Р Е Ш Е Н И Е
№ 275/ 16. Юни 2022г.,
гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На осми юни
2022г. в публично съдебно заседание в състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 429/2022г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Административното дело е образувано по жалба на Н.А.М.
***, чрез адв. Т. М. *** срещу Заповед № ЗД/Д-ЕН-007 от 11.05.2022г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен, с която на осн. чл. 27
ал.1 вр. чл. 4 ал.1 т.5 и чл. 25 ал.1 т.4 от ЗЗДет и чл. 33 ал.1 и ал.2 от
ППЗЗДет непълнолетната С.Н.М. с родители: майка - Н.А.М. и баща - неизвестен, е
настанена спешно в Кризисен център за жени и деца претърпели насилие – Плевен
до произнасяне на съда с решение по реда на чл. 28 от ЗЗДет.
Жалбоподателката оспорва заповедта като
незаконосъобразна, поради липса на мотиви, съществено нарушение на
административно-производствените правила и на материалния закон и моли да се
отмени. Счита, че не са изследвани и преценени всички релевантни за случая
факти и обстоятелства, което е довело до неправилен извод за съществуването на
материално-правните предпоставки за настаняване на непълнолетното дете в
кризисен център. Сочи, че майката полага всички грижи за детето си. Притеснила
се от отсъствието на детето си през нощта, още повече след като разбрала, че
дъщеря й има връзка с пълнолетен младеж. Това е било повод за скарването на
сутринта, но твърди, че не е упражнила физическо насилие над дъщеря си,
посочено в заповедта. Твърденията на С. в тази насока са неверни, дадени в
момент на недоволство срещу майката, която е против тази връзка. Сочи, че в
момента дъщеря й се чувства изплашена и изолирана, обажда й се постоянно и иска
да се прибере вкъщи. Майката ежедневно посещава дъщеря си в кризисния център,
носи й храна, дрехи, плодове и е подала искане за прекратяване на
настаняването. Счита, че не се касае за „дете в риск“ и не са били налице
предпоставките за настаняване на детето в кризисен център, което не е в интерес
на детето и не съответства на целите на закона.
Ответникът – Директорът на Дирекция Социално
подпомагане – Плевен е приложил административната преписка, изразява становище
за неоснователност на жалбата. Повод за започване на производството е подаден
устен сигнал от полицейски инспектор от ДПС за упражнено над непълнолетната С.
физическо насилие от страна на майка й по повод приятелството на момичето с
пълнолетно момче. Това било потвърдено при извършена от социален работник
проверка по случая и снети обяснения от момичето: Майката събудила на сутринта
спящата С., ударила я по едната ръка, хванала я за косата и я свалила от
леглото на земята, при което С. ударила главата си. Майката била гневна след
като разбрала, че дъщеря й е прекарала нощта при приятеля си, нападала я вербално
и физически. Вследствие на упражненото насилие / физическо и психическо / С.
отказвала да се прибере вкъщи, защото се страхувала, че майка й ще продължи да
я бие, няма подкрепа от близки и роднини и затова е изразила желание да бъде
настанена в кризисен център. При проверката е установено, че С. е с видими
белези от извършеното посегателство – белезникаво-червени следи по дясната ръка
и на гърба, както и охлузване на челото, което дефинира случая като „дете в
риск“, нуждаещо се от спешна мярка за закрила. Твърденията на майката за липса
на упражнено насилие не отговарят на истината и не кореспондират с дадените от С.
обяснения. След положителна оценка на родителския капацитет на майката,
настаняването ще бъде прекратено и детето върнато в семейната му среда. Но на
този етап реинтеграцията на подрастващата в семейната й среда е невъзможна. В
съдебно заседание, чрез юрк. Симов поддържа становище, че са били налице
предпоставките за настаняването на детето в кризисен център като дете в риск –
жертва на насилие в семейството, което се потвърждава от всички събрани писмени и гласни
доказателства, включително и от обясненията на майката пред съда, а детето е
заявило, че се страхува от майка си и не желае да се прибере вкъщи. Заявява, че
предвид изготвената оценка за родителски капацитет на майката, която е в
положителен аспект, настаняването ще бъде прекратено в най-кратък срок – т.е. до
изтичането на едномесечния срок по чл. 27 ал.2 от ЗЗДет.
Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата
на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения
индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички
основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл. 27а ЗЗДет.
Заповедта на Директора на ДСП – Плевен е връчена на
жалбоподателката без отбелязване на датата. Жалбата е подадена на 23.05.2022г.
и с оглед датата на издаването на заповедта – 11.05.2022г. следва да се счита
депозирана в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване, от активно
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен
акт. Изпълнени са дадените от съда указания с разпореждане от 25.05.2022г. за
внасяне на дължимата д.т.
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Заповедта за спешно настаняване на непълнолетната С.Н.М.
в Кризисен Център за жени и деца претърпели насилие – Плевен е издадена от и.д.
Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен с правно основание чл. 27
ал.1 вр. чл.4 ал.1 т.5 и чл. 25 ал.1 т.4 от ЗЗДет, както и чл. 33 ал.1 и ал.2
ППЗДет.
Като фактическо основание е посочено упражнено от
майката върху детето физическо и вербално насилие по повод приятелството на
момичето с пълнолетно момче.
Производството е започнало по повод подаден до отдел
„Закрила на детето“ към ДСП – Плевен устен сигнал от М.Т. – инспектор Детска
педагогическа стая към Първо РУ на МВР – Плевен. По сигнала е извършена
незабавна проверка от Ц.Г. – главен социален работник в ДСП – Плевен, за което
е съставен протокол от проведената среща с непълнолетната С., дадените сведения
от майката – Н.А.М., приложено е и снетото обяснение от непълнолетната от
инспектор ДПС при Първо РУ на МВР – Плевен.
При проверката е констатирано, че на 11.05.2022г.
сутринта спрямо непълнолетната С. е упражнено физическо насилие от нейната
майка Н.М.. Повод за насилието е приятелството на момичето с пълнолетния М. Т.
Л., на 18г. от гр. Плевен, което майката Н.М. не одобрявала. С. укривала
срещите с М. като за част от тях тя разбрала. Непълнолетната живее в гр.
Плевен, ул. „Хаджи Бенчо“ № 48, в дома на своята баба Илиана М.. На
10.05.2022г. вечерта около 24.00ч. С. излязла от дома на баба си и отишла в
жилището на М., находящо се в гр. Плевен , жк „Дружба“. Там останала до
03,30ч., след което се прибрала. Майка й разбрала за отсъствието й и започнала
да я търси по телефона, но С. не отговаряла на позвъняванията. Притеснена от
невъзможността да се свърже с дъщеря си, тя отишла в Първо РУ на МВР – Плевен и
я обявила за издирване. Като разбрала, че майка й я търси, С. се прибрала около
3,30ч. На сутринта около 09,30ч. Н.М. отишла в дома на бабата. Събудила С. и
започнала да я бие. Ударила я няколко пъти по едната ръка, след което я хванала
за косата и я свалила на земята. При падането С. ударила главата си в земята.
Разбирайки, че дъщеря й е прекарала част от нощта при М., майката се
разгневила. През цялото време била гневна и нападала С. вербално и физически. Вследствие
на упражненото насилие С. отказала да се прибере вкъщи, тъй като споделила, че
майка й ще продължи да я бие. Няма друга алтернатива за подкрепа от близки и
роднини, поради което момичето е пожелало да бъде настанено в сигурна и
безопасна среда в кризисен център за лица, претърпели насилие.
Изложената фактическа обстановка кореспондира с
приложените писмени материали по случая и съставлява фактически основания за
издаването на заповедта. Снетите от майката обяснения пред социалния работник
са нелогични, противоречиви и непълни, разминават се с твърденията на дъщерята.
Н.М. отрича да е удряла С.. Твърди, че С. е казала, че М. я е бил. Видяла раната
на главата й. С. казала, че М. я бил изнасилил в края на м. април. Иска дъщеря
й да се прибере вкъщи, живее в м. „Табакова чешма“ във вилата на сестра си Л. М.,
която разполага с всички удобства.
В хода на съдебното производство от показанията на
разпитаните свидетели М. Х. Т. – инспектор ДСП, Н. С. Б. – социален работник в
кризисния център, Л. А. М. – сестра на жалбоподателката, както и от обясненията
на С. и майка й Н.М. дадени непосредствено пред съда се потвърждават изцяло установените
факти и обстоятелства при проверката, послужили като основание за настаняването
на детето в кризисен център.
Безспорно се установи, че на 11.05.2022г. сутринта
ядосана от поведението на дъщеря си, майката Н.М. събудила С., ударила я
няколко пъти по ръката, хванала я за косата и я свалила от леглото, при което С.
ударила главата си в земята. Била силно разгневена, карала й се, обиждала С.,
след като разбрала, че е прекарала нощта при М., когото майката категорично не
одобрявала. Завела дъщеря си при гинеколог, който потвърдил, че С. не е
девствена. След което майката завела дъщеря си в Първо РУ на МВР с намерението
да обвини М. в изнасилване на дъщеря й. С. поискала да обясни случая на
инспектора, но без присъствието на майка си, при което се изяснило, че връзката
на С. с пълнолетния М. е доброволна, той не е упражнявал насилие върху нея, а
видимите следи от наранявания по тялото на момичето – зачервявания и синина по
лицето са от нанесен побой от страна на майката, която е против връзката на
дъщеря си с М., защото е близък роднина на семейството и майката не го
одобрява. Установява се също, че майката не е одобрявала и връзката на
по-голямата си дъщеря, по който повод също е била ангажирана полицията.
Семейството е познато на инспекторите от ДСП с противообществени прояви на
другите деца.
Непълнолетното дете С.Н.М. с майка – Н.А.М. с постоянен
и настоящ адрес-*** и баща – неизвестен пребивава през по-голяма част от
времето заедно с по-малкия си брат при болната си баба, която е настанена в
общинско жилище в гр. Плевен, ул. „Хаджи Бенчо“ № 48, а не при майка си. Н.М.
живее в местността „Табакова чешма“ извън града, но посещава често и майка си.
От приложената педагогическа характеристика от
Професионална гимназия по хранително-вкусови технологии е видно, че С. е
ученичка в девети клас, дневна форма на обучение. Притежава добро ниво на
общуване, спокойна, контактна, без агресивни прояви. Липсва мотивация за учене,
със среден успех от първия срок – 3.08, често отсъства от училище по
здравословни причини. Многократно са водени разговори с майката относно
мотивацията на момичето за посещение на училище и повишаване на успеха. За
семейната среда е посочено, че семейството е с нисък социален статус.
Ученичката се отглежда от майката, която е безработна и трудно се справя с
отглеждането на децата си, има по-големи сестра и брат. Бащата не е ангажиран с
отглеждането на децата, то е изцяло грижа на майката.
След настаняването си в Кризисния център С. е била без
мобилен телефон около седмица, няма право да излиза, да се среща и общува с
други лица във и извън центъра без придружител и затова не се чувства добре в
него. Не харесва храната, обаждала се на майка си с молба да я изведе оттам. Пред
съда е категорична и искрена, че не желае да стои повече в кризисния център, че
е мислила, че е друг режима и условията там и че ще може свободно да излиза,
затова се съгласила да бъде настанена там, защото се страхувала от майка си.
Майката пред съда признава, че е ударила С. и й се карала
заради М., много се ядосала и била силно притеснена, че С. е излязла през нощта
и не отговаря на телефонните обаждания, което е обяснимо поведение при
създадената ситуация. Веднага след настаняването в кризисния център е поискала
среща с дъщеря си и такава е разрешена на 13.05.2022г. Посещава я почти всеки
ден, носи й храна, дрехи и други необходими неща.Отношенията им при тези срещи
са нормални. Регистрирани са и няколко нерегламентирани срещи на С. с М.. С. признава,
че продължават да си пишат, но иначе декларира, че ще прекрати връзката с него,
заради проблемите с майка си.
Според заключението на изготвената след издаване на
заповедта оценка за родителския капацитет на Н.М. от 06.06.2022г., въз основа
на проведените стандартизирани тестове и интервю, за психологичния профил на
майката са установени завишени резултати по отношение на вербална агресия, с
агресивно недоверие, като след това изпитва вина. В същото време майката
притежава чувство на дълг и отговорност, загрижена е за цялостното развитие на
децата си. Това напълно кореспондира с фактите и обяснява поведението и
действията й в случая.
Съгласно чл. 27 ал.1 ЗЗДет временното настаняване по
административен ред на детето в семейство на роднини или близки, в приемно
семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна
грижа /кризисен център/ се извършва със заповед на директора на дирекция
„Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето. Актът се издава по реда на
АПК.
Настаняването в кризисен център по административен ред
е спешна и временна мярка за закрила по чл. 4 т.5 ЗЗДет. На осн. чл. 25 ал.1
т.4 ЗЗДет може да бъде настанено извън семейството дете, което е жертва на
насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото
физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Според
ал.2 настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила
след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен случаите,
когато се налага спешното му извеждане.
Съгл. чл. 27 ал.2 ЗЗДет в едномесечен срок от
издаването на заповедта за временно настаняване на детето извън семейството по
административен ред, дирекция „Социално подпомагане“ прави искане до районния
съд по настоящия адрес на детето – при спешни мерки или на родителите – във
всички останали случаи.
В съдебното
производство по чл. 28 ЗЗДет за настаняване на детето по съдебен ред, което се
разглежда незабавно в открито заседание и съдът се произнася в едномесечен срок
с решение, което подлежи на незабавно изпълнение, като районният съд определя
мярката за закрила и срокът на настаняването. Решението подлежи на обжалване в
7-дневен срок пред Окръжния съд, който насрочва делото в 7-дневен срок и
решението му е окончателно.
Съгласно чл. 27а ал.7 ЗЗДет административното дело по
обжалване на заповедта за временно настаняване по административен ред се
прекратява, ако преди постановяване на решението е налице влязло в сила решение
по чл. 28 ал.4 за настаняване на дете по съдебен ред. В случая такова съдебно
производство пред районния съд не е образувано.
Настаняването извън семейството се прекратява на основанията,
изброени в чл. 29 ЗЗДет, сред които – изтичане срока на временното настаняване,
с отпадане на основанията по чл. 25 ал.1, при промяна в обстоятелствата,
свързани с детето, ако е в негов интерес.
Съгласно чл. 33 ППЗЗДет спешното настаняване извън
семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота
на детето. Настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала със
заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“. При спешно настаняване
извън семейството проучването започва незабавно и се извършва в срок до 10 дни
от издаване на заповедта. При необходимост от промяна на мярката за закрила или
прекратяване на настаняването директорът на дирекция „Социално подпомагане“
издава нова заповед. ДСП прави искане пред съда за налагане на мерките по
заповедите по ал.2 и ал.4 след приключване на проучването в едномесечен срок от
издаването им.
Дете в риск според легалната дефиниция на §1 т.11 б.
„б“ ЗЗДет е дете, което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или
всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън
семейството му.
В случая съдът счита, че по отношение на
непълнолетната С.Н.М. е налице упражнено физическо и вербално /психическо/
насилие от страна на нейната майка. Установени са следи от физическо насилие –
наранявания по лицето на момичето, зачервяване, синина по лицето, които са
настъпили по механизма, описан в обясненията на дъщерята и майка й – удари с
ръка и при падането на С. на земята, след като майка й я издърпала за косата от
леглото. Майката е била много ядосана и агресивна, като е упражнила и вербално
насилие чрез обидни думи, каране, крясъци по адрес на дъщеря си, след което я принудила
да отидат в полицията, за да подаде сигнал срещу приятеля си за изнасилване,
против волята на момичето, което не отговаряло на истината. Описаното
съответства на психологическия профил на майката. Тези действия на майката,
характеризиращи се като физическо, вербално и психическо насилие, са създали
основателен страх у детето, което споделило пред инспектор ДСП, че се страхува
от майка си, затова и С. се съгласила да бъде настанена временно в кризисен
център като мярка за закрила.
Съдът счита, че при издаването на заповедта правилно е
било преценено, че С. е дете в риск и че са били налице посочените в акта
материално-правни предпоставки на 25 ал.1 т.4 ЗЗДет за настаняване на непълнолетната
извън семейството по административен ред като спешна и временна мярка за
закрила, а именно - упражнено насилие над детето в семейството и съществуваща сериозна
опасност от увреждане на неговото физическо и психическо здраве, което налага
спешното му извеждане от семейната среда и настаняването в защитена среда с цел
овладяване на конфликната ситуация и спадане на напрежението.
При преценката са взети са предвид всички
обстоятелство от значение за най-добрия интерес на детето съгласно §1 т.5 ДР на
ЗЗДет - желанията и чувствата на детето,
неговите потребности, възраст, пол и характеристики, опасността и вредата,
която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена, липсата на
възможности за настаняване при близки или роднини, както и възпитателната цел,
която ще произведе.
Предприетата мярка за закрила е адекватна и законосъобразна, защото е
предотвратила продължаването на конфликтната ситуация и ескалацията на
напрежението с възможни непредвидими и сериозни последици за детето, произвела
е и възпитателен ефект върху поведението му и затова е в съответствие с
преследваната легитимна цел – за защита на най-добрия интерес на детето.
При промяна на обстоятелствата, наложили временното
настаняване извън семейството и при констатирано нормализиране на отношенията
след изтичане на едномесечния срок и при липса на основания за продължаване на
настаняването и сезиране на районния съд, то следва да се прекрати на осн. чл.
33 ал.4 и в срока по ал.5 от ППЗДет. Промяната на обстоятелствата не е
основание за отмяна на заповедта, тъй като съдът преценява законосъобразността
на акта към момента на издаването.
Заповедта е издадена от материално и териториално
компетентен орган в рамките на предоставените от закона правомощия, в
необходимата форма, съдържаща правните и фактически основания. В хода на
административното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, изяснена е изцяло фактическата обстановка по случая. Описаните
фактически обстоятелства в заповедта се доказват по категоричен начин от
съвкупния доказателствен материал по делото и обосновават материалната
законосъобразност на акта и съответствието му с целта на закона.
По тези
съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2
от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Н.А.М. ***, чрез
адв. Т. М. *** срещу Заповед № ЗД/Д-ЕН-007 от 11.05.2022г. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен, с която на осн. чл. 27 ал.1 вр. чл. 4
ал.1 т.5 и чл. 25 ал.1 т.4 от ЗЗДет и чл. 33 ал.1 и ал.2 от ППЗЗДет
непълнолетната С.Н.М. с родители: майка - Н.А.М. и баща - неизвестен, е
настанена спешно в Кризисен център за жени и деца претърпели насилие – Плевен
до произнасяне на съда с решение по реда на чл. 28 от ЗЗДет.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ВАС с касационна жалба, подадена чрез Административен съд –
Плевен в 14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я : /П/