Р Е Ш
Е Н И Е
София 30.04.
Софийският Окръжен съд, наказателно
отд., ТРЕТИ въззивен състав, в публично заседание на осми април, две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН
ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. КРИСТИНА ТОДОРОВА
mри секретаря Р. Андреева, с участието на прокурор от
СОП Й. П., като изслуша докладваното от съдия Бозаджиева ВНОХД № 761 по описа
за 2018 година и за да се произнесе ,
взе предвид следното :
Софийски ОС е инстанция по въззивен
контрол, сезиран с жалба, подадена от адв. М., защитник на Е.И.Г. ***, срещу
присъда № 58 от 06.11.2017 г., постановена по НОХД № 473/2016 г. по описа на РС
С..
По силата на обжалваната присъда, съдът е признал за
виновен подсъдимия Е.Г. в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4,
вр. чл. 130, ал. 2 от НК, за това, че на 30.07.2015 г., около 02.30 ч. в гр. С.,
в сградата на МБАЛ С. ЕООД, Кардиологично отделение, е нанесъл на медицински
специалист – д.р Н.Г. ***, при изпълнение на службата му, удари с юмрук в
областта на гръдния кош, горната част на тялото и китката на лявата ръка, с
което му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка,
без разстройство на здравето – престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл.
130, ал. 2 от НК, поради което и на основание посочената разпоредба, както и
във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“, вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр.
ал. 3, вр. чл. 42б, ал. 1и 2 от НК му е наложено наказание „“Пробация“ като
замяна на наказанието лишаване от свобода, включващо пробационните мерки
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от две години , която да се
изпълнява два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от две години.
С присъдата е оправдан подс. Е.Г. за извършване на
деянието в съучастие като съизвършител с подс. Я.Г., както и в частта, че е
причинена временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Подсъдимият Я.Г.
е изцяло оправдан за извършване на престъпление по 131, ал. 2, т. 3, вр. чл.
130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
По силата на атакуваната присъда предявеният от Н. К.
граждански иск за прлисъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е
уважен частично- до размера на 900 лева, като съдът е отхвърлил иска в останалата част – до
сумата от 4200 лева –като неоснователен и недоказан.
С присъдата е
отхвърлен изцяло гражданския иск на Н. К. срещу всеки от подсъдимите Е. и Я. Г.
за заплащане на сумата от 800 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди.
На подсъдимия Е.Г. са възложени съдебните и деловодни
разноски по производството, както и разноските, понесени от пострадалия-
конституиран в качеството на частен обвинител и граждански ищец- сумите, както
следва: 67.62 лева за направени разноски
в хода на ДП; -сумата от 175 лева за направени разноски в хода на съдебното
производство пред РС С.; -сумата от 50 лева за дължимата ДТ върху уважения
размер на гражданския иск.
Недоволен от присъдата е останал защитникът на
подсъдимите – адвокат М., който атакува
частта от присъдата, по силата на която подсъдимият Е.Г. е признат за виновен и му е наложено
посоченото наказание, както и в частта по отношение на присъденото обезщетение
за граждански иск.
В жалбата се съдържа оплакване за необоснованост на
фактическите изводи и за процесуални нарушения при преценката на
доказателствата, а именно- че е налице противоречие в доказателствата, като не са
обсъдени в достатъчна степен наличните
противоречия, от доказателствата не
следват фактическите изводи, възприети от съда. Посочва, че е установено
участие и на други лица освен подс. Е.Г.. Твърди се наличие на противоречие в описания от пострадалия
механизъм на причиняване на травматичното увреждане и установения механизъм от
вещото лице по назначената в хода на съдебното следствие повторна СМЕ.
С жалбата се иска отмяна на присъдата и постановяване
на оправдателна спрямо подс. Е.Г.. Алтернативно се иска намаляване на срока на
наложеното наказание, като се твърди явна несправедливост на наложеното
наказание, мнението на защитата е, че наказание около 1 година ще постигне
целите на личната генералната превенция.
По отношение на гражданската част се оспорва като неоснователно завишен размера на
уважения граждански иск, като се твърди, че определеното обезщетение от 900
лева е несъответно на претърпените болки и страдания от Н. К.. Изтъква се, че
личната неприкосновеност на последния е засегната в много по-малка степен,
както и че длъжностното качество на пострадалия не определя по- продължителни
или по-интензивни болки.
