Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260
075
гр.
Русе, 04.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд гражданска
колегия в открито заседание на 3 ноември през две хиляди и двадесета година,в
състав:
Председател: АНЕТА
ГЕОРГИЕВА
Членове:
Т. ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
При
секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА и в присъствието на прокурора като разгледа
докладваното от съдията ЧОКОЕВА в. гр. д. № 602 по описа за 2020 год.,за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
ОД на МВР Русе е обжалвала решението
на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 7054/2019 год. по описа на РРС, с което е осъдена да заплати на Е.Н.Е. *** сумата 1815.97
лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд, резултат от
преобразуване на нощен към дневен труд, за периода 27.11.2016 год. - 27.11.2019
год., 234 лв. – обезщетение за забава
върху главницата, както и законната лихва върху нея, считано от предявяване на
иска до окончателното й изплащане и разноските в производството. Развива
оплаквания за неправилност на решението и иска отмяната му и отхвърляне на иска
по подробно развити в жалбата съображения.
Ответникът по жалбата Е.Н.Е. взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли решението да се потвърди и претендира деловодни разноски.
Окръжният съд, като взе предвид
оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Производството по гр. д. № 7054/2019
год. по описа на РРС е образувано по предявени от Е.Н.Е.
*** искове за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд след
преобразуване на нощния към дневен такъв за периода 27.11.2016 год. -
27.11.2019 год. и за 234 лв. - обезщетение
за забава върху главницата.
По делото не се спори, че в
процесния период страните са били в служебно правоотношение, като ищецът
изпълнявал длъжността „старши полицай“ в ОД на МВР Русе, при режим на труд на
смени при сумирано изчисляване на работното време.
С
обжалваното решение районният съд е уважил предявения иск за заплащане на
възнаграждение за извънреден труд, като е приел, че в действащите в процесния
период наредби на Министъра на вътрешните работи, издадени въз основа на
законова делегация, не съдържат правна норма за преобразуване на положения
нощен труд с коефициент. Според съда е налице празнота в уредбата, поради което
субсидиарно е приложил нормата на чл.9 от НСОРЗ и е
уважил иска в посочения от съдебно-счетоводната експертиза размер, съвпадащ с
размера по претенцията на ищеца.
Решението
на районния съд е валидно и допустимо. При преценка на неговата правилност, окръжният
съд съобрази следното:
Даденото от районния съд разрешение
по иска за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд е
правилно и в съответствие със закона. Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители в
МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между
които съгласно чл.178 ал.1 т.3 от закона е възнаграждение за извънреден труд. Редът
за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство и др. се определят на основание чл.187 ал.9 от Министъра
на вътрешните работи. В периода, за който се претендира възнаграждението за
извънреден труд в действащите Наредби № 81213-592 от 25.V.2015 год. и №
81213-776 от 29.VІІ.2016 год. липсва норма, аналогична на чл.31 ал.2 от
отменената Наредба № 8121з-407 от 11.VІІІ.2014 год. за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 0,143. При липса на изрична законова
регламентация следва субсидиарно да се приложат
разпоредбите на чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Противното разрешение би довело до неравностойно
положение на държавните служители в системата на МВР спрямо останалите държавни
служители, така също и спрямо работниците и служителите по трудово
правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд.
В този смисъл е и решение № 311 от 8.ХІ.2019 год. на ВКС по гр. д. № 1144/2018
год. То е с предмет заплащане на други допълнителни възнаграждения на държавни
служители от системата на МВР, но дава принципно разрешение на въпроса за субсидиарното приложение на друг закон при липса на изрично
уредено заплащане в ЗМВР. Посочено е, че положителният отговор на въпроса за
приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие
с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен
в чл.6 от Конституцията и чл.14 от ЕКЗПЧОС. По отношение размера на иска, съдът
е съобразил установените по делото обстоятелства относно часовете нощен труд, положени
от ищеца в процесния период и дължимото му се възнаграждение съобразно
заключението на вещото лице.
По
тези съображения и изложеното в мотивите на първоинстанционното решение, към
които съдът препраща на основание чл.272 ГПК, решението се явява правилно и
следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на спора във въззивната инстанция на ответника по жалбата се
дължат направените от него разноски съобразно списъка по чл.80 от ГПК.
Така мотивиран, Окръжният съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1058
от 28.07.2020 год. на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 7054/2019
год. по описа на РРС.
ОСЪЖДА ОД на МВР Русе да заплати на Е.Н.Е. *** сумата от 300 лева – деловодни разноски за
въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: