Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град ТЕТЕВЕН 15.05.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД-четвърти
състав в публично съдебно заседание на двадесет и пети април
През две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАНКО МАРИНОВ
При секретаря:Й Д
Като разгледа докладваното от Председателя НАХ Дело №81 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обжалвано
е наказателно постановление №1750/26.02.2019 година на Директора на Регионална
дирекция по горите /РДГ/ гр.Ловеч.
В жалбата
си жалбодателят твърди, че не е доволен от обжалваното наказателно
постановление /НП/. Твърди, че бил закупил дървата от негов познат, които били
част от 20 кубически метра дърва и били снабдени с необходимите документи.
Твърди, че при издаване на акта за нарушение били нарушени разпоредбите на
чл.40 ал.1 и чл.42 т.3 предложение второ от ЗАНН. Твърди, че при издаване на НП
били нарушени разпоредбите на чл.52 ал.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Твърди, че
му е било нарушено правото на защита. Твърди, че случаят е маловажен по смисъла
на чл.28 от ЗАНН. Твърди, че на основание чл.20 ал.4 от ЗАНН е
незаконосъобразно отнемането на товарния автомобил.
Моли да бъде отменено изцяло
обжалваното наказателно постановление, а в противен случай да бъде приложена
разпоредбата на чл.20 ал.4 от ЗАНН по отношение на отнетия автомобил.
За РДГ гр.Ловеч
представител не се явява и не взима становище по жалбата.
От приложените по делото акт за установяване на
административно нарушение и издадено въз основа на него наказателно
постановление, приложените по делото писмени доказателства и показанията на
разпитаните свидетели-К.Р.М., Ц.С.Ц., С.Д.Р. и П.С.П., съдът приема за
установено следното:
На дата 07.12.2018 година
свидетелите по делото-М. и Ц.-горски инспектори при РДГ Ловеч се намирали на
главен път, свързващ кв.Полатен с гр.Тетевен, Ловешка област и забелязали, че в
посока гр.Тетевен се движел товарен автомобил „Ф.Д.“, който минал покрай тях и
след като подминал същите забелязали, че в автомобила, който бил покрит с
брезент имало дърва. Свидетелите със служебен автомобил настигнали и спрели за
проверка товарния автомобил, който бил управляван от жалбодателя по делото.
След като спрели автомобила свидетелите установили, че в него имало натоварени
и съответно транспортирани дърва за огрев от зимен дъб, келяв габър и цер,
които били 3 пространствени кубически метра, без дървесината да е маркирана с
контролна горска марка и не била придружена с превозен билет. Автомобилът
заедно с натоварената в него дървесина бил задържан и оставен за отговорно
пазене, а на жалбодателя бил съставен акт за установяване на административно
нарушение на чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ, който му бил връчен и същият го
подписал без възражения, като посочил само, че дървата са за лични нужди. Въз
основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което
на жалбоподателя на основание чл.266 ал.1 от Закона за горите били наложени две
административни наказания-глоби в размер от по 200 лева, били отнети в полза на
държавата вещите предмет на нарушението, както бил отнет в полза на държавата и
товарния автомобил „Фиат Дукато“, като вещ послужила за извършване на
нарушението.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели-М. и Ц. се установява по несъмнен и безспорен начин описаната
и възприета от съда фактическа обстановка. Безспорно се установява, че на
посочената в акта и НП дата и час на главен път, свързващ кв.Полатен
с гр.Тетевен, Ловешка област жалбодателят е транспортирал в товарен автомобил „Ф.Д.“ дърва за огрев от зимен дъб, келяв габър и цер, които били 3
пространствени кубически метра, без дървесината да е маркирана с контролна
горска марка и не била придружена с превозен билет. Съдът приема за обективни
показанията на посочените свидетели, тъй като са очевидци на нарушението на
жалбодателя, показанията им са в логическа последователност, правдоподобни са,
взаимно допълващи се и се подкрепят от събраните по делото писмени
доказателства.
От показанията на свидетеля П. се
установява, че е приел на отговорно пазене товарния автомобил в Горския дом в
гр.Тетевен и че малкия талон на автомобила е бил оставен също при него, както и
че автомобила е оставен без акумулатор.
От показанията на свидетеля Р. се
установява, че е собственик на товарния автомобил „Ф.Д.“, което се установява и
от приложеното копие по делото от талона на автомобила. Установява се също, че
той е продал на практика товарния автомобил на свои приятел, без същият да е
бил прехвърлен по съответния ред, а този човек от своя страна е предоставил
автомобила на жалбодателя по делото.
Съдът не приема за обективни направените
възражения от жалбодателя с жалбата, че бил закупил дървата от негов
познат, които били част от 20 кубически метра дърва и били снабдени с
необходимите документи, тъй като жалбодателят не представя по делото никакви
доказателства в тази насока. Не приема за обективно и направеното възражение,
че при издаване на акта за нарушение били нарушени разпоредбите на чл.40 ал.1 и
чл.42 т.3 предложение второ от ЗАНН, тъй като по делото безспорно се
установява, че акта за нарушение е бил съставен в присъствието на жалбодателя,
който го е подписал и в присъствието на свидетелите присъствали при
установяване на нарушението. Освен това в акта за нарушение изрично е посочена
датата и часа на извършването му-07.12.2018 година, 14,30 часа, както и мястото
на извършването му- главен път, свързващ кв.Полатен с
гр.Тетевен, Ловешка област. Не приема за обективно и направеното възражение, че
наказващият орган не бил спазил разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, тъй като съгласно тази разпоредбата преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства. Нормата не е императивна, а дава само възможност на наказващия
орган, ако има неизясненост на фактите или възраженията ги разколебават, да
извърши допълнителна проверка, а в конкретния случай няма направени възражения
в акта за нарушение, нито в последствие в законния срок. Съдът приема, че правилно
и в съответствие с нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН наказващият орган е издал
атакуваното наказателно постановление при задълбочено изследване на всички
релевантни за предмета на доказване обстоятелства, при наличие на издаден акт
за нарушение, съответстващ на всички норми на закона и тъй като жалбодателят не
е направил никакви възражения, които да е следвало да бъдат преценявани от
наказващия орган и не са налице спорни обстоятелства, които да изискват
разследване не е налице и нарушение на посочената разпоредба. Не приема за
обективно направеното възражение за нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като в НП изрично е
посочено описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено и
обстоятелствата, при които е извършено, както и законните разпоредби, които са
били нарушени, като е налице правно единство между посочените в акта като
нарушени разпоредби-чл.213 ал.1 т.1 и т.2 и тези отразени в обжалваното НП. Следва
де се отбележи, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като
съдът приема, че не са налице предпоставките за прилагане на посочената
разпоредба и не може случаят да бъде определен като „маловажен”, доколкото са
налице и отегчаващи вината обстоятелства-нарушението не е едно, а освен това са
налице доказателства и за други нарушения на жалбодателя по ЗГ. Критериите за
индивидуализация на наказанието не следва да се смесват с тези за маловажния
случай, последните държат сметка не само на личността на дееца, но и на
степента на засягане на обществените отношения. В случая обектът на
посегателство е свързан с опазване на горски фонд, за който следва стриктно да
се спазват изискванията на закона. Ето защо, нормата на чл.28 от ЗАНН се явява
неприложима за случая.
Съдът не приема за обективно и
направеното възражение от жалбодателя, че му е било нарушено правото на защита,
както не приема за обективни и останалите възражения, тъй като същите не могат
да бъдат приети за обективни и такива игнориращи съставения акт, НП и
показанията на свидетелите по делото-очевидци на нарушението. Съдът приема, че
при издаването на НП не са били допуснати съществени процесуални нарушения,
които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на
жалбодателя. Съдът приема, че акта за установяване на административно нарушение
и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат всички
изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити и са годни да породят целените
правни последици.
Предвид изложената и възприета от
съда фактическа обстановка е налице нарушение по чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ.
Или жалбодателят е осъществил от обективна и субективна страна вменените му нарушения-съставомерни
по чл.266 ал.1 от ЗГ, тъй като безспорно се установи, че на посочената в акта и
НП дата и час, на главен път, свързващ кв.Полатен с гр.Тетевен, Ловешка област,
жалбодателят е транспортирал в товарен автомобил „Ф.Д.“ дърва за огрев от зимен дъб, келяв габър и цер, които били 3
пространствени кубически метра, без дървесината да е маркирана с контролна
горска марка и не била придружена с превозен билет, поради което правилно и
законосъобразно е бил санкциониран по този текст с налагане на две
административни наказания-глоби в размер от по 200 лева, като наказанията са
съобразени с извършените нарушения, с тежестта на същите, с обстоятелството, че
на жалбодателя са били налагани наказания и за други нарушения по ЗГ, като
съдът приема, че с този размер на наказанията биха се постигнали целите по
чл.12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване
на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху останалите граждани.
Съдът намира за законосъобразно
наказателното постановление в частта, в която вещите предмет на нарушението, а
именно 3 пространствени кубически метра дърва за огрев от зимен дъб, келяв
габър и цер са били отнети в полза на държавата и в тази връзка в тази част НП
ще следва да бъде потвърдено.
Съдът намира за незаконосъобразно
НП в частта, с която е отнет автомобилът, послужил за извършване на
административното нарушение, тъй като наказващият орган е следвало да изясни
чия собственост е вещта, послужила за извършване на нарушението- в конкретния
случай отнетият автомобил и това обстоятелство да бъде отразено в НП. Разпоредбата
на чл.273 ал.1 предложение 1 от ЗГ предвижда отнемане на вещите, послужили за
извършване на нарушението, като презумира, че тези вещи са собственост на
нарушителя или че са използвани със знанието и съгласието на собственика. Тази
презумпция обаче е оборима. За да бъде установено обратното е било необходимо в
административнонаказателното производство да бъде установен собственикът на
автомобила, на когото да се даде възможност да посочи при какви обстоятелства е
станало използването на този автомобил. Безспорно е че в производството е
налице хипотетична възможност за колизия между интересите на нарушителя и тези
на собственика, ако автомобилът на последния е бил използван при условията на
чл.273 ал.1 предложение 2 от ЗГ. В този случай за нарушителя е без значение
дали автомобилът ще бъде отнет, тъй като той го е използвал против волята на
собственика. Ето защо административнонаказващият орган е бил длъжен да установи
собственика и начина, по който е ползван автомобила, с оглед критериите по
чл.273 ал.1 от ЗГ и предвид необходимостта от защита интересите на собственика,
в случай, че автомобилът е бил използван против неговата воля. Едва в съдебно
заседание безспорно се установява, че автомобилът е собственост на трето лице,
което е било предоставило автомобила на свой приятел, а именно това лице е
предоставило автомобила на жалбадателя, като е безспорно, че собственика на
автомобила не познава жалбодателя и не е знаел, че последния ще превозва
незаконна дървесина с него. Следователно, налице е изключението по чл.273 ал.1
от ЗГ, съгласно което отнемането на вещите, послужили за извършване на
нарушението, не се постановява, когато се установи, че същите са използвани
независимо или против волята на собственика им. При обсъждането на наложеното
наказание в тази му част, следва да се има предвид и разпоредбата на чл.20 ал.4
от ЗАНН, според която отнемане на вещи не се допуска, когато стойността им не
съответства на характера и тежестта на извършеното административно нарушение.
Безспорно е в случая, че стойността на отнетото МПС надвишава многократно
стойността на три пространствени кубически метра дърва за огрев, които са с
посочена пазарна стойност от 75,57 лева.
Според настоящият съд стойността на
отнетото в полза на държавата МПС не съответства по никакъв начин на характера
и тежестта на извършеното административно нарушение от страна на жалбодателя,
предвид съображенията на съда изложени по-горе и следователно НП в тази му част
се явява неправилно и незаконосъобразно, поради което в тази част обжалваното
НП ще следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание
чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №1750 /26.02.2019 година на Директора на Регионална дирекция по горите
гр.Ловеч, издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение №000541/07.12.2018 година, В
ЧАСТТА МУ, в която на М.П.М.,
ЕГН ********** *** основание чл.266 ал.1 от Закона за горите са му наложени две
административни наказания глоби в размер от по 200 /двеста/ лева, като законосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №1750 /26.02.2019 година на Директора на Регионална дирекция по горите
гр.Ловеч, издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение №000541/07.12.2018 година, В
ЧАСТТА МУ, в която на М.П.М.,
ЕГН ********** *** постановено вещите предмет на нарушението-3 /три/
пространствени кубически метра дърва за огрев от зимен дъб, келяв габър и цер
да бъдат отнети в полза на държавата на основание чл.273 ал.1 от ЗГ, като
законосъобразно.
ОТМЕНЯ наказателно постановление №1750 /26.02.2019
година на Директора на Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, издадено въз
основа на акт за установяване на административно нарушение №000541/07.12.2018
година, В ЧАСТТА МУ, в която на М.П.М., ЕГН **********
*** постановено вещите послужили за извършване на нарушението-1 брой товарен
автомобил „Ф.Д.“ да бъде отнет в полза на държавата на основание чл.273 ал.1 от
ЗГ, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението, че
е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: