РЕШЕНИЕ
№ 968
гр. П., 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20225330200477 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №21-1030-011864/16.12.2021
г., издадено от **** към ОДМВР гр. П., сектор ,,Пътна полиция‘‘ с което на
С.А. К. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание
,,глоба‘‘ в размер от 200 лева за извършено от нея нарушение по чл. 20, ал. 2
ЗДвП.
Жалбоподателят С.К. обжалва процесното наказателно постановление,
като иска неговата отмяна, доколкото същото се явява неправилно и
незаконосъобразно. Излага съображения, че в АУАН и НП било налице
погрешно описание на нарушението, като тъй като никъде не било посочено
каква е трябвало да бъде скоростта, че да бъде съобразена. Основна причина
за настъпването на ПТП-то била появата на куче в опасната зона на водача и
невъзможност същият да избегне удара, освен ако не се качи на тротоара.
Въззиваемата страна, редовно уведомена за насроченото съдебно
заседание, не изпрати представил. Депозира становище по съществото на
делото с което оспорва подадената жалба, намира същата за неоснователна,
поради което поиска потвърждаването на обжалваното наказателно
1
постановление.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на
01.12.2021 г. около 01:30 часа в гр. П., бул. ,,Б. № 20 посока изток – запад
като водач на лек автомобил ,,Ауди Ку2‘‘ с рег. № **** като при движение с
несъобразена скорост губи контрол над автомобила, излиза в ляво и се качва
на разделителен остров и се блъска в храстите. По този начин било настъпило
ПТП с материални щети.
В хода на съдебното следствие не беше разпитан актосъставителят А.Г.,
доколкото същият беше три пъти редовно призован, но въпреки това не се яви
и не изложи уважителни причини за неявяването си, поради което и беше
заличен от списъка на лицата за призоваване.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да
се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от
страните.
Въз основа на така възприетата от Съда фактическа обстановка се
достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП предвижда, че водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Нито в акта, нито в постановлението е посочено с каква скорост е
следвало да се движи водачът, т. е. коя скорост се е явявала съобразена с
2
обстоятелствата, посочени в чл. 20, ал. 2 ЗДвП, така че да е бил състояние да
спре пред предвидимо препятствие, респ. при създадена опасност за
движението. Не е посочена и скоростта на движение на управлявания от
жалбоподателя автомобил, за да може да се прецени, дали същата е била
съобразена или не с обстоятелствата по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, респ. да може да се
прецени дали водачът се е движил с несъобразена скорост. Наред с горното
следва да се отбележи и това, че нито в акта, нито в постановлението е
посочено пред какво жалбоподателят не е бил в състояние да спре - дали пред
предвидимо препятствие или пред възникнала опасност за движението.
Изложеното обосновава и извода, че в случая отговорността на водача е
неоснователно ангажирана за деяние, което не е доказано, като е дадено и
непълно описание на съставомерни негови елементи, които препятстват съда
да извърши преценка за наличието на виновно поведение от една страна, а от
друга – за установяване на обстоятелствата, при които е настъпило ПТП.
В тази насока е Решение № 2217 от 13.12.2017 г. на АдмС - П. по к. а. н.
д. № 2926/2017 г.
Предвид гореизложеното с оглед допуснатото процесуално нарушение,
обжалваното наказателно постановление, като неправилно
незаконосъобразно, следва да се отмени.
По изложените съображения, П.ският районен съд, XXVI н. с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-1030-011864/16.12.2021 г.,
издадено от **** към ОДМВР гр. П., сектор ,,Пътна полиция‘‘ с което на С.А.
К. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в
размер от 200 лева за извършено от нея нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3