Частният обвинител и граждански ищец Н. К. възразява
против жалбата, в законовия срок ,
изразявайки несъгласие с твърдените в жалбата съществени пороци, обуславящи
отмяна, както и доводите на защитата
които ги обосновават- и в наказателната и в гражданската част.
В съдебно заседание защитникът адв. М., поддържа като цяло искането за отмяна на присъдата, оплакванията
си и доводите, които ги обосновават.Алтернативно- отправя искане за намаляване
на наложеното наказание по размер и на размера на присъденото обезщетение в
гражданската част. Съдът при преценката на обстоятелства, индивидуализиращи
отговорността е обсъждал обстоятелства, влияещи на квалификацията, а именно- че
увреждането на пострадалия е причинено при изпълнение на служебните му
задължения на лекар.
Частният обвинител и граждански ищец не се явява пред
въззивната инстанция и не заема становище по същество на делото.
Представителят на СОП заема становище, че в хода на
първоинстанционното съдебно производство не са допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила.Присъдата е
изключително точно и подробно мотивирана, в мотивите си съдът е дал изчерпателен
отговор на всички въпроси, касаещи фактическата обстановка, правните изводи и
индивидуализацията на отговорността.Определено е справедливо наказание, способно
да постигне възложените му от закона цели, справедлив е и размерът на
присъденото обезщетение по граждански иск. Заема позиция в полза на цялостното
потвърждаване на постановената присъда като законосъобразна и правилна.
Подсъдимият Е.Г.
не се явява и не изразява становище.
Въззивният съд, като провери присъдата в съответствие
със заявеното в жалбата, така и цялостно- на основание чл.314,ал.1 НПК, въз
основа на събраните пред първия съд доказателства и в хода на въззивното
съдебно следствие, намери за установено следното.
Решаващият съд, в пълно съответствие със закона и
доказателствата е изградил верни фактически и правни изводи, като
законосъобразно е ангажирал наказателната и гражданската отговорност на подсъдимия за деянието, за
което е привлечен да отговаря.
Съвкупната преценка на доказателствата обосновава в
пълна степен фактическите изводи на РС С., които настоящата инстанция споделя
изцяло :
Подсъдимите Е.Г. и Я.Г. са братя, а
свидетелките А. Г. и С. Г. са техни сестри. Тяхната майка Т. Г. Г. страдала от
нарушения на сърдечния ритъм и в края на месец юли
Началник на Кардиологичното отделение в
болницата към този момент бил свидетелят д-р Н.К.. Съгласно утвърдения график
на работното време в отделението за м. юли
д-р Л. Б. — Т. била началник на
отделение в Първо вътрешно отделение на „МБАЛ С.” ЕООД и на 29.07.2015 г. малко
преди 20,00 ч. тя дошла на работа нощна смяна, като съгласно установената
организация на работата в болницата по време на тази смяна тя следвало да
обслужва по дежурство и кардиологичното отделение. Дежурна медицинска сестра в
отделението по това време била свидетелката Л.Т. Ш., а санитар — свидетелката Е.Д..
При застъпването си на смяна св. Б. - Т.
заварила пациентката Т. Г. в тежко общо състояние, но след медикаментозна
интервенция състоянието й се подобрило и към 22,00 ч. било задоволително.
По-късно вечерта св. Б. — Т. била извикана в отделението и установила, че Т. Г.
е в състояние на клинична смърт — без пулс, без дишане и без кръвно налягане.
След намесата на д-р Б. - Т. пациентката била изведена от това състояние, като
била възстановена сърдечната й дейност, но тя не можела да говори. В болничната
стая, в която била настанена Т. Г. се намирали нейни близки - двама мъже и две
жени, които попитали св. Б. - Т. защо работи сама и настояли да дойде и св. К..
Свидетелят К. бил незабавно повикан и
дошъл в отделението около 02,00 ч. - 02,30 ч. на 30.07.2015 г. По това време в
болничната стая имало около 5-6 души близки на Т. Г., сред които подсъдимите Е.Г.
и Я.Г. — нейни синове, както и свидетелките С. Г. и А. Г., като за последните
св. К. знаел, че са дъщери на Т. Г., понеже преди това те идвали на свиждане на
майка си. Пред стаята в коридора имало още хора, които не били от персонала на
болницата. Т. Г. отново изпаднала в състояние на клинична смърт, но въпреки
намесата на лекарите - свидетелите К. и Б. - Т., тя не излязла от това
състояние и починала.
Свидетелят К. съобщил на присъстващите в
стаята близки на Т. Г. за смъртта й и им изказал своите съболезнования. Тогава
те започнали да пищят и крещят, приближили се плътно до него и го наричали
„убиец”. Четирима от тях били мъже, а сред тях били подсъдимите Е.Г. и Я.Г.. Подсъдимият
Е.Г. и още един от мъжете бутали св. К. е ръце. Свидетелят К. излязъл от стаята
и в коридора казал на св. Б. - Т. да излезе от отделението, за да не пострада,
и тя слязла на етажа на своето отделение. След това той се насочил към
манипулационната стая, находяща се срещу стаята на починалата, за да предпази
от саморазправа св. Ш. и видял как там една от жените удря по
електрокардиографския апарат. Свидетелят К. се върнал в коридора и там отново
бил обграден от същите четирима мъже - близки на починалата, от които
най-агресивен бил поде. Е.Г.. Последният, както и още един мъж започнали да го
блъскат и удрят е юмруци, при което джобът на ризата му бил разкъсан.
Свидетелят К. вдигал ръце, за да предпази главата си и от ударите по ръцете му
верижката на часовника му се скъсала и часовникът паднал на пода. Впоследствие
той се озовал притиснат с гръб до стената и с лице към мъжете и отново двама от
тях, от които главно подсъдимият Е.Г., го блъскали към стената, силно го
натискали с ръце в гръдния кош и го удряли с юмруци в същата област.
Както в болничната стая, така и в
коридора, подсъдимият Я.Г. бил сред хората, наобиколили св. К., но се държал
най- спокойно от всички, не го удрял, блъскал или натискал. Свидетелят К.
наредил на появилия се на етажа на отделението охранител от болницата да извика
полиция и помолил подсъдимия Я.Г. ако може да успокои останалите, както и му
казал, че съжалява за смъртта на майка му, но персоналът на болницата не бил
виновен за настъпването й.
По-късно през нощта на място пристигнали
свидетелите В. Д. Н. и Й. А. - служители на РУП - С.. Те установили, че в
пространството на етажа пред коридора на Кардиологичното отделение има мъже и
жени — близки на починала пациентка, които били на брой между пет и десет души
и създавали суматоха. Едни от тях пищели и викали, а други влизали в отделението
и в стаята на починалата и излизали оттам. Свидетелите Н. и А. не успели сами
да възстановят реда и затова поискали да бъдат подкрепени от свои колеги. На
място пристигнали и свидетелите И. П., П. М. и Л. Г. - също служители на РУП - С.
и с тяхна помощ всички близки на починалата Т. Г. били изведени извън сградата
на болницата. На подсъдимия Е.Г. и на свидетелката С. Г. били съставени
протоколи за предупреждение съгласно чл. 65 от Закона за министерството на
вътрешните работи. Свидетелят К. останал в отделението до сутринта.
На 30.07.2015 г. св. К. бил прегледан от
д-р К. В. - семеен лекар, който установил контузия на гръден кош двустранно,
силен болков синдром и хипертонична криза, причинена от стрес, при кръвно
налягане 190/110.
Според приетото в хода на съдебното
следствие заключение на д-р М. А. по назначената в досъдебното производство
съдебно¬медицинска експертиза, от изследваната медицинска документация се
установява, че на Н.К. е причинена двустранна контузия на гръдния кош и силен
болков синдром, които са му причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, като тези увреждания са резултат от действие на твърди тъпи
предмети, каквито са и части на човешкото тяло и са причинени по механизма на
удари с или върху такива предмети и могат да се получат по начин, описан от
пострадалия в показанията му.
При изслушването й пред съда след
прочитане на заключението й вещото лице д-р А. разяснява, че контузията е
сборно понятие, което включва травматични увреждания като кръвонасядания и
охлузвания, но такива конкретни увреждания не са описани в изследваното от нея
медицинско свидетелство за пред съда от 30.07.2015 г. Според експерта в това
свидетелство е отразена медицинска диагноза, но не и конкретни обективни
находки. Въпреки това експертът сочи, че силният болков синдром е обосновал
извода в заключението, че уврежданията на К. са довели до временно разстройство
на здравето му, неопасно за живота, тъй като този синдром може да се дължи на
спукване или счупване на ребро /независимо, че експертизата не е работила с
рентгенографии/, а е възможно и при по-корпулентни индивиди /т. е. такива с
по-едро телосложение/, какъвто е пострадалият, дълбоки кръвонасядания на
подлежащата мускулатура на гръдния кош, причинени от по-значителна сила на
увреждащия фактор, да се проявят видимо като кръвонасядания по кожата едва на
второто или третото денонощие след получаване на травмата, т. е. да не са ясно
изразени при извършване на прегледа - в случая няколко часа след инцидента.
От приетото заключение на д-р Д. Н. по
назначената в хода на съдебното следствие повторна съдебно-медицинска
експертиза се установява, че констатираните в изследваното от експертизата
медицинско свидетелство за пред съда от 30.07.2015 г. двустранна контузия на
гръдния кош на пострадалия Н.К. със силен болков синдром и хипертонична криза
със стойности на артериалното налягане РР 190/110 към момента на прегледа,
нямат медико-биологическата характеристика „временно разстройство на здравето,
неопасно за живота”. Тази травма е причинила на пострадалия болка предвид това,
че тя не е причинила дори лекостепенно увреждане на анатомичната цялост на организма
или тъканите, поради липса на морфологично видими травми, или лекостепенно
изменение във физиологичните функции, тъй като липсва описание на затруднение в
акта на дишане поради болка. Отразената травматична диагноза е резултат от
действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари с такива и може да се
получи при нанасяне на удари с ръце - блъскане, като липсата на видими
травматични увреждания сочи, че се касае за удари с малка кинетична енергия
/сила/.
Подсъдимият Е.И.Г., с ЕГН **********, е
роден на 04 ноември
Подсъдимият Я.И.Г., с ЕГН **********, е
роден на 10 април
Тези
фактически изводи са формирани в резултат на професионално осъществена на високо ниво
доказателственоправна дейност – отличаваща се с подробен, задълбочен и
изключитенло прецизен анализ на доказателствата, съответстващ в пълна мяра на
критериите на чл.107,ал.5 НПК. Доказателствата са събрани в хода на съдебно
следствие, протекло в съответствие с процесуалните правила и норми и при
стриктно съблюдаване на правата на подсъдимия и неговия защитник.
В този смисъл –въззивната инстанция намира за изцяло лишени от основания и от коректно отношение към
доказателствата, както и от обективен прочит на съдебните мотиви, оплакванията
на защитата за липса на прецизна и законосъобразна преценка на доказателствата.
На всички поставени въпроси в жалбата решаващият съд е дал убедителен, задълбочен и аргументиран отговор
в мотивите към атакуваната присъда в съответствие с действителния смисъл на
доказателствата, взаимната им връзка и формалната логика.Действително, както
твърди защитата по делото се установяват противоречиви гласни доказателства,
констатация, която е обичайна и изхожда най- малко от противоречивите интереси
и позиции на страните в процеса, от които произтичат нееднаквите им
доказателственоправни цели, както и от признатото от процесуалния закон право на подсъдимия, да
осъществява с обясненията си по-скоро
защита, отколкото да установява истинни факти. Съдът с вещина и прецизност е
групирал гласните доказателства в три групи, съобразно позицията им спрямо
обвинението- близостта им с подсъдимия, обуславяща мотивацията им в едната или
другата насока –да установяват коректно и достоверно своите възприятия или да
подпомагат защитата на подсъдимия Г., както и с оглед обхвата и възможността
/обективна и субективна/ да възприемат от случилото се. Както правилно и логично е
заключил решаващият съд, предвид динамиката и емоционалната натовареност на обстановката, след трагичното събитие- настъпване
смъртта на майката на подсъдимия Т. Г., не е реално да се очаква показанията, които
описват действията и поведението на подсъдимия спрямо пострадалия да бъдат унифицирано еднакви –без каквито и да е различия помежду
си.Това се явява нереално и непостижимо,
защото при различните свидетели нееднаква е степента на емоционална
натовареност и обремененост от събитията, предшестващи и съпровождащи деянието,
както и поради това, че всеки от тях е
имал възможност да наблюдава и е възприема различни епизоди от случилото се
.Още повече, че се касае за болнично заведение, преобладаващата част от свидетелите
са на работа и приоритетно изпълняват задълженията си за полагане на медицински грижи за пациентите в
отделението /респ.болницата.Настоящият състав напълно се солидаризира с
решаващия съд, като е имал поводи и по други случаи да отбележи, че когато
показанията на свидетелите са синхронизирани и еднакви почти до съвършенство,
се създава впечатление за нарочна предварителна съгласуваност като се поставя
под съмнение тяхната непосредственост, искренност и достоверност, защото от
гледна точка на логиката такава синхронност е неестествена и не съответства
на индивидуалните личностни, характерови
особености, култура, възприятия и фокус на внимание, задълбоченост и начин на
предаване на информация при отделните свидетели. Най- достоверни са свидетелски
показания, които фрагментират по собствен начин отделните елементи и детайли от
случилото се, но съвпадат по отношение на съществените факти, значими за
обвинението, както е в конкретния случай. По тази причина съдът правилно, след осъществен подробен анализ, държейки
сметка на индивидуалната способност за възприемане и възпроизвеждане на факти
от всеки от свидетелите е счел, че са налице взаимно синхровви и взаимно
допълващи се показания, с оглед на които се установяват вън от всякакви
съмнения значимите факти, а именно –авторството на подсъдимия в нанасянето на
удари на пострадалия, начина на нанасяне на удари и физическо въздействие -
упражнена сила и в кои части на тялото на пострадалия. По този начин фактическите изводи на съда от
предходната инстанция, както и тяхната правна оценка се споделят изцяло от
настоящия въззивен съд, като верни и изградени в съответствие с доказателствата
и закона.
На следващо място- в отговор на жалбата
–обстоятелството, че и друго лице
/неустановено в хода на предварителната фаза и на съдебното следствие/ е
участвало в побоя и саморазправата по никакъв начин не смекчава или отменя
отговорността на подсъдимия, като се има предвид закона и съдебната практика на
ВКС за общност на умисъла в такива случаи. Обратното -приетото от съда, че
деянието не е осъществено от подсъдимия Е.Г. в съучастие и оправдаването му в тази част, се явява по- благоприятния резултат за
подсъдимия от наказателно-правна гледна точка, т.к. въпреки неустановения
съавтор на побоя над пострадалия, теоретично е съществувала възможността да
бъде признат за виновен, че е осъществил престъплението „в съучастие с
неустановено лице”, което безспорно би засилило отегчаващия елемент при
индивидуализацията.
На следващо място-
решаващият съд е бил изправен пред доста сериозно предизвикателство при
индивидуализирането на отговорността, имайки предвид фактическата обстановка
описваща сложна житейска ситуация /смърт на родител –майка/, при която
рутинните критерии за поведение и реагиране са до голяма степен неприложими.
По мнение на настоящия съд, решаващият се е справил
изключително успешно, прилагайки житейска мъдрост и вещина и намирайки
идеалното сечение-разумния баланс –между санкциониране на непозволеното
престъпно насилие, но държейки сметка на силната скръб и отчаяние, съзнание за
безизходица при узнаване за смъртта на майка си, под влияние на които е
действал подсъдимия. Нормално и в контекста на човешката природа е в този
момент, деецът, загубил най-близкия си човек, да задава въпроси – дали не е
могла да бъде спасена , да търси отговорност – у себе и от другите – лицата от медицинския
екип и лекаря, притежаващи необходимите знания и умения за спасяване на човешки
живот, дали са предприели необходимите действия да предотвратят и да не допуснат
настъпването на смъртта /както е
считал подсъдимият/.
Всички тези обстоятелства са били премерени с
безкрайна точност от решаващия съд при
индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия с прилагане на
чл.55 НК, както и при отмерване размера за присъдено обезщетение по граждански
иск, поради което оплакванията и в тази част, касаещи явна несправедливост, не
намират опора в делото и са лишени от основание.
Постановена е законосъобразна и справедлива присъда,
която следва да бъде потвърдена изцяло, това е констатацията, която се налага
при цялостния контрол по чл.314,ал.1 НПК, в съответствие с което и на основание
чл.334, т.6 и чл.338 НК въззивният съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда под № 58, постановена на 06.11.2017г.
по НОХД № 473/2016г. описа на РС- С..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
1.
ЧЛЕНОВЕ :
2.