№ 89
гр. Кубрат, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана П. Петрова Енева
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Гражданско дело №
20223320100407 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Въз основа на изложеното в исковата молба и уточненията към нея, съдът приема да е
сезиран с обективно и субективно съединени искови претенции за установяване на
нищожност на сключен между страните договор за дарение на ид.част от недвижим имот,
предявени в условията на евентуалност на основанията - по чл.26, ал.1 и ал. 2 ЗЗД, по реда
на 124, ал.1, предл. ІІ-ро ГПК; съединен също в условията на евентуалност – отхвърляне на
предявените искове за установяване на нищожност на дарение, конститутивен иск за отмяна
изцяло на извършено от ищеца в полза на ответницата с договор дарение на ½ ид. част от
същия недвижим имот – описан подробно в исковата молба поземлен имот, ведно с
застроена в него жилищна сграда с адм.адрес в гр. Кубрат, улица „Арда“ № 14, поради това
че дарената отказва да осигури на дарителя издръжката, от която той се нуждае, на
основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД.
Ищецът - Н. И. С., ЕГН ********** от **, съд. адрес в гр. Кубрат, ул. „** чрез адв. М.
Н., АК – Разград, претендира установяване на нищожност на сключения между него и
ответницата П. И. И., ЕГН ********** от **, с НА за дарение на ид.част от недвижим имот
№ 149, том VI, рег. № 04293, н.дело № 815/ 2014 г. на нотариус С.Садък, вписана в НК с рег.
№ 004, с район на действие съдебния район на РС – Кубрат, договор за дарение на ½ ид.
част от недвижим имот – описан подробно в исковата молба поземлен имот, ведно с
застроена в него жилищна сграда с адм.адрес в гр. Кубрат, улица „Арда“ № 14, поради
посочени в условията на евентуалност основания: накърняване на добрите нрави по см. на
1
чл. 26, ал. 1, предл. 3, във вр. с чл. 226, ал. 3 ЗЗД; сключването му при липса на основание по
см. на чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД; като привиден при абсолютна симулация по см. на чл. 26,
ал. 2, предл. 5 ЗЗД; в случай, че бъде отхвърлена тази искова претенция – за установяване на
нищожност на дарението, предявява конститутивен иск за отмяна изцяло на извършено от
ищеца в полза на ответницата с договор дарение на ½ ид. част от същия недвижим имот –
описан подробно в исковата молба поземлен имот, ведно с застроена в него жилищна сграда
с адм.адрес в гр. Кубрат, улица „Арда“ № 14, поради това че дарената отказва да осигури на
дарителя издръжката, от която той се нуждае. Претендира да му бъдат присъдени
направените по делото разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Ответницата - П. И. И., ЕГН ********** от **, на която е редовно връчено
съобщение, ведно с препис от исковата молба и приложените към нея документи, на
06.07.2022 г., е дала писмен отговор в срока за това, постъпил с вх. № 2097/ 01.08.2022 г., с
който заявява становище, че процесните ид. части от имота са й дарени с действителен
договор, който не е симулативен и отразява постигнато между страните съгласие така, както
е обективирано от тях в подписания нотариален акт; възразява, че не е налице основание за
отмяна на дарението, тъй като ищецът – дарител е здрав и работоспособен, поради което не
е в трайна нужда от издръжка; макар и да заявява, че няма „намерения“ към процесния имот,
смята, че той следва да остане записан на нейно име, докато ищецът не уреди финансовите
си взаимоотношения с всички кредитори, по които привидно тя е страна – дължим данък за
автомобил, който също се води на нейно име – в собственост, но е ползван от него и
предполага, че ищеца го е продал; теглени от нейно име, но в негова полза бързи парични
кредити. Моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани,
заявява искане да й бъдат присъдени направените по делото разноски на основание чл. 78,
ал.3 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: На 03.07.2014 г. в гр. Кубрат с НА за дарение №
149, том VІ, рег. № 04293, дело № 815/ 2014 г. по описа на нотариус С. Садък, вп. в
регистъра на НК с № 004, надлежно вписан вписан с вх. per. № 2154 от 03.07.2014 г., акт №
178, том 8, дело № 1600, партидна книга 30737-30740 на Служба по вписванията - Кубрат,
ищецът Н. И. С., ЕГН **********, участвайки лично в нотариалното производство, дарил
на П. И. И. притежаваната от него 1/2 идеална част от правото на собственост върху следния
недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № **, находящ се в строителните
граници на гр. Кубрат, общ. Кубрат, ул. „Арда" № 14, целият с площ по документ за
собственост от 630 кв. м., а съгласно скица, целият с площ от 640 кв. м. по КККР, с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване - до 10 м, номер по предходен план: квартал 130, парцел XI-1883, при граници
съгласно скица: № 40422.505.1884, № 40422.505.1885, № 40422.505.464, № 40422.505.1882 и
№ 40422.505.3091, ведно с построените в същия имот сгради: сграда с идентификатор №
**.1 със застроена площ от 58 кв.м., брой етажи — 1, с предназначение жилищна сграда-
еднофамилна; сграда с идентификатор № **.2, със застроена площ от 37 кв.м., брой етажи -
2
1, с предназначение жилищна сграда-еднофамилна и сграда с идентификатор № **.3 със
застроена площ от 21 кв.м., брой етажи - 1, с предназначение жилищна сграда-еднофамилна.
Видно от цитирания, отв. П. И. И., също участвала лично в нотариалното производство,
заявила съгласие и приела с благодарност дарението на ½ от правото на собственост по
отношение на описания по – горе имот.
Съставения за процесния договор нотариален акт е приет като доказателство по
делото в официално заверени препис, и не е оспорван за истинност – автентичност, от
страните.
Между страните не се спори, а и се установява от показанията на сочените от ищеца
свидетели, че те са съжителствали на семейни начала от 2008 г. до 2017 г. в процесния имот;
ищецът упражнявал търговска дейност в собствено предприятие – свещоливница,
ответницата работела в същото, докато не се разделили.
От приложените към исковата молба документи – решение № 219/ 08.11.2006 г.,
постановено по гр. дело 391/ 2006 г. на ОС – Разград, платежни нареждания – л. 16- л. 20 от
делото, постановление от 18.05.2015 г. на прокурор при РП – Русе – л. 21 – л. 23 от делото,
се установява, че действително през този период от време – 2008 – 2015 г., ищецът е имал
задължения за плащане на ежемесечна издръжка в полза на свое, тогава малолетно дете – Д.
И., за изпълнението на които срещу него е водено изпълнително производство, както и е
било образувано досъдебно производство по чл. 183, ал. 1 от НК за неплащаие на издръжка
в периода от м. януари 2008 г. до м. май 2013 г., и от м. октомври 2013 г. до м. юли 2014 г.;
отношенията му с бивша съжителка - майката на детето Д., били обтегнати и тя го
заплашвала, че ще го „унищожи“ и ще направи така, че и другите му деца да останат на
улицата.
Събраните по инициатива на ищеца гласни доказателства – показанията на св. Н. С.
– негова сестра, Т. И. – негова дъщеря, и М. М. – без родство, потвърждават изложените от
ищеца в исковата молба обстоятелства, а именно, че е бил притеснен от водените срещу
него граждански дела и изпълнителни производства за принудително изпълнение на
задълженията му за издръжка, както и досъдебни наказателни такива за извършено
престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, в резултат на които може да изгуби правата си на
собственост върху единственото си жилище, поради което твърдят, че той го прехвърлил на
фактическата си съпруга – отв. П., с устна между тях уговорка тя да му върне имота, когато
се разберат; никой от посочените свидетели не установява съдържанието на уговорките
между Н. и П. относно условия, време и пр. на прехвърлянето на имота, както в дарение на
ответницата, така и обратно от нея на ищеца.
Не се твърди и не се установява ответницата да е издала преди или по време на
сключването на дарението, както и по – късно, документ, съставляващ признание за
привидност, т.нар. „обратно писмо“.
