Номер 145503.11.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София8-ми граждански
На 03.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
Секретар:Валентина И. Колева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20201000503297 по описа за 2020 година
СЪДЪТ след произнасяне, обяви РЕШЕНИЕТО си:
С Решение № 4281/16.07.2020 год. 1-14 състав на СГС е отхвърлил предявения
от Х. Т. Р. срещу ВКС на РБ иск с прав но основание чл. 49 ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сума в размер на 25 001 лева, обезщетение за неимуществени
вреди.
В подадената в срок от особения представител на ищеца адв. К. въззивна жалба
се възразява срещу извода на съда по приложението на чл.7 ал. 2 ГПК, по отношение
връчването на постановеното от състав на ВКС на определение № 607/01.07.2016 год. по
гр.д. 3689/2015 год. Поддържа се, че същото следвало да се връчи на страната, тъй като
представлява акт непод лежащ на самостоятелно обжалване.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, като на основание
чл.272 ГПК, препраща към мотивите на обжалвания акт.
Предявеният иск е с правно основание чл. 49 ЗЗД, претендират се неимуществени
вреди от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в невръчване на препис
от определение № 607/2016 год., постановено от състав на ВКС, препятствало
обжалването му по реда на ЕКПЧ.
С цитираното определение ВКС не е допуснал касационно обжалване, на
въззивно решение на САС. Определението е постановено в производ ството по чл. 288
ГПК, актът е окончателен и като такъв не подлежащ на обжалване. Неоснователен е
1
доводът във въззивната жалба, че същият е от категорията на актове, неподлежащи на
самостоятелно обжалване. С опреде лението по чл. 288 ГПК се решава по същество
спора за допустимостта на касационното обжалване, който е окончателен, за разлика от
посочените в жалбата примери, в които съдът не се произнася по съществото на спора,
поради което не подлежат и на самостоятелно обжалване. Следователно, спо деля
извода на първоинстанционния съд, че служителите на ответника не са имали
задължение да връчат акта на страната, което се извлича по аргумент от противното на
разпоредбата на чл. 7 ал. 2 ГПК.
Напълно споделя и извода на състав на СГС, че липсата на формално връчване на
съдебния акт, не е препятствало реализирането на правото на жалба на ищеца, по реда
на ЕКПЧ, поради пропускане на шест месечния срок за подаването й. Освен цитираната
практика на ЕСПЧ, от кога се приема, че тече шест месечният срок за подаване на жалба,
а именно - от момента, в който жалбоподателят е узнал или би трябвало да е узнал за
изчерпване на ефективните вътрешно правни мерки за защита, в случая няма твърдения,
съответно доказателства за подаване на жалба до ЕСПЧ, както и такива за връщането й,
поради неспазен срок за подаването й. Следователно, освен липса на противоправно
поведение, липсва и причинно следствена връзка между деянието и вредите, което
обосновава неоснователност на иска.
Мотивиран по горе изложения начин, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4281/16.07.2020 год., постановено по гр.д. №
3180/2017 год. по описа на 1-14 състав, ГО на СГС.
ОСЪЖДА Х. Т. Р. да заплати на ВКС юрисконсултско възнаграждение за тази
инстанция в размер на 50 лева, на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок за страните,
считано от връчване на същото, при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3