Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 27.06.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на тринадесети юни две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор М. Георгиева при ШОП, като
разгледа докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД № 102 по описа за 2022г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на ОД на МВР – Шумен против Решение №
141/24.03.2022г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2168/2021г. по
описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 20-0869-002586/26.08.2020г.
на началник група към ОДМВР - гр. Шумен, упълномощен с Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, с което на основание чл. 185 от ЗДвП, на М.Г.М.,***,
e наложено административно наказание „глоба“, в размер на 20 /двадесет/ лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Поддържа
становището, че нарушението и обстоятелствата по неговото осъществяване са
описани пределно ясно и точно, и че лицето е осъществило вмененото му
нарушение. Поради това отправя претенция за отмяна на съдебния акт и за
потвърждаване на процесното наказателно постановление. Претендира присъждане на
разноски. В съдебно заседание касаторът се представлява от главен юрисконсулт В.Д..
Ответната страна, М.Г.М.,
депозира писмен отговор посредством адвокат П.Х.от Адвокатска колегия – Шумен,
в който излага аргументи за законосъобразност на въззивното решение. Претендира
присъждане на разноски на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
/ЗА/. В съдебно заседание М. се представлява от адвокат Х..
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима и основателна,
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се неоснователна по следните
съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 14.07.2020г., в 00.42ч.
в гр. Шумен, по бул. „Велики Преслав“ в посока от кв. „Дивдядово“, към площад „България“,
М.М. управлявал собствения си лек автомобил „********“ с Д. К. № ********пред „ПГСА“.
При спиране и извършване
на проверка било установено, че „управлява автомобила с изтекло НП №
190869-001853/04.06.2019г., влязло в законна сила на 27.05.2020г.; НП №
19-**********/04.06.2019г. влязло в законна сила на 27.05.2020г.; НП №
19-0323-000666/15.08.2019г. влязло в законна сила на 27.05.2020г; Същите НП са
връчени на 19.05.2020г., влезли в законна сила и не са заплатени в срока за
доброволно заплащане.“
Бил съставен АУАН № сер.
GA № 234088/14.07.2020 г., като актосъставителят приел, че с действията си
жалбоподателят е нарушил чл. 157, ал. 8
от ЗДВП - носи връчено НП за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок за заплащане.
М. подписал акта без
възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН било депозирано писмено
възражение, по което била извършена проверка. Резултатите от проверката били
отразени в Справка рег. № 869р3845/11.08.2020г., като възражението било счетено
за неоснователно и АНО издал процесния правораздавателен акт.
При така установената
фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати нарушения на
процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на привлеченото към
отговорност лице. В тази връзка, съдът посочил, че описаното в АУАН и в НП като
нарушение е неясно, доколкото не се разбира за какво точно поведение е наказан
водачът. Това опущение съдебният състав възприел за несъответстващо на
изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН с оглед констатираната непрецизност
при словесното описание на деянието и на обстоятелствата, при която тя е била
реализирана. Според съда, в обжалваното НП е следвало да бъде посочено освен
наказателното постановление, което е влязло в законна сила, срока и съответно и
факта, че то заменя контролния талон, какъвто не е представен. Въззивният съд
приел, че в случая е налице изначална липса на надлежно повдигнато и предявено
административно обвинение, поради което порокът при описанието на нарушението
не би могъл да се санира от събраните доказателства. Коментираната непълнота и
неяснота на вмененото на водача провинение съдът счел, за съществен процесуален
порок, опорочаващ изначално протеклото производство и ограничаващ правото на
защита на лицето. Като допълнителен аргумент за отмяна на процесния
правораздавателен акт съдът изтъкнал и наличие на непълна правна квалификация
на поведението на водача.
Шуменският
административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В
тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е
извършено от компетентен съд в рамките на неговите правомощия.
При извършената проверка
за правилността на атакувано съдебно решение касационният състав намира, че районният
съд е достигнал до правилен извод за наличие на допуснато съществено
процесуално нарушение при описание на деянието, вменено на привлеченото към
отговорност лице. Както правилно е посочил и районният съд, санкционните
производства, каквото е това по ЗАНН, следва да разполагат със стриктно
предвидено съдържание, което да бъде възпроизведено ясно и пълно, за да могат
да породят правните си последици. Наказателните постановления са актове на
правораздаване и следователно имат статута на присъда по НПК, докато с АУАН на
конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно нарушение и
същите имат характера на постановление за привличане на обвиняем. Съобразявайки
тази принципна позиция, касационният състав намира, че контролните органи са
допуснали нарушение на едно от основополагащите им задължения, а именно да
опишат пределно ясно и непротиворечиво от обективна страна деянието, което се
приписва на съответното лице и обстоятелствата по неговото осъществяване.
Прочитът на съставения акт и на обстоятелствената част на НП не буди съмнение,
че съответните длъжностни лица не са съобразили това задължение, доколкото е
налице неяснота в обективните предели на противоправната деятелност, възприета
за реализирана при извършената проверка. От тази позиция, словесното описание
на нарушението, свеждащо се до констатация, че лицето „носи връчено наказателно
постановление за нарушение на ЗДП с изтекъл срок за плащане“ поражда изначална
неяснота какво точно е извършил водача, която не може да бъде преодоляна с
последващо тълкуване волята на актосъставителя и на АНО. Издирването на
приложимата материалноправна разпоредба само по себе си също не е в състояние
да санира този недостатък. Действително, правилото на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП
препятства управлението на МПС след изтичане на законово предвидения
едномесечен срок с възможност за водача
да използва НП като заместващ контролния талон документ, но подобни констатации
липсват при индивидуализиране на противоправното поведение на водача, комуто се
приписва „носене“ на връчено НП за нарушение на ЗДвП с изтекъл срок за плащане.
По този начин несъмнено е било ограничено правото му на защита, което налага
извод за порочност на правораздавателния акт, в каквато насока е и решаващото
становище на предходната инстанция, а това налага обжалваното съдебно решение
да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора
и предвид обстоятелството, че в настоящото производство М.М. е бил
представляван от процесуален представител – адвокат, който му е оказал
безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от същия нормативен акт и чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
касаторът ОД на МВР – Шумен следва да бъде осъден да заплати на адвокат П.А.Х.
от Адвокатска колегия – Шумен, с адвокатски номер **********, адвокатско
възнаграждение в минимален размер от 300 /триста/.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 141/24.03.2022г. на Районен
съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2168/2021г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
ОД на МВР – Шумен да заплати на П.А.Х.
– адвокат при Шуменска адвокатска колегия с
адвокатски номер **********, сумата от 300 /триста/ лева, представляващи адвокатско
възнаграждение, определено при условията на чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т.
2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 27.06.2022 г.