Не се твърди и не установява наличие на други писмени доказателства, изходящи от
ответницата или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят
3
вероятно твърдението на ищеца, че изразеното от него, като дарител, и от ответницата, като
дарена, съгласие за сключването на оспорвания договор е привидно – условия по чл. 165, ал.
2 ГПК, за бъде преодоляна пречката за установяване факта на твърдяната, договорена между
страните към момента на подписване на договора за дарение симулацията, чрез гласни
доказателства – чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК, необходими на ищеца за опровергаване
съдържанието на изходящ от него и от ответницата частен диспозитивен документ.
Такова начало на писмено доказателство не съставлява и изявлението на
ответницата, изразено в писмения й отговор на исковата молба – вх. № 2097/ 01.08.2022 г. на
л. 50 от делото, че, цитирам: „нямам никакви намерения към процесния имот“, тъй като със
същото изречение заявява, че е нейно право той – процесния имот, да остане записан на
нейно име, докато Н. не уреди финансовите си взаимоотношения с всички длъжници –
въпреки да има предвид кредитори, по които тя е страна.
Поради това и съдът, допуснал ги до разпит за установяване на други
правнорелеванти факти от хипотезите на останалите предявени от ищеца основания за
недействителност, респ. за отмяна на дарението, не приема синтезираните по – горе
свидетелски показания за годно доказателствено средство за установяване на твърдяната от
ищеца абсолютна симулация.
В съответствие с представените по инициатива на ищеца писмени доказателства –
амбулаторни листи, епикриза, рецепти, изследвания – л. 27 до л. 34, са и показанията на
разпитаните по негова инициатива свидетели – Н. С., и Т. И., се установява, че ищецът към
2022 г. е във влошено здравословно състояние, в следствие на което, видно от допълнително
представената в последното по делото о.с.з. медицинската документация, на 28.04.2023 г. в
лечебно заведение е претърпял аортно клапно протезиране с механична клапа, поради което
е временно нетрудоспособен.
Видно от представеното от ответницата удостоверение за актуално – към 31.05.2023
г., състояние ищецът е едноличен собственик на капитала и управител на търговско
дружество с наименование „Атон груп“ – ЕООД, със седалище и адрес на управление в **, с
регистриран капитал 5 000.00 лв., а видно от показанията на св. Н. С. и Т. И. и с
предприятие в гр. Кубрат за производство – леене, и търговия със свещи, т.нар. от втората
„църковни“.
Между страните не се спори, че ответницата през 2017 г. е напуснала фактическото
семейно съжителство с ищеца и дома, в който то се е осъществявало, с адм. адрес в **; в
жилището и имота – ½ от който е дарен на ответницата, живеят и се ползват от терена
ищеца и сестра му – св. Н. С..
Предвид изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: I.
Предявените искови претенции за установяване на нищожност на сключения между ищеца и
ответницата - П. И. И., ЕГН ********** от **, с НА за дарение на ид.част от недвижим имот
№ 149, том VI, рег. № 04293, н.дело № 815/ 2014 г. на нотариус С.Садък, вписана в НК с рег.
4
№ 004, с район на действие съдебния район на РС – Кубрат, договор за дарение на ½ ид.
част от недвижим имот – описан подробно в исковата молба поземлен имот, ведно с
застроена в него жилищна сграда с адм.адрес в гр. Кубрат, улица „Арда“ № 14, поради
посочени в условията на евентуалност основания: накърняване на добрите нрави по см. на
чл. 26, ал. 1, предл. 3, във вр. с чл. 226, ал. 3 ЗЗД; сключването му при липса на основание по
см. на чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД; като привиден при абсолютна симулация по см. на чл. 26,
ал. 2, предл. 5 ЗЗД, са допустими – ищецът има интерес от търсената защита, тъй като
претендира да е собственик на дарената ½ ид. част от правото на собственост и цели да
установи по отношение на ответницата, че въпреки дарението той е запазил същата в
собствения си патримониум, но са неоснователни и недоказани, поради което следва да
бъдат отхвърлени.
Не се установява процесния договор да е нищожен, поради накърняване на добрите
нрави по см. на чл. 26, ал. 1, предл. 3, във вр. с чл. 226, ал. 3 ЗЗД - Нищожно е и дарението,
когато то или мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или
на добрите нрави, както и сключването му при липса на основание по см. на чл. 26, ал. 2,
предл. 4 ЗЗД.
Ищецът претендира за установяване, че собствения му мотив да направи процесното
дарение в полза на ответницата е, цитирам исковата молба: „да не бъде насочено
принудително изпълнение срещу единственото ми жилище“, за събиране в съдебно
изпълнително производство на негови ликвидни и изискуеми задължения за плащане на
издръжка в полза на негово рождено дете.
Разбира се, че такъв мотив е противен на добрите нрави, но интерес от
предявяването му би имало засегнатото от него лице, защото дарението уврежда неговия
интерес да получи изпълнение, чрез осребряването на правата на собственост на дарителя –
длъжник в изп.производствов, за да бъде събрано паричното вземане на кредитора –
малолетно/непълнолетно дете на длъжника Н. С..
Необосновано и неоснователно е заявеното от ищеца оспорване и претенцията му да
бъде признат сключения договор за дарение между него и ответницата за нищожен на
основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, с довод, че неговото основание, което се припокрива с мотива, е
да се предотврати осъществяване принудително изпълнение върху недвижимия имот по
правилото на чл. 483 и сл. ГПК.
В съответствие с правната теория и съдебна практика, основанието на договора за
дарение е да се даде нещо безвъзмездно. Тази цел на дарителя е елемент от договора и
представлява неговото основание. Наистина чл. 226, ал. 3 ЗЗД обявява дарението за
нищожно не само когато то противоречи на закона, но и когато единственият мотив за
извършването му е противозаконен или противен на добрите нрави. Това значение, което е
отдадено в закона на мотива на дарението, обаче не го превръща в основание на договора.
В процесния случай твърдяния от ищеца мотив, единствено поради който той е
направил дарението, дори и да е противен на закона или на добрите нрави, не засяга
5
отношенията му с дарената ответница и изпълнението му; сделката е сключена при
наличието на основание, тъй като с нея е извършено безвъзмездно прехвърляне на
собственост; изложения от дарителя мотив, дори и да е противоречащ на добрите нрави,
засяга трето лице, което не участва като страна; не се установява знание и съгласуване на
волеизявленията на страните – дарител и дарена, с оглед заявения от дарителя мотив.
И двете основания от фактическият състав на нищожната сделка следва да бъдат
установени по категоричен и несъмнен начин, което не е сторено по делото. Всички
аргументи на ищеца за нищожност на сделката, изложени в исковата молба не са
документирани, а се основават само на изложени пред съда негови логически разсъждения.
Нищожността на сделката на коментираните по –горе основания не е установена по
несъмнен начин.
Относно твърдяната от ищеца абсолютна симулация: не се установява с годни
доказателствени средства – писмено доказателство, т.нар. обратно писмо – документ, с
който ответницата, като дарена, да удостовеява действителните отношения, съставен преди,
по време или след оспорваната сделка, страните по нея – дарител и дарена, да са нямали
намерение за обвързване от обективираната в приложения към исковата молба НА за
дарение на ид.част от недвижим имот № 149, том VI, рег. № 04293, н.дело № 815/ 2014 г. на
нотариус С.Садък, вписана в НК с рег. № 004, с район на действие съдебния район на РС –
Кубрат, сделка, както и че същите две страни са били съгласни към момента на сключването
й да се създаде привидността.
Не са налице и други писмени доказателства, изходящи от ответницата или
удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението
на ищеца, че изразеното от него, като дарител, и от ответницата, като дарена, съгласие за
сключването на оспорваното дарение е привидно – условия по чл. 165, ал. 2 ГПК, за бъде
преодоляна пречката за установяване факта на твърдяната, договорена между страните към
момента на подписване на договора за дарение симулацията, чрез гласни доказателства – чл.
164, ал. 1, т. 6 ГПК, необходими на ищеца за опровергаване съдържанието на изходящ от
него и от ответницата частен диспозитивен документ.
Симулацията, независимо от това дали е абсолютна или относителна, съставлява
съгласуваност на волеизявленията на договарящите страни – ищецът, от една страна като и
дарител, и ответницата – дарена, различни от обективираните в сключената в нотариален
акт сделка, но нито един от документите, съставляващи част от приетите по делото писмени
доказателства, не свидетелства за съществуването на действителна обща воля и съгласие на
договарящите страни, различни от удостоверените с тях.
II. Предявеният в условията на случила се евентуалност – отхвърляне на предявените
искове за установяване на нищожност на дарение, конститутивен иск за отмяна изцяло на
извършено от ищеца в полза на ответницата с договор дарение на ½ ид. част от същия
недвижим имот – описан подробно в исковата молба поземлен имот, ведно с застроена в
него жилищна сграда с адм.адрес в гр. Кубрат, улица „Арда“ № 14, поради това че дарената
отказва да осигури на дарителя издръжката, от която той се нуждае, на основание чл. 227,
6
ал. 1, б. „в“ ЗЗД, е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
Фактическият състав на това правно основание изисква кумулативното наличие на
три групи обстоятелства: 1/ изпадане на дарителя в трайна нужда; 2/ отправено искане до
дареното лице; и 3/ отказ на последното да даде исканата издръжка.
Установено с приложения към исковата молба НА, цитиран по – горе, е качеството на
страната – ищец, като дарител на ½ ид. част от правото на собственост върху процесния
недвижим имот, и на ответницата, като дарена.
Не се установи по делото с годни доказателствени средства – писмени и гласни
доказателства, че дарителят е изпаднал в трайна нужда от издръжка, в частност – от
издръжката в размер на 130.00 лева, ежемесечно, която е поискал от ответницата с
връчената й на 06.07.2022 г. в гр. Кубрат искова молба, видно от разписката на изпратеното
й съобщение – л. 49 от делото.
С установяването по несъмнен начин единствено на факта на дарение, изходящо от
ищеца и прието от ответницата, и липсата на доказване на другите факти или обстоятелства
- изпадане на дарителя в трайна нужда от издръжка, не се покрива хипотезиса на нормата на
чл.227, ал.1, б. “в” ЗЗД, в следствие на което ищеца не може да претендира отмяна на
направеното в полза на ответницата дарение.
Договорът за дарение е безвъзмезден, но при определени обстоятелства, възникнали
за ищцата – дарител, след сключването на договора за дарение - нужда от издръжка и
потърсената помощ от дарения, законът предвижда задължение в негова тежест да окаже
исканата помощ. Неизпълнението на това задължение разпоредбата на чл.227, ал.1, б. “в”
ЗЗД санкционира с отмяна на дарението, тъй като то е израз на непризнателност от страна
на дарения. В настоящия случай, ищецът не установи да е изпаднал в трайна нужда,
обосноваваща поисканата издръжка от дарената – несъмнено се е влошило здравословно му
състояние, както е удостоверено с приложените към исковата молба и представени в о.с.з.
епикризи, изд. от съответните болнични заведения, където той е бил лекуван през 2022 и
2023 г., но същото, видно от представените, издадени му болнични листи, е обусловило
единствено временна нетрудоспособност, като при това в резултат на проведеното от
ответницата насрещно доказване се установява по несъмнен начин, че той освен, че работи
по трудов договор, е регистриран търговец – собственик на капитал на ЕООД, упражнява
произведствена и търговска дейност в собствено предприятие в гр. Кубрат за производство
– леене, и търговия със свещи.
Твърди се, но не се установява, че той следва трайно – продължително или до живот
да приема медикаменти, какви по вид и на каква цена са те, субсидирана ли е тази цена, и
пр.
В случая се твърди, но не се установява дарителят да е изпаднал в трайна нужда,
която не може да задоволи със собствените си финансови средства и физически
възможности.
При отхвърляне на всяка от предявените искови претенции, неоснователно е
7
искането на ищеца да бъдат присъдени в тежест на ответницата разноските му по делото,
съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК.
На ответницата, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на 800.00 лв. – платено възнаграждение на един
адвокат.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. И. С., ЕГН ********** от **, съд. адрес в гр. Кубрат,
ул. „** чрез адв. М. Н., АК – Разград, срещу П. И. И., ЕГН ********** от **, искове за
прогласяване на нищожност на сключения между него и ответницата с НА за дарение на
ид.част от недвижим имот № 149, том VI, рег. № 04293, н.дело № 815/ 2014 г. на нотариус
С.Садък, вписана в НК с рег. № 004, с район на действие съдебния район на РС – Кубрат,
договор за дарение на ½ ид. част от недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
№ **, находящ се в строителните граници на гр. Кубрат, общ. Кубрат, ул. „Арда" № 14,
целият с площ по документ за собственост от 630 кв. м., а съгласно скица, целият с площ от
640 кв. м. по КККР, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на
трайно ползване: ниско застрояване - до 10 м, номер по предходен план: квартал 130, парцел
XI-1883, при граници съгласно скица: № 40422.505.1884, № 40422.505.1885, №
40422.505.464, № 40422.505.1882 и № 40422.505.3091, ведно с построените в същия имот
сгради: сграда с идентификатор № **.1 със застроена площ от 58 кв.м., брой етажи — 1, с
предназначение жилищна сграда-еднофамилна; сграда с идентификатор № **.2, със
застроена площ от 37 кв.м., брой етажи - 1, с предназначение жилищна сграда-еднофамилна
и сграда с идентификатор № **.3 със застроена площ от 21 кв.м., брой етажи - 1, с
предназначение жилищна сграда-еднофамилна, поради посочени в условията на
евентуалност основания: накърняване на добрите нрави по см. на чл. 26, ал. 1, предл. 3, във
вр. с чл. 226, ал. 3 ЗЗД; сключването му при липса на основание по см. на чл. 26, ал. 2,
предл. 4 ЗЗД; като привиден при абсолютна симулация по см. на чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД,
като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. И. С., ЕГН ********** от **, съд. адрес в гр.
Кубрат, ул. „** чрез адв. М. Н., АК – Разград, срещу П. И. И., ЕГН ********** от **, на
основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД иск за отмяна на сключения с с НА за дарение на
ид.част от недвижим имот № 149, том VI, рег. № 04293, н.дело № 815/ 2014 г. на нотариус
С.Садък, вписана в НК с рег. № 004, с район на действие съдебния район на РС – Кубрат,
договор за дарение на ½ ид. част от недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
№ **, находящ се в строителните граници на гр. Кубрат, общ. Кубрат, ул. „Арда" № 14,
целият с площ по документ за собственост от 630 кв. м., а съгласно скица, целият с площ от
8
640 кв. м. по КККР, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на
трайно ползване: ниско застрояване - до 10 м, номер по предходен план: квартал 130, парцел
XI-1883, при граници съгласно скица: № 40422.505.1884, № 40422.505.1885, №
40422.505.464, № 40422.505.1882 и № 40422.505.3091, ведно с построените в същия имот
сгради: сграда с идентификатор № **.1 със застроена площ от 58 кв.м., брой етажи — 1, с
предназначение жилищна сграда-еднофамилна; сграда с идентификатор № **.2, със
застроена площ от 37 кв.м., брой етажи - 1, с предназначение жилищна сграда-еднофамилна
и сграда с идентификатор № **.3 със застроена площ от 21 кв.м., брой етажи - 1, с
предназначение жилищна сграда-еднофамилна, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ искането на Н. И. С., ЕГН ********** от **, съд. адрес в гр. Кубрат, ул.
„** чрез адв. М. Н., АК – Разград, да му се заплатят направените разноски по делото от П. И.
И., ЕГН ********** от **, в размер на 910.00 (деветстотин и десет) лева, като
неоснователно.
ОСЪЖДА Н. И. С., ЕГН ********** от **, на основание чл.78, ал.3 ГПК, да
заплати на П. И. И., ЕГН ********** от **, направените по делото разноски в размер на
800.00 (осемстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от съобщаването му на
страните с връчване на преписи пред ОС – Разград.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
9