РЕШЕНИЕ№ 260019
гр. Пловдив, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
- ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на девети декември две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 14818 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Б.Л.М. *** кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лв. – частично от сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на травматично увреждане, получено на 10.04.2020 г. при попадане на ищцата в необезопасен отводнителен канал, находящ се на ул. *** в с. П., пред магазин „***“, сумата от 2 660, 80 лв. – имуществени вреди, представляващи сторени разходи за лечение и сумата от 3 493, 88 лв. (след прието на основание чл. 214 ГПК с Определение от 19.10.2021 г. изменение на иска чрез намаляване на неговия размер), представляваща имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получаваното от ищцата трудово възнаграждение и полученото обезщетение за временна неработоспособност за периода от 10.04.2020 г. до 06.10.2020 г., ведно със законна лихва върху всяка една от главниците от датата на настъпване на инцидента – 10.04.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.
Ищцата твърди, че на 10.04.2020 г., се прибирала към дома си в с. Б., като шофирала от гр. П. с лек автомобил „Опел Вектра“ с ***. Преминавайки през с. П., около 20:00 часа спряла на ул. ***пред магазин „***“. Твърди, че след излизане от магазина, направила няколко крачки и стъпвайки с левия си крак усетила как потъва в нещо. Усетила извъртане и много силна болка в областта на левия глезен, след което паднала на асфалта на лявата си страна, като й се притекли преминаващи хора на помощ. Установила, че е попаднала в необезопасен отводнителен канал за вода с размери от около 50 см., успоредно на оста на пътя, продължаващ по продължението на тротоара. Твърди, че дъщеря й звъннала на спешна помощ, като линейката пристигнала около 21:15 часа. На място обездвижили левия крак на ищцата под коляното. Поддържа, че след приемането й в болница и осъществени медицински изследвания се наложила оперативна намеса с епидурална анестезия, която продължила от 00:30 часа до 02:37 часа. За операцията и вложените материали била заплатена сумата от 2 100 лв., както и 34 лв. за болничен престой, който продължил до 16.04.2020 г. Сторила и разходи от 526 лв. за болнични прегледи и рехабилитация в с. Павел баня, като общия размер на разходите е от 2 660, 80 лв., чието присъждане претендира. Твърди, че процесният отводнителен канал е част от пътното платно, за което поддържане следва да отговаря Община Родопи съобразно нормативните правила, установени в ЗМСА и ЗДвП. Поддържа, че вследствие на инцидента претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки страдания, преживени неудобства, притеснение, безпокойство и нервно напрежение, психически проблеми, нарушен сън. Твърди, че все още не е проведена операция за отстраняване на поставените закрепящи елементи на костта, което ще е свързано с допълнителни негативни изживявания. Оценява неимуществените вреди за сумата от 30 000 лв., като в производството претендира частично сумата от 10 000 лв. Твърди, че е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от разликата между получаваното от ищцата трудово възнаграждение на длъжност „***“ при „Булминт персонал“ ЕООД и получаваното обезщетение за временна неработоспособност. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът Община Родопи, е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Счита предявените искове за недопустими, тъй като не е легитимиран да отговаря по предявените искове. Твърди, че пътят, част от който представлява процесният отводнителен канал, е републикански път под номер III – 862 и представлява част от републиканската пътна мрежа. По така изложените съображения счита, че пътното платно не е собственост на Община Родопи, а е публична държавна собственост. Твърди, че процесното съоръжение не представлява отводнителен канал от градската отводнителна канализационна система, а представлява напоителна вода за земеделски нужди и преминава по външната част на уличната регулационна линия на ***. Твърди, че тротоарът покрай пътното платно на ул. „**“ е част от *** и следва да се стопанисва от собственика на недвижимия имот – ***. Оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че в производството по делото не са представени доказателства къде точно е настъпил инцидента и дали е в процесния отводнителен канал или в друга част от тротоара. Сочи, че ищцата твърди, че й е предоставен тримесечен срок за възстановяване, като счита, че след този срок липсва причинно-следствена връзка между твърдените вреди и травматичното увреждане. Сочи, че не са представени доказателства за реално проведено обаждане на ***. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, тъй като последната не е внимавала къде стъпва, а отводнителния канал преминава по цялата дължина на ул. „**“, като е изграден реди 40 години и наличието му е общоизвестен факт. Счита размерът на обезщетението за неимуществени вреди за прекомерен. Оспорва и предявения иск за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът,
като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на четири групи материални предпоставки (юридически факти): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди - неблагоприятно засягане на неимуществената сфера на увредения – накърняване на неговия телесен интегритет, респ. на неговото достойнство и чест; засягане на имуществената сфера на пострадалата и невъзможност за реализиране на трудов доход в пълен размер; 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или по повод на изпълнение на възложената работа.
От фактическите твърдения
на ищеца в исковата молба се установява, че той е предявил спорното право,
основавайки го на виновното поведение на определени физически лица, на които
собственикът на процесната улица – Община Родопи, е възложила да поддържат в
изправност общинските улици и носи отговорност за бездействията на тези лица.
Когато причинител на
вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във
вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени
от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение, в
който смисъл е разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, предвиждаща възможност
за встъпване в правата на увредения срещу възложителя на работата, при или по
повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато собственик на вещта,
от която настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то
следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД
гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на
които е възложило да поддържат в
изправност вещта, която е станала непосредствена причина за настъпване на
вредоносния резултат. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на
предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД,
съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са и задължителните за съдилищата
тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума
на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
Общината като признато от
правото юридическо лице (чл. 136, ал. 3 КРБ) не е деликтоспособна, тъй като тя
формира и изразява правновалидна воля чрез нейните органи - физически лица и
носи само обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител
за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на
изпълнение на възложената им от общината работа.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл.
49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на
възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду
тях е причинил тези вреди.
В производството по делото
е спорно обстоятелството дали ответната община е материалноправно легитимирана
да отговаря по предявения иск, доколкото е налице спор дали за ответната община
е възникнало задължение да поддържа и стопанисва процесното съоръжение.
Между страните в
производството не е налице спор относно обстоятелството, че процесният инцидент
е настъпил в с. П. на ул. ***пред магазин „***“, при попадане на ищцата в канал по продължението
на пътното платно.
Това обстоятелство се
установява и от показанията на свидетелката Й.Т.М. – дъщеря на ищцата, чийто
показания съдът цени на основание чл. 172 ГПК като житейски логични и безпристрастно
дадени. Свидетелката излага пред съда, че на 20.04.2020 г., прибирайки се от с.
Б., спрели в с. П., пред магазин „***“, който е на главния път, на обособена за
това отбивка с паркоместа. Сочи, че на излизане от магазина майка й стъпила в
канал, който е между пътя и тротоара, като кракът й пропаднал и се усукал.
Ответната община
възразява, че не следва да отговаря по предявения иск, доколкото пътят
преминаващ през населеното място е републикански и отговорност носи Агенция
„Пътна инфраструктура“, респ. твърди, че каналът преминава през *** и
следва да се стопанисва от собственика на недвижимия имот – ***.
От събраните в
производството по делото доказателства – удостоверение, издадено от Агенция
„Пътна Инфраструктура“ и списък на републиканските пътища, утвърден с Решение №
959/31.12.2018 г. на МС, се установява, че пътното платно на ул. „**“,
преминаващо през с. П., представлява *** – П. – П. – Л и е част от
републиканската пътна мрежа.
В производството по делото
е прието заключението на вещото лице по допуснатата от съда съдебно-техническа
експертиза, което е работило с представените по делото писмени документи,
осъществило е проверка на наличните устройствени планове и е направил оглед на
имота. Вещото лице е установило, че в действащия РП на с. П., одобрен със
Заповед № 167/1969 г., каналът за вода не е заснет, но последният не
представлява задължителен елемент на кадастралния план. Вещото лице е работило
с приложената по делото комбинирана скица на *** и имот с идентификатор № ***по
КК на с. П., като е установило, че върху последната допълнително е нанесен
отводнителен канал – спрямо границите на имотите – улица и ***. Експертизата е
дала заключение, че към момента действа кадастралната карта на с. П., одобрена
със Заповед № РД -18-86/10.12.2007 г., в която са заснети имот с идентификатор
№ ***, идентичен с *** – собственост на *** и имот с идентификатор № ***,
представляващ ул. „**“ – публична общинска собственост. Вещото лице е
установило, че двата имота са в рамките на населеното място и са част от
урбанизираната територия. Експертизата е установила, че част от имот с
идентификатор № ***, е оформен като тротоар по т. 1,2,3,4,6,7,1 от скицата към
експертизата, и е предоставен за обществено ползване, пред който е обособен
паркинг, обслужващ магазина – като джоб в уличната настилка. Вещото лице е
установило, че отводнителния канал представлява улична канавка за отвеждане на
повърхностни и дъждовни води от улиците и тротоарите и по местоположение
отговаря точно на приложената по делото комбинирана скица. Установено е, че
канавката минава по северния бордюр на ул. „**“, като последната е с голяма
дължина, следва бордюрната линия на пътната настилка и преминава през още
няколко други улици. В зоната пред „***“ канавката е разположена частично по
общата граница между улицата и ***, като е с широчина 25 см. и е с дълбочина
25-30 см. Вещото лице е посочило, че към момента на огледа почти цялата
повърхност на канала пред магазина е била покрита за преминаване на пешеходци.
В съдебното заседание по
приемане на заключението вещото лице е посочило, че при обособяване на паркинга
пред магазина, канавката е изместена и попада по регулационната линия на ***,
част от който е обособен като тротоар.
В производството по делото
са снети и показанията на свидетелката Р.Т.П.– ***на с. П. от 2019 г., която
свидетелства, че главният път на с. П. – ул. „**“ е част от републиканската
пътна мрежа и се обслужва от Областно пътно управление – гр. Пловдив към Агенция
„Пътна инфраструктура“, която обслужва пътното платно и в границите на
населеното място – във връзка с настилка, знак или маркировка, за което кмета
на населеното място подава писмено искане до Областното пътно управление.
Свидетелства, че процесния канал представлява напоителен канал, обслужващ
домакинствата с вода за напояване от река П., който канал не е част
канализационната система и минава през гр. К., с. Б., преминава през с. П. и
продължава към с. М.. Свидетелства, че през 2007 г., когато е построен магазин
„***“, се е изменила траекторията на напоителната вада. Сочи, че напоителната
вада е част от пътното платно, а не от тротоара. Свидетелства, че по цялата
част ул. „**“ е осветена, като уличното осветление се включва веднага, когато
се стъмни.
Съдът цени заключението на
вещото лице като компетентно и безпристрастно дадено и възприема фактическите
(доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало. В този смисъл от
заключението на вещото лице се установява, че мястото на настъпване на
процесния инцидент – в изградена вада между тротоара и паркинга пред магазин „***“
на ул. „С“ в с. П., попада на регулационната граница на имот с идентификатор № ***,
идентичен с *** – собственост на ***. Вещото лице е установило, че процесната
канавка представлява отводнителен канал, който не е част от канализационната
система, разположен е на бордюрната линия на пътната настилка и е разположена
на граница с имот с имот с идентификатор № ***– частна собственост и имот с
идентификатор № ***, представляващ ул. „**“ – публична общинска собственост.
Вещото лице е посочило, че част от пътното платно е обособено като паркинг,
поради което тротоара е изместен и попада в имот с идентификатор № ***, който е
частна собственост.
В този смисъл и доколкото съдът възприема
изводите на вещото лице, дало експертна оценка на представените по делото
писмени доказателства и осъществило оглед на мястото на инцидента, съдът не
цени показанията на свидетелката Р.П.– в частта им, в която свидетелства, че
процесната вада представлява напоителен канал, както и в частта им, в която
свидетелства, че каналът е част от платното за движение, доколкото вещото лице
е установило, че каналът е с отводнително предназначение и преминава по бордюрната
линия на платното за движение.
Съдът намира, че макар в
производството по делото да се установява, че тротоарът пред ул. ***да попада
изцяло в имот – частна собственост, а именно имот с идентификатор № ***,
идентичен с ***, следва да се приеме, че отговорността за поддържане на
тротоарното пространство пред магазина не е възникнала за собственика на имота.
Това е така, доколкото в производството по делото е безспорно установено, че
част от имот с идентификатор № ***, идентичен с ***, е обособен за изграждане
на тротоар, предназначен за обслужване на гражданите на населеното място – с
предназначение за обществено ползване, и макар по делото да не са представени
доказателства за проведена надлежна процедура за изземване на част от имота и
придобиване на качеството му на публична общинска собственост, последният
представлява такъв по своето предназначение.
Следва да се посочи, че в случая вещото лице е
установило, че процесният отводнителен канал е разположен и съвпада с границата
между частния имот, в който е изградено тротоарно пространство и наличното
уширение на улицата, представляващо обособен паркинг. Т.е. следва да се приеме,
че каналът е част от пътното платно и е изграден за обслужване на гражданите в
населеното място, като не е свързан с имота – частна собственост, за да се
вмени отговорността за неговата поддръжка и обезопасяване на едноличния
търговец – титуляр на частната собственост.
В производството по делото
е безспорно установено, че пътят, преминаващ през урбанизираната територия на
с. П. и представляващ ул. „**“ е част от републиканската пътна мрежа и
представлява *** – П – П. – Л.
Пътното платното е част от
републиканската пътна инфраструктура, за която поддръжка отговаря Агенция
„Пътна инфраструктура“ на основание чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата.
Съгласно разпоредбата на
чл. 30, ал. 3 от Закона за пътищата Агенция „Пътна инфраструктура“ и общините
осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането,
поддържането и ремонта на републиканските пътища в границите на урбанизираните
територии при условията и по реда, определени с Правилника за прилагането на
закона. В ал. 4 на посочената разпоредба е установено, че изграждането,
ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните
алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване
по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират
от съответната община.
Съгласно разпоредбата на
чл. 48, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за пътищата организирането на
дейностите по поддържане на пътищата са задължение на съответните общини за общинските
пътища, както и за тротоарите, подземните съоръжения, велосипедните
алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното
озеленяване извън платното (платната) за движение на републиканските пътища
в границите на селата и селищните образувания.
Следователно и при
съобразяване на установените в Закона за пътищата и Правилника за прилагане на
Закона за пътищата норми, съдът намира, че отговорността за поддръжката на
съответното съоръжение, представляващо отводнителен канал, който не е част от
канализационната мрежа, е възложена на Община Родопи, доколкото отводнителния
канал е изграден по бордюрната линия – на границата между тротоара и обособения
паркинг.
Предвид така изложените
съображения съдът намира, че ответната община е материалноправно легитимирана
да отговаря по предявения иск, поради което следва да се пристъпи към
разглеждане на останалите предпоставки обуславящи ангажирането на нейната
обезпечително-гаранционната отговорност.
По делото е изслушано
заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, дала отговор на
поставените задачи, след запознаване с приложените по делото медицински
документи. Вещото лице е установило, че на ищцата са били причинени следните
травматични увреждания: счупване на двете кости на лявата подбедрица в областта
на глезената става – триглезенно счупване с изкълчване в долната част на
подбедрицата. Вещото лице е дало заключение, че описаното увреждане отговаря по
време и начин да е причинено както се съобщава в данните по делото. Посочено е,
че такова счупване причинява трайно затрудняване на движенията на крайника за
период от около 5-6 месеца, което отговаря на приложените по делото болнични
листове, амбулаторни листове и проведени консултации и рехабилитации.
В съдебното заседание, при
разпита на вещото лице, последното е уточнило, че се касае до сложно счупване
на три части от глезената става с ***, които представляват една средна телесна
повреда. Вещото лице е уточнило, че възстановителния период от 5-6 месеца
включва пълния оздравителен период с физиотерапия и рехабилитация. Експерта е
конкретизирал, че през първите три месеца пострадалата не е могла да стъпва на
пострадалия крак и се е движела с помощни средства.
От представените по делото
медицински документи – епикризи на пациент, издадени във връзка с проведеното
на ищцата лечение, се установява, че на 11.04.2020 г. е проведено оперативно
лечение – наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула, като
болничният престой е продължил от 10.04.2020 г. до 16.04.2020 г. На 08.01.2021
г. ищцата е претърпяла повторна операция за отстраняване от костта на
имплантирани уреди от тибия и фибула, с продължителност на болничното лечение
от 08.01.2021 г. до 11.01.2021 г. Това обстоятелство се установява от
представената в хода на процеса Епикриза – КОТ, като последната следва да бъде
взета предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК като нововъзникнало в хода на
производството обстоятелство.
В производството по делото
са изслушани показанията на свидетелката Й.Т.М., която свидетелства, че майка
й, при излизане от магазин „***“ в с. П., попаднала в канал, който се намира
между пътя и тротоара, като кракът й пропаднал и се усукал, а майка й паднала
по гръб. Сочи, че осъзнала, че нямала как да й помогне, като звъннала на 112, а
в този момент хора, излезли от магазина, за да окажат помощ. Чакали линейка
около 30 минути, като много хора се опитали да помогнат, като дали кашони – за
подложка, защото майка й лежала на асфалта. Извадили и щайги, за да могат да
маркират пространството около майка й и да няма достъп от автомобили, защото
било тъмно. Твърди, че медицинските лица, пристигнали от спешна помощ,
обездвижили крака й и я закарали в Хирургиите, където установили счупване и
необходимост от операция, за която майка й чакала три час без обезболяващо,
защото преди нея имало друга операция. За операцията заплатили 2 100 лв.,
които не се покривали от Здравната каса. Сочи, че ищцата била на болнично
лечение около 7 дни, след което била около 3 месеца на легло и не можела да се
обслужва сама, без чужда помощ. След тези три месеца имало необходимост от
рехабилитация, като трябвало някой да я кара до болницата. Свидетелства, че
майка й много тежко приела цялата ситуация, защото по принцип е енергична и
вършела всички домакински задължения сама, а тогава не успявала да се справи
без помощ. Сочи, че всичко било много болезнено за майка й – не само физически,
но и психически – затворила се в себе си, като се наложило консултация с
психиатър и прием на медикаменти, тъй като нямала надежда, че ще се възстанови.
Свидетелства, че майка й и до ден днешен изпитва болки, като поради травмата не
успяла да издържи на натоварването на старата й работа и си намерила нова –
по-ниско платена.
Съдът намира, че от
събраните в производството по делото доказателства – показанията на свидетелката
Й.Т.М., приложените по делото медицински документи и заключението на вещото
лице по допуснатата от съда съдебно-медицинска експертиза, безспорно се
установява, че на 10.04.2020 г. ищцата попада в необезопасен отводнителен канал
на бордюрната линия между тротоара и паркинга на ул. ***в с. П., вследствие на
което получава следните травматични увреждания: триглезенно счупване с
изкълчване в долната част на подбедрицата, довело до две оперативни интервенции.
От
събраните в производството по делото доказателства – медицински документи,
както и от заключението на вещото лице по изслушаната и приета без възражения
от страните съдебно-медицинска експертиза, изследвала приложената медицинска
документация, се установява, че вследствие на инцидента ищцата е получила
следните травматични увреждания: триглезенно счупване с изкълчване в долната
част на подбедрицата. Вещото лице е дало заключение, че описаното отговаря по
време и начин да е причинено както се съобщава в данните по делото. Посочено е,
че счупването води затруднение на движенията около 5 до 6 месеца и представлява
средна телесна повреда.
Съдът
напълно възприема доказателствените (фактическите) изводи на приетата като
компетентно изготвена и неоспорена съдебно-медицинска, която за целите на
изследването е анализирала представената по делото медицинска документация,
свидетелските показания, като е извършила и личен преглед на ищцата.
От събраните в
производството по делото доказателства се установява, че на ул. ***в с. П. –
непосредствено пред магазин „***“ е изграден отводнителен канал с широчина 25
см. и с дълбочина 25-30 см., който е разположен между тротоара и обособения
паркинг от пътното платно. Установява се, в който смисъл са събраните в
производството гласни доказателствени средства, че към момента на настъпване на
инцидента, отводнителният канал не е бил изцяло обезопасен – по цялата му
дължина, от страната на магазина.
Съдът намира, че
ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря по така предявеният иск.
Това е така, тъй като съгласно чл. 30, ал. 4 от ЗП във вр. с чл. 48, т. 2 от
Правилника за прилагане на Закона за пътищата организирането на дейностите по
поддържане на пътищата са задължение на съответните общини за тротоарите,
подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните
подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за
движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните
образувания.
По силата на силата на чл.
19, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 3 от ЗП общината следва да поддържа пътищата,
като осигурява необходимите изисквания за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година. В дефинитивната разпоредба на § 1, т. 14 от ДР
на ЗП е установено, че поддържането на пътищата представлява дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно
износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на
пътищата.
Следователно ответникът
следва да полага дължимата грижа по поддръжката на пътните съоръжения към
републиканските пътища в урбанизираните територии в състояние, което да
осигурява обичайното и безопасното им използване, поради което ако не е
постигнат този резултат, е налице бездействие, което е противоправно, и при
настъпване на вреди общината носи отговорност.
Съдът намира, че така
установените травматични увреждания се намират в причинна връзка с
противоправното деяние на ответника, изразяващо се в неполагане на дължимата
грижа за поддържане на отводнителния канал чрез неговото обезопасяване. Това
обстоятелство се установява от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза, която настоящия съдебен състав намира за компетентно и
безпристрастно изготвена. Вещото лице е установило, че описаните травматични
увреждания са причинени по начина, който се посочва от пострадалата в исковата
молба.
Възражението на ответника
за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата -
пешеходец, остана недоказано в производството по делото, тъй като ответникът,
чиято е доказателствената тежест на установяване на това правнорелевантно
обстоятелство, надлжено разпределена с доклада по делото, не установи в процеса
на доказване своите възражения.
Следователно, за ищеца се
е породило право на вземане на извъндоговорно основание срещу Община Родопи.
Тъй като причинените вреди са закономерна, необходима последица от
противоправното поведение на работници или служители при Община Родопи при
или при повод на извършваната от тях работа, настоящата съдебна инстанция
счита, че всички елементи на фактическия състав, пораждащ
гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника са осъществени в
обективната действителност.
Неимуществените
вреди представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага.
Последните не биха могли да бъдат възстановени, поради което и предвиденото в
закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от
съда. Съгласно Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
следва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При
определяне на това заместващо обезщетение съдът в настоящия съдебен състав
съобрази характера на причиненото телесно увреждане, което по своите
физико-морфологични характеристики представлява средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, като е причинило трайно затруднение на движението
на крайника, което затруднение се е изразило в имобилизация на крайника за
период от 3 месеца, и период от 5 до 6 месеца с изразено затруднение на
движенията. Съдът съобрази и обстоятелството, че за възстановяване на здравето
на пострадалата следвало да се проведат две оперативни интервенции в период от
една година след настъпване на инцидента.
От
показанията на свидетелката Й.Т.М. – дъщеря на ищцата, се установява, че след
инцидента ищцата е имала необходимост от грижи за период от 3 месеца, в който е
получавала постоянна помощ и грижа. Установява се, че през този период е изпитвала
болки, като преживяното се е отразило негативно и по отношение на психическото
състояние на ищцата. Настоящата съдебна инстанция цени показанията на тази
свидетелка като достоверни и житейски
логични, неповлияни от изхода на правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. Те са последователни, безпротиворечиви, кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства.
Следователно, при определяне размера на
заместващото обезщетение за неимуществени вреди, причинени от виновното бездействие
на служители при ответника, съдът съобрази степента на телесното увреждане,
периодът на възстановяване, физическата болка, необходимостта от няколко оперативни
намеси, свързани с причиняване на допълнителна болка, както и възрастта на
ищцата. Предвид изложеното, при преценка на така обсъдените писмени и гласни
доказателствени средства, съдът в настоящия съдебен състав намира, че
справедливият размер на заместващото обезщетение за вреди е за сумата от общо 18 000 лв., поради което частичната исковата
претенция след да бъде уважена в пълния й предявен размер.
Ищцата
претендира и заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
сторени разходи за лечение в размер на сумата от общо 2 660, 80 лв.
Представена е фактура № **********/11.04.2020
г., ведно с издаден фискален бон, за сумата от 2 100 лв. – заплатена стойност
на тибуларна плака и кортикални винтове в полза на УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД. Издадена
е фактура № **********/16.04.2020 г., ведно с фискален бон, за сумата от 34, 80
лв.- заплатена потребителска такса в полза на УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД.
По делото са приложени
фискални бонове, установяващи сторени разходи за лечение, в общ размер от 191,
60 лв.
Представена е фактура №
3915, ведно с фискален бон от 19.08.2020 г. за заплатена потребителска такса от
23, 20 лв. в полза на МБАЛ „Св. Пантелеймон – Пловдив“ ЕООД.
Издадени са фактура № **********/02.09.2020
г. и фактура № **********/15.09.2020 г., издадени от „Про“ ЕАД – клон Павел Баня, в
които е удоствоерено заплащане на сумата от общо 300 лв. за проведено
рехабилитационно лечение.
От
представените в производството по делото писмени доказателствени средства се
установява, че ищцата е сторила разходи за медицинско лечение в размер на
сумата от 2 649, 60 лв., които разходи се намират в пряка
причинно-следствена връзка с увреждането на здравето, причинено от
бездействието на служители на ответника, тъй като са сторени във връзка с
болничния престой, проведеното оперативно лечение, транспортиране на ищцата
след осъществяване на операцията, както и закупуване на медикаменти във връзка
с продължаващото домашно лечение. Предвид така изложеното тези разходи,
представляващи неблагоприятно засягане на имуществената сфера на пострадалата,
следва да бъдат присъдени, като искът за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди следва да бъде уважен до установения размер от 2 649, 60
лв. и да бъде отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 2 660,
80 лв.
Ищцата
претендира присъждане на сумата от 3 493, 88 лв. (след прието на основание чл. 214 ГПК с Определение от 19.10.2021 г.
изменение на иска чрез намаляване на неговия размер), представляваща имуществена вреда, изразяващи се
в разликата между получаваното от ищцата трудово възнаграждение и полученото
обезщетение за временна неработоспособност за периода от 10.04.2020 г. до
06.10.2020 г.
Обезщетяването
на претърпяна имуществена вреда се свързва с конкретно настъпили юридически
факти, обуславящи намаляване на материалния патримониум на пострадалия в
резултат от увреждането.
Съгласно
чл. 45 ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди в пряка причинна връзка с
вредоностния резултат- както имуществени, така и неимуществени. В тази връзка
съобразно изричното разрешение дадено с т. 2 на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС при определяне размера на
имуществените вреди на увредения работник или служител изразени в това, че той
поради увреждането не може да работи, докато се намира в състояние на временна
нетрудоспособност, следва да се изхожда от разликата между действително
получаваното възнаграждение към датата на увреждането и паричното обезщетение
за временна нетрудоспособност.
По делото е
представен трудов договор № ***г., от който се установява, че ищцата е полага
труд на длъжност „***“ при „Булминт Персонал“ ЕООД при установена основна
месечна заплата от 1 870 лв.
От представените в процеса
болнични листове се установява, че ищцата е ползвала отпуск за временна
неработоспособност за периода от 10.04.2020 г. до 06.10.2020 г.
От изслушаната в
производството по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че за периода от 10.04.2020 г. до 06.10.2020 г. ищцата е
получила обезщетение, изплатено заради временна неработоспобност в размер на
сумата от 4 894, 96 лв. Вещото лице е посочило, че нетното трудово
възнаграждение, в което е включено единствено допълнителното възнаграждение за
професионален опит, което е с постоянен характер, е в размер на сумата от общо
8 388, 84 лв., като разликата между полученото обезщетение и размера на
полагащото се трудово възнаграждение за периода от 10.04.2020 г. до 06.10.2020
г. е в размер на сумата от 3 493, 88 лв.
От така събраните в
производството по делото доказателства се установява, че вследствие на
увреждането ищцата е претърпяла имуществена щета, изразяваща се в намаляване на
нейното имуществото, поради невъзможността да полага труд по действащо трудово
правоотношение, респ. да получи трудов доход. Тази имуществена щета се изразява
в разликата между полученото обезщетение за безработица и размерът на трудовото
възнаграждение, която е в размер на сумата от 3 493, 88 лв. за периода от
10.04.2020 г. до 06.10.2020 г. В този смисъл следва да се посочи, че съдът
неправилно с доклада по делото е определил исковата претенция в тази й част
като заплащане на обезщетение за пропуснати ползи, доколкото предвид
гореизложените съображения последната представлява претенция за обезщетяване на
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в намаляване на имуществото на
ищцата – неполучаване на трудово възнаграждение. Въпреки това с доклада по
делото доказателствената тежест е надлежно разпределена, в който смисъл е
определена правната квалификация на предявените искове.
Съдът намира, че е налице
пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между вредата и
противоправното бездействие на ответната община, доколкото именно настъпването
на увреждането е станало непосредствена причина за временната
неработоспособност на ищцата, която е била възпрепятствана да полага труд по
трудовото й правоотношение и да получава трудов доход за периода на
неработоспособността.
По така изложените
съображения предявеният иск следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
Тъй
като при причиняване на вредоносен резултат от непозволено увреждане, делинквентът
изпада в забава от момента на извършване на противоправното деяние, без да е
нужна покана – чл. 84, ал. 3 ЗЗД, акцесорният иск за заплащане на обезщетение в
размер на законната мораторна лихва върху главницата следва да бъде уважен за
периода от момента на увреждането – 10.04.2020 г., до окончателното изплащане
на главното парично притезание.
При този изход на спора и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъдат присъдени
сторените в производството по делото разноски. Ищецът е сторил разноски, както
следва: сумата 662, 43 лв. за
заплатена държавна такса, сумата от 2 000 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение и сумата от 240 лв. – депозити за вещи лица. По отношение на
размера на адвокатското възнаграждение е направено възражение за прекомерност
от страна на процесуалния представител на ответника, което съдът намира за частично
основателно. Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен на
основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възлиза в размер на сумата от 1 014,
64 лв. При съобразяване на фактическата и правна сложност на правния спор,
предмет на производството по делото и предвид осъществените от процесуалния
представител на ищцата процесуални действия, съдът намира, че адвокатското
възнаграждение следва да бъде редуцирано до размер на сумата от 1 700 лв.
Следователно на ищцата следва да бъдат заплатени разноски в размер от 2 600,
63 лв. – по съразмерност от общо сторените в размер от 2 602, 43 лв.
С оглед изхода на
правния спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се
присъдят разноски. Ответникът е сторил разноски за вещо лице в размер на сумата
от 270 лв., като претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът, при
съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото, определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във
вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ в
размер от 100 лв., с оглед искането на ответника за присъждането му в минимален
размер. Следователно общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото
производство е 370 лв., от които с оглед уважената част от предявените искове
следва да бъде присъдена сумата от 0, 26 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД Община Родопи, ЕИК *********,
с адрес гр. Пловдив, ул. “Софроний Врачански” № 1А, да заплати на Б.Л.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 10 000 лв. –
частично от сумата от общо 30 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, вследствие на травматично увреждане, получено на 10.04.2020 г. при
попадане на ищцата в необезопасен отводнителен канал, находящ се на ул. ***в с.
П., пред магазин „***“, сумата от 2 649, 60 лв. – имуществени вреди, представляващи сторени
разходи за лечение и сумата от 3 493, 88 лв. (след
прието на основание чл. 214 ГПК с Определение от 19.10.2021 г. изменение на
иска чрез намаляване на неговия размер), представляваща имуществени вреди, изразяващи се в
разликата между получаваното от ищцата трудово възнаграждение и полученото
обезщетение за временна неработоспособност за периода от 10.04.2020 г. до
06.10.2020 г., ведно със законна лихва върху всяка една от главниците от
датата на настъпване на инцидента – 10.04.2020 г., до окончателното изплащане
на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск с чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД за разликата над уважения размер
от 2 649, 60 лв. до
пълния му предявен размер от 2 660, 80 лв., представляваща имуществени
вреди, изразяващи се в
сторени разходи за лечение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Родопи, ЕИК *********, да заплати на Б.Л.М., ЕГН **********, сумата от 2 600,
63 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 14818/2020 г. на
Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Б.Л.М., ЕГН **********,***, ЕИК *********, сумата
от 0, 26 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 14818/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК