Решение по дело №4209/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 147
Дата: 1 февруари 2022 г. (в сила от 25 февруари 2022 г.)
Съдия: Стояна Илиева
Дело: 20213110204209
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Варна, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стояна Илиева
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20213110204209 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ЛЕЛ.
МЕДИЯ” ООД,ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.” Пере
Тошев” № 113, ет.3, ап.8, представлявано от А.Х. Б., роден на *** в Израел срещу НП № 03-
013314/06.01.2021 год. на Директор на Д” ИТ” Варна.
С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е незаконосъобразно .Оспорва
се фактическата обстановка и се иска приложението на чл.415в от КТ.
В съдебно заседание търговецът редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Р.Ж.,
ВАК, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Алтернативно се моли за приложението на чл.415в от КТ.
Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юк
Ошавкова, която намира жалбата за неоснователна и моли НП да бъде потвърдено изцяло и
по размер.
Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените
констатации в съставения АУАН.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
С АУАН № 03-013314/22.12.2020 год. е констатирано,че не е изпълнено задължително за
изпълнение предписание № 2 от Протокол № ПР2026153/25.09.2020 год. на Д ИТ Варна,
относно изискването да се документира съгласно нормативните изисквания в Книга за
инструктаж / Приложение 1 / провеждането на инструктаж на работното място по
1
безопасност и здраве при работа преди да се възложи самостоятелна работа на работниците,
съгласно чл.11,ал.5, вр.чл.13,ал.1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането
на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд / обн. ДВ, бр.102/16.12.2009 г. /
със срок на изпълнение 05.10.2020 год., тъй като при извършена последваща проверка в „
ЛЕЛ. МЕДИА” ООД от представената инструктажна книга / Приложение 1/ се установява,
че на Л.Д. , ЕГН *** на длъжност „ специалист маркетинг и реклама” в офис / телефонен
център / гр.Варна, бул.” Владислав Варненчик” № 69, не е документирано провеждането на
инструктаж на работното място при допускането и до самостоятелна работа на 11.11.2020
год. в Книга за инструктаж / Приложение 1/ - нарушение на чл.415,ал.1 от КТ.
Акта бил съставен и е надлежно връчен на представител на дружеството по реда на чл.416,
ал.3 от КТ.
В срока по чл.44 от ЗАНН не е направено възражение.
Въз основа на така съставения акт, Директора на Д „ИТ” Варна издал атакуваното , с което
наложил на „ ЛЕЛ. МЕДИЯ” ООД,ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.” Пере Тошев” № 113, ет.3, ап.8, представлявано от А.Х. Б., роден на *** в
Израел за извършено нарушение на чл.415 от КТ, на осн.чл.416,ал.5 от КТ и чл.415,ал.1 от
КТ наложена имуществена санкция в размер на 2500 / две хиляди и петстотин / лв..
Описана е фактическата обстановка, свързана с нарушението, която е идентична на тази,
изложена в акта за установяване на административно нарушение.
Разпитан в хода на съдебното производство в качеството на свидетел,актосъставителя Д.
потвърждава констатациите в акта за установяване на административно нарушение.
Посочва, че през месец септември извършила по сигнал проверка на дружеството. При
проверката било дадено предписание със срок 05.10.2020 год. През месец ноември отново по
сигнал извършила проверка в офис на дружеството находящ се в гр.Варна, бул.Вл.
Варненчик № 69.На място изискала инструктажната книга и след проверката и положила
подписа си, за удостоверяване датата на проверката. На 17.12.2020 год. отново посетили
офиса на дружеството във Варна и при проверка на инструктажната книга установила, че по
отношение постъпилата на 11.11.2020 год. на работа Л.Д. липсвал проведен инструктаж.
С показанията си св. Ж. потвърждава казаното от св.Д..
По искане на защитата съдът е допуснал до разпит в качеството на свидетел Л.Д., която в
показанията си потвърждава, че е започнала работа за дружеството на 11.11.2020
год..Твърди, че и е бил проведен инструктаж на същата дата, като заявява, че няма спомен
дали се е подписала в инструктажната книга след провеждането на инструктажа или след
проверката.Твърди, че инструктажа и е бил проведен от регионалния мениджър.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като ги намери за обективни,
безпристрастни, последователни и непротиворечиви.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Д., Ж. и Д. , дадени в хода на
2
съдебното следствие, и от приложените по делото писмени ,прочетени и приети от съда по
реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В тежест на наказващия
орган в производството по обжалване на наказателното постановление е да докаже момента,
в който то е връчено на жалбоподателя, а в тежест на последния е да докаже момента на
подаване на жалбата.
Спазена е процедурата по съставяне на акта по реда на чл.40 ал.2 от ЗАНН и по връчването
му по реда на чл.146,ал.3 от ЗАНН. По преписката са приложени разписка за връчване на
покана и известие за доставяне.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директор Дирекция „ ИТ”
Варна, като АУАН също е съставен от компетентно лице.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при установяване
на нарушението.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и
законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – наименование на дружеството, БУЛСТАТ, седалище
и адрес на управление, представляващо го лице.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от
ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
Посочено е точно задължителното предписание под № 2 от Протокол №
ПР2026153/25.09.2020 год. , което не е било изпълнено в дадения срок /приложен към
преписката в копие/. Уточнено е, че срокът за изпълнение е изтекъл на посочената в
протокола дата – 05.10.2020 г., като продължаващото след тази дата бездействие на
работодателя осъществява състав на административно нарушение.
Според състава на съда е безспорно установено, че работодателят в лицето на ”ЛЕЛ.
МЕДИЯ” ООД,ЕИК ********* не е изпълнило дадените му задължителни предписание в т.2
от цитирания по-горе протокол за извършена проверка. Няма данни това предписание да е
оспорено по реда на чл.405 от КТ, поради което същото е влязло в сила, като е породило за
работодателя описаното в него задължение.
3
При доказателствена тежест върху жалбоподателя да обори обстоятелствата, отразени в НП,
предвид това,че е санкциониран за неизпълнение на задължение, т.е. за бездействие, това не
бе сторено в с настоящия процес. В този смисъл показанията на актосъставителя останаха
неопровергани в процеса, поради което съдът приема, че следва да кредитира твърденията
му.
По наказанието:
Неизпълнението на задължителното предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ обуславя
ангажирането на административно-наказателната отговорност по чл. 415, ал. 1 КТ.
В чл. 415, ал.1 от КТ е посочено, кой може да бъде субект на административно-наказателна
отговорност за предвидения в същата алинея състав на административно нарушение, като в
конкретния случай субект на отговорността е работодателят – еднолично дружество с
ограничена отговорност. В §1 от ДР на КТ е дадено легално определение на това какво
разбира законодателят под понятието “работодател”, в случая касае се до налагане на
имуществена санкция на ЮЛ съобразно разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН. Отговорността по
ЗАНН на юридическите лица е своеобразна обективна отговорност и не би могло да се
обсъжда въпросът за вината, тъй като никое юридическо лице не може да прояви вина в
поведението си, доколкото това е присъщо само на физическите лица, притежаващи
съответната правоспособност и дееспособност.
По смисъла на чл.415,ал.1 от КТ "който не изпълни задължително предписание на
контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.".
Съдът, обаче намери, че на плоскостта на конкретния казус следва да намери приложение
разпоредбата на чл.415 в от КТ, като в този аспект възприе тезата на процесуалния
представител на жалбоподателя. Следва да се отбележи, че приложение на разпоредбата на
чл. 415в от КТ се преценява за всеки конкретен случай на административно нарушение, а не
общо като дадена законова възможност. Всяко административно нарушение е специфично с
оглед неговия противоправен резултат и начин на извършване. Административно-
наказващия орган следва да извърши преценка и на тези обстоятелства, освен дали е налице
основанието в разпоредбата на чл. 415в от КТ. Отстранимостта на нарушението “веднага” се
преценява именно с оглед ви вида на административното нарушение. За да се приложи по-
благоприятната разпоредба на чл. 415в от КТ следва да бъдат налице кумулативно дадените
предпоставки. В настоящия случай се касае за неизпълнение на дадено предписание,
касаещо докуметиране на начален инструктаж, т. е. нарушението е отстранимо с оглед
характера на същото. От доказателствата по делото се установи, че такова документиране е
направено, но е вписано след заверката на книгата от служителя на Д ИТ Варна, т.е.
нарушението е било отстранено, каквито са изискванията на закона, както и не са настъпили
вредни последици за работника.Касае се едно техническо, документално отразяване на
възникнал юридически факт, което не води до неблагоприятни последици за работника.
По изложените съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
4
изменено с приложение на чл.415 в от КТ.
По разноските
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ.
Липсва обаче изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна на
административен акт е частично уважено и частично отхвърлено. По този въпрос съгласно
препращащата норма на чл. 144 АПК приложение намират общите правила на чл. 78 ГПК, в
който е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената,
респективно отхвърлената част от искането.
Свидетелство, че именно това е законовата идея е и нормата на чл. 136 АПК, съгласно която
разноските за общия представител се понасят от административния орган съобразно
уважената част от оспорването.
При приложение на този принцип и двете страни в настоящото производство биха имали
право на разноски по съразмерност, пропорционално на уважената/отхвърлената чат от
жалбата.
С оглед изхода на делото на Д ИТ Варна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.
В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева.
Производството по делото не се отличава с фактическа или правна сложност, процесуалния
представител на въззиваемата страна не се е явил, поради което следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева. По съразмерност
следва да се присъди сумата от 76,80 лв..
От своя страна дружеството жалбоподател, чрез процесуалния си представител също прави
искане за присъждане на разноски. Представен е списък с разноски, в който е посочена
сумата от 540 лв. и фактура за изплатени 450 лв., която сума съдът приема за доказана.
По съразмерност на дружеството следва да се присъдят разноски в размер на 432 лв..
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ИЗМЕНЯ НП № 03-013314/06.01.2021 год. на Директор на Д” ИТ” Варна, с което на
„ЛЕЛ. МЕДИЯ” ООД,ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”
Пере Тошев” № 113, ет.3, ап.8, представлявано от А.Х. Б., роден на *** в Израел за
извършено нарушение на чл.415,ал.1 от КТ, на осн.чл.416,ал.5 от КТ и чл.415,ал.1 от КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 2500 / две хиляди и петстотин / лв.,като на
осн.чл.145в,ал.1 от КТ НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 100 лв..
ОСЪЖДА „ЛЕЛ. МЕДИЯ” ООД,ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.” Пере Тошев” № 113, ет.3, ап.8, представлявано от А.Х. Б., роден на *** в
Израел да заплати на Д ИТ Варна сумата от 76.80 лв., представляваща разноски по делото за
юристконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д ИТ Варна да заплати на „ЛЕЛ. МЕДИЯ” ООД,ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, ул.” Пере Тошев” № 113, ет.3, ап.8, представлявано от А.Х.
Б., роден на *** в Израел сумата от 432 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаване на страните
за изготвянето му пред Административен съд ,гр. Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6