Р Е Ш Е Н И Е
№........
гр.София, 05.11.2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 14 състав в открито съдебно заседание
проведено на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав :
СЪДИЯ: М. Апостолова
при участието на секретаря Вероника Д. като разгледа
докладваното от съдия М.Апостолова, гр.дело №6102 по описа за 2018год,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Й.Д.Г.
срещу „К.ж. клон Б.“ КЧТ обективно съединени искове:
1.
с пр.кв. чл.242, ал.1 от КЗ
/отм./ за
осъждане на ответника да заплати сума в размер на 2933,22евро - застрахователно обезщетение по договор за застраховка
„Кредитна протекция” №200/2010год., сключен между „У.Б.“АД и „К.Ж. клон Б.“ КЧТ по повод настъпило застрахователно
събитие-смърт на кредитополучател по договор за кредит от 24,03,2010год. в
срока на действие на застрахователния договор, ведно със законна лихва за
забава върху главницата от датата на предявяване на иска- 08,05,2018год. до
изплащане на вземането;
2.
с пр.кв. чл. 199а от КЗ /отм./, вр.чл.134 от ЗЗД за осъждане на
„К.Ж. клон Б.“ КЧТ да заплати на „У.Б.“АД
сума в размер на 34435,09евро, представляваща застрахователно обезщетение по договор
за застраховка „Кредитна протекция” за настъпил риск „смърт“ на
кредитополучателя Р.З.Ч., представляваща остатък от задължение по договор за
кредит от 24,03,2010год.
Релевират се доводи, че на
24,03,2010год. между Р.З.Ч., в качеството на кредитополучател и „У.Б.“АД
/Банката/ е сключен договор за предоставяне на ипотечен кредит с №200 в размер
на 38800евро, със срок на усвояване на
кредита –20,04,2010год., обезпечен с договор за застраховка „Кредитна
протекция”, по договор сключен между ответното дружество с ползващо се лице
Банката. Твърди се в срока на действие на договора да е настъпило
застрахователно събитие- смърт на застрахования кредитополучател на
07,05,2013год. С уведомление от
13,05,2013год. застрахователят е
уведомен за настъпилото събитие, но е
отказал плащане на обезщетение
поради наличие на изключени рискове-„предварително съществуващо
заболяване, страдание или физическо състояние, както и неговите усложнения и рецидиви, за
което застрахованото лице е получило медицинско консултиране, диагностициране или лечение в 2
годишен период преди датата на усвояване
на кредита“. Поддържа се, че ответното
дружество неоснователно е отказало да заплати застрахователно обезщетение.
Същевременно ищцата, в качеството на наследник на кредитополучателя е
инициирала заплащане на дължимите месечни
вноски по кредита, в периода от 07,03,2013год. до 08,05,2018год. в размер на 2933,33евро.
Поддържа да има качество на
кредитор към банка У.Б. АД, в качеството на наследник на починалия
кредитополучател-обоснован от интерес насочен към избягване на риска
да се засегнат интересите на
длъжника от намаляване на имуществото му, до което би се стигнало ако бъдат
преустановени плащания по договора за кредит, тъй като последния е обезпечен и
с ипотека върху недвижим имот, който е
единствено жилище за ищцата. Поддържа да е налице бездействието на банката да
получи застрахователното обезщетение от ответника. Бездействието на банката
създава риск да се намали имуществото
на ищцата, предвид което сочи да е
налице хипотезата на чл.134 от ЗЗД.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Не претендира разноски.
Ответникът-„К.Ж. клон Б.“КЧТ в указания законоустановен едномесечен срок
за отговор по реда на чл.131 от ГПК излага становище за неоснователност на
исковата претенция.
Не се спори, че
между ответното дружество и „У.Б.“АД е била сключена Групова кредитна застраховка
„Кредитна протекция“ като в застрахователното покритие на застраховката са били
включени рисковете: смърт, трайно намалена
или загубена работоспособност над 70% в резултат на злополука
или заболяване, временна нетрудоспособност продължила в резултат на злополука или заболяване. Издаден е
застрахователен сертификат №200/2010 и
общи условия към групов застрахователен договор по застраховка Кредитна
протекция №02/2007 на кредитополучателите
на У.Б. АД.
