, че трудовите
възнаграждения на работниците следвало да останат същите до края на 2018г., без
да се конкретизира броя и размера на възнагражденията. С решението по т.6 било незаконосъобразно прието в цената
от 9 евро да се включи и допълнителен Фонд
Ремонт по ЗУЕС, тъй като закона изисквал средствата от този фонд да се набират
по сметка със специално предназначение. Освен това, в противовес с чл.51, ал.2 ЗУЕС, не било посочено в протокола кои определени от закона категории лица,
били освободени от плащането на тази такса. По т.9 се твърди, че в ЗУЕС били предвидени редица случаи, при които
разходването на средства на етажната собственост се извършвало единствено въз
основа на изрично взето решение на общото събрание за целево разходване на суми
и то в определен от общото събрание размер. Приетото решение предоставяло
неограничени права на управителя за разходване на средствата на етажната
собственост, като по този начин се създавали и предпоставки за злоупотреби и
липса на отчетност. По т.10 се заявява, че незаконосъобразно било прието, че
собственик, ползвател или наемател на жилище в етажната собственост може да
бъде изваден от сградата, ако не плати такса и определена от ЕС глоба, което
било в противоречие с разпоредбата на чл.17, ал.2, т. 2 от ЗУЕС. Заявява се и
че в срок било депозирано пред управителя възражение относно съдържанието на
протокола.
Предвид
на това, че в РС- Несебър бе образувано
още едно дело- гр.д. № 835/2018, което също е с предмет законосъобразността на решенията по проведеното
общо събрание, с ищци са други етажни собственици- Д.Р.В. и С.Н.У., с нарочно определение двете
производства бяха обединени. Съображенията по втората искова молба са идентични
с първата.
В срокът по чл.131 от ГПК постъпиха писмени отговори от
страна на ответната етажна собственост, с идентично съдържание, с които се
оспорват твърденията в молбите. Заявява се, че посоченото в поканата основание на
т.6, на ал.1, чл.12 съставлявало техническа грешка и всъщност следвало да се
чете като чл.12, ал.6 от ЗУЕС. Поканата
за свикване на събранието била поставена съгласно изискванията на закона на
видно и общодостъпно място на входа на сградата, при спазване на изискванията
на чл.13 от ЗУЕС, за което бил съставен нарочен протокол. Касаело се за
проведено учредително събрание, след което новоучредената етажна собственост
била регистрирана в Община Несебър. Заявява се, че Йордан Бенев- лично и чрез
фирмата, на която бил управител, имал повече от 20 на сто идеални части от
общите части на сградата. Към протоколът от общото събрание били изготвени и
приложени списък на всички собственици, идеалните части, които притежават,
имотите, на които били собственици, и подписите им. В протокола били отразени
процентите на участвалите в събранието. Тъй като в него не били взели участие
всички етажни собственици отразения процент при пресмятане на общите части за
протокола не бил равен на 100%, а на сбора от процентите ид.ч. на участвалите в
събранието лично или чрез пълномощник. На следващо място към протокола били
приложени всички пълномощни, с които били упълномощени участниците в събранието
да представляват собственици, които не могли да вземат участие в него.
Пълномощните се съхранявали при управителя. По отношение мястото на провеждане
на събранието, същото било посочено в поканата до всички собственици и те се
събрали на това място. Твърди се, че управителят бил избран с необходимия по
закон кворум, а в т.6 от дневния ред било прието решение възнагражденията на
работниците да останат същите до края на 2018г. Новоизбраният управител бил на
трудов договор и получавал трудово възнаграждение, което оставало непроменено.
По отношение решението, с което била определена таксата от 9 евро на кв.м.,
всички с единодушие приели предложението таксите да останат същите, каквито
били досега. Решенията по т.6 от дневния ред на събранието били взети с пълно
мнозинство. От построяването на сградата нито един от етажните собственици не бил
заплащал отделна такса за ползване на обектите в нея и към нея, каквито били
външен басейн, фитнес, зала- билярд, озеленяване и поддържане на тревните
площи, за това, независимо, че не били общи части, те били прилежащи части и за
това всички собственици на обекти в сградата решили с пълно единодушие в
таксата за поддръжка на общите части да бъдат включени и земята, външния басейн
и озеленяването. По отношение правата на управителя да тегли суми от банковата
сметка на ЕС се заявява, че след събранието били открити две сметки- на ЕС „О.Р.”
за разходи по управлението и за „Фонд ремонт". По отношение решението за
предприемане на действия по извеждане от сградата на собственик, такова решение
за конкретен собственик не било взето.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството е с правно
основание чл. 40, ал.1 от ЗУЕС.
По делото не се спори, че ищците
са етажни собственици в процесната етажна собственост
и в този смисъл имат правото да оспорват законосъобразността на взетите
решения. Доколкото се твърди, че общото събрание е било проведено на 16.07.2018
г., а исковите молби са постъпили на 06.08.2018 г. и 14.08.2018 г., молбите за
отмяна се явяват процесуално допустими.
С оглед вида на
настоящата претенция /конститутивен иск/, съдът дължи произнасяне само досежно
наведените в исковата молба твърдени нарушения, които най- общо се делят на две
групи- 1. Доводи по незаконосъобразно свикване на събранието, и 2. Доводи по
нарушения на процедурата по провеждането му.
По първата група нарушения:
На първо място се твърди от
ищците, че в поканата за свикване на общото събрание било посочено
несъществуващо основание за свикването му. Действително в приложеното по делото
копие от покана е видно, че като правно основание е посочена разпоредбата на
чл.12, ал.1, т.6 от ЗУЕС каквато не съществува в правния мир. Съдът обаче
намира, че следва да се приеме, че се касае за допусната техническа грешка при
изписването и че се касае за свикване на събрание по чл.12, ал.6 от ЗУЕС. Този
извод се следва и от обстоятелството, че изрично е посочено, че се касае за
учредително събрание. Наведените от ищците твърдения, че процесното
общо събрание не било първо, не се доказаха. В поканата обаче не се съдържа
достатъчен обем информация, от която да се установи дали са спазени изискуемите
предпоставки на нормата на чл.12, ал.6 от ЗУЕС. По делото, с оглед направеното
оспорване, не се представиха от ЕС доказателства, от които да се наложи извода,
че събранието е било свикано в 6- месечен срок от възникване на етажната
собственост, нито, че се свиква по инициатива на собственици на самостоятелни
обекти, притежаващи най- малко 20 % идеални части от общите части. Единственото
име, което е поставено накрая на поканата е това на „Йордан Бенев Бенев” без посочване същия в качеството си на какъв се е
подписал под поканата. В този смисъл е нарушена процедурата по свикване на учредителното
събрание.
На следващо място се заявява, че
от текста на поканата не ставало ясно къде и кога е била поставена. Съгласно
чл.13, ал.1, изречение второ от ЗУЕС, датата и часът на
поставянето на поканата задължително се отбелязват върху поканата от лицата,
които свикват общото събрание, за което се
съставя протокол. Видно от поканата в нея е
посочена дата 05.07.2018 г., за която не става ясно датата на съставянето й ли
е или на поставянето й, като не е отбелязано къде е поставена същата. Тази
информация обаче фигурира в представения от ответната ЕС нарочен протокол, с
което съдът намира, че са изпълнени изискванията на закона.
По втората група нарушения:
Твърди се, че не били спазени
изискванията на чл.16, ал.5 от ЗУЕС, тъй като в протокола липсвало отразяване
на притежаваните идеални части от всеки един собственик, присъствал на
събранието, и полагането на подписа му. Съдът не споделя тези твърдения.
Съгласно цитираната норма, в протоколът следва да се съдържа информация относно
явилите се лица и идеалните части от етажната
собственост, които те представляват, както и техен подпис, което в
случая не е сторено. От страна на ЕС бе представен списък на присъстващите, с
поставени подписи и посочени притежавани идеални части, за който е посочено, че
съставлява неразделна част от протокола. В този смисъл формално е било спазено
изискването на закона.
От страна на ищците се навеждат
доводи за неправилно изчисляване на кворума, обаче, което се споделя от
настоящата инстанция. Видно от представеният списък в него не е отразено, че
част от собствениците се явяват посредством пълномощник. Единствено в
протоколът е посочено, че в 14,10 ч. се явили собствениците, присъствали лично
и чрез писмено и устно упълномощаване, притежаващи 75,2159% ид.ч.
от общите части. В нито един документ обаче не е посочено кои от собствениците
се представляват от пълномощник. От страна на ЕС се представиха писмени
пълномощни, част от които бяха изключени от доказателствения материал, предвид
на това, че същата не разполагаше с оригиналите. Наред с това по никакъв начин
не се доказа от ответникът извършване на устно упълномощаване, още повече се
посочи кои собственици са сторили това. Следва да се има предвид, че с оглед
факта, че настоящото събрание е било първо такова, то устно упълномощаване е
нямало как да бъде направено. Макар и да се извършва посредством изговаряне,
такъв вид упълномощаване следва да бъде документирано било в предходен протокол
от събрание /какъвто няма/, било на самото събрание в случай, че самия
упълномощител не може да остане докрай например на същото. В този смисъл от
заключението по изготвената СТЕ се установи, че кворума на събранието е бил
56,028 %, което е в разрез с нормата на чл.15, ал.1 от ЗУЕК, изискваща
провеждане на събранието при наличие на кворум поне 67%.
На следващо място се споделя и
твърдението на ищците, че в протокола не е посочено мястото на провеждане на
събранието. Обстоятелството, че мястото било посочено в поканата за свикване не
е достатъчно за да се приеме, че е спазено изискването за необходимото съдържание
на протокола по аргумент на чл.16, ал.5 от ЗУЕС. Липсата на място на
провеждане, съставляващо съществен реквизит на протокола, внася неяснота и
поставя под съмнение дали събранието не е било проведено на друго място, а не
на обявеното в поканата, още повече, че част от собствениците не са присъствали
видно от положените подписи на списъка. По този начин е налице възможност за
възпрепятстване възможността на правоимащите да участват в самото събрание.
С оглед на така изложеното съдът
счита, че са налице основанията за отмяна на всички взети решения на
проведеното общо събрание поради нарушаване на процедурата по свикване и
провеждането му. В този смисъл не следва да се пристъпва към разглеждане на
наведените при условията на евентуалност твърдения за незаконосъобразност на
конкретно посочени решения.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК,
следва да бъде уважено искането на ищците да им бъдат присъдени сторените по
делото разноски. От страна на представителят на ответната ЕС бе направено
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което се
споделя от настоящата инстанция. Настоящото производство не се характеризира с
фактическа и правна сложност, още повече, че защитата на всички ищци е еднаква
с оглед еднаквостта на твърденията им. В този смисъл и съобразно правилата на
чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 7, ал.1, т.4 вр. ал.8 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, заплатения хонорар от ищците следва да бъде
намален на по 500 лв. за всеки един, като се вземе предвид и обстоятелството,
че са проведени 4 заседания. Ето защо на ищците следва да бъдат присъдени
сумата от общо 2500 лв.- адвокатски възнаграждения, сумата от 160 лв.- държавна
такса, и 200 лв.- възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от горното,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ всички решения на проведеното Общо събрание на Етажната собственост на Жилищна сграда „О.Р.”, находяща се в с. Р.,, ул. „С.”, № *, представлявана
от М.К.Ш., обективирани в нарочен
протокол от 16.07.2018 г.
ОСЪЖДА Етажната собственост на Жилищна сграда „О.Р.”, находяща се в с. Р.,, ул. „С.”, № *, представлявана
от М.К.Ш., да заплати по равно на Т.А.Н., родена на *** г.,
гражданка на Р.Ф., Л.В.Х., родена на *** г., гражданка на Р.Ф., А. М.Х., родена
на *** г., гражданка на Р.Ф., Д.Р.В., роден на *** г., гражданин на Р.Ф., и С.Н.У.,
родена на *** г., гражданка на Р.Ф., сумата от общо 2860 лв. /две хиляди
осемстотин и шестдесет лева/, представляващи разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бурга в двуседмичен срок от
уведомяването на
страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: