Решение по дело №778/2024 на Административен съд - Пловдив

Образувано е по касационна жалба на „АТИК“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица], представлявано от управителя Г. Н. Г., чрез адв.Р. против Решение № 201/08.02.2024 г., постановено по АНД № 4834/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 22/28.07.2023г. на Директор на РИОСВ-Пловдив, с което на „АТИК“ ООД, ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лв. за нарушение на чл. 34и, ал. 24, вр. чл. 17, ал. 2 и ал. 5, т. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, във вр. чл. 35, ал. 1, т. 1 и чл. 39а, ал. 2 от Наредба № 1/17.02.2017г. за реда и начина за обучение и издаване на документи за правоспособност на лица, извършващи дейности с оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове, както и за документирането и отчитането на емисиите на флуорсъдържащи парникови газове, във вр. с § 19, ал. 2, т. 1 от ЗР от НИД на Наредба № 1/2017г.

В жалбата са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на оспорения съдебен акт. Твърди се, че решението е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според жалбоподателя е налице несъответствие между посоченото за установено в Констативния протокол и вписания вид на фреона в АУАН и НП, конкретно в КП е отразено, че хладилните инсталации са с фреон R404A и R449A, а според АУАН и НП – с фреон R410А и R449А. Посочва още, че не е установено по несъмнен начин посоченото в АУАН и НП нарушение, тъй като в КП са отразени 10 броя хладилни системи, а досиетата са за 13 броя хладилни системи. Оспорва констатациите на ПРС, че „АТИК“ ООД е „оператор на оборудване“ с позоваване на Регламент (ЕС) № 517/2014, ЗООС, ЗЧАВ и Наредба № 1/2017г. Твърди, че нито в ЗЧАВ, нито в Наредба № 1/2017г. са посочени определени обстоятелства, при които собственик на оборудване може да отговаря за задълженията на оператора. В жалбата се поддържа, че в представените досиета на системите като оператор на оборудването е вписан „АТАРО КЛИМА“ ООД, което е лицето отговорно за задълженията по ЗЧАВ. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП. В условията на евентуалност се иска от съда да приеме, че е налице маловажен случай на административно нарушение. Претендират се направените по делото разноски.

Жалбоподателя прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по отношение на следните въпроси:

1.Следва ли винаги собственикът на инсталация, попадаща в обхвата на чл.4, §2 от Регламент (ЕС) № 517/2014, който не е сертифицирано лице съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) №517/2014, няма необходимата техническа компетентност, да се счита за оператор на оборудването по смисъла на Регламент (ЕС) №517/2014, или е необходимо да е сертифицирано лице, отговарящо за дейностите по Регламент (ЕС) №517/2014 и трябва ли да са определени от държавата членка на ЕС в националното законодателство обстоятелствата, при които може собственика да се посочи като отговорен за изпълнението на задълженията на оператора и съответно при неизпълнение за подаване на необходимата информация/докладване да носи санкция?

2. Когато собственик на оборудване, попадащо в обхвата на чл.4, §2 от Регламент (ЕС) № 517/2014, има сключен договор със сертифицирано юридическо лице, съгласно чл.10, §1 от Регламент (ЕС) № 517/2014 и това лице е вписано в досието като оператор на инсталацията, изградило е инсталацията, отговаря за техническото функциониране и поддръжка на системата, извършва редовно и постоянно необходимите проверки за наличие на теч на флуорсъдържащи парникови газове и необходимост от въвеждане на такива газове в системата, води досие на оборудването, има регистрация в електронния регистър по чл.17 от Регламент (ЕС) № 517/2014 и ежегодно подава необходимата информация и годишни отчети за поддържаното оборудване и използвани парникови газове съгласно разпоредбата на §19 от Регламент (ЕС) № 517/2014 в срок до 31.03. всяка година, относно изправността на техниката, въвеждане и използвани количества парникови газове, включително и за системите на собственика на оборудването, при тези условия задължен ли е собственикът на оборудването/инсталацията също да подава информация/годишен отчет за ползваната от него система и наличието на парникови газове в нея в срок до 31.03. (да докладва по смисъла на §19 от Регламент (ЕС) № 517/2014), като собственика не е регистрирано в информационната система лице, както и имат ли право органите да налагат санкция при неподадена от собственика информация в срок ако оператора е подал необходимата информация за системите на собственика, ползваните количества флуорсъдържащи парникови газове и заредените през годината количества?

Ответникът по касационната жалба – Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ – Пловдив, чрез процесуален представител юриск. С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и неоснователност на искането за отправяне на преюдициално запитване. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения са изложени в постъпил по делото отговор на касационна жалба, както и писмено становище.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив, счита жалбата за неоснователна.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което същата се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

По искането за отправяне на преюдициално запитване до съда на Европейския съюз (СЕС), настоящият съдебен състав, като се запозна с конкретно поставените в искането въпроси, намира следното:

Съгласно чл. 628 от ГПК, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на европейските общности. От своя страна разпоредбата на чл. 629, ал. 3 от ГПК предвижда, че съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Предпоставка за отправяне на преюдициално запитване по реда, предвиден в цитираните разпоредби е кумулативното наличие на следните условия: да се иска тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз; тази разпоредба да е приложима пряко или косвено към спора пред националния съд; искането да се основава на правната и фактическата обстановка по спора пред националния съд, тоест въпросът да е релевантен към предмета на спора; искането да е от значение или да е необходимо за правилното решаване на делото.

В конкретния случай касаторът е поискал тълкуване на конкретни норми от Регламент (ЕС) № 517/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година за флуорсъдържащите парникови газове и за отмяна на Регламент (ЕО) № 842/2006. Практиката на съда на ЕС допуска тълкуване на норми на директиви при безусловно наличие на връзка на фактите по делото с нормата, чието тълкуване се иска, поставена в контекста на националното законодателство, но при липса на нормата на правото на ЕС в националното законодателство или при несъответствие на норма от директивата и начина й на транспониране в националния закон. Преценката за необходимостта от преюдициално запитване е свързана с прякото значение на тълкуването на общностното право при решаването на конкретен правен спор. Доколкото директният ефект на директивите е обусловен от неизпълнение на задължението на държавите членки за транспониране, то следва при отправяне на преюдициално запитване или да са налице предпоставките за директен ефект, или да е налице несъответствие на нормите на директивата с норми от националното право.

Настоящия съдебен състав счита, че искането не се основава на правната и фактическата обстановка по спора пред настоящия съд. Въпросите поставени от жалбоподателя са свързани с това дали собственикът на инсталация/оборудване, попадащи в обхвата на чл.4, §2 от Регламент (ЕС) № 517/2014 се счита за оператор на оборудването по смисъла на Регламент (ЕС) №517/2014 и дали има задължение да подава информация/годишен отчет за ползваната от него система и наличието на парникови газове в нея в срок до 31.03. Тези въпроси не са релевантни към предмета на спора и в този смисъл искането за отправяне на преюдициално запитване не е от значение за правилното решаване на делото.

В нито един от актовете по административнонаказателната преписка не е посочено, че „АТИК“ ООД е собственик на инсталация, попадаща в обхвата на чл.4, §2 от Регламент (ЕС) № 517/2014. В Констативния протокол от 27.06.2023г., съставен от служители на РИОСВ – Пловдив е посочено, че при извършена проверка в обект "Складова база за хранителни продукти" с местонахождение ПИ с [идентификатор] по КККР на с. Марково, общ. Родопи, обл. Пловдив, стопанисван от жалбоподателя "АТИК" ООД е установено, че на територията на обекта се използват хладилни системи, работещи с фреон. В съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП е посочено, че при проверката извършена в присъствието на служител в дружеството е констатирано, че в обекта се експлоатират хладилни системи, работещи с фреон R410А и R449А. В Констативния протокол, в АУАН и в НП е посочено, че дружеството е оператор на оборудване, по-конкретно в АУАН и НП – съгласно определението дадено в § 1, т.10 от ДР към Наредба № 1/17.02.2017г. и в чл.2, т.8 от Регламент (ЕС) № 517/2014. Нещо повече и в представения отговор по касационната жалба, процесуалния представител на ответника се позовава на чл.2, т.8 от Регламент (ЕС) № 517/2014 и посочва, че доколкото хладилните системи са се намирали в склад , стопанисван от „АТИК“ ООД, то именно той е и лицето , което упражнява фактическата власт над техническото функциониране на продуктите и оборудването, поради което същият се явява оператор на тези системи.

Действително съгласно § 1, т.10 от ДР към Наредба № 1/17.02.2017г., "оператор" е физическо или юридическо лице по смисъла на чл. 2, т. 8 от Регламент (ЕС) № 517/2014, включително лицето – собственик на инсталацията, попадаща в обхвата на Регламент (ЕС) № 517/2014. Но след като нито в съставения протокол от извършена проверка, нито в АУАН, нито в НП се твърди „АТИК“ ООД да е собственик на инсталацията, то няма съмнение, че наказващия орган е приел "АТИК" ООД за оператор по смисъла на чл. 2, т. 8 от Регламент (ЕС) № 517/2014. Освен това нито в административнонаказателното, нито в съдебното производство е изследвана собствеността на хладилните системи, но е безспорно обстоятелсвтото, че именно „АТИК“ ООД стопанисва проверения от служителите на РИОСВ обект в с. Марково, на чиято територия се използват хладилни системи, работещи с фреон.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира искането на касатора за отправяне на преюдициално запитване до съда на Европейския съюз за неоснователно, поради което същото следва да бъде отхвърлено.

По касационната жалба:

Анализирайки подробно събраните гласни и писмени доказателства, районен съд е приел, че от страна на „АТИК“ ООД е извършено описаното в АУАН и НП нарушение на чл. 34и, ал. 24, вр. чл. 17, ал. 2 и ал. 5, т. 1 от ЗЧАВ, във вр. чл. 35, ал. 1, т. 1 и чл. 39а, ал. 2 от Наредба № 1/17.02.2017г., във вр. с § 19, ал. 2, т. 1 от ЗР от НИД на Наредба № 1/2017г. Приел е, че АУАН е съставен от компетентен орган съгласно Заповед № РД – 213/10.08.2020 г. във вр. с чл. 43, ал. 1 и ал. 4 от ЗЧАВ, а НП издаден от компетентен орган, съгласно чл. 43, ал. 5 от ЗЧАВ. Направен е извод, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, както и че при съставяне на АУАН и издаване на НП, не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН.

За неоснователно е приет възражението, че дружеството жалбоподател няма качеството "оператор" по смисъла на нормативната уредба. В тази връзка районен съд се е позовал на разпоредбата на чл. 2, т. 8 от Регламент (ЕС) № 517/2014 и е посочил, че доколкото хладилните системи са се намирали в склад, стопанисван от жалбоподателя, то именно той е и лицето, което упражнява фактическа власт над техническото функциониране на продуктите и оборудването, поради което и същият се явява именно оператор на тези системи.

Съдът е обсъдил представеният Договор № 112/01.06.2013 г. и е приел, че "Атаро Клима" ООД не е упражнявало фактическата власт върху тези системи, а единствено е приело да извършва извънгаранционно поддържане, изразяващо се в ежемесечни профилактични прегледи на хладилните агрегати. Приел е, че в чл. 2, § 30, б. "Г" и б. "Д" от Регламент (ЕС) № 517/2014 се съдържа аргумент, че предприятието, което извърша поддръжката е различно от предприятието, което е оператор на системите. Според мотивите на обжалвания съдебен акт, качеството на "Атаро Клима" ООД по отношение на процесните системи е на "ползвател" по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на Наредба № 1 от 17.02.2017 г., доколкото видно от договора и от представените досиета, "Атаро Клима" е използвало флуорсъдържащи парникови газове при монтажа, сервиза и поддръжката на намиращите се в обекта на "Атик" ООД хладилни системи, извършвало е проверка за течове и е добавяло флуорсъдържащи парникови газове, включително е заменяло на някои от системите фреона от R404A на R449A. Именно поради това според районен съд, като задължено лице по смисъла на чл. 33 от Наредба № 1 от 17.02.2017 г., "Атаро Клима" ООД е подало отчет по Приложение № 7 пред РИОСВ – Пловдив за допълнения фреон R449A в размер на 28,000 кг. в обекта на "Атик" ООД, който съответства напълно на съдържащите се количества в хладилните системи: 15 кг., зареден на 31.03.2022 г. и 13 кг., зареден на 31.08.2022 г.

По отношение на наличието на хладилни системи, работещи с фреон R410A описано в АУАН и НП, съдът е анализирал писмените доказателства и свидетелските показания на разпитания по делото актосъставител, като е дал вяра на писмените доказателства. В тази връзка в мотивите на съдебния акт е посочено, че в представените досиета на хладилните системи липсват такива, работещи с фреон R410A и в самия констативен протокол, съставен именно от свидетелката, същата не е вписала хладилни системи с фреон R410A.

За доказано от обективна страна съдът е приел, че процесното оборудване е работило с хладилни агенти R404А и R449A, които представляват флуорсъдържащи парникови газове по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 1/17.02.2017 г. с уточнението, че макар хладилният агент R449A да не е включен в неизчерпателния списък по приложение № 12 към Наредбата, той представлява заместител на хладилния агент R404A (както и на други смеси като например R507), като точно с такъв е бил заместен съдържащият се R404A в процесните две хладилни системи, в които е бил долят през 2022 г. фреон R449A и същият фреон R449A е посочен като флуорсъдържащ парников газ и в отчета на "Атаро Клима" ООД. За доказано е прието и че количеството на флуорсъдържащия парников газ R449А е надвишавало 3 килограма в две съоръжения – съответно 15 и 13 килограма (съгласно досиетата от л. 85 и л. 104 от съдебното производство).

Според районен съд макар, да не е установено да е имало хладилни системи, работещи с фреон R410A, за съставомерността на деянието е достатъчно наличието на системи с фреон R449A, надвишаващ 3 килограма и по отношение на "Атик" ООД е възникнало задължението за подаване на годишния отчет по приложение № 9 към Наредбата. Направен е извод, че случаят не е маловажен такъв по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

С тези съображения въззивният съд потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият касационен състав счита, че въз основа на правилно установени факти, районен съд е извел правилни изводи досежно вмененото на „АТИК“ ООД нарушение. В оспорения съдебен акт са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност.

Имуществената отговорност на "Атик" ООД е ангажирана за нарушение на чл. 34и, ал. 24, вр. чл. 17, ал. 2 и ал. 5, т. 1 от ЗЧАВ, във вр. чл. 35, ал. 1, т. 1 и чл. 39а, ал. 2 от Наредба № 1/17.02.2017г., във вр. с § 19, ал. 2, т. 1 от ЗР от НИД на Наредба № 1/2017г. – неизпълнение на задължението като оператор на хладилно оборудване да представи в РИОСВ на чиято територия се намират флуорсъдържащите парникови газове, изготвения за 2022 г. годишен отчет по приложение № 9, в срок до 31 март 2023 г.

От събраните в производството писмени и гласни доказателства е безспорно установено, че част от експлоатираните от дружеството "Атик" ООД хладилни системи работят с хладилен агент (фреон) R449A, който представлява флуорсъдържащи парникови газове по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 1/17.02.2017 г. Настоящия съдебен състав споделя извода на районен съд, че макар хладилният агент R449A да не е включен в неизчерпателния списък по приложение № 12 към Наредбата, той представлява заместител на хладилния агент R404A (както и на други смеси като например R507), като точно с такъв е бил заместен съдържащият се R404A в процесните две хладилни системи, в които е бил долят през 2022 г. фреон R449A и същият фреон R449A е посочен като флуорсъдържащ парников газ и в отчета на "Атаро Клима" ООД. За пълнота обаче е необходимо да се отбележи, че фреон R449A съдържа пентафлуороетан, с промишлено обозначение HFC-125 и дифлуорометан, с промишлено обозначение HFC-32, които видно от Приложение I от Регламент (ЕС) № 517/2014 са флуорсъдържащи парникови газове по смисъла на чл.2, § 1 от същия регламент. Съгласно чл.2, § 5 от Регламент (ЕС) № 517/2014 „смес" означава течност, съставена от две или повече вещества, от които най-малко едно е вещество, посочено в приложение I или II.

Правилно районен съд е приел, че количеството на флуорсъдържащия парников газ R449А е надвишавало 3 килограма във всяка от двете хладилни инсталации, съгласно приложените досиета на хладилна инсталация (на лист 84 и сл., и на лист 103 и сл. по АНД № 4834/2023г. на ПРС) – една 15 килограма и една 13 килограма, както е посочено и в съставения от проверката в обекта на жалбоподателя Констативен протокол от 27.06.2023г.

В действителност констатира се несъответствие между посоченото за установено в Констативния протокол и вписания вид на фреона в АУАН и НП. Според КП хладилните инсталации в обекта са с фреон R404A и R449A, а според АУАН и НП – с фреон R410А и R449А. Доколкото обаче е безспорно установено наличието на две системи работещи с фреон R449A, надвишаващ 3 килограма, както посочва и районен съд по отношение на "Атик" ООД е възникнало задължението за подаване на годишния отчет по приложение № 9 към Наредбата. За съставомерността на деянието е достатъчно наличието и на само една система с 5 тона CO2 еквивалент, 3 килограма или повече флуорсъдържащи парникови газове.

Неоснователно е възражението, че „АТИК“ ООД не е „оператор на оборудване“. Касационна инстанция не следва да обсъжда доводите на жалбоподателя в тази насока, че нито ЗЧАВ, нито Наредба № 1/2017г. не посочват определени обстоятелства, при които собственик на оборудване може да отговаря за задълженията на оператора, тъй като каза се по-горе нито в съставения протокол от извършена проверка, нито в АУАН, нито в НП се твърди „АТИК“ ООД да е собственик на инсталацията. Правилен е изводът на районен съд, че доколкото хладилните системи са се намирали в склад, стопанисван от жалбоподателя, то именно той е и лицето, което упражнява фактическа власт над техническото функциониране на продуктите и оборудването, поради което и същият се явява именно оператор на тези системи.

Съгласно чл. 2, § 8 от Регламент (ЕС) № 517/2014, към която разпоредба препраща и §1, т.10 от ДР на Наредба № 1/2017 г., „оператор" означава физическо или юридическо лице, упражняващо фактическа власт над техническото функциониране на продуктите и оборудването, попадащи в обхвата на настоящия регламент; при определени обстоятелства държава членка може да посочи собственика като отговорен за изпълнението на задълженията на оператора. В изготвената от Европейската комисия „Информация за техници и потребители на хладилно, климатично и термопомпено оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове“ (публично достъпно на интернет страницата на Министерство на околната среда и водите) е посочено, че „фактическата власт над техническото функциониране“ на част от оборудването или системата включва по принцип следните елементи: свободен достъп до системата, което предполага възможността за надзор на нейните съставни части и тяхното функциониране и възможността за предоставяне на достъп на трети страни; контролът на ежедневното функциониране и експлоатация (напр. вземане на решение за нейното включване или изключване); правомощието (включително финансовото правомощие) за вземане на решение относно технически модификации (напр. замяна на дадена част), изменение на количествата флуорсъдържащи газове в оборудването или системата, както и извършване на проверки или ремонт. Пак там е пояснено, че по принцип операторът на домашно или малко търговско оборудване е физическо лице, обикновено собственикът на оборудването, докато при търговските и промишлените приложения операторът в повечето случаи е юридическо лице (най-често предприятие), което отговаря за даване на инструкции на работещите относно ежедневното техническо функциониране на оборудването. Според Европейската комисия в някои случаи и по-специално, когато става въпрос за големи инсталации, се сключват договори с обслужващи предприятия за извършване на поддръжка и сервизно обслужване, като в тези случаи определянето на оператора зависи от договорните и практическите споразумения между страните.

По преписката е приложен договор № 112 от 01.06.2013г. за извънгаранционна абонаментна поддръжка на климатична инсталация между „АТИК“ ООД и „АТАРО КЛИМА“ ЕООД, поради което с оглед указанията на Европейската комисия за да се определи оператора, следва да се направи анализ на договорните и практическите споразумения между страните. Според чл.2, т.2.1 от посочения договор възложителят „АТИК“ ООД е задължен да определи свой служител, който да отговаря за инсталацията, както и в случай на установяване на неизправност своевременно да уведоми изпълнителя и да осигури достъп до съоръженията през цялото работно време на сервизната група. Според чл.2, т.2.2 от посочения договор изпълнителят „АТАРО КЛИМА“ ЕООД е задължен да извършва профилактични прегледи на съоръженията ежемесечно, както и да реагира своевременно след подаден сигнал в случай на повреда и да изпрати специалисти за отстраняване на същата. Видно от договореностите между страните надзорът върху системата и нейното функциониране е възложен на служител на „АТИК“ ООД, който служител отговаря за инсталацията, т.е. контролът на ежедневното функциониране и експлоатация не е възложен на „АТАРО КЛИМА“ ЕООД, а на служител на „АТИК“ ООД. Отделно от това в договора не е посочено, че „АТАРО КЛИМА“ ЕООД е юридическото лице, което отговаря за даване на инструкции на работещите относно ежедневното техническо функциониране на оборудването. Следователно няма съмнение, че оператор на оборудването е „АТИК“ ООД, който упражнява фактическа власт над техническото функциониране на хладилните системи в стопанисвания от него обект в с. Марково.

В подадения от "АТАРО КЛИМА" ЕООД отчет по Приложение № 7 от Наредба № 1 от 17.02.2017 г. пред РИОСВ, „АТИК“ ООД е посочен именно като оператор на оборудването (лист 39 от АНД № 4834/2023г. по описа на ПРС).

Несъстоятелно е възражението на касационния жалбоподател, че необосновано районен съд е приел, че „АТИК“ ООД е ползвател. В съдебния акт никъде не е посочено, че „АТИК“ ООД е ползвател, а напротив съдът е направил извод, че "АТАРО КЛИМА" ЕООД е „ползвател“ по смисъла на §1, т.8 от ДР на Наредба № 1/2017 г., който извод напълно се споделя от настоящия съдебен състав.

Поради всичко изложено, настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че „АТИК“ ООД притежава качеството на оператор по § 1, т. 10 от ДР на Наредба № 1/2017 г., с оглед на което за същото е възникнало задължението да подаде годишен отчет по приложение № 9 към чл. 35, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2017 г. Доколкото задължението на касатора за изпълнение на задължението е скрепено със срок, по аргумент на чл. 39а, ал. 2 от Наредба № 1/2017 г. - до 31 март на текущата година /в настоящия случай 2023 г./, то към 01.04.2023 г. нарушението се счита за извършено, както правилно е възприел и АНО. Нарушението е формално и с изтичане на срока за представянето на годишния отчет, същото следва да бъде определено като довършено от обективна страна, а доколкото в случая е ангажирана отговорността на юридическо лице, въпросът за вината не подлежи на изследване.

Обществените отношения, защитавани от изискването за предоставяне на информация за веществата, които нарушават озоновия слой и/или за флуорсъдържащите парникови газове, както и за продуктите и оборудването, които съдържат или зависят от тези вещества, не позволяват случая да бъде квалифициран като маловажен. Фактът, че за дружеството нарушението е първо е от значение при определяне размера на наказанието (което в случая е в минималния предвиден в закона размер), но както е посочил и районен съд е ирелевантен за преценката дали случаят е маловажен. Обществената опасност на конкретното деяние не се отличава от тази, на други подобни нарушения.

Изложеното налага извод за неоснователност на касационната жалба. Обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. На основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, на ответника следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лева, платимо от касационния жалбоподател.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ искането на „АТИК“ ООД, ЕИК *** за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, по поставените въпроси.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 201/08.02.2024 г., постановено по АНД № 4834/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА „АТИК“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица], да заплати в полза на Регионална инспекция по околната среда и водите - Пловдив сумата в размер на 80 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.