Поддържа
се, че ответното дружество законосъобразно е отказало плащане на
застрахователно обезщетение на Банката /като ползващо се лице/, тъй като е
налице изключен от застрахователното покритие риск. Твърди се смъртта на
застрахования да е в причинно-следствена връзка с предшестващи датата на
сключване на застрахователния договор заболявания-тежко онкологично заболяване, поради което е налице основание
за отказ по чл.189, ал.4 от КЗ/отм./
Оспорват
се твърденията, ищецът да е заплатил дължимите от застрахования
кредитополучател към датата на застрахователното събитие суми. Освен това
недоказан е и размерът на задължението към датата на смъртта на Р. Ч..
Съобразно
изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
У.Б.
АД-конституиран като съищец на осн. чл.26, ал.4 от ГПК, вр.чл.134, ал.2 от ЗЗД в
становище от 17,05,2019год. поддържа исковата молба.
При така
изложеното съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно
между страните обстоятелството, че на 24.03.2010г. между Банка „У.Б.“АД и Р.З.Ч. е сключен
договор за кредит, обезпечен с ипотека с
№ 200. Предмет на договора е
предоставяне на сума в размер на 38 800.00 EUR-чл.1. Погасяването е уговорено да се извърши на месечни, анюитетни погасителни
вноски с краен срок за издължаване на
вземанията-20,03,2038г.
Съгласно чл.9,4 от договора към договора
за банков кредит е добавена застраховка
пакет А-„Кредитна протекция“ с покрити рискове: смърт вследствие на
заболяване или злополука, трайно
намалена или загубена работоспособност
над 70% вследствие на заболяване или злополука и временна неработоспособност вследствие на заболяване
или злополука.
Издаден
е сертификат за застраховка „Кредитна
протекция“ №200/2010год. със страни по застрахователното правоотношение-
застраховащ –У.Б. АД, застраховател К.Ж. клон Б. и К. Общо застраховане клон
България и застрахован Р.З.Ч.. Застраховано е всяко физическо лице, което е
кредитополучател на банката, на възраст между 18-65години. Застрахователното
покритие покрива задълженията на
застрахования към У.Б. АД по договор за
потребителски, ипотечни или
кредити за микро и малки
предприятия
Не
е спорно наличието на дадено писмено съгласие на кредитополучателят -Ч., във
връзка с отпуснатия кредит от 24,03,2010год. да бъде сключена застраховка Кредитна
протекция по договор за групова застраховка на кредитополучатели сключен между
банката и ответника.
Съгласно
чл.5 от ОУ към групов застрахователен
договор №02/2007 за застраховка кредитна протекция на
кредитополучатели на У.Б. АД началото на
застрахователното покритие за всеки застрахован започва в 0,00часа на деня на усвояване на сумата по договора за кредит до
0,00часа на последния ден на срока на
договора при редовно заплащани застрахователни премии и при положение, че не
са налице условията на чл.5,5 от
ОУ-прехвърляне на правата и задълженията
на кредитополучателя по договора на трето лице;
Не
е спорно в срока на действие на застрахователния договор да е настъпил покрит
застрахователен риск-смърт на кредитополучателя-видно от съобщение за смърт №20/07,05,2013год.
като смъртта на Р.З.Ч. е настъпила на 07,05,2013год.
С
уведомление за настъпило застрахователно събитие от 13,05,2013год. ответникът е уведомен за настъпилото застрахователно събитие
на 07,05,2013год.
С
решение от 30,05,2013год. ответното дружество е отказало да заплати
обезщетение, тъй като смъртта на застрахования е настъпила в резултат на предварително съществуващо
заболяване страдание или
физическо състояние, както и неговите
усложнения и рецидиви, за което
застрахованото лице е получило
медицинско консултиране, диагностициране
или лечение в две годишен период преди
датата на усвояване на кредита.
Видно
от приложение 4-Условия по програма „Кредитна протекция“ обстоятелствата
посочени като мотив за отказ за заплащане на обезщетение са включени в категорията изключени рискове.
От
изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинска
експертиза се установява, че при кредитополучателят Ч. е установен тумор на млечна жлеза през месец февруари 2007г. На
14.02.2007година е извършена радикална мастектомия с аксиларна дисекция.
Заболяването е стадирано като pTINxMo. Проведени са предоперативни изследвания- няма данни за
метастази. С оглед наличните рискови фактори от медицинска гледна точка,
онкологичната комисия е преценила необходимост от провеждане на комплексно
следоперативно лечение — химио и радиотерапия. Впоследствие болната е оставена
на активно наблюдение. През месец февруари 2012 година след проведен ПЕТ/СТ е
доказана прогресия на заболяването- данни за метастази в лимфни възли, бял
дроб, черен дроб и кости. Стартирала е химиотерапия с известен ефект, след
което заболяването отново е прогресирало, съответно е настъпил летален изход за болната през месец май 2013год. Причината за смъртта на Р.Ч.е прогресията на
онкологичното заболяване със засягане на лимфни възли, костни, чернодробни и
белодробни метази. Настъпилата смърт е в непосредствена връзка от развитието на множествени метастази / висцерални,
лимфни и костни/. Те от своя страна са свързани
с установения през 2007г. карцином на млечната жлеза. Метастатичната болест е потвърдена хистологично. Изложено
е становище първичния тумор, развитието на метастатичната болест и
фаталния изход за болната да са в непосредствена връзка. При
всяко онкологично заболяване се провеждат необходимите диагностични изследвания
при неговото установяване за определяне стадия на заболяването. В последствие
се взема решение за комплексно лечение и проследяване /диспансерно наблюдение/.
В конкретния случай, заболяването е
диагностицирано без данни за метастази
и е проведена комплексна терапия. Болната е оставена на активно диспансерно
наблюдение, което е за период от пет години от началото на лечението. Първата
година от диагнозата болните провеждат контролни изследвания за проследяване на
състоянието на 3 месеца, а следващите години на 6 месеца. Целта е да се
установи ранната поява на разпространение на заболяването и да се предприемат
необходимите терапевтични мерки.
Видно от приложена
справка на У.Б. АД към 07,05,2013год. задължението по договор
за кредит е 37565,34евро, от които 37428,33евро-главница и 137,01евро-договорна
лихва.
В периода от
07,05,2013год. до 20,02,2019год. са представени доказателства за погасяване
на задължения по договора за кредит в
размер на 11544,21евро и 14594,87лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за
установено от правна страна следното:
По иска с пр. кв. чл. 242, ал. 1
от КЗ /отм./:
Релевантните
факти, обуславящи основателност на исковата претенция са свързани с
установяване по
безспорен начин на следните предпоставки: 1.валидно възникнало договорно
правоотношение по сключен между кредитополучателят-Р. Ч. и „У.Б. „АД
/кредитодател /договор за кредит; 2.валидно възникнало застрахователно
правоотношение между кредитодателя, в качеството на застраховащ и ответното дружество по договор
за застраховка за обезпечение на задължение по договор за кредит, с ползващо се
лице – Банката, с предмет смърт/неработоспособност /трайна или временна/
на кредитополучателя; 3.настъпил в срока
на действие на договора покрит застрахователен риск- смърт на
кредитополучателя; 4.размер на останалия непогасен кредит /главница, лихви,
такси/ към датата на застрахователното събитие и 5. плащане от страна на ищеца
на задълженията по договора за кредит след датата на събитието на законно
основание.
Ищцата като законен наследник
на починалият кредитополучател е предприела
при наличие на правен интерес плащане на
задълженията по договора за кредит. По делото не се спори между страните и не
са релевирани възражения от ответника да липсва усвояване на кредита, както и относно плащанията, за които по делото е представена
справка от Уникредит Булбанк да не са извършени от ищцата, в качеството на единствен наследник на кредитополучателя,
поради което същата е активно материално-правно
легитимирана по предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл.242, ал.1 от КЗ/отм./, когато застраховка
"Живот" или "Злополука" е била сключена в полза на кредитор
за обезпечение на задължение на физическо лице, то има право на иск срещу
застрахователя и когато не е било страна по застрахователния договор и е
платило задължението при настъпило застрахователно събитие. Това право има и
всяко трето лице, което на законно основание е платило задължението. Ал. 2 от
същият текст дава възможност на застрахователя да прави в този случай всички
възражения, произтичащи от застрахователния договор. Правото на платилият на законно
основание при условията на чл. 242 КЗ/отм./ да претендира от застрахователя
обезщетение в размер на платените от него суми по кредита е специална хипотеза
на суброгация по силата на закона на встъпване в правата на застрахованият и
ползващо се лице по договора за застраховка, която настъпва към датата на
сбъдване на фактическия състав по последната норма – или датата на плащането
след настъпило застрахователно събитие. Плащането извършено от ищцата е
извършено на „законно основание“, тъй като същата е законен наследник и задължено лице по договор за кредит
съобразно чл.60 от ЗН.
Относно плащането от страна на ищцата на процесната сума от
2933,22евро за релевирания период, съдът намира този факт за установен. Видно от приложената от страна на банката справка за извършени плащания след
датата на настъпване на смъртта на кредитополучателя -07,05,2013год. до датата на
исковата молба е видно да е
погасена сума в размер надвишаващ претендираната. Ето защо възражението
на ответната страна за недоказано плащане е
неоснователно.
Спорно по делото е
обстоятелството дали законосъобразно е постановен отказ от страна на ответника да заплати
застрахователното обезщетение, основан на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 КЗ(отм.), съгласно която застрахователят се освобождава от
задълженията си по договора, ако съществено за риска обстоятелство съзнателно е
обявено неточно или е премълчано от застрахования и то е в причинно-следствена
връзка с настъпването на покрития риск.
Задължението
на застрахования да обяви конкретни
обстоятелства е относимо към преценка
на риска от страна на застрахователя да
сключи конкретния договор. В този смисъл съществени за оценка на риска са
обстоятелства, за които застрахователят писмено е поставил въпроси-чл.188, ал.2 от КЗ/отм./. Значително би било недеклариране
на обстоятелство, при което застрахователят не би сключил договора и
сключването би било при различни от договорените условия.
Нормата на чл.189 и
чл.190 от КЗ/отм./ сочи на разграничение
при необявяване на обстоятелствата
от страна на застрахования в смисъл на съзнателно неточно обявяване или
премълчаване и несъзнателно
неточно обявяване. Чл. 189, ал. (1) от КЗ/отм./ сочи на възможност, ако застрахованият
съзнателно е обявил неточно или е премълчал обстоятелство, при наличието на
което застрахователят не би сключил договора, ако е знаел за това обстоятелство,
застрахователят да може да прекрати
договора. В случаите
на съзнателно неточно обявяване на обстоятелства при липса на прекратяване и
настъпване на застрахователното събитие,
застрахователят може да откаже изцяло или частично плащане на застрахователно
обезщетение или сума само ако неточно обявеното или премълчаното обстоятелство
е оказало въздействие за настъпването на събитието-чл.189, ал.4, вр.ал.1 от КЗ/отм./, докато в хипотезата на несъзнателно неточно обявяване на
обстоятелствата при настъпване на застрахователното събитие преди
изменението или прекратяването на договора застрахователят не може да откаже
плащане на застрахователно обезщетение или сума, но може да ги намали съобразно
съотношението между размера на платената премия и на премията, която трябва да
се плати според реалния застрахователен риск.
Доказателствената
тежест за установяване, че конкретно необявените обстоятелства са оказали
влияние за реализиране на риска е за застрахователят съобразно нормата на чл.154 от ГПК.
В конкретната
хипотеза, безспорно видно от приложените декларации, попълнени от
кредитополучателят се установява да е
декларирано, че през последните 5 години, застрахования не е бил приеман в
болница за хирургическа интервенция, изследване или друго лечение. В подробния медицински въпросник /стр.69/, в
т.4, ал.3, б.“а“, е налице отрицателен отговор на въпроса, дали за лицето предстои приемане в болница или диагностични
изследвания във връзка със злокачествено заболяване.
Доколкото по делото
безспорно се установи диагностициране на
Р. Ч. с тумор на млечната жлеза
през месец февруари 2007год., респективно извършена е радикална
мастектомия с аксиларна дисекция на 14,02,2007год., то не може да
се приеме да е налице несъзнателно
неточно обявяване, а е налице хипотезата на чл.189 от КЗ/отм./. Налице е
съзнателно неточно обявяване на конкретни факти –проведената хирургична
интервенция в период от пет години
преди декларацията от 24,03,2010год.,
както и необявяване на обстоятелството, че след провеждане на оперативната интервенция по отношение на кредитополучателят е назначена химио и радиотерапия. Не са
налице изключенията посочени в декларацията, а въпросите са ясни и разбираеми.
Съдът намира застрахованият да е съзнавал, че декларираните
обстоятелства са съществени за застрахователя, доколкото е бил
информиран за последиците от неизпълнението на задължението му за деклариране,
както и е заявил сочените обстоятелства да отговарят на истината.
