Решение по дело №6852/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 259
Дата: 19 юли 2021 г.
Съдия: Кирил Георгиев Димитров
Дело: 20211110206852
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 259
гр. София , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110206852 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 569294-F589695/02.04.2021 г., издадено
от директора на дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ при на ТД
на НАП-София, на „А.С“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на
95 500 лева, 191 имуществени санкции по 500 лева всяка, за извършено
административно нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, вр. чл. 4, ал. 1, т. 1, б.
„а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и
реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от
министъра на финансите, изразяващо се в това, че дружеството в качеството
си на осигурител, не е подало в срок декларация образец 1 за месец декември
2020 г. за 191 броя лица.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена бланкетна
жалба от санкционираното лице „А.С“ ООД, с която се иска неговата отмяна
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В хода на съдебното производство дружеството-жалбоподател не изпраща
свой процесуален представител. В представени писмени бележки от
процесуалния представител на санкционираното дружество се излагат
1
подробни съображения относно незаконосъобразността на обжалваното НП.
Твърди се, че датата на установяване на нарушението не е 11.02.2021 г., а
26.01.2021 г. или най-късно 02.02.2021 г., когато е изпратена покана до „А.С“
ООД за съставяне на АУАН. На следващо място е изложено, че в нарушение
на чл. 42, т. 4 чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН в АУАН и НП не са индивидуализирани
посочените лица с три имена и ЕГН. Оспорва се и мястото на извършване на
нарушение, като се твърди, че това е офисът на дружеството-жалбоподател.
Твърди се, че в нарушение на чл. 18 ЗАНН е наложена една обща санкция от
95500 лева вместо 191 отделни санкции за всяко лице. Релевирани са доводи,
че в АУАН не е посочена датата на раждане на свидетеля, което се явява
нарушение на нормата на чл. 42, т. 7 ЗАНН. С оглед на изложеното, от съда се
иска да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, като в полза на
жалбоподателя се присъдят направените по делото разноски.
Процесуалняит представител на въззиваемата страна пледира за
потвърждаване на обжалваното НП, доколкото по несъмнен начин е доказано
извършването на 191 броя административни нарушения. С оглед на
изложеното, от съда се иска да потвърди НП и да присъди юрисконсултско
възнаграждение в полза на въззиваемата страна. Релевирано е и възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът счита, че депозираната от „А.С“ ООД срещу атакуваното НП жалба
е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 7-
дневен срок от надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол. Софийски районен съд, след като обсъди доводите в
същата, както и събраните по делото доказателства и след като в съответствие
с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са
налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са
следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
С Резолюция за извършване на проверка № П-222225201082-0РП-
001/02.11.2020 г. на служител от ТД на НАП било възложено на св. Е.К. Т.-М.
да извърши проверка на „А.С“ ООД.
В края на месец януари и началото на февруари 2021 г. св. Е.К. Т.-М.
2
извършила проверка на „А.С“ ООД. При извършената проверка било
установено, че дружеството-жалбоподател в качеството си на осигурител, не е
подало в нормативно определения срок по чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба
№ Н-13/17.12.2019 г. на МФ декларация образец № 1 за месец декември 2020
г. за следните работници/служители на „А.С“ ООД: Б.Я, СТ.Н, П.Т, К.З, В.Н,
П.И., И.И, В.Г, Т.Т, Г.Д. Д.П. Б.К, Х.М Т.СТ.О.Д. К.П, Е.Г. , Б.Б., Д.Х, К.П,
Н.В. И.Т., Г.Г, Л.М, Я.Т, Г.Т , К.К, СТ.Д, К.Т, М.М.,Н.К,Б.Т,ЦВ.Д,
М.Ц,В.Н,В.К,, Р.В,А.В,Р.К,Т.К,ЦВ.К,, Н.Л,Я.П,М.П,И.В,Ф.М,
Т.К,С.Д,Ю.В.В,Т.Т,, Р.Н,С.И,Л.П,Л.Д,И.З, В.П, С.П., Р.СТ, Г.Ч,Н.Т,ЙО.В,,
СТ.К,Т.М, Г.К, Н.К, Т.Т,Д.И,СТ.К.,Е.П,Г.П, И.Я,А.С,Н.П,ЙО.ЙО, М, АЙ.Ю.,
И.К,М.М,С.К,П.М,Ц.К,, Н.К,Д.В,Я.Я,К.К, И.П, Б.Н.,Г.Г,В.В,
В.М,Р.К,Т.Т,Т.И,СТ.И, Я.Я, К.П,Н.П,И.Д, Г.М,И.М,Г.М,Г.Д,Б.В,
В.С,Г.Т,П.В,А.Л,И.Н, СТ.К,С.К,И.И,Р.К,И.И И.Г,ЦВ.М, Р.П, П.Ф, К.С,,
СВ.К,Т.Г,Р.Г, И.Т,, Д.Г, В.ЙО,И.Ф,С.И,Д.М,, Р.Ф,К.В,А.И,Г.П,Х.Г,,
Р.И.А,Х.Ю,А.О,К.Ю, И.К,, СТ.СТ, С.Д, З.К,ХР.М,С.Ю, М.М, АЛ.Г,А.СТ,
А.М,И.И,К., ЦВ.Г,СТ.Ф, СТ.М,Г.И, М.ЦВ,А.П,Ю.Ю,Д.Х,
М.К,М.Н,Н.Х,З.К,Ф.Х,, М.М,.М.,Л.К,В.В,М.Т, Г.Г, А.К, М.М,Ц.И,Р.П,
П.М,А.Х,Е.Н,А.П,И. И., М.Е,З.В,Р.Х,Ю.Т.,К.Х, М.Т,М.Щ,Н.М,В.Ц,
Ю.Х,Р.М,Л.Ф,А. Д.П.
За констатираното нарушение бил съставен АУАН № F589695/11.02.2021
г. от св. Е.К. Т.-М. на длъжност „главен инспектор по приходите” в ТД на
НАП-София срещу „А.С“ ООД за извършено административно нарушение по
чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, вр. чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-13 от
17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при
тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление № 569294-F589695/02.04.2021 г. от директора на
дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ в ТД на НАП-София, с което
за описаното в АУАН административно нарушение на „А.С“ ООД била
наложена имуществена санкция в размер на 95 500 лева, 191 имуществени
санкции по 500 лева.
НП било връчено на представител на „А.С“ ООД на 21.04.2021 г., като
дружеството, чрез процесуалния си представител, подало в
3
законоустановения 7-дневен срок жалба срещу връченото му наказателно
постановление, която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на св. Е.К. Т.-М.; справки данни за осигуряване на
работници/служители на „А.С“ ООД (л. 47-77 и л. 81-300 от делото); писмени
доказателства, приложени в син класьор: протокол № 1731211/15.01.2021 г.,
справка за актуално състояние на всички действащи трудови договори към
„А.С“ ООД от 01.12.2020 г. до 31.12.2020 г. и справка за актуално състояние
на всички действащи трудови договори и справки за осигуряване за месец
декември 2020 г. спрямо процесните 191 броя работници/служители, както и
Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП.
При извършения доказателствен анализ съдът счита, че възприетата от
съда фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото гласни и писмени доказателства. В този смисъл от показанията на
св. Е.Т.-М. се установява, че последната е извършила възложената й проверка
на „А.С“ ООД, в хода на която е констатирала, че декларациите образец 1 за
месец декември 2020 г. по отношение на всяко едно от описаните в АУАН и
НП 191 броя лица не са били подадени в законоустановения срок (до
25.01.2021 г.). Това обстоятелство се установява по безспорен начин от
приложените справки за актуално състояние на действащи трудови договори
и справка за осигуряване за месец декември 2020 г. по отношение на
процесните 191 броя лица (приложени в син класьор по делото), от които е
видно, че декларациите, образец 1 за описаните 191 лица са подадени на
различни дати през месец април 2021 г. и на 05.05.2021 г.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства, приети от съда по
реда на чл. 283 НПК, доколкото същите са относими към предмета на
доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
На първо място, настоящият съдебен състав счита, че процесните АУАН и
НП са издадени от компетентни длъжностни лица и в законоустановените
срокове по смисъла на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. В този смисъл
административнонаказващият орган и актосъставителят са оправомощени да
4
съставят същите въз основа на приложената по делото Заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП (т. 1.1. и т. 2.1. от
заповедта) и на основание чл. 355, ал. 5 от КСО.
Съдът намира за неоснователно възражението на дружеството-
жалбоподател, че е допуснато съществено процесуално нарушение,
доколкото неправилно в АУАН и НП като дата на установяване на
административното нарушение е посочена 11.02.2021 г. Датата на
установяване на административното нарушение е от значение единствено за
изчисляване на сроковете по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, и по-специално за спазване
на изискването за съставяне на АУАН в 3-месечен срок от откриване на
нарушителя. Дори в случая да се приеме, че нарушенията са установени на
26.01.2021 г. или 02.02.2021 г., то предвид факта на съставяне на АУАН на
11.02.2021 г., очевидно е спазен 3-месечният срок за съставяне на АУАН по
смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В този смисъл неправилното посочване на
датата на установяване на административното нарушение не е рефлектирала
върху съставомерността на последното, като не води и до накърняване
правото на защита на санкционираното лице. С оглед на това възражението на
дружеството-жалбоподател за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила в тази насока се явява неоснователно.
Неоснователно е и възражението, че е допуснато нарушение на
разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото в АУАН и
НП физическите лица – работници/служители, спрямо които не са подадени
декларации образец 1, не са били индивидуализирани ясно, като са посочени
само две имена и част от ЕГН. Действително, процесните 191 броя лица не са
индивидуализирани напълно с посочване на три имена и ЕГН, но същите са в
достатъчна степен определени, доколкото лесно могат да бъдат установени
по двете си имена, първи и последни цифри от ЕГН, както и с оглед факта, че
към декември месец 2020 г. са работили при „А.С“ ООД. В този смисъл,
съдът счита, че не е допусната визираната от жалбоподателя неяснота в
обжалваното НП относно индивидуализацията на лицата, спрямо които не са
подадени в срок декларации образец 1 за месец декември 2020 г.
Не представлява съществено процесуално нарушение и непосочването в
АУАН на датата на раждане на свидетелите, доколкото същите са в
достатъчна степен индивидуализирани с три имена и месторабота, като не
5
съществува пречка за установяването и призоваването им по делото.
При проверка материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, настоящият съдебен състав счита, че „А.С“ ООД
е осъществило състава на 191 административни нарушения по чл. 5, ал. 4, т. 1
КСО, вр. чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни
от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, издадена от министъра на финансите (наричана
за краткост Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г.).
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-13 от
17.12.2019 г. „Декларация образец № 1 се подава в съответната
компетентна териториална дирекция на Националната агенция за
приходите: 1. от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения
– за всеки календарен месец: а) до 25-о число на месеца, следващ месеца, за
който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на
трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа; при
начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до
края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.
Същевременно, в разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО е регламентирано
същото задължение по отношение на работодателите и осигурителите без
посочване на конкретния срок, който е уреден именно в нормата на чл. 4, ал.
1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. по отношение на декларация
образец 1. Предвид обстоятелството, че процесните 191 броя декларации
образец 1 са касаели данни за месец декември 2020 г., то „А.С“ ООД е
следвало да подаде същите до 25.01.2021 г. по отношение на всяко едно от
изброените в АУАН и НП 191 лица. В случая декларациите за всяко едно от
191-те лица са подадени по електронен път на различни дати през месец
април 2021 г. и на 05.05.2021 г., а именно след законоустановения срок, с
което дружеството-жалбоподател е осъществило състава на 191
административни нарушения по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, вр. чл. 4, ал. 1, т. 1, б.
„а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г.
Доколкото в случая е ангажирана административнонаказателната
отговорност на юридическо лице, което по силата на чл. 83 ЗАНН носи
обективна, безвиновна отговорност, е безпредметно да се обсъжда
6
субективната страна на процесното административно нарушение.
Съдът намира за неоснователно възражението на дружеството-
жалбоподател, че неправилно в НП е посочено мястото на извършване на
нарушението, като се твърди, че такова се явява офисът на дружеството-
жалбоподател. Доколкото в случая се касае за административни нарушения,
осъществени чрез бездействие, то мястото на извършването им е мястото,
където е следвало да се осъществи дължимото действие. Съгласно чл. 4, ал. 1,
т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. декларация образец 1 следва да се
подаде в съответната териториална дирекция на НАП, поради което и всяко
едно от 191-те административни нарушения е осъществено именно в ТД на
НАП-София, а не в офиса на „А.С“ ООД.
Съдът обаче счита, че при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното
НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
обуславящо отмяна на обжалваното НП. Съгласно разпоредбата на чл. 18
ЗАНН, когато едно лице извърши няколко административни нарушения
следва да изтърпи наказание поотделно за всяко от тях. От съдържанието на
процесните АУАН и НП, на първо място, не може да се установи каква е
конкретната воля на актосъставителя и на наказващия орган – дали се твърди
дружеството-нарушител да е осъществило само едно административно
нарушение по отношение на всички 191 лица или се касае за извършени 191
отделни административни нарушения. Нещо повече, граматическото
тълкуване на съдържанието на АУАН и НП водят до извод, че волята на
актосъставителя и наказващия орган е, че се касае за извършване на едно
административно нарушение касателно всички изброени лица – „В хода на
проверката е установено допуснато нарушение на разпоредбите…“, „място на
извършване на нарушението:…“, „нарушението е извършено на…“,
нарушението е установено на 11.02.2021 г….“, „нарушението е за първи
път“, „установеното в АУАН нарушение се потвърждава от приложените
доказателства:…“. Тоест, граматическото описание на фактите и
обстоятелствата в АУАН и НП относно нарушаване на нормата на чл. 5, ал. 4,
т. 1 КСО по отношение на 191 броя лица, води до извод, че според
актосъставителя и наказващия орган в случая е извършено едно, а не 191
отделни административни нарушения. В случая е налице неправилно
приложение на материалния закон, доколкото неподаването на всяка една
7
декларация образец 1 по отношение на отделните физически лица, наети на
работа при дружеството-жалбоподател, обуславя осъществяването на състав
на отделно административно нарушение.
На следващо място, наличната неяснота и противоречие в обжалваното НП
се задълбочава и от факта, че в дизпозитива на последното е наложена една
имуществена санкция в размер на 95500 лева. Действително, веднага след
това е посочено: „на основание чл. 355, ал. 1, пр. 2 КСО 191 броя
имуществени санкции по 500 лева всяка…“, като най-вероятно наказващият
орган е конкретизирал начина на определяне на наложената имуществена
санкция от 95500 лева - като сбор на 191 броя санкции по 500 лева. Това
обстоятелство, обаче, не заличава факта, че в случая с НП е наложена една
имуществена санкция в размер на 95500 лева. В този смисъл не става ясно
дали наказващият орган налага една обща имуществена санкция от 95500 лева
за извършване на описаното в обстоятелствената част на НП едно
административно нарушение, касаещо неподадени декларации за 191 лица,
или е искал да наложи 191 броя имуществени санкции за извършване на 191
административни нарушения (каквото твърдение реално липсва в
обстоятелствената част на НП). Ако волята на наказващия орган е била да
наложи една имуществена санкция в размер на 95500 лева, какъвто размер на
наказанието реално е посочен в НП, то индивидуализирането й е в
противоречие с разпоредбата на чл. 355, ал. 1 КСО, предвиждаща налагане на
имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лева. Ако волята на наказващия
орган е била да наложи 191 отделни имуществени санкции по 500 лева, то е
налице противоречие с обстоятелствената част на НП, където е описано и се
твърди извършването само на едно административно нарушение касателно
всички 191 лица. Освен това, остава напълно неясно защо наказващият орган
е определил веднъж имуществена санкция в размер на 95500 лева и втори път
е посочил 191 имуществени санкции по 500 лева всяка. Съобразно
разпоредбата на чл. 18 ЗАНН, наказващият орган е следвало да наложи в
отделен пункт от диспозитива на НП имуществена санкция в размерите по чл.
355, ал. 1 КСО по отношение на всяко едно от 191-те извършени
административни нарушения (ако това е била действителната му воля),
посочвайки за кое конкретно нарушение (неподадена декларация образец 1 за
точно кое физическо лице) е наложена съответната санкция.
8
Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че при издаване на
обжалваното НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, което е довело до ограничаване правото на защита на наказаното
лице, доколкото последното е поставено в невъзможност да разбере за какво
административно нарушение/нарушения се ангажира административно-
наказателната му отговорност, респ. каква/какви санкции и на какво
основание са му наложени. С оглед на това, подадената жалба се явява
основателна, поради което атакуваното НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН дружеството-
жалбоподател има право на присъждане на направените по делото разноски,
поради което и искането му в тази насока следва да бъде уважено. По делото
е представен договор за правна защита и съдействие (л. 4 от делото), от който
е видно, че жалбоподателят е заплатил на адв. В.И. сумата от 1000 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
по делото. В този смисъл ТД на НАП-София следва да бъде осъдена да
заплати на „А.С“ ООД сумата от 1000 лева, представляваща направени
разноски по делото. Съдът намира за неоснователно релевираното от
въззиваемата страна възражение по реда на чл. 63, ал. 4 ЗАНН за
прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, доколкото същият е
определен под минимума, в конкретния случай 3395 лева, предвиден в
разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, вр. чл. 334, т. 2 НПК
Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 569294-F589695/02.04.2021 г.,
издадено от директора на дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“
при на ТД на НАП-София, с което на „А.С“ ООД е наложена имуществена
санкция в размер на 95 500 лева, 191 имуществени санкции по 500 лева всяка,
за извършено административно нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, вр. чл. 4,
ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
9
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, издадена от министъра на финансите.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на Национална агенция за приходите-
гр. София да заплати на „А.С“ ООД с ЕИК ********** със седалище и адрес
на управление гр. София, ************, сумата от 1000 (хиляда) лева,
представляваща заплатено от последното адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10