Разпореждане по дело №202/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба, депозирана от ответника в първоинстанционното производство – „А.” О., гр. Кърджали, против решение № 13/19.03.2014 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр. д. № 1331/2013 г. по описа на съда, в частта, с която е уважен предявеният иск, катое признато за установено по отношение на „А.” О., гр. Кърджали, че дължи на „П.на п. - Кърджали” ЕАД, гр. Кърджали, сума в размер на 2 767,75 лв., представляваща главница, произтичаща от неплатени текущи разходи за консумирана електрическа енергия, вода, канал и др., за периода 25.05.2010 –25.06.2013 г., дължима съгласно раздел V, чл. 7, т. 11 от договор с дата 30.03.2009 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 494/05.07.2013 г. по ч. гр. д. № 1122/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /28.06.2013 г./, както и в частта, с която „А.” О., гр. Кърджали, е осъдено да заплати на „П.на п. - Кърджали” ЕАД, гр. Кърджали, деловодни разноски в размер на 400,85 лв.

Решението се обжалва като необосновано и постановено при нарушение на материалния закон, за което въззивникът излага подробни съображения. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното първоинстанционно решение в обжалваната му част, вместо което да постанови ново, с което да отхвърли изцяло исковата претенция. Претендира разноски. В съдебно заседание не се представлява, в депозирана чрез процесуалния му представител писмена молба заявява, че поддържа жалбата.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът по жалбата – „П.на п. - Кърджали” ЕАД, гр. Кърджали, е подал отговор, в който излага съображения относно правилността на обжалваното решение. Претендира разноски. В съдебно заседание, чрез упълномощения си процесуален представител, оспорва въззивната жалба.

Кърджалийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Въззивната жалба, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване, се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. С оглед изложеното Кърджалийският окръжен съд приема, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно, но частично недопустимо в обжалваната му част. Съображенията за това са следните:

Кърджалийският районен съд е сезиран с иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца - „П.на п. - Кърджали” ЕАД, гр. Кърджали, съществува вземане против ответника - „А.” О., гр. Кърджали, в размер на сумата от 3 204,37 лв., представляваща неплатени текущи разходи за консумирана електрическа енергия, вода и канал за периода 25.05.2010 - 25.06.2013 г., дължими съгласно раздел V, чл. 7, т. 11 от сключен между страните договор от 30.03.2009 г. за възлагане на нощна охрана на обект срещу предоставяне на помещение за ползване, за което са издадени фактури с №№ */25.05.2010 г., */23.09.2010 г., */26.10.2010 г., */27.12.2010 г., */23.01.2011 г., */16.02.2011 г., */17.03.2011 г., */19.04.2011 г., */13.05.2011 г., */15.06.2011 г., */13.07.2011 г., */12.08.2011 г., */15.09.2011 г., */14.10.2011 г., */15.11.2011 г., */14.12.2011 г., */14.12.2011 г., */13.01.2012 г., */15.02.2012 г., */15.02.2012 г., */14.03.2012 г., */14.03.2012 г., */23.06.2012 г., */11.07.2012 г., */20.08.2012 г., */28.09.2012 г., */25.10.2012 г., */13.11.2012 г., */13.12.2012 г., */17.01.2013 г., */13.02.2013 г., */15.03.2013 г., */11.04.2013 г. и */17.05.2013 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.06.2013 г., до окончателното й погасяване.

По делото се установява, че в полза на въззиваемия /ищец по иска/, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 404/05.07.2013 г. по ч. гр. д. № 1122/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд, с която е разпоредено плащането на паричното задължение, предмет на предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск. Срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът е възразил писмено по смисъла на чл. 414 от ГПК в рамките на законоустановения за това двуседмичен срок, считано от връчването на заповедта. Заявителят – „П.на п. - Кърджали” ЕАД, гр. Кърджали, е бил уведомен за депозираното писмено възражение, като в установения за това едномесечен срок е предявил и иска по чл. 422 от ГПК за установяване на претендираното от него вземане, предмет на настоящото въззивно производство.

Представен е договор от 30.03.2009 г., по силата на който „А.” О., като изпълнител, е поело задължението безвъзмездно да извършва нощна охрана на обект „П.на п. - Кърджали”, като за осъществяване предмета на договора възложителят - „П.на п. - Кърджали” ЕАД, безвъзмездно му е предоставил за ползване една стая в административната сграда на дружеството и една стая за началник в блока при „Информационен център”. Съгласно уговореното в раздел V, чл. 7, т. 11 от договора „А.” О. се е задължило да заплаща за своя сметка текущите разходи за консумираната електроенергия, вода и канал, телефон и др. подобни.

От заключението на вещото лице по приетата съдебно – графическа експертиза, която съдът кредитира като компетентно, точно и изчерпателно изготвена, се установява, че подписът, положен срещу „Изпълнител „А.” О. – Управител” в договор от 30.03.2009 г., сключен между „П.на п. – Кърджали” ЕАД и „А.” О., е изпълнен от П.Г.Н..

Видно от представен нотариално заверен препис на договор от 05.02.2010 г., сключен между страните, „А.” О., като наемател, е поело задължението да извършва денонощна охрана на имоти, собственост на наемодателя - „П.на п. - Кърджали” ЕАД, ул. „М. № 7, като вместо парично възнаграждение в замяна на извършената услуга /охрана/ наемодателят е поел задължението да предостави под наем следните свои недвижими имоти: стая в административната сграда на дружеството, находяща се на ул. „М. № 7, стая в блока при „Информационен център” на „ПКК” ЕАД, гр. Кърджали, находяща се на ул. „Македония”, паркинг пред „Зала за манипулация и пакетиране”, собственост на „ПКК” ЕАД, гр. Кърджали, както и стая, находяща се до „Зала за манипулация и пакетиране”, собственост на „ПКК” ЕАД, гр. Кърджали. Съгласно уговореното в раздел II, чл. 3, ал. 2 от договора наемодателят е поел задължението да заплаща всички консумативни разходи /ел. енергия, вода/ на отдадените под наем недвижими имоти.

От представените по делото 34 броя фактури с №№ */25.05.2010 г., */23.09.2010 г., */26.10.2010 г., */27.12.2010 г., */23.01.2011 г., */16.02.2011 г., */17.03.2011 г., */19.04.2011 г., */13.05.2011 г., */15.06.2011 г., */13.07.2011 г., */12.08.2011 г., */15.09.2011 г., */14.10.2011 г., */15.11.2011 г., */14.12.2011 г., */14.12.2011 г., */13.01.2012 г., */15.02.2012 г., */15.02.2012 г., */14.03.2012 г., */14.03.2012 г., */23.06.2012 г., */11.07.2012 г., */20.08.2012 г., */28.09.2012 г., */25.10.2012 г., */13.11.2012 г., */13.12.2012 г., */17.01.2013 г., */13.02.2013 г., */15.03.2013 г., */11.04.2013 г. и */17.05.2013 г., издадени от „П.на п. - Кърджали” ЕАД, като доставчик, за плащане на стоки/услуги с получател „А.” О., се установява, че същите са издадени в периода 15.05.2010 – 17.05.2013 г. и касаят задължения за електроенергия и вода.

Видно от представената справка – извлечение на записванията, извлечени от счетоводните регистри на „П.на п. - Кърджали” ЕАД, по договор от 30.03.2009 г. непогасените задължения на „А.” О. за консумирани електроенергия и вода възлизат на 2 767,75 лв.

В покана за доброволно плащане на парично задължение с изх. № 35/29.01.2013 г. е отразено волеизявление на ищцовото дружество за дължимост на сума в размер на 12 151,69 лв., произтичаща от неплатени наемни вноски за обект „паркинг пред зала за манипулация и пакетиране” съгласно договор за отдаване под наем от 29.01.2010 г., както и консумирана електроенергия и вода.

Видно от представените фактури с №№ */26.04.2010 г., */15.05.2012 г., */24.06.2010 г., */22.07.2010 г., */25.08.2010 г., */22.11.2010 г. и */12.04.2012 г., както и месечни извлечения от разплащателна сметка на ищцовото дружество в „Алианц Банк Б. от 03.05.2010 г., 01.09.2010 г., 01.11.2010 г., 03.01.2011 г. и 02.07.2012 г., се установява, че издадените фактури касаят задължения на ответното дружество за електроенергия и вода, по които същото е извършило плащания /плащането по */12.04.2012 г. не се установява от въпросните месечни извлечения, но фактът, че такова е извършено, е установен при проверката в счетоводствата на страните от вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза и е част от приетото експертно заключение/.

Видно от заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно, точно и изчерпателно изготвена, процесните фактури, с изключение на фактура № */13.12.2012 г., са осчетоводени в счетоводството на ответното дружество по кредита на сметка 401 „Дос‗авчици” на партида „П.на п.” срещу дебитиране на сметка 602 „Разходи за външни услуги” с размера на данъчната основа на консумативите и сметка 453/2 с размера на начисления ДДС по фактурите. Ответникът е ползвал данъчен кредит по процесните фактури, с изключение на фактура № */13.12.2012 г. Съгласно заключението са налице извършени плащания на ответника по следните фактури /които не са част от заявената искова претенция/: фактура № */12.04.2012 г., фактура № */22.07.2010 г., фактура № */24.06.2010 г., фактура № */22.11.2010 г., фактура № */25.08.2010 г., фактура № */15.05.2012 г. и фактура № */26.04.2010 г. Общият размер на задължението по фактурите, включени в исковата молба, възлиза на сумата от 2 735,25 лв.

Останалите събрани по делото доказателства съдът не обсъжда, тъй като същите са неотносими към настоящия спор доколкото касаят договор с различен предмет.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав намира, че предявеният иск се явява частично основателен. Между страните в процесния период е налице валидно облигационно отношение по сключен договор от 30.03.2009 г. за предоставяне на нощна охрана срещу ползване на помещения в сграда. По визирания договор ответното дружество е извършило плащане на задълженията си, уговорени раздел V, чл. 7, т. 11 от същия, а именно да заплаща за своя сметка текущите разходи за консумираната електроенергия, вода и канал, телефон и др. подобни, като са извършени плащания по фактури с №№ */12.04.2012 г., */22.07.2010 г., */24.06.2010 г., */22.11.2010 г., */25.08.2010 г., */15.05.2012 г. и */26.04.2010 г., което се установява както с оглед представените по делото писмени доказателства за извършените плащания, така и с оглед заключението по приетата съдебно - счетоводна експертиза. С оглед обстоятелството, че ответното дружество е извършило плащания, съгласно уговорките на договора от 30.03.2009 г. и след датата 05.02.2010 г., когато същото твърди да е бил сключен договор, дерогиращ клаузата в предходния, че плащането на консумативните разходи следва да бъде в тежест на ответника, настоящият състав намира, че по този начин ответникът „А.” О. недвусмислено е признал наличие на валидно правоотношение именно по процесния договор от 30.03.2009 г. И след като същият е извършил плащане по издадените от ищеца фактури за вземания, касаещи консумативни разходи за електроенергия и водоснабдяване, то същият конклудентно е признал основанието на предявената претенция. Що се отнася до нейния размер, то съдът намира, че с оглед заключението по съдебно – счетоводната експертиза, изготвено след извършена от вещото лице справка в счетоводствата и на двете страни по делото, се установява, че ответникът дължи на ищеца плащане на сума в размер на 2 735,25 лв., произтичаща от неплатени текущи разходи за консумирана електрическа енергия и вода, съгласно процесните 34 броя фактури, доколкото последните са осчетоводени в счетоводствата и на двете страни /с изключение на фактура № */13.12.2012 г., която не е осчетоводена в счетоводството на ответника, но независимо от това съдът приема, че е налице дължимост на обективираната в тази фактура сума, доколкото се установява безспорно, че към датата на издаването й страните са се намирали в договорни отношения, в изпълнение на които ответникът е имал задължение за плащане на претендираните консумативни разходи, а освен това, въпросната фактура е била осчетоводена в счетоводството на ищеца, а липсата на осчетоводяване от ответника сама по себе си не обуславя недължимост на търсената сума/. На следващо място, относно дължимостта на претендираните вземания, следва да се посочи, че не се установява да е налице плащане от страна на ответното дружество по която и да е от процесните фактури.

Що се отнася обаче до вземането по фактура с № */14.06.2013 г. в размер на 32,50 лв., настоящият състав намира, че първоинстанционният съд, произнасяйки се и по отношение на тази фактура, е постановил решение в нарушение на диспозитивното начало на гражданския процес /чл. 6 от ГПК/, доколкото ищецът не е включил вземането по тази фактура в основанието на предявената от него претенция. По изложените съображения в тази му част - за разликата над сумата от 2 735,25 лв. до пълния уважен размер на иска от 2 767,75 лв. и за фактура с № */14.06.2013 г., първоинстанционното решение се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото – да бъде прекратено в тази му част. В останалата му обжалвана част решението следва да бъде потвърдено като прÓвилно и законосъобразно. В необжалваната му част същото е влязло в сила.

При този изход на делото на въззиваемия се дължат своевременно поисканите разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 лв., направата на които бе безспорно установена по делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 13/19.03.2014 г., постановено по гр. д. № 1331/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта, с която е признато за установено по отношение на „А.” О., ЕИК *, че дължи на „П.на п. - Кърджали” ЕАД, ЕИК *0, сума, представляваща главница, произтичаща от неплатени текущи разходи за консумирана електрическа енергия, вода и канал и др. за периода 25.05.2010 – 25.06.2013 г., за разликата от 2 735,25 лв. до уважения размер от 2 767,75 лв., като недопустимо.

ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 13/19.03.2014 г., постановено по гр. д. № 1331/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА „А.” О., ЕИК *, да заплати на „П.на п. - Кърджали” ЕАД, ЕИК *0, сумата от 450,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.