Значимостта на посочените обстоятелства за сключване на договора и преценка на риска от
застрахователя е видна и от Общите
условия, в които в чл.12,3,1 е предвидено при настъпване на застрахователен риск смърт на кредитополучателя, застрахователят да
откаже плащане, когато реализирания риск е в резултат на предварително
съществуващо заболяване, страдание или
физическо състояние, както и неговите рецидиви, за което застрахованото лице е
получило медицинско консултиране,
диагностициране или лечение в 2 годишен
период преди усвояване на
кредита. По делото няма данни за
точна дата на усвояване на сумата
по кредита, но възможната най-ранна дата е 24,03,2010год. или 2 годишния период
варира от 24,03,2008год. до
20,10,2008год./съобразно крайният срок за усвояване на кредита/.
В този период
съгласно заключението на изслушаната по делото
съдебномедицинска експертиза Р. Ч. е била на активно наблюдение до месец
февруари 2012год., с оглед проследяване
за евентуални рецидиви и метастази. Първата година се извършват прегледи през три месеца, от втората до петата година контролните прегледи са през 6
месеца и въпреки липсата на данни за извършени
изследвания на Р.Ч., то същата е подлежала на диспансерно наблюдение, което
респективно сочи на регулярно
диагностициране за усложнения от
злокачественото заболяване /становище на в.л. заявено в с.з. от 07,10,2019год./.
Неоснователни са
доводите на ищцата, че кредитополучателят
не е имал съзнание за заболяване, тъй
като не са установени метастази след
оперативната интервенция през м.02,2007год., а през 2012год. е установено ново
образувание, тъй като вещо лице сочи на тласък/усложнение на установеното през
2007 туморно образувание. Същевременно реализирания риск-смърт на
застрахованото лице е в непосредствено връзка /поради множествени метастази/
с установения карцином на млечна жлеза,
за което обстоятелство е налице съзнателно неточно обявяване.
Предвид изложеното
настоящият състав приема да са налице релевантните елементи от фактическия
състав относно приложение на чл.189, ал.4 от КЗ/отм./. Поставени са ясни и
недвусмислени въпроси относно здравословното състояние на кредитополучателя,
относно обстоятелства съществени за застрахователя, с оглед чл.188, ал.2 от КЗ/отм./, налице е субективен елемент, а именно застрахованият е знаел за неточно
обявените, респективно затаени обстоятелства, както и значението за сключване
на договора /достатъчно е допускане, че застрахователния договор не би се
сключил от застрахователя, ако знае за обстоятелствата, които не са
декларирани/, което съдът намира да е
налице, доколкото в попълнените декларации примерно са посочени хронични
и периодично изострящи заболявания, сред които и тумори. Налице е
причинно-следствена връзка между неточно
обявеното обстоятелство и реализирания риск.
Ето защо съдът намира да е налице основание за отказ за заплащане на обезщетение
при условията на чл.189, ал.4 от КЗ/отм./, поради което исковата претенция
подлежи на отхвърляне.
По исковата
претенция с пр.осн.чл.199а от КЗ/отм./, вр.чл.134 от ЗЗД;
Кредитополучателят, в качеството на застрахован, по
групова застраховка, сключена за обезпечение на кредитор относно вземането по
договор за кредит, респективно неговите наследници имат правен интерес и активна процесуална легитимация
да предявят иск против застрахователното дружество в защита на имуществените
права на банката като искат осъждането на застрахователното дружество да
заплати на ползващото се лице по застрахователния договор – банката дължимата
застрахователна сума при осъществяване на застрахователното събитие, ако твърдят
наличие на предпоставките на разпоредбата на чл. 134 ЗЗД, които съдът намира да са изложени.
Дали процесуалната легитимация на ищеца съответства на материално правното
положение на страните е въпрос по основателност на исковата претенция. За
основателност на същата в тежест на ищцовата страна/ процесуален субституент/ е
да установи, че има качеството
на кредитор спрямо определено
лице /банката/, че неговият
длъжник/банката/ и титуляр на правата, които се защитават с
предявения иск, бездейства и не упражнява имуществените си права; 3/
неупражняването на правата на длъжника/банката/
на ищеца застрашава удовлетворяването на последния, в качеството му на кредитор, т. е. с бездействието си длъжникът рискува
да намали имуществото си;
Безспорно от доказателствата
по делото се установява, а и между страните не се спори, че между съищеца "У.Б. "АД и ответника е сключен договор
по смисъла на 199а
от КЗ/отм./, а именно групов договор за застраховка "Кредитна протекция" на
кредитополучателите по сключени договори за кредит. Предвид изрично даденото от кредитополучателя
писмено съгласие съобразно чл.199а, ал.2 от КЗ/отм./ е налице валидно
възникнало застрахователно правоотношение.
Процесната
групова застраховка е била такава по чл.199а, ал.1 от КЗ/отм./, в полза на кредитор /търговска
банка/ за обезпечение задължение на физическо лице. В това застрахователно
правоотношение Банката е имала едновременно качествата и на застраховащ, и на
ползващо се от сключената застраховката лице, докато всеки един кредитополучател, представлява
застраховано лице. Страни по този договор са банката и застрахователя. Застрахования
кредитополучател, няма качеството ползващо се от застраховката лице, а е лице,
чийто живот, здраве и телесна цялост са предмет на застраховката, сключена в
полза на банката кредитор. В този смисъл това не е
типичен договор в полза на трето лице /Решение № 99/28.07.2011 г. по т.д. №
542/10 г. на І т.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
Съдът намира ищцата като наследник на починалият кредитополучател
по сключен договора за кредит да се
легитимира като кредитор на банката/ползващо/ се лице по застрахователния
договор, произтичащо от неизпълнение
на извъндоговорно задължение на банката да упражни своето право
на иск спрямо застраховател при реализиран риск –смърт на кредитополучателя, за
да получи дължимото застрахователно обезщетение, представляващо остатък на
задължението по договора. С оглед характера на застрахователния договор,
обезпечаващ имуществено благо на кредитора да получи плащане по договора, съдът намира
при реализиран застрахователен риск
за банката да съществува не само възможност, а и задължение да упражни
правата по застрахователния договор, в който смисъл са и последващите изменения, предвидени в чл.382,
ал.1 от КЗ. В случай на покрит застрахователен риск „смърт“, безспорно
съгласието на застрахования кредитополучател е да се гарантира имуществения
интерес на наследниците на същия като задължени по пасива на наследството лица.
Не се установява банката да е инициирала претенция срещу
застрахователя, поради което е налице
бездействие да реализира притезателното право по застрахователния договор.
Посоченото
бездействие застрашава удовлетворяване на
правата на ищцата, чрез
увеличаване на пасива на наследството.
Въпреки това с оглед изложените по –горе
мотиви, съдът приема да е налице основание за отказ от страна на застрахователя
по смисъла на чл.189, ал.4 от КЗ/отм./, поради което исковата претенция е неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода от
спора на осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника по делото се дължат разноски,
които съдът намира за доказани в размер на 3773,61лв., от които 3473,61лв.-адв.възнаграждение
с ДДС и 300,00лв.-в.л./ основателно е възражението на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК, с оглед цената на исковата
претенция и вида извършени процесуални действия осъществени от адвокат, до
първо съдебно заседание ответникът е представляван от юрисконсулт. Дължимото минимално
възнаграждение по НМРАВ определено по реда на чл.7, ал.2 е 2894,68лв., върху което
с оглед данните за регистрация по ДДС се дължи 20% ДДС или общо 3473,61лв./
Мотивиран от
горното СГС
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Й.Д.Г., с ЕГН **********, със съд. адрес *** срещу „К.ж. клон Б.“ КЧТ, с ЕИК********, със
седалище и адрес ***-3 обективно съединени искове: с пр.кв. чл.242, ал.1 от КЗ /отм./ за осъждане на ответника да
заплати сума в размер на 2933,22евро
- застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Кредитна протекция”
№200/2010год., сключен между „У.Б.“АД и
„К.Ж. клон Б.“ КЧТ по повод настъпило
застрахователно събитие- смърт на кредитополучател по договор за кредит от
24,03,2010год. в срока на действие на застрахователния договор, представляващо
платена сума за периода от 07,03,2013год. до 08,05,2018год., ведно със законна
лихва за забава върху главницата от датата на предявяване на иска-
08,05,2018год. до изплащане на вземането; с
пр.кв. чл. 199а от КЗ /отм./, вр.чл.134 от ЗЗД за осъждане на „К.Ж. клон Б.“
КЧТ да заплати на „У.Б.“АД сума в размер
на 34435,09евро, представляваща
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Кредитна протекция” за
настъпил риск „смърт“ на кредитополучателя Р.З.Ч., представляваща остатък от
задължение по договор за кредит от 24,03,2010год.към датата на
застрахователното събитие като неоснователни.
ОСЪЖДА Й.Д.Г.,
с ЕГН **********, със съд. адрес *** да заплати на „К.ж. клон Б.“ КЧТ, с ЕИК********,
със седалище и адрес ***-3 на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК
сума в размер на 3773,61лв.-разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: