Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Свиленград, 24.09.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РС Свиленград, граждански състав, в публично заседание на втори септември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Районен съдия: Радина Хаджикирева

 

при участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 38 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД от Л.Д.Д. срещу Ф.Х.Ф. за заплащане на сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на извършено престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 НК, за което ответникът е признат за виновен със споразумение, одобрено по НОХД № 817/2019 г. по описа на РС Свиленград, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 05.03.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищцата твърди, че работила на длъжност „старши инспектор” в ТД „Южна Морска” към Агенция „Митници”. Поддържа, че на 05.03.2019 г. била разпределена на работа на митнически пункт „Капитан Андреево”, трасе „Входящи леки автомобили и автобуси”. Служебните ѝ задължения били да оформя митническите и придружаващите ги документи, както и да извършва физически контрол на пътуващите превозни средства, лица и превозваните и пренасяни стоки през границата на страната. Тъй като смяната ѝ приключвала, ищцата започнала да пренася иззетите кутии с цигари с придружаващите ги документи към служебния склад, където съхранявали задържаните стоки. Около 19:30 ч. ищцата била влязла в гише № 10, когато при нея дошла колежката ѝ П.Т. заедно с ответника. Ответникът и спътничката му А. Д.били изпратени там, тъй като пренасяли цигари без бандерол. Поради това ответникът следвало да предаде държаните от него акцизни стоки. Поддържа, че колежката ѝ посегнала да извади от чантата му кутиите с цигари, като ответникът изтръгнал чантата от ръцете ѝ и казал на висок тон, че сам щял да си ги извади. Твърди, че ответникът започнал нервно да вади кутиите с цигари от чантата и да ги хвърля по бюрото. Тогава ищцата му казала спокойно да не хвърля кутиите. В този момент ответникът се ядосал, обърнал се към нея, замахнал с ръка и я ударил в лявата част на лицето. От удара почувствала пареща болка по цялата лява половина на лицето. Веднага, след като ответникът я ударил, колежката ѝ се опитала да го избута, а ищцата отворила вратата на гишето и излязла, за да търси помощ. Поддържа, че била силно разстроена от случилото се и плачела. След няколко часа се появил и лек оток. Посочено е, че около седмица изпитвала болка в областта на лицето, където бил нанесен ударът. В продължение на няколко дни изпитвала силно главоболие, световъртеж и гадене. Твърди, че всичко това я травмирало психически и засегнало самочувствието ѝ. Дълго време след инцидента не могла да спи нощем. Нямала желание да ходи на работа. Срещу ответника било образувано наказателно производство, което приключило с одобряването на споразумение, с което бил признат за виновен, че е причинил на ищцата в качеството ѝ на митнически инспектор при и по повод изпълнение на службата ѝ лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК– престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 НК, за което му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от пет месеца, чието изпълнение било отложено. По тези съображения моли да бъде уважен предявеният иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Ф.Х.Ф., с който изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Твърди, че в резултат на престъплението, за което бил осъден, ищцата не била претърпяла вреди, подлежащи на обезщетяване. Поддържа, че причинените на ищцата травми били несъществени, като те не налагали необходимостта от лечение. Счита, че дори по отношение на ищцата да е причинена лека телесна повреда, то нейният вид и характер не предполагали настъпването на каквито и да било последствия от имуществен и неимуществен характер. При условията на евентуалност възразява, че претендираният размер на обезщетението е прекомерен. Оспорва твърденията на ищцата, че били настъпили други последици от физически и психологически характер освен краткотрайния оток в лявата част на лицето.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С Определение № 381 от 05.12.2019 г., постановено по НОХД № 817/2019 г. по описа на РС Свиленград, е одобрено споразумение, съгласно което ответникът е признат за виновен в това, че на 05.03.2019 г. на МП „Капитан Андреево“ причинил на ищцата в качеството ѝ на митнически служител на длъжност „старши инспектор“ в Териториална дирекция „Южна морска“ при и по повод изпълнение на службата ѝ лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК – престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години.

От представеното съдебномедицинско удостоверение се установява, че на 08.03.2019 г. ищцата посетила съдебен лекар, пред който заявила, че няколко часа след удара получила главоболие, гадене и виене на свят, като главоболието продължавало и в момента. Констатирано е наличието на умерено изразен оток в лявата половина на лицето, видимо изразен по левия клон на долната челюст и нагоре по бузата и скулата. Същият ден ищцата е била прегледана от невролог, пред който се оплакала от главоболие, замаяност, гадене и безсъние. Предписано ѝ е медикаментозно лечение.

От показанията на свидетелката П.Т., преценени съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК като логични, безпротиворечиви и основани на лични възприятия, се установява, че на 05.03.2019 г. заедно с ищцата работели на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси“ на Митнически пункт „Капитан Андреево“. Около 19:30 – 20 ч. ищцата започнала да изнася задържаните стоки от кабинката, където работели, към склада. Тогава свидетелката чула, че техният колега ст. инспектор К.М. с леко повишен тон казал на ответника да влезе и остави цигарите вътре. Спомня си, че К.М. ѝ дал кожената черна чантичка на ответника и тъй като била с отворен цип, тя видяла, че вътре има цигари. Разказва, че влязла в кабинката, като ищцата била зад нея. След нея влязъл и ответникът. Преди да започне да вади цигарите от чантичката тя попитала ответника дали има нещо за деклариране, защото била длъжна да го направи. В този момент ответникът сграбчил видимо ядосан чантичката и казал, че той ще извади цигарите. Започнал доста яростно да вади цигарите и да ги блъска по бюрото. Посочила е, че ищцата, която била застанала зад нея, му казала да не блъска така цигарите по масата. Тогава ответникът се обърнал и я ударил с дясната си ръка по лицето. Свидетелката ясно видяла удара и го чула. Ищцата изхвърчала от кабината, за да потърси помощ. Тъй като свидетелката останала насаме с ответника, тя го избутала от кабинката. Забелязала, че след удара лицето на ищцата от страната, по която била ударена, почервеняло. Тя се разплакала и била много разстроена. На следващия ден продължила да работи, не била ползвала отпуск поради временна неработоспособност във връзка с инцидента. От страна на ищеца е разпитана и свидетелката Р.П., чиито показания съдът възприема като обективни и последователни. Разказала е, че работела заедно с ищцата на МП „Капитан Андреево“. Още същата вечер се разчуло за случилото се с нея. Спомня си, че с ищцата се видяла на следващия ден. Същата била разстроена, като зачервяването на лицето ѝ било по-слабо. Знаела, че дълго време след случая страдала от главоболие. Спомня си, че приемала медикаменти, като имала проблеми със съня. Според свидетелката ищцата все още не била преодоляла случилото се. Когато веднъж ответникът преминал през пункта, излъчването ѝ се изменило и се разстроила.

За установяване на твърдените факти ответникът е ангажирал в качеството на свидетели жената, с която живеел на семейни начала – А. Д., и И.Л. – негов приятел. Свидетелката Д.е разказала, че не били пътували до Турция от м. октомври 2018 г., тъй като тогава ответникът претърпял сърдечна операция. Възобновили пътуванията с цел дребна търговия през м. февруари 2019 г. Заявила е, че на 05.03.2019 г., около 19:30 ч. се връщали от Турция, като носели два картона с цигари. Обявили ги на митничаря, но той им казал, че не е разрешено, поради което следва да ги оставят в кабинката. Твърди, че ответникът влязъл в кабинката, а тя останала отвън. Чула, че кабинката се разтресла. Поради това отворила вратата и видяла, че две жени блъскат ответника в гърдите. Тогава тя се развикала, че е опериран. Една от жените ѝ казала, че той ударил колежката ѝ по лицето. Стояли там около четири часа. През това време наблюдавала ищцата, която разговаряла с колегите си. След извършена оценка на изложеното от свидетелката Д.съдът намира, че не следва да кредитира показанията ѝ в частта, в която е заявила, че ищцата блъскала ответника, тъй като противоречат на съдържащия се в кориците на досъдебното производство видеозапис, оглед на който е извършен в открито съдебно заседание. От същия се изяснява, че ищцата единствено е избутала с ръка ръката на ответника, а свидетелката Терзиева го е избутала с две ръце от помещението. В тази насока са и показанията на свидетелката Терзиева. В останала част не са налице основания да не бъде дадена вяра на заявеното от нея. От показанията на свидетеля И.Л. се установява, че познава ответника от дълги години. За случая от 05.03.2019 г. ответникът му разказал на следващия ден, когато се видели в заведение в центъра на града. Ответникът му казал, че съжалявал за постъпката си. Обяснил му, че служителките го предизвикали, той ръкомахал във възбудата си и закачил една от тях.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

За основателността на иска по чл. 45 ЗЗД е необходимо ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на деяние (действие или бездействие), неговата противоправност, настъпилите вреди по вид и размер, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат. По аргумент от разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на дееца се предполага до доказване на противното от последния.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, на която е приравнено по значение и споразумението, се ползва със задължителна за гражданския съд сила относно авторството, противоправността и вината, в които предели съдът е длъжен да приеме за доказани предпоставките на разпоредбата на чл. 45 ЗЗД.

От изложеното следва изводът, че наличието на влязла в сила осъдителна присъда, в която задължителен реквизит е въпросът дали инкриминираното деяние съставлява престъпление и правната му квалификация (чл. 301, ал. 1, т. 2 НПК), изключва възможността гражданският съд да преразглежда формата на вина, при която наказателният съд е приел, че е осъществено деянието. В случая ищецът е признат за виновен в извършване на умишлено престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3 НК, вр. чл. 130, ал. 1 НК. Според действащия Наказателен кодекс по непредпазливост се наказват единствено тежката и средната телесна повреда (арг. чл. 133 НК), като причиняването на лека телесна повреда по непредпазливост не е съставомерно. Наличието на одобрено споразумение означава, че всички предпоставки за ангажиране на наказателната отговорност на дееца са безспорно установени, което от своя страна препятства възможността да се оспорва осъществяването им пред гражданския съд. Поради това е недопустимо настоящият съдебен състав да обсъжда въведените от процесуалния представител на ответника възражения, че ударът по лицето на ищцата е нанесен по невнимание. По тези съображения е и без значение причината, поради която ответникът е сключил споразумение с прокурора. Друг е въпросът, че въведените твърдения за нанасяне на удара при ръкомахане от страна на ответника категорично се опровергават от показанията на свидетелката П.Т. и видеозаписа от инцидента. Въпреки че по делото категорично се установи, че ищцата не е блъскала ответника, настоящият съдебен състав намира за необходимо да изясни, че за основателността на иска по чл. 45 ЗЗД е ирелевантно дали тя е отвърнала на дееца с телесна повреда от този вид, тъй като предмет на разглеждане са причинените на пострадалата неимуществени вреди в резултат на противоправното поведение на ответника. В случай че ответникът е считал, че спрямо него е осъществено физическо насилие, е следвало да инициира по съответния ред производство за защита на правата си.

На следващо място, обвързващият характер на присъдата, в това число и споразумението, се отнася до всички установени от наказателния съд елементи на престъпния състав. В случая престъпният резултат включва конкретен вид телесно увреждане, а именно лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК. Доколкото вредата е елемент от състава на престъплението, настоящият състав е обвързан от констатирания вид на увреждането. Предвид изложеното съдът намира за несъстоятелни възраженията на процесуалния представител на ответника, че ищцата не е претърпяла вреди. Следователно, със споразумението, одобрено от наказателния съд, безспорно се установява противоправността на деянието, настъпилата вреда по вид и характер, вината на дееца и причинно-следствената връзка между тях. По тези съображения съдът намира, че от събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност може да се приеме за установено, че ищцата е претърпяла болки и страдания, вследствие на нанесеното ѝ травматично увреждане при посегателството от страна на ответника. Ето защо, съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание.  

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението като характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания, степента и интензитета на болките, прогнозите за в бъдеще и др.

В случая от събраните гласни доказателства и представеното съдебномедицинско удостоверение се установява, че непосредствено след удара лицето на ищцата е било зачервено, а няколко дни по-късно – на 08.03.2019 г., съдебният лекар е констатирал наличието на оток в лявата половина на лицето. В резултат на нанесения ѝ удар ищцата е била разстроена, страдала е от главоболие, гадене и безсъние. Въпреки че причиненият от удара оток е отминал за няколко дни, инцидентът е имал неблагоприятно въздействие върху психиката на ищцата. Преживените негативни емоции, притеснение и стрес са били причина няколко дни след случая ищцата да изпитва главоболие. Проявили са се и нарушения на съня, заради което ищцата е приемала медикаменти. Като взе предвид изложеното и липсата на доказателства за конкретната продължителност на претърпените болки и страдания, съдът приема, че са били преодолени за сравнително кратък период от време. В тази насока при ищцата не е установено наличие на трайни последици от увреждането – напр. настъпила намалена работоспособност или невъзможност занапред да води пълноценен живот. Напротив, от свидетелските показания се установи, че след инцидента ищцата е продължила да работи и не е ползвала отпуск поради временна неработоспособност. Поради всичко изложено съдът приема, че преживяното се е отразило негативно най-вече върху психологическото състояние на ищцата, засегнало е самочувствието и авторитета ѝ. От съществено значение в случая е, че увреждането е извършено по време на изпълнение на служебните ѝ задължения и на публично място, което действително се явява унизително за пострадалия. При така установените факти и предвид доброто общо здравословно състояние на ищцата, съдът намира, че искът за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди следва да се уважи до сумата от 800 лв., а до пълния предявен размер от 3000 лв. да се отхвърли като неоснователен. Върху сумата от 800 лв. на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД следва да се присъди законната лихва от датата на увреждането – 05.03.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.

По разноските:

В настоящото производство ищцата е направила разноски в общ размер на 440 лв. за адвокатско възнаграждение. От своя страна, ответникът е сторил разноски на стойност 800 лв. за адвокатско възнаграждение. Настоящият състав, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, намира възражението на ищцата за прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно. Поради това следва да се редуцира съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет (действаща към датата на подписване на договора за правна помощ) до сумата от 500 лв. В случая не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от Наредбата, която предвижда, че при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв., тъй като причина за провеждането на три съдебни заседание е поведението на ответника, който не е осигурил допуснатия му от съда свидетел. С оглед уважената част от иска, сторените от ищцата разноски възлизат на 117,33 лв. Съобразно отхвърлената част от иска разноските на ответника са в общ размер на 366,67 лв. От това следва, че по компенсация ищцата следва да заплати на ответника разноски в размер на 249,34 лв.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Свиленград, държавна такса в размер на 50 лв.

Така мотивиран, РС Свиленград

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Ф.Х.Ф., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на Л.Д.Д., ЕГН: **********, адрес: ***, по иска с правно основание чл. 45 ЗЗД сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на умишлено причинена ѝ лека телесна повреда на 05.03.2019 г., за което Ф.Х.Ф. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 НК със споразумение, одобрено по НОХД № 817/2019 г. по описа на РС Свиленград, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 05.03.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, като за разликата над сумата от 800 лв. до пълния предявен размер от 3000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска.

ОСЪЖДА Л.Д.Д., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на Ф.Х.Ф., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 249,34 лв., представляваща сторени пред първата инстанция разноски по компенсация.

ОСЪЖДА Ф.Х.Ф., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Свиленград, сумата от 50 лв., представляваща дължима държавна такса.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                           Районен съдия: