Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 220
гр.Свищов, 9.10.2019 г.
Свищовският районен съд в публично заседание
на 13.09.2019 г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА
при секретаря
Петя Братанова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 156 по описа за 2019 г., за
да се произнесе взема предвид:
Искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл.
79 от ЗЗД и чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 вр. чл. 86 от ЗЗД и в
условия на евентуалност искове по чл. 79 от ЗЗД вр.
чл. 240 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „А.з.с.н.в.“ЕАД *** твърди, че на 21.05.2018г. бил
подписан индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с
Приложение № 1 от същата дата , сключен на основание чл. 2.1 от Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г. , сключени между „*****“ЕАД
и „А.з.с.н.в.“ЕАД, по силата на които вземането на „*****“ЕАД срещу А.Х.С.,
произтичащо от Договор за стоков кредит № 2823868 , одобрен и подписан на
25.07.2017г. било прехвърлено в полза на ищеца, с всиччи
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително лихви, такси, комисионни
и други разноски, което вземане било индивидуализирано в Приложение № 1 от
21.05.2018г. към индивидуалния договор за продажба и прехвърляне на вземания от
1.05.2018г.. На ответника било изпратено уведомление за извършената цесия от
28.05.2018г. на посочения в договора постоянен адрес на ответника, което се
върнало с отбелязване“пратката не е потърсена от получателя“. Поради това от „*****“ЕАД
било изпратено второ уведомление за цесията с изх. № от 24.08.2018г., получено
лично от ответника на 13.09.2018г.. Заявява, че по силата на одобрен и подписан
на 25.07.2017г. договор за стоков кредит № 2823868 между „*****“ЕАД и
ответника, на последния бил отпуснат стоков кредит за цената на стоката,
закупена от потребителя в търговски обект, при изваждане на първоначалната
вноска на потребителя за цената на
съответната стока, ако има такава. На кредитополучателя бил предоставен кредит
в размер на 1853,41 лева, който представлявал сбор от отпуснатата в кредит цена
на стоката /Авто продукти/ от 1700,00 лева и
застрахователна премия от 153,41 лева. Отпуснатата в кредит цена на стоката от
1700,00 лева била преведена по банковата сметка на търговеца на 11.08.2017г.. С
извършване на плащането към търговеца и застрахователя , кредиторът изпълнил
задължението си да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на
договора, като за потвърждаване на плащането търговеца издал фактура от
26.07.2017г. за сумата 1700,00 лева, в която бил посочен начин на плащане –
банков превод, а застрахователят издал сертификат за застраховка защита Макс от
25.07.2017г.. . Съгласно чл. 3 ал. 1 от ОУ към договора, подписвайки договора
кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я
върне в срока на договора, ведно с лихви и разноски на кредитодателя,
а в чл. 7 ал. 1 от ОУ към договора, било предвидено, че усвоената парична сума
за срока на действие на договора се олихвява с възнаградителна
лихва, месечният размер на която бил фиксиран за целия срок на договора и която
се начислявала от датата на покупката на стоката от търговския обект.Годишният
лихвен процент бил в размер на 30 %. Страните постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ
размер на 633,71 лева, а общата сума, която кредитополучателят следвало да
върне била в размер на 2487,12 лева, платима на 24 месечни погасителни вноски,
всяка в размер на 103,63 лева. Последната погасителна вноска била с падеж
07.08.2019г.. Посочва, че съгласно чл. 13 ал. 1 от ОУ, при забава в плащанията
на дължимите от кредитополучателя суми, същия дължал на кредитодателя
и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360
дни, за всеки ден забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На ответника
било начислено обезщетение за забава върху незаплатени дължими суми в общ
размер на 90,57 лева, дължима за периода от 07.11.2017г. до датата на подаване
на заявлението в съда. Кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на основание
чл. 13 ал. 2 б. а от ОУ, като ответникът
бил уведомен за цесията и за обявяване на предсрочната изискуемост с писмо, получено лично на 13.09.2018. чрез
ЧСИ Ц.. Ответникът не заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството,
като платената до датата на подаване на заявлението сума била в размер на
220,95 лева, с която били погасени 91,24 лева възнаградителна
лихва, 116,02 лева главница и 13,69 лева лихва за забава. Предявили претенцията си по реда на чл. 410 от ГПК, като заповедта по ч.гр. дело
1106/2018г. на РС Свищов, била връчена
на ответника по реда на чл. 47 от ГПК. Моли да бъде постановено решение, с
което да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1737,39
лева– главница – неплатени месечни погасителни вноски с падежни дати от 07.11.2017г.
до 07.08.2019г.., по отношение на които била обявена предсрочна изискуемост на
основание чл. 13 ал. 2 б. а от ОУ към договора, договорна /възнаградителна/
лихва в размер на 286,06 лева за периода от 07.11.2017г. до 21.05.2018г..,
90,57 лева лихва за забава за периода от
07.11.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателно плащане. Претендира разноски, включително
и за заповедно производство. В условията на евентуалност, предявява осъдителни
искове срещу ответника за сумата 1737,39 лева –главница, представляваща
неплатени месечни погасителни вноски с падежни дати от 07.11.2017г. до
07.08.2019г., 286,06 лева – договорна /възнаградителна
/ лихва за периода от 07.11.2017г. до 21.05.2018г., 90,57 лева – лихва за
забава за периода от 07.11.2017г. до датата на подаване на исковата молба
,ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до
окончателното плащане. В исковата молба прави искане, в случай, че са налице
предпоставките за това, съдът да постанови неприсъствено решение.
Ответникът А.Х.С. не е представил в едномесечен срок отговор на
исковата молба, не се явява
в съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
На основание чл.238 ал.1 от ГПК ищецът, чрез
процесуалният си представител юрисконсулт И.С. в писмена молба по делото преди съдебно
заседание на 13.09.2019г. е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Съдът счита направеното искане за
постановяване на неприсъствено решение за основателно. Видно от книжата по
делото/съобщение, връчено на 15.05.2019г. и призовка връчена на 05.07.2019г./ на ответника
са указани последиците от неподаването на писмен отговор в едномесечния
срок и от неявяването му в съдебно заседание без уважителни причини и без да е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Същият, въпреки това,
редовно призован не се явява в съдебното
заседание по делото.
Представен е договор за стоков кредит № 2823868 от 25.07.2017г. между ***** и
ответника по делото, с включен в него погасителен план към договора, с посочена
цена на стоката 1700 лева, общ размер на застрахователната премия 153,41 лева,
общ размер на кредита 1853,41 лева, и посочена обща дължима сума от потребителя
– 2487,12 лева, платима на 24 месечни вноски, всяка в размер на 103,63 лева,
посочена дата на отпускане – 25.07.2017г., първа падежна дата – 07.09.2017г. ,
годишен лихвен процент 30, годишен процент на разходите 34,49 , като е дадено и
описание на стоката – авто продукти. Съгласно
погасителния план , последната падежна дата е 07.08.2019г.. Изрично е указано,
че с полагане на подписа по договора, кредитополучателят приема посоченото в договора, в това число и Общите
условия и погасителния плана, които са неразделна част от договора. Приложени
са Общи условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от *****
ЕАД. В чл. 7 от ОУ е предвидено, че за
предоставения му кредит потребителят дължи лихва ,месечния размер на която е
включен в погасителния план, а в чл. 13 ал. 1 е посочено, че в случай на
забава в плащането на дължимите
погасителни вноски, дължи и лихва за забава. В чл. 13 ал. 2 б. а от ОУ е
предвидена възможност за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, при
допуснато просрочие
на две последователни погасителни вноски по кредита. Приложена е
декларация за приемане на застраховането по застрахователни програми „Защита
Макс“ или „66 Плюс“, на която има подпис за застрахован – А.Х.С.. На ответника е издадена фактура № *********
от 26.07.2017г. на стойност 1700 лева с
ДДС. Приложен по делото е Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 20.12.2016г. между ***** ЕАД и А.з.с.н.в. ЕАД, пълномощно за упълномощаване н.А.з.с.н.в.
ЕАД да уведоми длъжниците
на основание чл. 99 от ЗЗД, индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 21.05.2018г. между ***** ЕАД и А.з.с.н.в. ЕАД, ведно с Приложение №
1 към него, в което фигурира вземане от ответника на стойност 2074,12 лева по
договор № 2823868 от 25.07.2017г. . Представени от ищеца са и потвърждение за
извършената цесия и пълномощно за
уведомяване на длъжниците,
като са приложени и уведомително писмо от 28.05.2018г. до ответника за цесията , непотърсено от получателя,
съгласно известието за доставяне, както и уведомително писмо от 24.08.2018г. , с което ответникът бил уведомен за
прехвърлянето на вземането, както и за обявяването на предсрочната изискуемост
, получено на 13.09.2018г. от ответника.
С оглед изложените в исковата молба
фактически обстоятелства и събраните по делото писмени доказателства – договор
за стоков кредит № 2823868 от
25.07.2017г. , Общи условия за отпускане на потребителски кредит в евро или
лева от ***** ЕАД, декларация за приемане на застраховането по застрахователни
програми „Защита Макс“ или „66 Плюс“, фактура № ********* от 26.07.2017г. , Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 20.12.2016г. между ***** ЕАД и А.з.с.н.в. ЕАД, пълномощно,
индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.05.2018г.
между ***** ЕАД и А.з.с.н.в. ЕАД, ведно с Приложение № 1 към него, потвърждение за извършената цесия и пълномощно за уведомяване на длъжниците, уведомително писмо от 28.05.2018г. , известието за доставяне, както и уведомително
писмо от 24.08.2018г. , които писмени доказателства не са оспорени
от ответника, съдът
счита, че исковете са вероятно
основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, тоест
налице са предпоставките съдът да се произнесе с неприсъствено решение.
С оглед на гореизложеното
съдът постановява
неприсъствено решение по предявените от ищеца искове чл.422 от ГПК за
установяване на вземането му за главница, договорна/възнаградителна/
лихва, мораторна
лихва , законна лихва, които следва да
се уважат изцяло и признава за установено по отношение на ответника, че ищецът „А.з.с.н.в.“ЕАД
*** има
вземане в размер на 1737,39 лева– главница – неплатени месечни
погасителни вноски с падежни дати от 07.11.2017г. до 07.08.2019г.., по отношение
на които била обявена предсрочна изискуемост на основание чл. 13 ал. 2 б. а от
ОУ към договора, договорна /възнаградителна/ лихва в
размер на 286,06 лева за периода от 07.11.2017г. до 21.05.2018г.., 90,57 лева лихва за забава за периода от 07.11.2017г.
до датата на подаване на заявлението в съда – 1.11.2018г. , ведно със законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 1.11.2018г. до изплащане на вземането, за които е
издадена заповед № 663 от 2.11.2018г. по ч.гр.дело № 1106/2018 г. по описа на
РС Свищов.
С оглед уважаване на предявените установителни искове , съдът не следва да се произнася по
предявените в условията на евентуалност осъдителни искове.
Съдът, който разглежда
предявен иск по чл. 422 от ГПК следва
да се произнесе и за дължимите
в заповедното производство разноски и да разпредели отговорността за разноските в заповедното
производство, както и в исковото
производство, съобразявайки изхода
на спора. В този смисъл е
т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед
уважаване исковете за установяване вземане за главница, договорна лихва и мораторна лихва в претендираните
размери, ответникът дължи на ищеца сторените разноски за заповедното
и исково производство. По тези
съображения ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 420,28лева –разноски за настоящото производство, от които 42,28 лева
– ДТ и 378,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, изчислено на основание чл. 7
ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Ответникът следва да
заплати на ищеца и направените
разноски в заповедното производство, възлизащи на 92,28 лева, от които 42,28 лева – ДТ и 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното на основание чл. 239 ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника А.Х.С. с ЕГН ********** *** , че А.Х.С. с ЕГН **********
*** дължи н. „А.З.С.Н.В.“ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***,
офис сграда ****, представляван от изпълнителните директори Н.Т. С. и М.Д.Д. сумата 1737,39 лева/хиляда седемстотин тридесет и
седем лева и тридесет и девет стотинки/ – главница – неплатени месечни
погасителни вноски с падежни дати от 07.11.2017г. до 07.08.2019г.., по
отношение на които била обявена предсрочна изискуемост на основание чл. 13 ал.
2 б. а от ОУ към договора, договорна /възнаградителна/
лихва в размер на 286,06 лева/двеста осемдесет и шест лева и шест стотинки/ за
периода от 07.11.2017г. до 21.05.2018г.., 90,57
лева /деветдесет лева и петдесет и седем стотинки/ лихва за забава за
периода от 07.11.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда –
1.11.2018г. , ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 1.11.2018г. до изплащане на
вземането, за които е издадена заповед № 663 от 2.11.2018г. по ч.гр.дело №
1106/2018 г. по описа на РС Свищов.
ОСЪЖДА А.Х.С. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.“ЕАД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление ***, офис сграда **** направените по делото
разноски в размер на 420,28лева/четиристотин и двадесет лева и
двадесет и осем стотинки/, от които 42,28 лева – ДТ и 378 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА А.Х.С. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.“ЕАД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление ***, офис сграда **** направените
в заповедното производство разноски в размер на 92,28 лева/деветдесет и два лева и двадесет
и осем стотинки/, от които 42,28 лева – ДТ и 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да бъде
връчен на ответника, който при наличието на основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК
има право да търси неговата отмяна.
Препис от решението след влизането му в сила да се докладва по ч.гр.дело № 1106/2018г. по описа
на РС Свищов.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: