№ 13612
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20221110136557 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК
вр. с чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.150 и сл.ЗЕ и чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба от ищец
„ТОПЛОФИКАЦИЯ“ СОФИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Красно село, ул. „Ястребец“ № 23Б, чрез юрк. ***, срещу ответник Р. П.
Р., ЕГН **********, с адрес гр.София, (адрес), със съдебен адрес гр. София, (адрес),
представляван от адв. В. Б. И.-ПАК, с която е предявен иск да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца следните СУМИ - обща сума от 2040,74 лева,
от които сумата от 1709,92 лева, представляваща дължима главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия/ТЕ/ за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес гр.София, (адрес), аб. № *** /инсталация № ***,
ведно със законна лихва за период от 28.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от
262,88 лева, представляваща мораторна лихва върху главница ТЕ за периода от 16.07.2019 г.
до 18.03.2022 г., сумата от 56,76 лева, представляваща дължима главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение /ДР/ за периода от 01.02.2019 г. до 28.02.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 28.03.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата от
11,18 лева, представляваща мораторна лихва върху главница ДР за периода от 31.03.2019 г.
до 18.03.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 ГПК по ЧГД № 16320/2022г. по описа на СРС, 163-и състав.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът, твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153 от Закона за енергетиката/ЗЕ/ за периода описан в ЗИ №
10101/12.04.2022г. и в ИМ, за топлоснабдения имот, находящ се на адрес - гр.София, (адрес),
аб. № ***/ инсталация № ***. Посочва, че съгласно действащите през този период общи
условия /влезли в сила през 2016г./ срокът за заплащане от потребителите на топлинна
енергия на месечните дължими суми е 45 дни от публикуване на интернет страницата на
ищеца, за периода, за който се отнасят. Твърди, че ответникът не е изпълнил насрещното си
задължение, като не е заплатил стойността на доставената топлинна енергия за посочения
1
период и цената на услугата дялово разпределение. Посочва се, че след изпадането в забава е
начислявана лихва за забава, но след публикуване на общите фактури за отоплителен сезон,
като се изпада в забава след 45 дни от публикуването на общата фактура.
Моли съдът да уважи претенцията, с присъждане на сторените по делото разноски за
двете производства-заповедно по ЧГД № 16320/2022г. на СРС и настоящото исково по ГД
№ 36557/2022г. на СРС.
ОТВЕТНИКЪТ, в рамките на законоустановения срок по чл.131 ГПК, е подал отговор
на исковата молба с вх.№ 179415/29.8.2022г., с която оспорва исковете като неоснователни и
недоказани по размер. Твърди се, че ответникът няма качеството потребител на топлинна
енергия за битови нужди за процесния имот, както и че същият не е в договорни отношения
с ищцовото дружество. Поддържа се, че претендираните вземания, касаещи периода от
01.05.2018г. до 28.03.2019г., били погасени по давност, с оглед което правото на кредитора
на принудително изпълнение било погасено също. С оглед изложеното оспорва
дължимостта и на лихвата за забава, начислена за периода от 15.09.2018г. до 18.03.2022г. в
размер на 262,88 лева. Посочва се, че след като главницата за ТЕ била частично погасена по
давност, претенцията за лихва се явявала недоказана размер. Отделно, недължимостта на
вземането за главница в цялост изключвала акцесорното задължение за заплащане на лихва.
По отношение на претенциите за акцесорното задължение за лихви върху главницата за
дялово разпределение/ДР/, твърди, че ищцовото дружество не представя никакви
доказателства ответникът да е изпаднал в забава, с оглед което оспорва същите суми да са
дължими.
Поради изложеното се иска отхвърляне на исковите претенции изцяло и да се присъдят
разноски на ответника за заповедно и исково производство, като възразява срещу
допускането на исканите от ищеца експертиза.
По делото е постъпила молба с вх.№ 237258/03.11.2022 г. от ищеца, с която последният
моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие, поддържа исковата молба и
направените с нея доказателствени искания. Моли съдът да уважи предявените искове и да
присъди в полза на ищеца сторените разноски в производството.В открито съдебно
заседание, ищецът, редовно призован на 27.09.2022 г., не се явява и не изпраща процесуален
представител по пълномощие.
С молба-становище № 232739/31.10.2022 г. ответникът поддържа подадения отговор и
направените с него възражения, като моли съдът да се произнесе с решение, с което да
отхвърли исковете предявени срещу него. В открито съдебно заседание, ответникът, редовно
призован на 26.09.2022 г., не се явява и не изпраща процесуален представител по
пълномощие.
От страна на третото лице-помагач „БРУНАТА“ ООД е постъпила молба №
237864/04.11.2022 г., с която прилага индивидуални справки за използваната ТЕ за
процесния период за абонатен № ***- 3 броя, и формуляри за отчет на уредите за ДР на ТЕ-
3 броя, които са били приети като писмени доказателства по делото с Протоколно
определение от 04.11.2022 г.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с
доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.415 ГПК от заявителя срещу
длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове, в тежест
на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата
на които е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в твърдения
2
обем през процесния период, стойността на същата, началния период на нейната
изискуемост и размера на претендираните мораторни лихви. Ответникът, от своя страна, е
длъжен в случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното
във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на
потребената топлинна енергия за процесния период.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главното
вземане и момента, от който е станало изискуемо. В тежест на ответника да докаже
погасяване на дълга на падежа.
По делото са приети и приложени като доказателства следните копия на писмени
документи-Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 с вх.№
603193/28.3.2022г. от ищеца и доказателство за платена държавна такса, за което е
образувано ЧГД№16320/2022г. по опис на СРС/л.9-14/; Справка по Наредба №
14/18.11.2009г. за починалата ***/л.15/; Нотариален акт №***, дело №1***/***г.. на
софийски нотариус/л.16-18/; Писмо от Столична община-район Младост №
КС***/2012г./13.8.2012г. за идентичност на имот/л.19/; Договор № ***/26.7.2011г. сключен
между ЕС и „Бруната“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия/л.20-21/; Протокол №*** от 27.4.2011г. от Общо събрание на собствениците на
етажната собственост/СЕС/ за избор на фирма за дялово разпределение и списък на
етажните собственици/л.22-26/; Извлечение за дължими суми от сметки за процесния период
за аб.№ ***/л.27/; Съобщения към фактури от 31.7.2019г. и общи фактури за сезон
1.5.2019г.-30.4.2020г. и за сезон 1.5.2020г.-30.4.2021г. /л.28-33/; пълномощно за юр.консулт
на ищеца подал ИМ/л.34/; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от Топлофикация София ЕАД на потребители в гр.София публикувани във в-к Монитор на
11.7.2016г./л.35-36/; индивидуални справки за използваната ТЕ за процесния период за
абонатен № ***- 3 броя, /л.68-69/ и формуляри за отчет на уредите за ДР на ТЕ- 3 броя /л.70-
71/.
По делото е прието като доказателство предхождащото заповедно производство по
ЧГД № 16320/2022г. по описа на СРС, 163-и състав.
По делото е обявено за БЕЗСПОРНО между страните изложеното в ИМ по отношение
на доставената в спорния имот количество ТЕ и предоставена услуга за ДР за спорния
период, доколкото ответникът твърди, че не е абонат, т.е. доставянето на топлинна енергия
и предоставянето на услугата за дялово разпределение за процесния период не са оспорени
от ответник. Поради изложеното съдът е отказал да допусне исканата от ищеца съдебно-
техническа експертиза като ненеобходима.
Изложените в последствие допълнителни възражения в становище №
232739/31.10.2022 г. от ответника/л.66/, които не са били направени с отговора на
ИМ/ОИМ/, няма да бъдат разгледани от съда поради настъпила спрямо тях преклузия.
Следователно с оглед липсата на изложени възражения от ответника и с оглед
приложените писмени доказателства съдът приема, че сградата, в която се намира процесния
имот, е с непрекъснато топлоснабдяване през спорния период, дяловото разпределение,
извършено от третото лице-помагач/конституиран по делото/ е в съответствие с методиката,
нормативната уредба и проверените документи, като извършените измервания в АС
/абонатна станция/, начисленията, дялово разпределение и остойностяване на потребената
ТЕ за абоната са в съответствие с изискванията на нормативните документи и цени на ТЕ,
действащи през процесния период, както и при съобразяване с изравнителните сметки за
връщане.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза
/ССЕ-л.74-79/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се
установява, че не са постъпили суми за покриване на начислените суми за процесния
период. Общият размер на неплатените от ответника суми за процесния период за доставена
3
ТЕ възлизат на 1688,92 лв., а за дялово разпределение- 56,76 лв. За периода от 01.05.2018 г.
до 31.01.2019 г. дължимите суми за главница за ТЕ са в размер на 390,81 лв. и обезщетение
са забава в размер на 96,29 лв., а за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г. дължимите
суми за главница за ТЕ и мораторна лихва са съответно в размер на сумата от 1298,11 лв. и
сумата от 162,40 лв., а за главница за ДР и мораторна лихва- сумата от 56,76 лв. и сумата от
11,18 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и сградата етажна
собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа, който
факт се доказва от събраните по делото доказателства-Договор № ***/26.7.2011г., сключен
между ЕС и „Бруната“ ООД, за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия и Протокол №*** от 27.4.2011г. от Общо събрание на собствениците на етажната
собственост /СЕС/ за избор на фирма за дялово разпределение и списък на етажните
собственици. Доказано е също така и не се оспорва, че наследодателката на ответника-***,
починала на 11.06.2014г., е придобила правото на собственост върху процесния имот,
находящ се на адрес-гр.София, (адрес), по реда на чл.55 „г“ ЗПИНМ, чиято собственост е
обективирана в Нотариален акт №***, дело №1***/***г.. на софийски нотариус/л.16-17 от
делото/, а видно от приложена справка за роднините на починалата ответникът се явява
неин единствен наследник по закон, като неин син/л.15/. С оглед изложеното, а поради
липса на оспорване от ответника, че е приел наследството на Тинка Стойчева, в който е
включен и процесният имот, следва да се приеме за доказано, че ответникът е собственик на
имота, като не е изпълнил свое задължение да смени партидата след смъртта на майка си в
рамките на 30 дневен срок съгласно ОУ на ищеца.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Доколкото не
беше установено да е учредено право на ползване върху процесния имот в полза на трето
лице или правото на собственост върху топлоснабдения имот да е прехвърлено на трето
лице, съдът счита за доказано, че ответникът се явява клиент на ТЕ за битови нужди за
процесния период.
Съгласно даденото в чл.150, ал.1 ЗЕ разрешение, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия за продажба на топлинна енергия, които се одобряват от ДКЕВР. Няма спор
между страните, че Общите условия са влезли в сила по отношение на ответника,
следователно са породени облигационни отношения между топлопреносното предприятие, в
качеството му на доставчик на топлинна енергия и съответния абонат, имащ качеството
„потребител” на топлинна енергия като собственик или ползвател на съответния
топлоснабден имот.
От своевременно представените от ФДР писмени доказателства и приети по делото се
установява, че услугата дялово разпределение е била осъществявана, като заплащането й се
дължи в полза на ищеца, доколкото той събира сумата с начислените на абонатите сметки.
Освен това на съда е служебно известно /във връзка с множеството разглеждани подобни
дела в СРС/, че „фирмата за дялово разпределение/ФДР/“ изчислява сградна инсталация. С
оглед изложеното следва да се уважат предявените искове за главницата за дялово
разпределение.
На следващо място, кредитирайки като обективно и компетентно изготвено
заключението на вещото лице по приетата в хода на производството съдебно-счетоводна
експертиза, съдебният състав приема, че ищецът е установил по пътя на пълното и главно
доказване реалното доставяне на топлинна енергия в твърдения обем през процесния
4
период.
Същевременно, доколкото ответникът, в чиято тежест е било, не е провел доказване за
плащане на дължимите суми, то исковете се явяват доказани от ищеца по основание.
По отношение на размерите на исковете, които подлежат на уважаване следва да се
разгледа възражението за погасени суми по давност. Съдът приема, че е приложим
тригодишният давностен срок, съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението по чл. 155,
ал. 1 от ЗЕ представлява задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи
се през определен период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия
падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г. Съгласно
нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако е уговорено, че то
става изискуемо след покана давността започва да тече от деня, в който вземането е
възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната давност по начин, че
началният момент, от който погасителната давност се прилага да се свързва с обективно
осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението. Поканата по
смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на длъжника за
забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече погасителната
давност. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са
възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми за топлинна енергия са
били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна енергия относно
процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за
тяхното плащане. Теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяването на заявлението от ищеца по чл. 410 ГПК пред съда. Заявлението по ЧГД
№16320/2022г. по описа на СРС, 163-и състав, е подадено на 28.03.2022 г., следователно
сумите за ТЕ, станали изискуеми преди 1.2.2019г., са погасени по давност. Тъй като
настоящите претенции са за период от 1.5.2018г. до 30.4.2021г., то същите се явяват
частично погасени по давност до 31.1.2019г.
Относно претенцията за извършена услуга на дялово разпределение в процесния имот
съдът констатира, че за процесните вземания не попадат в обхвата на погасителната давност
и същите следва да бъдат уважени
По отношение претенцията за лихва за забава върху главницата. В исковата молба
ищецът е навел твърдения, че от 10.7.2016г. дружеството ежемесечно удостоверява
публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на
нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и
извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ чрез осигуряване на
интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на
дружеството в официалната му уеб страница. По делото не са ангажирани никакви
доказателства за публикуването на задълженията по процесните фактури на Интернет
страницата на търговеца, още по-малко за връчването им по друг начин на длъжника,
предвид което при дължимото от ищеца пълно и главно доказване по делото не се
установява изпадането на ответницата в забава за задълженията по процесните фактури. Ето
защо ищецът следва да понесе неблагоприятните последици на недоказването, като
предявеният иск за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия спрямо
ответника бъде отхвърлен като неоснователен. Неоснователни се явяват и претенциите за
лихва върху главницата за ДР, защото няма доказателства по делото кога ответника е бил
поканен съгласно чл.84 ЗЗД, за да изпадне в забава, а за тази лихва преди подаване на
заявление по чл.410 ГПК в съда, няма как да се начисли, защото едва с издаването на ЗИ
ответника бива канен да плати. Затова и лихва върху ДР не се дължи.
Въз основа на горните фактически и правни констатации, съдът приема, че
5
предявените установителни искове се явяват частично основателни и неоснователни, като
част от исковете са недоказани по основание/за лихвите/, а друга, защото са погасени по
давност/част от главница ТЕ/-за периода от 1.5.2018г. до 31.1.2019г., и като такива следва да
бъдат отхвърлени /в този смисъл е ТР№ 3/18.5.2012г. постановено по ТД№3/2011г. на
ОСГТК на ВКС/. За останалия период от 1.2.2019г. до 30.4.2021г. претенциите подлежат на
уважаване. На уважаване подлежи главница за ТЕ в размер на 1298,11 лв. и за ДР в размер
на 56,76 лв., за всички други предявени суми исковете подлежат на отхвърляне.
Възраженията на ответника остават недоказани, поради което и не следва да се вземат
предвид, освен частично основателното твърдение, че част от сумите са погасени по
давност.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора за уважената част от исковете в тежест на ответника следва да
се възложат разноските, сторени от ищеца, по реда на чл.78, ал.1 ГПК съразмерно с уважени
части на искове, като съдът присъжда общо сумата от 345,68 лв., от обща сума 520,67лв.
представляващи разноски за платена държавна такса-120,57лв., депозит за ССчЕ-250лв. и
възнаграждение за юрисконсулт-150лв. в настоящото и заповедното производство. Ищецът е
релевирал възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът счита
за основателно, тъй като присъденият размер на адвокатско възнаграждение се явява не
съобразен с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и с броя на предявените искове, които са за обща сума от
2040,74лв., затова съдът следва да го намали, като се присъди адв.хонорар в размер на
372,85лв. Съдът намалява адв.хонорар на ответника, защото освен подаване на ОИМ и
писмено становище преди о.с.з. друго оправдаващо адв.хонорар от 600лв. не е извършено,
дори адвоката на ответника не се е явил в о.с.з. По същество делото не се характеризира с
фактическа и правна сложност, за да се присъди адв.хонорар в пълен размер. Отделно от
това присъждане на адв.хонорар в пълен размер от 600лв. не отговаря на легитимните цели
на защитата съгласно решение на СЕС (първи състав) от 23 ноември 2017г. по съединени
дела С-427/16 и С-428/16, защото написването на отговор на ИМ по такова типово
дело/значителен брой от делата разглеждани в СРС са от този тип/ не съставлява особена
правна сложност за един адвокат. В полза на ответника следва да се присъдят разноски в
размер на 125,31лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете, като по делото е приложен
Договор за правна защита и съдействие /л.51/, който има характера на разписка относно
заплащането в брой на хонорара.
Двете страни не са представили списък по чл.80 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответник Р. П. Р. , ЕГН **********, с адрес
гр.София, (адрес), дължи на ищец ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Красно село, ул. „Ястребец“ № 23Б,
следните СУМИ- сумата от 1298,11 лева, представляваща дължима главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г.
за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр.София, (адрес), аб. № *** /инсталация № ***/,
ведно със законна лихва за период от 28.03.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата от
56,76 лева, представляваща дължима главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение/ДР/ за периода от 01.02.2019 г. до 28.02.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 28.03.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ЧГД № 16320/2022г. по описа
6
на СРС, 163-и състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни за разликата над
1298,11лв. за ТЕ до предявените 1709,92лв. и за период 1.5.2018г. до 1.2.2019г. поради
погасяване по давност и недоказаност, както и за сумата от 262,88 лева, представляваща
мораторна лихва върху главница ТЕ за периода от 16.07.2019 г. до 18.03.2022 г., и за сумата
от 11,18 лева, представляваща мораторна лихва върху главница ДР за периода от 31.03.2019
г. до 18.03.2022 г., поради недоказаност, на основание чл.422 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК във
вр. с чл.150 и сл.ЗЕ и чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Р. П. Р., ЕГН **********, с адрес гр.София, (адрес), да заплати на
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Красно село, ул.Ястребец № 23Б, сумата от 345,68 лева, представляващи
сторените пред СРС съдебно деловодни разноски от ищеца по настоящото исково
производство и по ЧГД №16320/2022г. на СРС, съразмерно с уважената част от исковете, на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Красно село, ул.Ястребец № 23Б, да заплати на Р. П. Р., ЕГН
**********, с адрес гр.София, (адрес), сумата от 125,31 лева, представляващи сторените
пред СРС съдебно деловодни разноски от ответник по настоящото исково производство и по
ЧГД №16320/2022г. на СРС, съразмерно с отхвърлена част от исковете, на основание чл.78,
ал.3 и ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „БРУНАТА“ ООД, ЕИК *********,
като трето лице-помагач на страната на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните ведно със съобщение, по
възможност по електронен път!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7